Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Мозата

За Истината и Лъжата

Recommended Posts

Искам само да кажа едно нещо. Христос е казал "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Вникнете в това изречение. Първоначлно ти се струва, че е много просто... но я вникни в смисала му. "Истината" е посредата - тя регулира "Пътя", а "Животът" е следсвие на "Пътя". Затова, ако сме по-искрени и казваме истината, това ще се отрази и на нашия Път и Живот - колкото повече Истина, толкова по-добре. Аз лично се старая по-често да казвам истината, но е неизбежно да казваш винаги истината, поне за мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Скоро, ако се не лъжа въпросът за истината и лъжата беше засегнат и в друга тема. Та това, което ми направи впечатление е, че хората много държат да казват истината, но по-важното е, чрез това което казваме истината да стане по-ясна за другия. Истината не може да бъде казана, по-скоро може да бъде осветена, ... само че и тогава от много светлина пак може нищо да не се вижда. Значи светлината трябва да е толкова, колкото да позволи на другия да вижда. Ако кажеме нещо вярно, а другият не разбира това, което говорим, какво сме постигнали? Какво значи да излъжеш някого? Да го заблудиш. Обаче, можеш да заблудиш човек и като му кажеш вярно твърдение, т.е. истина, която той не е в състояние да възприеме. Значи може да кажем нещо вярно и да заблудим някой човек. Истината не е в думите, а в разбирането на тяхното съдържание. Не изказването на думите, а предаването на съдържанието им определя дали сме казали истината, дали сме излъгали или просто нищо не сме направили. Значи, ние трябва да се стремим да направим истината колкото се може по-видима, по-усна за човека, според условията и възможностите му; как ще постигнем това, няма значение. Истината и лъжата не са в думите, а в намеренията и последствията. Думите са само средство за осъществяване на намеренията, което води до съответните последствия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Замислих се за това

В 10ч. и 22ч. са свързани със закона на Истината или с отрицателните сили, които разрушават живота. Тези часове са свързани с планетата Плутон, господар на подземния свят и всички катаклизми, които стават в тялото на Земята.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry92070

Защо Истината има толкова голяма сила, та руши? - Може би, защото голяма част от живота ни е изграден на лъжа, заблуда, манипулация...

"Истината ще ни направи Свободни!" - Как мислите, дали ако просто казваме Истината без задръжка, без за и против/добро и лошо, нещо ще се промени към Добро? ;)

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да съм сигурна дали казвам Истината - аз мога да бъда сигурна дали казвам само моята частна гледна точка за Истината . Но за друг тя е съвсем различна.

Според мен Истината може само да се чува и вижда и усеща - само Бог и Христос могат да "казват" Истината.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дааааааааа..........

Прошката е сложна работа......

Аз за себе си смятам,че изобщо не съм толкова мъдра за да простя.....

Чувала съм,че ако човек прости,ЩЕ СЕ ОСВОБОДИ..................

Това звучи добре.

Иначе омагьосания кръг ни е в кърпа вързан..

А да си призная и себе си товаря по този начин

Но може би времето НАИСТИНА лекува.В това поне съм се убедила :sorcerer:

Да,така е наистина ще се освободиш. Ще се освободиш от бремето и спомена да мразиш.

Ще се освободиш и когато легнеш да спиш или когато се помолиш, няма да чувстваш тежеста на омразата,да те дърпа и не оставя душата ти да полети и да обича,да живее в мир,не е способна дори да отдава правилно ,защото е затисната от тези мисли.Ти като мразиш го помниш,докато го помниш това е тежък камък за теб.Ако виновника е виновен с какво е виновна твоята душа,че да я смазваш.Ако някой е направил зло, защо отмъщтаваш на себе си с това. Виж Матея-10:28,39; 12:17-21 По тази причина Исус на кръста е казал преди да даде Богу дух:Господи прости им те незнаят какво вършат!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Казвай само това, което мислиш, изразявай се ясно"-май Дон Мигел Руис беше... ;) "Никой не прави нищо заради теб, всеки живее в собствения си сън..."

Та заради себе си не е ли по-добре да кажем своята си истина, макар и необективна. И, когато станем чисти като децата, може би ще казваме и Божията, Христова Истина...

Докато има скрито, докато има страх, лъжи, ще има манипулации. А може би ни е страх, че на някого няма да се хареса?.. Но пък точно по този начин другият човек може да се замисли и да преоцени себе си, поведението си...

Разсъждавам си само, не го приемайте за абсолют... :feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За истината съм се научила на това:

По-добре жива рана, но да е истината.

Защото ако не си служим с истината ,как ще сме готови да приемем истината която Бог ни открива за самите нас.А по пътя се сблъскваме предимно и разчитаме само на истината и разкриване в истината на нашите слабости и по-този начин разкривайки ни Бог,ние се научаваме да прощаваме и да бъдем смирени.Истината е за всички.Една е. Защото когато лъжеш измяташ Божията воля и се стоварва пак върху теб.Малкото за нас си мислим че е безобидно ,но осуетяваш Божията воля ,а това е много.

Редактирано от jolie

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината ще ви направи свободни!

За човек е най-трудно да приеме истината,всеки живее с мисълта че е прав и справедлив,но се окзва в един момент ,че и това не е достатъчно.

как да приеме този човек мисълта и да се примири с това,че пак е допускал грешки,непрекъснато дори го прави,как да живее с мисълта че пропуска отново и отново,как да се примири и да живее с чувство за вина , а другите през това време се опитват дори да го смажат поради малкото ако се е опитал да се смири.По тази причина Исус се примири да го разпнат,колко е тежка истината..............................и жестока..........................а ние се извъдихме и съдници дори.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истината ще ви направи свободни!

За човек е най-трудно да приеме истината,всеки живее с мисълта че е прав и справедлив,но се окзва в един момент ,че и това не е достатъчно.

как да приеме този човек мисълта и да се примири с това,че пак е допускал грешки,непрекъснато дори го прави,как да живее с мисълта че пропуска отново и отново,как да се примири и да живее с чувство за вина , а другите през това време се опитват дори да го смажат поради малкото ако се е опитал да се смири.По тази причина Исус се примири да го разпнат,колко е тежка истината..............................и жестока..........................а ние се извъдихме и съдници дори.

Истината ще ни направи свободни... Това което оцветих в синьо не освобождава, а заробва, следователно не е истината. Суха логика, но зад нея се крие нещо повече и може би отговора на зададения въпрос.

Истината никак не е тежка. Тежка е лъжата - тя е излишния товар, който ни пречи да полетим, товар приковаваш мислите и съзнанието ни към земята. Говоря в преносен смисъл. Лъжата е нашата изкривена интерпретация на истината. Т.е. тя също се основава на истината, а не на нещо друго.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Написах го от погледа на един лъжец и примери за причини поради които го прави и го правят почти всички , а е верно че за лъжата се иска повче труд,колкото в началото да се вижда лесно,по-скоро е навик и привичка.Това към което съм се придържала в моя живот е по възможност така да си върша нещата ,че да не занимавам много Бога със себе си.Просто да ги върша правилно и за да не бъда отново разбрана неправилно,ще допълна да поясня какво точно имам предвид.Да вършиш нещата правилно е да влагаш в тях чисто и по възможност съзнателно сърце и Само се иска да следваш Неговата истина.А мисля че всеки който я е потърсил,е знае.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За съжаление усещам ч ме лъжат едва след като са ме излъгали. Едвали ниакой има ефективана рецепта за това иначе лъжата нямаше да съществува. Недоверието е май по-доброто, но според зависи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Прикриването на една лъжа води до хиляди други лъжи."

Не помня къде го прочетох, хареса ми.Сякаш не желая да си го причинявам ;).

По тази причина предпочитам истината и я разпознавам безпроблемно, добра интуиция.

От друга страна обаче какво ще стане с истината , ако я няма лъжата!?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

От друга страна обаче какво ще стане с истината , ако я няма лъжата!?

Мда, хубав въпрос! И обратният също. :)

Какво ще стане ли? - ами ще изчезнат и двете едновременно и на тяхно място ще има само едно, което по характеристики ще е родствено на това, което сега приемаме за истина.

Струва ми се добро като перспектива.

Пък и натам вървим сякаш...

А сега, ако някой тръгне да се безпокои за различаването - не се притеснявайте, няма да изчезнат, докато не започнем всички да ги различаваме, ясно и категорично, от самосебе си. И тогава пък ще изчезнат автоматично.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А според мен да се разглеждат истината и лъжата като две противоположни понятия е една от най-големите заблуди на нашата култура.

Все едно да твърдим, че двете страници на един лист са противоположни, или че коренчето е противоположно на стъблото, защото растат в обратни посоки....

Във всяка лъжа, каквато и да е тя, може да се намери някаква истина - за прозорливите. Всяка истина е дотолкова частична, че за друга гледна точка изглежда като лъжа - по същата логика в един и същ момент ние твърдим истината,ч е е ден и слънцето грее, но хората от противоположната страна на планетата ни твърдят истината, че е нощ и виждат звездите над главите си....

В заглавието истината и лъжата са изписани с главни букви. Според мен лъжа с главна буква не съществува, както не съществува тъмнина...- само нашите сетива и съзнание я интерпретират като тъмнина. Съществува само светлина и само Истина с главна буква.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Добре е ученикът да казва истината, /своята гледна точка, да излага фактите/. Само в Божественият свят може да има примирение с лъжата. Казването на Истината ни прави свободни.

Защо да се крия, да се чудя, какво да измисля, а не просто да си кажа например-да, сгреших, да днес направих това и това... Е, може би не винаги и не всеки може да приеме това откровение, но пък моята съвест ще е чиста... Различните гледни точки не би трябвало да са пречка, а просто условия за развитието ни...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Казването на Истината е една операция без упойка."

Беинса Дуно, "Свещени думи на Учителя", 449

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Казването на Истината е една операция без упойка."

Беинса Дуно, "Свещени думи на Учителя", 449

Ако ще се излекува болния, защо да не се каже Истината? Може и с притча, може и директно. Въпрос на обстоятелства.

Разбира се, не е без значение и въпросът:

Кой иска да бъде излекуван болният, за да му се каже Истината? - това е основополагащ въпрос.

Лично бих предпочел за приятел човек, който е готов, за да ме предпази от по-голяма беля, дори и да ми удари 2-3 шамара. Вярно е - ще болят шамарите, но повече ще ме боли, ако ми отрежат главата.

Но все пак е въпрос на избор. Може би има хора, които предпочитат да им отрежат главите, за да не ги болят шамарите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А доколко казващият своята истина се доближава до Истината? Дали често точно най-убедените казвачи на истини всъщност не са най-слепите за Истината?

Дали казвам Истината, ако кажа на някого "ти си ограничен и не виждаш по-далеч от носа си" само защото сега аз виждам една перспектива, отговаряща на моя начин на мислене, а той друга, отговаряща на неговия? Според мен Истината е сумата от нашите две или повече истини в момента - да я кажа, това означава да призная,че той има правото да вижда своята, но и аз да защитя своята свобода и право да виждам моята.

Ако аз приема неговата истина като друг аспект на моята лична, то това ще бъде безболезнена операция на моята, която само ще се обогати от това. Ще боли ако не мога да ги съвместя, защото искам само моята истина да е Истина. Същото ще изпита и другия.

Какво значи да излъжа другия - да мисля едно, а да говоря друго - ами тогава не той, а аз съм пострадалия. Ако го направя, за да избегна неприятности, всъщност само ги увеличавам и отдалечавам във времето неминуемия взрив. Ако го направя, за да не го "обидя" и да не го "заболи", всъщност вече реално го обиждам много повече и го правя зависим от личните му капризи и обидчивост, а и по същата логика на предишното изречение всъщност акумулирам и отдалечавам болката, която ще изпита.

Снощи стана дума за това - премълчаването на истината дали е лъжа. Ами според мен отново зависи. То да завираш на другите всяка своя минала през главата мисъл с етикет "истина"...? Да информирам човека за неща, които така или иначе не го засягат лично - какъв смисъл има? Ама той смята,ч е трябва да се чуе неговото мнение и аз да се съобразя... То ако е трябвало да стане така, той щеше да знае и без да му казвам какво е станало... А ако не е разбрал, значи Бог го е отдалечил, защото не може да помогне, а може и да попречи на нещо неволно...

Ако с мен се случи нещо подобно - аз да си мисля едно, а то да става друго без да знам и да го премълчават умишлено... значи така е трябвало. Ако ме заболи когато разбера това, значи съм се била предоверила и съм имала очаквания някакви, хармонията ми е била зависима от някого и нещо извън мен. Е това е операцията без упойка вече, според мен, и аз съм имала нужда да се случи това. Но не човек ми я прави, а ситуацията, съдбата, животът, Бог и всичко дето е НАД човека...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами ако Истината не е същество от този свят? Ами ако бяга през девет планини в десета,когато някой се опитва да я изрази с думи в някакъв спор? Моля ви не ме питайте от къде е следващия цитат:"-Ако ви освободя от всичките ви заблуждения изведнъж,вие ще умрете.Затова ще го направя внимателно и постепенно."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами ако Истината не е същество от този свят? Ами ако бяга през девет планини в десета,когато някой се опитва да я изрази с думи в някакъв спор? Моля ви не ме питайте от къде е следващия цитат:"-Ако ви освободя от всичките ви заблуждения изведнъж,вие ще умрете.Затова ще го направя внимателно и постепенно."

За това ставаше въпрос. Да речем с известни допълнения, но те винаги ще ги има в различните ситуации. Принципно съм съгласен с казаното на много проценти - повече от 90.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Споделям последните мнения. Ето и нещо, което един приятел ми прати преди време. И аз не зная дали е цитат или си е от него... :feel happy:

Бог не ти дава хората, които искаш. Той ти дава хората, от които имаш нужда – да ти помагат, да те нараняват, да те изоставят, да те обичат и да те направят човека, който е предопределено да станеш.

Смятам, че Истината е нещо, което ще започне да излиза и да си пробива път в света, бавно, да я осмислим... :) Но първо истината за самите себе си, за нашето вътре е добре да открием, другото ще ни се даде.

Т. е. да намерим Пътя си в Живота и Истината ще се появи :smarty::feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Любовта,Мъдростта и Истината са категории от Божественият свят.Стремежът ни към тяхното превъплъщение в нашия живот ще бъде път безкраен.Те не са крайни и определени в някаквеи рамки духовни изяви. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любов, Истина, Мъдрост... плодове от Дървото на Живота. Да и от Божествения свят :)

Ние можем да ги прилагаме в Живота си, доколкото разбираме и имаме сили :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една мисъл, на която попаднах днес:

"Ако не можеш да намериш истината там, където си, къде другаде смяташ да я търсиш?"

Доген - дзен учител, 1200-1253 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да .Истината можем да я преследваме милиони години,но можем да я постигнем и за миг,зависи как я търсим.Ако я търсим от позицията на същество обвързано с времето и пространството ще има да я търсим цяла вечност.Но ако я търсим като неподвластни на времето и пространството;то ние сме едно с нея.Затова Учителят казва на своя възлюбен ученик:"Синко Истината е винаги тук ,но тебе те няма."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×