Валентин Петров Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 Не познавам човек , който да се учи по някакъв друг начин освен от грешките си и опитността си Виждал съм такива хора. Единият е от Русия, математик, Артьом се казваше, когато го познавах беше млад студент. Обикновен, на ръст под средния. Но много смел. И може би в това е тайната - от смелостта идва спокойствието, а спокойният може правилно да мисли. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 Да руснаците са известни със своята смелост, често граничеща с глупостта. Страхът е нужен в малки количества, за да се пази животът. Самосъхранение! "Който е срещу живота, той е срещу Мене.” Наистина има хора, които се учат и от чуждите грешки, а има и хора, които са спрели да грешат. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 има и хора, които са спрели да грешат. Може би... Аз за съжаление не познавам такива... Виж познавам доста хора, които смятат, че никога не грешат по принцип... Или хора, които се опитват да убедят другите, че са застраховани от грешки. За мен лично няма грешки и вина - има опитности и уроци... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 (edited) То страхът си е голямо шубе! Както и с мен, Донче, както и за мен. Ами аз започвам да проглеждам, ама още премрежвам, защото инак ще ослепея. Има такива, Донке, има. Ако си сгрешила какво от това? Ако си виновна какво е това? Всичко това е илюзия. Защо е тоя страх? Редактирано Октомври 10, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 Грешно ли схващам, че се тълкува като страх утвърждението, че няма грешки и вина? Всъщност е обратното: Когато тези понятия владеят съзнанието ни, неизменно водят за ръка страха и старанието да бъдат предвидени и предотвратени или признати и изкупени някакви грешки. Понятието "грешка" води до смисловия "грозд - кластер" - вина, наказание, изкупление, както и до опозицията -правилно. (Думите с негативни значения са "злоупотреба със словото".) Когато тези понятия са вклинени в съзнанието ни, умът ни рано или късно, явно или скрито от нас, започва да ги търси и намира не само у себе си, но най-вече у другите. Според мен не страхът, а Любовта (безусловната) е тази, която трансформира понятието "грешка" в "опитност и урок". И сега си мисля за темата - ами не е ли самозаблуда, ако наречем някоя своя опитност - грешка? Та нали и тя ни е от Бог "осигурена" и за нея благодарим повече отколкото за покоя... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 (edited) Грешно ли схващам, че се тълкува като страх утвърждението, че няма грешки и вина? Всъщност е обратното: Когато тези понятия владеят съзнанието ни, неизменно водят за ръка страха и старанието да бъдат предвидени и предотвратени или признати и изкупени някакви грешки. Понятието "грешка" води до смисловия "грозд - кластер" - вина, наказание, изкупление, както и до опозицията -правилно. (Думите с негативни значения са "злоупотреба със словото".) Когато тези понятия са вклинени в съзнанието ни, умът ни рано или късно, явно или скрито от нас, започва да ги търси и намира не само у себе си, но най-вече у другите. Според мен не страхът, а Любовта (безусловната) е тази, която трансформира понятието "грешка" в "опитност и урок". И сега си мисля за темата - ами не е ли самозаблуда, ако наречем някоя своя опитност - грешка? Та нали и тя ни е от Бог "осигурена" и за нея благодарим повече отколкото за покоя... Няма нищо (никакво тълкование), защото всичко е илюзионна действителност. Да тълкуваш илюзията като урок, грешка, опитност и вина, е нашата детска наивност. "Не" знам защо, ама почти винаги реагираш като "попарена", като чуеш за болка, вина, грешка, съд, оценка и ги заместваш с по-"меки" думи. А всичките думи и всичката "наша действителност" е илюзия. Така че - споко. Редактирано Октомври 10, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.