Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Христо

Болните деца

Recommended Posts

Guest hrisko_89

Преди време си писах в нета с една жена, която каза че предишната и работа е била да се грижи за болни деца, вършило го е с години. Според нея някои от болните деца са злобни по рождение, а други не. Аз и казах, че т.нар. от нея лоши деца, всъщност от болестта са се озлобили, а не са такива по природа. Тя отвърна, че при едни и същи страдания, някои от децата са добри, а други са лоши и са си такива по природа. Дали е вярно, че обстоятелствата не създават характера, а само му дават възможност да се прояви или пък просто някои не издържат на изпитанията и се озлобяват ? Може би и двете твърдения са верни в някаква степен.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля ,че единствено страданията оформят характера на едно дете.От друга страна децата са толкова сензитивни,дори да са на 1,2,3 години и реагират толкова адекватно на ситуации и хора,че дори аз не бих могла да реагирам толкова манипулативно и гъвкаво на бързи промени в обстановката.А това ако не се прекрати става характерче, с което трудно човек се преборва.Понякога дори елементарни рутимни действия,карат детето да ги приема като задължение към него и т. н.пречупвайки ги през собственото си не малко его.Тъй,че дори с едно здраво дете е трудно да се постъпва правилно, за да не се получават гафове.А примери за злобнички здрави деца много.Така че за мен въпроса е малко не точен.ПРи децата нещата не са поставени по съсия начин както при нас и според мен дори не са осъзнати в същия смисъл в който ние разбираме осъзнати действия.Например пуснете две 2-5 годишни ангелчета с кош играчки и след пет минути и двете ще дърпат и плачат за една и съща играчка и никое няма да отстъпва.По скоро при децата надделява инстинкта според мен а не собствения им характер , по скоро възпитанието и модела на родителите или някой на когото подръжават от близките.И все пак родителя усетил някакво не дотам добро качество у детето си би трябвало да обясни ,да въздейства, просто да реагира по някакъв начин.Така че нещата не опират само до характера на детето,което безусловно то си има ,но характера разбирам спокойно ,буйно ,с въображение или не.Може би това е темперамент.Останалото мисля ,че се изгражда.Ако детето удари котка,от любопитство и тя започне да бяга лошо ли е?Ако я удари следващия път по-силно за да види как ще реагира и дали може да бяга по-силно лошо ли е детето? А ако баща му същевременно стреля по котките с въздушна пука,лошо ли е детето?В смисъл ,че детето изнакално тръгва да изучава светът от опита си защитено от своите инстинкти,а ние го насочва ме да мисли и го въвеждаме в светът на абстрактното.Ако вървим обаче в друга посока децата имат и едно особенно шесто чувство в смисъл ,че има хора които само с присъствието си могат да накарат детето да заплаче,което до ден днешен не мога да си обясня по никакъв логичен начин.Когато едно дете е злобно,значи тази злоба е изградена в него по някакъв начин,тя не се е появила от нищото.На злоба 99%човека ще отвърнат със злоба.Защо тогава детето е злобно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казват, че болеста е и урок, и ограничаване.

Учителят казва, че "....всеки дух сам гради тялото си и не е виновна майката за това какво е тялото му . ..."

Макар и тя да трябва да се старае да има разумен и здравословен начин на живот.

Спомням си нещо от Библията - попитали Исус защо един човек е куц и сляп. А той казал, че ако той е здрав, то би обиколил и потопил замята в кръв.

Останах изумена от последните 2-3 книги на Н.С.Лазарев. След 12 книги "Диагнсотика на кармата" той е достигнал определено ново ниво и има нова серия книги:

"Първи стъпки в бъдещето", "Възпитание на родители" - част 1 и 2.

Ще преразкажа по памет, защото книгите не са в къщи:

""....На Бог дяволчета не са му нижни. Колкото повече егоизъм и себичност има в една душа - толкова повече Бог ще в постави при трудни условия и ще е в семейство, което да мачка тези му наклонности за властване. Или ще има трудно детство, ще има генетични проблеми, тежки заболявания...""

..Сега на Запад има "епидемия" от психични разстройства, болести от аутистичния спектър и синдром на Даун.. Доказано е, че ако при някой случай има огромно подобрение, то децата стават диви, аграсивни, неуважителни - значи Бог ги е ограничил по този начин.... А с болеста са по-кротки, меки, спокойни.

Науката също яростно спори кое е по-важното - гените или околната среда?

И вече печелят гените като фактор за развитие. Дори и само защото гените и вроденият темперамент влияят на отношенията с околната среда.

Така, че едно дете си има свои много сериозно заложби, от друга страна попада в семейство със специфичен микроклимат и може да стане и изявител/гръмоотвод на подтиснатите емоции и модели.

Преди мислех, че всички бебета си приличат. Но после в родилния дом видях как всяко бебе си има характер и излъчване.

Определено вярвам, че бебетата/децата хич не са празен лист бяла хартия, а по скоро дебела книга, която родителите трябва да прочетат внимателно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Преди мислех, че всички бебета си приличат. Но после в родилния дом видях как всяко бебе си има характер и излъчване.

Определено вярвам, че бебетата/децата хич не са празен лист бяла хартия, а по скоро дебела книга, която родителите трябва да прочетат внимателно.

Да, Viki3, и аз смятам така :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Категорично и аз мисля така момичета. Е, има и кармични обусловености. Но пък по-старите, напреднали души си избират родителите, тъй че :feel happy:

Всяко бебе/човек си идва със своите предопределености и заложби. Всяка душа има определени уроци и път, по който върви, за да развие потенциала си. Е, разбира се има я и свободната воля-творческа. Която вече е от средата. Всичко добро или лошо, което и ние сме срещали в живота си ни е формирало като човешки същества.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христос казва: " Добрият човек от съкровището на своето сърце вади добрините, а злият - злините."

Попаднах случайно на този цитат от "Сила и живот" т.2. стр. 479.

А и по принцип подкрепям, че още от деца хората имат свой формиран характер. Друг е въпросът, че в ранна възраст може да се окаже по-лесно влияние върху него. И в късна възраст може - чрез страданието, донерсно от съдбата. Реакцията със зло е просто по-дългият и криволичещ път.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×