Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Атеизмът

Recommended Posts

Guest Христо

Сетих за едно изказване от Учителя, в което той казва, че да вярва човек в себе си, означава че той вярва в божественото начало, в разумното начало в себе си, според него ако човек не вярва достатъчно в себе си, в божественото начало което носи, животът ще го научи да вярва. Не знам защо, но ми се струва,че тя само външно отрича, че вярва. А ако намери отговорите на въпросите и, може би и външно ще вярва, а не само вътре в себе си. :) Имам предвид, че тогава сигурно няма да отрича Бог. :) Относно трудността в комуникацията между атеисти и вярващи, не знам дали съм казвал, но такава би могла да има и между вярващи с различни убеждения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога ми е странно как може някои хора с такава убеденост да отхвърлят съществуването на Бог. :blink: Какви може да са причините според вас :

- така са възпитани

- не са достатъчно развити духовно и затова не вярват

- не могат да си представят, че съществува Бог

- не им допада идеята да съществува Бог

- причината може да е сбор от някои от горните причини

Не казвам, че да си атеист означава, че си лош човек, сигурно има атеисти, които са по - добри хора от мен, но просто ми е трудно да проумея защо не вярват. Понякога въпреки, че не искам съм се дразнил, когато хора са отричали Бог или са се отнасяли иронично към него, дори веднъж много се ядосах ...Възможно ли е ако се случи така, че да имат контакти атеисти и вярващи и едните понякога да се дразнят от другите заради различието им ( и обратното), възможно ли е това да е някакво изпитание за толерантност и за едните и за другите ? Също така ми е трудно да не се дразня от хора, които фанатично вярват, че тяхната религия е най - най правилна и те заплашват с ада едва ли не. :angry:

Разговарят двама приятели, и единия казва:

"Аз изследвах звездното небе с телескоп, и гледах там, и никъде не видях бог.

Другият: Аз отворих моя ръчен часовник, и гледах там, и никъде не видях часовникар.:3d_146:

А защо атеиста не вярва - негова си работа. Гледай себе си, и остави, кой в каквото вярва, си е за него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Вярвате ли в атеизма ? :lol: Мислите ли, че съществуват пълни атеисти ? :-D Ако "да" - как разбирате вие определението "пълни атеисти" ? Ако ли пък "не" - защо така смятате ?

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпреки, че `атеизъм` е синоним на `безбожен`, често хората го бъркат с "нихилизъм" - което е нещо съвсем различно.

Аз лично вярвам, че има атеисти - тоест хора, невярващи в свръхестествени и нематериални същности, а само в материални неща, подчиняващи се на природните закони.

Но, не вярвам, че има нихилисти - защото няма човек, който да не вярва все в нещо "в" или "извън" себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Що да не може? Той и комунизЪма пропагандираше атеизъм и пак си имаше свои логични отговори на всички въпроси biggrin.gif

Ти не го помниш това време, защото си заченат и роден в зората на демокрацията angel.gif Обаче, ако се разровиш в архивите и прочетеш трудовете на чичковците Ленин и Маркс - свят ще ти се зайде колко са удовлетворяващо екзистенциални biggrin.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

icon12.gif

Ще се постарая да бъда искрена. Имах трудно детство, може да се каже че съм се родила възрастна. Тъй като нямах подкрепа от никого, дори и от хората, които трябваше да са ми най-близки и да се грижат за мен, да ме подкрепят и да ме обичат потърсих помощ от Бог. Бях дете - на 8-10 години. Наистина вярвах, може би по детски и незряло във Висшата сила. молила съм се със свои думи, на колене, сключила ръце за молитва. Плакала съм и съм вярвала, че Бог ще ми помогне. Молила съм го единствено и само ужасът, на който бях подложена, перманентният ужас в продължение на дълги години, да спре или поне да намалее. Но всичко продължи с пълна сила, въпреки молбите ми, въпреки вярата ми.

През годините продължавах да търся спасение в Бог, но се убедих, че Бог не съществува или че ми е обърнал гръб. И тъй като ужасът не преставаше, само може би смени своята форма и проявление, но не и силата си, аз разбрах, че трябва да разчитам единствено на себе си.

Осъзнавам, че не съм представила случилото се в пълнота, и може би нещата не стават ясни, но....

Давам си сметка как звуча в този духовен сайт и очаквам укори и упреци за думите си... Може да съм атеистка, но съм толерантна и може би преживяното ме научи да приемам различията. Не съм против вярата, Бог, но аз не вярвам вече във висшата сила... (Бог, Буда, Аллах, страшният съд и т.н.) Както не вярвам в живота след смъртта, в прераждането и т.н.

Познати са ми казвали, че за да повярвам трябва да го видя, пипна, чуя и дори тогава може да не го приема като свръхестествено или божествено, а да намеря разумно и рационално обяснение.

В живота ми са се случвали необясними неща, на които сега си давам сметка, че просто не съм отдавала значение. Животът, съдбата ме е срещала с духовно извисени хора, с които съм общувала с лекота и тези разговори ми липсват сега. Наистина духовни хора, които не са крайни в оценките си, които всъщност не оценяват, които не те притискат да повярваш или да вярваш в техните разбирания, които представят хубавото, доброто в тяхната религия и ти оставят свободата да избираш.... Които не те съдят за това, което си.... или не си....

За мен това са духовно извисени хора, а не тези които палят свещичка в църква на всеки християнски празник, които парадират с вярата си, които акцентират върху показността и отхвърлят всеки, който е различен, намирайки си удобно оправдание... На тези хора фалша, маската им личи, дори и да са добри артисти на пръв поглед, дори и да са добри оратори...

icon12.gifЗдравей, Смехи!

С внимание прочетох написаното от теб. Точно искреността ти ме докосна.

Имала си трудно детство.

Много деца са имали и имат такова. Това не означава, че трябва да отричаме, да се обезверяваме, да се превръщаме в нихилисти. Аз си спомних как от 4-5-годишна ходех с баба ми ( светлина и мир на душата й) в евангелиска църква, колко съм се молила, по детски, наивно, сигурно смешно, на колене и със скръстени ръце. Търсех помощ, подкрепа. Църквата не беше "най-доброто", но е било по-добро от улицата.

И да, понякога семейството не ни дава едно или друго нещо, което е изключително важно за едно дете - вътрешно спокойствие, увереност в себе си, самостоятелност, подкрепа, и то безкористна. Но обвиненията стават ненужни и дори опасни - всеки греши поради незнание и неосъзнатост.

Липсата на светлото родителско присъствие е урок. Голям урок. Липсата коства изключително много. Но тя е една необходимост предвидена от Разумните Сили за развитието на характера.

Така е трябвало да бъде. И това не е произволно, "случайно", хаотично, нито е прищявка на "сляпа съдба", камо ли на някакъв наказващ бог. Всяко обрулване, което съм получавала в живота си, не само съм го заслужила, но и ми е донесло голямо благо, отворило ме е за невероятното синьо небе - въпреки мъглите; за безграничните простори в планините, въпреки големите стръмнини и опасно тесни пътечки, виещи се нагоре към върховете. Разбирай го в широк смисъл.

Бях чела и от Йогананда, и от Учителя, че няма Същество на света, което да е понесло и понася толкова много поругавания, охулвания като Бог. Не бога на свещите и рамките.

Но дори този "бог на свещите и рамките" има своето място и роля - един ден на фона на еволюцията ще дойде светлината на Истината, която не е ничия.

А Бога на вечната любяща Милост, Търпение и благост, Който застава до човека, когато всички други са останали със своите важни за решаване проблеми. За Него ми е думата, и то без укор и натрапване.

Изпитваш колебание, такова долових в редовете ти, как в такъв "духовен форум" ще се вмести мнението ти.

Искреността е много духовно качество, а и едва ли някой "духовен", ще тръгне да "хвърля камъни". Паветата градят пътищата. И лошите думи са на място. Чистят честолюбивото ни его и ни правят снизходителни към чуждите грешки, защото всички грешим, грешили сме и сме заедно в "Парахода". Всъщност "лошите" условия са благо за онзи, който разбира, и мъчение за всеки, който не ги разбира, че идват да ни учат - това са мисли от Учителя.

Ако си "уморена" от фалша - една утеха - детелината си остава детелина и троскотът си остава троскот, докато някой може да реши да ги "рисува" по "свое" виждане като китка здравец и магарешки бодил.

Дали има прераждане или карма - ами ако само с един живот стигахме на това ниво, то би било плачевно. Слава Богу, че еволюцията и Слънцето не се съотнасят с човешки виждания. Тогава изгревите можеха да са я пладнета, я залези и чат-пат изгреви, защото някои човеци обичат повечко да си поспиват. А за кармата да не говорим - навсякъде има "кръчми" и платците сме всички - вързани с веригите на несвободата.

А що се отнася за маските на хората и "чернилките" няма защо да ги гледаме, тези неща са разпознаваеми.

По-важно е, че има свестни хора навсякъде - и в света сред бурното море, и в планината. Но в планината е по-чист въздуха и по-леко се диша, по-ясно се виждат звездите нощем.:)

icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цветна дъга, благодаря за хубавите слова, написани чрез живият език на метафорите!

Разбрах изказаните от теб послания. И благодаря за умереността, която често е по-въздействаща от непремерената сила, граничеща с грубост.

Съгласна съм с много неща написани от теб,

Всяко обрулване, което съм получавала в живота си, не само съм го заслужила, но и ми е донесло голямо благо, отворило ме е за невероятното синьо небе - въпреки мъглите; за безграничните простори в планините, въпреки големите стръмнини и опасно тесни пътечки, виещи се нагоре към върховете. Разбирай го в широк смисъл.

приемам всичко случило се и случващо се с мен като своево рода познание и необходимост, но все още не мога да си отговоря на въпроса с какво едно новородено или малко дете е заслужило лошото отношение на родителите и близките си.

Например аз съм родена не защото родителите ми са желали второ дете (имам по-голям брат), а по стечение на обстоятелствата (за съжаление). Родена съм в осмият месец и напук на статистиката съм оцеляла без кой знае какви специализирани грижи.

От малка съм като като жилава пръчка, огъвам се под напора на неприятностите, но не се пречупвам, а след време се изправям.

Не зная с какво едно малко дете е заслужило или заслужава такова отношение или липса на отношение. Ти поне споменаваш баба си, с която заедно сте ходили на църква. Аз винаги съм била сама. Научих се да оцелявам.

Наистина живота ми ме научи на много неща, които не могат да се прочетат или научат от дебелите книги. Приемам това познание като ценност. Явно съм ученичка, която е трябвало много да научи и трябва още да учи.

Но този товар вече ми тежи. Някъде в този сайт, в някой форум прочетох, че всеки човек се товари с толкова, колкото може да понесе. Явно аз съм здраво магаре...

Признавам, че в настоящият момент трябва да се науча на търпение. Осъзнавам, че въпреки, че съм доста търпелива, не е достатъчно. И в живота попадам в такива ситуации, свързани с развитие на търпението. И сигурно ще попадам докато не си науча урока.

Много съм мислила дали наистина съм атеистка. Не съм запозната отблизо с различните религии. Но чувствам, че християнството - източноправославното, мюсюлманството не са на сърцето ми. Католицизмът - също. За Будизма - колебая се, трябва да го опозная по-добре.

Като цяло съм против издитането на кумири - за каквото и да било. Провъзнасянето на една личност, каквато и да била. Сляпото й следване, без мисъл; оправданието на действията или бездействието с външен фактор (дори и Бог), разчитането на друг (включително и някаква Висша сила).

Вярвам в способностите на човека и че всичко е вътре в него. Знаем, каква малка част от мозъка си използваме, а ако развием онези областти, които при някои са атрофирали?

Една от любимите ми книжки е "Нравствени писма до Луцилий" от Сенека. Препрочитам я често и там намирам много неща, които са в унисон с мислите ми.

Мога още много да "философствам", но не искам да разводнявам темата...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

icon12.gif

Здравей, Смехи!

Всички сме там, където трябва нещо да учим. Само да учим.

Ето, че говорим за едно и също, но всеки по свой начин го изразява и в това има красота:) - имам предвид автори като Сенека - сещам се за неговата мисъл: "Как да се сърди лекарят на болните си пациенти, че са болни", или Сократ и неговите Диалози - също мой любимец.

И аз не харесвам кумирите. Но съм си ги градила и после развенчавала60.gif - това е човешкото несъвършенство. По-късно къде ли не съм търсила Истината...Да не ти приказвам каква философска, езотерична библиотека е минала през ума и съцето ми, но вече е останало пресятото. Остана Христовото Слово, обяснено от Учителя, което ме докосна и повече от 20 години чак сега чувствам наченки на преобразяване.

А бях дете, когато попаднах на Учителя Беинса Дуно, всичко ми беше познато, само сякаш си го припомнях. Никой у дома не е споделял моите виждания...Но и аз като теб бях и съм от "издръжливите магарета". За магарето Учителя казва, че пие само от чист извор вода - значи да сме умни магарета .:D

Но винаги, наистина, честна дума, никога не съм се колебала в упованието си в Бог, дори когато е трябвало да изтърпявам като малко дете най-сериозен пердах с жилава пръчка, или защото някой имал нужда да излее яда си. Но децата трябва да пазят светлото за своите майка, баща, баба, дядо. Ние да бъдем свестни родители, а на нашите да прощаваме - грешили са и грешат, и ние грешим, защото ни липсва светлина. Поне може да бъдем по-милостиви и снизходителни към чуждите недостатъци. А своите да поправим, чуждите не можем - това е работа на Господ. Ние, ако речем да променяме някого, ще счупим грънците, че и колата с тях.

Не намираш отговор на въпроса и недоумението защо едно бебе е трябвало да изтърпи едно или друго - с нищо, абсолютно с нищо друго не си обяснявам големите страдания и "противоречия" освен с изплащане на кармични дългове. Да ти кажа, виждам явно как се плащат и това ми помага да прощавам всичко с по-голяма лекота. А тук, във форума в раздела Мисли от Учителя по теми има много неща, които дават светлина за ума и повече топлина и сила за сърцето.тук

И колкото повече изучавам беседите от Учителя, толкова повече се убеждавам в красотата на страданията. Звучи абсурдно, но е истина. Доста години ми отне да го проумея и още има какво да се желае. Ето тази сутрин какво прочетох от том 1 на Акордиране на човешката душа, раздела за Страданието - последната глава - и отново докосна нещо дълбоко в душата ми:

"Когато условията са тежки, знам, че могат да се подобрят, да станат благоприятни. Скръбта е печалба, а Радостта е двойна печалба. Имай широко сърце! Ти си в един свят, пълен със звезди - всичко е устроено и нищо не си платил. Обезсърчиш ли се, разбери, че има други, които те обезсърчават; освободи се от тях, кажи на тези духове: "Аз съм мобилизиран, ще ме оставите на спокойствие!"

Всяка сутрин прочитайте по три стиха от Евангелието от Йоана и всичко ще отмине. Ликвидирайте със старите сметки и с всички тези заблуждения.

Този, Който е допуснал хиляди блага за теб, какво от това, че ти е дал една малка неприятност за разрешаване? Един свещеник ми каза: "Като почнах да благодаря за страданията, те си отидоха." Когато дойде страданието, трябва да благодарим за него, но това не ще означава, че ще се примирим. Не, ще се стараем да го отстраним, но додето то ни тъпче, ще бъдем благодарни и ще знаем, че ни възпитава, че ни пробужда, че ни чисти."

Бог, или както искаш го кажи, е с нас, но ние невинаги сме с Него.

Желая ти попътен Небесен вятър през Новата 2011 г, който да опъне платната на Душата и Духа ти и те да се превърнат в криле към Светлината!

:sorcerer:

icon12.gif

Редактирано от цветна дъга

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В един от видеозаписите на предаването "Професорско каре", на 28.02.2009 има много интересна дискусия на тема "Атеизмът". Благодаря на Канел за линка към тези видеозаписи. Предаването е било много интересно и жалко, че са го спрели. :(

Оказва се, че фактически истинските атеисти са около 250 милиона, докато другите са агностици (около 2 милиарда от населението на Земята). Под агностици или нерефлектирали атеисти (както ги нарече един от дебатиращите) се подразбират почти всички хора, които не са вярващи в един Бог.

Освен това се отбелязва и несправедливото понякога и то доста често срещано обвинение към вярващите в инфантилност.

Изобщо - интересно е да се чуе дискусията. :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Вярващи и знаещи от вси страни, събирайте се. :lol:

Ето описание на тема от един форум касаещ атеизма и религиите. Може да напишете контрааргументи към цитата, да дадете линкове, цитати...И след това аз да посоча предоставената от вас информация във въпросната тема, като спомена, че тя е споделена/написана от вас, участниците в този сайт. Дискусията е публикувана от атеист търсещ доказателства, че невидимото за очите де факто съществува, както твърдят вярващите от един или друг вид.

Молитвен експеримент

Предлагам на всички вярващи да направят експеримент. Сигурен съм, че за тях това ще звучи неправилно. Нека да го наречем така - да ни покажат истината.

Експериментът ще бъде много прост. Казвате, че молитвата лекува и върши чудеса? Нека да го проверим. Нека всеки вярващ (няма проблем да се групирате и да го направите по-масово) да обяви какво иска да се случи и да опомене дата и час, в който събитието (чудото) ще се проведе. Нека да бъде такова, че да може лесно да се провери от всички. Нека молитвата да бъде конкретна със конкретни становища, за да не бъде общи приказки, които обикновено са трудно доказуеми и спорни.

Ето ви един подходящ пример: По новините на телевизия .... в 19:48 ще се появи ангел с ослепителни одежди и златен ореол (както там изглеждат, не съм специалист).

Или друг пример: На погребението на .... същият възкръснал, излязал от ковчега и си тръгнал към вкъщи.

Още по-удачен пример: помолете се на бог да ме превърне във вярващ като ми изпрати просветление на еди коя си дата в еди колко си часа. Може да сте сигурни, че няма да ви излъжа ако наистина стана християнин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христо, тебе нали ти е ясно, че точно в този момент този господин в нищо не можеш да го убедиш.

Но гледай сега. За спорта можеш да му предложиш да направиш така, че следващия път като прави секс и да не му стане ....ха ха ха ха ха

Кажи му, че още в началото на секса ще усети симптомите ........

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Предполагам, че биха могли да се дадат верски обяснения, обясняващи дали и доколко е възможно да се изпълнят условията в темата, при какви условия евентуално и ако пък не е възможно - защо не е възможно. Обаче, за да се обясни, цяла книга с обяснения ще трябва да се изпише : а той нито ще я изчете, нито ще повярва. Ще търси доказателства.Явно всяко нещо с времето си...

Но гледай сега. За спорта можеш да му предложиш да направиш така, че следващия път като прави секс и да не му стане ....ха ха ха ха ха

Кажи му, че още в началото на секса ще усети симптомите ........

Ами ако вземе да стане нещо заради моето изказване... :lol: Не би ми било приятно да му навредя...особено като не ми е дал повод. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христо, тебе нали ти е ясно, че точно в този момент този господин в нищо не можеш да го убедиш.

Защо да не можеш? Според мен е по-лесно атеист да стане вярващ, отколкото обратното.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предполагам, че биха могли да се дадат верски обяснения, обясняващи дали и доколко е възможно да се изпълнят условията в темата, при какви условия евентуално и ако пък не е възможно - защо не е възможно. Обаче, за да се обясни, цяла книга с обяснения ще трябва да се изпише : а той нито ще я изчете, нито ще повярва. Ще търси доказателства.Явно всяко нещо с времето си...

Но гледай сега. За спорта можеш да му предложиш да направиш така, че следващия път като прави секс и да не му стане ....ха ха ха ха ха

Кажи му, че още в началото на секса ще усети симптомите ........

Ами ако вземе да стане нещо заради моето изказване... :lol: Не би ми било приятно да му навредя...особено като не ми е дал повод. :D

Ти само ще му го предложиш като вариант бе.

А ако искаш може да му обясниш, че и атеизмът е още един от начините да стигнеш до Бог. Атеизмът освобождава от фанатизма и привързаността към вярата, принципността, които може да е имало предишни животи. Ако не беше сега атеист, той можеше и да залага бомби като верски терорист. Така че е едно освобождение за него. Предай му да му се наслаждава, докато може и докато го има ;)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога ми е странно как може някои хора с такава убеденост да отхвърлят съществуването на Бог. blink.gif Какви може да са причините според вас :

- така са възпитани

- не са достатъчно развити духовно и затова не вярват

- не могат да си представят, че съществува Бог

- не им допада идеята да съществува Бог

- причината може да е сбор от някои от горните причини

Един мой познат винаги се дразнеше, ако някой заговореше за Бог.

На въпроса ми защо, той отговори, че не понася някой да му налага в какво да вярва.

Мисля, че е бил прав, защото ако човек не се убеди сам в съществуването на Бог, никой не може, а и не трябва да му налага своето убеждение, че има Бог.

Хората, които ни се струва че отхвърлят съществуването на Бог, всъщност не го отхвърлят, а просто желаят сами да стигнат до този извод.

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога ми е странно как може някои хора с такава убеденост да отхвърлят съществуването на Бог. blink.gif Какви може да са причините според вас :

...

- не са достатъчно развити духовно и затова не вярват

...

Ако не вярваш в бог, значи си духовно неразвит ли? Това звучи леко дискриминативно m173.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Цитираното в по - горния пост е единият от вариантите, за които съм питал, когато съм пуснал темата.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Божидар :

Ако не беше сега атеист, той можеше и да залага бомби като верски терорист. Така че е едно освобождение за него.

Той е анархист, от което следва, че не би трябвало да е скаран с тероризма. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×