Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Любовта


maggee

Recommended Posts

Отварям тази тема, за да поговорим за любовта - без да я делим на човешка и нечовешка (тоест Любов с много главни букви), защото такова деление едва ли съществува извън нашите умове.

Хората обикновено свързват любовта с конкретни хора, животни, растения, предмети, дейности... "Обичам Х, той ми носи щастие, щастието ми зависи от него, от неговата любов към мен". Така ли е всъщност?

С всеки изминат ден все повече се убеждавам, че хората, които обичаме, са само наши отражения - подобното привлича подобно и открива подобието си в околния свят. А другият човек е само повод за изява на любовта, която носим в себе си - не той предизвиква любов в нас, а само събужда любовта ни към нас самите - към себе си, отразен в другия. Когато обичаме другия, обичаме го заради това, в което си приличаме - определяме го като сродна душа и виждаме наистина с очите на любовта - тоест, само подобието. Ти си като мен, ние сме еднакви, ние сме сродни души, дали не сме едно... Има безброй сентенции за любовта, половината от които на тема "Обичам начина, по който ме караш да се чувствам". Любовта към другия човек всъщност се оказва любов към себе си - чрез другия човек ние започваме да се харесваме, да се обичаме, да чувстваме удовлетворение от себе си. Подобно на любовта усещане е вдъхновението - то привидно се пробужда от някаква нова дейност, която просто ни грабва и ни отнася, изпадаме в състояние на безвремие, на самодостатъчност, на висше щастие, когато се занимаваме с нещо, което ни харесва. Такова чувство може да предизвика всеки човек, всяко живо същество, всяко занимание, на практика всичко в света - стига човек да има "рецептори" за него.

Истинско откритие за човека обаче е същото това състояние на висше щастие, което го спохожда... без никакъв повод. Едва тогава човекът разбира, че състоянието на любов принадлежи на него, а не се внася отвън, от някой друг или нещо друго. В такъв момент разбрах защо хората, които наричаме Учители, не са зависими от други хора, от вещи, от дейности - именно защото те са постигнали това състояние на наистина безусловна любов. Те нямат необходимост от никой и нищо, за да пробужда любовта в тях - умеят сами да я пробуждат. Намерили са източника в себе си.

За средностатистическия човек обаче любовта е чудо - нито събуждането й, нито смъртта й зависят от волята му. Тя го окрилява, дава му сили, често се съпровожда с чудеса в околния свят - сякаш целия свят го закриля и му проправя път към сърцето на любимия човек. Кара го да върши безразсъдни неща - тоест, да надскача себе си, да се развива, да пристъпва там, където иначе не би посмял. Любовта побеждава всичко - човек в името на любовта, в името на запазването на това състояние на висше щастие, е готов да преодолее страховете си, да се бори с недостатъците си, да промени принципите си - на практика, готов е на всичко, което е по силите му. Любовта е разменната монета - в замяна на тази висша енергия се изисква малко усилие, малко работа в полза на душата. Ако в другия човек ни привличат собствените ни качества, които харесваме, то у него не харесваме именно онова, което остава в сянка при самите нас - качествата, от които душата желае да се освободи. Това е цената на любовта - освобождаването на душата от един ненужен за нея товар. Какъв е той, можем лесно да разберем чрез човека, който обичаме.

Срещу тази цена обаче получаваме много повече. Когато обичаме - в това високо-енергийно състояние, светът наистина се разтваря за нас и всичко става възможно. С каквото и да се захване човек, то се реализира по магически начин. Притокът на енергия, радостта, вдъхновението изпращат човека на "седмото небе". Светът става различен. За някои хора той винаги е такъв. Тоест, любовта, която се пробужда в човека, винаги е дар от Бога и му позволява да живее с щастието толкова дълго, колкото може да го задържи. Дотогава, докато не пожелае да запази на всяка цена това щастие завинаги, докато не се опита насила да впримчи другия човек или вдъхновението си (което е и краят на любовта).

В този смисъл любовта сама по себе си е безценен дар - независимо дали е споделена или не. Ползата от любовта не е в това, което получаваме от другия човек, а в начина, по който самите ние се чувстваме. И за хората, които умеят да се радват на това състояние, независимо от ответа на обекта на любовта си, любовта е истински дар - тя превръща живота им в чудо и привлича други любови. Казвам го, защото целият ми живот дотук е минал под знака на любовта - от 10-годишна съм непрекъснато влюбена. Умея да обичам хора, които не познавам, които не ми отвръщат с любов, умея да обичам без да търся ответ. И в повечето случаи тази моя любов е получавала отговор по-късно, с едно изключение, когато се превърна в голямо приятелство. Доскоро за мен беше чудо, че всеки път, когато видя любимия човек, облаци се разпръскват, дъждът престава и слънцето се показва - вече зная, че не е чудо, а просто любов. Когато човек обича, всяко нещо става възможно - стига само да обича и да се радва на любовта си. Любовта, която носим в нас, може да пробуди съответна по степен и изява любов в другия човек. Всеки страх, всяко съмнение, всяко предпазване не допускат любовта в живота ни и превръщат съществуващата любов в безгранично страдание. Много често човек получава отговор на любовта си, когато вече не го очаква - тогава, когато спирачките на разума престанат да пречат на мотора на душата - любовта. А и най-болезнената любов е за предпочитание пред състоянието на не-любов, на празнота, на безмислие и сивота.

Защо свършва любовта? Аз мисля, че не свършва, а се трансформира в друга любов, с едно стъпалце по-висока, когато си изпълни задачата. Любовта ни променя и следващият човек, който ще я пробуди отново в нас, ще съответства на новото ни състояние. Затова и всяка следваща любов е по-силна, по-хармонична и всеки следващ човек в живота ни все повече се доближава до истинската ни същност. В този смисъл, ако съществува "любов за цял живот", тя трябва да е между хора, които се променят хармонично, всеки за себе си и двойката като цяло. Факт е обаче, че при повечето двойки любовта изчезва, а оковите на брака променят окованите насилствено и не особено хармонично... и това е път.

И излиза, че човек привлича точно това, което отдава. Винаги, когато мисля за любовта, се сещам за едни думи на Лазарев - човек получава толкова любов, колкото може да понесе. Човек получава толкова, колкото е в състояние да даде от себе си (и даването предхожда всяко получаване). И това, което получаваме, харесва ли ни или не, е точно отражение на това, което даваме.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 92
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Когато Бог не те обича и ти не можеш да се обичаш.

Нарочно на всеки е отредено да извърви различен път на усъвършенстване.Какво имам предвид.Ти смяташ че любовта е единственото нещо което ни дава Бог.Да ,ама не.

На мен Бог е дал едно единствено нещо,и постоянно иска да го изпитвам,страданието.Тои постоянно иска да страдам.Да страдам като се замисля колко е дал на другите хора и колко е дал на мен.Как на другите е дал крила,а мен ме е захвърлил в блатото на моята несърчност и несъвършенство.Не благодаря за уточнението че любовта била наи-силното чувство.Не е така.Наи-силното чувство е това което Бог е вложил в теб и което Бог иска да изпитваш.

Ако Бог иска да страдаш,никои на света,нито молитвите,нито религията,нито ученията,нито светлината ще могат да ти помогнат.Какво да направиш когато Бог иска да страдаш.Толкова много иска да страдаш че постоянно преплита гените,способностите и съдбата ти че само да страдаш.Просто го иска,да страдаш че си неспособен. :3d_168:

Кои съм аз,кои са хората че да се противопоставят на волята на Бог.

Линк към коментар
Share on other sites

И излиза, че човек привлича точно това, което отдава. Винаги, когато мисля за любовта, се сещам за едни думи на Лазарев - човек получава толкова любов, колкото може да понесе. Човек получава толкова, колкото е в състояние да даде от себе си (и даването предхожда всяко получаване). И това, което получаваме, харесва ли ни или не, е точно отражение на това, което даваме.

Напълно споделям това мнение, но признавам си - не винаги ми харесва, това което получавам. Все си мисля, че давам повече, но се оказва, че съм давала повече според собственото си Его (дори го пиша с главна буква :) ). Ако се науча да давам според потребностите и възможностите на душата си, може би бих била в състояние да дам една цяла Вселена на човека, когото обичам - и тази Вселена ще бъде душата ми и нищо друго.

Линк към коментар
Share on other sites

Ценна мисъл за деня:

Любовта изключва много и малко даване. В любовта има давай, единствената мярка е давай: каквото дадеш, нито е малко, нито е много. Ако е голямо, като постъпиш по закона на Любовта, в Любовта големите работи се смаляват. Ако даваш малко, хапката, която с Любов даваш на един човек, се увеличава, расте, зрее и плод дава. Все ще остане нещо. Ако му дадеш нещо много голямо, то се смалява. Любовта винаги се приспособява. Всичките постъпки са хармонични. Няма противоречия в нея. В Любовта няма критика. Да кажем, че не се обхождат добре с нас. Няма такива работи. Сега по някой път вие говорите за Любовта, казвате: Те не се обхождат добре. По този начин ние Любовта не можем да я намерим. Докато ти критикуваш, Любовта е далеч от тебе. Докато не мислиш зряло, Любовта е далеч от тебе.

(Беинса Дуно)

Мисля си, че Любовта и Свободата са свързани. Ужасно е да те обичат или да обичаш ако, защото.... Просто да се обичаме... Ама не винаги се получава, щото его-то ни се засяга и започва с 'за' и 'против'... Любовта ражда Любов, тя наистина е магия, най-висшата :sorcerer::king::sorcerer:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

С всеки изминат ден все повече се убеждавам, че хората, които обичаме, са само наши отражения - подобното привлича подобно и открива подобието си в околния свят. А другият човек е само повод за изява на любовта, която носим в себе си - не той предизвиква любов в нас, а само събужда любовта ни към нас самите - към себе си, отразен в другия. Когато обичаме другия, обичаме го заради това, в което си приличаме - определяме го като сродна душа и виждаме наистина с очите на любовта - тоест, само подобието. Ти си като мен, ние сме еднакви, ние сме сродни души, дали не сме едно... Има безброй сентенции за любовта, половината от които на тема "Обичам начина, по който ме караш да се чувствам". Любовта към другия човек всъщност се оказва любов към себе си - чрез другия човек ние започваме да се харесваме, да се обичаме, да чувстваме удовлетворение от себе си.

И излиза, че човек привлича точно това, което отдава. Винаги, когато мисля за любовта, се сещам за едни думи на Лазарев - човек получава толкова любов, колкото може да понесе. Човек получава толкова, колкото е в състояние да даде от себе си (и даването предхожда всяко получаване). И това, което получаваме, харесва ли ни или не, е точно отражение на това, което даваме.

Маги, толкова хубаво си го казала, че от тук насегте може само да се допълва и всеки един от нас да споделя за своята Любов, за своите Любовни трепети, които някога е изпитал и изживял във всеки един аспект и разбира се получил.

Във връзка с горното, което си написала се сещам за нещо казано от Учителя, а то е, следното, макар, че не мога да го цитирам дословно...:"..Че мъжът на една жена е такъв, каквато е тя отвътре..." Което в малко повече размисли от моя страна се оказва, че е точно така!

Но извън мислите на Учителя, е истина, че подобното привлича подобно, но Любовта търпи и своите промени и хората много се променят. Лошото е когато оставим Любовта назаден план и дадем превес на други приоритет в живота си, тогава тя не си отива, но заспива...

Аз лично когато се чувствам много тъжна когато я няма, когато дори едн ден не я изпитам и я оставя да заспи, а съм много щастлива и градивна, когато я събудя и я раздавам, когато я преживявам отново и отново в най-различни степени и прояви.

Дори когато консумира човек храната си без Любов тя горчи, дори когато гледаш Слънцето без Любов то не свети и не топли. А дори най-мрачния ден с Любов може да бъде на светлия и хубав.

Обичам да обичам!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей maggee. Хубаво че си отворила тема за Любовта, но след това въведение ,мислиш ли, че някой може да ти напише нещо по-дълбоко и стойностно?Единствено ни остава да останем в благоговейно мълчание и съкровенна радост от подобно разбиране.Мир и Любов.

Линк към коментар
Share on other sites

За любовта има изписани толкова много обяснения, определения, стихотворения, песни и всякакъв род литературни жанрове, от което става ясно колко различно и колко по индивидуален начин всеки я преживява, изразява и отразява.

Аз ще кажа само, че за мен любовта е приемане и даване. Приемане на другите такива, каквито са и даване от себе си, без да правиш сметка колко си дал и дали ти се връща в замяна. :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей maggee. Хубаво че си отворила тема за Любовта, но след това въведение ,мислиш ли, че някой може да ти напише нещо по-дълбоко и стойностно?Единствено ни остава да останем в благоговейно мълчание и съкровенна радост от подобно разбиране.Мир и Любов.

:thumbsup2:

maggee,страхотно е това, което си написала! Напълно го споделям и... май си изчерпала темата. :) Поздрави за това прекрасно прозрение!

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина, за любовта са казани много неща, но пък темата е неизчерпаема, разбиранията ни за любовта могат безгранично да се доизграждат и винаги можем да се научим да обичаме по-пълно, безкористно и себеотдайно.

За мене любовта означава да приема другия в неговата цялостност, без да го разделям на части, които ми допадат или не ми допадат. Любовта за мене означава да обгърна другия със съзнанието си – с разбиране, вяра и светлина. Да го поддържам първо в самия себе си, в своето сърце, мълчаливо и необвързващо. Да показвам любовта си загрижено, разумно и търпеливо, съобразявайки се с условията и с другия, но и без да я пазя само за себе си...

Засега ще се огранича само с тези няколко реда.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

...

С всеки изминат ден все повече се убеждавам, че хората, които обичаме, са само наши отражения - подобното привлича подобно и открива подобието си в околния свят.

...

Нямам намерение да разисквам в темата, но искам да обърна само внимание на този закон.

Този закон е ПРАВИЛЕН, но за друг свят - менталният например. На земята има други приложения, на които не искам да се спирам.

По-скоро на земята действа закона за магнитите - разнородното полюсно привличане... Нека това да е като "ключ" и тема за размисъл, което може да даде правилна постановка и основа за интерпретации и мнения по темите за любовта между мъжете и жените.

В този ред на мисли мога да кажа, че едно на пръв поглед елементарно нещо, може да обърка доста неща и да е причина за големи заблуди.

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

Не, не говорете, превърнете се в Любов и тогава думите, мълчанието, действията всичко ще бъде само едно Любов :). Пожелавам го на всички включително на себе си :). Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте! Това е най-важната тема и идея за човек, тръгнал по духовния път. И този път започва с думите, промълвени дълбоко в собствената му душа: Ако любов нямам, нищо не съм.

Редактирано от braman
Линк към коментар
Share on other sites

Защо свършва любовта? Аз мисля, че не свършва, а се трансформира в друга любов, с едно стъпалце по-висока, когато си изпълни задачата. Любовта ни променя и следващият човек, който ще я пробуди отново в нас, ще съответства на новото ни състояние. Затова и всяка следваща любов е по-силна, по-хармонична и всеки следващ човек в живота ни все повече се доближава до истинската ни същност. В този смисъл, ако съществува "любов за цял живот", тя трябва да е между хора, които се променят хармонично, всеки за себе си и двойката като цяло. Факт е обаче, че при повечето двойки любовта изчезва, а оковите на брака променят окованите насилствено и не особено хармонично... и това е път.

Напълно съм съгласна за условието за "любов за цял живот"! Дълго се чудех, защо е толкова недостижимо и рядко срещано. Накрая приех хипотезата за две същности на човека. Едната е от света на промените. Поради нея човешката любов, след като се роди, закономерно и загива, като всичко останало. Поради това и бракът става на окови. От тази същност не сме се отдалечили, пребиваваме си в нея. Но има и друга същност, според която е възможно непрекъснато развитие, живот, хармония и равновесие. Именно от нея сме се отдалечили. Но нещо в нас знае, че я има и непрекъснато и упорито я търси. Само сме забравили условието, при което може да сме едно с нея.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Партньорската любов е една от най-трудните... именно заради вярването, че тя е приемане и даване.

Не. Само даване е. Когато искаме и да получим, вече е начало на вкопчване, не го разбираме...

Любовта няма да свърши, ако нямаме очаквания, изисквания, ако просто обичаме, без вероятности, без мисли и желания, само сърце.

Но това е много, много трудно.

Но постигната вече, тя води към другата Любов, защото човекът е разтворил сърцето си, успял е.

Неизопачена, непроменена, човешката обич е производна на Любовта. И не заземява, както когато живеем за другия, вместо със него.

Редактирано от infinity1305
Линк към коментар
Share on other sites

Добре звучи. Но това всичкото горе не бива да искаш да го получиш, нали, а да го дадеш...

Бих казала - да го пропускаш през себе си...

И не казах, че е лесно :P

Но разбирането поне е някакво успокоително начало сякаш...

Линк към коментар
Share on other sites

А отдавайки изцяло без желание и без очакване пропускайки през себе си Любовта да се излива напълно и свободно, в същото време човек не би трябвало да поставя никаква спънка на потока който идва към него, защото по този начин целостта ще бъде прекъсната. А да сложиш бент дори на мъничка рекичка ;) ...

Линк към коментар
Share on other sites

Хармонията се състои в това да дадеш, където може да бъде прието/получено. И двете могат да бъдат напълно осъзнати. Не осъзнаването, а начина на реакция на това осъзнаване е определящо. Иначе всички щяхме да предпочитаме да спим.

Според кабала желанието на Светлината да сподели себе си е породило човека. А от желанието на човека да бъде Светлина е възникнал физическия свят. Това негово желание се сблъскало с желанието на светлината да споделя, той казал "стига, искам сам". И тя се отдръпнала и оставила една тъмна точка, в която той да намери своята светлина, да бъде творец, а не само приемател.

И това отдръпване е любов. Не винаги можем да дадем. Няма място в природата, където да има само даване. То е все едно сърцето само да изтласква кръвта, но да не я приема обратно.

П.П. Фют е казала същото.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Но аз говорех конкретно и само за човешката обич. Тук не намесвам Светлината.

Ще го формирам така -

Аз съм щастлив човек, защото винаги ще има кого да обичам.

Цялото лично нещастие идва от желанието за лично щастие.

Фют, дай да те цункам. Нито една река не върви нагоре. :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

А можеш ли да приемеш да те обичат?

Реката не върви нагоре. По неведоми пътища обаче тя се връща в извора и пак...

И ако земята не я приемаше, що ли щеше да стане? Велика Любов е това към целия свят, че земята приема водата.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Хармонията се състои в това да дадеш, където може да бъде прието/получено. И двете могат да бъдта напълно осъзнати. Не осъзнаването, а начина на реакция на това осъзнаване е определящо. Иначе всички щяхме да предпочитаме да спим.

Според кабала желанието на Светлината да сподели себе си е породило човека. А от желанието на човека да бъде Светлина е възникнал физическия свят. Това негово желание се сблъскало с желанието на светлината да споделя, той казал "стига, искам сам". И тя се отдръпнала и оставила една тъмна точка, в която той да намери своята светлина, да бъде творец, а не само приемател.

И това отдръпване е любов. Да даваш, където не може да бъде получено, до какво води това? Не винаги можем да дадем. Няма място в природата, където да има само даване. То е все едно сърцето само да изтласква кръвта, но да не я приема обратно.

П.П. Фют е казала същото.

:feel happy: Eххххх всички сте изворчета необятни :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Азбуки, съгласна съм... но водата не знае, че напоява, слънцето не знае, че свети...

Приемането се случва когато даваш, това е така, но не бива да е стремеж. Ето какво се опитвах да кажа.

Изисквайки обич от партньора си, често забравяме да му дадем. Вкопчване, очаквания, изисквания - все убийци на любовта.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...