Орлин Баев Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 Опитах се да намеря в интернет материали за произхода на учтивата лингвистична форма "Вие". Предположенията ми са две: от Римската империя или Франция. Един вид - вие, божественият - вашата личност и боговете с които общувате... Или вие, благородникът и вашите слуги, поданици и т.н. Някъде на ръба на съзнанието ми изплува спомен или предположение, че учтивата форма някога се е употребявала и от самия "благородник" за себе си. Тоест: "Ние, кралят отиваме да уринираме!", да речем. Или: "Ние дукесата сега ще благоволим да се оттеглим". На мен това ми изглежда смешно, но това е единствено поради факта, че вече не се ползва. Според мен самото "Вие" е не по малко смешно ако се погледне извън призмата на навика за употребата му. Вие кои - множествената ти личност ли? Ти и дяволите в теб ли? Има психиатрично разстройство - психоза: множествена личност. Може да се нарече вид шизофрения, но по новата класификация МКБ10 е отделно психично разстройство. Вие се ползва като средство за поддържане на дистанция! Ако тази дистанция се поддържа умишлено повече от да речем ден (максимум), тя се явява защита от страх от сближаване, стра/ комплекс от раняване. "Учтивата" форма Вие (умишлено в кавички, защото учтивостта всъщност няма НИЩО общо с тази лингвистична форма) се ползва за поддържане на автократично отношение, за отношения между неравнипоставени лица - а дали сме чак пък толкова неравнопоставени хората? Използва се често за грубо емоционално-вербално нападение, като израз на доминиращо неуважително поведение. Използва се за лъжа. Но най-голямото "достойнство" на тази словоформа е дистанцията, стената-бариера, която тя поставя. Аз лично се старая и в общуването си и в работата си да използвам колкото се може по-рядко и по за кратко "вие"-то. Разговорът на "ти" е по-директен, по-дълбоко преплитащ разговарящите и по-открит. И в никакъв случай не означава неуважение. Напротив, показател е за доверие и близост! Накратко, мнението ми за "Вие" формата е като за влачен хилядолетия атавизъм, с който така сме свикнали, че не виждаме хумора в употребата на този атавизъм. Не виждаме и пълното разминаване с евентуалното му по презумция предназначение: учтивостта! Просто вреден широко социално разпространен и лингвистично приет официално навик! Коментирайте! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 (edited) И мен от време на време ме дразни тази изкуствена бариера,когато трябва да използвам това обръщение,но като се замисля има и в него смисъл. Ние дукесата или Ние принцесата... Все пак човек е един събирателен образ от личности било то от миналото си или от въображаемия си вътрешен свят,от това какъв се представя пред другите и въобще.Понякога е смешно да си мислим за себе си в единствено число. Ето един стих писан от "Наша милост" по този повод. Борят се във мен два силни звяра. Кой от двамата ще победи? Моля се и стискам палци да не станат три... Тялото ми е арена на неспирен бой, а душата ми пленена е да бъде съдник на развоя. Няма край - борбата дълга е, кой от двамата ще победи? В тази битка на титаните дано душата ми не изгори. Утре пак ще укротявам тези двамата, ще ги събирам във едно, за да мога на разсъмване да съм нормално същество. П.п. По ирония на съдбата ми се падна на мен да уча и възпитавам дете на което му беше нужно доста време да осмисли ,че свъщност ТОЙ е Аз-1л.ед ч. Така ,че приемам темата от забавната и страна. Редактирано Април 23, 2009 от nina7705 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 Да, „Вие“ наистина създава една преграда, дистанцираност. Но може би това се е целяло и затова се смята за възпитана форма на разговор между непознати. В миналото се е смятало за неприлично демонстрирането на близост между непознати. Също и когато се използва в знак на уважение, „Вие“ показва, дистанция, признание, че другия е в дадено отношение много пред нас, че е постигнал много повече и ние сме далеч зад него. По отношение на разговорите с непознати, като се каже „ти“ това показва, че се има предвид точно определен човек, това е лично обръщение. Като се каже „Вие“, това показва, че човекът се приема просто като един от многото, за обръщащия се на „Вие“ няма значение кой е конкретно човекът като личност. За него последният е просто човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 nina7705, ти си / Вие сте / талантлива и поетична душа. Искам да кажа, че много ми харесват стиховете ти, т.е. стиховете на двамата или тримата , на цялата компания . Казвам го с усмивка, но искрено. Споделям мнението на Орлин по темата и ми е приятно да прочета , че и друг е достигнал до абсолютно същото становище по повод "учтивата" форма каквото е и моето. Сложих думата в кавички, защото наблюдавам употреба на това обръщение за най-разнообразни и далечни на учтивостта цели, точно както много добре ги е изброил Орлин. Наистина много ми се иска в отношенията ни с познати и непознати да има повече вежливост и култура, но това означава много повече от използване на това обръщение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 Темата ми припомни един случай преди година. Работехме тихо и спокойно с 3ма третокласника, когато вратата на стаята ни се отвори, появи се напълно непозната жена, която усмихнато поздравих с "добър ден". Тя не ми отговори с поздрав, а направо попита: "Ти знаеш ли къде е Кадастъра?" (Два етажа по-нагоре се намират стаите на местната служба.) Децата вдигнаха учудено главици и погледнаха първо нея, после мен. "Да, на третия етаж - точно срещу стълбите." Вратата се затвори не особено внимателно. Настъпи мълчание за няколко секунди и после дечицата ме попитаха дали познавам тази жена. Дори за 10-годишно дете беше странно поведението и. Ако ние бяхме близки познати (за което говореше нейното ти), то най-вероятно щяхме да се здрависаме, да си кажем по няколко радостни думи и да споменем имената си, задължително да си кажем довиждане... След като разбраха, че не се познаваме, децата се спогледаха учудено... Може би защото възрастните вече ги бяха "заразили" с "вие - правилата на поведение"... А може би, защото усетиха някаква неадекватност поведението на жената... Не пожелах да говорим за случилото се - имахме доста сериозна работа, а и сметнах, че ситуацията беше напълно достатъчна и без обяснения... Как бихте коментирали този случай и поведението на жената и децата в светлината на темата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 Според мен има хубаво "Вие" и хубаво "Ти" и кофти такива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 24, 2009 Доклад Share Добавено Април 24, 2009 (edited) Темата ми припомни един случай преди година. Работехме тихо и спокойно с 3ма третокласника, когато вратата на стаята ни се отвори, появи се напълно непозната жена, която усмихнато поздравих с "добър ден". Тя не ми отговори с поздрав, а направо попита: "Ти знаеш ли къде е Кадастъра?" (Два етажа по-нагоре се намират стаите на местната служба.) Децата вдигнаха учудено главици и погледнаха първо нея, после мен. "Да, на третия етаж - точно срещу стълбите." Вратата се затвори не особено внимателно. Настъпи мълчание за няколко секунди и после дечицата ме попитаха дали познавам тази жена. Дори за 10-годишно дете беше странно поведението и. Ако ние бяхме близки познати (за което говореше нейното ти), то най-вероятно щяхме да се здрависаме, да си кажем по няколко радостни думи и да споменем имената си, задължително да си кажем довиждане... След като разбраха, че не се познаваме, децата се спогледаха учудено... Може би защото възрастните вече ги бяха "заразили" с "вие - правилата на поведение"... А може би, защото усетиха някаква неадекватност поведението на жената... Не пожелах да говорим за случилото се - имахме доста сериозна работа, а и сметнах, че ситуацията беше напълно достатъчна и без обяснения... Как бихте коментирали този случай и поведението на жената и децата в светлината на темата? Формата, която използваме в разговорите си не е първостепенна при определяне на впечатлението, което ще оставим. Човек може да остави добро впечатление и в двата случая: и говорейки на „ти“, и говорейки на „Вие“. Обратното също е вярно. Много по-важна е примерно интонацията, изразяваща нашето емоционално състояние и вътрешното ни, реално отношение към човека отсреща. За хората които са чувствителни към излъчването на хората, то също е далеч по-определящо от формата. Редактирано Април 24, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 24, 2009 Доклад Share Добавено Април 24, 2009 (edited) В английския език има само една форма за "ти" и "вие" - you Та се чуда англоговорящите как засвидетелстват уважение с "вие" ? Според мене е излишно това "вие", аз се улавям все по-често към непознати да се обръщам на "ти", същото се случва и в обръщения към мене. Особено по-младите, дали под влияние на форумите и глобалното общуване в интернет, обикновено ми говорят на "ти". Редактирано Април 24, 2009 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 24, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 24, 2009 Именно - споделям горния пост на Станимир! Имам познати, които веднага преминават на "ти", но го правят с такава мекота, съпричастност, рапорт и внимание към събеседника, че това води единствено до искрено дълбоко без броня общуване! Други примери за употреба на "вие" с ледена нападателност, язвителна злоба и лицемерна дистанця има безкрай! Според мен "вие"-то е подходящо буквално в рамките на минути след запознанство. След това вече говори за поддържане на "броня", защитна дистанция. Или просто е плод на лошо възпитание без кавички. Лошо, защото "вие" формата си е явен атавизъм с извратен исторически корен. Чисто психологически погледнато, извън навика на употребата и, си е дори масово приета социопатология! Това е мое мнение, разбира се! Аз съм привърженик на непринуденото директно общуване! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pamporo Добавено Април 24, 2009 Доклад Share Добавено Април 24, 2009 "вие" е учтива форма за подържане на разтояние от събеседника Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Април 24, 2009 Доклад Share Добавено Април 24, 2009 Интересна тема. На някои хора множественото число им отива. А какво бихте казали за другата превежлива фраза: "Заповядайте!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 26, 2009 Доклад Share Добавено Април 26, 2009 Формата на общуване "Вие"... Тя наистина има дълбок исторически корен. Съвсем не случайно в повечето езици има запазено обръщение във 2л.или в 3л., мн.число - просто хората са се обръщали един към друг спрямо това какво са виждали/усещали да стои срещу тях; в буквалния смисъл на думата. Мисля, че при един от азиатските народи дори няма (и днес) 1л. и 2л. единствено число. Постепенно, с развитието на човека и загубване на несъзнателната му свръхсетивност тази форма наистина загубва "логиката" си и се поддържа само от традицията. След време започва все повече да се налага 1л. и 2л.ед.ч.; отначало сред простолюдието, по-късно и сред други кръгове на обществото. Колкото повече се индивидуализира човека, толкова повече "Вие" обръщението изглежда неадекватно - това е видимо през последния век и особено през последните десетилетия. Според мен, след време, когато човечеството придобие съзнателна свръхсетивност, отново формите на обръщение ще се променят; как точно - не знам. Фразата "Заповядайте!" също има дълбок исторически корен и смисъл, който е по-лесен за откриване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 26, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 26, 2009 В интернет не намерих нищо за произхода на "учтивата" форма. Дори доктори по лингвистика около мен не знаят. Затова предположих за Рим и Франция, както писах по-горе - просто хипотеза. Но наистина интересното е, че подобни обръщения има по цял свят - във второ или трето л. Дияна, ти предполагаш ли за това, което пишеш, или се позоваваш на проучване? Има резон в това във всеки случай. Но какъвто и да е произходът на "вие"-то, сега действително е просто навик. А дали за в бъдеще ще си говорим на "вие - множествената ти личност, легионът в теб", това не знам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
cookie Добавено Май 27, 2009 Доклад Share Добавено Май 27, 2009 (edited) mvm и на мен ми е интересно за учтивата форма в английския език - има ли я? Примерно използването на sir и madam, не се ли счита за учтива форма? А как стоят нещата в другите езици? В повечето има учтива форма, доколкото разбирам от горните мнения, така ли е? Редактирано Май 27, 2009 от cookie Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Май 27, 2009 Доклад Share Добавено Май 27, 2009 (edited) В английския точно формата за 2.л.ед.ч. "ти" (thou) е отпаднала (а не обратно). Тоест на английски сте "учтиви" с всички. Няма "ти". П.П. Логиката на учтивата форма е лесносмилаема. Просто "умножаване" чрез говорене за себе си и за другите в множествено число, вместо в единствено. Или индиректност - в случая, в който се използва формата за трето лице (примерно на италиански, испански, съвременен немски - за разлика от стария немски...). И двете са форми на "пируети" така че да не си кажем направо как стоят нещата. Социална черупка, грижливо полирана, за да не се вглежда човек какво има отдолу - това е нелюбезно. Редактирано Май 27, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 28, 2009 Доклад Share Добавено Май 28, 2009 Опитах се да намеря в интернет материали за произхода на учтивата лингвистична форма "Вие". Предположенията ми са две: от Римската империя или Франция. Един вид - вие, божественият - вашата личност и боговете с които общувате... Или вие, благородникът и вашите слуги, поданици и т.н. Някъде на ръба на съзнанието ми изплува спомен или предположение, че учтивата форма някога се е употребявала и от самия "благородник" за себе си. Тоест: "Ние, кралят отиваме да уринираме!", да речем. Или: "Ние дукесата сега ще благоволим да се оттеглим". На мен това ми изглежда смешно, но това е единствено поради факта, че вече не се ползва. Според мен самото "Вие" е не по малко смешно ако се погледне извън призмата на навика за употребата му. Вие кои - множествената ти личност ли? Ти и дяволите в теб ли? Има психиатрично разстройство - психоза: множествена личност. Може да се нарече вид шизофрения, но по новата класификация МКБ10 е отделно психично разстройство. Вие се ползва като средство за поддържане на дистанция! Ако тази дистанция се поддържа умишлено повече от да речем ден (максимум), тя се явява защита от страх от сближаване, стра/ комплекс от раняване. "Учтивата" форма Вие (умишлено в кавички, защото учтивостта всъщност няма НИЩО общо с тази лингвистична форма) се ползва за поддържане на автократично отношение, за отношения между неравнипоставени лица - а дали сме чак пък толкова неравнопоставени хората? Използва се често за грубо емоционално-вербално нападение, като израз на доминиращо неуважително поведение. Използва се за лъжа. Но най-голямото "достойнство" на тази словоформа е дистанцията, стената-бариера, която тя поставя. Аз лично се старая и в общуването си и в работата си да използвам колкото се може по-рядко и по за кратко "вие"-то. Разговорът на "ти" е по-директен, по-дълбоко преплитащ разговарящите и по-открит. И в никакъв случай не означава неуважение. Напротив, показател е за доверие и близост! Накратко, мнението ми за "Вие" формата е като за влачен хилядолетия атавизъм, с който така сме свикнали, че не виждаме хумора в употребата на този атавизъм. Не виждаме и пълното разминаване с евентуалното му по презумция предназначение: учтивостта! Просто вреден широко социално разпространен и лингвистично приет официално навик! Коментирайте! "И когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, подразбира се онова съединение на Исуса с колективния дух на разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на Земята. Защото такъв е законът на Земята – за да се върши Божието дело, трябва един човек на Земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище, Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос. И когато Христос се е молел, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа онзи велик урок, който Той имаше да учи на Земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Христос – разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на Земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината.“Тези думи обаче са една математична формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот... ... Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на Небето, че седи и чака второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята. " http://triangle.bg/books/master-speaks.1997/christ.html "Учителят говори" ; "Христос" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Май 28, 2009 Доклад Share Добавено Май 28, 2009 Учтивата форма "Вие". Първо да се помолим на онзи ,който е покровител на всички съществували от създанието ни, човешки езици.Четвъртият от Двадесет и четирите древни.Да го помолим за извинение ,ако и ние по някакъв начин допринасяме за изкривяването и промяната на изначалния смисъл вложен в думите.Да го помолим за извинение , че спомагаме оскверняването на свещения български език,упреквайки го ,че в думата "вие" има от исторически времена вложен атавизъм. Точно тук проличава слабата подготвеност дори и на онези, които обучават нашите студенти.Хиляди човешки езици са били създавани и са погивали след като вече не са могли да спомагат за правилното общуване;разбиране;между хората. Защо се получава така? Защото даваме тежката си дума;определяме,съдим;за процеси и явления ,които не познаваме в дълбочина. Коренът ,идеята родила учтивата форма "Вие", се крие в средата на Третета Коренна раса на Лемурия. От тази дума струи отношението към цялото на онези пробудили се същества ,от които Бог привидно е оттеглил присъствието си. А от това ,какъв смисъл влагаме във "вие ",уважение или почитание се е виждало дали сме ориентирани към света или Духа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.