Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

"Его" в превод значело "аз". Така може "его" да е това, с което азът се идентифицира. Всъщност може и нещо доста по- обективно да е. Така или иначе, в пътя си "аз" стига до една стена. И започва да се чуди: Откъде идва тази стена? Какво да я прави? Някои азове се чувстват болезнено затворени зад тази стена. Други- защитени. Трети- изобщо не виждат стена, а виждатзеления безкрай на прекрасната си грахова шушулка ...

Така и думи като "егоцентричност", "егоизъм" не звучат хвалебствено. Но пък "аз", кой знае защо- звучи гордо.

Какво е его и каква е ролята му в Пътя на човека според вас?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек може да се осъзнае на различни нива. Представата за „аз“ се определя от нивото на съзнанието, от плана върху който съзнанието е фокусирано. Всеки човек е една индивидуалност – уникална и неповторима. На човека са предопределени безкрайни възможности и величие. В последното не трябва да се търси някакво желание за надмощие, доминиране и превъзходство, защото казаното е валидно за абсолютно всички.

Егото, така както първоначално се е разбирало, е изразявало човешката индивидуалност. После то се пренася върху личността, т.е. илюзията за себе си ограничена в отделното физическо въплъщение, идентифицираща се със себецентрираните мисли, желания и амбиции. Оттам и понятието „егоизъм“, като нещо произтичащо от егото, но това е само отражение на истинското Его.

Да, в много духовни учения се говори за илюзията за отделност и повечето хора си представят преодоляването й като някакво изчезване на индивидуалното съзнание, на представата за себе си, но всъщност, не мисля, че това отговаря на истината. По-висшето състояние на съзнанието обхваща в себе си по-нисшето, а не го изключва. Човек винаги ще се чувства като специфично, уникално и неповторимо проявление на Божественото и по този начин различен от всичко останало. В същото време човек може да осъзнае, че в основата на всичко съществуващо стои едно и също нещо и външните различия са просто временни (но вечни чрез промяната си) развиващи се форми на проявление на стоящата в основата им единна и безкрайна Божественост. Двете последни изречения не си противоречат и могат да бъдат съгласувани.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стан, "висшото" осъзнаване не е "нисшото" с нови дрешки.

Ти реши, кое какво обхваща.

Та, има различни нива на осъзнаване на егото...

Вярвай ми, вселенски шампион съм по големина на егото. И докато си ми подгласник, вероято няма да ме разбереш. :lol:

Относно себецентрирането, много ни куца погледа, че въобще не е отгоре, да види общия план. Тук са ни най-големите кристализиращи проблеми.

Пътят е действеност. А действеността е активност на егото. Освен когато пътят не върви по мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стан, "висшото" осъзнаване не е "нисшото" с нови дрешки.

Ти реши, кое какво обхваща.

Та, има различни нива на осъзнаване на егото...

Вярвай ми, вселенски шампион съм по големина на егото. И докато си ми подгласник, вероято няма да ме разбереш. :lol:

Относно себецентрирането, много ни куца погледа, че въобще не е отгоре, да види общия план. Тук са ни най-големите кристализиращи проблеми.

Пътят е действеност. А действеността е активност на егото. Освен когато пътят не върви по мен.

Как пък успя да преиначиш всяка моя дума? Направо ти се чудя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз ти се чудя. То ще да е от разликите във възрастта. :D

Я сега, кажи ми, нима аз тълкувах твоите думи?! Исках само да ти дам една насока. Това бяха моите думи, не съм се боричкал с твоите.

Ама, иначе, все по темата сме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам какво е его. Опитвам се да разбера, но сам не мога. Просто като чета вашите мнения също не разбирам. Понякога пък си мисля, че разбирам, но после се оказва, че не съм разбрал. Единствено в моментите, когато се чувствам част от цялото може би ...

Четох, че "това е нещо, което сме забравили".

Редактирано от petarstankov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Четох, че "това е нещо, което сме забравили".

Лошо. Толкова много неща сме забравили, кое ли от всичките ...

А може и само него да помним, та затова да сме забравили всичко останало?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам. На мен сигурно нещо ми убягва защото с голяма трудност пиша какво мисля.

Кое е "него" и "всичко останало"? Понякога имам надежда, че ще почна да разбирам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Его" в превод значело "аз". Така може "его" да е това, с което азът се идентифицира. Всъщност може и нещо доста по- обективно да е. Така или иначе, в пътя си "аз" стига до една стена. И започва да се чуди: Откъде идва тази стена? Какво да я прави? Някои азове се чувстват болезнено затворени зад тази стена. Други- защитени. Трети- изобщо не виждат стена, а виждатзеления безкрай на прекрасната си грахова шушулка ...

Така и думи като "егоцентричност", "егоизъм" не звучат хвалебствено. Но пък "аз", кой знае защо- звучи гордо.

Какво е его и каква е ролята му в Пътя на човека според вас?

Въпросът за егото е възлов, при изпълнение на максимата: "Познай себе си!"... Всеки може да каже нещичко по въпроса и всеки ще бъде прав - според личното си гледище... :)

Вярно е, че би могло да има (и наистина има) различни верни мнения, но ако се поограничим малко в изследванията си - с цел - по-голяма точност , бихме могли да кажем, напр., като първо приближение, така: "Его - това е нашата нереална част, която ни кара да обвиняваме за проблемите си някого, извън нас"... :) Това е практичното звучене на понятието; това е егото... :)

"Каква е ролята му в Пътя на човека?" - Егото трябва да се обуздае, да се подчини... :) Остава най-важният въпрос : Как?... :)

Ще бъде много полезно, ако прочетем и други дефиниции за егото... Предложената от мен е (умишлено) непълна, но предлагам да схващаме егото като функция на ограничения човек, (а не и на свободния), за да има практична полза за всички, по отношение на духовното ни израстване...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някой беше казал, че егото е единственото нещо, което не съществува. Бог е реален, светът също е реален, но такова нещо като егото - няма. И беше даден метод та всеки да си го докаже. По време на медидация да се опита да го отрие. Егото е една мъгла, която слънцето на осъзнаването разпръсква.

:3d_043:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Его - това е нашата нереална част, която ни кара да обвиняваме за проблемите си някого, извън нас"

Ще бъде много полезно, ако прочетем и други дефиниции за егото... Предложената от мен е (умишлено) непълна, но предлагам да схващаме егото като функция на ограничения човек, (а не и на свободния), за да има практична полза за всички, по отношение на духовното ни израстване...

Така понятието „его“ се принизява в максимално възможна степен и изцяло се излиза извън първоначалния му смисъл влаган в древността. За да предотвратят това, някои учения въвеждат разделение на Висше и нисше его, (също на Висш и нисш аз,) защото чувството за „аз“ е погрешно да се приравнява към егоизма и не противоречи на неограничеността и свободата на човешкото съзнание, а точно обратното – без него съзнание въобще не може да съществува.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някой беше казал, че егото е единственото нещо, което не съществува. Бог е реален, светът също е реален, но такова нещо като егото - няма. И беше даден метод та всеки да си го докаже. По време на медидация да се опита да го отрие. Егото е една мъгла, която слънцето на осъзнаването разпръсква.

:3d_043:

Ми ... щом има какво да разпръсква слънцето на осъзнаването, не ще да е хич да не съществува.

Внимателно с егото ... И Мао беше казал, че атомната бомба е книжен тигър ...

Петър, него- егото. То е от нещата, които, така, както не съществуват, засенчват всичко останало, май...

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Багира, черна пантеро от приказките, недей с лека ръка отхвърляй основата на будиския мироглед, сравнявайки го с глупостите на Мао. Духовните хора по света не винаги мислят по един и същ начин. Но при тях също има хляб, има и вода.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Его - това е нашата нереална част, която ни кара да обвиняваме за проблемите си някого, извън нас"

Ще бъде много полезно, ако прочетем и други дефиниции за егото... Предложената от мен е (умишлено) непълна, но предлагам да схващаме егото като функция на ограничения човек, (а не и на свободния), за да има практична полза за всички, по отношение на духовното ни израстване...

Така понятието „его“ се принизява в максимално възможна степен и изцяло се излиза извън първоначалния му смисъл влаган в древността. За да предотвратят това, някои учения въвеждат разделение на Висше и нисше его, (също на Висш и нисш аз,) защото чувството за „аз“ е погрешно да се приравнява към егоизма и не противоречи на неограничеността и свободата на човешкото съзнание, а точно обратното – без него съзнание въобще не може да съществува.

Известно е, че противоречията се раждат, от влагане на различно съдържание в едно и също понятие...Това е аксиома.

Известно е също така, че понятията (думите), имат функцията единствено и само да ни доведат до СМИСЪЛА на нещата... Когато смисълът се схване, думите стават излишни...Това също е аксиома.

Всеки автор, (по различни свои си причини), влага свое, различно съдържание и в понятието ЕГО... Т.е. то се мени това съдържание, варира у всекиго - и у авторите, и у нас, когато сме сугестирани от тях... Обаче, ние търсим смисъла и затова сега се опитваме да напаснем различните съдържания на личните ни понятия за ЕГО така, че да проведем дискусията...Ще успеем ли? :)

"Така понятието его се принизява" - нищо не се принизява; напротив - опитваме се да намерим някаква обща за всички база... Защото убежденията ни - общо взето са инспирирани от книгите, които сме прочели...

Браман много точно отбеляза, че такова нещо като его, в реалността няма... Обаче ние живеем в илюзията, не сме стигнали още до реалността... Мъчат ни такива понятия - като "грях", "вина" и др. с обратен знак... (И разбира се - егото ни намира отново повод да лидерства :) , то винаги се опитва да изплува като масло над водата, да се наложи)...

Някъде съм срещала такава понятийна постановка - Божествен Аз (Духът); Висш Аз (Душата) ; нисш аз (егото)...

Но и това е само условно; пак подчертавам - то не е абсолютно, относително е... Но ни е нужно - единствено с учебна цел (каквато е по принцип винаги ролята на понятийния апарат ), в търсене на СМИСЪЛА, който е общ за всички ни...Думите (понятията, колкото и да са неточни) - само ще ни доведат до този смисъл... :) Те нямат никакво друго назначение...( Та - ако горното е неприемливо, можем да дефинираме друга понятийна среда, за целта; няма никакво значение)... :)

А целта е - да разнищим това ЕГО, без да го принизяваме (пази Боже), но и без априори да го приемаме за Свещена Крава... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Багира, черна пантеро от приказките, недей с лека ръка отхвърляй основата на будиския мироглед, сравнявайки го с глупостите на Мао. Духовните хора по света не винаги мислят по един и същ начин. Но при тях също има хляб, има и вода.

Едно от бижутата на егото е именно инкрустираната златна игла, с която разкъсва идеята за това "Как стоят нещата" :)

Прекрасно мнение по-горе.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Днес, от всички хора, се изисква изучаване на Божията Любов. Затова трябва да се започне от човешката. Не се плашете, че човешката любов ще изчезне из света. Не, и милиони години още човек ще има към себе си любов. Даже и в Нирвана като влезе, пак ще останат частици от тази любов. Някои мислят, че като влязат в Нирвана няма да проявят любов към себе си. Казвам: Ами от къде се яви егоизма в тия съвършени духове, които излязоха от Бога? Във всяка една частица на човека съществува любов към себе си и затова егоистичната любов у човека се проявява и ще се проявява. Всяка една любов обаче, си е на мястото.“

Из „Да угоди на народа“ – НБ, 23 ноември 1924 г.

В горния текст съзирам един принцип, който може да хвърли малко светлина върху „проблема“ с егото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как наричате този духовен феномен, който няма нищо общо с любовта, а по-скоро с нейната противоположност - страха?... Библията напр. го определя като "плът", която винаги се противи на Духа и нарича носителите на това качество - "плътски"; Учителят говори за същото нещо и го нарича алегорично "змията"... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Сега някой ще възрази: „Ама туй е егоистично!“ Ами че кое не е егоистично в света? Кои неща не са егоистични? Някой казва: „Всичко е егоистично“. Не е тъй. В егоизма има две страни: има егоизъм по възходяща степен, има егоизъм по низходяща степен. И нека разберем тази дума, тя си има своята добра страна. Да съзнаваш, че си едно разумно същество, изпратено на земята да извърши волята Божия, че са ти дадени известни сили, известни способности, известни богатства, с които да разполагаш, туй състояние у тебе го наричат личност. Сега мога да го обясня. Ако вие изпълните вашата длъжност по най-благороден начин, да услужите на вашия ближен, както е в реда на нещата, ние казваме, че вие сте една благородна личност, едно благородно „аз“, едно благородно „его“. Ако обаче вие служите само на себе си, ние, във втория случай, наричаме такъв човек „егоист“, човек, който се е превърнал в молец.“

Из Колко пъти да прощаваме?, НБ, 27 януари 1924 г.

„Слѣдователно, ако се съединятъ тия два полюса – умътъ, който е почва за човѣшката мисъль, и сърдцето, което е почва за човѣшкитѣ чувства, ще се образува човѣшката душа, или съзнателното човѣшко его.“

Из Плодътъ на дървото, НБ, 28 юни 1925 г.

„Е, какво разбирате под думата „аз“? Щом речем да обясним този „аз“, той се стопява, както снега, и нищо не остава от него в ръцете ни. Когато се каже „аз“, някои го заместват с думата „его“. Всъщност думата „аз“ съществува ли в света? Всеки казва: „аз, аз“. „Аз“ се явява, когато човек почва да мисли, когато човек почва да се отделя от другите хора. Това „аз“ значи: „Аз, номер 1, аз, който започвам да мисля, аз съм“. Това „аз“ съвременната наука го употребява във философията, а ние ще вземем „аз“-ът, ще го заместим с живата, съзнателна, самосъзнателна човешка душа, защото душата е една определена единица вътре в природата и тя съществува. Тя съществува и е извънка времето и пространството, както и във времето и пространството.“

Из Който има уши, НБ, 1 ноември 1923 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз боравя с равно- значности/тъждества/ - сегашно чрез минало.

В душата няма повторимост.

Егото би трябвало да об-единява/съвпада раз-личното/, което "има" - знайното и незнайното разпознавано като чуждо/на другия/ мое.

!?!?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Известно е, че противоречията се раждат, от влагане на различно съдържание в едно и също понятие...Това е аксиома.

Известно е също така, че понятията (думите), имат функцията единствено и само да ни доведат до СМИСЪЛА на нещата... Когато смисълът се схване, думите стават излишни...Това също е аксиома.

Да ... Ето какво прочетох тази сутрин, в сборника "Новият светилник" - лекции от Учителяна общия окултен клас, година ХХІІІ (1943-1944) - "Трите свещи"- 6.октомври 1943 г.:

Каква е разликата между реалния и нереалния свят? Реалният свят е без сенки. Божественият свят, като реален, няма сенки, затова остава неразбран. На физичния свят сенките представят противоречията. Чрез тях светът става разбран.

Така че- оковани сме за противоречията в този свят. Дано поне се сетим, че зад тях има нещо друго.

"Така понятието его се принизява" - нищо не се принизява; напротив - опитваме се да намерим някаква обща за всички база... Защото убежденията ни - общо взето са инспирирани от книгите, които сме прочели...

Браман много точно отбеляза, че такова нещо като его, в реалността няма... Обаче ние живеем в илюзията, не сме стигнали още до реалността... Мъчат ни такива понятия - като "грях", "вина" и др. с обратен знак... (И разбира се - егото ни намира отново повод да лидерства :) , то винаги се опитва да изплува като масло над водата, да се наложи)...

Така, де! Само не бива да търсим реалността там, където я няма!

А целта е - да разнищим това ЕГО, без да го принизяваме (пази Боже), но и без априори да го приемаме за Свещена Крава... :)

То не е много съгласно да го разнищват. Затова избира много хитри начини за маскиране. Някои са доста ... : затваряме очи и казваме: "Нямам ме!" И си вярваме! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Его" в превод значело "аз". Така може "его" да е това, с което азът се идентифицира. Всъщност може и нещо доста по- обективно да е. Така или иначе, в пътя си "аз" стига до една стена. И започва да се чуди: Откъде идва тази стена? Какво да я прави? Някои азове се чувстват болезнено затворени зад тази стена. Други- защитени. Трети- изобщо не виждат стена, а виждатзеления безкрай на прекрасната си грахова шушулка ...

Така и думи като "егоцентричност", "егоизъм" не звучат хвалебствено. Но пък "аз", кой знае защо- звучи гордо.

Какво е его и каква е ролята му в Пътя на човека според вас?

Нека да започнем от някъде, за да не цикли чудесната тема виждам, че интерес има...

Има една такава аксиома: „Бог се ограничава, без да се ограничи”...

Напредналите Същества се занимават цялостно с нея, но ние – ще я разделим, според обичая си...

Първата част – „Бог се ограничава”- дуалистите я ползват.

Втората част на „(Бог се ограничава), без да се ограничи” – я ползват само монистите. Сега – монисти не са тия, които си мислят, че са монисти, или са само съгласни с тях. Истински монисти са само тези, които са приложили монизма на практика. А да приложиш нещо духовно на практика – във всеки случай не е нещо, като да изкопаеш два декара лозе... Монист си тогава, гогато го осъзнаеш; това е дълбок процес и за него ти трябват и време, и случай. Ние, засега обаче, ще оставим монистите на мира; тяхната е е лесна...И добре е, че всъщност монистите сред нас се явяват винаги напредналите дуалисти, та има мир... Те разбират какво значи това „Бог се ограничава, без да се ограничи” и затова кротуват, а пък ние – само се съгласяваме и затова сме неспокойни ...

Защото всички популярни учения в света се дават, позиционирани от гледната точка на дуалистите, която ние априори приехме , че е само половината (дуалистът не се замисля над това – какво значи това , аджеба, „без да се ограничи”?) ... А всички недостатъци, казва Учителят, идват от половинките... Дуалистът, боравейки с половинката само – никога не може да стигне до дълбокия смисъл на учението и е обречен постоянно да се спъва в съдържанието и формата, поставяйки тях на фокус, вместо смисъла, който му убягва .

Обаче дуалистът винаги трябва да има едно на ум, когато чете и слуша думите на учението и да не ги схваща буквално, защото те имат алегоричен, иносказателен смисъл и са назначени единствено за това – да го доведат до този смисъл. Казахме защо е това: работим само с половинката; ограничили сме се... (Не забравяйте, че живеем в Майя – илюзорната игра на съзнанието и сме й подвластни всички – съобразяваме се, волю-неволю).

Понятието „граница” е свързано с понятието ”истина” и с понятието „свобода”, по такъв начин, че където има (духовна) граница, истината и свободата са отвъд нея...

И така - първата част е: „Бог се ограничава”...

Учителят казва, че Бог, като се е ограничил, е създал човека (душата); родило се е доброто. Човек, като се е ограничил (се е оплел в личността си), дошло е злото... Това е от изключителна важност – за размишление... Защо? Защото – като се ограничил – човекът е направил следното – прекратил е съзнателната си пряка връзка с Бога (и тогава се е „оплел в личността си”; нямало е кой „да го разплита”); т. е. – Писанието казва, че на практика „е умрял”, „отсякъл се е” от Дървото на живота... Това е станало, когато в Рая – е вкусил от плода на Дървото за познаване на доброто и злото... Тук – буквоядците много да внимават; това е иносказание; има дълбок смисъл в това; мислете много и „от този храст ще изкочи заек”...

Сега - вземете чист лист хартия и начертайте в средата кръг. (Направете, го моля, нека да тръгнем от някъде, за да напаснем понятийния си апарат, картинката ще помогне повече за изясняване на смисъла и ще подобри разбирането... Думите (понятията) могат да бъдат всякакви, от всякакви учения и школи, на какъвто и да е говорим език, но те задължително трябва да водят към един и същ, общ смисъл на нещата, даван от Единствения Учител, иначе идват противоречията и безсмислените спорове, които най-много пречат на тези, които са петимни да се дърлят, за да се доказват... А въпросът не седи в това, какво знаеш, а колко от това, което знаеш и цитираш – си осъзнал. Практиката е в осъзнаването; иначе всички много знаем и даже смело цитираме неща, които обаче не са наши, защото не сме ги усвоили, не сме ги осъзнали; ние сме като папагалите, братя, защото сме духовно мъртви, още ядем от плодовете на това дърво – „за познаване на доброто и злото”; тези плодове ни държат постоянно в хипнотично състояние; мърдане - няма... Това не е за критика, а само за пояснение, да разберем къде сме и да се събудим, да възкръснем от мъртвите)...

И така – чисто белият лист хартия е вездесъщото Божествено съзнание... Кръгът в средата – показва, че ограничавайки се, чрез периметъра на кръга – Бог е създал човека (душата), по свой Образ и Подобие ; в този кръг действа доброто и периодът е преди т.нар.”грехопадение” или – преди човекът да е опитал плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото...Райска идилия; периодът на първичната душа, живееща в непосредствено общение с Бога, Лице в лице, в пълна чистота на сърцето и светлина на ума, предполагащи разумност, с пълния комплект добродетели...(„Лице” означава присъствие).

Какво става нататък? Идилията свършва, защото следва – другото ограничение... Сега се ограничава човека, решавайки да получи разбиране за доброто и злото, като самия Бог... Начертайте кръг, вътре в кръга на човека (душата). Ето какво се получи – вътрешна граница, отсичаща прякото общение с Бога. Яви се злото... Вече я няма непосредствената връзка и непосредствените указания на Бога, всичко се обърка, оплете се... Така - умът – се помрачи и си помисли, че той е факторът, защото „не виждаше” вече друг фактор, освен себе си; сърцето – помътня... Душата стана зависима и водена от ума, вместо от Бога; чувствата на сърцето се изопачиха, Адът завладя тотално...(Е, и това е било процес, не акт, но не променя много нещата).

Сега – защо ви разказах тази приказка. За да илюстрирам кое точно наричам его ( и не само аз; в модерната литература се нарича така, но нищо не пречи да го наречем всякак – няма никакво значение). Това същото нещо, което тук наричам „его”, съм го срещала под много имена, затова подробно ви обясних – кое е то... Та его – това е помраченият ум, лишен от светлина, който се е явил на сцената, след ограничаването на душата(човека) и появата на злото в света. (Не го бъркайте, моля, с ограничаването на Бога и раждането на душата(човека); тогава се е родило доброто!).

Ако някой иска това нещо да го наричаме другояче, вместо „его”, като напр. „тралала”, аз съм съгласна, няма проблем... Въпросът е – да намерим точния смисъл, помагайки си само с думите, те имат само подкрепяща функция; не са никакви фактори... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесна идея!

Ама ... Колкото и добре да се старае човек да обясни нещо, все се намира някой, дето да не го разбере. А и ... да не иска да го разбере. Как егото ще реши да се види в такъв образ? Та то се чувства в повечето случаи застрашено! И няма, хич няма да иска да се види така ... Веднага ще си откъсне смокинов лист да се прикрие ... Като не помогне един- два, като не стигат два ...

А и това е половината беда. Другата половина е: "Е, и? Какво да правим сега?"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо така лично? :)

Не е нито лично, нито критично. Ами ... фактологично. Егото се съпротивлява яростно.

Как ... Като ти се наложи, започваш!:)

А, и ... Ако Атина Палада, богинята на мъдростта, бъде така добра, да ни даде щита на Мъдростта, може и да не се вкаменим, когато погледнем към главата на горгоната Медуза. Така че ... може би от щита на Мъдростта трябва да се почне ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Грешиш Багира! Не ни трябва щит, та в неговото огледало да погледнем към егото - горгона. Трябва да го погледнем директно, с пелно осъзнаване. Толкова директно и цялостно, че мисълта да не успее да се раздвижи. Само така ще можем да го видим такова, каквото е, преди да е започнало да си излага репертуара.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×