Jump to content
Порталът към съзнателен живот
maggee

Любовта

Recommended Posts

Guest Fut

С пожелание да следваме Дао което не е Дао. Защото Дао което е Дао не е Дао което е Дао. Защото Дао което не е Дао е Дао което е Дао. Ви прегръщам, целувам и желая хубав и слънчев ден на всички вас :3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Азбуки, съгласна съм... но водата не знае, че напоява, слънцето не знае, че свети...

Откъде знаеш? ;)

Може да се откажем от това да знаем, но това е само бягане от отговорност. Не е в знанието проблемът...

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Азбуки, съгласна съм... но водата не знае, че напоява, слънцето не знае, че свети...

Откъде знаеш? ;)

Може да се откажем от това да знаем, но това е само бягане от отговорност. Не е в знанието проблемът...

Ооооо, не...

Ако Слънцето реши да знае, че свети, веднага ще се появи едно ъгълче в него с липсващо излъчване. Вече няма да раздава във всички посоки светлината, която, съвсем между другото, то получава от едно друго, вътрешно Слънце...

Ако част от лъчите угаснат, въпрос на време е да ги последват и другите. Имам прекрасен пример за извървяване на този процес - в огледалото.

Аз лично, бих предпочел да не знам (да съм избягал от отговорност), че светя, но да е за всички, отколкото много добре да знам, че го правя - за двама трима. А първото е състояние, пък второто напън.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е в знанието проблемът...

Точно там е...

Е, и за да не изглеждам твърде... категорична, ще кажа, че слънцето може и да знае, че свети, но едва ли го интересува това :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен, слънцето знае, че свети. Но то не приема това като нещо специално, като нещо необичайно. Има ли нещо по естествено от това слънцето да свети? Това е неговата същност. Слънцето просто изявява себе си. То е на своето точно място и прави точно това, което може, а не нещо различно. Затова и действията му са правилни, благотворни и лишени от себичност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен, слънцето знае, че свети. Но то не приема това като нещо специално, като нещо необичайно. Има ли нещо по естествено от това слънцето да свети? Това е неговата същност. Слънцето просто изявява себе си. То е на своето точно място и прави точно това, което може, а не нещо различно. Затова и действията му са правилни, благотворни и лишени от себичност.

Да... И така трябва да бъде и с човека...

Човешката същност е чиста светлина и обич, които той дарява, когато не е замъглен от разни човешки прибавки, добавки и съставки...

Е, поне ти разбра какво опитвах да обяснявам казвайки "само даване".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

И все пак самият факт, че Слънцето има на кого да даде, показва, че любовта не е само даване. Може един да дава, друг да приема. Всичко е част от циклите на природата. Но когато решим че трябва да правим нещо противоестествено, решим, че не ни стига само да даваме, искаме и да получаваме - с това нарушаваме естествения баланс. Ако настояваме, балансът ще бъде нарушен, но Любовта няма да изчезне. Просто ще стане голяма трансформация и ще се намери друг баланс.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И все пак самият факт, че Слънцето има на кого да даде, показва, че любовта не е само даване.

Свети за всички, дава даже на вампирите, дето не го обичат :P:D

А и по-горе нали написах - Щастлива съм, защото винаги ще има кого да обичам и на кого да давам. Изхожда от мен, независимо от другите.

Лигавя се, не ми забелязвай моля.

Думите са разтегливи, Азбуки, от всяка една могат да се родят хиляди. Често излишното убива партньорската обич...

Слънцето свети и топли в мълчание...

Винаги има и различна гледна точка...

Редактирано от infinity1305

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Ами именно, но вампирите съществуват. За кого съществуват? За Слънцето. Е, те си мислят, че за друго съществуват, но това няма значение. Заблудите на егото нямат никакво значение. Не променят истината.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре, решаваш само да даваш.

Какво ще даваш? Някой ще каже - любов. Добре.

Тя обаче ще се изявява чрез делата ти. А те ще са изява на... какво. На лични критерии, намерени, представи... Тогава какво даваш? И даваш ли въобще?

Дори да търсиш със сетивата си само онова, което партньора желае, от което има нужда (пък те като нищо си противостоят) и т.н. Няма как да бъдеш обективен, а често и нямаш възможност да предложиш съответното... Тогава?

То, не е и само до даване. Или поне, не и преди да бъдат изградени онези мостове, които ще направят от двете села на срещуположните брегове - едно свежо градче.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Венци, самото даване и... съществото му са една прекрасна и обширна тема...

Понякога да даваш означава и да дадеш път... за емоционалността на другия, да позволиш да се излее, и да я приемеш /Азбуки, по твоето канче е това :P:D /.

Не означава само да се раздаваш.

Да бъдеш в покой със себе си и да дадеш възможност на другия да опита покоя с теб. Не да го заливаш и задушаваш с любов.

Да дадеш присъствие във всеки един момент, дори не само физически, дори когато е ненужно. Да бъдеш съпричастен, макар и да не изразяваш това. То пак достига.

Като сте се хванали за това получаване, я кажете, животинките как обичат, а децата...? Дали съзнателно очакват насреща любов, или я дават чиста и безвъзвратна?

Ще кажете - кучето се привързва и демонстрира обич, защото някой го е нахранил. Само че не е така. И да го биеш, пак обича. Обича.

О

б

и

ч

а

.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност, не е така. Те са само привързани, не обичат.

Думите разбирам. Но прилагането им не се среща - противочовешко (и противоживотинско) е.

Но все пак, ти искаш да кажеш - просто (чисто) да обичаш. Добре. Както обаче казвам - противочовешко е и си остава пожелание. Освен това, не можем да говорим за партньорски отношения в тесен смисъл тук, защото говорим за състояния, които не се насочват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Хаха, ти гледала ли си как се ухажват птиците? И какви жертви са нужни понякога за да спечелиш "жената". Подаръци, финтифлюшки, подаване на храна уста в уста. ;) Много са забавни. Изобщо не е само даване ами и желание нещо да ти се даде. Но съвсем невинно такова, неизкривено от разни обсебващи мисли. И даваш, даваш, даваш - с надеждата, че тя ще склони. Но може и другия да избере. Това са рисковете на професията :D

Животните също страдат, когато ги напуснат. Естествено е това и не само човешко. Също вероятно са разочаровани, когато даровете им не бъдат приети. Но продължават нататък. Не казват "ох, защото той/тя не прие" аз вече няма да давам или няма да приемам (то е все едно...). В това е разликата. Животните са смирени и се радват - в повечето случаи. Приемат природата си, каквато е. И живеят според нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Вкъщи имаме една птичка в клетка. Дадоха ни я да я гледаме две седмици. Иначе не би ми хрумнало такова нещо. И колкото повече го гледам това животинче, толкова по-жал ми става. Жал ми е, че не мога да го пусна навън. Не е мое. Пък и да го пусна, ще умре. Не знае да си търси храна, не е родено да живее на тия географски ширини. Гледам го и му говоря. За това колко сме егоистични хората да държим някой в клетка, за да му се радваме ние (дори и той да не иска.... и тук става дума за приемането). Има храна, всичко, сигурност, но няма свобода. Да имаш крила и да си прекараш целия живот в клетка, в която не можеш да ги разпериш. Да гледаш как птиците летят и сам да не можеш.

Жестоко нещо сме това хората. Като започне да крещи папагала, не му се сърдя. Макар че цялата къща понякога събужда. Викам му, разбирам те.

Да даваш любов по тоя начин на някой, който не ти я иска такава. То не е любов а убийство. Любов е да знаеш да дадеш, ама когато ти искат.Любов е да се отдръпнеш, ако усетиш, че даровете ти са нежелани.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз бих го нарекла обгрижване, а не даване с пресметливост, за да получиш./птиците/

Те просто се грижат за комфорта на партньора си.

Иначе днес само филми разказвам по темите... имаше един руски, "Ласи", мисля. Може да бъркам. Кучето чакаше господаря си на летището повече от 20 години. И това ако не е отдаденост, даване и любов...

Е, примери - много.

И двамата ме разбрахте всъщност...

Въпреки неумението да се изразявам добре.

Любов е да се отдръпнеш, ако усетиш, че даровете ти са нежелани.

И това.

Да.Да.Да.

Редактирано от infinity1305

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност, не е така. Те са само привързани, не обичат.

Всъщност, обичат. Животните обичат. Що се отнася до любовта, мисля, че хората могат да научат много от животните и от природата като цяло, защото ние сме едно - имаме един източник, подвластни сме на едни и същи закони.

Един прекрасен филм за любовта

Sexoporcompasion.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност, не е така. Те са само привързани, не обичат.

Всъщност, обичат. Животните обичат. Що се отнася до любовта, мисля, че хората могат да научат много от животните и от природата като цяло, защото ние сме едно - имаме един източник, подвластни сме на едни и същи закони.

Според официалната наука сигурно животните са само привързани, но в езотеричен план, като се има предвид, че могат да отнемат болестта от стопанина си и да умрат от нея* - каква привързаност е това? Жертвоготовността въобще не е толкова присъща на човека .

Благодаря!

*Не само уважаваните хора от ранга на П.Дънов и П. Димков говорят за това, а и аз лично съм се убедила.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Официалната наука едва ли се занимава много с чувства, нито има ветеринарна психология. (нещо подобно сигурно ще има де, ама не и башпо отношение на "психе")

Именно в езотеричен план животните просто нямат нито сетивност, нито органи, нито потенциал да обичат.

Аз смятам, че сте склонни да се бъркате поради тяхната непосредственост, която преекспонира инстинктивните и ниско-астралните им отношения към околния свят.

Те лекуват само на етерно ниво (то и хората, дето лекуват уж със светлина, така правят, ама повече си вредят от животните), като за целта се използва чистота именно на тази непосредственост. Но на любовта чистотата е на много по-високо ниво, а етерният обмен е само едно от многобройните следствия.

Редактирано от Венцислав_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Венци, Бог проявява Любовта си към нас и чрез животните :3d_133: . Преди години не исках да чуя за никакви животинки, най- вече пък за кучета и осъждах хората които ми говореха за тази любов ( не казвам че ти го правиш, говоря за крайността в която аз самата бях изпаднала). И дума не можеше да се изговори у нас да влезе животно, нито пред мен нито пред майка ми, докато един ден.... Историята е вълшебна :) . Бог направи така, че у нас се появи най- точният екземпляр на световната фауна и чрез него отвори сетивата ни за друг вид осъзнаване :) . Хммммм може би един ден ще разбереш за какво ти говоря, освен ако около теб не се навърта някое пухено същество с ококорени и умни очички :) . Поздрави!

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доколкото аз съм разбрал контекста, ти тук си си със свой.

Аз съм имал достатъчно пухчовци и нито съм преставал да ги харесвам, нито някога ще престана. По вашите критерии за обич дори е възможно да съм един от най-обичащите животните човеци на планената.

Обаче за непосредствена и лична грижа вече не се натискам. Имам си достатъчно други зависимости.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Доколкото аз съм разбрал контекста, ти тук си си със свой.

Аз съм имал достатъчно пухчовци и нито съм преставал да ги харесвам, нито някога ще престана. По вашите критерии за обич дори е възможно да съм един от най-обичащите животните човеци на планената.

Обаче за непосредствена и лична грижа вече не се натискам. Имам си достатъчно други зависимости.

О.К. няма проблем, но на мен кой каквото и да ми приказва, аз си знам че рошатко ни обича и то съвсем съзнателно и не един път ни го е показвал и доказвал това. Плюс това знам, че много хора биха могли да се поучат от него на човечност. Това е което си зная и си бая и никой не може да ме убеди в противното, пък и аз не искам никого да убеждавам. Просто споделих :).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Венци, може би един ден ще разбереш за какво ти говоря :) . Поздрави!

Присъединявам се. В случая ще направя като конвенционалните учени - ще се доверя на резултата. Той е велик и величав!

А ти си припомняй понякога, че всяка теория е предпоследна. :D

Твърде малко се знае за съвместната работа на под- и свръхсъзнанието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като става въпрос за любов, моето дълбоко усещщане е, че не амо животните обичат, но и растенията, и неживата природа, и всичко, което съществува в организиран вид - всичко, което е създадено. Наскоро се замислих защо наричат любовта "съзидателна енергия" и се върнах към физиката.

Всяка термодинамична система се стреми към достигане на състояние на минимално количество енергия - както вибрациите на махалото затихват, ако не се поддържат чрез внасяне на енергия отвън, така и всяка структура се стреми към саморазпадане, ако не получава енергия, която да я поддържа. Физичният термин за това е ентропия - минималната енергия на ститемата е свързана с максимална дезорганизация, неподреденост. Конструирането на система изисква енергия и информация. Очевидно енергията, която поддържа организацията на нашия свят, е именно съзидателната енергия, която наричаме любов - енергията, която поддържа атомите на неживата и живата природа в определен порядък, енергията на живота.

И тъй като всяка система в развитие е нестабилна система, тя във всеки един момент е под влияние на две сили - стремеж към организация от по-висок порядък, изискващ по-високо количество енергия, но и с по-висок коефициент на полезно действие, и стремеж към затихване на функциите и разпад. Стремежът към развитие срещу стремежа към покой, животът срещу смъртта. Тези процеси се илюстрират добре на всяко ниво. Растение, което няма силата да преодолее съседите си в конкуренцията за светлина, линее. На нито едно животно в дивата природа не е отреден живот в спокойна и хармонична среда - животно, което не се бори с всички сили за живота си, умира. Хората са в още по-сложно положение, защото най-голямото им предимство - умът, са обърнали срещу себе си, затрупвайки нормалните си инстинкти за оцеляване със социални клишата собствено производство. Но законите на природата важат със същата сила за човека - ако човекът не положи максимални усилия за себеизява, разчитайки предимно на себе си, той ще залинее като растението, а признак на дисхармонията между природно заложената програма за развитие и блокажите на ума е депресията. Във всеки момент от живота си всичко в живата и неживата природа трябва да намира и поддържа баланса между съзидание и отмиране. При животните този избор е инстинктивен, при човека е и съзнателен.

На нивото на всеки отделен човек стремежът към живот накланя голямата везна на Вселената в полза на живота и може би точно в това се състои смисълът на съществуването на всеки един от нас - да пазим живота, живеейки. Не случайно най-голямата радост в живота е раждането на живот и всички живи същества, осъзнато или не, се стремят към това. И едва ли е случайно, че най-големият грях е самоубийството - убийството на живота. Такъв поглед към нещата обяснява и страха от смъртта, и забравата за отвъдните състояния на душата - основният стремеж на човека е стремежът към запазване на живота. Обяснява и защо духовното "пробуждане" на човека и етапите на израстване обикновено са свързани с преживяване на разтърсващи състояния, близки до смъртта - болезнена любов, сериозни болести, клинична смърт - нищо не може да стимулира стремежа към живот у един човек така, както докосването до смъртта. Сякаш чрез всеки от нас Бог проявява стремежа си към живот и развитие към все по-силни форми на живот, с повече възможности за противодействие на силите на деградация. В този смисъл любовта става равнозначна на любов към живота.

Преди време си дадох сметка, че в живота ми се получават най-добре нещата, за които полагам много усилия. В момента, в който успея да стабилизирам положението, то просто изчезва от живота ми. Влюбвам се, стремя се към мъжа, давам всичко от себе си, получавам ответ, успокоявам се - и връзката се разпада по абсурден начин, без причина. За да работя работата, която обичам, се налага да работя и на второ място, защото парите не стигат - и в момента, в който започна да печеля достатъчно пари и се успокояваме, че вече мога да работя любимата работа, става така, че положението се променя и се оказва, че не мога да продължа по други причини. Появявва се у мен интерес към ново занимание, полагам усилия да изуча тънкостите му, напредвам, поучавам оценката на разбиращи хора, успокоявам се, че вече го мога - и вдъхновението ми се изпарява. Хората около мен си живеят спокойно, работят си една и съща работа цял живот, имат си някакви рутинни връзки, а на мен ми се налага все да се боря с нещо - за първи път се замислих за неща като проклятия, магии и т.н. Едва сега разбирам, че в живота ни присъстват и се развиват нещата, към които отдаваме енергия, любов и стабилно състояние не съществува - стабилното състояние е смърт, деградация, единствената му алтернатива е развитието, влагане на енергия с любов.

В този смисъл на първо място пред всеки човек стои любовта, насочената грижа към самия себе си - conditio sine qua non за физическото и псхическото му здраве и духовната му изява. Има ни, докато се грижим за себе си с любов. Любовта към другите хора се изразява в зачитане на тяхната програма за развитие, в стимулиране на техните възможности да се превърнат в силни и независими личности. Затова обичаме хората, които не можем да задържим - именно те, които са независими от нас и не ни позволяват да ги манипулираме, ни осигуряват развитието, движението напред, и затова бягаме от тези, които се опитват да ни задържат - те се опитват да задържат развитието ни, но за тях ние сме стимулите за развитие. Тук идва смисълът на "човешката" любов - най-силният двигател за промяна и развитие на човека е именно любовта към другите хора. Затова и мъжът и жената имат толкова различна природа и конфорнтацията между половете може да намери разрешение само на нивото на конкретната двойка, чрез преодоляване на себе си и непрекъснат стремеж и любов към другия човек - не само докато получим подписа му в общината. Да получим нещо е лесно, трудно е да го задържим.

Затова и когато получим желаното вече не го желаем - основният стремеж на човека е движение напред и този стремеж едва ли има горна граница (евентуално Бог, но е твърде вероятно и Бог да търпи непрекъснато развитие). Желанията на душата ни са нашият пътеводител по този безкраен път, в процеса на удовлетворяването им опознаваме себе си, света, придобиваме нови качества, разделяме се със стари стереотипи и ставаме по-силни - придобиваме повече енергия, любов. И ако промяната, получаването на нова информация, която променя представите ни за света, е свързано с развитие на сетивата ни, което ни позволява да усещаме по-силно щастие, но и по-силна болка - каква ли е болката, която изпитва Бог, знаейки всичко, в своята борба за живот? Дали болката, която изпитваме, не е усещане за неговата болка? Обвиняваме Бог, че ни отнема обичани хора, че отнема красотата на живота чрез старенеенето, че всичко се променя. А всъщност не знаем дали това не носи болка и на Него, дали не се стреми да направи нещата по-добри в смисъла, в който и самите ние се стремим - чрез нас.

Тъй като хората са вложили собствен смисъл в понятията любов, добро, зло, Бог, смятам, че е полезно човек да изучава живота на природата, много ключове има там. Ако животните, растенията, "неживата" природа не са по-близко до Бог от човека, то със сигурност не са и по-далеч.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта си има степени. Животните са неспособни на тази любов на която са способни хората и която се проповядва от различните религиозни и духовни учения. При животните имаме привързаност. Тази любов към всички и всичко за животните е невъзможна, докато не станат хора. Животното може да се пожертва за стопанина си, да направи за него много повече отколкото човек би направил. Някои животни могат да се пожертват и за своите деца. Но тази универсална, всеобхващаща любов, която може да прояви човекът, дори и към престъпниците, животните не могат да проявят. Не че хората я проявяват, но поне имат възможността, развитието им го позволява.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×