Jump to content
Порталът към съзнателен живот
maggee

Любовта

Recommended Posts

Виждам, че любовта се спряга като универсален отговор, както числото 42 в един филм. Аз не претендирам да знам напълно значенито на думата, макар да я ползвам, че и създавайки теми за това което описва, а вероятон тъкмо защото ми е мътна. Та, ако някой изгуби от "ценното си време" да обясни на мен и себе си какво точно представлява, ще му бъда благодарен.

"Ако обичаш Бог с цялата си душа, цялото си сърце, целия си ум и цялата си воля, отиваш в рая... ".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виждам, че любовта се спряга като универсален отговор, както числото 42 в един филм. Аз не претендирам да знам напълно значенито на думата, макар да я ползвам, че и създавайки теми за това което описва, а вероятон тъкмо защото ми е мътна. Та, ако някой изгуби от "ценното си време" да обясни на мен и себе си какво точно представлява, ще му бъда благодарен.

"Ако обичаш Бог с цялата си душа, цялото си сърце, целия си ум и цялата си воля, отиваш в рая... ".

И аз ще се радвам да ми обясниш Любовта. Тя според мен се изживява, чувства... Тя е нещо прекрасно, във всичките си нюанси... Е, ако не си изпитвал любов, може би ти трябва обяснение...;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали не е благодарност онова, което тук наричате любов...

Любовта ни очаква, но сме твърде тежки за нейната ефирна лекота, която всъщност само опитваме да отгатнем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали не е благодарност онова, което тук наричате любов...

Любовта ни очаква, но сме твърде тежки за нейната ефирна лекота, която всъщност само опитваме да отгатнем.

Може ли да изпитваме благодарност без любовта? А ако поставяме условия пред любовта... Тя докосва еднакво всичко – и лекото, и тежкото. Да, тежки сме, но това не ни пречи да получим съответстващата на състоянието ни любов. А формите на любовта са безкрайно много. Да, тежестта ни пречи да възприемем по-фините форми на любовта, но не трябва да пренебрегваме тези по-груби форми, които са ни достъпни, колкото и ограничаващи да изглеждат те за човека, който ги е надскочил.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може ли да изпитваме благодарност без любовта? А ако поставяме условия пред любовта...

Мисля да. Благодарността е слабост и е присъща на личността, на егото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може ли да изпитваме благодарност без любовта? А ако поставяме условия пред любовта...

Мисля да. Благодарността е слабост и е присъща на личността, на егото.

Да предположим, че някой ми окаже помощ по някакъв начин. Благодарността е начин да отвърна на тази помощ. Аз съм получил неговата любов в определена форма и няма нищо по-естествено от това да отвърна по някакъв начин. Ще отида още по далеч от предходното си твърдение и ще кажа, че ако не изпитаме благодарност, значи не изпитваме и любов. Да не изпитваш благодарност означава да не оценяваш това, което някой е направил за тебе. Така ли разбираш надличностното неегоистично съзнание? Да не отвръщаш на доброто на другите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, не така. А да изпитваш любов и без да ти е оказал някой помощ. Но тук е невъзможно сякаш, взаимонавързани сме.Ето защо и го нарекох благодарност, нещото, което изпитваме. Но не е любов, не е.

Редактирано от м.с.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, не така. А да изпитваш любов и без да ти е оказал някой помощ. Но тук е невъзможно сякаш, взаимонавързани сме.Ето защо и го нарекох благодарност, нещото, което изпитваме. Но не е любов, не е.

Разбира се, можеш да обичаш някого и без той да ти е оказал помощ, но ако наистина го обичаш и се случи така, че той да ти окаже помощ, задължително ще изпиташ и благодарност към него. Всъщност ще изпиташ благодарност и без въпросният някой да ти окаже помощ. Ако го обичаш ще изпиташ благодарност просто защото той съществува.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човешката любов е като любовта на Малкия принц към розата - може да има хиляди рози като нея,но тя е единствената за него.Само мисълта,че тя е някъде там и се нуждае от присъствието му го кара да изпитва благодарност за това,че я има и е само негова.Има ли значение,че има бодли?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зачетох се тук в една книжка - "Любовна тактика"

Исках да я споделя с вас, но не знаех коя тема е най- подхдяща за случая, затова реших да е тази. Човек може да отсее нещо за себе си четейки я :). Поздрави!

Книгата можете да си изтеглите отТУК -

Любовна тактика. Томас Макнайт и Робърт Филипс.

Как да станете по-самоуверени,

как да изведете на преден план положителните черти

на характера си, как да печелите доверие

и да поддържате интереса и надеждите на Вашия любим

за реализирането на истинска романтична връзка.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иначе днес само филми разказвам по темите... имаше един руски, "Ласи", мисля. Може да бъркам. Кучето чакаше господаря си на летището повече от 20 години. И това ако не е отдаденост, даване и любов...

Не е! Процедурна памет (праксис), обусловен емоционално е. Животните имат любов и още как, но примерът е различен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зачетох се тук в една книжка - "Любовна тактика"

Исках да я споделя с вас, но не знаех коя тема е най- подхдяща за случая, затова реших да е тази. Човек може да отсее нещо за себе си четейки я :). Поздрави!

Книгата можете да си изтеглите отТУК -

Любовна тактика. Томас Макнайт и Робърт Филипс.

Как да станете по-самоуверени,

как да изведете на преден план положителните черти

на характера си, как да печелите доверие

и да поддържате интереса и надеждите на Вашия любим

за реализирането на истинска романтична връзка.

g.gifЗа себе си намирам някаква връзка между това свое мнение и това което се обсъжда в момента в темата за жената (при мен се пада от пост 105на Валентин Петров до пост117). Нека ако някой чете книжката и възприемайки я се насочи към прилагането и все пак да види и тези мнения и да ги има в предвид ако желае. Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо свършва любовта? Аз мисля, че не свършва, а се трансформира в друга любов, с едно стъпалце по-висока, когато си изпълни задачата. Любовта ни променя и следващият човек, който ще я пробуди отново в нас, ще съответства на новото ни състояние. Затова и всяка следваща любов е по-силна, по-хармонична и всеки следващ човек в живота ни все повече се доближава до истинската ни същност. В този смисъл, ако съществува "любов за цял живот", тя трябва да е между хора, които се променят хармонично, всеки за себе си и двойката като цяло. Факт е обаче, че при повечето двойки любовта изчезва, а оковите на брака променят окованите насилствено и не особено хармонично... и това е път.

Влюбваме се в една нота, втора, трета и така докато стигнем края на музикалната пиеса-кратка почивна и отначало.

Най-после се сещаме,че това упражнение си има композитор и обръщаме погледа си към него.Защо свършва любовта?-

Тя едва сега започва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

И излиза, че човек привлича точно това, което отдава. Винаги, когато мисля за любовта, се сещам за едни думи на Лазарев - човек получава толкова любов, колкото може да понесе. Човек получава толкова, колкото е в състояние да даде от себе си (и даването предхожда всяко получаване). И това, което получаваме, харесва ли ни или не, е точно отражение на това, което даваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×