Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Атеизмът

Recommended Posts

Guest hrisko_89

"Докато "вярата" обаче не се изчисти от всяко съмнение, т.е. тя да се трансформира вътрешно - от "вяра" - в "твърда убеденост", без никакво колебание - то тази "вяра" никак не ни спасява от същите грешки, на които са подвластни и атеистите... :) "

Истина е. :D:huh::(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

:) Ако вярата е повърхностна, често е с по-проблематични последствия от атеизма. Но ако е пълноценна - даже и преди реалното познание за висшите реалности да е факт - може да има силни предимства пред атеизма - чрез това, че подтиква към пламенно и устойчиво следване на Пътя. Това може да е не само "човек ан сърцето", който вече си идва с подобна настройка, но и интелектуалец, който е стигнал до "края на ума" и не му остава друго, освен да направи крачка в празното...

Вярата е мъдър залог - спечелиш ли - печелиш всичко; загубиш ли - не губиш нищо.

(Блез Паскал)

:thumbsup: Сетих се за Индиана Джоунс :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само внимавайте с критериите, че на тази същата вяра и викат и закостенелост.

:hmmmmm: , Това не го разбирам, май... В какъв смисъл "внимавайте с критериите"? Кои са критериите и какво може да се обърка?...Може ли малко повече инфо, моля (ако въпросът представлява интерес и за теб, разбира се)?... :rolleyes:

Говорим за еволюцията на човешкото съзнание и за ролята на вярата, в този контекст, нали?...

:)

Може би, под т.нар."закостенелост" се разбира просто временен мини-етап, който се повтаря циклично, в рамките на глобалния етап "вяра" - когато процесът уж "спира", с цел затвърждаване на новосформирания понятиен апарат, на ментално ниво?... :smarty:

Или - изобщо не е това?...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Повдигнах темата, понеже баща ми понякога ми е правил забележки за книгите които чета, притеснявал се е да не попадна в секта, казвал е че няма бог, че на моята възраст не се е интересувал от тези неща, това ме е дразнило. Признавам си, че понякога аз пръв съм споменавал неща свързани с нематериалното, които са го дразнили, но не съм знаел че така ще реагира и макар да е казвал че е атеист, не съм на 100% убеден.

В контекста на поста ти съзирам тревога за родителя и затова бързам да ти отговоря... Никак не се тревожи за баща си! Напразно е, той е в добри ръце... :)

Наистина - сред социално незрелите хора - има както атеисти, така и вярващи (прав си, че никой не е стопроцентов атеист, независимо какво изповядва)...

Бог държи в ръцете си и много строго следи пътя на всяка една душа (не само тази на вярващия, но и на атеиста); движи нейната еволюция, нейното съзряване... Тук грешки са изключени... Никой не може да отклони душата от Пътя й...

А въпросът за вярата - това е само въпрос на времето и на случая, в рамките на многобройните прераждания... (Знаем, че вярата е дар от Небето, получава се от Бога и чак тогава се доразвива)... :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Днес стана дума за нещо, което ми се случи вчера, нещо за което имам съмнения, че е материализация на предмети, но Не съм сигурен...дано разбера. Споделих на баща си и баща ми вика : " интелигентен човек си, а вярваш на тези неща", е аз му отговорих както трябва, но не мога да разбера защо си мисли, че трябва да си прост човек, за да вярваш на тези неща, така и му казах, казах че човек може да е прост и да НЕ вярва, казах му че няма значение за вярата дали си прост или интелигентен. В същото време малко след това той ми каза, че вярва в свръхестествените явления, но пък и изрази силно съмнение за моя случай. Няма лошо, но леко се подразних на това че все едно лековато гледа на тези неща : например каза, защо сега не се материализира нещо. Все едно тези неща са концерт по желание, след това ми припомни за някаква гадателка - жена на негов колега - та тази жена твърди, че са и се материализирал стотинки на корема, а моят баща изяви скептицизма си с въпроса защо не била направила така, че да се появят банкноти. :D Хем вярва, хем не вярва. Може би има предвид, че не вярва на всичко, което чуе, защото сам казва че допуска съществуването на тези явления. Та дали е възможно да съм станал свидетел на материализация или всичко си има супер логично обяснение, макар че засега като че ли ми обягва ...Вчера в 6 и нещо се прибирам в квартирата, влизам в тоалетната и гледам в тоалетната чиния, на дъното се мъдрят две лъжици. Няма как да са попаднали там, ние сме на най - горния етаж, няма как да са се качили по тръбите нагоре, аз не съм ги хвърлял, говорих с майка и татко и те не виждат по какъв начин би могло да е станало това, питах съквартиранта и той каза че не ги е хвърлил ...( но дали ??)Мислех си, че е възможно да е материализация ...а баща ми ми каза, че не вярва в тези неща и че може съквартирантът да ми е погодил номер, колкото и да не ми се вярва, че е сторил тази глупост, не мога да отхвърля варианта, всичко е възможно, той може да е разбрал за интересите ми и да е решил да се изгаври с мен хвърляйки лъжиците в тоалетната ...Дали е възможно да съм станал свидетел на материализация, все ми се струва че сигурно не съм, може да е шега ...

П.п. не съм се притеснявал дали баща ми е вярващ или не, просто от определени разговори с него съм се дразнил и той също ...

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хриско, боя се, че тук ключовият момент е конфликтът с баща ти. Няма значение нито вярата, нито това какво представлява тя, нито атеизма, нито материализацията. Това са само дрехи на вашия конфликт. Има още доста дрехи, между другото. Потърси това, което е под дрехите. Защо го има този конфликт? Какво ти говори?

Често откриваме, че от най- близките си хора получаваме най- сериозните уроци в живота си. Използвай случая!

Не са лесни тези уроци. Нужна е Любов, за да се видят дори, камо ли да се справи човек с тях. Но ако имахме тази Любов, нямаше да имаме тези уроци! Дано тази Любов да бъде с теб!

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

А защо човек ако е атеист да има проблеми с духовното си развитие, тоест след като умре да изпадне в състояние на сън и в отвъдното да не се развива, а пък ако не вярва в прераждането, (но вярва да речем в ада и рая) да няма проблеми да се прероди. В първият случай ( атеистът) е потдържал приживе убеждението, че няма живот след смъртта и след като умре, ще прекара времето си в отвъдното в сън, а вторият който е поддържал убеждението, че прераждането е глупаво суеверие, защо да няма проблем с това да се прероди ? Дори бях чел, че такива не се прераждат, макар да звучи крайно. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А защо човек ако е атеист да има проблеми с духовното си развитие, тоест след като умре да изпадне в състояние на сън и в отвъдното да не се развива, а пък ако не вярва в прераждането, (но вярва да речем в ада и рая) да няма проблеми да се прероди. В първият случай ( атеистът) е потдържал приживе убеждението, че няма живот след смъртта и след като умре, ще прекара времето си в отвъдното в сън, а вторият който е поддържал убеждението, че прераждането е глупаво суеверие, защо да няма проблем с това да се прероди ? Дори бях чел, че такива не се прераждат, макар да звучи крайно. :D

За това предполагам ще ти отговори този, който твърди такова нещо. Аз считам, че след като умре и атеистът и религиозният са в едно и също положение, ако не са изградили безсмъртно тяло. Ще им се наложи да се прераждат отново. Това е една нова спасителна възможност, ако успеят да я използват, за да излязат някога от самсара. В известен смисъл атеистът може би е по- облагодетелстван, даже, от вярващия, тъй като не е обременен от илюзорни вярвания, а само няма такива.

Нека да се съсредоточим върху проблемите тук и сега. За "там" все едно нямаме достоверна информация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А защо човек ако е атеист да има проблеми с духовното си развитие, тоест след като умре да изпадне в състояние на сън и в отвъдното да не се развива, а пък ако не вярва в прераждането, (но вярва да речем в ада и рая) да няма проблеми да се прероди. В първият случай ( атеистът) е потдържал приживе убеждението, че няма живот след смъртта и след като умре, ще прекара времето си в отвъдното в сън, а вторият който е поддържал убеждението, че прераждането е глупаво суеверие, защо да няма проблем с това да се прероди ? Дори бях чел, че такива не се прераждат, макар да звучи крайно. :D

И атеистът, и вярващия в ада/рая ще се преродят. Законът за кармата ще ги принуди. С мислите си ние си създаваме обкръжението в надземния свят, но не можем да останем там завинаги. Затова казвам, че атеистът ще бъде в по-неблагоприятно положение, защото принципно отрича живота след смъртта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

" Законът за кармата ще ги принуди" - това звучи гадно :( Нали всеки се преражда по собствено желание или това вече е когато сме достигнали някакво определено еволюционно ниво, чак тогава ли имаме избор ? Бях чел книга, чийто автор отричаше Бог, но не отричаше прераждането,отвъдния живот и всичко паранормално. Много странно. :D Изповядваше май нещо като човекоцентризъм. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А защо човек ако е атеист да има проблеми с духовното си развитие, тоест след като умре да изпадне в състояние на сън и в отвъдното да не се развива, а пък ако не вярва в прераждането, (но вярва да речем в ада и рая) да няма проблеми да се прероди. В първият случай ( атеистът) е потдържал приживе убеждението, че няма живот след смъртта и след като умре, ще прекара времето си в отвъдното в сън, а вторият който е поддържал убеждението, че прераждането е глупаво суеверие, защо да няма проблем с това да се прероди ? Дори бях чел, че такива не се прераждат, макар да звучи крайно. :D

И атеистът, и вярващия в ада/рая ще се преродят. Законът за кармата ще ги принуди. С мислите си ние си създаваме обкръжението в надземния свят, но не можем да останем там завинаги. Затова казвам, че атеистът ще бъде в по-неблагоприятно положение, защото принципно отрича живота след смъртта.

Духовните качества не са ли по-реялни от умствените представи. Защо невярващия да е в по-неблагоприятно отношение. До колко ще се пробудиш в отвъдното зависи от това колко ти е пробудено сърцето, а не от това какво си си мислил, че ще е там.

Интересно е Учителя какво е казал по тези въпроси. Защото поне за сега ние гадаем. :D

Редактирано от braman

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

"Духовните качества не са ли по-реялни от умствените представи."

Доколкото съм запознат, Лазарев смята че не е важно дали си вярващ или атеист, а дали живееш в хармония с вселенските закони. Май наистина ще се уверим напълно кое как е след като умрем. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовните качества не са ли по-реялни от умствените представи. Защо невярващия да е в по-неблагоприятно отношение. До колко ще се пробудиш в отвъдното зависи от това колко ти е пробудено сърцето, а не от това какво си си мислил, че ще е там.

Интересно е Учителя какво е казал по тези въпроси. Защото поне за сега ние гадаем. :D

Духовните качества са си духовни качества. Тях може да ги притежава в еднаква степен както атеиста, така и вярващия в Бог. Но при аналогично развитие на духовните качества при един атеист и при един вярващ, втория все пак мисля, че ще е в по-добра позиция в живота си в надземните светове, именно заради вярата си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По памет нещо от Учителя-И атеиста вярва, но вярва, че няма Бог. Така че вярата присъства и може би идва ден, когато нещо го обръща в правилната посока :feel happy: има атеисти, които всъщност са много добри и отговорни хора и обратно-силно вярващи, които имат лошо отношение към ближния...

И още нещо-ако трябва да се избира между фанатика и атеиста, по-добре атеиста... ;)

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...има атеисти, които всъщност са много добри и отговорни хора и обратно-силно вярващи, които имат лошо отношение към ближния...

Спор няма, така е, обаче е много тъжно, че тези много добри хора - атеисти - никак не осъзнават все още Бога... Учителят Дънов казва в "Гласът на любовта", стр.175 :"Да се отрича Бог - това значи да се дава гражданство на невежеството, на робството в света. Да поддържа човек безбожието в себе си - това значи да поддържа невежеството, робството, говедарството. В далечното минало, когато нямал още светлина в ума си, човек бил говедар, но когато Бог вдъхнал в него живо дихание, той получил светлина в ума си и излязъл от говедарството. От този момент той познал, че има Баща, че е роден от някого. Кое е първото качество, което определя дъщерята и сина? Първото качество на дъщерята - е да познава майка си. Дъщеря, която не познава майка си, е говедарка. Първото качество на сина е да познава баща си. Син, който не познава баща си, е говедар - лишен от светлина на ума си. Следователно преди да разисква човек върху въпроса има ли Бог в света или няма, той трябва сам да се запита има ли ум или няма. Ако има ум - и Бог съществува, ако няма ум - и Бог не съществува. "Рече безумният в сърцето си, че Бог не съществува." Безбожникът се отличава по това, че няма светлина в ума си, в следствие на което се намира в тъмнина, в затвор."

Първата стъпка в духовното развитие е - да се приеме съществуването на Бога. Защото човек може да е с развит интелект, да се мисли за много умен, но Писанието казва, че човешката мъдрост е глупост пред Бога и в крайна сметка - този човек не се явява нищо друго, освен "говедар", по думите на Учителя... (Виждаме май такива "хабилитирани говедари" понякога и по телевизията; занимават се главно с оплювателство. Точно това се случва понякога на практика , когато нямаш светлина в ума си!)... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

На мен лично нищо не ми позна.......ама нищичко и на много близки хора също. Знаете ли какво искаше при посещение освен захар. Искаше хубава мастика, плюшени играчки и тлъста сума :) )

Има един професор, който много плюе. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А дали бог е представата, която е общоприета???Ако това са някакви опростени до елемантарност представи,понятни за човека от преди хиляди години.Доколко те се припоркиват с реалността???Защо тогава атеиста да не е скептично настроен към бога?Може би ще намери своите основания и за това?

Абсолютно съм съгласна с Хамелеона,че вярата не критерий за каквото и да е положително качество в човека.Великата инквизиция например наложила в голяма степен християнтсвото каква е ?

А да кажем племената в Африка,откъснати от цивилизацията ,които никога няма да имат каквото и да е съприкосновение с християнство и т.н. те на кой път са?

Редактирано от ris_78

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Виждаме май такива "хабилитирани говедари" понякога и по телевизията

О, срещам ги всеки ден. Не по телевизията. Обясняват ми по цял ден защо две и две е пет.

П.П. Затова напоследък предпочитам фитнеса пред тях. 30 минути крос-тренажор ми идват като житейска философия. Онзи ден ходих на доклад на един дето май не знаеше какво прави и защо го прави - но е решен да става доктор. Написах си домашното по арабски, докато НЕ го слушах.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А дали бог е представата, която е общоприета???Ако това са някакви опростени до елемантарност представи,понятни за човека от преди хиляди години.Доколко те се припоркиват с реалността???Защо тогава атеиста да не е скептично настроен към бога?Може би ще намери своите основания и за това?

Абсолютно съм съгласна с Хамелеона,че вярата не критерий за каквото и да е положително качество в човека.Великата инквизиция например наложила в голяма степен християнтсвото каква е ?

А да кажем племената в Африка,откъснати от цивилизацията ,които никога няма да имат каквото и да е съприкосновение с християнство и т.н. те на кой път са?

Според мен въпросът е само принципен; тук не се разискват предимствата на една религия над друга... (Не говорим изобщо за религия). Въпросът не е в религията, като такава, защото всяка човешка религия претърпява метаморфози, по отношение на първоначалните си идеи, проповядвани от съответния Учител, който я е донесъл на Земята, т.е. и тя се променя ...

Въпросът е само във вярата... Вярващият признава Бога като първостепенен фактор, извън себе си (т.е. склонен е да поусмири егото си, в степента, в която вярва), а невярващият - поставя себе си на това място (т.е. негласно приема себе си за бог, своето си его!... Оттук вече произтичат и всички производни негативи за него!)...

Както знаем - има съществена разлика между религиозен човек и вярващ човек... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Причините, които могат да доведат до това един човек да си изгради атеистични възгледи могат да бъдат много и най-различни. Такива са: Авторитет на уважаван човек, родител, учен, който споделя атеистични възгледи.

Да, възпитанието от ранните години, социо - културният контекст където расте човекът също. Възможни са нюанси обаче. Например човек отгледан от атеистични родители, които многократно са му заявявали безсмислието според тях на вярата в божественото - такъв човек като зрял индивид е ъзможно да се объне към това същото божествено, но винаги в ядрото н вярата му ще има една здрава скептика. Или обратното. Човек отрасъл при искрено религиозни родители след време да се заяви като атеист - но дори в атеизма му и да речем научните му търсения винаги ще има едно базисно ядро на вдъхновена естествена връзка сбожественото. Той разбира се ще я облече в логика и скептичност, но ядрото на сърдечността ще си е там. Аз съм пример за първия случай: родителите ми, бабите ми и дядовците ми са върли атеисти и откровено съм настройван от най-рана възраст против религиозността. Ако кажете, че в зряла възраст свободната воля променя нещата - да, така е. Но базисните детски програми са много силни въпреки това.

Силно-развито конкретно логическо мислене, на което атеистът се осланя и отхвърля всичко, което логиката му не може да види и докаже.
Да, заобиколен съм от такива учени напоследък. Силна желязна логика, но двумерна. Логика, каквато има всеки джобен калкулатор и е основен когнитивен процес на изкуствения интелект. Такива учени/ хора обаче пропускат най-същественото в човешката когниция, а именно сърдечното познание на връзка и сливане с всичко! Според мен именно фиксирането в тази чудесна, но сама по себе си плоска логика е причина за повечето изкривявания в обществото ни от римско време насам, ако не и от по-назад.

Атеист може да бъде и недоверчив човек.

Аз влагам в понятието теизъм смисъл на естествена свързаност със законите на Живота, с Космоса. Така погледнат, един будист е толкова теист, колкото и един юдео религиозен (юдеизъм, християнство, ислям) вярващ. В такъв случай атеизмът представлява прекъсване на връзката с Цялото,с Космоса, с Битието. Това е преживяема конкретна реална връзка. Засега неизмерима научно... но засега науката за познанието (cognitive science) не може да измери дори една единствена мисъл... Прекъсването на тази връзка с Цялото води до фисация или в примитивни страсти и себични цели или до гореспоменатия логически плосък фанатизъм. Или до комбинация между тези двете. А в крайна сметка до изкорубване на човешкото в човека, до безсърдечно бездушие и грозен студен егоичен откъснат от Живота разум.

Всъщност атеизмът по нищо не се различава от религиите. Забелязва се същият догматизъм; избирателно възприемане на фактите, така че да се подкрепи възгледа, който се изповядва; същата фанатичност и плам в защита на възгледа; същата зависимост на човека от въпросния възглед. Някой ще каже, че атеистът разчита на факти, а не на вяра, но това не е вярно. Един учен може да вярва, че всичко си има научно обяснение (и това е вярно) и че нещата могат да се обяснят без Бог, т.е. когато ученият не разполага с факти, той допуска съществуването им, което си е един вид вяра. Една теория, която подлежи на доказване и проверка по нищо не се различава от едно религиозно твърдение. Разбира се както при научните теории, така и при религиозните твърдения може да съществува различна степен на вероятност те да са верни и истината съдържаща се в тях е с различна степен на пълнота. Като заключение може да се каже, че атеизмът е религия. Науката няма как да докаже, че Бог не съществува, а това поставя самото несъществуване на Бог в сферата на теориите, допусканията и на вярванията, но не и на фактите и доказателствата.
Именно! Атеизмът на атеистите и вкопчването им в прехвалената "обективна" груба реалност и прагматизъм като правило е наситено с фанатични когнитивни изкривявания! А именно:

Ефект на изгодата – тенденцията да правим или вярваме в нещо защото много други хора (от приетата от фанатика познавателна система – научна и пр.) вярват в него или го правят. Свързан е с груповото мислене и стадното поведение.; Сляпо петно – тенденцията да не се осъзнават, признават и компенсират собствените грешки в разсъжденията.; Защита на избора – тенденцията да се приемат собствените или приятелски избори за по-добри, отколкото те в действителност са.; Потвърждение – тенденцията да се търси информация или да се интерпретира информацията по начин, който потвърждава собствените ни предубеждения.; Вътрегрупово предпочитане – предпочитаното облагодетелстване на членовете на собствената група от фанатика;Етикетиране – вид свръхгенерализация, при която специфични събития или поведения се причисляват към по-общи категории чрез етикетирането им; Тунелна визия - виждането на реалността през тясната собствена тунелна призма, изкючваща всичко извън малкия и обхват - в случая откъснатата от Цялото плоска тунелна логика.

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека не забравяме все пак, че всички хора не са на едно стъпало на еволюцията. И за всеки има място под Слънцето. Бог работи над всички, дали слизащи или възлизащи... Точно тези, дето се изкачват трябва да разбират другите и да им простят някои несъвършенства... Иначе можем да съдим онези, атеистите, дето ми се е случвало да видя как купуват закуска на просещи циганчета...

Вяра има у всеки, може би неосъзната, но има...

Има и учени, които са вкопчени в своята си вяра-науката и за тях тя е сила. За всеки има път, рано или късно всеки се обръща към Бога...

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз лично доста съм се лутала межу атеизма и вярата.Не съм приемала слънцето за бог.Понякога не съм приемала бога ,защото ми се е струвал твърде жесток ,за да е бог.Ако не бях сънувала веднъж много ясен сън ,който изживях по-късно може би сега вярата ми щеше да е доста по-различна.Но не бих казала,конкретно говоря за себе си,че вярата ми е определяла дали ще постъпя добре. Ако съм постъпвала добре съм изхождала от варианта аз да съм на мястото на отсрещния,а ефекта на изгодата при мен дори да не ви се вярва е на минимум.Ако съм постъпвала зле, обикновенно е необмислено,под въздействието на силни емоции или под въздействието на алкохол.Честно казано не виждам ролята на вярата при нечии действия.Тогава по-скоро би било страх,безучастно подчинение,задължена благодарност.А вижте любовта е друго нещо не зная там точно как стават нещата ,а и не всяка религия я проповядва като мотив.Не мисля и че се отдава на всеки.Аз съм се водила предимно от справедливост и съчувствие, когато съм постъпвала добронамерено,и бих казала доста по-рядко от любов.В голяма степен,това си е заложено в мен,не съм се опитвала да го изградя-може би родителите ми са повлияли от части.Единственото ,което трябваше да отработя е, че това си има цена и си понасяш последиците,които не са само негативи ;).Май това беше и вододела.Страха от загубата е доста по-впечатляващ от самата загуба .

Да религиите предлагат много готови истини,готови формули които облекчават живото и го правят по-добър-и живота и човека.Но май познавайки обикновинните хорица около себе си не всеки успява да се нагласи ,отчасти дори защото не е осмислил защо е правилно правилото в дълбочина.Може би изводите ,до които хората са стигнали сами и се препокриват с религиозните вършат повече работа от останалите такива.А на някои дори май не се отразяват добре,други дори неосъзнато ги престъпват.Еденици са тези на които религията се е отразила изцяло с положително въздействие.На мен понякога ми идва в повече и тогава се отдавам на временен"атеизъм".Малко се поувлякох тази вечер ,извинете.Поздрави на всички

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Учените проявяват нетолерантност към вярващите. Тези сред тях, които вярват, го крият. С това науката не си помага - напротив, дава ход на ей такива ялови "проучвания", тотално лишени от цел и идея, на които се прозявам. Вероятно си има причина да е така. Вероятно човечеството не е готово определени истини да се разкрият пред него на езика на науката. И все пак това за хабилитираните говедари беше точно в десятката. Не е науката бездуховна, а говедарите, които вземат връх в нея и после задават на обществото "знанието" си като изходна величина.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6
И оттам започва не вечно блаженство, но вечна работа.
Багира, но предполагам, че ще ни е удоволствие да я вършим, щастие. Няма да имаме умора и желание за почивка. Иначе ако се уморяваме или пък ни се почива, вечната работа ще си е вечен ад. Ще бъде по - добре да не се развиваме духовно, ако ще е вечен ад. :lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×