Латина Добавено Юли 30, 2010 Доклад Share Добавено Юли 30, 2010 Малко по-нагоре стана въпрос за малките деца. Аз се родих и израстнах във времето, когато дори влизането в църква беше наказуемо, а за вярата в Бога не се говореше, само осмиваха поповете и от няма и къде казваха, че България просъществувала благодарение на църквата. Няма Бог - това беше официалната версия, на това ни учеха и не получавахме никаква информация от духовно естество. Помня обаче силното си вътрешно усещане, че това не е така, че има чудеса, че има вълшебства, че има добри феи и лоши магьосници /и някои добри, които понякога вършат зло, и някои лоши, които понякога вършат добро/, има неща извън видимия свят. Е, много психолози биха казали, че това са детски фантазии... Все пак с времето разбрах, че не всичко е фантазия, а се случват съвсем реални неща, които не могат да се обяснят с чисто материалистичния подход. Има атеисти, които не вярват във фалшиви богове, натрапени им от чужди представи, но вярват в реалността, вселенските закони, скритите сили... всъщност, за мене това е Бог - реално съществуващ, законите му са неотменни, но ние хората не всичко сме открили и овладели. Затова бог не може да се види - той е всичко, винаги, в много измерения. При това не сме подвластни само на грубия материален план, но има много фини планове в битието, част от което сме, които също се подчиняват на неотменими закони - даващи ни увереността, че има вселенски разум. Аз възприемам този разум като много неутрален - той действа безпристрастно и неотменимо, както когато се удрят две топки. Накрая атеистът - физик се пита: "Вселената ли е Бог?" Другият подход, чисто интуитивният, на човека, виждащ навътре в себе си, самоосъзнаващ се като частичка от цялото естество, води до същото. Неговите интуитивни представи се обличат в някакви образи, намират реални потвърждения и доказателства, макар и коствени. Двата подхода се доближават един до друг постепенно. Айнщайн в младостта си е бил вярващ, след това навлиза в полето на атеизма, докато накрая отново се връща към вярата си, виждайки как теориите за произхода и устройството на вселената удивително напомнят, по-точно потвърждават древните писания. Лъчезарна, Рассвет, не... и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юли 30, 2010 Доклад Share Добавено Юли 30, 2010 (edited) но вярват в реалността, вселенските закони, скритите сили... всъщност, за мене това е Бог - реално съществуващ, законите му са неотменни, но ние хората не всичко сме открили и овладели.Това не са атеисти. Поне според моите лични досегашни наблюдения. За атеистите реалността е материалния свят, друга реалност няма, аков вярват в неоткрити вселенски закони и скрити сили, то те смятат тези неща за необяснени природни феномени, НО не вярват, че животът има духовно начало, не вярват в Бог, не вярват че има живот след смъртта, просто смятат паранормалните явления за нещо от материалната реалност, не вярват че има духовни светове и т.н.Както и да е. Аз възприемам този разум като много неутрален - той действа безпристрастно и неотменимо, както когато се удрят две топки. Накрая атеистът - физик се пита: "Вселената ли е Бог?"Тоест смяташ, че Бог не не обича, защото той не изпитва любов, омраза и т.н. чувства. Срещал съм тезата, че Бог не ни обича. „Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.” (АЙНЩАЙН,цитиран в Clark 1973, 400 ) Редактирано Юли 30, 2010 от Христо6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
не... Добавено Юли 30, 2010 Доклад Share Добавено Юли 30, 2010 За атеистите реалността е материалния свят, друга реалност няма, докато не станат еретици... : ))) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юли 30, 2010 Доклад Share Добавено Юли 30, 2010 Е, и то вече не е атеизъм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Юли 30, 2010 Доклад Share Добавено Юли 30, 2010 Изказаното от мене мнение не показваше застинала картина на нечии вярвания и невярвания, а тяхната динамика. Повечето хора преживяваме поетапно и двете крайности - вяра и атеизъм, заедно с междинните варианти. Доказаха, че материята само привидно е плътна, освен това се състои от трептящи частици, а по-натам погледнато, се състои просто от трептения. Какво значи духовен свят. Ами свят с по-малка плътност, от наша гледна точка. Това е условно разделение. Законите различни ли са? Не. Добре е да си останем материалисти, докато летим в небето на духовното. Да не губим връзка с действителността, защото заблудите не са желателни. В такъв смисъл, атеизмът може да е много полезен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 30, 2010 Доклад Share Добавено Юли 30, 2010 ... Аз възприемам този разум като много неутрален - той действа безпристрастно и неотменимо, както когато се удрят две топки. Накрая атеистът - физик се пита: "Вселената ли е Бог?"Тоест смяташ, че Бог не не обича, защото той не изпитва любов, омраза и т.н. чувства. Срещал съм тезата, че Бог не ни обича. „Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.” (АЙНЩАЙН,цитиран в Clark 1973, 400 ) Разбира се, че не ни обича (както не ни и мрази също); това би могло да е така, ако ти придаваш някакви човешки качества и атрибути на Бог. И цитатът на Айнщан, който си написал не опровергава това. Опитай се да погледнеш нещата от физическа гледна точка (защото на практика всичко е физика) - значи ти си една много сложна, донякъде обособена, самоорганизирана и самоподдържаща се физична система. Ако ти успееш да се впишеш в хармонията на света, т.е движиш се по неговите закони, самия ти ще усещаш т.нар. от по-ранни времена благодат (е, малко опростих нещата, но в общи линии е така). B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юли 30, 2010 Доклад Share Добавено Юли 30, 2010 ако ти придаваш някакви човешки качества и атрибути на Бог. Така пише по книгите. Че ни обичал като Баща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Юли 30, 2010 Доклад Share Добавено Юли 30, 2010 Чувствата са реални като закона за гравитацията, например. Когато се движим по правилата, Бог ни обича, благословени сме. Когато сбъркаме пътя, удряме се в разни препятствия, боли. Когато се върнем в пътя, "милват" ни по глупавата главица и продължаваме. Бог ни обича тогава, когато ние обичаме всичко останало и не вредим на никого и нищо, т.е. спазваме Божията воля. Казват, че Бог не ни спъва, а ние сами се спъваме и сами се удряме, като последица от погрешните ни спрямо останалия свят действия. От значение е в какво вярваме, как живеем, бъркаме ли стъпката и удряме ли си главата в някоя стена. Причината има следствие, действието - противодействие. Закони, какво да правиш. Преди години, тъкмо чула за Христос и повярвала съзнателно в Бог, проведох разговор с една колежка атеистка. Тя ме попита как така е възможно Бог да е винаги и навсякъде, да знае и вижда всичко? Съвсем материалистично й обясних /доколкото си спомням/, че всички сме части от едно цяло, че всяка част е едновременно център и не е център, всички са в едно поле и не е нелогично която и да е част да "знае" всичко за която и да е друга част. Ефектът беше неочакван - тя каза, че нищо чудно и тя да повярва в реалното съществуване на Бог. Просто под думата Бог всеки разбира нещо свое си, влага различен смисъл. Един здравомислещ човек при тази дума може да се присети за някой фанатик, който се държи странно и асоциално, бих казала. В такъв случай естествено е да предпочете да се самоопредели като атеист. Добрата новина е, че няма значение дали някой вярва в Бог. Той, каквото и да представлява и каквото и да си мислим, че представлява, си съществува или не. Диана Илиева, Рассвет и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sinsinaty Добавено Ноември 16, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2010 "Казват, че Бог не ни спъва, а ние сами се спъваме и сами се удряме, като последица от погрешните ни спрямо останалия свят действия. " Ммм добре де! След като "бог" пише нашата съдба, следва, че той е написал там в тефтера си "господин Х се спъва". Значи "бог" пише, че някой се спъва и после наказва нещото, което сам е написал. Забавно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 17, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2010 Кой казва, че Бог пише нашата съдба? Свръх сила, хайде да не го наричаме Бог, ни дава определен потенциал с който да работим над себе си, никъде не е написал как ще го оползотворим, това си е в нашата компетенция. Може изобщо да не го използваме и да го пропилеем, може да го употребим целия и да го надградим. Това си е изцяло в нашите ръце. Обикновено чакането да се случи, каквото Бог е написал е пропиляване на потенциала. Така че ако се спънеш, никой няма да ти го е написал, а ще се случи, защото някой ти е подложил крак или просто не си гледаш добре в краката(това в преносен смисъл разбира се). Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
archetype Добавено Ноември 17, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2010 Аз във връзка с атеизма винаги се сещам за един анекдот написан от Достоевски в Идиот.Двама приятели.От много години най-добри приятели.Единият абсолютен атеист, другият силно вярващ.Пътуват един ден и през ноща трябва да отседнат да нощуват някъде.Онзи вярващия през деня видял на своя приятел атеист часовника и адски ама адски много го харесал.И през ноща, когато атеиста заспива, онзи извадил един нож и го заклал, докато му взимал часовника, но понеже силно се разкайвал през това време го направил с молитва на уста.Представяте ли си, с молитва на уста го довършил... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smehy Добавено Ноември 19, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2010 С любопитство отворих настоящата тема и с надежда, че ще прочета различни мнения и позиции, свързани с Атеизма. Останах разочарована, защото с малки изключения станах свидетел на анатемосването на Атеизма. Самоопределям се като атеист (каквото и да означава това за различните хора). От този форум разбрах, че съм говедарка, че съм на ниско ниво в личностовото си развитие, че може би сега съм на необходим етап, преди да стана вярваща, че съм материалистка (може би от защото съм родена във времето на комунизма), че не съм имала родители вярващи или атеисти, по чиито път да тръгна или да им се противопоставя, че робувам на авторитети и т.н. и т.н. Дали се засегнах? - може би е по-точно да се каже, че усетих горчивина. Горчивина от неприемането на различието, но не и изненада, за съжаление. Наистина не разбирам защо е това противопоставяне между вярващи и атеисти и кому е нужно? И кой определя кое е нормата и защо тази норма следва да се налага (по-меко или по-твърдо на неприемащите я или различните)? Считам, че съм човешко същество и личност, въпреки неверието ми. И съм наясно с алтруизма, въпреки, че за мнозина той е несъвместим с Атеизма. Считам, че не следва хората да се категоризират и да им се слагат етикети. Много е лесно да заклеймиш някого, с порой от красиви думи, докосващи сърцето на мнозинството; много е лесно да говориш пожелателно; много е лесно да отхвърлиш някого... По-трудно е другото - да се опиташ да разбереш другия, различният; да се опиташ да навлезеш в неговият свят; да заговориш на неговият език и да го разбереш, да го почувстваш. Това е различно от приемането, но мисля че точната дума е да го почувстваш. И да бъдеш толерантен, качество, което в днешният свят (материален или духовен) недостига. А по отношение защо Атеистите казват фрази като "Боже Господи"; "Да не дава Господ" и т.н. - може би един от отговорите е, че това са клишета. Почти всеки от нас в ежедневният, разговорен език използва клишета, като Атеистите не правят изключение. За мен няма значение дали човек е вярващ или не, а дали е Човек, защото както е казал един древен философ "Хора много, човеци малко". И нека Човеците да станат мнозинство независимо от това дали са вярващи или атеисти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 20, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2010 Няма как в духовен форум да видиш суперлативи за атеизма. Това е все едно във форум на атеисти да прочетеш различни гледни точки за религиите и вярванията. Просто това са две различни посоки. Хората пишещи тук вярват и имат своите материални и нематериални доказателства за съществуването на Бог, и свръхсилата, която атеистите отричат. Липсата на вяра в нематериалните сили обаче, не прави хората лоши или добри, просто всеки си е различен в своя мироглед. Истината е, че между хората, които не признават нищо друго освен материалното съществуващо- атеистите и хората които са убедени, че материалното се ръководи изцяло от нематериалното и свръхсилите няма много допирни точки и споделяне на идеологии, т.е. разговора е труден. И в това няма нищо лошо, просто разминаване на интереси. Пламъче и Иво 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 20, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2010 Хм, да, и аз го забелязвам това - разговорът обикновено е труден между хора с различни мирогледи. Дори и външно общуването да изглежда нормално, но се усеща как вътрешно всеки отхвърля другия, дори и заради някои дребни особености и различния, които изобщо не засягат отсрещната страна А защо да е така? Ако има толерантност и разбиране, и приемане, няма да е така. Но срещам това негативно отношение към инакомислищите и при атеисти, и при вярващи в Бог, и при всякакви въобще. Делим си се на групички, избягваме чак контакти, гледаме се така косо. Има ли смисъл? Може би има, когато човек не е укрепнал в убежденията си (какви са убежденията е друг въпрос). След това разговори с инакомислещи и без друго няма да доведат до сериозна промяна в човека. От друга страна пък си мисля, че ако не сме отворени към нови, различни неща, има опасност да тъпчем на място, да се фанатизираме ... Сега тук всеки може да каже - ами аз съм намерил верния път и просто стоя на/вървя по него, защо са ми нови, различни неща? Ами защото е някак доста подозрително това, дето всички си мислим, че точно ние сме на верния път, пък другите не са. А от друга страна лично аз до сега не съм намерила пълна система от знания в нито едно духовно учение, нито в науката. До момента най-близо до мен са нещата, завещани от Учителя Петър Дънов и от Рудолф Щайнер, но също така намирам ценни неща и в някои източни учения, както и в някои открития на съвременната наука ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Ноември 20, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2010 Хм, атеизмът... По темата препоръчвам филма "Религильозен (Religulous)". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вятър* Добавено Ноември 21, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2010 (edited) shemy, много приковаващ аватар напомни ми за нещо е, сега ще чуеш думи като "нормално е", "различно", " няма лошо" или цитати и от този род неясни и безформени начини да не се показва вътрешното неприемане и непримирение когато бях малка много исках да съм атеист, защото вътрешния ми свят би бил по- обхватен Редактирано Ноември 21, 2010 от Вятър* Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 21, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2010 (edited) Пролетта когато отивахме за срещата на форума към Априлци, бяхме 4 двойки млади хора. З от двойките отивахме конкретно за срещата + разходка из планината всички бяхме запознати с целта и идеята на пътуването споделяхме общи интереси и имахме много теми за разговор, всички свързани с духовното израстване, с ученията, с духовните пътувания до Индия и Мексико на някои, за свръхсилите и т.н. Едната от двойките, бяха атеисти те нито разбираха терминологията на това което говорим, нито пък имаха желание и не им беше интересно. Целта на тяхното пътуване беше една книжка със 100 национални обекта на България и целта беше да обиколят за 2 дена възможно най- много. Вечерите когато се събирахме във вилата ние говорехме по теми за медитация, духовни школи, сравнения, съпоставки, различни процедури като рейки, прана и т.н. Водехме разговори за съдбата, за смисъла и т.н. когато трябваше те да кажат как е минал денят им чухме изброяване на пещери и водопади, пазари, които са посетили, колко километра за колко лева са минали, колко хубав обяд са яли някъде и т.н. Да, ние ги излушвахме и коментирахме, и те ни изслушваха, без да коментират, по разбираеми причини. След това те лягаха да спят, защото нашите теми не са им интересни, а и ги чака много път на следващия ден, а ние осъмнахме в разговори. Защо изписах всичко това, не виждам смисъл да се търси съпоставка или изобщо база за сравнение между атеисти и вярващи. Всеки си има различния мисловен свят, който действително не е нито по- добър, нито по- лош, просто е различен. И не виждам смисъл аз да влизам в тяхното разбиране само за да проведа един разговор който да им хареса. Нито искам те да влизат в моето разбиране, защото няма как да се получи разговор, който да ми хареса. Имаме приятели атеисти, с тях обсъждаме много подробно, заплати, финанси, политика, кариерно израстване и т.н. не говорим за духовни неща. Разликата е, че духовно вярващия може да бъде адекватен и в едната и в другата среда, а атеиста няма как да бъде адекватен в духовна среда, защото за него термини, като езотерика, енергии, тела, молитви, формули и т.н. не означават нищо. Правила съм опити да влезна през атеистичния поглед и да разгледам прераждането, захващайки техните авторитети, начин на виждане и смисъла успявам, получава се много интересно, но съм го правила само за майка си, нямам нито желание, нито енергия да го правя за някой друг, нито виждам смисъл в това. Приемам хората такива каквито са и те са част от моята компания. Редактирано Ноември 21, 2010 от didi_ts aiia 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smehy Добавено Ноември 21, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2010 Сравнение между вярващи и атеисти? Защо? Това състезание ли е? И какви са критериите? А наградата за победителя? Далеч съм от мисълта за сравнение и считам, че в това няма смисъл. Идеята ми е съвсем друга. Във всяко стадо си има мърша, но тя ли трябва да е определяща? Прочетох пример за атеисти, обрисувани в сиви краски. Мога да дам пример за такива вярващи. И какво от това? Конфронтация ли търся? - Не! Против съм практиката да се слагат етикети на хората, защото хората са различни и това е хубавото. А по отношение на разговорите край огъня - според мен е въпрос на обща култура. На мен ми доставя удоволствие разговор, диалог, комуникация на езика на метафорите. Такъв разговор буквално ме зарежда с енергия. Отегчават ме разговорите, свързани с ежедневните битовизми, давя се в морето от елементаризъм. Това към коя група ме причислява? - атеисти, вярващи? И това ли е критерият? Била съм сред различни хора, групи, с различни интереси, често твърде далеч от разбиранията ми или от морала ми, но съм била там. Приемала съм случващото се като познание. Слушала съм (това е умение, според мен), обогатявала съм общата си култура. Мога да водя разговори на различни теми, но това не означава че вярвам в дадена тема. Но мога да водя разговор, диалог, именно поради общата си култура. Далеч съм от мисълта, че знам всичко или разбирам от всичко, напротив колкото повече узнавам, толкова повече неща разбирам, че не знам. Но се уча и слушам различието, защото то е познание. Поне според мен. И има ли знак за равенство между вяра и духовност? Еднозначни думи ли са? Синоними? Често хората обобщават нещата и поставят различни рамки, които не са необходими. Да , често в дадена група качествата присъщи на мнозинството определят и дават цвета на цялото, но считам, че никога не трябва да се забравят или пропускат изключенията. За мен те са носители на важна информация, но не всеки има сетива или желание да ги усети. Но мисля да спра до тук - доста се унесох, но дискусията доколкото я има ми харесва Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Декември 7, 2010 Доклад Share Добавено Декември 7, 2010 (edited) На мен лично ми се струва, че вярата в Бог е една добра предпоставка, макар и не гаранция, че човек ще бъде добър или поне ще се стреми към доброта, особено ако вярата му е силна. Пък и истинските атеисти, сигурно са супер нищожен процент от населението на планетата. Редактирано Декември 7, 2010 от Христо6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Декември 21, 2010 Доклад Share Добавено Декември 21, 2010 Смеши, защо ти атеистка ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smehy Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 Христо, първо съм Смехи, а не Смеши! Въпросът ти е резонен, защото за всичко си има причина. Отговорът на този кратък и лаконичен въпрос е дълъг, но ще се опитам да не разводнявам темата. Ще се постарая да бъда искрена. Имах трудно детство, може да се каже че съм се родила възрастна. Тъй като нямах подкрепа от никого, дори и от хората, които трябваше да са ми най-близки и да се грижат за мен, да ме подкрепят и да ме обичат потърсих помощ от Бог. Бях дете - на 8-10 години. Наистина вярвах, може би по детски и незряло във Висшата сила. молила съм се със свои думи, на колене, сключила ръце за молитва. Плакала съм и съм вярвала, че Бог ще ми помогне. Молила съм го единствено и само ужасът, на който бях подложена, перманентният ужас в продължение на дълги години, да спре или поне да намалее. Но всичко продължи с пълна сила, въпреки молбите ми, въпреки вярата ми. През годините продължавах да търся спасение в Бог, но се убедих, че Бог не съществува или че ми е обърнал гръб. И тъй като ужасът не преставаше, само може би смени своята форма и проявление, но не и силата си, аз разбрах, че трябва да разчитам единствено на себе си. Осъзнавам, че не съм представила случилото се в пълнота, и може би нещата не стават ясни, но.... Давам си сметка как звуча в този духовен сайт и очаквам укори и упреци за думите си... Може да съм атеистка, но съм толерантна и може би преживяното ме научи да приемам различията. Не съм против вярата, Бог, но аз не вярвам вече във висшата сила... (Бог, Буда, Аллах, страшният съд и т.н.) Както не вярвам в живота след смъртта, в прераждането и т.н. Познати са ми казвали, че за да повярвам трябва да го видя, пипна, чуя и дори тогава може да не го приема като свръхестествено или божествено, а да намеря разумно и рационално обяснение. В живота ми са се случвали необясними неща, на които сега си давам сметка, че просто не съм отдавала значение. Животът, съдбата ме е срещала с духовно извисени хора, с които съм общувала с лекота и тези разговори ми липсват сега. Наистина духовни хора, които не са крайни в оценките си, които всъщност не оценяват, които не те притискат да повярваш или да вярваш в техните разбирания, които представят хубавото, доброто в тяхната религия и ти оставят свободата да избираш.... Които не те съдят за това, което си.... или не си.... За мен това са духовно извисени хора, а не тези които палят свещичка в църква на всеки християнски празник, които парадират с вярата си, които акцентират върху показността и отхвърлят всеки, който е различен, намирайки си удобно оправдание... На тези хора фалша, маската им личи, дори и да са добри артисти на пръв поглед, дори и да са добри оратори... Но се отклоних от темата...... Считам, че в атеизма няма нищо лошо, както и във вярата и вместо да отхвърляме различието - да се опитаме да го разберем..... И да съумеем да намерим общ език, вярвам че е възможно при желание от двете страни Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 (edited) Може би, би могла да намериш отговори на твоите въпроси в езотериката. П.п.Извинявай че ти обърках името, проявявам се понякога като чичо Митко Пенев. Но "смехи", "смеши", все тая. Редактирано Декември 22, 2010 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smehy Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 Може би, стига да не се залита в крайности и фанатизъм. Аз съм привърженик на умереността и мярата... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 Не съм казал за крайности и фанатизъм. Просто ми се струва, че там са отговорите на въпросите ти. Ако вземеш да обясняваш подробно на хората в сайта, да ги питаш : вярвам че ще ти дадат отговори, та дори и препоръки за книги. Фанатизмът е по - скоро присъщ на трите абрахамски религии. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 ..........., аз разбрах, че трябва да разчитам единствено на себе си. Дал ти е всичко значи. Проявлението на Бог си ти, и ти си го открила в себе си. Много хора цял живот не достигат до това откритие и търсят ли търсят....... B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.