Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Мозата

Самозаблудата

Recommended Posts

Има ли нужда човек да се самозаблуждава за накои неща,за да живее по-добре?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

не мисля, че самозаблудата може да бъде в помощ на когото и да било! това би означавало да не живеем в този свят, в който се намираме...а в някакъв си наш, измислен, което общо взето ми граничи с неживеене :) от където няма да научим нищо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Под самозаблуда имам в предвид,4е понякога на 4овек му се слу4ват разни неща,които всащност са по-разли4ни в действитвелност.Но той като,4е ли има нужда да не приема истината,такава каквато,да продължава да поддаржа това от което има нужда :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Под самозаблуда имам в предвид,4е понякога на 4овек му се слу4ват разни неща,които всащност са по-разли4ни в действитвелност.Но той като,4е ли има нужда да не приема истината,такава каквато,да продължава да поддаржа това от което има нужда :hmmmmm:

Съжалявам,но нещо не мога да разбера..какви са тези неща които се случват на човек,а всъщност са по-различни в дейстителност..?Би ли дала пример?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съжалявам,но нещо не мога да разбера..какви са тези неща които се случват на човек,а всъщност са по-различни в дейстителност..?Би ли дала пример?

Нищо сложно няма.На всеки нормален човек му се случват неща,които му се струват твърде хубави,за да са истина.След време се оказва,4е те наистина не са такива,каквито изглеждат,но въпреки всичко,човек подсъзнателно продължава да иска да поддържа първоначалното "хубаво" усещане :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярно, на всеки " нормален ", но ние нали се опитваме да сме " ненормални ", може и да не ни хващат след време тези зависимости.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Свикнали сме да вярваме на очите си и на останалите си сетива. А те послъгват. То ест постоянно си живеем в заблуда. И ако Екзюпери е прав и наистина най- важните неща не могат да се видят с очите, а само със сърцето, заблудата ни отива чак до корените на съществуването ни, тъй като твърде рядко чуваме гласа на сърцето си. Но на кого му е приятно да си признае заблудата? Тогава на помощ идва Самозаблудата- ние сме прави, а ако някой/нещо се опитва да ни убеди, че грешим- толкова по- зле за него. А дали това е полезно? Не е, но е утешително за малко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нищо сложно няма.На всеки нормален човек му се случват неща,които му се струват твърде хубави,за да са истина.След време се оказва,4е те наистина не са такива,каквито изглеждат,но въпреки всичко,човек подсъзнателно продължава да иска да поддържа първоначалното "хубаво" усещане :hmmmmm:

И обратното също е вярно. Човек може да категоризира нещата, които му се случват в момента, като "нехубави". С течение на времето , обаче, осъзнава, че това, което му се е случило, е било за негово добро, дало му е шанса да се замисли , осъзнае и направи необходимото за постигане на онези неща, които биха го направили истински радостен, удовлетворен, свободен и доволен от себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъй, тъй, смислени мнения...

наистина не са такива,каквито изглеждат
ами естествено! Това са си двата полюса на скалата: Наистина - Изглеждат - напълно непримирими! Не понякога, не често, не по принцип! Изглеждането се моделира от сетивата! Истината се съизживява чрез Духа!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Самозаблуда ли е да вярва човек? "Не е", ще каже някой религиозен! "О, разбира се", ще каже някой учен. На какво да се опира една вяра, така че да не бъде самозаблуда, обект на нечия манипулация, а реален стремеж към реална цел? Ето едно мнение от преди около 2600 години:

"Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно". Е. Блаватска Тайната Доктрина, т.III, стр.401"

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:dancing yes::) Здравей, Орлин, благодаря ти за постинга. Искам да допьлня с нещо. Това всьщност е и един от най- важните постулати в педагогиката, един от най - важните принципи които сочи тя и кьм които приветства учителите да развиват и учат. Това е едно от най- важните неща от насоките на вьзпитанието. :thumbsup:

А конкретно по вьпроса: Всьщност какво е самозаблуда?! :hmmmmm: Да си отговорим на вьпроса май трябва да знаем какво е точно заблуда и от там каква е тьнката разлика между двете. Какво е заблуда?! :hmmmmm: Заблуда е някой да те вьведе в грешка относто определени неща или да се вьзползва преднамерено от грешната представа която имам и да я подсили. От тук какво може да е САМО- заблуда? Според мен човек сам се поставя в заблуда и то поради даване на превес на наивността си. Тук не участва другия и участва именно наивността схващана отрицателно, защото ако човек сьзнава, че се поставя в заблуждение това не е заблуда. Той не е в заблуждение, а сьзнателно иска и поддьржа един образ, химера, идеал или нещо такова, защото така иска, приятно му е или се предпазва от нещо.

undefined
Нищо сложно няма.На всеки нормален човек му се случват неща,които му се струват твърде хубави,за да са истина.След време се оказва,4е те наистина не са такива,каквито изглеждат,но въпреки всичко,човек подсъзнателно продължава да иска да поддържа първоначалното "хубаво" усещане
undefined
Тук нямаме нито заблуда, нито самозаблуда според мен или ако е имало пьрвоначално заблуда и тя е била прозряна, нямаме като продьлжение самозаблуда, а голямо желание за продьлжение на нещо хубаво, сьзнателно поддьржане на една представа такава каквато я искаме, като сьщевременно много добре знаем истинското положение на нещата. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орли, приеми съществуването на различни видове вяра и ги класифицирай по признака - обект: вътрешен, или външен! Предсави си, че малка част от теб е Христос! Как мислиш, че може да се изяви тази частичка във форма първоначално като е във вражеска среда?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) покойната ми баба определяше самозаблудата много сполучливо само с едно изречение:

".. и като си измисля нещо... сама си вярва... :D "

За мен самозаблудата е да повярваш, че картината на света и правилата, сътворени от твоя човешки ум са Истината за света около теб. Резултатът: спираш да обменяш информация със средата си и вместо да се "вживяваш" в нея, се опитваш да я натикаш в представата си за нея.

Ако под влюбване разбираме "обожествяване" на един човек - да, самозаблуда е.

Първо, забравяме, че няма човек, който да покрие критериите ни за "божество" и се стараем да нагодим образа на любимия към идеализираната си представа за него. Следва разочарование, недоволство, опити за "превъзпитание"....

Второ, обявяваме любимия за "слънцето и въздуха" на живота си - такава "любов" завършва с катастрофална зависимост, ревност или енергиен вампиризъм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Да се осъжда като лъжливо това,което изглежда невероятно,е естествен порок за всички,които мислят,че превъзхождат със знание другите."

Монтен

Понякога твърде бързо поставяме диагноза-"Изпаднал в заблуда"...Без да си даваме сметка,че просто чуждите възгледи и разбирания са по-различни от нашите.Както доброто-за един е добро,за друг-зло;така и истината се приема по различен начин от различни хора.И за да се избегнат всички тези обърквации и несходствия трява да се следват някакви определени и общоприети правила.Поне така предполагам :) Но в днешно време става все ро-трудно да се постигне нещо подобно :( Всички сме някак вглъбени в своя живот и липсата на време не ни позволявя да се спрем и да излезем от забързания,многопластов цикъл на грижите и проблемите...Това води до самозабравяне,оттам и до самозаблуда.Наистина ни е необходимо отделно сетиво за различаване на Истината от заблудата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Като стана вьпрос за заблудата и самозаблудата, влюбването според вас заблуда ли е или самозаблуда?"

Според мен влюбването е подсъзнателен процес. Ние не се влюбваме по желание. То просто става. Може би душата припознава своята липсваща част...Виж, заблудата и самозаблудата са си чисто съзнателни действия на ума и никой от нас не е застрахован от манипулацията му, особено в сферата на по- ниските му нива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D:D:D

Таня, говориш за половината човечета. Другата половина - ние, мъжете можем и по желание! Пак не е съвсем съзнателно, но не и съвсем несъзнателно. При нас процеса протича по-малко по-друга верига... Някои жени го познават полусъзнателно и използват методи за манипулация на нашите чувства, знам от личен опит. Точно той ми помогна да опозная процеса на влюбване и направя диференциация между половете. От гледна точка на астрално чувстване, излиза, че при жените са по-истински чувствата, но и така не е, защото разликата е само в начина на предизвикването им... :D:D:D

Искрено се надявам, че има и влюбване от по-друг характер, което възниква и отвъд душата, него обаче, не можем да проследим, обясним и причиним...

Относно самозаблудата - и влюбването в чиат вид е нещо подобно, но би могло да се трансформира в нещо по-истинско, зависи от участниците...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D

Венци, речта ми беше за влюбването от пръв поглед. Не ти ли се е случвало да срещнеш някой поглед на момиче и той да предизвика такова вълнение у теб, което изведнъж да издигне нивото ти на вибрация с няколко степени нагоре. Това са истинските желания на нашите души и това е еднакво валидно и при мъжете и при жените.

Всичко друго е манипулация на умовете ни. Те са тези, които се мъчат да заблудят или отклонят душите ни от истинските им желания, като ги карат да се съобразяват с всички измислени норми и закони или пък да не ги изпълняват или заобикалят. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Венци,ще се присъединя към Таня,защото,според мен,малко не си наясно относно понятието "Душа",а от там идват всичките ти заблуди,изясни си първо някои неща и тогава се впускай да ги критикуваш Разумно.Само приятелски съвет :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не ти ли се е случвало да срещнеш някой поглед на момиче и той да предизвика такова вълнение у теб, което изведнъж да издигне нивото ти на вибрация с няколко степени нагоре. Това са истинските желания на нашите души и това е еднакво валидно и при мъжете и при жените.

Случвало ми се е ... но впоследствие се е оказвало, че това са били желанията на моето тяло, и те определено са ми посочвали "сродно тяло", а не "сродна душа".

Доста късно разбрах, че и душата си има начин да ни покаже кой носи неин сродник - това е човек, с който си в състояние да разговаряш или мълчиш спокойно, чието присъствие не предизвиква вълнение, а усещане за лекота, свобода, спокойствие, пълноценност, хармония. Там дори не може да става дума за желания - няма какво да се желае - всичко е щастливо такова, каквото е и каквото идва. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно така-при Дшата не може да има желания,тя е в състояние на Мир,защото просто си знае,а желанията идват от егото,облечено в тление,от Ахамкара е самсарния стремеж,от никъде другаде не е,но за в-Любване изобщо не може да се говори,ако е над Душата,то не е влюбване,пък ако е и съзнателно,направо си е нагласяне.Всичките беди идват от това,че Тя-Нейно Величество Душата се бърка с нещо толкова преходно,като астралното тяло.

Много Учители,наистина, са ни учили,ама кой ли да ги чуе.Петър Дънов казва например:"Страдаме,защото не разбираме закона на Любовта.Когато Христос казва,че трябва да се отречем от себе си,Той подразбира да излезем от тая мрачна стая на своя егоизъм и да влезем в закона на подобието-закона на Любовта.Сега гледайте да минете през фазата на задължителната любов и да дойдете до фазата на свободната Любов.В задължителната любов се вършат престъпленията,а в свободната Любов няма абсолютно никакви престъпления.То е Любов към всички,но не е външна форма."

Та,само когато заглушим крясъците на егото,тогава ще чуем нежният шепот на Душата си,което е Истината или на друга Душа,която ни е сродна.Точно това е искала да каже Таня и аз съм много съгласна с нея-с няколко степени нагоре казва,над всякакви астрални и разумни ми ти работи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Радвам се, че много добре разбирате мъжкото влюбване! Те и влюбванията от пръв поглед на мъжете с лопата да ги ринете...

Желая ви и една Нова душа, която по погрешка си мислите, че вече притежавате. Това естествено ще е проблем за придобиването и, но ИСКРЕНО ви я желая! Нейното придобиване е изправянето на пътеките пред Господа, а Той на това ни е учил. Изглежда за вас обаче " Новораждането от Вода и Дух " е безсмислено понятие... Щом настоящето жизнено състояние ви удовлетворява, значи ви е съвършенна и настояшата душа, тази която е извършвала дълъг процес на грехопадение...

Душата за която вие говорите като атрибутивна ни, ние оставихме в Едем и към нея се опитваме да се завърнем... Като ви слушам, може би вече сте си я възвърнали! Не мислете обаче, че всички сме успели! След като сте вече в Божието царство - честито!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ехххх...........душата!!!! :1eye: Колко е красива тя! :king::feel happy:

А ето я и нея - :

"ПЪРВА КНИГА МОИСЕЕВА

БИТИЕ

ГЛАВА 1

26.След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всичките гадини, които пълзят по земята.

27.И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го сътвори; Мъж и жена ги сътвори.

29.И речи Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всяко дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна;"

"ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

ГЛАВА 1.

1. Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.

2. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му;

3. Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама;

4. Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;

5. Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея;

6. Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена;

7. Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;

8. Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;

9. Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;

10. Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;

11. Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му - през време на преселението Вавилонско.

12. А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля;

13. Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;

14. Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;

15. Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова;

16. Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.

17. И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет рода."

Колко рода менаха вече - от Христа до днес?

Дали не иде време на нова промяна?

Ехххх.... душата!!!Красива е тя и добра!

:smarty::yinyang::smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×