B__ Добавено Юли 5, 2010 Доклад Share Добавено Юли 5, 2010 Станимир, не всичко е логика. И нещата се случват, точно, когато логиката спи... Ума и сърцето започват да работят в синхрон, само когато има тишина, да сме утихнали, да сме глупави... Ако не изпразниш чашата от шлаките как Бог да ти сипе еликсир? Дай пример. Ами ето ти сам си направи примера. Трябва да се откажеш от малко ненужно знание, от малко разбирания. Те ти пречат да разбереш Слънчева. И като ги "отлееш" навън тези знания и така разбираш какво иска да каже Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Юли 5, 2010 Доклад Share Добавено Юли 5, 2010 Аз си го представям така. Духовното зрение е като гледането навън през прозореца в ясен ден. Обаче пред духовните ни очи са спуснати завеси и затова сме си включили един телевизор /ума/ и гледаме него, и сменяме ли, сменяме програмите. Трябва да изключим телевизора, да махнем завесите, да допуснем Светлината и с отворени очи да видим Това, Което Е. Както слепият не вижда света около себе си и разчита на други възприятия, на други представи, то и ние така не виждаме в Духа, слепи сме. Обаче, ако прогледнем, няма да има нужда да се съмняваме и да изпитваме нещата, защото Истината ще ни се разкрие сама и ще прониква цялото ни същество, ще се почувстваме слети с нея, част от нея. Искам да кажа, че чувството при това е неописуема радост. И не само Истината, но всички добри плодове на Духа се изливат в Едно. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 5, 2010 Доклад Share Добавено Юли 5, 2010 ... какво се разбира под „мисъл“. "Мисъл" е тази вода,тази субстанция, с която се пои, която слиза отгоре върху ("градината на" земния третокласен, местен) ум преди, достигайки до гениалност, той да е осъзнал, че всичко вече е измислено от Бога; че Бог "вече не мисли", а Бог знае всичко и ставайки едно с Бога - човек става знаещ и разумен, слят с Бога... Мисълта е феномен само на първите низши четири нива, които са земни... Съвършените човеци - учителите - също не мислят, защото те знаят... Току що отрече творчеството и изкуството, а също и свободата. Без мисълта човек не може да реагира и в най-елементарната житейска ситуация. Как въобще си представяш, че (все)знанието може да замени мисълта? Това би означавало предопределеност, а не свобода. И не е ли признак на гордост да предполагаш, че можеш да постигнеш всезнание, пък било и чрез сливане (???) с Бога, който вече го притежава (поне според думите ти). Мисленето - това е антипод на знанието... А знанието се дава интуитивно, когато достигнеш до там, че да се откажеш (доброволно, защото си схванал Истината) от мисленето... Когато се откажеш доброволно от мисленето, а то се случва не по-рано от пълното развитие, до гениалност, на ума - тогава чак влизаш в разума... Разумът е отвъд мисленето; разумът - знае интуитивно, непосредствено... Раз и имаш - ум, дава ти се вътрешно... Учителят казва, че мисленето , тази вода, е дар на човеците от ангелите... Божествата не мислят , защото знаят; т.е. - те са разумни... Мисли търсещият човек и докато търси - той още не знае, затова се налага да мисли... "Пускат" му всякакви смесени мисли "отгоре" , при това - на час , по лъжичка от истинските, защото гледат да го научат да различава, затова му "пускат" контрастни мисли... (Мисленето можем да си представим също като словесно мляко - нещо полезно за не-новородени човешки същества)... Ех... Колкото повече се обяснява - толкова по-глупаво звучи...Вили, Вили... какво говориш?... ... Ето - нещо от Библията: Псалми 94:11 "Господ знае, че човешките мисли са лъх." Честно казано, не мога да повярвам, че чета това. От личен опит ли пишеш? Интуицията е всичко друго, но не и отказ от мисленето, освен разбира се ако не поставяш знак за равенство между мисленето и човешките илюзорни представи и заблуди, а точно тези неща са антиподи, защото илюзиите и заблудите са показател за погрешно мислене. А знанието се дава интуитивно, когато достигнеш до там, че да се откажеш (доброволно, защото си схванал Истината) от мисленето.. Е как така знанието ще се дава, след като си схванал Истината??? Това е логически абсурд. Но ти разбира се отричайки мисълта, отричаш и логиката. Излиза, че Бог (както и Истината) са алогични??? И как така става това доброволно отказване, без участието на ума? Кое е доброволното тогава? "Това е логически абсурд. Но ти разбира се отричайки мисълта, отричаш и логиката. "- Нещо такова... Нелинеен скок... Но - не бързай да се вайкаш, потърпи, ще го разбереш по-нататък... "И как така става това доброволно отказване, без участието на ума? Кое е доброволното тогава?" - Казах, че последната функция на ума е самоотричането . Самоотрича се и млъква, бива поставен завинаги под контрол... Вече нещата с творчеството идват на мястото си... Но да се самоотрече може единствено и само този ум, който предварително се е развил до гениалност... Само гениалният ум може да го схване, този парадокс и така - стигнал до задънена улица - във всичките си търсения - образно казано този низш ум "се гръмва", капитулира ,"самоубива се", или - просто - онемява... (Няма нищо страшно в това; няма нищо общо СЪС СМЪРТ, ПРИЛИЧА на нещо като драматично отказване) ... Не и преди да дойде до гениалността обаче... Преди това се чуди и се вайка - как може да се пишат подобни глупости... Неразбиране, брат... Нищо не може да се направи... Потърпи, това , което сега не разбираш - ще ти се даде даром, макар че - не я обичаш тази дума... Ще видиш как става "даром"... Да се самоотрече може само това, което има самостоятелно съществуване. Недей смесва ума с нисшето аз в човека. Ако не познаваш висшите аспекти на ума, това не означава, че те не съществуват. Това, че хората преобладаващо използват ума си за създаване на илюзии и заблуди, и злоупотребяват с него, не е проблем на ума, а на хората боравещи с него. Използвайки ума не можем да стигнем до задънена улица. Можем да стигнем до известни ограничения в способността ни да го използваме, но тази способност може да се разширява. Тези ограничения обаче са наши, а не на ума. Умът разбира се също си има своите ограничения, но кой е казал, че трябва да се ограничаваме единствено с ума? Но да се отрича ума е глупаво и... пагубно (за човека, не за ума). Ако не беше така, нямаше да си направя труда да напиша този и предходния си пост. Пишеш за интуиция, но интуицията без ум превръща човека единствено в робот. Например, ние ще знаем правилното решение в една ситуация, но няма да знаем защо е правилно. Какво знание е това, лишено от всякакво разбиране? Хубаво е, че пишеш за това, как е необходима гениалност на ума. Ти постигнала ли си тази гениалност, че вече пишеш за „следващия етап“? И не предполагаш ли, че писанията ти могат да са резултат от неумението ти да боравиш със същия този ум, който отричаш? Неумението да се мисли правилно поражда всички заблуди. Как тогава средството за преодоляване на заблудите може да се търси някъде другаде, извън това, което ги е породило? И отново ще обърна внимание на думата „средство“ в последното изречение. Това не изключва участието на интуицията и любовта, просто означава, че без участието на ума няма как да стане. Това изобщо не е моя идея... Не го измислям , не го "творя" аз...Учителят казва, че пътят към Бога ще го направят учените хора... И още казва, че само гениалният ум, може да дойде при нозете на своя Учител, на Бога... Да се смири с библейското, а не с човешкото смирение... И къде Учителя е казал това, което ти пишеш за мисълта? Къде я отрича? Къде Учителя противопоставя мисълта и знанието? Точно обратното, навсякъде в беседите, тя бива утвърждавана. "Казва: „Кое е истина?“ Истина е туй, което не се доказва. Ти го знаеш моментално. Туй, което се доказва, то е въпрос дали е истинно. Ние мислим, че туй, което се доказва, е истина. Истината непосредствено иде до ума ти."Дънов "Гордост и смирение" Прекрасен цитат. Прави ли ти впечатление участието на ума в целия процес? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 5, 2010 Доклад Share Добавено Юли 5, 2010 Примерът е-когато медитираш не искаш ли да изгониш всички мисли, които ти казват-това е така, онова не е, това е добре, това не е?... Ако успееш да утихнеш, тогава идва мисъл да!, но отвътре, от някъде, където не си ти... Хубаво е да прилагаме, мъничко... Иначе-този казал, онзи мислил, да ама, когато е опитност е Истина! Раздай всичко Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 5, 2010 Доклад Share Добавено Юли 5, 2010 (edited) Точно обратното, навсякъде в беседите, тя [мисълта]бива утвърждавана. Разбира се , че бива утвърждавана мисълта... Та как иначе, ако не - чрез мисълта - умът - ще се развие - до гениалност? Тук нищо не се отрича, а само нещата се поставят по местата им...Става едно вътрешно подреждане на идеите, за да се излезе от хаоса, в който те пребивават у нас, първоначално...Докато питаме, още сме в ума си и затова - не знаем; не сме влезли още в разума... Виждам, че ти бъркаш СМИСЪЛА на понятията ум и разум... За тебе - те не са качества - от различен порядък... А точно тук е разковничето... Вече много пъти имах случай да споделя, че умът, егото - е низшето, което се развива до възможния си предел и чак тогава (чрез "скок") - "се превръща" в разум, във висше...(Количественото на-труп-ване - се е превърнало в качествена промяна... Как ? Чрез скок... Значи - умът, като е надскочил самия себе си - чак тогава се е превърнал в разум... Диалектика, брат... ) А истинското Знание - то не е свързано с ума, а само с разума... Тук говоря за истинското знание, което разумът държи непроменено... Не за онова умствено "отрицателно знание", от което следва да се чистим. Защото умът "продуцира" само временни неща, които се променят... Това, което се променя - не го хвали, защото то изчезва... Е, това е... Колкото - толкова... Всичко това - външно не се обяснява... То звучи глупаво и аз напълно те разбирам... И не споря с тебе, нито се опитвам нещо да докажа... Ти си знаеш... Но - Истината надхвърля фантазията, Стан... Редактирано Юли 5, 2010 от velinavasileva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 5, 2010 Доклад Share Добавено Юли 5, 2010 Перспективи на бъдещето. Бъдете съвършени Боян Боев, Борис Николов (съставители) При една утринна разходка, в разговор, Учителят каза: ... Има много тайни..., които остават заключени, понеже хората не са готови. Гениалният и талантливият човек са колективни Същества. Ще дойде време, когато всеки един от вас ще се издигне до тази степен. Човек трябва да бъде готов. Часът на всекиго ще удари и той трябва да бъде готов да посрещне този час. Срещнете ли някой талантлив или гениален човек, радвайте се. След него ще дойдат още много. Между тях ще бъде и вашият ред. ...Един брат запита: Ще бъде ли това? Това вече съществува. Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 5, 2010 Доклад Share Добавено Юли 5, 2010 Примерът е-когато медитираш не искаш ли да изгониш всички мисли, които ти казват-това е така, онова не е, това е добре, това не е?... Ако успееш да утихнеш, тогава идва мисъл да!, но отвътре, от някъде, където не си ти... Хубаво е да прилагаме, мъничко... Иначе-този казал, онзи мислил, да ама, когато е опитност е Истина! Раздай всичко Какво общо има това с логиката? Защо трябва да наричаме изкривените си представи за нещата и предразсъдъците си „логика“? Ако ние в заблудите си мислим, че нещо е логично, това прави ли го логично? Не, то си е просто една заблуда. Нека наричаме нещата с истинските им имена. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 5, 2010 Доклад Share Добавено Юли 5, 2010 Точно обратното, навсякъде в беседите, тя [мисълта]бива утвърждавана. Разбира се , че бива утвърждавана мисълта... Та как иначе, ако не - чрез мисълта - умът - ще се развие - до гениалност? Тук нищо не се отрича, а само нещата се поставят по местата им...Става едно вътрешно подреждане на идеите, за да се излезе от хаоса, в който те пребивават у нас, първоначално...Докато питаме, още сме в ума си и затова - не знаем; не сме влезли още в разума... Виждам, че ти бъркаш СМИСЪЛА на понятията ум и разум... За тебе - те не са качества - от различен порядък... А точно тук е разковничето... Вече много пъти имах случай да споделя, че умът, егото - е низшето, което се развива до възможния си предел и чак тогава (чрез "скок") - "се превръща" в разум, във висше...(Количественото на-труп-ване - се е превърнало в качествена промяна... Как ? Чрез скок... Значи - умът, като е надскочил самия себе си - чак тогава се е превърнал в разум... Диалектика, брат... ) А истинското Знание - то не е свързано с ума, а само с разума... Тук говоря за истинското знание, което разумът държи непроменено... Не за онова умствено "отрицателно знание", от което следва да се чистим. Защото умът "продуцира" само временни неща, които се променят... Това, което се променя - не го хвали, защото то изчезва... Е, това е... Колкото - толкова... Всичко това - външно не се обяснява... То звучи глупаво и аз напълно те разбирам... И не споря с тебе, нито се опитвам нещо да докажа... Ти си знаеш... Но - Истината надхвърля фантазията, Стан... Перспективи на бъдещето. Бъдете съвършени Боян Боев, Борис Николов (съставители) При една утринна разходка, в разговор, Учителят каза: ... Има много тайни..., които остават заключени, понеже хората не са готови. Гениалният и талантливият човек са колективни Същества. Ще дойде време, когато всеки един от вас ще се издигне до тази степен. Човек трябва да бъде готов. Часът на всекиго ще удари и той трябва да бъде готов да посрещне този час. Срещнете ли някой талантлив или гениален човек, радвайте се. След него ще дойдат още много. Между тях ще бъде и вашият ред. ...Един брат запита: Ще бъде ли това? Това вече съществува. Така и не разбрах къде Учителя подкрепя твърдението ти, че мисълта е необходима само докато умът се развие до гениалност. За дефинициите ти за ум и разум... ами това са си твои дефиниции и не виждам защо някой трябва да се съобразява с тях. Количественото натрупване никога не може да доведе до качествено изменение. Нищо не може да надскочи себе си. Нищо не може да надскочи и това, което го е създало – това са закони. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 6, 2010 Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 Стан, ти си прав, братко!... Аз ще се поправя... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 6, 2010 Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 Учителят в беседата "Аз ще го възкреся": Понятията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум. В съвременните хора висшият ум не е още развит. Теософите го наричат „висшият манас“. В ущърб на висшия ум се е развивал низшият, в който се намира локализиран човешкият егоизъм. А стремежите на този низш ум са диаметрално противоположни на висшия манас. Учителят, в беседата "Качества на ученика": Който влиза в школата, трябва да има силно желание да учи. За да се събуди това желание, ученикът трябва да се освободи от знанието, което е придобил от книгите, както и от това, което е чул от някого. Той ще постигне това само когато го прекара през своя висш ум. Там се дава истинска преценка на знанието. Ако го прекара през низшия си ум, той ще има едни разбирания; ако го прекара през висшия ум, ще има други разбирания. Низшият ум подразбира гъстата материя, а висшият – рядката. Всеки знае от физиката, че в гъстата среда светлината се пречупва по един начин, а в рядката – по друг. При това ще правите малки опити, ще прилагате знанията си, да видите какви ще бъдат резултатите. Всеки ще прилага знанието си по специфичен начин. Не е важно какви ще бъдат методите на приложението; важно е всеки сам да си извади заключение какви са били знанията му и доколко се основават на Истината. Великата школа на живота се отличава по това, че тя подлага всяко знание на опит. Тя проверява всичко казано, речено, и от резултатите съди за истинността на нещата. Който няма разположение към опити, той се излага на отрицателните качества на тщеславието – лицемерието и любопитството. Учителят , в "Прилежание": Вие носите богатството в себе си, а го търсите отвън. Вие не търсите духовния свят в себе си, а го търсите вън някъде. Ако не разберете сърцето си, никога няма да разберете духовния свят. Преди да дойдете до възвишения духовен живот, който е над вас и ви обгръща, както слънцето обгръща земята, вие трябва да разберете живота на вашето сърце, т.е. малкият духовен свят, който е във вас. Учителят, в "Отрицателни и положителни черти на ученика": ... Сега аз говоря на ума ви, не на низшия, но на висшия ви ум. ... ... ще се освободите по възможност от всичките възгледи, какво сте чели в книгите, какво съм казал аз някога. Всичко туй искам да го прекарате през вашия ум. Разбирате ли? И ще го прекарате. Знаете ли защо? Защото някой път вие може да прекарате моите думи през гъстата среда на вашия низш ум и тогава ще имате едни разбирания, а може да ги прекарате и през вашия висш ум, тогава ще имате други разбирания. И всяко разбиране ще трябва да се приложи не в бъдеще, а сега. Но ще имате приложение, ще правите опити, малки опити, от които ще съдим... Та въпросът, към всеки един от нас е - през кой ум - през низшия (егото), или през висшия манас - прекарваме идеите, които четем?... Защото от това зависят разбиранията ни и те са диаметрално противоположни, в зависимост от ума, който ги тълкува ... Противоречията са предопределени за наше добро... Спорове - не трябва да има; само учене и израстване в личните разбирания, на всеки един от нас... Виждаме, че всеки е прав - според ума, който ползва... Лъчезарна, Слънчева и Дъгата 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 6, 2010 Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 Добре, логиката обикновено казва така-ако направя или не направя ето това, то следва нещо си... Ако този човек е добре облечен и има пари то значи е умен и добър. Или ако е беден, то значи не е добър и е глупав. Логика или елементарно мислене. Логиката вижда очевидните неща, външното. В медицината логиката много бели е направила-например, лекуват се симптомите, а не причината за болестта. Защото така повелява логиката. Има неща извън логиката, има скрити неща, които се усещат, нужно е вътрешно знание. Изобщо не отричам логиката и интелекта, но вече не са достатъчни... Нужен е ум, но и чувства... работа вътре Ако искаш наречи ги объркване, заблуда, твоя работа... Велина, благодаря за цитатите Дъгата и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 6, 2010 Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 Добре, логиката обикновено казва така-ако направя или не направя ето това, то следва нещо си... Ако този човек е добре облечен и има пари то значи е умен и добър. Или ако е беден, то значи не е добър и е глупав. Логика или елементарно мислене. Логиката вижда очевидните неща, външното. Логиката борави с наличната за съзнанието информация. Ако някой (човекът, а не логиката му) вижда само външното, то разсъждавайки логически ще обхване само външното. Сама по себе си логиката винаги е вярна. В медицината логиката много бели е направила-например, лекуват се симптомите, а не причината за болестта. Защото така повелява логиката. Не логиката повелява така. Както казах тя борави с наличната и информация. Ако човек вижда причините, то и логическото му мислене ще ги обхване и той ще насочи вниманието си към тях. Има неща извън логиката, има скрити неща, които се усещат, нужно е вътрешно знание. Изобщо не отричам логиката и интелекта, но вече не са достатъчни... Нужен е ум, но и чувства... работа вътре Ако искаш наречи ги объркване, заблуда, твоя работа... Има неща, които не разбираме. Те са извън логиката (нашата логика, а не логиката по принцип) само дотолкова, доколкото не ги познаваме. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 6, 2010 Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 Стан, ето ума ти как изисква да има точно название, ясна формулировка... Типично за мъжкото мислене. Имаше период и аз изисквах точно това. Но сега разбирам нещата зад думите. Странно е, не мога да го обясня, но именно това е интуицията, вътрешното знание. Вълшебството, което противоречи на логиката Да, съзнание, но разширено, всеобхватно и различно. Информация, която е скрита за петте сетива. Добре, ако ти харесва нека е логично, но различно. Термините са само рамки... Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 6, 2010 Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 Не умът ми изисква това. Думите не винаги могат да изразят смисъла, който искаме да вложим в тях, но все пак трябва да се търси максимално възможната близост и точност. Иначе стават колосални обърквания. Да, може да се вникне в същността отвъд думите. Тук обаче диалогът е отворен за широка аудитория и дори и да предположим, че аз разбера смисъла, който някой иска да вложиш в мнението си, въпреки неточния подбор на думи, то повечето хора просто ще приемат нещата буквално. В случая с мисленето например, както казах последствията може да са пагубни. Тя трябва да утихне, т.е. след като се научим изцяло да я управляваме и контролираме, след като я пречистим, след като разширим нейните възможности. Едва тогава в нея ще може да се отрази това, което е над нея. Самата мисъл обаче не само, че си остава необходима, но и незаменима. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юли 6, 2010 Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 Примерът е-когато медитираш не искаш ли да изгониш всички мисли, които ти казват-това е така, онова не е, това е добре, това не е?... Ако успееш да утихнеш, тогава идва мисъл да!, но отвътре, от някъде, където не си ти... Хубаво е да прилагаме, мъничко... Иначе-този казал, онзи мислил, да ама, когато е опитност е Истина! Раздай всичко Какво общо има това с логиката? Защо трябва да наричаме изкривените си представи за нещата и предразсъдъците си „логика“? Ако ние в заблудите си мислим, че нещо е логично, това прави ли го логично? Не, то си е просто една заблуда. Нека наричаме нещата с истинските им имена. Ами заблудите точно с логика си служат, за да оправдаят действия в своя полза Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 6, 2010 Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 С егото са свързани много неща. Включително и мисълта, логиката,...За логиката не знам дали има тема, но за мислене, мисъл, мозъчна дейност може според мен да се разисква и тук. Намесвам се в тази тема тъй като имам голямо желание да поздравя днес едно момче от Велико Търново, което има само 6 поста във форума, но много ми харесват. "Виделината е рядко срещано съкровище и когато я срещнем трябва благодарим. " Томи ease, чести рожден ден и успех в Пътя, който си си избрал. Ето това е мнението, което ми хареса: Дълга тема се заформила. А въпросите са много и много. Може дълго да говорим и все на място да стоим. Нека поразсъждаваме. И нека всичко проверим, а не да приемаме наготово. Та за Егото или Аз-а. Осъзнатост е нужна. Целия днешен свят е следствие на Егото. Всеки един служи на своето его или на егото на някой друг . Неоспоримо е това. А именно от тук произтича най-голямата ни заблуда - да се отъждествяваме с егото. Нашата душа не е егото. То само държи контрола. И от цялата работа живеем в един илюзорен свят в който само страдаме или моментно сме щастливи. Не бих искал да говоря неща които знаете и да се повтарям. Когато осъзнаем що е егото, ще насъпи края на страданията. Ще обясня подробно. Егото или вътрешният ни глас е част от съзнанието. Вътрешният глас е винаги в диалог сам със себе си. Той е насочен към миналото, това което сме преживяли или към бъдещето, което си го представяме. Все разсъждава за минали неща. Какво сме направили, защо сме го направили. Пораждат се негативни мисли: страх, гняв, омраза или самосъжаление. (Запомнете страхът е грях щото допуска тъмните духове!) Обземат ни тези мисли. Знаем, че само ни пречат. Тогава Егото си ни представя напред в бъдещето, където илюзорно изглеждаме щастливи. Това е то вътрешния глас. Заблуждава ни постоянно, като ни отделя от най-важното - настоящия момент. Настоящият момент е единствено съществуващия. Миналото и бъдещето са дело на вътрешния глас. Те са илюзорни, в момента, в дадения момент - те не съществуват. А ние го пропускаме заради тях. Съзнанието се страхува от настоящето и всячески го отбягва. И като го отбягва ни кара да се чустваме нещастни. Взема от енергията ни. Затова някои се стремят да изпитат повече силни усещания, за да бъдат повече в настоящето. А само това ли е начина. Единственото което трябва да направим е да престанем да мислим, че това съзнание е самите нас. Не се опитвайте да го спрете, тогава е най-силно. Просто го оставете и го наблюдавайте. Това е пътя - наблюдавайте го. А именно нашият Ум може да го наблюдава. Безпристрастно наблюдение, без да му се отдаваме. Без да влагаме емоции в това. Това е най-силното нещо. Да наблюдаваш мислите си. Не случайно са казали, че най-голямата власт е да заповядаш на себе си. Но насила не става. Не след дълго, като сме го наблюдавали, то(егото) ще се откаже от контрола. Всички тези мисли ще станат безмислени и излишни. Тогава идва една тишина която винаги сме искали. Тихо щастие. Съзнанието ще предаде контрола на ума, на душата ни. И тогава време няма, има чисто осъзнаване на настоящето. Затова времето както го разбираме не съществува. Сега за другата част. Това е силата на мисълта. Знайте че това е много голяма сила. Но досега е била изразходвана от вътрешното ни мислене. И е пропилявана. Силата на мисълта се засилва от чисти постъпки и от чисти мисли. Когато сме усвоили по горното, а това да наблюдаваме само, тогава мисълта става свободна. И където я насочите ще носи цялата си сила. Каквото си пожелаете ще се сбъдне. Искате ли го от сърце дава се. Не се изкушавайте за материални неща. Няма да ви са необходими всичките. Искайте мъдрост най вече. И колкото сте по чисти толкова по бързо ще идват резултатите. Искате ли мъдрост, ще се водите от Светлината. Но знайте че е отговорност вече. Щом сте стигнали до тук, сгрешите ли с постъпка или с мисъл строго се заплаща! Затова научете се на молитва. Молитвата е истинския път. Тя ни пази. Учителят е говорил много за нея. Ще питате кога да се молите - отговора е постоянно. И навсякъде. Нашата душа е храм към Бога. Още нещо ще добавя. Запомнете щом се молите в този храм, пазете го винаги чист и светъл. Не допускайте лоши мисли в него, не се поддавайте и за секунда на изкушение. Защото както в църквата са ни чисти мислите, тъй и в нашия ум да бъде. Щото там се молим. Стремите ли се към Светлината, душата бързо се устремява нагоре. Но пак да повторя отговорността вече е голяма. Не искайте от света много - казали са бъдете по-ниски от тревата и ще имате мъдростта. И все пак сме в света. А те се случват всякакви неща. Заобиколени сме от техника. И тъй, да вземем пример. Счупи се нещо, изгубим нещо. И почваме да се вайкаме. Всичко което написах го оставяме на страна и се отдаваме на емоцията, егото пак земе контрола. Щото се е засегнало. Ама не бива тъй. Осъзнатост трябва. Техниката рано или късно все се чупи, е няма как - друга ще вземем. Поемем ли пътя към Светлината, все трудни неща се случават. Ама те са за да ни изпитат дали носим егото още и дали сме осъзнати. Затова сме тука на Земята - да се учим. А то един живот не стига, затова пак ще идваме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 6, 2010 Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 Стан, по тази логика, чудя се защо ли Учителя пък и всички други Учители са давали Словото не логически подредено?... Може би, за да ни накарат да търсим точно скритото?... Може би, за да мислим различно?... Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 6, 2010 Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 Примерът е-когато медитираш не искаш ли да изгониш всички мисли, които ти казват-това е така, онова не е, това е добре, това не е?... Ако успееш да утихнеш, тогава идва мисъл да!, но отвътре, от някъде, където не си ти... Хубаво е да прилагаме, мъничко... Иначе-този казал, онзи мислил, да ама, когато е опитност е Истина! Раздай всичко Какво общо има това с логиката? Защо трябва да наричаме изкривените си представи за нещата и предразсъдъците си „логика“? Ако ние в заблудите си мислим, че нещо е логично, това прави ли го логично? Не, то си е просто една заблуда. Нека наричаме нещата с истинските им имена. Ами заблудите точно с логика си служат, за да оправдаят действия в своя полза С ножа си служи и убиеца, и готвача. Това означава ли, че той е нещо лошо? Няма ли опасност заблудите да си послужат и с интуицията? Особено ако не я владеем още добре...? Донка и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Юли 6, 2010 Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 ....не всичко е логика. И нещата се случват, точно, когато логиката спи... Ума и сърцето започват да работят в синхрон, само когато има тишина, да сме утихнали Ако не изпразниш чашата от шлаките как Бог да ти сипе еликсир? Da, състоянието на умиротворение се изживява!!! (думите са слаби, за да се опише) единение, хармония, тиха радост, вътрешна усмивка... ... интуиция, прозрение, отговор на въпроси, решение на ситуация нещата просто се случват... Лъчезарна и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 6, 2010 Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 Сама по себе си логиката винаги е вярна. Да, но тя е само един от методите, който по системата на "проба/грешка" - накрая ще ни доведе да проумеем - какво е това нещо, което Учителят нарича "права мисъл"? Що е "права мисъл"? Дойдем ли до "правата мисъл" - решили сме задачата - дошли сме вече до Висшия ум, до Голямото Себе, до алтруизма (и пр. етикети на Висшия Аз)... Дойдем ли до "правата мисъл", логиката, анализът, синтезът - различаването, сравняването - въобще външните занимания на низшия ум, на егото - са го развили до гениалност, това его... То , чрез външните методи, е получило вече пълния сбор от идеи, които вътрешно трябва да подреди, за да схване Истината...Защото - макар, че те са у него, но то не ги разбира, в тяхната взаимовръзка и вътрешен Смисъл... Оттам идва - вътрешния хаос и объркване, в които егото живее, в самоограничението си... От там е и самочувствието, че много знае... Егото - много знае, но нищо не може... Когато , на границата на възможностите си - то схване най-сетне , че нищо не може - тогава се самоотрича от себе си и се поставя под контрола на Висшия Аз, защото проумява, че това е благото за него... Логиката му - това му подсказва... Логиката се изоставя, не защото логиката е нещо лошо, но тя е само един външен метод; тя е като буквара, от който детето вече не се нуждае, защото го е изучило... Времето на логика е само етап в личната еволюция на всекиго, при която количествените на-труп-вания преминават в качествени изменения и самата логика преминава в нещо по-висше ... [Обаче, говорейки за външното - познаваме ли законите на диалектиката (науката за общите закони на движението във външния свят и в човешката мисъл), формулирани от Хегел : 1. Закон за единство и борба на противоположностите. 2. Закон за количествените натрупвания, които преминават в качествени промени, като промяната се извършва със скок (на по-високо ниво) 3. Закон за отрицание на отрицанието] Интересуваме ли се - от вътрешния смисъл на понятието "Права Мисъл" и схващаме ли дълбокия му смисъл? Коя мисъл е "права"? Логиката и всички останали (също така добри) външни методи - само ще ни доведат до "правата мисъл"... Нека да се учим, да ползваме логиката, да мислим много, да анализираме, да сравняваме, да различаваме , да синтезираме - само и само - да се домогнем до тази "права мисъл". Да се научим да мислим - не как да е - а право...И когато започнем да мислим право - логиката ще отпадне... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Юли 6, 2010 Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 В медицината логиката много бели е направила-например, лекуват се симптомите, а не причината за болестта. Защото така повелява логиката. Не логиката повелява така. Както казах тя борави с наличната и информация. Ако човек вижда причините, то и логическото му мислене ще ги обхване и той ще насочи вниманието си към тях. А може ли човешката логика да обхване дълбоките духовни и кармични причини? Може ли да излезе над обичайния ни тримерен свят? Или може би просто разбираме думата логика по много различни начини? Все пак, ако не греша, думата произлиза от корена " логос", което значи: 1. висш разум (( 'В началото бе Логоса" след редакции са го написали като "В началото бе Словото")) 2. дума 3.... (забравииииииих) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 6, 2010 Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 (edited) Нищо не може да надскочи себе си. Нищо не може да надскочи и това, което го е създало – това са закони. ? Твърде e неясно, за коментар, но все пак, нека да поумуваме, в егото си, за да му помогнем да се развие още малко... Без да спорим... Първо - Принципът е над Закона... "Фактите задължават, законите ограничават, а принципите - освобождават"... Когато говорим за Любовта , от Божествено гледище - тя е само Принцип ; тя е над всички факти и закони... Мисленето, законите - са проявления на ангелските светове, на духовните светове на ограничението; т. нар. "земя" Там нещата се променят, без да се изменят, докато в чисто физическия свят - нещата и се променят, и се изменят... Там, където е Божественото - там е свободата; там са Любовта, Мъдростта и Истината; там нищо - нито се изменя - нито се променя; там е "небе"; там владеят Принципите, срещу които няма нито закони, нито факти; няма ограничения, нито задължения...В основата на всичко е Любовта и затова там няма нито ограничения, нито задължения...Понеже още не го разбираме още това нещо и спорим - затова не ни пускат още на "небето"... Второ - Как става изобщо разширяването на съзнанието, израстването , развитието на човешкото същество тук, на Земята, чрез мисленето - освен - чрез противопоставянето - ТЕЗА - АНТИТЕЗА и стигането до СИНТЕЗА (наречена "златната среда"), която синтеза, в следващата брънка от възходящата спирала, заема мястото на първоначална теза , която търси антитезата си, за да намери по-висшата синтеза и т.н... Нима синтезата - не "надскача" тезата, която я е инспирирала? ... Това е така, чиста логика... Стълбата на Яков... Та - исках да кажа... Когато се изказваме - трябва да разбираме и това - кой у нас се произнася - дали егото ни - малкото дете, или Висшият Аз - зрелостта ... Трябва да разбираме това, защото това е определящото... Егото у нас - винаги държи контра на Висшия Аз... Затова егото трябва да се постави - под контрола Му... Егото, детето - трябва да стане послушно, да замълчи , или - казано другояче - да се смири, за свое добро - така само Добрият Баща ще го припознае за "свое"...Сега - това дете, егото, се е хванало за ръката на един Строг Пастрок, който го бие, за да поумнее... Това не е Добрия Баща... Редактирано Юли 6, 2010 от velinavasileva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юли 6, 2010 Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 (edited) Примерът е-когато медитираш не искаш ли да изгониш всички мисли, които ти казват-това е така, онова не е, това е добре, това не е?... Ако успееш да утихнеш, тогава идва мисъл да!, но отвътре, от някъде, където не си ти... Хубаво е да прилагаме, мъничко... Иначе-този казал, онзи мислил, да ама, когато е опитност е Истина! Раздай всичко Какво общо има това с логиката? Защо трябва да наричаме изкривените си представи за нещата и предразсъдъците си „логика“? Ако ние в заблудите си мислим, че нещо е логично, това прави ли го логично? Не, то си е просто една заблуда. Нека наричаме нещата с истинските им имена. Ами заблудите точно с логика си служат, за да оправдаят действия в своя полза С ножа си служи и убиеца, и готвача. Това означава ли, че той е нещо лошо? Няма ли опасност заблудите да си послужат и с интуицията? Особено ако не я владеем още добре...? Ани благодаря. Мисля, че цялата дискусия беше за това как заблудите си служат с разни неща и как трябва да ги премахнем (да отлеем знание), за да има място за истинското знание. А заблудите си служат яко с логиката. Значи трябва да се опрем на нещо по-висше от логиката като ориентир По-висше е единствено каузалното. Или дребните неща, които ни се случват. Те попадат ли в рамките на логиката хе хе хе Човешките заблуди са под каузалното и затова все ни обръщат обратно към логиката, където са в свои води. Както казах в друга тема, аз обичам логката Редактирано Юли 6, 2010 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 6, 2010 Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 Логиката е добро нещо и никак не е за отхвърляне; тя е земен, учебен метод за вразумяване... Я погледнете, наистина - личните си житейски перипетии и страданията си... Логиката ви - не ви ли е издънвала - точно тогава, когато най-малко сте очаквали? Не сте ли преживявали най-големите си разочарования точно тогава - когато чистата логика ви е говорила друго? Ще кажете - има Бог, има Висш Промисъл... Да, и аз това, същото нещо, казвам... Има и Нещо - над логиката... Когато се слеем с Него - ще бъдем и ние - над логиката... Дъгата и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 6, 2010 Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 Стан, по тази логика, чудя се защо ли Учителя пък и всички други Учители са давали Словото не логически подредено?... Може би, за да ни накарат да търсим точно скритото?... Може би, за да мислим различно?... Аз не споделям точно възгледите на Стан, обаче тук не можах да се въздържа, защото при такова изказване Щайнер ще се обърне в гроба! А и не само той. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.