Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Станимир

Мисъл на деня – 16.03.2009 г. – 22.03.2009 г.

Recommended Posts

Мисъл на деня – 16 март 2009 г.

Хората могат да се разберат помежду си само когато се ръководят от интуицията. Щом се разберат, те ще могат да живеят добре. Щом живеят добре, те ще бъдат радостни и весели и Царството Божие ще се въдвори на Земята.

Из Възможни постижения, ООК, 2 март 1927 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекрасна беседа!

Мнозина мислят, че задачите, които се дават в Школата, са маловажни неща. Не е така. Без тия задачи ученикът не може да направи никаква връзка с невидимия свят. Всяка добре изпълнена задача представлява нова връзка на ученика с хармоничните вълни, които му дават подтик, импулс за работа.

Да изпълним задачите, това вече е приложеното учение.

Едно се изисква в работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума. При тези две условия работата ви ще върви успешно. Съвременните хора работят много, придобиват малко; учат много, прилагат малко. Някой казва, че прочел една голяма книга. Не е важно каква книга е прочел, но какво е останало в главата му. Ако той прочете тази голяма книга и не задържи нищо от нея, какво е придобил?

Значи важно е не да се чете голямо количество, а да има нещо, което ни остава от прочетеното. Нещо, което можем да приложим. Теории и книги много, но колко са дали резултат?

Каквото вършите, вие сами трябва да бъдете доволни от него, да не кажете в себе си, че това са глупави работи. Според мене глупаво нещо е само онова, в което сърцето и умът не взимат участие. При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат. За пример, поканват ви да отидете на представление; вътрешно вие нямате желание, обаче не искате да откажете на своите познати. Отивате на представлението, но се връщате недоволен, намирате, че сте направили нещо глупаво. Защо? Защото програмата на невидимия свят за този ден е била съвсем друга. Друго нещо се е изисквало от вас. Времето, през което сте били в театъра, е съвпаднало със зададената ви задача от невидимия свят и вие не сте могли да я изпълните.

Колко често се случва да правим нещо ей така, по зъдължение и не сме удовлетворени. А за всеки има определена работа, нещо, от което ще е доволен и щастлив като е направил... Дали се вслушваме в предаванията на неведимия свят?...

Едно важно условие, което се изисква от ученика, е искреност. Искреността трябва да бъде негова спътница във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяко действие. За пример, когато изпълнявате задачата си, трябва да бъдете тъй естествени, като че нямате никаква задача: ще говорите, както обикновено си говорите, без никакво въздържане. Може би мнозина ще пожелаят да говорят по-малко, да подбират думите си, но това вече не е естествено положение. Така правят мнозина, когато някои графолози искат да изучават техния почерк. Като знаят това, те написват няколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нещо лошо за тях. Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено.

Да бъдем естествени, да бъдем себе си... Независимо какво мислят другите?... :hmmmmm: Това сякаш е доста трудно... и ни обрича да сме сами...

Да не слушаме много, много, двата гласа в себе си, а да взимаме решения, точно те ни показват същността.

Има знание, което днес, именно, е потребно на човека. За тази цел необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция. Тя ще му помогне в много случаи на живота. Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н. У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води.

Да имаме усет, да имаме интуиция... Тази вътрешна връзка е прекрасна и не би ни подвела никога.

Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му. Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща! В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нямате интуиция. Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на кокичето, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота. Поетът описва действителността в разни образи, или я изказва чрез устата на различни живи същества, били те растения, животни или хора.

Точно интуицията ни помага да доловим Словото, да го усетим и разберем скритото му въздействие.

Из Възможни постижения

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл на деня – 17 март 2009 г.

Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба. Тъй както днес е организиран, човек не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си. Това е неизбежен закон... Вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесие. Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време.

Из Възможни постижения, ООК, 2 март 1927 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек може да изкаже колкото иска думи, но той трябва да знае, че за всяка празна дума ще дава отговор пред невидимия свят. Всяка празна дума не е нищо друго, освен съскане, което нарушава хармоничните вълни в пространството. Можете ли да си представите какво съскане се произвежда от празните думи на хиляди и милиони хора? Голямата дисхармония в света се дължи, именно, на тия безброй празни думи, които излизат от устата на хората.

Какво е поезията? Поезията е сянка, под която хората си почиват. Поезията, музиката са почивки в живота на онзи, който е работил.

Всяка добре изпълнена задача може да събуди в ученика някаква малка дарба или способност, от която цял живот да остане благодарен.

Каквото вършите, вие сами трябва да бъдете доволни от него, да не кажете в себе си, че това са глупави работи. Според мене глупаво нещо е само онова, в което сърцето и умът не взимат участие. При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат.

Обикновено невидимият, духовният свят работи вечер, а на физическия свят се работи през деня. Добре е, ако човек може да работи едновременно и във физическия, и в духовния свят. Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде. За вас е важно духовната работа да не страда. Каквото вършите, влагайте в него духовен елемент. Според мене на първо място стои духовната работа, т.е. работата за Бога, а после човешката, т.е. работата за себе си. Така гледам аз на работата, така трябва да гледате и вие.

Казано е, че за всяка празна дума ще давате ответ.

Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по дух, за да създаде в себе си вътрешна хармония. Свободният човек е добър човек.

Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът просветява, сърцето се разширява и облагородява. Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание. Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения. Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят. Ученикът обаче не трябва да се плаши. Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път. При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности. С тия знания и опитности той развива сърцето и ума си.

Щом невидимият свят ви дава тази задача, много ваши приятели ще се заинтересуват от нея и ще ви наблюдават как ще я изпълните. Това ни най-малко да не ви смущава. Ако първият път не я изпълните добре, вторият път ще я изпълните. Ако и вторият път не успеете, третият път ще успеете. Както и да е, вие няма да мислите за успех, но ще работите. Едно трябва да знаете: условията на човека се дават даром, а усилията зависят от самия него.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл на деня – 18 март 2009 г.

Човек може да възприеме някаква мисъл отвън, по телепатичен начин и без да знае това, да я счита като проява на интуицията, на Божественото чувство в себе си. Без да мисли много, той казва: „Бог ми каза да направя това.” Не, това е мисъл, приета някъде отвън, както по радиото се предават разни мисли. Човек трябва да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него. Той трябва да познава проводниците, да ги различава – иначе ще изпадне в грешка.

Из Спасителни положения, ООК, 16 март 1927 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл на деня – 19 март 2009 г.

Хора със силна и светла мисъл влияят на онези, чиято мисъл е слаба и лишена от светлина. Бог създал света, създал светлината и привидно се отдалечил от хората, оставил ги свободно да се развиват, да мислят, да търсят причината за създаването на Битието. Но хората се ограничават едни други. Всеки иска да се наложи по съзнание, по мисъл и чувства на другите – да им покаже, че е по-силен. Ученият иска да наложи мисълта си на всички хора, религиозният иска да наложи своето верую на другите – да им покаже, че е на прав път.

Из Трите родословия, УС, 22 септември 1935 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И природата крие своето знание в сложни математически формули и задачи, достъпни само за онези, които имат стремеж към знанието. Всичко в природата е тайно, облечено в символи. Тази е причината, където хората виждат нещата такива, каквито не са в действителност. Вечер, като гледате небето, осеяно с безброй звезди, едва видими с просто око, струва ви се, че са малки. Всъщност учените казват, че те са големи като слънцето. Поставени на далечно разстояние от нас, те заставят човека да мисли, да открива истината и да се развива.

Значи хубаво е човек да развива мисленето си, да решава различни задачи...

Хората не са разрешили въпроса за страданията, за произхода на човека, а разрешават въпроса за създаването на света. Те не познават себе си, не знаят как е създаден човек, а решават далечни, отвлечени въпроси. Срещате учени, философи, музиканти, математици, които не знаят мястото на философията, на математиката, на музиката в своята глава. Те не подозират, че всяка способност има специално място в мозъка. Има учени, които не вярват в магията. Какво всъщност е магията? – Мъдрост. Магът е мъдрец, който със силата на своята мисъл може да носи слабите хора. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е, разбира се. Както силният носи слабия на гърба си, така и мъдрецът влияе на обикновените хора с мисълта си.

Разбирам така, ако има Магове повечко, бели, те биха могли да повлияят на цялостното съзнание на човечеството... :hmmmmm: Могат да повлияят Доброто, Светлината да са на Земята и да доминират... Но не

трябва да ограничават хората, а да дадат свобода...

Който гледа на нещата материалистически, той се сърди и на Христа, и на Бога. Който вижда вътрешния смисъл на нещата, знае, че Бог живее в човека и човек – в Бога, и не се смущава. Велико е Божието съзнание! То обхваща всички живи същества не само на земята, но във всички светове, и им помага. Бог има предвид техните нужди и ги задоволява. Той се грижи за тях и когато се раждат, и

когато умират. Какво представлява смъртта? – Минаване от един свят в друг. Според хората човек се ражда и умира, а според Бог човек минава от едно състояние в друго. Когато една душа се въплътява и слиза на земята, небесните жители скърбят за нея, а хората се радват. Когато напуща земята, небесните жители се радват, а хората скърбят. – „Защо е така?“ – На този въпрос сами ще си отговорите.

Днешният човек е само скица на бъдещия човек. Той не е дошъл още до онова високо съзнание, което ще придобие в бъдеще. Той не е дошъл още до онзи образ и подобие, за който се говори в Битието. Много време е нужно на човека, докато дойде до образа, който Бог носи в мисълта си. Ако сегашният човек, според мнението на учените, е минал през 400 хиляди форми, можете да си представите през колко форми още трябва да минава, за да достигне своето съвършенство. Не е лесно да дойде човек до онова велико съвършенство, да остане тих и спокоен при всички условия на живота и във всичко да вижда добрата страна. Съвършеният човек нито се обижда, нито другите обижда. Той вижда и предвижда нещата, знае как да постъпва и какво да говори. Коя е причината за недоразуменията между хората? – Тяхното несъвършенство. Недоразуменията се дължат на тяхната непредвидливост, на техния невъзпитан език, на тяхното неумение да виждат и чуват нещата правилно.

Какви бебета сме само, но все пак важното е да вървим в правилна посока, да се развиваме.... :feel happy:

Следователно, който иска да бъде щастлив, не трябва да остава в Божествения хамбар. Дойде ли време за сеитба, той трябва да бъде посят в земята. Ще имате страдания, но ще растете и ще се развивате. Останете ли в хамбара, всички ще бъдете равни, но растене няма. Радвайте се, докато имате страдания, защото те дават подтик, условия за развитие. Страданията са вътрешни подтици, чрез които се пробужда човешкото съзнание. Без тях съзнанието на човека остава в застой. Всеки застой води към леност, към инертност на материята. Щом е дошъл на земята, човек трябва да страда и да се радва, да се развива, да оживи инертната материя. – „Защо съм болен?“ – Защото си инертен. – „Защо съм невежа?“ – Защото си инертен. – „Защо се безпокоя?“ – Инертен си. Всички отрицателни състояния, през които минава човек, се дължат на инертността на материята. За да излезе от тази инертност, в помощ му иде религията. Тя събужда съзнанието му и го свързва с Първата Причина, от която той черпи материали за своето развитие. Само така човек може да изпълнява Божията воля. Щом изпълни Божията воля, той може да изпълни и своята воля.

Христос приложи закона на себеотричането, който проповядваше и на учениците си. Той казваше: „Който не се отрече от майка си и от баща си, от богатството си, даже от живота си, не може да бъде мой ученик“. Този стих може да се преведе с други думи: „Ако не любиш, ако не учиш, ако не обичаш истината и свободата, не можеш да бъдеш мой ученик“. Това означават думите на Христа на съвременен език: „Да дадеш всичко и да започнеш да любиш, да учиш и да обичаш истината и свободата“. Това казвам на българите, това казвам на всичките народи. Какво представлява човекът? – Грамадно езеро или море. Като не съзнава богатството, което носи, той се ограничил в себе си, за нищо не мисли.

Значи ние трябва да се учим да мислим, да анализираме. Та като стигнем до Любовта, да я разберем, да я приложим...

Истинското познаване и разбиране на нещата иде отвътре, а не отвън. Познаването е в зависимост от Любовта. Не можете да познаете човека, докато не го обичате. Любовта е закон за опознаване на душите. Вън от Любовта човек е нещастен. Любовта носи щастието. Където е Любовта, там е знанието, там е свободата, там е животът. Без Любов нищо не се постига. И тъй, който иска да бъде ученик на новото учение, трябва да люби, да учи и да обича истината и свободата. Люби, учи и свободен бъди, това е мотото на новото учение.

Много интересна беседа!

Трите родословия

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл на деня – 20 март 2009 г.

Който носи свещения огън в себе си, той е придобил Любовта в душата си. За такъв човек е отнася стихът: „И вдъхна Бог дихание в него, и той стана жива душа.”

Из Знайният Бог, УС, 5 януари 1936 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Болестта е противоречие за болния, и той мечтае за друг живот, в който няма болести и страдания. Тъй щото, когато хората говорят за бъдещ живот, ние разбираме желанието им да живеят спокойно, добре, без болести, страдания, мъчнотии и противоречия. Едно се иска от човека: да се освободи от заблужденията си. За тази цел, той трябва да се вглъби в себе си, да види какво е писал там Бог и на Него да уповава. Хората лесно се заблуждават, защото уповават на различни авторитети. Светският казва: „Еди-кой си учен така писал“. Религиозният казва: „Еди-кой си пророк или апостол така писал“. И едното, и другото мнение е важно, но какво ще кажеш ти? Как мислиш ти върху даден въпрос? „Еди-кой си учен, философ отрича съществуването на Бога, на възвишения свят.“

Значи, има моменти, когато не е важно кой какво казал, но е важно да попитаме себе си, т. е. да кажем своето мнение, да не се крием зад разни авторитети.

За да прояви Божественото, човек трябва да вярва в него. Ще кажете, че човек трябва да бъде добър. Въпросът не е за добрината на човека, важно е той да постави Божественото за основа на своя живот. Останалото ще дойде само по себе си. Златото съществува на земята, няма да го създаваме днес. Необходимо е само да се сложи в обръщение. Следователно не се стремете да бъдете добри. – Защо? – Защото доброто е вложено във вас. Обаче застанете на страната на доброто. Това е естественият път на човешкото развитие. Там, където доброто не е поставено за основа на живота, иде израждането, разрушаването. С това се обяснява изчезването на човешки раси, на отделни народи, общества, семейства и индивиди. Само онези раси, народи, общества и семейства ще останат за вечни времена, които са поставили Божественото Начало за основа на живота. Иде ден, когато положението на цялото човечество ще се подобри. Как и кога ще стане това? – Когато хората тръгнат по естествения път на развитие.

:hmmmmm: Какво значи да поставим Божественото за основа? - Мисля, че това е точно нашето вътрешно верую, онова, което не се влияе от различните външни мнения. Естественият път на развитие не включва войната, но за да застанем на страната на мира, не трябва да създаваме предпоставки за война... ;)

На всички са дадени условия и възможности, но малцина проявяват възможностите си. – Какво представляват възможностите на човека? – Вътрешният огън. Огън трябва да имате! Който носи огъня на Любовта в себе си, той е учен, силен, свободен. Където и да отиде, навсякъде ще бъде добре приет. Който няма огъня на Любовта в себе си, той е слаб и невежа. Където е Любовта, там е изобилието, светлината, свободата и знанието. С това се обяснява защо някои хора успяват и в учение, и в придобиване на богатства, а други живеят в лишения, в мъчнотии и страдания.

Да имаш вътрешен огън, значи да имаш нещо добро, някоя дарба, която да ти послужи за основа. Да работиш и да си доволен от живота си...

„Бог, прочее, като презираше времената на невежеството, сега повелява на всичките человеци навсякъде да се покаят. Защото е отредил ден, в който ще съди вселената праведно чрез человека, когото е определил, и даде уверение на всичките, като го възкреси от мъртвите.“ (– 30-ти, 31-ви стихове.) Под „човек“ се разбира съвестта, съзнанието, Божественото в нас, което ни съди. То показва, че пътят, по който вървим, не е прав. То вижда и онези погрешки, които другите не виждат. „А те, като чуха възкресението на мъртвите, едни се ругаеха, а други рекоха: „За това пак щем те слуша“.“ (– 32-ри стих.) Който живее в животинското, е мъртъв. За да възкръсне, той трябва да стане господар на животинското си естество и да прояви Божественото Начало. Днес от всички се иска съзнателна, разумна работа. Някои не успяват в живота си, защото очакват на богатството на баща си. И това е добро, но какво ще правите, ако баща ви не е оставил външно богатство? Ще се впрегнете на работа. Бог е вложил във всеки човек богатство, което трябва да се обработва. На всеки е даден най-малко по един талант, но той може да се увеличи. Не бъдете лениви, като онзи слуга, на когото господарят дал един талант, а той го заровил в земята.

Нашата съвест, нашите вътрешни противоречия ни помагат да станем човеци. Събуждане на човешкото съзнание става с работа, външна и вътрешна. Дори и да правим грешки, добре е да се учим и от тях, но да вървим напред, да не се отказваме. Да търсим онова, малко зрънце Божественост, което е вътре в нас, то ще ни води.

Из Знайният Бог

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл на деня – 21 март 2009 г.

Мнозина се интересуват от големината на Вселената. Ако питат мене, ще им кажа, че първоначално тя е могла да се събере в един лешник. Това се вижда невероятно. Един учен казва, че първоначално Вселената е била голяма като сапунено мехурче. После тя се е увеличавала и в продължение на милиони хилядолетия дошла до положението, в което ние я виждаме. Обаче тя не е спряла да расте и да се развива. Докъде може да стигне в своите размери, не знаем. Като казвам, че Вселената някога се е събирала в черупката на лешника, и днес може да се събере в лешникова черупка, но важно е какъв е бил този лешник. Това е неразбран въпрос за човешкия ум, но не по-малко неразбран е въпросът как е могъл Христос да нахрани петхиляден народ само с пет хляба.

Из Трите родословия, УС, 22 септември 1935 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл на деня – 22 март 2009 г.

Човек трябва да се свърже с Природата, разумно да използва нейните сили. По този начин той ще дойде до вътрешно разбиране на дните, месеците и годините. Той ще започне да разбира какво Бог е вложил и влага във всеки нов ден и ще може да се ползва от него. В Библията е казано нещо за дните, но то не е достатъчно. Първият ден, например, неделята – денят на Слънцето, не е ден за почивка, но е ден на живот, на възкресение. Той е ден на любов към Истината. Следователно започнете с този ден.

Из Принципи на нещата, Лекция, 4 май 1927 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×