Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Станимир

51. Радостни и търпеливи

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Светъл ден - песен

Добрата молитва - молитва

Нека Твоят Мир и Твоята Радост бъдат винаги с нас – формула

Беседа:

Радостни и търпеливи

Молитвен наряд за край:

С Бога всичко мога да направя - формула

Има реални неща, които съществуват временно, а не вечно. Те са преходни реалности. Например, сенките на предметите са реални само при слънчева или лунна светлина, но не и в тъмна, мрачна нощ. Значи, светлината има известно отношение към сенките, защото те съществуват само при нея. Щом светлината се губи, и сенките изчезват. Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта. Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон. Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които са вечни, абсолютни.

„В надежда бивайте радостни”. Надеждата има отношение към физическия свят, към всички форми, които създават радости и удоволствия на хората. Надеждата е нещо реално за тях. Майката се радва на детето си, защото има форма. Като погледне на главичката, на нослето, на ръчичките, на крачката, на черните му косички, тя се радва; има нещо видимо в детето, което тя може да пипне. Отнемете ли тези неща от детето, и то изчезва заедно с тях. Щом изчезне формата на детето, също така изчезват радостта и надеждата на майката. Значи, Надеждата е реалност, която е видима за физическия свят, Вярата – за Духовния, а Любовта – за Божествения.

С вярата човек живее в Духовния свят, между Ангелите. За някои този свят не е реален. Те гледат на Ангелите като на въздухообразни, недействителни същества. В действителност, Ангелите са по-реални от хората; материята, с която са облечени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива от тази, с която хората са облечени. С какво са облечени хората? С плът, която наричат тленна. Тя е гъста, тежка. Материята на Съществата от Божествения свят, т.е. от света на Любовта, е вечна, неизменна. Като се надява, човек има стремежи в себе си, а като вярва, той живее.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Честит празник и Светъл ден на всички!

От гледището на Божествения свят, сегашните хора са още деца, по на 12 години, които могат вече да работят. Едно време, когато хората били съвсем малки деца, две-тригодишни, Бог е бил крайно снизходителен към тях. Но днес, когато са порасли, станали са 12-годишни, Божественият закон се налага върху тях. Те се поставят на кръста, дето изучават двата диаметъра на кръга. Днес повечето хора носят кръста на шията си, но когато страданието слезе отгоре, те започват да плачат. Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър. Той носи кръст за храброст и минава за герой. Защо и ти, като носиш кръста, т.е. страданието, да не бъдеш герой? Носи кръста, и бъди герой! Бог дава кръстове на хората, когато слизат на земята, преди да са ги заслужили; като живеят известно време, те се възнаграждават едни-други, дават си кръстове за заслуга и минават за герои.

:hmmmmm: На друго място, за друга беседа писах, че сме бебета, но явно не съм била права. Има и порастнали, 12 годишни, дето е време да поемат живота си в свои ръце, да са по-отговорни...

Представете си, че сте недоволни от някоя ваша мисъл или постъпка. Вие се безпокоите, гневите се, ставате енергичен и търсите някого, върху когото да излеете гнева си. Ако сте баща, ръката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а някога и върху жена ви. Ако сте началник, ще тропате с ръка по масата, или с крак по земята. И в единия, и в другия случай работите ви няма да се оправят. Защо не потърсите причината за недоволството в себе си, а го търсите в окръжаващите? Значи, методът, който прилагате, не е правилен. Потърсете друг метод, за да се справите с недоволството си. Какъв смисъл има да употребявате едно лекарство, което влошава положението на болния? Щом сте го употребили два-три дни наред, и положението се влошава, заместете го с друго, което може да подобри състоянието на болния.

Да, хващала съм се, че понякога мрънкам за нещо, само защото не съм в настроение. И като се позамисля, извиня се и променя себе си. Всички около мен започват да се чувстват по-добре... Защо да се спирам дълго върху нещо, дето ми причинява дискомфорт? По-добре да намеря начин да променя нещо, да се почувствам добре...

Сега като слушате беседата, не се произнасяйте как говоря, но гледайте какво върша. Силата на човека не се заключава в думите, но в делата му. Силен човек е онзи, който обръща внимание на малките неща и от тях се учи. Като видя, че две деца се бият на улицата, аз не ги отминавам, но се спирам да наблюдавам и правя преводи на всичко, което виждам. За мене е важно да видя с коя ръка скубят космите си, на коя страна ги дърпат, с кой крак ритат и т.н. Всичко това има значение. Не е безразлично с коя ръка ще те удари някой човек, с дясната или с лявата. Тези неща имат отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малките неща, вие ще дойдете до вътрешно разбиране на Живота.

Да наблюдавам, да съзерцавам и анализирам... вътрешно, да се науча да разбирам смисъла, скрития на нещата... Изключително интересно е, когато се получи... И сякаш нов свят ни позволява да надникнем. :)

Из Радостни и търпеливи

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Че съществува физически свят, който не е нищо друго, освен отражение на Божествения свят, върху това спор не става, защото той е близо до нашите очи и до останалите сетива, и ние непосредствено го възприемаме. Божественият свят, обаче, не виждаме, защото сме късогледи. Как ще видите този свят, когато даже на един километър не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свят, трябва да бъдете далекогледи.

Надеждата е реалност, която е видима за физическия свят, Вярата – за Духовния, а Любовта – за Божествения.

Значи, в Божествения свят хлябът е свързан с Доброто, т.е. с Добродетелите. Търпението, например, е една Добродетел. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест. Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението – закона на Любовта. Само любещият търпи. Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост. Само търпението е в състояние да превърне грубата материя на скръбта във фина; това значи, превръщане на скръбта в Радост.

Същественото в човека, т.е. неговата душа, не е в тялото му, затова понякога човек не е доволен от своята къща – от тялото си. Той намира, че тя е лишена от някои принадлежности. Мнозина са недоволни от живота си. Защо? Защото доволството иде всякога отгоре, а не отдолу. За да бъдете доволни, повикайте на помощ Любовта и Вярата. С Любовта заедно ще дойдат същества от Божествения свят, а с Вярата – същества от Ангелския свят. Тези същества, заедно с вас, ще реализират желанията ви, и Надеждата ви ще се оправдава. Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята. Като знаете това, приложете Вярата, Надеждата и Любовта в живота си, да видите, какъв ще бъде резултатът на вашия живот.
:thumbsup: И е вярно...

Радостни и търпеливи

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×