Guest НиколаДамянов Добавено Октомври 18, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2009 Вторият е да се съчетае интуиция и разум. Много съвременни окултисти от инволюционни школи интуитивно стигат до необходимостта от този метод, ...но всичко остава до там. Никой не обяснява как става това, начинът, пътят, методиката... В тази насока, само Учителя дава нещо по подробно и стойностно, от което може да се ползва човек. Напълно съм съгласна с подчертаното по-горе! Наистина ще бъде принос с огромно значение да се посочи какво е дал Учителя за съчетаването на интуиция и разум. Разбирам необхватността на този материал и аз бих също насочила всеки към беседите и музиката и паневритмията и упражненията. Все пак от полза ще бъде и споделеният личен опит и обобщения. "Да се споделя личен опит и обобщения"...Нещо конкретно !?! Това е много хубаво и го споделям напълно, но навярно нямаш предвид мен ,нали ? Аз споделих преди време ясно и простичко (надявам се!) в три точки как си взаимодействат интуицията и разума. Това е и методика, която може да хармонира достатъчно добре тази взаимовръзка и да даде много добри резултати. На всичко отгоре може да се прави и "тест" за истинност (с точка три). Евентуално, ако някой иска можем да говорим и конкретно с примери в тази насока, ... но от както писах в този насока, никой (или поне аз не съм забелязал!) не е проявил желание или интерес за подобна дискусия, относно споделения личен опит. С две думи казано - Донка, нали "тези камъни не са в моята градина" ? Благодаря ти Станимир за коментарите на мнението ми и отговора, но не виждам смисъл да задълбочаваме дискусията. Мислех доста върху казаното от теб и...действително няма смисъл (според мен!). Много неопределени понятия се натрупват... - "не изолиране на ума, а затихване" (?!? параметри? до къде?, колко?...), "конкретния ум" (а с неконкретния какво става? участва ли?как? колко го изолираме?), "чисти мисли съставени от ментална материя с по-духовна вибрация" (какъв е критерия за чистота?, как се "цапат" мислите?, защо има "мръсни"?..., а какво правим с по-малко духовни вибрации?, как ги измерваме, кои са по- и кои най-?... ), "интуитивно възприятие с по груби аспекти" (колко груби? относително и разтегливо ми се струва това понятие,... и можем да изпаднем в голямо словоблудство, ако тръгнем да прецезираме...). Надявам се, че няма да се разсърдиш, но аз не виждам смисъл да продължавам подобна дискусия. Горните въпроси бяха реторични. Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 18, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2009 (edited) Хората често си мислят, че интуицията е едно непосредствено появяващо се чувство (усещане), една идваща отвън спонтанна мисъл, която често има пророчески качества...Но, това разбира се, е едно абсурдно и нелепо твърдение. Интуицията няма нищо общо с някакъв вид осъзната, полуосъзната или неосъзната (долу-горе като степени на намеса на разумност по отношение на интерпретацията на подадената сетивна информация) сетивност (а сетивността е свойството за възприемане на идващото ОТВЪН), нито е проява на сърдечно съзнание (все пак доста хора по света са с активно сърдечно съзнание, но интуицията е нещо чуждо и далечно и за тях), нито пък делириумните и/или трансови състояния, чрез които се проявява коремното съзнание (скатано в системата далак-черен дроб, и "заключено" в соларния плексус)- каквито може да видите при разни видове ритуали, включително и в някоя евангелска църква...Сетивния човек няма връзка с Бог, но може да усеща липсата й...и от тук може да произлязат много беди- две от тях се наричат мистицизъм и окултизъэм... Интуицията, в чистия смисъл на понятието, е ежедневно общуване с Бог, един непрекъснат живот в Христос. Сетивността е природно-диалектическо явление, а интуицията е "пъпна връв" на родения отново Духовен Човек, чрез която този Нов Човек е свързан пряко с Божествения свят, и чрез тази "пъпна връв" получава всичко необходимо за Живота. Редактирано Октомври 18, 2009 от Кристиян Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 18, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2009 (edited) Благодаря ти Станимир за коментарите на мнението ми и отговора, но не виждам смисъл да задълбочаваме дискусията. Мислех доста върху казаното от теб и...действително няма смисъл (според мен!). Много неопределени понятия се натрупват... - "не изолиране на ума, а затихване" (?!? параметри? до къде?, колко?...), "конкретния ум" (а с неконкретния какво става? участва ли?как? колко го изолираме?), "чисти мисли съставени от ментална материя с по-духовна вибрация" (какъв е критерия за чистота?, как се "цапат" мислите?, защо има "мръсни"?..., а какво правим с по-малко духовни вибрации?, как ги измерваме, кои са по- и кои най-?... ), "интуитивно възприятие с по груби аспекти" (колко груби? относително и разтегливо ми се струва това понятие,... и можем да изпаднем в голямо словоблудство, ако тръгнем да прецезираме...). Надявам се, че няма да се разсърдиш, но аз не виждам смисъл да продължавам подобна дискусия. Горните въпроси бяха реторични. Поздрави. Прекалено много се опитваш да разсъждаваш, да конкретизираш. Прекалено много въпроси. Мисълта ти просто ще се изгуби в едновременното осмисляне на всички отговори на зададените от теб въпроси. Темата е за интуицията, затова се опитай да достигнеш до отговорите чрез нея. Като начало се опитай да не задаваш толкова въпроси. Насочването на вниманието ти изцяло към това, което не знаеш, ти пречи да оцениш и осмислиш в дълбочина това, което знаеш. Редактирано Октомври 18, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 А може би интуицията на всеки от нас е строго индивидуална и зависи от неговия личен начин да се свързва с Божественото? Инак как да си обясня това, че едни и същи думи и постъпки интуицията на единия приема като "цвете" и "звезда", а на друг "камък" и злоумислие? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Как да развием интуицията си? С изграждането на будхичното тяло, което при повечето хора е слабоорганизирано. Будхичното тяло се изгражда с култивирането на духовни качества, с прилагането им в живота чрез нашите мисли, действия и желания. Мисълта в същото време трябва да е под пълен контрол, да не се допускат никакви случайни мисли. Тук подчертаното май го могат само Светците на Земята, ей там в гората като отшелници. По кръстословиците ги наричат "инок". А какво да правим ние които не сме монаси, иноци тук в обществото, тези които имаме дом, семейство, жени, деца??? Не се оправдавай. Това да не допускаш случайни и нечисти мисли в съзнанието си няма нищо общо с отшелничеството. Вярно е, че е трудно, но все пак пълния контрол е един идеал, който следва да бъде постигнат постепенно. Най-важното е да има желание. Човек винаги, при всяка ситуация може да поддържа връзка със своята душа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 (edited) Интуицията, в чистия смисъл на понятието, е ежедневно общуване с Бог...... Тази част от изречението на Кристиян, като дефиниция на понятието, е най-близо и до моето разбиране за интуиция. А може би интуицията на всеки от нас е строго индивидуална и зависи от неговия личен начин да се свързва с Божественото? А изречението на Донка е като продължение. Мисля, че всеки по различен начин "усеща","чува", "вижда", "сънува", получава Божествената информация. А ето и нещо от Учителя: Казвам: Трябва да мисли човек, за да има светлина. Като мисли, се образува светлина. Светлината е необходима в живота. Никакво растене не може да стане без светлина. И сърцето трябва да работи, понеже и топлината е необходима, понеже и без топлина растене не може да има. Чувствата са необходими. Следователно ние казваме: Божествените чувства са тия, в които интуицията работи. Божествената мисъл е тая, в която интуицията работи. Едновременно във вашите постъпки трябва да имате интуитивно схващане. Във вашите мисли, във вашите чувства и във вашите постъпки да няма раздвояване. В мислите да няма раздвояване, в чувствата да няма раздвояване. То е здравословното състояние. Какво нещо е здравето? Състоянието, в което моментално можеш да кажеш: Тази мисъл е права, че чувството е право и че постъпката е права. Няма никакво раздвояване. Това е философията, да не е раздвоена мисълта ти, чувствата ти да не са раздвоени и постъпките ти да не са раздвоени. То е човекът. Всеки човек, на който мислите са раздвоени и чувствата са раздвоени, и постъпките му са раздвоени, той се намира в едно преходно състояние. Не може да има никакъв успех. Успехът на всички велики хора зависи да докарате в единение вашите мисли. Стремете се към туй, да не бъде мисълта ви раздвоена, чувствата ви да не са раздвоени и постъпките ви да не са раздвоени. Четвърто измерение Редактирано Октомври 19, 2009 от Роси Б. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Как да развием интуицията си? С изграждането на будхичното тяло, което при повечето хора е слабоорганизирано. Будхичното тяло се изгражда с култивирането на духовни качества, с прилагането им в живота чрез нашите мисли, действия и желания. Мисълта в същото време трябва да е под пълен контрол, да не се допускат никакви случайни мисли. Тук подчертаното май го могат само Светците на Земята, ей там в гората като отшелници. По кръстословиците ги наричат "инок". А какво да правим ние които не сме монаси, иноци тук в обществото, тези които имаме дом, семейство, жени, деца??? Не се оправдавай. Това да не допускаш случайни и нечисти мисли в съзнанието си няма нищо общо с отшелничеството. Вярно е, че е трудно, но все пак пълния контрол е един идеал, който следва да бъде постигнат постепенно. Най-важното е да има желание. Човек винаги, при всяка ситуация може да поддържа връзка със своята душа. Оооо... на светлинни години съм от оправданията. В сериозна грешка си. В тази грешка бях самият аз доста дълго преди време. Понеже ми беше внушена и нямах ориентир за корекция. Сега е твоето време да се корегираш /ако изобщо можеш/ Ако се допускат някакви уж случайни мисли, те вече не са случайни, а контролирани. Иноците не са много драги Богу, защото искат да постигнат 100% съвършенство на място /в плътта/. Където това !00% е потенциално постижимо само преминавайки за друго състояние. За да се задържи 100% -то съвършенство в плътския свят трябва да е човек по-чист и от Христос, а това е непостижимо. Поради ограниченията на плътския свят, или казано с научен език ..... скороста на светлината е константа - чисто теоретично може да има състояние мъничко под нея или мъничко над нея, но не и наравно с нея. Защото точно скоростта от 300 000 км/с на земната светлина е ограничителят на съществуването на физическата материя. Човек може само да овладее граничните зони и умението да преминава през прохода на състоянията. Единственно личната интуиция и контролируемата овладяна Сила могат да подскажат чисто опитно, до къде човек може да си позволи отклонение от стоте процента, така, че да е възможно съзнателно нивелиране на динамичното равновесие. ПП: Идеалът, за това е идеал - недостижема цел, която те кара да еволюираш преследвайки я. През идеала може да се премине, без да се задържаш и после следва .... друг идеал. Спре ли се човек, спира Животът и спира еволюцията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 А може би интуицията на всеки от нас е строго индивидуална и зависи от неговия личен начин да се свързва с Божественото? Инак как да си обясня това, че едни и същи думи и постъпки интуицията на единия приема като "цвете" и "звезда", а на друг "камък" и злоумислие? По първият въпрос, ...не мисля, че интуицията е "строго индивидуална", а връзката с Божественото става с молитва. Интуицията е по-скоро вторична, ...нещото което ни помага да осъществим по-точно и безпроблемно Божествения замисъл. Защо не е строго индивидуална...? - Защото принципите на черпене на информация са идентични и сходни и личностният фактор няма решаващо значение. Не знам дали съм ясен, но се получава нещо като при GSM-ите (2G) например. Там има ясни и категорични закони, по които се разпространява вълните,... и това, че "апарата" (човека) не е настроен (хармониран), е проблем -да! , но не можем да кажем, че един по стар апарат не върши също работа, като един по-нов... Е, има разлика в екстри и допълнителни функции, но реално погледнато това са си глезотии. Основната цел е разпространение на говор (информация), което си е постигнато, независимо от класа приемници. Да търсиш причините за проблеми в апарата, е по-скоро оправдание и няма смисъл. Смятам, че настройката е по важна... Синхрона между интуицията (чувството, усещането за нещата) и разума. По втория въпрос... Доколкото разбирам, се търси отговор на въпроса за разликата, която се получава при различните интуиции на различни хора, по отношение на тълкуване на един и същи думи и постъпки. Истината е ЕДНА и определено Тя потвърждава винаги правотата на една от страните. Лошото е, че в даденият момент Истината не може да се аргументира и докаже. Истината се проверява само от времето,... НО и това не е лошо. Какво става? - При ситуация, има интуиция (най общо казано) и човек проявява своят свободен избор... Избира. Няма лошо и ако направи погрешка. Следва преосмисляне, коригиране и .... нещата си идват на мястото след време. Крачка наприд. Проблем има само тогава, когато човек се смята за безгрешен, или замазва грешките си с оправдание. Тогава се изпада в "цикъл", от който се излиза единствено чрез натрупване на голямо количество мъки и страдания, които трябва принципно да надвишат прага на поносимост на индивида. Превиши ли се този "праг", човек спуква доста издутия се вече "балон" на егото си, и принципно сменя курса... Обикновено така става почти на всички нива на развитие... Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 Здравейте , приятели , един скорошен сън ме наведе на мисълта, че в нашето битие действа неписан закон : Интуицията в комбинация със свободния избор води до оптимален резултат при малките и големите избори , които правим . моля за вашето мнение ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Октомври 19, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2009 няма какво да добавя ,съгласен съм Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Октомври 20, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2009 (edited) ... Прекалено много се опитваш да разсъждаваш, да конкретизираш. Прекалено много въпроси. Мисълта ти просто ще се изгуби в едновременното осмисляне на всички отговори на зададените от теб въпроси. Темата е за интуицията, затова се опитай да достигнеш до отговорите чрез нея. Като начало се опитай да не задаваш толкова въпроси. Насочването на вниманието ти изцяло към това, което не знаеш, ти пречи да оцениш и осмислиш в дълбочина това, което знаеш. Здравей Станимир! Няколко дни мислих върху съветите ти и препоръките ти които ми дадe. Благодаря ти за тях! Лесно беше да ги отхвърля, и в духа на форумното "общуване", както често се прави тук, да питам - кой ти иска съвет?, защо ме поучаваш?, на учител ли ще ми се правиш?, от каква позиция го правиш?...и ред други глупави въпроси. Не веднъж съм казвал, че аз изключително сериозно се отнасям към всяка конструктивна критика (особено лично към мен!) и за това се опитах да направя обстоен анализ на това, което препоръчваш. Като начало ще кажа, че си абсолютно прав от гледната точка, от която изказваш мислите си. Изобщо много ясно и точно си споделил, че прекаленото задълбаване, конкретизиране, разсъждаване, сравняване,...могат да натоварят прекалено много мисловният апарат и съответно мислите да загубят същността на въпросите или изобщо да блокира човек. Абсолютно съм съгласен с това, ...имам опит в тази насока, а има и безброй примери за това. Трябва да уточня обаче, че моето съгласие е единствено до там, докато сме на едно и също мнение,...тоест интуицията става по ясна и истинска, и за това трябва да се ограничава (затихва) мисълта. Тази теория ти я защитаваш, а това което иска аз да кажа е ТОЧНО обратното. В този ред на мисли, препоръките изглеждат малко неуместни. А може би не си ме разбрал ?!?Ще опитам да обясня отново... За да дава добри резултати интуицията, има два начина, за които писах малко по-горе. Първият е ясен. Има писано много по него... Ти също го засягаш... При вторият начин вече се говори за хармония и съчетаване между интуицията и ума, при което се получава чиста и вярна информация, и човек може по-лесно и правилно да направи своят избор в дадена ситуация. При тази теория ума не се ограничава,... дори напротив! Задаването на всякакви въпроси, от всякакво естество и в неограничено количество е дори препоръчително. На всички тези въпроси се "дава" изключително ясни и най-вече задоволителни отговори, което фактически е и един тест за истинност...Значи ако нямаш задоволителни отговори, нещо куца в интуицията (усещането, предчувствието) и трябва да се намери защо? Причините, които водят до това "куцане" вече са известни и много коментирани - припряност, страх, емоции, предубеденост, чувства и много други... При това положение, значи трябва да се съсредоточим и да коригираме в тази насока. Какво става на практика? - Например имаме някаква ситуация (независимо каква!) и трябва да направим избор. Имаме интуиция (усещане) какъв избор трябва да направим. За истинността на тези усещания и Учителя е говорил много, и няма да повтаряме (спонтанност, ненатрапчивост, първичност и така нататък в Беседите го има). Това на първо ниво. На второ ниво се включват мислите (ума). Обикновено тук става "кашата", защото започват да се задават въпроси безцелно и хаотично. Следва объркване, раздвояване и в крайна сметка, човек "скача" в една от двете посоки и прави избор. За да няма подобно "скачане" и импулсивност, източните учения парират ума, и като резултат се получава по-точна информация... В нашият случай ума се е определил и развил (съществено нещо!)... Той добре познава Вселенските закони и Принципи, има достатъчно натрупан и преосмислен опит, има голямо количество натрупан знания и познания. Защо е необходимо да се ограничава, когато той сам по себе си е ограничен (работи само с крайни величини) ? Целта е точно обратната... Да се разшири. Тук може да се вмъкне и понятието "разширено съзнание", ако решим в този смисъл, но да не задълбаваме... Мисълта ми е, че се "разрешава" на ума да пита колкото си иска, като въпросите са винаги в посока - при дадената интуиция и евентуално наш избор в хармония ли ще сме със Божествения замисъл, Принципи и Закони. Количеството на въпросите няма значение. Отговорите винаги трябва да са положителни. Може би сложно става, но на практика изобщо не е така...( поне аз така смятам) Защо е лесно? - Отговорите идват под формата на Светлина (осветяване на ума, нещо като прозрения, може би...), където колкото повече "питаш" толкова повече получаваш изчерпателност в отговорите, доказателства и категоричност ...и в следствие на това, може би ума сам се "кротва" и не пита повече,... защото е "задоволен", а и му е много комфортно и удобно да си пребивава в това състояние. Състояние, в което ако ума се "напъне да обяснява" хармонията и взаимовръзките, които му се "осветяват", не биха му стигнали всички думи и литература на Земята за да ги опише. Накрая...(малко дълго стана), но ще спомена и за "теста". Допустимо е да има подвеждане, тоест човек да си мисли че е хармонирал интуицията и ума, но фактически чувства, емоции и оправданията, да са му изиграли лоша шега и да е изпаднал в субективност и заблуда. Ако всичко е наред (хармония между ум и интуиция и всичко което изписах е на лице), и вследствие на това човек вземе решение, то при тръгването да реализира нещата се получава голяма вдъхновение и ентусиазъм (тук е "теста"). Всичко сякаш е подредено и все едно теб е чакало, само да избереш. Човек усеща правилната посока още по ясно, и то вече на базата на благословението, което получава... Няма "драпане с нокти" и "на всяка цена"... Човек "плува" в хармония и вътрешно разположение, ако всичко е наред. Между другото този "тест", надявам се може да се приложи и за първият начин, по който може да се черпи достоверна информация, чрез интуицията, тоест когато изключваме ума. Аз нямам опит в тази насока, но това може да е тема за размисъл за тези, които ползват тази методика и евентуално да им е от помощ. Поздрави. Редактирано Октомври 20, 2009 от НиколаДамянов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 20, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2009 Защо е лесно? - Отговорите идват под формата на Светлина (осветяване на ума, нещо като прозрения, може би...), където колкото повече "питаш" толкова повече получаваш изчерпателност в отговорите, доказателства и категоричност ...и в следствие на това, може би ума сам се "кротва" и не пита повече,... защото е "задоволен", а и му е много комфортно и удобно да си пребивава в това състояние. Състояние, в което ако ума се "напъне да обяснява" хармонията и взаимовръзките, които му се "осветяват", не биха му стигнали всички думи и литература на Земята за да ги опише. Кой ти говори за ограничаване на ума. Нещо не си ме разбрал. Просто временно умът е необходимо да бъде доведен до пасивно състояние. Само временно. Аз поне хармонията между интуицията и ума си я представям в редуването им. Не може едновременно и двете да заемат водеща роля в съзнанието ни. Едното е необходимо да е пасивно, спрямо другото. Сега няколко думи за задаването на въпроси. Човек знае само една нищожна част в сравнение с това, което не знае. Ако отговорът на зададения въпрос увеличава нашето знание, той в същото време би трябвало да увеличи и осъзнаването за това, което не знаем. Това на практика означава, че в нас ще се породи нов въпрос. Когато знанието ни се увеличава, се появяват нови въпроси. Освен това е извън моментните способности на човека да отговаря на всички въпроси, които задава. Винаги ще има въпроси, за отговорите на които човекът все още не е готов. И точно тук хората обикновено започват да гадаят, да правят предположения и дори да си фантазират в желанието си да отговорят на зададените въпроси, вместо да си признаят, че нещо е извън способностите им и може дълго време да остане неизвестно за тях. (Това последното не го приемай лично – говоря по принцип.) Интуицията означава вникване в същността на нещата. Тя се отнася до общото, което присъства неизменно, независимо от конкретния случай. Въпросите не винаги, но най-често се отнасят до външното проявление на нещата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Октомври 22, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2009 ... Кой ти говори за ограничаване на ума. Нещо не си ме разбрал. Просто временно умът е необходимо да бъде доведен до пасивно състояние. Само временно. Аз поне хармонията между интуицията и ума си я представям в редуването им. Не може едновременно и двете да заемат водеща роля в съзнанието ни. Едното е необходимо да е пасивно, спрямо другото. ... Стана май една какафония с тези дублиращи се теми за интуиция. Еднакви имена... Вече се убъркван, но няма да е задълго, защото смятам да не пиша повече в тях. По цитата по горе - действително не мога да те разбера,... дори и малко ми се убъркват представите. Казваш, че не говориш за "ограничение", но малко по-горе говориш за "затихване", а тук в цитата за "довеждане в пасивно състояние" (временно!) ... За мен дали е временно или не, довеждането на една система в затихваш режим или в посивно състояние си е ограничение, дори бих казал ограничение граничещо с насилие, защото системата се развива с "пълна пара" и е устремена към своя апогей... Не виждам смисъл във всичко това, а пък и опита ми показва, съвсем друго нещо -точно обратното! В крайна сметка, проблема май опира в това, че ти си "представяш" дадените неща и логически извеждаш тези и постановки от натрупани знания и прочетена литература. Между другото това не го тълкувай като упрек. Ни най-малко! Удоволствие е да се говори с човек, който чете логически и представя знанията си по подреден, смислен и осмислен начин. Разминаването между мненията ни е факт обаче,... но трябва да отбележа, че аз говоря от опит - нещо което го знам, приложил съм го и имам резултати в тази насока... За мен лично, опита и резултатите са винаги били на първо място и може би, за това не мога да си наложа да разбера нечия друга гледна точка, особено ако тя е само теоретична или ... пък мен ме устройват и задоволяват резултатите и изводите до които съм достигнал. В този ред на мисли мисля да преустановя дискусията ни, първо защото се поуморих малко да повтарям едни и същи неща и второ, ... не виждам смисъл и мотив да продължавам да коментирам в тази насока. Желая ти Успех и Светлина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 22, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2009 По цитата по горе - действително не мога да те разбера,... дори и малко ми се убъркват представите. Казваш, че не говориш за "ограничение", но малко по-горе говориш за "затихване", а тук в цитата за "довеждане в пасивно състояние" (временно!) ... За мен дали е временно или не, довеждането на една система в затихваш режим или в посивно състояние си е ограничение, дори бих казал ограничение граничещо с насилие, защото системата се развива с "пълна пара" и е устремена към своя апогей... Не виждам смисъл във всичко това, а пък и опита ми показва, съвсем друго нещо -точно обратното! Представи си водната повърхност по време на буря и същата повърхност, когато липсва всякакъв полъх на вятъра. Къде е ограничението? В кой от двата случая имаме насилие? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Октомври 22, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2009 По цитата по горе - действително не мога да те разбера,... дори и малко ми се убъркват представите. Казваш, че не говориш за "ограничение", но малко по-горе говориш за "затихване", а тук в цитата за "довеждане в пасивно състояние" (временно!) ... За мен дали е временно или не, довеждането на една система в затихваш режим или в пасивно състояние си е ограничение, дори бих казал ограничение граничещо с насилие, защото системата се развива с "пълна пара" и е устремена към своя апогей... Не виждам смисъл във всичко това, а пък и опита ми показва, съвсем друго нещо -точно обратното! Представи си водната повърхност по време на буря и същата повърхност, когато липсва всякакъв полъх на вятъра. Къде е ограничението? В кой от двата случая имаме насилие? Казах ти, че не искам да си представям... Не виждам смисъл от излишно теоретизиране на нещата, защото ме интересува само нещата като опит... От подобна позиция и аз пиша. Ще е интересно да приложиш теорията си (която разбирам напълно!) и да споделиш резултати и изводи тогава... Мисля, че ще се получат отново интересни разговори. Надявам се... За да не се обидиш, ще се постарая да ти отговоря отново... Доуточнявам, че говоря за ограничение ГРАНИЧЕЩО с насилието (цитираш неточно), но го казах в друг смисъл, който няма да пояснявам, за да не стане дълго. Ползвам аналогията ти за безветрово време (ограничен и затихваш ум, предпоставка за добра "връзка",... интуиция). Причините за вълните обаче, не са само във ветровете. Има земно притегляне (вид ограничение в сравнение с безтегловността)..., има влияние на космически тела (приливи и отливи от Луната, ...има земни трусове (голями вълни пораждат), ...и сигурно безброй причини да се породят различни видове "вълни". А какво да кажем за подводните течения ?!? Те не се виждат на повърхността, но са много опасни, нали? На практика много ми се вижда сложно да се изследват всички тези фактори влияещи на "вълните", след това да се направи анализ, чрез който да се избере най подходящото време за "плуване" ... Много сложно ми звучи това за прилагане в СЕГАШНИТЕ времена и епоха, ...но може би е възможно при определени обстоятелства. В крайна сметка аз предпочитам да се науча да "плувам" при вълни... Смятам, че това е напълно възможно и реално. Опита ми го потвърждава. Доволен съм от резултатите, усещането и ползите. Какво друго? Това е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 22, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2009 Не знам каква полза имаш постоянно да усложняваш нещата. Дадох прост пример, но ти пак правиш всичко възможно за да не го разбереш. Задаваш съвсем ненужни въпроси и тръгваш да разсъждаваш върху подробности, които в случая са без значение. Просто перфектна демонстрация на това как умът пречи на интуицията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.