Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

За ценните неща в живота

Recommended Posts

:) Животът ни дар от Бога, а работата ни за Отца ни е нашата благодарност, добре е - притежания и привързаности разни излишни да не ни разсейват, а ние само разумно да ползуваме даденото ни , да умножаваме" талантите"и служим всеотдайно. Можем го.

Ценните неща - всичко добро + разумно + морално е ценно, приятелите верни са безценни.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кои таланти обаче умножаваме е важно, щото нашите ни себеутвърждават, а това определено е обратното на служене на Господа...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Би ли дал пример за "важните" таланти, за да не сме на "обратното на служене на Господа ":smarty:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кои таланти обаче умножаваме е важно, щото нашите ни себеутвърждават
:hmmmmm:

Не е задължително талантите и умножаването им да ни себеутвърждават (егото ни - предполагам имаш предвид). Това се случва само когато ние им даваме приоритет пред Любовта в душата си и ги използваме, за да придобием нещо за егото си - материални блага, признание, власт и т.п.

Ами ако откриваме и умножаваме "талантите", с които Господ ни е дарил в повече отколкото на други (има такива у всеки човек - подадине му викаме), за да Му служим с Любов за благото на нашите братя... това пак ли ще е обратно на служенето? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега сме в "месомелачката" на естествения подбор. Без самоотричане от този закон, мястото ни по-нагоре се отлага.

Как ще отидем в рая, като се страхуваме да напуснем природния кръговрат?

Самоотричане на който му стиска! :angry:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Самоотричане на който му стиска!

Да самоотричаме това, което сме, не е ли пряка агресия към Този или Това, което ни е създало такива каквито сме и ни е поставило там,където сме сега? :thumb down:

"Месомелачката на естествения подбор" - това не е ли света, създаден по Негова Воля за наше добро? :hmmmmm:

Половината си живот пропилях да се "самоотричам" и да си представям Рая! Раят е в самите нас, ние сме частица от него - СЕГА!

И какво всъщност "не ни стиска" - да обичаме себе си като Негови деца? Да приемаме с Любов Неговия свят, а не да го презираме?

Не ни стиска да спрем да се идентифицираме с това, което имаме, с положението, което сме постигнали в обществото и да приемем, че теменужката и мравката са също толкова ценни и съвършени Негови деца като нас - "умните".... :angry: Не ни стиска да спрем "ума" си, когато нямаме нужда от неговата помощ или когато ни е нужно да се докоснем до Любовта, Хармонията и Красотата, които ни заобикалят.... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy: Самоотричането не е агресия, а и самоунижение.

Ние сме такива, защото сме го пожелали. Ние сме създадени от Него, но сме загубили представа за себе си и се отричаме от Създателя и създаденото (това което сме). Ние сами се включваме в "месомелачката", но сме чуждо тяло за нея.

Сега сме подвластни на природните закони ( и ти Донка го искаш) и нямаме представа - какво е рай.

Не ни стиска да приемем милостта Божия в сърцето си, а предпочитаме закона за конкуренцията :)

Самоотричането е следването на Иисус Христос от Витлеем до Голгота.

Може би, чрез страданията в самоотричането стигаме до важни истини!

Ние сме в природата, а знаем ли какво е тя?

А това пусто самоотричане не е моя идея, казал Го е Бог! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Казал го е Бог"...,който е Любов!!!Там няма страх,нито стискане и докато изживяваме самоотричането като страдание,ще ни лъха още много хлад.

Самоотричане с Любов и от Любов трябва,без дори да си даваме сметка,че го правим! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy: Така си е и така ще бъде лъчезарно Силве :feel happy: Христос Воскресе!

Колкото до това, какво е казал Бог - аз знам само какво ми казва светлината на утрото, когато отварям очи, за да се родя отново - днес и тук:

Нека си пълна с Любов, щастие и добро такава и тази, която си се родила сега и тук, където си попаднала днес. И като си служиш с всички "таланти", с които си дарена в този живот, дарявай всичко и всеки около себе си със Светлината - Любовта, щастието и доброто и приемай от тях тяхната Светлина.....докато затвориш очи... :feel happy:

Правя го всеки ден без да мисля за вчера и утре, без да очаквам Рая - той е в мен и около мен-.... просто защото не мога да не го правя. Не се самоунижавам, защото не нося в себе си гордост, а само Любов.... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сметката опрделено е важна, щото дори и тази форма на служене която показвате не отговаря на критерия за лявата и дясната ръка. Малко и други критерии ни липсват и затуй темата не ще бъде еднозначно приета, още по-малко предадена! Добре, ако таланта ми е инструмент в ръцете на Христа, но дори само и като го самоопределя така го опорочавам и утвърждавам. Иначе е лесно да го кажеш...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може ли да ВИ помоля да се изразявате малко по-ясно, като за по-прости хора, че ми е интересно какво искате да кажете, а не разбирам тези "критерии", "леви десни ръце".. Благодаря предварително.

с Риск да се отклоня от темата - едно намерени губи силата си като бъде изречено ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Малко и други критерии ни липсват

Докато и аз критериите все учех, мислех и се стараех да спазвам, и Любовта ми е била такава - замислена, умислена, ИЗмислена, старателна, "правилна" и преценяща, очакваща и искаща.... И все не се угаждаше на критериите... все катерене, страдания, разочарования.... Та да се стигне до момента да съдя себе си и другите по измислени от някого критерии и не Любовта, а Критериите за това дали правилна е тя, да управляват живота ми... :(

Сега един закон си имам - Любовта към Създателя ми. На него само оставям да си слага критериите и да отсъжда за живота ми. Щом съм щастлива и всички около мен са добри и щастливи, значи наред са ми критериите... :)

А за таланта като инструмент в ръцете на Христа - този инструмент не просто ми е дарен - той ми е даден да отговарям за неговото състояние и да го използвам правилно за благото на хората и света около мен. Като го определям и развивам, показвам уважение към този, който ми го е дал. Бих го опорочила, ако го поставя над Любовта в душата си - но това вече е невъзможно.... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
будността на съзнаниоето е едно от най-важните неща... Интересно е да се наблюдава че тази будност си има степени, приливи и отливи. Като че ли нашета осънзатост има свойство на кръг, който ту се свива ту се разширява... ту обхваща повече области от живота и ни прави будни .... ту заспива и се движим като роботи в полусън. Знаейки това човек не трябва да се отчайва ако изпадне в област на помрачаване на съзнанието трябва да знае, че това е един изпит и след това ще дойде разшпирение. Това е закон... и аз лично съм го наблюдавал много пъти в моя живот.
Като прочетох това много се впечатлих! Наистина ли е така?! Аз от повече от половин година се чувствам така. Просто имам чувството че спя, ходя в полусьн. Искам само да си стоя и да сьзерцавам. Стоя си с часове загледана в една точка и това е. Като кажа пред приятели, пред близки и роднини, че имам само едно желание- да си блея, те се смеят, мислят, че се шегувам. А, на мен наистина много ми се блее и не само ми се иска, ами направо си и блея. А, живота вьрви на бьрзи обороти покрай мен, хората вьрвят напред и успяват, аз присто си стоя, пьпля като мравка. Положих много усилия да се отьрся от това сьстоянеи, да надмогна себе си, така както винаги сьм проавила дасега, но вече виждам, че това май не е начина. Опотвам се, опитвам се да се "сьбудя", да се оттьрся, трьскам даже глава, пия тонове кафе- нищо! :( Всичко вече ми изглежда безсмислено, скучно, сиво. Кое е ценното в живота? Незнам, защото все сьм загледана безпаметно и самоизключила се в една точка. Не че не мисля! Мисля за много неща, но все така, като че ли хипнотизирано. Е, да ще кажете: ценното в живота е да правим добро вьв всички области на живота. Но ако вече не си целеустремен?! Как мислите, това сьстояние на "отлив", както го нарича Иво, само ли ще си отиде? И колко дьлго ще стои? Да се опитвам ли още да го гоня насилствено или това сьвсем не е начина? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здрасти, sony!

На мен също ми се е случвало това.Не се плаши.Това е знак за стремеж към по-ускорено духовно развитие.

Когато се случваше при мен преди години, баща ми ми се подиграваше и ме упрекваше,казваше ми, че съм мечтател и фантазьор.Е... какво да го правя?Той е душа потънала в материалното.

Моят "съвет" е: Прави съзерцаването си целенасочено.Опитвай се да си отговаряш на въпросите- за смисъла-който си "изгубила".По някой път ще попадаш в нищото,тогава мислите ти сами ще се носят,ще имаш чувството, че те са неуправляеми.Тогава се опитвай да мислиш за Бог,мисли за това в теб което ти казва, че си жива,мисли за това доколкото можеш.Оставяй всичко да бъде лесно и естествено.

Старай се да правиш всичко това/съзерцаване и "блеене"/ рано сутрин. - постигат се отлични резултати,получава се бодрост и успокоение.

Миличко, това е естествения вид медитация, която всички /непосветени/се чудят как да открият.

Това е твоят вътрешен водач, който се опитва да те насочи по пътя!

Пожелавам ти успех!!!

Аз съм просто ученик.

:smarty::yinyang::smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Здравей,Сони,ангелче мило!Ами ти сама си отговаряш на всички въпроси,като те чета:"Хипнотизирано...мисля за много неща...самоизключила се".

Да,горе Иво го е казал добре-"кръг,който ту се свива,ту се разширява".

Зениците ни,сърцето ни,стомахът ни,тъканите ни,всичко у нас се свива и разширява.Стомахът кога се разширява,знаеш,когато е приел храна,която трябва да се смели и в по-долните отдели да се резорбира,за да преминат хранителните вещества в кръвта,която пък да ги достави на всички клетки.

И понеже не само на храна е носител кръвта,а и на други информации,сърцето се свива и разширява,независимо от състоянието на ситост.Светлината също е носител на инфо,зениците ни,получили достатъчно голямо количество от нея,се свиват,за да я "смели"окото.

Това става и с твоето съзнание в момента,необходима му е малка почивка,за да раздроби,възприеме и есенцира,като изхвърля ненужното.Моят съвет е-не се насилвай,когато си направиш необходимите изводи и натрупванията от количествени станат качествени,сама ще "отвориш широко очи",за да поемеш още.И въобще да не ти пука,че някои гонели цели,постигали нещо в живота си на бързи обороти,те бягат от страха си,миличко.Не,че не трябва да имаш цели,но е важно какви.Темповете на природата са на забавен каданс,според човешките разбирания,семката на ябълката,като я посееш,още на другия ден ли ще ти даде нова ябълка.

И си идваме на въпроса за ценностите-търпението е една от тях,то ще доведе до Истината,Тя пък ще ни даде Свободата,Братолюбието и т.н.,не съм ги степенувала,честно казано,за себе си.Но,като тръгнеш от малкото,както казва Иво,Учителят също,ще стигнеш и до по-голямото.Съгласна съм с Лили-нещата са много простички,номерът е да не допускаш да ти изглеждат сложни,нали знаеш кое има задача да ни обърква.

Благодаря ти за въпросите,щото и аз честичко си"блея",но не съм се замисляла до момента защо е така.

Успех и Вяра в Доброто!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! :) Благодаря ви много за отговорите, Силвия и Синева! :1eye: И моят баща преди ми казваше да мечтая само по 5 минути на ден и то само преди да заспя! :P Аз тогава наистина май много си мечтаех и чудно! Чак сега осьзнавам колко полезно е било това, колко сили и импулси ми е давало. Сега ми липсва чак, не мечтая толкова често. Преди години изобщо не блеех, не знаех какво е това. Една приятелка ми казваше:" Бе ти не сядаш ли поне за миг, просто така да се загледаш на някьде, да се поотнесеш? Просто така да стоиш и да си гледаш спокойно в една единствена точка?" :) Аз тогава казвах твьрдо Не, дори с презрение гледах на това и никога не сьм си мислела, че ще го бьде това с мене. Пьк и даже, че няма да мога да се отьрва от него. :harhar: Май гледната ми точка е малко погрешна- опитвам се да се боря против това, да му противодействам. Пьк то ми носи повече спокойствие, успокоение! :) Да взема да си поблея аз вече така на свобода, пьк като ми доскучее, то сама ще си спра да си блея. Ей, така, защото ми е омрьзнало да блея. :1eye: Преди блеех от умора. Незнам дали сте забелязали когато човек е уморен и погледьт му е един такьв отнесен, празен, като стьклен. Няма да забравя, на бившата ми работа как шефа ме глоби 20 лв., че сьм била блеела на работното място! :harhar: Представяте ли си! А, работата си я вьршех. Колегите се превиха от смях! Направо се натрьшкаха. За моя изненада аз сьщо го ударих на смях. Не можах да се обидя даже, толкова ми беше абсурдно. Такьв реален виц. А, сега не сьм толкова уморена, но пак си блея. Просто ми достава удоволствие чак. Стоиш си, сьзерцаваш облаци, птички, тревички цветенца, листенца и си мислиш филисофски и не дотам философски. :P Чела сьм за медитацията, но незнам точно какво е, не мога да си го обясня. Последното което ми допадна е едно виждане за медитацията, което казва, че човек може да медитира, когато вьрши нещо любимо. Примерно кара колело и това е едно от любимите неща в живота на даден човек. Това което вьршиш добре, но без насилие или усьрдие да си сьвьршен, да си най- добрия и вьпреки това си сьсредеточен, с концентрирана мисьл. Като под сьсредоточение не се разбера общоприетото схващане за досадното и необходимото ученическо сьсредоточение. Просто мисьлта ти е свободна и в сьщото време сьзидателна. Незнам точно как да го обясня, май не намирам в момента точните думи. Но ако това е естесвен вид медитация, както казваш Синева, то това малко трудно се обяснява. То просто се изпитва, усеща се. А, другите те смятат малко за смахнат, блейка или нехайко. :harhar: Но непременно ще следвам сьвета ти, особено ако почна да се губя в потока от мисли, който ме води кьде ли не, който тьрси безброй отговори, причини следствия на вьпроси и отговори,врьща ме кьм безброй спомени ,случки, сьбития... Та ако почна да се губя, да се давя, да се обрьщам кьм Него и тогава всичко изплува, избистря се, изчиства се. И пак :feel happy: трьгваш сьс светьл поглед напред. До следващото сьзерцаване и ли заблейване. :harhar:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е да..........това е то!

Медитация :

-Отпускаш се по твой собствен начин./физически/

-Насочваш вниманието си към обекта./някаква фиксирана точка;мисъл;дума;физическо усещане;проблем;филосовски въпрос;......../

-Постепенно/по естествен начин/ се "исключваш" за всичко останало.

-"Сливаш" се с обекта и "изчезваш"./съзерцаваш го/

Всичко става само, просто оставяш процеса да се носи сам.Не го съди и не го мисли.

Това е то.

:smarty::yinyang::smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:sorcerer::dancing yes: Ей, супер!!! Ми аз тогава изобщо не трябва да излизам от това сьстояние! Защо изобщо се боря с него? :sleeping: Забелязах, че като си чистя в кьщи примерно, като си пера, като готвя разни манджички, като си вьрша това или онова пак си "блея" и това ме прави щастлива. Трябва само да го насоча и кьм други занимания, особено кьм тия за които сьм си мислела, че ми пречи и щрак- :king: !!! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само, че се опитвай да го правиш целенасочено, както по-горе съм споделил,иначе ще си остане само като нерзцъфнало цвете.

:smarty::yinyang::smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да и аз това имам предвид, това искам. Да се науча да го правя целенасочено, да го впрегна в сьзидателна, градивна работа. Иначе, знам! Ще ме глобят 20лв. :P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нали за това са "глобите"/ниприятностите,болести,смърт,загуби,разора

чарования,.../, за да ни върнат към правия път.Та..... защо да чакаш тези уроци, да дойдат и да те научат?Работи още сега върху това.

Поздрави!!!

:smarty::yinyang::smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само манджата да не загориш :harhar:. Ей,много ти благодаря за свежия хумор,успя да ме разсмееш,наистина ти благодаря,че напоследък нещо сериозно се заблеях :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×