Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Дарбите/талантите


Guest Христо

Recommended Posts

1.Каква е причината в едно и също семейство/ род повече от един човек да има дадена дарба/талант ? Това означава ли, че дарбите/талантите се предават по наследство или просто души със сходни дарби/таланти се прераждат заедно ?

2. Гледах малко от предаване, в което гостуваше Къци Вапцаров. Той каза, че ако имаш талант и не си го развиеш, след като умреш ти се карат и ти държат сметка, че не си го развил. Задължително ли е да развием през живота си всички дарби/таланти, които носим в себе си ? Аз например съм свирил на музикален инструмент, но ме мързеше, НЕ ми идваше от вътре да свиря и се отказах, не продължих.

Линк към коментар
Share on other sites

Каква е причината в едно и също семейство/ род повече от един човек да има дадена дарба/талант ? Това означава ли, че дарбите/талантите се предават по наследство или просто души със сходни дарби/таланти се прераждат заедно ?

Самият талант не мисля, че може да се предаде по наследство, но по наследство могат да се предадат някои черти спомагащи за разкриването на таланта. Примерно един пианист с къси пръсти ще бъда в доста по-неизгодна позиция, отколкото пианист с дълги пръсти, затова и човек, ако трябва да развие музикалния си талант в дадено прераждане, вероятно ще се роди от родители, които генетически ще му осигурят подходящи ръце. Значи наследствения фактор присъства, но не е първостепенен. Както казваш, душите със сходни дарби се прераждат заедно, защото интересът на родителите в дадена област до голяма степен може да гарантира, че и децата ще имат условия да се развият в същата област. Децата, особено в най-ранна възраст се учат до голяма степен подражавайки на родителите си, и ако родителя не изолира децата от музикалните си занимания и интереси, то е много вероятно в тях да бъде пробуден интерес към музиката. Подобното привлича подобното. Дете с музикален талант може да се роди и при немузикални родители, но това ще е до голяма степен кармически създадена пречка. Да не се забравя, че човек е нужно да се развива в множество насоки, а не само в една, примерно музикално и достигналия музикална гениалност в определен живот да бъде „спънат“ в музикално отношение (в смисъл да не му бъдат предоставени подходящи условия) за да може да насочи усилията си за развитие и в други посоки.

2. Гледах малко от предаване, в което гостуваше Къци Вапцаров. Той каза, че ако имаш талант и не си го развиеш, след като умреш ти се карат и ти държат сметка, че не си го развил. Задължително ли е да развием през живота си всички дарби/таланти, които носим в себе си ? Аз например съм свирил на музикален инструмент, но ме мързеше, НЕ ми идваше от вътре да свиря и се отказах, не продължих.

Всяка човешка мисъл поражда верига от следствия и чрез това човек сам си създава всички награди и наказания. Човек е на земята за да се развива, да развие качества и способности, които да използва в подкрепа на духовното развитие – своето и на останалите хора. Музиката примерно е средство за развитие на такива духовни качества, но сама по себе си не може да бъде цел на човешкия живот от духовна гледна точка.

Линк към коментар
Share on other sites

A какво става, ако имаш някакво умение, владееш го много добре, но по някаква причина хората не го търсят?

Линк към коментар
Share on other sites

A какво става, ако имаш някакво умение, владееш го много добре, но по някаква причина хората не го търсят?

Хората търсят какво ли не. В търговските отношения трябва да се съобразяваш с това, но при духовното развитие, то е по-скоро нещо, което те задържа по пътя. Значимостта на едно умение не е задължително да върви ръка за ръка с признаването му от страна на другите.

Линк към коментар
Share on other sites

Гледах малко от предаване, в което гостуваше Къци Вапцаров. Той каза, че ако имаш талант и не си го развиеш, след като умреш ти се карат и ти държат сметка, че не си го развил. Задължително ли е да развием през живота си всички дарби/таланти, които носим в себе си ? Аз например съм свирил на музикален инструмент, но ме мързеше, НЕ ми идваше от вътре да свиря и се отказах, не продължих.

И аз гледах Къци при Венета... На етапа, на който е той в момента (т.е. вярващ в това, че заслужава да му се карат) вероятно ще го смъмрят лекичко, кой знае (ако има недоразвит талант!... Сигурно затова така се хвърля в различни поприща; лошо няма)... :D

Обаче - принципно, той не е прав... Защото всеки човек, без изключение, съдържа в зародиш всички дарби и таланти (пълния комплект)...Само въпрос на време и на случай, през преражданията е, коя дарба/талант, кога и дали ще се развие (инспирирана от Духа и утвърдена чрез Божията Воля)...

В света има само една Воля и всичко добро й е подвластно... Тя се грижи за всичко, "на времето му", т. е. в подходящия за това момент и в интерес на всички Живи Същества (т.е. ако вече има достатъчно музиканти, както казва бате Енчо, според Божия Промисъл, развитието на твоята дарба се отлага и засега ти се дава "мързел"... Шегувам се, разбира се, но нещо такова става - гледа се глобално на въпроса, а не се решава поединично). :) ...

Линк към коментар
Share on other sites

Учила съм живопис и графика.Отначало си мислех ,че всеки ако се старае ще успее да нарисува нещо добре.Имахме някаква експериментална програма,наричам я така защото я правеха и прилагаха едновременно -за първи път.Получаваха се някакви недотам обмислени парадокси.Та имах колеги които никога не бяха рисували,някои рисували малко и други които идваха от художествени училища.Интересно ,че имаше хора ,които макар да не бяха добре школувани рисуваха добре и се поддаваха на обучение,а имаше такива които не можеха да рисуват и макар с голямо старание и усилие за две години почити не мръднаха.Та на това 1% талант и 99% работа не вярвам.Интересно е ,че един от колегите ,който беше доста неуспешен художник стана много добър фотограф.Един от преподавателите ни казваше ,че рисуването е начин на мислене.Ако това е вярно то колегата-фотограф явно не е велик мислител ,но има нещо друго развито ;) и то много какво е съм се замисляла и още не съм се обосновала пред себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Да не се забравя, че човек е нужно да се развива в множество насоки, а не само в една, примерно музикално и достигналия музикална гениалност в определен живот да бъде „спънат“ в музикално отношение (в смисъл да не му бъдат предоставени подходящи условия) за да може да насочи усилията си за развитие и в други посоки.

....

Човек е на земята за да се развива, да развие качества и способности, които да използва в подкрепа на духовното развитие – своето и на останалите хора. Музиката примерно е средство за развитие на такива духовни качества, но сама по себе си не може да бъде цел на човешкия живот от духовна гледна точка.

Това е моят случай. Цял живот Негово Величество Случаят е против това да се занимавам с музика. Семейството ми не е немузикално, напротив, много музикално и никога не са ми пречили на развитието на дарбите, но не са ги вземали много насериозно. И дума да не става това да ми става професия. Преди да стигна до това сама да го осъзная, много знаци ми се даваха, че имам и други дарби, които трябва да развивам. Но явно съм имала нужда да се убедя сама - посчупвайки си малко главата. В последствие си дадох сметка, че с отказа от музиката като професия и развитието на другите дарби ще съм много по-полезна на хората, отколкото ако превърна музиката в самоцел. Тя просто ме поглъщаше. Толкова е голямо влечението ми към нея. Една прекалено страстна любов, бих казала, която не стимулира изявата на най-доброто у мен.

Учителят казва, че човек има много дарби, но една е тази, от която трябва да почне. Нея намери ли и развие ли, всички други ще се "навържат" към нея и ще си намерят мястото. Така става и с музиката - тя се връща в живота ми, но в съвсем друг контекст. И вече е обич, не страст. Или да кажем овладяна страст.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

" На етапа, на който е той в момента (т.е. вярващ в това, че заслужава да му се карат) вероятно ще го смъмрят лекичко, кой знае"

Не би ли трябвало поведението на съществата в отвъдното, да не се влияе от това дали вярваме или не вярваме, че те ще ни се карат, защото някой може да е много грешен и да вярва, че хич няма да го смъмрят, тогава няма ли да го смъмрят, само защото той е вярвал, че няма да го сторят ?

Линк към коментар
Share on other sites

" На етапа, на който е той в момента (т.е. вярващ в това, че заслужава да му се карат) вероятно ще го смъмрят лекичко, кой знае"

"Не би ли трябвало поведението на съществата в отвъдното, да не се влияе от това дали вярваме или не вярваме, че те ще ни се карат, защото някой може да е много грешен и да вярва, че хич няма да го смъмрят, тогава няма ли да го смъмрят, само защото той е вярвал, че няма да го сторят ?"

Малко се пошегувах с "мъмренето"... и не знам как сега да изляза от това положение, брат! :)

Докато дойдем до задоволителен отговор на въпроса "за поведението на Съществата в отвъдното" - трябва много други понятия да разчепкаме, защото - самата му постановка тук е твърде семпла...(Няма как тъй изведнъж да ти обясня алегоричния смисъл на тази идея) :) ...

Но, в общия случай - ако някой мисли за себе си, че е много грешен - трябва спешно да обърне внимание на духовните си занимания , да задълбочи знанията си по въпросите на духовното извисяване, за да намери спокойствие... Ние се стремим към чистота на сърцето и светлина на ума... Тези неща са напълно постижими, не са утопични... :) И ако човек е направил всичко, според възможностите си, за да възстанови връзката си с Бога - още докато е тук, в телесната си материална форма - тогава наистина няма от какво да се страхува в отвъдното...

Обаче - Законът гласи, че човек наистина се оправдава чрез вярата си... От тук - мърдане няма... :) Това е многозначително!... ;)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

2. Гледах малко от предаване, в което гостуваше Къци Вапцаров. Той каза, че ако имаш талант и не си го развиеш, след като умреш ти се карат и ти държат сметка, че не си го развил. Задължително ли е да развием през живота си всички дарби/таланти, които носим в себе си ? Аз например съм свирил на музикален инструмент, но ме мързеше, НЕ ми идваше от вътре да свиря и се отказах, не продължих.

Според мен и Къци страда от една широко разпространена "болест" - повърхностен прозелитизъм. Чел-недочел, разбрал-недоразбрал почва да проповядва "правата" вяра и да спасява света.

http://vbox7.com/play:86678ec9

Е, предполагам, че всеки някога е боледувал или ще боледува от нея, тъй като такъв е порядъкът на нещата. :hypocrite:

Колкото до талантите, за да се проявят им трябва определени условия. Да речем, има хора, които са музикални, но няма къде да ходят на уроци или инструментите са много скъпи, или няма време и т.н. И талантите си остават латентни. :yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Талантът/умението/дарбата сам по себе си е нищо. Имаме музикален талант или пък на другия полюс – умение да лъжеш и да крадеш и т.н., но задължително следва да има някаква сфера към която се отнася таланта. По отношение на злото може би е по-точно да говорим не за талант, а за предразположение към злото. Защото същите качества, които човек използва за да твори зло, при промяна на предразположението му, ще бъдат използвани и в новата посока.

Линк към коментар
Share on other sites

„Победителите не ги съдят“. От втория вариант е по-лесно да се достигне до победата, но той все още не е победа. Тук разбира се говорим за хора, които вършат зло поради заблуда, от егоизъм и невежество, а не съзнателно с единствената цел да навредят.

Линк към коментар
Share on other sites

Кое е по - добре ? Хич да не се проявява таланта, или да го проявява в съответствие с предразположение към зло ?

Какво разбираш под "предразположение към зло"

Линк към коментар
Share on other sites

Учителя за опитите за развиване на качества и таланти:

"...Избягвайте опити, на които краят води към нещастие. Направите ли такъв опит, молете се да дойде възрастният и разумен човек с ножчето си, да пререже въженцето, преди още бомбата да е избухнала. Като видите, че реже въжето, не се сърдете, че се бърка в работите ви. Той ви спасява от нещастие. Благодарете му, че прерязва въженцето. Следователно видите ли, че започнатата работа не върви, или дойде някой да ви попречи, не роптайте. Щом работата ви не върви, това показва, че невидимият свят ви препятства, за да ви избави от едно голямо зло. 10 пъти да развалят работата ви, не съжалявай. За предпочитане е да прережат въженцето на твоя опит, отколкото да го оставят да изгори и бомбата да избухне. За пример, някой следва по медицина, но работата му не върви. Навсякъде среща пречки: в изпитите пропада, другарите му не го обичат. Той се чуди защо става така. – Много естествено. Медицината не е за него. И да свърши по медицина, той не може да бъде полезен на хората. За да не страда повече, предварително прерязват въженцето на неговия опит. Друг следва по богословие, но не му върви. – Защо? – Някой прерязал въженцето му. Човек трябва да се заеме с тази работа, която е определена за него. ...:"

От "Методи за самовъзпитание".http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_2

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Кое е по - добре ? Хич да не се проявява таланта, или да го проявява в съответствие с предразположение към зло ?

Какво разбираш под "предразположение към зло"

Това е израз на Станимир. Сигурно се има предвид влечение към злото.

„Победителите не ги съдят“. От втория вариант е по-лесно да се достигне до победата, но той все още не е победа. Тук разбира се говорим за хора, които вършат зло поради заблуда, от егоизъм и невежество, а не съзнателно с единствената цел да навредят.
Това за победителите не съм сигурен, че го разбирам. Не става дума за това някой да прави нещо си с единствената цел да навреди.

Защото същите качества, които човек използва за да твори зло, при промяна на предразположението му,
Щом става дума за предразположение, означава че човекът има желание да действа в съответната творческа насока, защото просто го влече, макар и да съзнава, че тази посока не е много градивна ? Не се визира някакво самоцелно вредене на другите. Изразяването(неизразяването) на талант, доколко трябва да е обвързано с осъзнаването на градивността или неградивността от съответните изрази. Редактирано от Христо
Линк към коментар
Share on other sites

„Победителите не ги съдят“. От втория вариант е по-лесно да се достигне до победата, но той все още не е победа. Тук разбира се говорим за хора, които вършат зло поради заблуда, от егоизъм и невежество, а не съзнателно с единствената цел да навредят.
Това за победителите не съм сигурен, че го разбирам. Не става дума за това някой да прави нещо си с единствената цел да навреди.

Това за победителите означава много неща. Едно от тях е, че и най-големият грешник може да осъществи духовно развитие, ако намери правилната посока и това, което ще се запомни е достигането на крайната цел, а не греховете, които е извършил.

Линк към коментар
Share on other sites

Някои хора имат талант в компютърната сфера, но създават игри с насилие с цел да печелят пари, макар да съзнават, че игрите им може да навредят на децата. По - добре ли е такива хора нищо да не създават в тази сфера, отколкото да създават игри с насилие ? Ами ако и те самите обичат да играят на такива игри и си ги влече и им се отдава да създават бойни игри ? Ако му се правят игри с екшън, а не интелектуални или духовни ? по - добре ли ще е да не прави никакви игри ?

Редактирано от Христо
Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Дарбата, талантът - не са нещо, което води до негативни последици. Другото не е дарба.

Не можем да кажем, че някой има талант да поставя динамит на сгради и те хубаво да гръмват във въздуха.

Да, ако този човек се занимаваше с фойерверки, бихме могли да кажем, че има талант ако са някакви много красиви и нетрадиционни.

Можем да кажем, че му се отдава, но без артистичната страна на нещата няма талант.

Много малко хора имат изобщо талант за нещо и са се хванали да работят върху себе си - напъват се - както кокошка се напъва да снесе яйце... пък то като имаш талант за нещата - няма напъни.

Интересувам се от визуално изкуство. Доста от моите приятели се интересуват от фотография - и виждам кои от тях правят добра фотография - точно онези, които най-малко се напъват - просто хващат фотоапарата и снимат... композицията им идва "от вътре".

Другите четат книжки за разни разположения на обектите по силните точки на кадъра, за разни диагонали, за пресичане на линии и златни сечения, но не им се получава. Едните имат усет, другите - нямат. Да, ще го развият, но това няма да стане като четат разни книжки по цял ден.

Най-таченият фотограф от цели поколения Анри Брессон, казва, че научил фотографията като прочел упътването на фотоапарата си /тогава фотоапаратите са били всичките филмови и с упътвания от 10 стр. приблизително/... и след две седмици практикуване вече бил станал фотограф.

Да, ама защо няма втори Брессон? Защото "очите" на Брессон са си негови. Един-единствен и неповторим. Може да се имитира, но имитацията, дори и по-добра от оригинала, няма никаква стойност...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...