Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Венцислав_

Материята

Recommended Posts

Обаче, нека да правим разлика между примаматерия и материя.

Между Великата майка и кристализацията.

Между това, с което Духът твори и това, с което човекът твори заблуди.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Примаматерията е материята в нейното най-фино състояние. Градациите на материята са безкрайни от най-грубата, инертна и хаотична до най-фината и високоорганизирана, но в действителност става дума за степени на едно и също нещо. Човек може да си взаимодейства с материя с качество отговарящо на развитието на съзнанието му. Скокове не са възможни. С най-фината материя може да се работи единствено от нивото на човешката монада, т.е. човек трябва да се е самоосъзнал на това ниво. Но аз говоря именно за грубата неорганизирана материя, защото именно с нея са свързани по-неразвитите съзнания в които духовността е в зародиш и още е твърде слаба за да се прояви.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обаче, нека да правим разлика между примаматерия и материя.

Между Великата майка и кристализацията.

Между това, с което Духът твори и това, с което човекът твори заблуди.

Да, трябва да сме наясно с материята, с която творим. Радостта от творчеството е огромна. Една от най- големите, които познаваме. Лесно можем да се почувстваме богоравни. А това ... не е добър опит ... Убеждаваме се в това ежедневно. По- добре е да го проумеем и приемем. В края на краищата, трябва ли човек наистина да затрие света, който му е поверен, за да разбере, че не е богоравен? Това ли е единствения начин за проумяване?

Има ли рязка граница между това, с което Духът твори и това, с което човек твори? Подозирам, че от нивото, на което сме, не можем да изкажем истинно твърдение. Но Иисус е посочил, че за да влезе човек в царството Божие (а това предполагам има пред себе си като задача един ученик) трябва новораждане, от Вода и Дух. Не е ясно какво означава това, но е ясно, че не е нито една от познатите ни субстанции. Това ще да е примаматерия, може би. Защото нали Неговото Царство не е от този свят? То ест, ако искаме да живеем Христовото учение, трябва да приемем едно такова разделение. Когато го приемем, най- вероятно ще открием, че разделение няма. Но няма от Онази гледна точка. На Новородения. От наша гледна точка, на хора от този свят, не виждам как може да няма разделение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещо да кажа набързо и за прима материята. Според моите знания, прима материята или първата материя, е понятие, което се използва за наименуване на един (или според различните схващания и единият) от елементите, участващи в акта на сътворение на този свят. Ако светът е сътворен, то как е сътворен - от нещо вече съществуващо или с един-единствен акт на Бог, който поражда всичко? Мненията са много, но някои предполагат, че в началото Бог сътворява нещата потенциално в Духа си, след което с един общ акт на сътворение на материята и формите се създава и видимият свят. Така мислят например Августин и Тома Аквински. Други пък мислят, че Бог първо е сътворил една неоформена, неорганизирана материя, която се нарича прима материя, първа материя, след което е създал и формите, като всичко това заедно е привел в битие, което се изразява в първият стих от Стария Завет. Така мислят Св. Василий Велики, Св. Амвросий и др. Според мен по-близо до езотеричното схващане е това на Августин и Тома, а второто схващане е разяснено от Тома в неговите съчинения. Така че първоматерията е понятие, което се използва за акта на сътворение и се насища с различни конотации. Има и други схващания, особено в по-ново време, например на ученият и философ Тейар дьо Шарден, че Духът се поражда от материята. Това е донякъде ревизирано схващането на древните, че има една несътворена, вечна материя, т.е. прима материята, в която Демиургът оформя Космоса. За прима материя са говорили и Ибн Габирол (Авицеброн; той говорел за една универсална, обща материя на всички тела) и Мозес Маймонид, а и е коментирано от повечето от старите философи. Така, че накратко казано, прима материята е не материята в най-финото й състояние, а материята в тоталното й състояние. :) А всъщност, като се замисля, Станимире, си прав, ако разбира се, се приеме, че тази материя, след Сътворението е започнала да огрубява, т.е. като първоматерия е била най-фина, т.е. тотална по природата си.

„Мненията са много, но някои предполагат, че в началото Бог сътворява нещата потенциално в Духа си, след което с един общ акт на сътворение на материята и формите се създава и видимият свят.“

Бог сътворява потенциално творението в неговия завършен вид (завършен за съответния космически период). Това е Божествения план или замисъл. Божествената воля е силата, която води тази идея за завършека (на съответния космически период) съществуваща в ума на Бога към обективно проявление и реализиране. Тука който иска може да се опита да постави и Божествените закони на съответното място в схемата и да се опита да ги свърже с или разграничи от Божествените воля и замисъл. Аз ще се въздържа от излагането на размишленията си по въпроса. При всички положения мисля, че материята не е нещо отделно от Бог. Всъщност си мисля, че частиците съставящи праматерията са самите монади, всяка представляваща отделна индивидуалност (примерно човекът) и център на привличане за други, по-ниско развити монади (примерно елементалните животи съставящи човешките тела) с помощта на които образува формата си на проявление.

„А всъщност, като се замисля, Станимире, си прав, ако разбира се, се приеме, че тази материя, след Сътворението е започнала да огрубява, т.е. като първоматерия е била най-фина, т.е. тотална по природата си.“

Всъщност самата праматерия не огрубява, а при комбинирането на отделни частици в групи се образуват по-грубите и материални образувания. Това е процеса на инволюция, имащ за цел да осигури за всяко същество форма отговаряща на достигнатото от него развитие през изминалия космичен период. Това е нивото на което това същество може да действа съзнателно и да се развива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко, което съществува е вид материя, "разделена" условно по плътност/ефирност.

"Ако Тантра учи да да бъдеш по средата, къде ще я намериш, съпоставяйки Небето и Земята, Нирвана и Самсара, Задоволяването и Подтискането?"

http://vbox7.com/play:460f6dd6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз да ти припомня...

Материята беше дадена на теб, да си играеш с другите деца и твориш разнообразието на формите на живота. Това беше възможно, защото цялата челяд бе едно с Отца си и динамизираше неговата вездесъща потенциалност. Но ти, аз и още няколко малчугани, решихме, че не ни харесва да сме под постоянен родителски надзор и решихме да избягаме от тази площадка, за да си създаваме нова. Малко се бяхме пообъркали, че живота е нещо в нас, което си ни е иманентно. Заради това не беше съвсем очаквано, че ще започнем да го губим в един, вече доста предопределен процес на затъване. Но поради същността ни, ние си носехме навсякъде с нас нашата площадчица, понеже тя си беше наше огледало.

Та сега, явно е, че материята, която познаваме (не само видимата) няма как да се пръкне от нищото и е вибрационно пренасяна от първия пясъчник. Но още по-видно е, че тя вече, извън тази безполезна абстракция, няма никаква връзка с него. Дори напротив, нашето заиграване с този пясък, ни пречи на ръцете да попипат някой малко по-ситен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз да ти припомня...

Материята беше дадена на теб, да си играеш с другите деца и твориш разнообразието на формите на живота. Това беше възможно, защото цялата челяд бе едно с Отца си и динамизираше неговата вездесъща потенциалност. Но ти, аз и още няколко малчугани, решихме, че не ни харесва да сме под постоянен родителски надзор и решихме да избягаме от тази площадка, за да си създаваме нова. Малко се бяхме пообъркали, че живота е нещо в нас, което си ни е иманентно. Заради това не беше съвсем очаквано, че ще започнем да го губим в един, вече доста предопределен процес на затъване. Но поради същността ни, ние си носехме навсякъде с нас нашата площадчица, понеже тя си беше наше огледало.

Та сега, явно е, че материята, която познаваме (не само видимата) няма как да се пръкне от нищото и е вибрационно пренасяна от първия пясъчник. Но още по-видно е, че тя вече, извън тази безполезна абстракция, няма никаква връзка с него. Дори напротив, нашето заиграване с този пясък, ни пречи на ръцете да попипат някой малко по-ситен.

Нима е възможно нещо си там да излезе извън Бога? Може би само в мислите си/самосъзнанието си...

Падението е точно това, приятелю - някой да счете себе си, като индивидуалност, като нещо отделно от останалото, уникално и неповторимо.

И да иска някой/нещо не би могъл/могло да излезе извън Бога!

Колкото по-твърда става материята, толкова е по-отдалечена от Цънтъра, но това не означава, че периферията не е част от Цялото!

Всичкото и Нищото

:)

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Подкрепям всички изказани досега мнения в темата. Относно определението за материя искам само да допълня , че материя е всичко, което можем да определим по някакъв начин дори и абстрактните понятия ,които създаваме за да подпомогнем разбирането.И те са материя, с която оперираме. Относно прима материята ,първичната материална субстанция;предпочитам да я наричам ЕВА ,така както са я наричали древните ,защото тази ЕВА структура представлява музика на сферите,където основна роля играят числата 6,3,1 .Основното и характерно качество на тази структура е способноста да вибрира.Това и качество служи за основа ,за създаване на проявените светове. Докато онази непознаваема структура на духа ,която предпочитам да наричам АДАМ ,защото е организирана на основата на числата 1, 5 ,1,13. Е подчинена на принципа на златното сечение .Мир и Любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Деян

Тук, под материя се има предвид не нещо различно от Бог, а един вид - другото на Бог, неговото Друго, което е наистина толкова в периферията Му, че чак добива статута на Нищо, затова и старите неоплатоници (Плотин) назоваха материята Зло, т.е. нищо, защото тя/то се явява толкова периферна на Бог, че Той може да я схване като своето Друго, и все пак тя е пак част Богу, защото Той е Всемогъщ. Тъкмо това Божие Друго, по-късно малко по малко в религиите се персонифицира, първо в лицето на различни богове (Ариман, Апоп, Сет и др.), а след това на същности от духовния свят (Сатана, Дявол и пр.), нерядко и не просто като нещо Друго, а и като йерархизирано това Друго.

А, Станимире, гледаме от различни параболи едно и също нещо. Ще обясня за себе си какво имам предвид. Зависи какво разбираме под материя. Едното от разбиранията е, че това е сътвореният, тварен свят, т.е. това, което разбираме под думата материален свят. Другото разбиране е, че материя е веществото, с което се изграждат нещата, независимо каква степен на финост има то. Между другото и на английски самата дума matter обхваща тези значения и при превод е малко трудно да се избере какво точно има предвид автора (познавам преводачи, които са ми споделяли). А може да се приемат и двата случая, доколкото вторият е повече разбирателство за термини. Ако този свят е възникнал от Духа (Бог) и е пронизан от него, и заедно с това е обаче и материален, сетивен, то трябва да се запитаме докъде стигат границите на тази материя, все пак. Висшият Девакан материя ли е? Може ли да наречем съставността му материя? Ако кажем, че е една много, много фина материя, дотоклова фина, че се различава по степен от по-грубата си сетивна материя, то трябва да признаем значи, че Висшия Девакан като част от целия Дух е изграден от материя. Но може ли Духът да е материя, пък било тя и най-фина? Оттам следва да кажем и че Бог е също материя, но най-най-префинената си и цялостна, доколкото е Отец на този свят. Обаче според мен това е схващане, породено от съвременната материална култура. Защото аз не наричам тези неща материя. Трябва да се схващат тези процеси двустранно - инволютивно и еволютивно, а не само еднополюсно. Не може Духът да е материя. Той обаче е и материя. Всъщност, думата материя (materia) е сътворена от Цицерон, когато е превеждал Платоновия "Тимей" и означава кърмилница, родилка, т.е. това, в което и от което се пораждат нещата. Но то трябва да бъде оплодено от Бащата, от Духа. Това са двата полюса - Духът и Материята, които схванати като два принципа в Космоса важат за всички проявления. Така, като принципи те могат да бъдат открити и в такава област като Висшия Девакан, например, но да кажа, че той е изграден от материя, това не бих казал. Той е изграден от своята съставност, която играе ролята на материя, на майка, на хранителница, вместилище. Но като понятие материята е добила значението си на най-нисшата еманация на Духа, а тъкмо този сетивно-веществен свят, където веществото, изследвано от науката е тъкмо тази съставна част на това най-ниско ниво на битието. В по-ново време се говори за енергия, което е едно по-висше схващане на тази съставност, но това е все още само в понятийно-терминологичната част. Защото преди хиляди, хиляди години, този веществено-сетивен свят не е бил такъв, какъвто е бил сега и тогава е можело съвсем правилно да се говори за енергия или пък за етерен и астрален свят в наши термини. Но тогава това, което сега наричаме енергия или етерен и астрален свят не е било схващано по начина, по който ние го схващаме, но пък е бил също едно такова съществуващо нещо. Затова и аз винаги схващам думата енергия не като нещо наситено с научното обяснение за енергия, а за нещо, което е вече твърде повече дух, отколкото материя. Затова и ставайки дума за прима материята, аз я схващам като именно тази съставност на видимият свят, независимо дали някой ще я сметне за крайна или безкрайна. Но тази прима материя не е видима, никой не може да види прима материята, защото тя е разлята навсякъде, придобила е различни форми или още по-точно казано - оформена е от формите по различни начини. Самата прима материя или материята в нейната тоталност е просто понятие, което живее първо в есенциалния свят (Божествения) и второ е принципност на порядковите неща. Тук полагам понятието за нещото като по-висше от самото нещо, тъй като е негова субстанция и не пребивава само по себе си в света на видимите обекти, а неговото произволение е тъкмо видимия обект, които се съчетават в действието си. Оттук и имаме вече не двоичност, а троичност (това е Хегеловата диалектика, това е например и всяка троичност в религиите).

Имаме два момента. Духът се материализира, материализира, т.е. излъчва своята Другост (тук не обсъждам защо, а просто механизма) и така, ако работим с понятието материя, тя от по-фина става все по-груба, затова и писах, че "тази материя, след Сътворението е започнала да огрубява, т.е. като първоматерия е била най-фина, т.е. тотална по природата си", т.е. Дух. Това е, ако гледаме отгоре-надолу. Вторият момент е обаче следния - материята е била най-груба в първичното си състояние. Тук гледаме отдолу-нагоре. И тя малко по малко започва да изтънява един вид, да се префинва и да става енергия, примерно. Обаче всъщност какво се получава - двата процеса работят заедно, проникват се. Духът от себе си излъчва по-нисшата си форма като първично-веществен свят, т.е. търсеният от нас момент на Сътворение на материята, т.е. огрубява, а от своя страна материята е много груба, първична, и започва да се префинва. Затова и лемурииците са били в изродени форми, от наше гледище. Обаче от гледище на Духа в продължение на времето тази материя огрубява, докато от гледище на материята, тя трябва да става по-фина.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Деян

Подкрепям всички изказани досега мнения в темата. Относно определението за материя искам само да допълня , че материя е всичко, което можем да определим по някакъв начин дори и абстрактните понятия ,които създаваме за да подпомогнем разбирането.И те са материя, с която оперираме. Относно прима материята ,първичната материална субстанция;предпочитам да я наричам ЕВА ,така както са я наричали древните ,защото тази ЕВА структура представлява музика на сферите,където основна роля играят числата 6,3,1 .Основното и характерно качество на тази структура е способноста да вибрира.Това и качество служи за основа ,за създаване на проявените светове. Докато онази непознаваема структура на духа ,която предпочитам да наричам АДАМ ,защото е организирана на основата на числата 1, 5 ,1,13. Е подчинена на принципа на златното сечение .Мир и Любов.

Не съм видял, че си писал, иначе обобщено, някои неща са такива, каквито и аз имах предвид, обаче има и ред различия, може би ако разгърнеш изказването си, ще се разбере по-конкретно. Какво разбираш под първична материална субстанция? Кои от древните я назовават "ЕВА" и защо и какво представлява "музика на сферите" и какви са тези числа? Ако искаш, може да отговориш на тези въпроси за повече яснота по темата, а не просто като изказано обобщение. :)

Редактирано от Деян

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората като не знаят нещо и започват да описват в отрицателна форма: Кашкавалът не е зелен; кашкавалът не може да говори; като посадиш парче кашкавал, нищо няма да поникне и още ред други „верни“ неща. Въпросът е: кой има нужда от това?

Може ли да има център без периферия? И не е ли всяка частица едновременно и двете – център на своя микрокосмос, на своята сфера на влияние и периферия по отношение на макрокосмоса? Законът за подобието действа навсякъде във вселената; изключение никой никога не е наблюдавал.

Бог е център. Да, но Той е и безкраен. Център могат да имат само ограничените форми. Къде е центърът на всичко съществуващо? Навсякъде? Е това не включва ли и отделните човешки същества, като центрове на своите микрокосмоси; безбройните човешки, свръхчовешки и дочовешки монади. Бог е в нас и ние сме в Бога – не е ли очевидно? Не е ли очевидно, че в същността си сме едно, а материалността на материята е само илюзия, преходно състояние.

Материята изграждаща телата ни всъщност е сбор от животи на много по-ниско ниво на развитие от нашето. Ние самите в духовен смисъл съставляваме телата на по-висши същества за които нямаме особено ясна представа.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Душата е майка на материята.Тя е връзка между Духа и цялото творение.През първата коренна раса "Слънчева",слънчевите хора не вярваха ,че може да съществува съзнателно същество духовно извисено и целеустремено към Бога на такова ниско вибрационно ниво, в което сме проявени сега на Земята.Дали са били прави? Ами ако по нататък предстои и по-тежко испитание?На какви души ще се възложи? Учителят казва:" Аз имам девет реторти ,през които като ви прекарам ще грейнете като слънца".Материята ще се развива в крак с осъзнаването.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники, извинявай, ама като те слушам не ми приличаш много на Бог.

Но ще се присъединя към заключението ти, че си от едно порочно потомство.

И ще се понадявам, че всъщност знаеш какво си.

Станимир, интересни въпроси. Обаче, ако не мога да видя никога кашкавал, то все някаква полза ще има и да знам какво не е. Ама ползата е само за склад де...

По важна обаче е следващата асоциация с центровете и перифериите. Именно, че ние се самовъзприемаме като център, което ни пречи да прозрем периферийността си. Защото виждайки и приемайки нея, явно вече можем да се опитаме да се отнасяме и до Абсолютния център. Щото е много глупаво да се мислим за център, а в същото време да се опитваме да показваме колко близо сме до Абсолютния център. И когато някой ми казва, че бог е навсякъде, аз знам, че е прав, но също и че, греши, защото онзи, който по силата на безкрайно голямата си честота на вибрацията е едно и всичко, малко поотделен е от нисичките честоти на кристализацията.

И не са много онези, които смятат, че количеството прави качеството. Това с частичките на телата тотално ще го игнорирам. Знам, че разни авторитети са го писали, чел съм го и аз, ама има много неуточнени условности...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники, извинявай, ама като те слушам не ми приличаш много на Бог.

Но ще се присъединя към заключението ти, че си от едно порочно потомство.

И ще се понадявам, че всъщност знаеш какво си.

Станимир, интересни въпроси. Обаче, ако не мога да видя никога кашкавал, то все някаква полза ще има и да знам какво не е. Ама ползата е само за склад де...

По важна обаче е следващата асоциация с центровете и перифериите. Именно, че ние се самовъзприемаме като център, което ни пречи да прозрем периферийността си. Защото виждайки и приемайки нея, явно вече можем да се опитаме да се отнасяме и до Абсолютния център. Щото е много глупаво да се мислим за център, а в същото време да се опитваме да показваме колко близо сме до Абсолютния център. И когато някой ми казва, че бог е навсякъде, аз знам, че е прав, но също и че, греши, защото онзи, който по силата на безкрайно голямата си честота на вибрацията е едно и всичко, малко поотделен е от нисичките честоти на кристализацията.

И не са много онези, които смятат, че количеството прави качеството. Това с частичките на телата тотално ще го игнорирам. Знам, че разни авторитети са го писали, чел съм го и аз, ама има много неуточнени условности...

Венци, разсмя ме, благодаря!

:D

Бог, братко може да се дегизира и като дявол и да играе и тази роля. Всъщност Бог Сам играе всички роли и Сам Той е и киното и филмът, и режисьорът и сценаристът, и осветителя, и...

:king:

И знаеш ли кое е важното? Да не навлизаш до такава степен в ролата, която играеш, че да забравиш кой си всъщност. :feel happy:

Той в Битието изиграва всички роли и Самия Той Битието Е, та дори и его-то... ми то пак е Бог.

Това, че някой е заченат порочно никак не означава, че самият той не може да се освободи от порочността на наследството. Въпрос на катод и на анод! :1eye:

Но ако мислиш, че нещо не е Бог, то това е друг въпрос и явно нещата опират до някакво си там божество. :D

Постигналия човек вижда във всичко Бога, та дори и в смъртта и страданието, в просяка, в кучето, в канибала, в Хитлер...

Въпрос на лудост и на Божествена игра, която за да липсва умора и отекчение е ненормална. Луд/Бог умора нема, само се поти и блаженни пиещите от нектара.

Така де в очите на постигналия/лудия човек потта е нектар.

Ко да праиш... :sorcerer:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сложно стана. Материя, дух ...

Че работя с компютъра- работя. Че той ми служи- служи ми. И би било съвсем нелепо той да реши , че аз той сме едно. И сега: ако някой е като мен, и се предполага, че е предназначен да работи също като мен с компютъра, но толкова му хареса, че сам стане един от компютрите, ще продължи ли да бъде като мен? Не. Ами ако му остане смътен спомен, че е правел нещо друго? Как ще се чувства? Ако споменът му е съвсем заспал, ще бъде щастлив като компютър. Нищо лошо, просто не е. Но вече е структурно променен. Вече има тяло на компютър. И някой и друг блок памет, че е бил нещо друго. Може ли сам отново да стане това, което е бил преди? Но той вече се е променил! Би могъл да даде съобщение на някой оператор, обаче.

Е, опростено е така, но считам, че изяснява отношението дух- материя. И мястото на човека в това отношение.

Ники, гледам, гледам цитатите от Апокалипсиса, говори се за втора смърт (между другото, кога пък е първата? За това в Апокалипсиса не виждам яснота, но може да съм прозяпала нещо.) Не се говори за две възкресения. В посочените от теб цитати даже и един път не го виждам. Пише за книгата на живота. Добре. Допускаме, че условието човек да попадне в нея е да е възкръснал. Тук вече навлизаме в по- дълбоки води Трябва да си изясним какво е човек. И ... Станимир казва, че като не знае нещо човек, започва да отрича. Да пробвам: Човек не е тялото си, със сигурност. Иначе, като умре еди- кога си, какво има да го плаши огнено езеро незнайно кога... Душата си ... не ми прилича. За мен душата ще да е проводник на оживотворяващия принцип в човека. То ест, човек ще да се нуждае и от тяло, и от душа, и от това- Духът да действа чрез него. Но човек е нещо още повече от тези две компоненти и не е това, което би трябвало да действа чрез него. Защото плодовете на човешката дейност като цяло изобщо не се връзват с никаква представа за мъдрост и божественост. Защото съм убедена, че е прав героят на Йовков: "Боже, колко мъка има по земята, Боже!" . А в това не виждам нищо Божествено.

Ники, напълно съм съгласна с твърдението ти, че човек е с повредено съзнание. И в резултат на тази повреда мъжкото и женско начало са се разделили. (обаче пък нали са неразделими ...) Обяснението ми е, че същността му е повредена. То ест- сегашното човешко същество си е стар мях ... Като Мойсей ще остане пред Обетованата земя. Но може и е призвано да доведе когото трябва до нея.

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сложно стана. Материя, дух ...

Че работя с компютъра- работя. Че той ми служи- служи ми. И би било съвсем нелепо той да реши , че аз той сме едно. И сега: ако някой е като мен, и се предполага, че е предназначен да работи също като мен с компютъра, но толкова му хареса, че сам стане един от компютрите, ще продължи ли да бъде като мен? Не. Ами ако му остане смътен спомен, че е правел нещо друго? Как ще се чувства? Ако споменът му е съвсем заспал, ще бъде щастлив като компютър. Нищо лошо, просто не е. Но вече е структурно променен. Вече има тяло на компютър. И някой и друг блок памет, че е бил нещо друго. Може ли сам отново да стане това, което е бил преди? Но той вече се е променил! Би могъл да даде съобщение на някой оператор, обаче.

Е, опростено е така, но считам, че изяснява отношението дух- материя. И мястото на човека в това отношение.

Ники, гледам, гледам цитатите от Апокалипсиса, говори се за втора смърт (между другото, кога пък е първата? За това в Апокалипсиса не виждам яснота, но може да съм прозяпала нещо.) Не се говори за две възкресения. В посочените от теб цитати даже и един път не го виждам. Пише за книгата на живота. Добре. Допускаме, че условието човек да попадне в нея е да е възкръснал. Тук вече навлизаме в по- дълбоки води Трябва да си изясним какво е човек. И ... Станимир казва, че като не знае нещо човек, започва да отрича. Да пробвам: Човек не е тялото си, със сигурност. Иначе, като умре еди- кога си, какво има да го плаши огнено езеро незнайно кога... Душата си ... не ми прилича. За мен душата ще да е проводник на оживотворяващия принцип в човека. То ест, човек ще да се нуждае и от тяло, и от душа, и от това- Духът да действа чрез него. Но човек е нещо още повече от тези две компоненти и не е това, което би трябвало да действа чрез него. Защото плодовете на човешката дейност като цяло изобщо не се връзват с никаква представа за мъдрост и божественост. Защото съм убедена, че е прав героят на Йовков: "Боже, колко мъка има по земята, Боже!" . А в това не виждам нищо Божествено.

Ники, напълно съм съгласна с твърдението ти, че човек е с повредено съзнание. И в резултат на тази повреда мъжкото и женско начало са се разделили. (обаче пък нали са неразделими ...) Обяснението ми е, че същността му е повредена. То ест- сегашното човешко същество си е стар мях ... Като Мойсей ще остане пред Обетованата земя. Но може и е призвано да доведе когото трябва до нея.

Компа, приятелко не би могъл да реши това. Сравнението ти е нелепо, не друго. За да реши някой, то същия трябва да е достигнал разширение на съзнанието. Компа няма това ниво, че да се "Светне Сам" и да рече, че е едно и също нещо с теб и другото, но... виж ти може да прозреш това единосъщие. Ти и компа сте едно и то не само докато ръчичките ти пребивават по клавиатурата, а и инак.

:rolleyes:

Разликата е в само/съзнанието. Едно самосъзнание има по-отворени очи от друго и гледа по-обширно.

Всичко е едно и също, независимо дали прозира някой това или не. Това, че някой си не вижда себе си едно и също нещо с всичко останало си е проблем единствено на собственото му съзнание, т.е. илюзионен проблем. Дефакто обаче нещата са си едни и същи, при това независимо от нечие разбиране/ниво на съзнание. :D

Между Духа и Материята има само разлика в плътност. Материята е оплътнен Дух. :feel happy:

Никога не съм твърдял, че съществува повредено съзнание. Ми няма такова нещо. Има нива на съзнание.

Ех, Багирке! :P

Аххх тииии!

:D

Чети сега, ама внимателно... да не пропущиш нещо, хей! :D

Откровений-це/ци 20-та глави-ца:

4. И видех престоли, и наседаха на тех, и даде се тем съдба; и видех душите на закланите за свидетелството Исусово и за словото Божие, и които не се поклониха на звера нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и живеха и царуваха с Христа тисящата години.

5. А другите мъртви не оживеха докле се свършат тисящата години. Това е първото възкресение.

6. Блажен и свет който има част в първото възкресение: над тех втората смърт не ще има власт, но ще бъдат свещеници Богу и Христу, и ще царуват с него тисяща години.

7. И когато се свършат тисящата години ще бъде развързан Сатана от тъмницата си,

8. и ще излезе да прелъсти народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере на бой, на които числото е както песъка на морето.

9. И възлезоха по всичката ширина на земята, и обиколиха стана на светиите и възлюбления град; и падна огън от Бога из небето та ги изпояде.

10. И дяволът който ги лъстеше хвърлен биде в езерото огнено и жупелно дето е зверът и лъжовният пророк; и ще бъдат мъчени ден и нощ във веки веков.

11. И видех един бел престол голем и тогози който седеше на него, от лицето на когото побегна земята и небето, и не се намери место за тех.

12. И видех мъртвите, малки и големи, че стоеха пред Бога; и книгите се разгънаха; и друга книга се отвори която е на живота; и съдени бидоха мъртвите според делата си от писаното в книгите.

13. И даде морето мъртвите що беха в него; и смъртта и ад дадоха мъртвите що беха в тех; и съдени бидоха всеки според делата си.

14. И смъртта и ад хвърлени бидоха в езерото огнено. Това е втората смърт.

15. Който не се намери записан в книгата на живота хвърлен биде в езерото огнено.

ха сега... :D

Стар мях е само "тойзи", който не е се изпразнил от вехтото си съдържание/разбирания/съзнание, т.е. този, който не е умрял приживе. За да се проправи съсъдът, то първо трябва да бъде почистен/изпразнен. После, след поправката се налива виното, дето си пиян нон-стоп от него и танцуваш лудо! :sorcerer:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники, напълно съм съгласна с твърдението ти, че човек е с повредено съзнание. И в резултат на тази повреда мъжкото и женско начало са се разделили. (обаче пък нали са неразделими ...) Обяснението ми е, че същността му е повредена. То ест- сегашното човешко същество си е стар мях ... Като Мойсей ще остане пред Обетованата земя. Но може и е призвано да доведе когото трябва до нея.

Тук мисля е мястото да цитирам по памет нещо от „Учение на Храма“: Съзнанието е границата между Духа и Материята. То е също пресечната им точка.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники, напълно съм съгласна с твърдението ти, че човек е с повредено съзнание. И в резултат на тази повреда мъжкото и женско начало са се разделили. (обаче пък нали са неразделими ...) Обяснението ми е, че същността му е повредена. То ест- сегашното човешко същество си е стар мях ... Като Мойсей ще остане пред Обетованата земя. Но може и е призвано да доведе когото трябва до нея.

Тук мисля е мястото да цитирам по памет нещо от „Учение на Храма“: Съзнанието е границата между Духа и Материята. То е също пресечната им точка.

Приветче, СтаниМир!

Духът... поемайки към оплътняването си/материята неизбежно "взима със себе си" дадено ниво на съзнание, което отговаря на духовната му опитност. :D

Но е интересно да се види какво означават думите Руах и Нефеш на иврит, т.е. как древните евреи са "виждали" Духът и Душата.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щом си зрител, значи не си повече в играта, щото са те дисквалифицирали. Да се надяваме поне, че ще е само за този тур.

Ако беше изиграл играта (да уточним, че това си е твоя термин, на мен ми звучи примитивно), сега трябваше да помагаш на още играещите, но не със словесни напътствия, а с пътеводна светлина.

И Ники, аз вярно, сляп съм, ама би трябвало това да не е причина да не видя светлината ти, щом тя е божествена.

Прекланям се пред висотата на твоя авторитет, но навярно нямам уши да го слушам, щото да не ти разправям как ми звучи...

То аз, занимавайки се с материя, поглеждам и към материалната физика и дори тя, горкичката, ми казва, че измеренийцата са малко повече отколкото бих могъл да си представя. Разни отправни координатни системи има, с до петнадесет оси - за геометризация на пространството. И как може, тогава, да сме толкова плоски, като боравим с термини като начало и край, тук, там и т.н. Особено ако говорим за Първоизвора, за който отвсякъде е видно, че не тече в нашите вени.

И, между другото, темата стана изключително грозна. Радвам се, че не аз съм я отворил, макар друго да казва хронологията. Ама, да не забравям пък, че Бог я е пуснал... Един от приоритетите му е да пописва и във форума.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щом си зрител, значи не си повече в играта, щото са те дисквалифицирали. Да се надяваме поне, че ще е само за този тур.

Ако беше изиграл играта (да уточним, че това си е твоя термин, на мен ми звучи примитивно), сега трябваше да помагаш на още играещите, но не със словесни напътствия, а с пътеводна светлина.

И Ники, аз вярно, сляп съм, ама би трябвало това да не е причина да не видя светлината ти, щом тя е божествена.

Прекланям се пред висотата на твоя авторитет, но навярно нямам уши да го слушам, щото да не ти разправям как ми звучи...

То аз, занимавайки се с материя, поглеждам и към материалната физика и дори тя, горкичката, ми казва, че измеренийцата са малко повече отколкото бих могъл да си представя. Разни отправни координатни системи има, с до петнадесет оси - за геометризация на пространството. И как може, тогава, да сме толкова плоски, като боравим с термини като начало и край, тук, там и т.н. Особено ако говорим за Първоизвора, за който отвсякъде е видно, че не тече в нашите вени.

И, между другото, темата стана изключително грозна. Радвам се, че не аз съм я отворил, макар друго да казва хронологията. Ама, да не забравям пък, че Бог я е пуснал... Един от приоритетите му е да пописва и във форума.

:D

Ааа не е така Венци! Тогава, когато това се случи, хем си си зрител, хем си играч... едновременно явление. Много е готино... Нещо като шизофрения. :D

Пък да, може да пиша някакви си "врели-некипели", т.е. за сега да липсва процеса "кипене", но то е защото трябва да съществува последователност на процесите: Първо има приготвяне на съставките, после нагряване, след това се преминава към варене и чак накрая към кипене. :D Невъзможно е да кипнеш преди да си заврял. Нито пък е възможно да завриш преди да бъдеш в досек с огън... Та затова първо посочвам на някого верните съставки. После, ако той съумее да ги събере и натрупа, демек ако ми поверва, му показвам огъня, чрез личния му "пиезо-кристал" и го оставям да се затопля сам. Тогава същия, ако не се уплаши, достига до процеса завиране и чак накрая до точка на кипене. Абе не е проста тая работата. :D

Ех, Венци, Венци...

Пиша за тази материя главно, която считаме за наша и най-вече за телото/телата, братко, към което често хората са... противници - сами на себе си и често ненавиждат, от там и ненавиждат Живота/Бог/ Съществуванието, в това точно измеренийце.

Ами как тогава човек да изпълни препоръката Иисусава, а т.е. да възлюби ближния си както себе си?!

Четейки постовете на хората, човек веднага се ориентира за това кой как изпълнява, или не съумява да изпълни тази препоръка.

Не може да има възлюбване на ближен, ако няма възлюбване на себе си... :rolleyes: Този, който понамразва себе си и незачита себето, ще отправя същото и към ближните си, опитвайки да удря този или онзи, па макар дори и с думи и етикенки :D ммм ... нещо като щамповане :) Това което е вътре е излъчвано и вън.

Не е възможно да достигнеш до числото 7 (любов към хората), ако не си преминал през числото 6 (любов към себе си). Също толкова е невъзможно да достигнеш до числото 6, ако не си преминал през числото 5 (ученичеството). Ама то си е до това да си го позволиш. Иначе ще ти е тесничко в числото 4 (материята), което е квадрат и ще се чудиш как да я разшириш. Но...

Същия трябва да намери себе си за беден по Дух, щото иначе, ако се има за богаташ...

"По лесно би било КАмиЛА да мине през иглени уши, от колкото богаташ да влезе у Царството Небесно."

"Бедните изпълни с добрини, а богатите отпрати празни."

:rolleyes:

Разбира се в това няма нищо лошо, просто е ниво на съзнание, което според мен е прекрасно и необходимо, за да има различаване и разнообразие, макар именно разнообразието да е илюзиорно, но въпреки това, то е важно за качеството на върховния спектакъл. :D

Еми кеф си е, братко!

Пък виж друго нещо от Откровенийцето Йоаново:

Глава Първа

1 На ангела на Ефеската църква пиши: Така казва който държи седемте звезди в десницата си, и който ходи посред седемте златни светилника:

2 Зная твоите дела, и труда ти, и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите, и опитал си тези които наричат себе си апостоли, и не са, и намерил си ги лъжци;

3 и търпел си, и имаш търпение, и за моето име си се трудил, и не си се уморил.

4 Но имам нещо против тебе защото си оставил първата си любов.

Църквите разбира се са единствено седем, като в случая става въпрос за първата църква.

chakra21.jpg

Коя ли ще да е тази първа любов, братко, която е зарязана от първата църква? :D

А с кипенето не бързай... Всичко по реда си. Стига човек да издържи процеса нагряване и горене, щото някой го считат за огнено езерце и бегат от него, като дявол от тамян. В бегълци се превръщатат. Но на който когато му дойде времето...

:D

Аз не бързам, играя и се наслаждавам и съм зрител едновременно. :D Пък който бърза... ми нека той да му мисли как да намери верните съставки, които да разпалят огъня, чрез който да се случи изгаряне, което да отдели топлина за следващите процеси - затопляне, варене и кипене. :D

Пък е интересно да се хвърля по едно око и на това дали съставките са верните, които да разпалят огъня.. демек вярата, братле.

Вярата, Венци е интересно нещо. Всеки вярва в нещо си и всеки се надява на вярването си, но забележи, че само вярната вяра, чрез своята надежда достига до Любовта. Липсва ли Любов, то човек е добре да се пооглежда и често да промисля верата си и ако се наложи да я промени, щото да стои с години някъде, пък Любов да не се появява си е баш буксуване. :rolleyes:

Същия, който е голям буксус :D счита всеки, който побутва каруцата му за натрапник, или за крадец, също често и за насилник. И трудно би бил склонен да получи помощ, щото така се е оапцал у калната яма, че всичко му е черно пред очите и грозно. :D

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като разсъждавам по темата, първо си представям атомичната структура на диаманта и после си представям примерно пясъка. В единия случай имаме висока организираност, подреденост, единство, устойчивост, взаимодействие. Във втория случай имаме хаотичност, разпиляност, въпреки че известно подреденост също се наблюдава в рамките на самите песъчинки. По същия начин тялото на всяко същество се състои от организирана (с различна степен на организираност) и хаотична материя в известно съотношение. Разбира се тя не винаги е статична както при диаманта. Телата на високо-развитите същества са в процес на непрестанно движение, но организираността им си остава, както в структурата, така и в движението. Също така частиците които ги съставят могат да бъдат много по-фини от въглеродните атоми на диаманта примерно. Значи развитие може да се наблюдава по отношение на организираността на материята и по отношение на нейната финост. Праматерията е материята в най-финото и състояние, но е неорганизирана. В процеса на инволюция и последваща еволюция тя първо се „сгъстява“ и в последствие отново се връща към финото си състояние, но вече организирана в резултат на действието на духа, който в процеса на еволюция постепенно я овладява. В същото време в тяло от по-организираната и фина материя духът има възможност все по-пълно да се прояви. За всяка единица съзнание съществува център около който се организира формата (телата). По отношение на цялостния човек това е монадата. По-отношение на отделните тела (физическо, астрално, ментално, будхично и т.н.) нейната функция изпълняват съответните постоянни атоми. Постоянността на последните всъщност е само относителна.

Като цяло може да се каже, че материята е форма на проявление на духа. Тя не е нещо различно, но и не го изразява напълно. Пълното изразяване е това към което всичко съществуващо се стреми. Духът се диференцира за да може да се изрази чрез частите си, чрез тяхното хармонично взаимодействие. Това е необходимо за да може да осъзнае себе си. Ако съществуваше вечно в своето латентно състояние на безгранично единство, то той би останал вечно непознат, дори и за самия себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Материята е нищо повече от заспала Светлина...

:D

Да.

Само "човек", който не е открил своята Светлина в себе си, само онзи, който не се е пробудил, само този същия не може да види и Светлината, Божествеността в другите и те, всичките, му изглеждат... абе мани, мани!

Ако някой намери Светлината си, която е самия той, то тогава ще може да я вижда навскякъде, по всяко време и у всекиго. До тогава обаче... :ph34r: ще си стои в кустюма на нинджа, която за удобство се крие и "работи" в тъмнината на ноща, атакувайки и грабейки от всеки, който е добил богатство и е станал Шогун :sorcerer::king: , незнаейки, че е достатъчно да поиска и ще му се даде и че от умението на нинджите не се нуждае истински, защото истинския боец е победител още при да влезе в боя и независимо от развоя на самата битка. Понякога и поражение е победа!

Но... материя ли е, та да я опишеш... :thumbsup2:

:thumbsup2:

Как да стане пробуждането ли?

Със смирение и слушане. Трябва човек да стане възприемчив и открит. Да не се страхува, да се приеме и най-вече да се съгласи.

Съгласие+Благодарност са сигурна предпоставка за идването на Любовта. :)

Трябва човек да си позволи сам на себе си чуването и смирението, иначе все ще търси Пътеводна Светлина, ама кел файда, като я види и не тръгне в тази посока, пренебрегвайки я като пореден мираж и измама.

Ако човек е свикнал да си набавя храна от даден хамбар, но ненадейно същия този хамбар биде изчерпан, а пък човекът продължава да е гладен, то въпросния ще остава с глада си, докато не съумее да излеле извън праволинейността си. Гладът ще го бута да придобива широта на погледа. :)

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×