Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Светлето

Духовният път - семейството, кариерата, любовта

Recommended Posts

Както казва Орлин, Миларепа първо е "позеленял" и после е слязал в света на хората, виното и забавленията.

Теоретично е да се говори , че тези, които са избрали пътя на духовността и мистицизма имат много място за друго. Докато "зеленееш" липсваш на близките си и на света.

Редактирано от Вятър*

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз може би съм под влиянието на романите на Невена Неделчева, но си мисля, че тя някак успява да отговори на един толкова важен въпрос. Семейството, кариерата, любовта - това е живота, но без едно духовно разбиране и развитие смятам, че е много трудно да се създаде хармония между тези неща. Вярвам, че това е постижимо. В крайна сметка всеки прави своя избор, но има нещо, което си мисля напоследък. Ние сме тук, за да работим и да изчистваме себе си и всичко, с което ни сблъсква съдбата са наши дългове към определени души, които ние трябва да платим. Именно защото не осъзнаваме това, се рушат семейства, младите не искат деца, не издържат на изпитанията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз може би съм под влиянието на романите на Невена Неделчева, но си мисля, че тя някак успява да отговори на един толкова важен въпрос. Семейството, кариерата, любовта - това е живота, но без едно духовно разбиране и развитие смятам, че е много трудно да се създаде хармония между тези неща. Вярвам, че това е постижимо. В крайна сметка всеки прави своя избор, но има нещо, което си мисля напоследък. Ние сме тук, за да работим и да изчистваме себе си и всичко, с което ни сблъсква съдбата са наши дългове към определени души, които ние трябва да платим. Именно защото не осъзнаваме това, се рушат семейства, младите не искат деца, не издържат на изпитанията.

 

 

Не разбирам - не сме ли тук за прошка и опрощаване на дълговете си?

Нали в молитвата "Отче наш" изговаряма фразата, която кармично ни пречиства "... и прости нам долги наши, как и мы прощаем должникам нашим;"

 

Докога ще плащаме кредита си от минали животи с лихвите? Това нещо не ми се струва нормално като ню ейдж теория. :3d_009:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато осъзнаем как сме натрупали този дълг и докато не променим вътре в себе си това, което е предизвикало натрупването му. След тази вътрешна кардинална промяна, вече може да се каже, че новият човек, който се е "родил", вече не е същият, който е създал старата карма, т.е. тя е платена. Поне така го усещам лично - с опита си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато осъзнаем как сме натрупали този дълг и докато не променим вътре в себе си това, което е предизвикало натрупването му. След тази вътрешна кардинална промяна, вече може да се каже, че новият човек, който се е "родил", вече не е същият, който е създал старата карма, т.е. тя е платена. Поне така го усещам лично - с опита си.

 

Да, новото мислене и светоусещане са нов човек, което вече не е стария и кармата се плаща най-добре чрез промяна на мисленето. 

 

Юля, не сме тука за прошка. Всъщност понятието на кармата е някаква глупава Ню Ейдж история. Тук сме да изпълним личната си мисия, която е част от общата еволюция.......Всичко друго е Ню Ейдж :) 

 

Освобождаването на мисленето води до освобождаване от всякакви такива ограничения. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато осъзнаем как сме натрупали този дълг и докато не променим вътре в себе си това, което е предизвикало натрупването му. След тази вътрешна кардинална промяна, вече може да се каже, че новият човек, който се е "родил", вече не е същият, който е създал старата карма, т.е. тя е платена. Поне така го усещам лично - с опита си.

 

 

РАЗКЪСВАНЕ НА КАРМИЧЕН ДОГОВОР 

(Техника за прошка и премахване на стара карма по Долорес Кенън)

 

27249523:jpeg_preview_medium.jpg?2011073

Поради факта, че не можете да го направите лице в лице - това е много трудно, ако е починал човека - също не можете - говорете от ваше име, направете го ментално. Представете си човека.

Трябва да запомните, че когато сте дошли в този живот вие сте подписали договори с хората. Вие не го осъзнавате, но това е част от вашия план когато дойдете на Земята. Вие създавате план и сключвате договори с различни хора. Това е онова, което се надяваме да постигнем този път.

Визуализирайте другия човек и му кажете:

- Опитахме, наистина опитахме и не се получи.

И вижте себе си как разкъсвате договора и го изхвърляте. И когато правите това си казвате:

- Аз ти прощавам! Аз те освобождавам! Аз те оставям да си отидеш! Ти върви по своя път с любов, аз ще вървя по моя път... Няма нужда да бъдем свързани вече!

 

И ако направите това и наистина го мислите, те ще излязат от живота ви и няма да ви притесняват повече.

Ако не все още ви натискат по бутоните (болните места където най-много ви дразнят) - това е само игра. И няма да ви дразнят по този начин... Веднъж вече като вие се освободите това е тяхната карма и вече не е ваша карма! Те ще трябва да си я отработят сами.

Това ми беше казано "Кажи на хората да се освободят от кармата - да простят, да освободят и да оставят!" Трудно е, знам, че не е лесно. Но това е нещо, което вие задължително трябва да направите, ако искате да прогресирате напред. В противен случай вие разнасяте този товар и боклук със себе си от живот на живот. Трябва да се отървете от него.

Но трябва да простите и на себе си. Запомнете - нужни са двама, за да се създаде каквато и била ситуация. Вие не искате да си признаете, че имате нещо общо с това, но веднъж като го направите цялото това освобождение тогава вие премахвате старата карма и повече тя не може да ви влияе. И опитайте да не създавате повече карма, защото ние не искаме да мъкнем повече от това в следващия живот.

 

http://dolorescannonbg.blogspot.com/2012/02/blog-post.html?spref=fb

Редактирано от @ЮлЯ@

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възможно е и да е успешен този метод - ще се радвам да споделят хора, които са го приложили с успех. За мен тази част с "отърваването" не сработи - оказа се, че боклукът, от който всеки път се отървавах, след време отново се трупаше... защото не ми го трупаха хората отвън, а моето старо аз отвътре. Когато последното се промени тотално и безвъзвратно, следващото ново аз имаше избор - или ще натрупа нов сорт боклук и ще го мъкне и рине с рев и скърцане на зъби, или ще внимава да не ръси карма около себе си и поне навреме ще чисти преди да се е събрало толкова, че да заболи... 

А какво след като простим на себе си, какво значи това - после какви ще сме, същите каквито сме били ли? Ако сме пак същите, значи това не е прошка... Помните ли какво си изричахме като невръстни момиченца: "Прощавай, мило другарче, вече няма да правя така"... :3d_146:  А след като прощаването означава "вече няма да правя така", значи вече няма да съм човекът, който по някаква причина е правил така... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това разкъсване на кармичен договор прилича леко на един метод на Фамилните и Системни Констелации, който се нарича "разрешаване на проблемни отношения", но изглежда прекалено опростен, за да работи. 

Лошото е, че повечето такива отношения са несъзнавани и то с хора, които дори не сме познавали. Особено, ако сме се ангажирали с поемане на карма през роднини, което пак става несъзнавано. 

 

....макар че това е само откъс. Възможно е да е публикувала нещо цялостно

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Докато осъзнаем как сме натрупали този дълг и докато не променим вътре в себе си това, което е предизвикало натрупването му. След тази вътрешна кардинална промяна, вече може да се каже, че новият човек, който се е "родил", вече не е същият, който е създал старата карма, т.е. тя е платена. Поне така го усещам лично - с опита си.

 

Да, новото мислене и светоусещане са нов човек, което вече не е стария и кармата се плаща най-добре чрез промяна на мисленето. 

 

Юля, не сме тука за прошка. Всъщност понятието на кармата е някаква глупава Ню Ейдж история. Тук сме да изпълним личната си мисия, която е част от общата еволюция.......Всичко друго е Ню Ейдж :)

 

Освобождаването на мисленето води до освобождаване от всякакви такива ограничения. 

 

 

 

Това разкъсване на кармичен договор прилича леко на един метод на Фамилните и Системни Констелации, който се нарича "разрешаване на проблемни отношения", но изглежда прекалено опростен, за да работи. 

Лошото е, че повечето такива отношения са несъзнавани и то с хора, които дори не сме познавали. Особено, ако сме се ангажирали с поемане на карма през роднини, което пак става несъзнавано. 

 

....макар че това е само откъс. Възможно е да е публикувала нещо цялостно

Хайде първо си изясни собственото отношение към кармата, защото от двете ти мнения не става ясно какво е то. В крайна сметка тя глупава ню ейдж история ли е, както пишеш, или нещо реално, което сме се ангажирали да поемем, отново както пишеш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По темата: най-добре според мен е фактите от живота да се приемат такива, каквито са - просто като факти; да се опитаме доколкото можем да реагираме правилно на тези факти, без да се опитваме да гадаем какво в миналите ни животи ги е предизвикало и дали имаме някаква кармична връзка с други замесени лица. Знанието дали срещата с даден човек е кармична или не, с нищо не би трябвало да влияе на начина по който ще се развият взаимоотношенията ни с въпросния човек. Човекът си е човек, без значение дали ни е свързала кармата или друга причина. Да делим хората на такива, с които ни е свързала кармата и на другите, с които не ни е свързала кармата, по принцип смятам за погрешно и е по-скоро основа за последващи грешки. Нека да оставим законът за кармата да си действа. За нас важното е да вземаме правилни решения тук и сега, а не да се месим в работата на този закон. Когато е необходимо и когато сме в състояние да обхванем плетеницата на кармата в нейната цялост ще можем да си обясним много неща. Засега обаче на преден план е несъздаването на нова негативна карма, а не опита да си обясним кармичните връзки от настоящето. Първото е много по-лесно и във възможностите ни да осъществим в една доста голяма степен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тълкуването на понятието карма в съвременния свят е доста Ню Ейдж, т.е. обусловенa обществено приемливa доработка :)

 

А иначе според моите усещания ми харесва как Учителя обяснява карма и дхарма. 

 

Но ми е интересно как ще избегнем създаването на негативна карма, ако не си обясним кармичните връзки от настоящето?!

 

Нещо за размисъл относно съвременното разбиране за кармата, доброто и злото. Винаги, когато правим добро, правим и зло. Това е от "Правият и кривият път": "... Бог допуснал злото в света като една опаковка. В сегашния живот, злото трябва да седи, като една неизбежна опаковка за доброто, за доброто, което ти трябва да направиш. Защото какво е доброто? Да направиш доброто, ти трябва да приложиш нещо от злото..."

Лично по себе си смятам, че всеки, които прочете това, ще има една вътрешна съпротива. Това показва колко сме обусловени относно реалността на живота.....

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Но ми е интересно как ще избегнем създаването на негативна карма, ако не си обясним кармичните връзки от настоящето?!

Чрез правилни мисли, правилни намерения и правилни действия. Когато срещнеш един човек, който ти е неприятен или ти направи нещо лошо и ти в резултат на това примерно изпиташ омраза към него, то няма никакво значение дали с този човек сте се срещнали поради кармични причини или не. Фактът е, че сте се срещнали и, че с омразата си ти създаваш негативни последствия за себе си в бъдеще. Без значение дали знаеш причината за срещата ти с този човек, ти не трябва да изпитваш омраза. Добре е да се опиташ да разбереш поведението на човека отсреща, но за това не ти трябва да знаеш кармата му (нито своята). С някой човек може да има просто несъвместимост в темпераментите и това да поражда дисхармония без да има никакви кармични причини. Просто различни аурични излъчвания, които събуждат дисхармония в аурата на другия. При всички случаи от основно значение е да се научиш да запазваш вътрешното си спокойствие и равновесие при срещата с такъв човек.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещо за размисъл относно съвременното разбиране за кармата, доброто и злото. Винаги, когато правим добро, правим и зло. Това е от "Правият и кривият път": "... Бог допуснал злото в света като една опаковка. В сегашния живот, злото трябва да седи, като една неизбежна опаковка за доброто, за доброто, което ти трябва да направиш. Защото какво е доброто? Да направиш доброто, ти трябва да приложиш нещо от злото..."

Лично по себе си смятам, че всеки, които прочете това, ще има една вътрешна съпротива. Това показва колко сме обусловени относно реалността на живота.....

Ние не сме съвършени и е напълно нормално резултатите от действията ни да не са изцяло такива, каквито желаем. Може в стремежа си да направим нещо добро, да се получат и нежелани от нас негативни последствия. Това е в реда на нещата. Но същественото, което се пропуска е, че стремежите на човек винаги трябва да са насочени към правенето на добро и никога към нанасянето на вреда на другите. Вреда може да се получи, но нека това да е неумишлено, поради невнимание или поради незнание. Ние като хора следва да се стремим към доброто. Неутралност не се допуска, а е и невъзможна. Иначе за каква любов все говорим ако не желаем най-доброто за тези, които обичаме? Да, понякога ще ги нараняваме и то незаслужено и ненужно, но когато намеренията са били добри, това е за предпочитане пред безразличието. Всъщност аз дори не бих нарекъл това за което говори П. Дънов "зло", а "несъвършенство" - нежелани последствия в резултат от нашето несъвършенство. Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възможно е и да е успешен този метод - ще се радвам да споделят хора, които са го приложили с успех. За мен тази част с "отърваването" не сработи - оказа се, че боклукът, от който всеки път се отървавах, след време отново се трупаше... защото не ми го трупаха хората отвън, а моето старо аз отвътре. Когато последното се промени тотално и безвъзвратно, следващото ново аз имаше избор - или ще натрупа нов сорт боклук и ще го мъкне и рине с рев и скърцане на зъби, или ще внимава да не ръси карма около себе си и поне навреме ще чисти преди да се е събрало толкова, че да заболи... 

А какво след като простим на себе си, какво значи това - после какви ще сме, същите каквито сме били ли? Ако сме пак същите, значи това не е прошка... Помните ли какво си изричахме като невръстни момиченца: "Прощавай, мило другарче, вече няма да правя така"... :3d_146:  А след като прощаването означава "вече няма да правя така", значи вече няма да съм човекът, който по някаква причина е правил така... 

 

 

Не разчитайте на това кой метод е по-силен, по-пълен, по-опростен или непълен. Важното е да се прави. И то не веднъж и да чакаш чудо, а като афирмация. Може би афирмациите /под формата на разкъсване на кармичен договор - вж. по-горе линка ми с Долорес Кенън/ - е редно да се правят в дните на православния календар за прошка, тогава енергиите на изчистване а много силни. :3d_095: Повтарянето често на една афирмация създава нов навик на поведение, а след това и нови "меандри" в мозъчните гънки.  

Нали се сещате какво пише в Тора-та относно кармата /карма значи действие, влияние, причина-последствие, съдба/

 

"Ако създадеш действие - създаваш навик. Ако създадеш навик - създаваш характер. Ако създадеш характер - създаваш СЪДБА."

навиците определят качеството на живота ни

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това разкъсване на кармичен договор прилича леко на един метод на Фамилните и Системни Констелации, който се нарича "разрешаване на проблемни отношения", но изглежда прекалено опростен, за да работи. 

Лошото е, че повечето такива отношения са несъзнавани и то с хора, които дори не сме познавали. Особено, ако сме се ангажирали с поемане на карма през роднини, което пак става несъзнавано. 

 

....макар че това е само откъс. Възможно е да е публикувала нещо цялостно

 

Хубава работа, били сме на сесия на Семейни констелации и вече даваме оценки, съдим методи кой работел, кой бил опростен.

 

Аз също ходих, след това обаче развръзката беше една изненада, на която още преглъщам горчилката. Да беше само едно възелчето, ама разплетеш го, идва следващото. Синджир марка. Оправиш пак каквото можеш,  за него закачено трето и така до безкрай.

 

То не е автоматизъм някакъв - да отидеш на констелация - погледаш спектакъл, яко шоу и вече си друг човек, без карма. Това е един непрекъснат процес на чистене, само че не очаквай престоя в колективното несъзнавано поле да извърши чудото. Пак ще ти се налага да вършиш работата, която се полага да извърши твоето лично индивидуално съзнание.

Няма такъв филм!!!

Редактирано от @ЮлЯ@

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Но ми е интересно как ще избегнем създаването на негативна карма, ако не си обясним кармичните връзки от настоящето?!

....... С някой човек може да има просто несъвместимост в темпераментите и това да поражда дисхармония без да има никакви кармични причини. Просто различни аурични излъчвания, които събуждат дисхармония в аурата на другия. При всички случаи от основно значение е да се научиш да запазваш вътрешното си спокойствие и равновесие при срещата с такъв човек.

 

 

Да. Не просто аурични излъчвания, а двама човека като се съберат и създават нещо енергийно ново. Всеки вижда новото творение, а не другия. И може въобще да не разбере какво представлява другия. Хората му разправят, че другия прави това и това, че е това и това, а той не вярва, защото не го вижда в това, което създават заедно. И още повече всеки аурично блокира някои от функциите на другия. Примерно ти обичаш да изказваш мнения, а другия никога няма да приеме твое мнение за вярно. 

 

Ноооооо това е съвсем различно от "кармичните" връзки. Ауричните връзки създават едни проблеми, които ги няма, когато човека е далече. Кармичните връзки важат винаги, даже и човекът да е починал. Кармичните връзки практически са блокиране на нормалното протичане на енергията. Винаги си носиш в тебе блокажа. Можеш да го разрешиш даже другия да не иска. Разрешаваш го с промяна на мирогледа си, на виждането си на света, или както казва Учителя махаш кармата като променяш мисленето. И това е основно разбиране в учението на Учителя. 

 

 

 

Нещо за размисъл относно съвременното разбиране за кармата, доброто и злото. Винаги, когато правим добро, правим и зло. Това е от "Правият и кривият път": "... Бог допуснал злото в света като една опаковка. В сегашния живот, злото трябва да седи, като една неизбежна опаковка за доброто, за доброто, което ти трябва да направиш. Защото какво е доброто? Да направиш доброто, ти трябва да приложиш нещо от злото..."

Лично по себе си смятам, че всеки, които прочете това, ще има една вътрешна съпротива. Това показва колко сме обусловени относно реалността на живота.....

......... Всъщност аз дори не бих нарекъл това за което говори П. Дънов "зло", а "несъвършенство" - нежелани последствия в резултат от нашето несъвършенство.

 

 

Ами просто не е така. Злото не е несъвършено добро, а си е просто зло. Съвременната мания човек да се представя за добър (дори без да е добър хе хе) ни пречи да видим истината. А като си закриваме очите, доникъде няма да стигнем. Конете с капаци просто орат на чужда нива. 

 

Това е казано в много беседи, но ето първия ми попаднал цитат от "Озарени от любовта":

 

"...Зло и добро са наши понятия. .....Злото е едновременно добро, което създаде света. Понеже светът като се създаде, хората не разбраха тогавашното добро и туй тогавашно добро стана сегашното зло. Що е злото? – Неразбраното добро.... Той като направи света, влезе сегашното добро в света, което ние разбираме. Кое нещо е доброто и кое нещо е злото? Злото създаде света, а доброто направи света. Злото направи човека от плът, а доброто направи човека от живота, от Диханието на Бога го направи.

Това са отвлечени понятия, които не може да ги примирите със сегашните вярвания..."

 

Злото направи човека от плът - злото или силите на тъмнината, или Ин силите създадоха тялото и живота. Доброто или силите на светлината, или Ян, внесоха в тялото духа на човека. Тялото е живо, а духът не е жив, не подлежи на смърт, трансцендентен е и е стар поне 17 милиарда години. 

Но тялото се създава от Ин силите, жените, които са Ин раждат децата, не мъжете. Но ние със сегашните вярвания не можем да се примирим с това (ака цитата). Мислиш ли, че жените са Зло?! Или просто, че са Ин, който създава живота?

 

Така че да не избягваме да видим злото. Има го. Ако се опитваме да правим само добро, тъй като със всяко добро правим зло, то внасяме огромно зло в света. Ната работа е не да правим добро, а да преобразуваме злото в добро. Да трансцедентираме злото и да осъзнаваме този процес. Затова сме в този свят. 

 

Преди време споменах, че според Богомилите има три сили: на разрушението, на сътворението и на хаоса. Хаоса създаден от човешкия ум. Силите на сътворението, което са силите на злото. Това си бе мое тълкуване, но просто сега виждам, че Учителя казва същото: злото направи света. 

 

От още една беседа "...Дето се увеличава доброто, увеличава се и злото в света...". Въпросът е не да се прави добро, защото така се увеличава неимоверно злото, а да се прави. каквото трябва да се прави. Ако умът решава какво да се прави, следва само хаос. 

 

От друга беседа: "...Злото в света е творчески принцип, който е създал света. Злото е създало света. Онази инертна материя, първо злото е било в сила да я обърне, да направи един свят. После дошло доброто, което да работи върху света, да го уреди. Злото беше необходимо, да се създаде светът. Как бихте го създали вие? Вие, които не знаете, много лесно го създавате...."

 

Или, ако цитирам и Богомилите, злото създаде света и формата и е силата на сътворението, светлината е силата на разрушението, която непрекъснато предизвиква и разрушава формата, за да увеличи осъзнаването. Но също може да се каже и че светлината е сила на сътворението, и че злото е сила на разрушението. Както виждате нещата са двоични и всеки случай си е за себе си. Не можем да изградим извод, а можем да се водим само от Божественото у нас. И последно идват силите на Хаоса - човешкият ум, умиращ да си изгражда твърди изводи, оценяващ и сравняваш всичко, критикуваш и замазваш света......не че ума не е прекрасно средство за анализ - прекрасно е, но просто не става за вземане на решения. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Семейството , кариерата , любовта, това са три аспекта на едно и също преживяване - партньорството.

Всеки един от тях може да е краят на началото на другия или обратното, но може да е вариант за събиране на трите. Къде точно стои кармичната връзка тук, не знам, но е факт, че всеки човек стига до момент от живота си в който трябва да ги обедини, разграничи или да избере един от тях. И това са може би едни от най - трудните избори. 

Магията е в това да успяваме да виждаме в тези моменти новото начало, а не края, обвързаностите, саможертвите и компромисите.

 

Приказка за Началото

Един ден Началото се събудило и усетило, че трябва да стане от мястото си и да тръгне. Началото харесвало

 

мястото, където се намирало, но послушало вътрешното си усещане, станало и тръгнало. Вървяло и се

 

удивлявало на всичко по пътя си - виждало гъсти елхови горички, стръмни върхове, буйни реки, кози

 

пътеки и широки пътища. Вечер заспивало където замръкнело и сънувало своето място. Колко хубаво

 

си живеело, колко уютно и приятно му било там. Потръпвало от носталгия, но усещало и свежия дъх на

 

свободата. Сутрин ставало с изгряващото слънце и продължавало напред. Не знаело точно къде отива, но

 

нещо отвътре му подсказвало, че когато стигне, ще разбере.

Минали дни, минали седмици. Дори месеци. Началото наблюдавало как есента сменя зимата, а зимата води

 

след себе си пролетта. Видяло и лятото. Но Началото не спирало да върви - все напред и напред.

Един ден Началото срещнало човек. И усетило, че е стигнало. Този човек бил причината за дългото

 

пътуване. Човекът бил паднал. Имал силното желание да промени живота си. Копнеел да внесе повече

 

радост и щастие в дните си. Но нямал сили да се изправи и да се заеме с подобряването на живота си.

 

Чувствал се слаб и нестабилен.

 

Ала щом погледнал Началото, човекът усетил, че времето е настъпило. Времето да поеме подадената от

 

Началото ръка и да се изправи. Вече не бил сам. Нито самотен. Вече били двама - един пристигнал и един

 

дочакал.

Началото се усмихнало на себе си - дългото пътуване го довело до верен приятел. С общия си опит и със

 

стремежа към по - щастлив живот, Началото и човекът били готови да вървят напред и постигали всички

 

свои цели.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искаш секс ; правиш семейство.

Искаш слава ; правиш кариера .

Искаш всичко ; посвещаваш се на Любовта .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук няма издевателство. Детето няма избор дали да порасне, просто трябва да се съобрази с това и да действа адекватно на годините си. Изборът му не е отнет. Такъв избор просто никога не е имало. Ако не се развиваш в съответствие с потока на еволюцията ще страдаш и евентуално ще отпаднеш от този поток, за да те подхване някой следващ. Тук също няма отнет избор. Избор по този въпрос винаги е нямало. Правото на избор винаги е било само и единствено в рамките на принципите обуславящи битието. Това са нещата такива, каквито са в своята същност, а не нечие решение или издевателство.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте 

Радвам се че, съм на "ПОРТАЛЪТ" ,а може би ще навляза и по-навътре когато съм готов и ако ме приемете.

Според мен доброто и злото са едно – като за „добрия” доброто е добро,а за „злия” доброто е зло.В Цялото са по равно, заради баланса,в нас са в различни отношения едно към друго.

По темата

Кариерата-приноса на човек към обществото,колкото по-голям е приносът толкова по-ценен е човека от себеподобните и възнаграден за услугите си

Семейството-тесен кръг от хора, който вървят заедно по Пътя, като си помагат и си служат за упора

Любовта-превъзхожа Кариерата и Семейството, защото те се ограничават в рамките на себеподобните предимно,докато любовта не търпи ограничения-Любовта е навсякъде и може да бъде към всеки/всичко 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно....къде точно някъде  пътя или по - точно по високите стъпала на кариерата се вмества думичаката любов? Моля, бихте ли  ми казали кой от Учителите говори за кариера - може би съм пропуснала? Детето = любовта. Нека сега се замисля малко повече как точно бих му отделила тази любов и бих му я дала, толкова, колкото смятам, че моята дъщеря заслужава, като друго нещичко ми се ще ...кариерка напр....

Ами моя опит показва друго ....Имах приятел, който много искаше дете, но аз тогава не бях сигурна в него - т.е. жената винаги иска сигурност  нали? Не бях сигурна относно как ще издържа той  сем. и т.н. Неговата работа тогава не беше добра и т.н И исках кариерка да си направя хехехе :). Поне аз да успея , та после хоп - тогава да създам семейство. Е, да, ама не :). Приятелят ми е заряза и аз наистина осъзнах, че всичко е без значение,  молех се и ревях да ми дадат втори шанс - да обичам и да имам семейство, дори и мъжа ми да не работи - само да се обичаме и да имам дете. И така след няколко години лутане си намерих майстора :). От пръв поглед разбрах, че искам от него дете - той има добра работа и т.н И започна чакането :) Е, сега той не искаше дете, защото беше пред съкращение. Все имаше нещо...докато накрая мен ме съкратиха и това бе най-удобния повод. Тогава го напуснах и казах - никоха няма да дойде идеалния момент ....Върна ме, каза, че много искал дете.

........И тя се появи ....Господ ми я повери както съм си я мечтала ..същата ми дадоха - нарисуваха ми я и отвътре и отввън същата :).

Сега стоя и си мисля - просто за себе си ...сега животът ми е толкова по-труден с уредения мъж с работа, кариера и т.н....Знам, така е - това е част от духовния път, той не е лесен...Обичам съпруга си ..не знам и аз как още ...ние сме различни вселени, но обичам да е щастлив , в кратките моментти на щастие ...и така.

Но знам и мисля колко щеше да ми е по-лесно с предишния ми приятел, без излишъци, кариери, пари и т.н. в накуп...толкова добре се разбирахме....но това е явно част от моя път - духовния...Да се науча да приемам и обичам човек изцяло в материята ...и така...А моето слънце в живота ме води  - малката ми дъщеря и различния от мен съпруг ..... надявам се към Бога ...

Поздрави на всички :)

Светлина и любов по пътя :)

 

P>S - Моля ви се, само да уточня - работя сега...като ми свърши майчинството :), но не смятам да градя кариера :). Поне мен си да променя и детето си добре да възпитам....мнооого високи цели и амбиции са за мен да възпитавам и помагам на обществото чрез моята кариера :). Но ...явно аз не го мога...дет се вика има си хора за тая работа :). Вие преценете те дали са духовния път :)

Редактирано от Roamy

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.къде точно някъде  пътя или по - точно по високите стъпала на кариерата се вмества думичаката любов?

Любовта не е думичка .

Когато поставим материалните блага на първо място .Може да сполучим , може и да се провалим .Когато поставим любовта и най висшите си духовни ценности за ориентир , успеха ни е гарантиран .Това ни напомнят духовните учители  .

Защо да не градиш кариера ?Достатъчно е да си подготвена и будна . Ако се появи възможност да я хванеш .И разбира се , вече знаеш кое е същественото за теб , да не го забравяш .

Не мога да ти кажа конкретно , цитат за кариерата от някои учител .Но това което ни казват  е , че всичко по пътя на живота и кариерата в това число , може да ни послужи за духовно усъвършенстване . Но има един такъв момент-------------Не е разумно в сладкарница да умираме от глад , защото няма хляб и манджа . Ще отложим желанията си за подходящо време .

пп

Нали знаете рекламата---Мъжете не обичат играчки , те са влюбени в тях---------.Кариерата не е ли също играчка? .Само дето отначало човек си я отглежда и  обгрижва , А когато тя порасте  го налапва и изсмуква . :) Чак когато те пенсионират , разбираш какво си направил .:)

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Явно "четем" по различен начин Учителлите :))), както ни харесва, разбира се. Но всеки сам си усеща, разбира и т.н  Някак си не ми се съвместява любовта с правенето на кариера и трупането на материалнми блага, но това си е мое мнение, ... може би :). Не виждам в този ред на мисли как ще поставим най-висшите духовни ценности за ориентир, но това си е мое разбиране :). Учителят казва друго - преферазирам - мисли, право, чувствай право и действай право и благата ще дойдат при теб :))). Въпрос на разбиране кой какви блага иска, но Учителят казва, че имаш ли тези качества ще си богат. А имаш ли ги не мисля, че ще имаш желания за кариера и т.н :)) Т.е в основата си ти и твоят вътрешен живот, а не външния ти живот - той е проявление на вътрешния. Както казва Учителят не се тревожете за утрешния ден, той сам ще се погрижи за себе си. Бог знае от какво имате нужда преди да сте го поискали :))). ЛЮБОВ, ЛЮБОВ, ЛЮБОВ :).

 

Но пък може би е трудно да се уповаваш само на Бог и той да знае вместо теб от какво имаш нужда :))), не знам :)

Ами, ако ...............тук вече свършва Божественото и започва човешкото...........Ако Бог не ми го даде я сам да се погрижа :):)) и започват твоите мъки :).

Ами хора сме все пак :)))

Редактирано от Roamy

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×