Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
maggee

Интуиция

Recommended Posts

Преди 2-3 седмици "попаднах" на книга, в която прочетох... себе си. Прочетох я на един дъх и през цялото време сълзи течаха от очите ми. Книга, в която с нормални, човешки думи, бяха описани всички състояния, усещания и чувства, през които преминах сама през последните години. Книга, в която видях написани мислите си, изводите, до които сама бях стигнала след преживяване на доста болезнени състояния. Странно, нито веднъж не се запитах - защо идва сега тази книга, защо не я намерих преди 2 години, преди 1 година, когато нищо не разбирах и не знаех накъде вървя... Защото разбрах - в живота книгата не предшества изпита, а идва след него. Книгата идва като знак - ето, мина този изпит, честито :) И няма друго усещане като това - след толкова търсене на истината в други хора и книги, да я намериш в себе си, да повярваш напълно в себе си. И за първи път в живота си плаках не от радост, не от мъка, не от любов по някой, нито от болка... просто плаках и чувството беше смес от всички чувства, които съм изпитвала.. напъло необяснимо с думи.

Подбрах няколко цитата от тази книга - думите не са мои, но опитът е, така че заставам зад всяка дума, която ще цитирам. Надявям се тази информация да бъде от помощ за всички търсещи хора.

Как получаваме информация?

Чрез сетивата. Обонянието е много по-ефикасно от вкуса. Осезанието, усещането при докосване, е по-силно от обонянието. Слухът е по-силен от осезанието. Зрението е по-силно от суха. Всяко следващо сетиво увеличава възможностите на човека в геометрична прогресия.

А какво е следващото сетиво?

Шестото чувство е още по-силно от зрението. Шестото чувство е виждане на невидимото, виждане във времето и пространството, недостъпно за другите сетива. Виждане на миналото, на бъдещето и най-вече пълноценно възприемане на действителността.

Къде анатомично са разположени органите на това прословуто шесто чувство?

За антена им служи цялата нервна система. Локаторът е приблизително в областта на диафрагмата, а центърът за обработка на информацията – в областта на първичния мозък.

Какви са възможностите на шестото чувство?

Ако ви гледам с органа на интуицията, усещам горе-долу какъв е вашият характер, какви са вашите чувства, вашето поведение, вашето отношение, чувствам какво е финансовото ви състояние, какви са деловите ви възможности. И още много други неща.

При човека към инстинктите се добавя логика, способност да се мисли „правилно”, способност да се комбинира информацията по определени правила. Тази способност замества интуицията. Тя изтласква интуицията. Щом се добави логиката, жизнеспособността на човека намалява. Ако част от възприеманата информация е невярна, за което не сме и подозирали, всичките ни понататъшни действие и операции ще съдържат грешка. При допир с реалния живот замислите ни ще рухнат.

Интуицията е инструментът, с който определяме съвсем точно какво, къде и кога. Защото интуицията не се лъже. Ако избирате чрез интуицията, сте обречени на успех.

Когато шестото чувство се включва към останалите пет сетива, те всички заедно създават седмо чувство. Това седмо чувство според Майсторите се нарича „нужно състояние”, което помага да се долови светлината, излъчвана от лика на Всевишния.

У човек, който има шест сетива, почти автоматично се включва седмото чувство.

Шестото чувство ни позволява правилно да изберем пътя. А седмото чувство ни дава възможността който и да било път да превръщаме в нужния. Човек не само избира кой път му е нужен, а управлява бъдещето, като използва знанието си относно това, което предстои.

Шестото чувство дава способност да:

· надзъртаме в миналото и бъдещето

· изберем оптималната линия на действие в живота

· въздействаме съзидателно на бъдещето си

· предизвикваме резонанс в околната среда

Кой е първият признак, че е проработило шестото ви чувство, че сте се сдобили с нова сила?

Отначало усещате у себе си някакво неясно размърдване, сладостно неясно пробуждане, после изведнъж – бам! – озарение: „Идея!” И вие се увличате по тази новородена идея, носите я на ръце и ви обзема едно блаженство, и сте в състояние на летеж, на възторг от собствената си значимост! Ликувате!

Това означава, че сте станали генератор на Силата! Вашето майсторство се състои точно в това – да генерирате силата у други хора. Генерирате у другите желанието да творят. Това е едно от лидерските качества.

Когато у вас се разкрие седмото чувство, всички процеси в живота ви стават като снежна лавина. Споходи ли ви идея, тя буквално ви се срутва като лавина. Споходи ли ви щастие – също. Вие привличате към себе си всичко нужно, привличате навсякъде. Ако имате идея, другите започват да мислят в синхрон с вас, мислите ви откликват в умовете им, добиват резонанс. Вашите желания – каквото и да поискате,започват да се осъществяват сякаш от само себе си. Може би вие създавате ситуацията, може би виждате ситуацията в бъдещето – едно и също е.

Ако обичате, няма начин да не бъдете обичани! Истинската любов няма други желания, освен желанието за любов. Любовта не желае да получава, а се стреми да дава. Любовта е саможертва. Значи, ако искате някой да застане редом с вас, какво трябва да му внушите? Именно любов!

Хора, от които се нуждаете, ще се появяват без никаква молба. А онези, които не искате да виждате, ще изчезнат от живота ви. Изведнъж ще започнете да забелязвате, че говорите или правите неща, които не сте подозирали. Изведнъж ще откриете че говорите или действате някак особено. Не се плашете! Пробуждащата се интуиция започва да изпреварва съзнанието ви. Животът започва да реагира на желанията ви. Той резонира, откликва, появява се усещане за взаимност, сякаш с живота сте обвързани и си дарявате цялата нежност и топлота... Това е любов!

Ако насочвате интуицията си натам, накъдето ви води копнежът, страстта, гарантирам ви: ще сбъркате. С интуицията се действа безпристрастно.

Нашите курсисти се обучават да развиват интуицията си в специален курс, където подбираме хората по много хитра методика, проверяваме ги по много параметри и ги пресяваме през сто сита.

Защо?

Защото човек първо трябва да внесе ред в тялото си. И не просто да стане здрав – за това не се иска много ум. А за да научи на практика силата си.

Когато собственото тяло – торба с болежки и разни вътрешности – със силата на волята, със силата на духа си превърнете в храм, какво чувство ви обзема? Когато вие самият със собствената си душа, със собствената си вяра, със собствения си дух се самосъздадете отново – тогава у вас се пробужда Победителят! Когато тялото ви започне да се подчинява на желанията ви, тогава ще разберете на какво сте способни.

Помните ли състоянието на Победителя? Когато целта още не е достигната, но вече със сигурност знаете, че ще бъде така и никак другояче? Това е състоянието на вяра!

После се учим да променяме емоционалния климат в душата си. После се освобождаваме от всичко в нашия характер, което ни пречи. И едва тогава пристъпваме към активизация на епифизата, към тренировка на интуицията, за да постигнем мечтата си, да променим съдбата си. У мнозина тези метаморфози започват сякаш от само себе си, преди да минат към по-висшите упражнения.

Бог е вътре в нас, възможностите му също.

Не случайно във всички свещени писания е казано: опознай себе си – ще опознаеш Бога. Това означава: чрез познание за себе си опознаваш собственото си могъщество.

Защо майсторите се наричат взаимно „влюбени мой”? Защото именно състоянието на съзидателност, желанието да се върши добро, е влюбеността в Бог. Когато желанието ви да вършите добро се материализира, осъществява в реалния свят, това означава че сте на страната на Бога, на страната на Твореца. „Сърцето с Бога, ръцете с труда”. Устремен към висшата си цел, човек трябва във всекидневието си да живее естествения си обикновен живот. Господ ни е дал желанието ада пием, желанието да ядем. Всички желания, които Господ ни е дал, ни е дал именно Той! И задачата ни е да се научим винаги вътрешно да оставаме свободни.

Затова правим нашите упражнения в състояние на огромна нежност, наслада. В това състояние не можете да причините зло никому. В какъв случай интуицията не действа, не работи? Когато се ядосваме, когато се нервираме, интуицията изключва.

"Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или как да прилапаме един милион решения", М. Норбеков

Защо е необходима интуицията

">
" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Закони на логиката и интуицията

">
" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Значение на тренировката

">
" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Тренировка с карти (програми на Норбеков за тренировка на интуицията с карти)

">
" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Икономия на живота

">
" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди 2-3 седмици "попаднах" на книга, в която прочетох... себе си. Прочетох я на един дъх и през цялото време сълзи течаха от очите ми. Книга, в която с нормални, човешки думи, бяха описани всички състояния, усещания и чувства, през които преминах сама през последните години. Книга, в която видях написани мислите си, изводите, до които сама бях стигнала след преживяване на доста болезнени състояния. Странно, нито веднъж не се запитах - защо идва сега тази книга, защо не я намерих преди 2 години, преди 1 година, когато нищо не разбирах и не знаех накъде вървя... Защото разбрах - в живота книгата не предшества изпита, а идва след него. Книгата идва като знак - ето, мина този изпит, честито :) И няма друго усещане като това - след толкова търсене на истината в други хора и книги, да я намериш в себе си, да повярваш напълно в себе си. И за първи път в живота си плаках не от радост, не от мъка, не от любов по някой, нито от болка... просто плаках и чувството беше смес от всички чувства, които съм изпитвала.. напъло необяснимо с думи.

Да, и на мен ми се е случвало и то често. Но изводът ти: „Защото разбрах - в живота книгата не предшества изпита, а идва след него. Книгата идва като знак - ето, мина този изпит, честито“, ми се струва доста прибързан. Когато четеш книги и то писани от духовно извисени автори има един момент, който остава неуловим за читателя, а именно, че текста е така написан, че стимулира развитието на синтезиращия аспект на мисълта и на интуицията. Зад видимия мисловен процес се заражда един процес на вътрешно разбиране, което в момента на четене остава неосъзнат. Всъщност това е истинската ценност на такива книги. Наистина в тях се дават много детайли, подробности и информация, която не може да бъде обхваната от обикновения ум, но това не е и нужно. В следващия цитат ясно е показано за какво говоря:

Сегашното объркване се дължи преди всичко на натрупването на детайли. Интуицията (според разбирането на философа) представлява способност да се стигне до познание чрез активността на някакво вътрешно сетиво, без прилагане на разсъдъчен или логически процес. Тя започва да действа едва след като бъдат развити, използвани и изчерпани ресурсите на нисшия ум. Тогава и само тогава започва да функционира истинската интуиция. Тя е усещане за синтез, тя е способност за мислене в категориите на цялото и за докосване до света на причините. Когато овладее това умение, астрологът-изследовател ще открие, че привидната сложност и базбройните детайли изчезват, а подробностите (доколкото ги има) заемат своето място по такъв начин, че цялото става видимо в пълната си и ослепителна светлина. Сега изучаващите (както гласи известната формула) са неспособни „да видят гората заради дървото“ – една все още много вярна констатация.

Езот. астрология – А. Бейли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Четейки тези норбекови извлечения ми става наистина тъжно.

Сега, не е болка за умиране, че наричаме интуиция недостойната за подобна титла астрална възприемчивост. Но тези цялостни системи и учения, които целят захранване на егото, даряват му някои псевдо-способности и го надуват... това е нещо наистина опасно. Не опасно, а гибелно.

Замислих се, преди този пост, дали всъщност бих могъл да кажа нещо, което да бъде чуто. И ми е ясно, че генерално няма смисъл и само ще предизвикам излишни напрежения в чуждите, а и в моята личност. Но също имам и надежда. И тя не е, че някой ще реши да чете какво пише в този ред, а, че все пак, не сме изгубили напълно мекотата си, не сме затворили безвъзвратно центъра си, не сме се отделили абсолютно от извора си... Отразена в очите на този човек (твърде познат, не само от тези клипове), дори надеждата ми се плахо присвива. Но самият аз се изправям, защото знам, че не съм повече, не съм друг, не съм друго... и поради това имам много да вървя. Но не към сенките на моята преходна вездесъщност, а към единствената истина - светлината, чийто източник аз никога не бих могъл да бъда, но бих могъл да се отдам Нему, за да ме приеме отново като свое дете. Това сега е само далечна отправност, но тя ме спасява от всички прокламации за даряване на способности. Вече съм опитвал да летя с пришити крила. Минава се някой друг метър, но падането е тежко. Дано поне имате каска. А ги има и онези, които ще ви окажат долекарска помощ. Но после пак вие ще си изберете лекар. Сред тях има много нагиздени; много, които ходят с дебели книги под ръка; много, които са накичени с всякакви инструменти; много, които лично ви канят за пациенти... И малко, които могат да лекуват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мене пък този М.Норбеков ми харесва. Так увлекателно разказва човекът, толкова е хубав с тази папионка и черен костюма, стои му като излят по него, бялата ризка, жилетка, прекрасен е. И е гладко избръснат. Хубав човек и умно говори за интуицията. Спомням си един като него хвърляше интуитивно пасианси /редеше карти/ дали ще му мине номерът тук. Но не разбрах точно до къде го доведе в крайна сметка неговата интуиция? Не успя да каже.

Падането!? Защо да го мислим, нали ще прелетим 2-3 метра като Икар. Красив ще е полета върху крилата на интуицията. А Животът е красив, нали!? Понякога болезнен, проверено. Но го боли само Живият, проверено. Боли ме, значи Жив съм. Красиво е.

Честито Благовещение! Навън вали дъжд!

Интуиция.

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм чела нищо от Норбеков, но съм чувала за хора, разорени от таксите за неговите обучения.

Колкото до интуицията като определение съм си избрала това, че тя е "чувствознание". За мен тя е тази, която ми дава правилните отговори и когато не съм я слушала съм грешала. Логиката е тази, на която ни учат да вярваме повече в нашето общество все още. Но интуицията, според мен е тази, на която ще вярват повече в бъдеще.

Как я разпознавам?(имаше такава тема тук във форума) Наистина отговорът й идва в главата ми точно като озарение, без необходимите логични доводи. Даже понякога отговорът й звучи не много логично. Но много натрапчиво ми се върти в главата дотогава, докато му повярвам. Забелязвам, че когато повече си вярвам, тя ми отговаря по-бързо. Когато съм спокойна и уверена отговорът й е първото, което ми хрумва. И дори да превъртя още мисли по въпроса, пак се връщам на първия отговор, защото той е най-верният.

Но понеже в темата се говори за книгите и ученията, с които ни обещават развитие на нашите способности, ще кажа какво мисля аз по въпроса. Колкото и книги да прочетеш, ако не си готов със своята вътрешна промяна самия ти, ако не си достатъчно чист и духовно и кармично, няма как да се развият в теб нито интуицията ти, нито други заложби и способности, за които четем всички ние в книжките. Може би наистина всеки ги има като потенциал и заложби, но това не е достатъчно, за да се развият те за кратко време и без нужните усилия и промени.

А може би еволюцията на човешките раси ще доведе съвсем закономерно до развитие на всичките ни способности тогава, когато му дойде времето. :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласен съм с почти всичко казано от Венцислав. Повечето хора май не осъзнават точно какво означава развита интуиция. Бъркат я с предчувствието и разни други неща. От една страна разбират, че тя е нещо по-висше от обикновеният ни ум, дори и от абстрактния, нещо което му придава завършеност и пълнота и в същото време си мислят, че са готови за това ниво, без да са преминали предходното. Интуицията е свръхсъзнание. Интуицията е разбиране на нещата, а не някакво си предчувствие за вярното решение. При интуицията осъзнаваш смисъла на нещата, виждаш всички възможни решения; имаш поглед върху всичко. Това е съзнанието на душата. Развита интуиция означава човек да е постигнал единство със своята душа, да се осъзнал като нея, т.е. да се е новородил.

Ще помоля в темата да не се коментира Норбеков.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колкото до интуицията като определение съм си избрала това, че тя е "чувствознание". За мен тя е тази, която ми дава правилните отговори и когато не съм я слушала съм грешала. Логиката е тази, на която ни учат да вярваме повече в нашето общество все още. Но интуицията, според мен е тази, на която ще вярват повече в бъдеще.

Как я разпознавам?(имаше такава тема тук във форума) Наистина отговорът й идва в главата ми точно като озарение, без необходимите логични доводи. Даже понякога отговорът й звучи не много логично. Но много натрапчиво ми се върти в главата дотогава, докато му повярвам. Забелязвам, че когато повече си вярвам, тя ми отговаря по-бързо. Когато съм спокойна и уверена отговорът й е първото, което ми хрумва. И дори да превъртя още мисли по въпроса, пак се връщам на първия отговор, защото той е най-верният.

:thumbsup2:

Ще добавя само-интуицията е онова чувство, което идва от дълбините на душата ни, когато егото и ума са притихнали...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... бих могъл да се отдам Нему, за да ме приеме отново като свое дете

"И върна се ангелът, говорящий съ мене, и ме събуди, както человекъ, който се събужда отъ сънят си, и рече ми: Що виждаш ти? И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен, и чаша върху него." Зах. 4:1,2

Завета на цветните лъчи на светлината, пето издание, 1999г., изд. Бяло Братство

... И малко (са), които могат да лекуват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2:

Ще добавя само-интуицията е онова чувство, което идва от дълбините на душата ни, когато егото и ума са притихнали...

Господ казва каквото си иска, на който си поиска.

"Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог". Пс 46:10

"Бог на всяко утешение".

НО

"Знае Бог тези, които са Негови" II тим.2:19

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, и на мен ми се е случвало и то често. Но изводът ти: „Защото разбрах - в живота книгата не предшества изпита, а идва след него. Книгата идва като знак - ето, мина този изпит, честито“, ми се струва доста прибързан. Когато четеш книги и то писани от духовно извисени автори има един момент, който остава неуловим за читателя, а именно, че текста е така написан, че стимулира развитието на синтезиращия аспект на мисълта и на интуицията. Зад видимия мисловен процес се заражда един процес на вътрешно разбиране, което в момента на четене остава неосъзнат.

Съгласна съм с теб. Но както вече казах, бях стигнала до тези разбирания сама - нещата се бяха избистрили в... щях да кажа ума ми, но не беше точно ума. И в следващия момент се появи книгата, в която прочетох "своите мисли". Ясно е, че никой от нас не открива топлата вода, но смисълът е всеки сам за себе си да я открие. Ясно е също, че има място, където цялата информация съществува и долавяме онова, за което са настоени антенките ни.

И напълно не съм съгласна с Венцислав. От всички изказани мнения за Норбеков оставам с впечатление, че никой всъщност не запознат със системата му. Аз не бих си позволила да споменавам тук нещо, ако не съм сигурна, че то работи. А за мен работи. Когато идете на лекар и той ви каже "Операция! Няма друг начин" И си зададете сами въпроса - дали пък няма друг начин? И успеете да избегнете ножа с желанието си да оздравеете - тогава можем пак да се върнем на темата за човека, неговите псевдо-способности и неговото его. Моят опит казва, че където има интуиция, няма его и обратно. Всъщност, всеки има избор да вярва в каквото иска. Аз вярвам на личния си опит.

Всеки човек познава интуитивното усещане. Да казваме, че хората не знаят какво е - знаят, изпитвали са го, ако не в друг момент, то в момент на истинска опасност. При някои хора е нормално състояние, при други се проявява инцидентно, но всеки го има развито в дадена степен.

Интуицията е и предчувствието - знанието за това, което ще се случи в следващия момент, след секунди, след дни или месеци. Интуицията е и прозрението - разбирането на събититята и техните причинно-следствени връзки. Интуицията е и пророческият сън - докосване до знанието на душата, когато разумът спи. И всеки човек има своят начин да се ориентира в света - без това усещане, осъзнато или не, човек не би могъл да оцелее. Вярното решение се основава на вярната информация и правилната работа с нея. Човек обаче получава вярна информация за бъдещото развитие на процесите само по един-единствен начин - чрез интуицията си. И това е знанието за това как ще протече този процес в бъдещето. Може да бъде осъзнато или не, но душевното усещане не оставя възможност за съмнение.

Как една Жана д'Арк е успяла да застане начело на цяла армия мъже по онова време, когато жените са били смятани за част от обзавеждането на кухнята? Тя не е имала разбиране за точния начин, по който нещата ще се случат, тя не е била нито воин, нито е притежавала стратегически познания, тя не е убедила хората с логически доводи за начина, по който ще бъде постигнат успех. Но е имала вътрешното убеждение, че резултатът ще бъде именно такъв - и е успяла да предаде убеждението си на всички останали. Това е интуицията. Интересно е, че в момента, в който се е самозабравила, тя е спряла да чува вътрешния си глас - егоистичният стремеж убива интуицията. Ако изобщо може да се каже, че има момент, в който човек е забравен от Бога, той е именно този - загубата на интуицията.

Наличието на интуицията не винаги се осъзнава, защото е нещо, с което човек привиква, както привикваме и с всичко останало, което функционира правилно и не ни създава проблеми - сетивното дразенние от дрехите, които носим, постоянното бръмчене на хладилника и т.н. Хората непрекъснато се осланят на интуицията си във всеки момент, при всеки избор, и повечето изобщо не го осъзнават. Но загубата на интуицията се усеща доста остро - тогава животът заприличва на игра на сляпа баба - човек вижда, чува, усеща и въпреки това не разбира, не знае какво става, не знае накъде да върви, не знае какво да направи... и каквото и да направи, получава обратен резултат. Като пате в кълчища. Това обикновено става в "страстни" моменти и вярвам, че е усещане, което познава всеки жив човек. Усещането на липса е толкова силно, че е прекрасен индикатор за отклонение от нормалното, инутитивното състояние.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Четейки тези норбекови извлечения ми става наистина тъжно.

Сега, не е болка за умиране, че наричаме интуиция недостойната за подобна титла астрална възприемчивост. Но тези цялостни системи и учения, които целят захранване на егото, даряват му някои псевдо-способности и го надуват... това е нещо наистина опасно. Не опасно, а гибелно.

Замислих се, преди този пост, дали всъщност бих могъл да кажа нещо, което да бъде чуто. И ми е ясно, че генерално няма смисъл и само ще предизвикам излишни напрежения в чуждите, а и в моята личност. Но също имам и надежда. И тя не е, че някой ще реши да чете какво пише в този ред, а, че все пак, не сме изгубили напълно мекотата си, не сме затворили безвъзвратно центъра си, не сме се отделили абсолютно от извора си... Отразена в очите на този човек (твърде познат, не само от тези клипове), дори надеждата ми се плахо присвива. Но самият аз се изправям, защото знам, че не съм повече, не съм друг, не съм друго... и поради това имам много да вървя. Но не към сенките на моята преходна вездесъщност, а към единствената истина - светлината, чийто източник аз никога не бих могъл да бъда, но бих могъл да се отдам Нему, за да ме приеме отново като свое дете. Това сега е само далечна отправност, но тя ме спасява от всички прокламации за даряване на способности. Вече съм опитвал да летя с пришити крила. Минава се някой друг метър, но падането е тежко. Дано поне имате каска. А ги има и онези, които ще ви окажат долекарска помощ. Но после пак вие ще си изберете лекар. Сред тях има много нагиздени; много, които ходят с дебели книги под ръка; много, които са накичени с всякакви инструменти; много, които лично ви канят за пациенти... И малко, които могат да лекуват.

Склонна съм да се съглася с Венцислав, но за някои неща се е изказал едностранчиво - не мога да преценя, може би преднамерено по този начин.

И както винаги загадъчен - защо не обясниш как именно, по какъв начин ти вървиш към светлината? И дали не си преминал през периода на астрална възприемчивост (вече ;) )?

Съзнателно ли пишеш така, че колкото може по-малко хора да те разберат :P ? Приятно ти е да дразниш останалите, така ли :harhar:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже в доста мнения се коментират понятия като его, ум, душа, предчувствие, интуиция, под които много често различните автори разбират съвсем различни неща, искам да приложа една таблица, която обобщава връзките между тези понятия и тяхното място в човека, така както се разбират от множество езотерици. Таблицата представя единствено Душата и личността; в нея не е отразен Духът или Монадата.

sch01.jpg

Може да обърнете внимание, че аспектите на ума, чувствата (любовта) и волята при личността и при Душата са огледално разположени едни спрямо други, т.е. докато за личността умът доминира над чувствата, то при Душата е обратното, т.е. умът е пасивен и възприемащ спрямо висшите чувства. От друга страна като цяло, волята, умът (нисш и висш) и тялото (етерно и физическо) са положителни, а Чувствата (висши и нисши) – отрицателни.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По логиката на разсъждения като тези на наистина добрия бизнесмен Норбеков (:) ), източник на интуицията може да бъдат Снежанка и седемте джуджета. Просто защото да речем масовите когнитивни изкривявания по отношение на тях вярват в това. Седмото чувство, осмото и 286-тото чувство също са интересни когнитивни конструкти. Добър бизнес и плодородна нива са хорските доразсъдъци.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Склонна съм да се съглася с Венцислав, но за някои неща се е изказал едностранчиво - не мога да преценя, може би преднамерено по този начин.

И както винаги загадъчен - защо не обясниш как именно, по какъв начин ти вървиш към светлината? И дали не си преминал през периода на астрална възприемчивост (вече ;) )?

Съзнателно ли пишеш така, че колкото може по-малко хора да те разберат :P ? Приятно ти е да дразниш останалите, така ли :harhar:

Като пиша съм искрен. Някякви странни странични приумици, като да пиша така, че да бъда или не разбран, ще ме направят неискрен.

Моят поглед за мен си е поглед. За всички други би бил едностранчив, защото от позицията на техния поглед аз съществувам само като точка, която пуска отсечка към съответния обект на възприятие. Има и някои други възможности, но тук във форума са изключени.

Този поглед, разбира се е свързан с въпроса ти за личния път. От една страна, отговорът му не липсва в конкретния пост. Аз споменавах за отдаване. Ако потърся междинните точки и характеристики, то те ще се превърнат в цел, а целта със сигурност не е светлината. Пък и прекалено много думи съм разхвърлил из форумите дори за конкретики.

Станимир, в голяма степен бих приел за себе си тази извадка от таблица, относно строежа на земния човек, но въобще не съм съгласен с поляризацията, както си я представил. Тя е и съвсем различна при жената и мъжа. (няма да продължавам, защото вече съм се повтарял по тази тема)

Маги, ти познаваш личните си премеждия и повече от ясно е, че няма как аз да ги изживявам. Точно по същата причина, обаче, е малко странно да им придаваш значимост, отделна от твоята личност. Ясно е, че те те оформят, но същите биха били асимилирани по друг начин пък от друга личност. Проблемите, за които говориш са личностни и съм сигурен, че го осъзнаваш. Тяхното преодоляване не ни отделя от нашата закостенелост, а напротив, още повече ни вдълбава. Има много и най-различни начини за справяне с конкретните външни прояви на нашата несъвършеност, но те са като традиционната медицина, която обръща внимание само на симптомите. И няма погледа, който да и покаже къде избива, когато един симптом се подтисне. Тя, медицината, взе да се понаучава на някои неща де...

Човекът има много по-дълбоки проблеми от евентуално предстояща хирургическа интервенция. Би могъл да усети нещо от тях, когато подобните на тази вече не го вълнуват толкова.

И както споменах, не бих нарекъл това, за което ти говориш - интуиция. Това е интуицията за нивото именно на посочения проблем. Тя наистина ще ти помага да вървиш по пътя. Пътя на ежедневието. Ето, имам я и ще си направя прическата така, че да ме харесаш.

Но аз предпочитам да бъда харесан от други очи, за които и ядрото на душата ми е много повърхностно. И именно когато тези очи задържат взора си върху мен, тогава по тази визуална линия може да се прокрадне нещичко, което вече бих нарекъл интуиция. Тя не би идвала от мен, но аз бих могъл да се докосна до нея, тъй като съм и позволил да живее в мен. Това няма да стане докато съм зает да напъвам растежа си в мъртва почва и без слънце.

ПП: но всичко е въпрос на приоритети и всеки избира отношението си в своя собствен свят. Имам един приятел, който казваше навремето нещо от сорта "да, разбирам някои от стъпките ти и знам, че това е Пътят, но на мен още ми се живее". Аз го разбирам по-малко, но много го уважавам.

Редактирано от Венцислав_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Душата или "психе" се основава на четири принципа. Най-нисшата част е финото тяло: чувства, желания, емоции-третият принцип на човека( първият е плътното тяло, вторият- ефирното). След това идва четвъртият принцип-"тялото на мисълта"-това е конкретният ум, интеклект или разсъдък. Над него е петият принцип:"огненото тяло"-това е абстрактният или висш ум, Мислителят или Манас-това вече е безсмъртната част на човека. И накрая най-висшата част на душата(също безсмъртна) това е шестият принцип: Духовният ум, духовното съзнание, Буддхи-интуицията или чувствознанието. Това всъщност е сърцето. Над него е само седмият принцип- висшето Аз на човека- Атма: искрата от божествения огън на Духа- на Абсолюта, облечена от шестия принцип на Буддхи, отделена чрез него от Океана на Космическия Огън.

Рьорих-"Седемте велики тайни на космоса";София;2000г.

Уточнявам какво имам предвид под "чувствознание". Не мисля, че мненията ни за интуицията се различават съществено. Както и въпросните таблици с езотерични понятия. Нормално е обаче да има разлика в нашите собствени усещания и конкретни разбирания.

Нали затова пишем и във форума, за да ги споделяме и сравняваме. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Склонна съм да се съглася с Венцислав, но за някои неща се е изказал едностранчиво - не мога да преценя, може би преднамерено по този начин.

И както винаги загадъчен - защо не обясниш как именно, по какъв начин ти вървиш към светлината? И дали не си преминал през периода на астрална възприемчивост (вече ;) )?

Съзнателно ли пишеш така, че колкото може по-малко хора да те разберат :P ? Приятно ти е да дразниш останалите, така ли :harhar:

Като пиша съм искрен. Някякви странни странични приумици, като да пиша така, че да бъда или не разбран, ще ме направят неискрен.

Моят поглед за мен си е поглед. За всички други би бил едностранчив, защото от позицията на техния поглед аз съществувам само като точка, която пуска отсечка към съответния обект на възприятие. Има и някои други възможности, но тук във форума са изключени.

...

Виждам, че си искрен, но защо идеята да бъдеш разбран от повечко хора определяш като "някаква странна странична приумица"?! И стремежът да бъдеш разбран по никакъв начин не е обвързан с това да станеш по някакъв начин неискрен.

Коментарът ти за интуицията наистина е едностранчив, ти много добре ме разбра и тези "други възможности", които споменаваш, далеч не са изключени тук, във форума.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виждам, че си искрен, но защо идеята да бъдеш разбран от повечко хора определяш като "някаква странна странична приумица"?! И стремежът да бъдеш разбран по никакъв начин не е обвързан с това да станеш по някакъв начин неискрен.

Коментарът ти за интуицията наистина е едностранчив, ти много добре ме разбра и тези "други възможности", които споменаваш, далеч не са изключени тук, във форума.

Може би, тогава, по-правилно би било да използвам "откровен". Аз искам да покажа малко от това, което е в мен (чисто информационно) и просто го изливам. Ако мисля допълнително и за формата му, бих могъл да го направя по-асимилаемо, по-меко или по-адаптивно, но това задължително означава, че в по-малка степен ще ме показва.

Откъде произтече необходимостта въобще да обсъждаме това?!

Щом наистина коментарът ми е едностранчив, значи аз нямам друг избор, освен да го приема. По-едностранчив ли е от твоя коментар, в който казваш, че моят е едностранчив? :harhar:

Нюхът не е интуиция, дори и ако е обвързан с конкретни форми. Всеки "чува" фините форми, но те предимно са заглушени от неговите лични фини форми - чувства и мисли. Когато се поотделиш от тези, личните, ще "чуеш" и някои други. Но когато поискаш да ги асимилираш, ти задължително ще ги и поомесиш отново с личните. Дори и да ги запазиш неопетнени (което не е възможно), пак няма астралната възприемчивост да бъде интуиция.

Добре е, че е едностранна тази картинка - значи, че по-пълно би могла да бъда огледана. :P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Всеки "чува" фините форми, но те предимно са заглушени от неговите лични фини форми - чувства и мисли. Когато се поотделиш от тези, личните, ще "чуеш" и някои други. Но когато поискаш да ги асимилираш, ти задължително ще ги и поомесиш отново с личните.

...

Добре е, че е едностранна тази картинка - значи, че по-пълно би могла да бъда огледана. :P

Съгласна съм.

И щеше да е хубаво да е едностранна картинката - наистина щеше по-лесно да може да се огледа, ама ...

Първо е под въпрос какво или по-скоро от къде ще "чуеш" разни неща от по-фините светове; това зависи към какъв именно канал ще се "подключиш".

Второ - каква е целта на т.нар. интуиция? Нужна ли е или по-скоро вредна в този си вид?

Трето - човек се поотделя от личните си фини форми и в състояние на медитация... :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже в доста мнения се коментират понятия като его, ум, душа, предчувствие, интуиция, под които много често различните автори разбират съвсем различни неща, искам да приложа една таблица, която обобщава връзките между тези понятия и тяхното място в човека, така както се разбират от множество езотерици. Таблицата представя единствено Душата и личността; в нея не е отразен Духът или Монадата.

sch01.jpg

Може да обърнете внимание, че аспектите на ума, чувствата (любовта) и волята при личността и при Душата са огледално разположени едни спрямо други, т.е. докато за личността умът доминира над чувствата, то при Душата е обратното, т.е. умът е пасивен и възприемащ спрямо висшите чувства. От друга страна като цяло, волята, умът (нисш и висш) и тялото (етерно и физическо) са положителни, а Чувствата (висши и нисши) – отрицателни.

Таблицата е хубава и нагледна. Но терминологичните недоразумения не изчезват. Може би е добре просто да се уточним, че всички модели, класификации са относителни. Безсмислено е да се търси уеднаквяване, дори и съотнасяне не винаги е възможно. Просто в рамките на един модел може да се направят някои изводи, обяснения, да се намери основа на едно, или друго поведение.

Така, според тази таблица виждам някакво противостояние между душата и личността. Но под душа не разбирам изобщо нещо, което може да бъде в противостояние на личността! Освен това, както отбелязва Венцислав, поляризацията на тялото и ума на мъжа и жената явно са в някакъв смисъл взаимно противоположни. А за чувства и ум на душа, като на нещо някак над личността не бих искала изобщо да говоря. Това, което е над личността не би трябвало да има ум и чувства. Но и не бих го нарекла душа.

Ако разгледаме интуицията като някакъв вид тунелен ефект като получаване на информация по пътища, върху които човек няма контрол и които не изискват някакво прагово натрупване на информация, над която вече можем да имаме решение на някакъв проблем, всъщност въпросът е това има ли нещо общо с духовността. Моят отговор е, че няма еднозначна връзка. Няма проблем да има интуиция, която да е точно толкова "земна" колкото всичко останало в човека, а "друга " интуиция може да има само ако се пробуди Другият, който се предполага да расте, докато "аз" се смалява. Тоест "земната " интуиция, колкото и да е тънка, помагаща, загадъчна, възвишена, няма нищо общо с изминаването на пътя, който е Истината и Живота.

Но това е концептуално различие, което е свързано с общи различия върху структурата на света и мястото на човека в него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, в голяма степен бих приел за себе си тази извадка от таблица, относно строежа на земния човек, но въобще не съм съгласен с поляризацията, както си я представил. Тя е и съвсем различна при жената и мъжа. (няма да продължавам, защото вече съм се повтарял по тази тема)

Поляризацията може да се разглежда от няколко гледни точки. Нещата са относителни и променящи се. Правилната поляризация винаги е по-висшия аспект да управлява по-нисшия, но в същото време и другите две неща дето споменах са верни. Например, това е изпълнено когато умът е управляван от висшите чувства и не е, когато умът е управляван от астралните чувства. И в двата случая имаме доминиране на чувствата. При доминиране на ума над астралните чувства също е изпълнено, но при доминиране над висшите, надличностни чувства, не е. Ако говорим за мъжки и женски тип съзнание, това означава, че се ограничаваме само до личността, т.е. нисшия аз, което е непълно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Таблицата е хубава и нагледна. Но терминологичните недоразумения не изчезват. Може би е добре просто да се уточним, че всички модели, класификации са относителни. Безсмислено е да се търси уеднаквяване, дори и съотнасяне не винаги е възможно. Просто в рамките на един модел може да се направят някои изводи, обяснения, да се намери основа на едно, или друго поведение.

:thumbsup:

Има необясними неща интуицията е едно от тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И както споменах, не бих нарекъл това, за което ти говориш - интуиция. Това е интуицията за нивото именно на посочения проблем. Тя наистина ще ти помага да вървиш по пътя. Пътя на ежедневието. Ето, имам я и ще си направя прическата така, че да ме харесаш.

Но аз предпочитам да бъда харесан от други очи, за които и ядрото на душата ми е много повърхностно. И именно когато тези очи задържат взора си върху мен, тогава по тази визуална линия може да се прокрадне нещичко, което вече бих нарекъл интуиция. Тя не би идвала от мен, но аз бих могъл да се докосна до нея, тъй като съм и позволил да живее в мен. Това няма да стане докато съм зает да напъвам растежа си в мъртва почва и без слънце.

Да, моята интуиция ми помага в разрешаването на моите ежедневни проблеми. Аз съм обикновено човешко същество, живея на планетата Земя, имам тяло с неговите си необходимости, душа с нейните си необходимости, имам дух и се опитвам да намеря баланса между същностите, които ме съставят. Това, което аз наричам интуиция, ми помага. При всички хора, които познавам, интуицията се проявява по подобен начин.

Ти, от позицията на надраснал ежедневния живот, направил крачка отвъд живота на Земята - интересно ще ми бъде да ни разкажеш за това, което ти наричаш интуиция. Как усещаш взора на тези очи? С кое сетиво, по какъв начин, какво е усещането, как разбираш значението му? Как се проявява на материално ниво (защото знаем, че каквото е горе, това е и долу - нещо, което съществува някъде, намира и материалния си израз).

Преди години много обичах да редя пасианси. Бях се запалила много по стандартния уиндоуски пасианс Spider Solitaire в най-трудния му вариант. Понеже много обичам главоблъсканици (и в живота също), отделях по много време на всяка игра, дни наред, месеци наред, във всяко свободно време. След много месиц главоблъскане си зададох въпроса - има ли решение тази игра? Възможно ли е изобщо - не ставаше и не ставаше. Не се предавах, защото не знаех дали изобщо става - трябваше да открия дали може. Така и не успях.

Върнах се към тази игра миналото лято, след няколко години, в които я бях забравила. Отворих я и я наредих. Скочих до тавана от щастие - най-после! Започнах втора - наредих я. Трета - също. Три пъти подред. Изумих се - нещо, в което години наред не бях успявала, сега стана от раз. И не вярвам в случайности. Започнах да играя отново редовно - не се отказвам от игра, докато не я наредя, понякога ми отнема дни. И успявам винаги. Вече играя, за да проверя дали има неразрешима комбинация.

И въпросът, който си поставям, е какво се е променило в мен, коя е причината , за да се промени външната изява на нещо толкова просто като изходът от една игра? Понеже става въпрос за огромен брой опити, очевидно е, че промяната е в мен и във взъимодийствието между мен и играта - настъпила е материална, осезаема промяна на взаимодействието ми със света в резултат на вътрешни процеси, процеси в мен и осезанието ми за света. Ясно е също, че тази промяна не касае само играта, а целия ми живот - проявява се и на всички останали нива. Подобни "дреболии" ми служат за "ориентир" спрямо онези вътрешни, невидими процеси, които нямам друг начин да оценя.

Така че, наистина ще ми е интересно да разкажеш какво представлява твоята интуиция и как тя се проявав в живота ти, чисто практически.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки има интуиция, така наречения вътрешен глас.

И тя, както всичко друго, се развива. Важното е да се усеща и използва.

Вслушвай се в интуицията си и няма да сгрешиш.

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Незнам дали това е точното място...и тъйкато незнам към кого да се обърна реших да питам.Незнам как да го нарека, но определено не и проблем. От доста време както аз така и познатите ми забелязват, че познавам разни неща...какво мислят, какво ще кажат...дори понякога ми се е случвало да отговарям да незададен въпроси.А събеседникът ми да ме пита...От къде знаеш какво ще те питам, че дори ми отговаряш.Или...без да осъзнавам правя избори ино необосновани и абсолютно безпочвении без никаква логика.А след време се оказва, че съм направил правилния избор. Нах-вероятно говоря неразбрано, но...за мен също е такова - една голяма неизвестна. Много искам да разбера това нормално ли е и ...ако не е какво е това.Най-близкото ми предположение е интуиция. Искам да разбера какво е и да го развия у себе си.Имам нужда от него.Същото това чувство ми подсказва, че трябва да го направя, а то рядко ме потвежда. Ако ...има някой, който може да ми обясни поне какво се случва...и да ме насочи само, ще съм много благодарен. Благодаря също и на всички, без значение дали могат или не могат да ми подадат ръка. Е...остава ми само да чакам :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×