Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Его


Багира

Recommended Posts

Стан, по тази логика, чудя се защо ли Учителя пък и всички други Учители са давали Словото не логически подредено?... Може би, за да ни накарат да търсим точно скритото?... Може би, за да мислим различно?...

60.gif

Аз не споделям точно възгледите на Стан, обаче тук не можах да се въздържа, защото при такова изказване Щайнер ще се обърне в гроба! :) А и не само той.

Словото се дава според ученика :)

И при мен май не е логически подредено :) Поне от моя гледна точка :) мням

Линк към коментар
Share on other sites

Стан, по тази логика, чудя се защо ли Учителя пък и всички други Учители са давали Словото не логически подредено?... Може би, за да ни накарат да търсим точно скритото?... Може би, за да мислим различно?...

60.gif

Аз не споделям точно възгледите на Стан, обаче тук не можах да се въздържа, защото при такова изказване Щайнер ще се обърне в гроба! :) А и не само той.

Словото се дава според ученика :)

И при мен май не е логически подредено :) Поне от моя гледна точка :) мням

:3d_146:Приемам за Р. Щайнер. При него е предимно мисъл, подредена. Не че ми е чужд, но си предпочитам беседите на Учителя.:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Учителят, в "Малкото добро. Живият порядък":

В какво се изявява свободата?

Къде е свободата? – В Бога.

Трябва да се откажеш от човешките мисли и

да приемеш Божествените.

... Човек трябва да се самовъзпитава.

Без това никаква култура не съществува.

Самоотричането е този процес, при който човек се отказва от човешките мисли и

затова - приема Божествените...

Човекът се отказва да мисли сам и се разкайва за кривите си човешки мисли...

Разбира, че само Бог мисли право, а културният човек - само приема божествените мисли "даром"...

Културният човек знае, че той е само една полезна клетка от Божествения организъм...

Той не живее за себе си... Той няма свои мисли...Той мисли божествено - само за Цялото, не отделно за себе си...

Всичките му мисли са божествени, приети са директно от Бога, с Когото културният човек се е слял...

(т.е. - гениалният в мисленето си човек, се е вразумил най-после и тогава се е слял с Бога; значи - станал е - светия)...

Само низшият човек-животно, живеещ в егоизма си , има свои , небожествени, човешки мисли... Той затова е отделен от Бога; заради своето мислене... Такъв човек е нещо като раковото образувание, в човешкия организъм - живее си и си мисли - по свои правила, спрямо целия организъм, без да се интересува какво мисли Цялото.

Линк към коментар
Share on other sites

Учителят, в "Разумни наредби":

Съвременните хора са недоволни от положението, в което се намират. Те се стремят към нещо по-високо.

По-високо положение от това, в което човек се намира, е положението на ангела.

Значи човек иска да стане ангел, да служи на Бога.

Докато дойде до ангелското състояние, той трябва да постави мисълта си за основа на своя живот.

Ако не може да мисли, човек никога няма да стане ангел. По-долу може да слезе, но по-горе не може да се качи.

Мисълта води човека към служене.

Може да служи само онзи човек, който живее в пълна хармония със себе си. Ангелският свят е свят на хармония.

Казват, че ангелите живеят на небето. Значи небето е място на хармония. Погледнете ли към небето, осеяно с безброй светове, слънца и звезди, вие чувствате хармонията между тях.

Те представляват възвишени, разумни същества.

Като гледам къщите, аз зная, че те не са разумни, но в къщите живеят разумни същества. Къщата е построена от разумни същества, но и в нея живеят такива. Колкото по-красива е къщата, толкова по-разумни същества живеят в нея.

На същото основание всяка звезда е жилище на разумни същества,

които изпращат своите светли мисли по целия свят.

За тях земята представлява предметно учение.

Понеже разумните същества влизат в системи, създадени от Първата Причина, затова те мислят за всичко, за което и Тя мисли.

Някои хора гледат ограничено на живота и казват, че не искат да се интересуват от звездите,

но се интересуват само за себе си.

– Не, синът трябва да се интересува от живота на баща си, на майка си, на сестра си, на брата си, на господаря си, на приятеля си и т.н. Изобщо всеки човек трябва да се интересува от живота на ония, които влизат в неговата система.

Като ученици, пазете се от ограничения.

Човек сам се ограничава, външно или вътрешно.

Той казва: „Това не трябва да правя, онова не трябва да правя“.

Ден след ден той се ограничава, свързва се с известни постановления и наредби, докато се види напълно заробен.

Няма защо да се обвързвате.

Вие знаете вече старите наредби, опитали сте резултатите на досегашните си навици.

Време е да се освободите от старото.

Яденето, пиенето, дишането, мисленето, чувстването, волевите действия са все стари наредби, но не може да ги напуснете.

Не можете да ги напуснете и не трябва да ги напуснете, но нещо ново трябва да внесете в тях:

яж по нов начин, пий по нов начин, дишай по нов начин, мисли, чувствай и работи по нов начин.

Човешкият живот е изтъкан от наредби, но те трябва всеки ден да се обновяват...

... Каквато работа и да предприемеш, работи в духа на новото.

Линк към коментар
Share on other sites

Учителя, в "Да се не изгуби нищо":

Някои ще цитират известни стихове от Писанието, гдето Христос е казал: „Ако те съблазни дясното ти око, извади го“. Тези хора не разбират езика на Христа, следствие на което са го изопачили. Христос ни най-малко не е подразбирал да извади човек окото си. Нито е подразбирал да отсече ръката си. Това е криво разбиране на Христовите думи. Мнозина са казвали, че не говори логически. Аз ни най-малко не искам да си служи с логиката на земята.

Земната логика нищо не струва.

Логическите работи на земята са само изкуствени работи.

Логически ти нищо не можеш да изправиш.

Казват за някого, че разсъждавал логически. Човек е същество, с два крака. Всяко същество, което има два крака е човек? Следователно, петелът е човек. Възможно е това. Ола билир. Според закона на еволюцията възможно е някога петелът да стане човек. Двата крака на петела са признак, че някога той може да стане човек. Един адвокат, или един съдник в съда може да защищава логически своя повереник и да го изкара невинен, но нима логиката изразява правдата. Не, ни най-малко. Много пъти логически обоснованата реч защищава неправдата. Един мирови съдия, у когото съвестта беше добре развита, ми разправяше следния пример. Дойде при мене едно дело. Обвиняемият беше един беден човек, богатият го съдеше. Като гледам как върви работата, намирам, че бедният е прав, но законът е против него. Онзи адвокат, който защищава богатия кожодер, като нанизал речта си като мъниста, а онзи, който защищава бедния, не знаел как да го защищава, какво да говори. – Пък аз, казва съдията, нали съм егоист, гледам да не изгубя положението си. Виждам, че бедният е на правата страна и логически, и по правда, но ако се застъпя за него, ще изгубя службата си. По човешка логика не съм на правата страна. И току теглих една резолюция, че правият е крив.

С това не искам да кажа, че логиката няма место в живота,

но за сега тя е едно средство, едно спомагало за хората.

Тя се намира в прогресивен етап.

Всички сегашни науки са прогресивни и за в бъдеще те ще се изменят.

В бъдеще ще имаме не математика, но параматематика.

Не логика, но паралогика.

Това са термини, както в санскритски език...

Сега някои философи спорят колко вечни начала има в света. Онези, които поддържат дуализма, казват, че има две вечни начала, а онези, които поддържат монизма, казват, че има едно вечно начало. Колкото и да спорят, това е безпредметно. Философите в това отношение са като военните стратези – цяла стратегия имат. Като видите техните логически основания, цяла крепост са създали. За да се разрушат техните крепости, трябва да се вземат онези далнобойните, че да разрушат крепостите им и да изкарат философите навън. Закрепил се човекът, трябва да се борите с него. Като излезеш насреща му, той казва: Ти си профан, нищо не разбираш. – А ти разбираш, защото си в крепостта вътре. Я излез малко вън от крепостта, аз ще ти кажа на тебе.

Така и всички ние, като сме дошли на земята, закрепили сме се в телата си, като в една крепост, и

имаме такива разсъждения, които са съвсем изопачени.

И ако............ хора са нещастни днес, това се дължи на техните разбирания.

Ако проследим живота на хората, от страданията им ще се определи степента на техните знания.

Линк към коментар
Share on other sites

Примерът е-когато медитираш не искаш ли да изгониш всички мисли, които ти казват-това е така, онова не е, това е добре, това не е?... Ако успееш да утихнеш, тогава идва мисъл да!, но отвътре, от някъде, където не си ти...

Хубаво е да прилагаме, мъничко... Иначе-този казал, онзи мислил, да ама, когато е опитност е Истина!

60.gif

Раздай всичко

Какво общо има това с логиката? Защо трябва да наричаме изкривените си представи за нещата и предразсъдъците си „логика“? Ако ние в заблудите си мислим, че нещо е логично, това прави ли го логично? Не, то си е просто една заблуда. Нека наричаме нещата с истинските им имена.

Ами заблудите точно с логика си служат, за да оправдаят действия в своя полза :)

Това не е логика, а спекулация – нисшето ни его се опитва да представи нещо като логично, а то не е.

Линк към коментар
Share on other sites

Стан, по тази логика, чудя се защо ли Учителя пък и всички други Учители са давали Словото не логически подредено?... Може би, за да ни накарат да търсим точно скритото?... Може би, за да мислим различно?...

:feel happy:

Да, но причините са доста, а сигурно има и такива, които не разбираме. Учителите дават много, но не дават всичко, което знаят. Дават само отделни сегменти, които в по-голямата си част са намеци, които индивидуално следва да развием и приложим. Никой Учител няма да даде завършена система от знания, просто защото дори и неговите знания подлежат на развитие и разширение (защото съвършенството му е само относително), а и нашите способности за възприемане са крайно недостатъчни за да разберем светогледа на даден Учител. Дава се само необходимото за настоящия етап от развитието ни. Подреждането всеки може сам да си го извърши, ако вникне в дълбочина в казаното от Учителя. Все пак изводите всеки трябва да си направи сам. Всеки трябва сам да изгражда светогледа си, иначе се превръщаме в подражатели от каквито никой няма нужда.

Линк към коментар
Share on other sites

... И когато започнем да мислим право - логиката ще отпадне...

А законът за причината и следствието ще отпадне ли? Или в него няма логика? Или в природните закони няма логика? Б. Дуно не веднъж е говорил за организираността на Божествения свят. Или в организираността няма логика? Липсата на логика означава само едно – Хаос.

Линк към коментар
Share on other sites

В медицината логиката много бели е направила-например, лекуват се симптомите, а не причината за болестта. Защото така повелява логиката.

Не логиката повелява така. Както казах тя борави с наличната и информация. Ако човек вижда причините, то и логическото му мислене ще ги обхване и той ще насочи вниманието си към тях.

А може ли човешката логика да обхване дълбоките духовни и кармични причини?

Може ли да излезе над обичайния ни тримерен свят?

Или може би просто разбираме думата логика по много различни начини?

Все пак, ако не греша, думата произлиза от корена " логос", което значи:

1. висш разум (( 'В началото бе Логоса" след редакции са го написали като "В началото бе Словото"))

2. дума

3.... (забравииииииих):feel happy:

Човешкият ум все пак е ограничен. Но потенциалните му възможности са неограничени. Ние обаче сме проявили твърде незначителна част от тях.

Линк към коментар
Share on other sites

А законът за причината и следствието ще отпадне ли?

Свободният човек - не е под никакъв закон...

След приключване на процеса на новораждане (защото това взема време) - човекът приключва с кармата си - ерго "законът за причината и следствието" преустановява действието си, спрямо такъв освободен човек...

Свободният човек влиза в Принципа...

(Той е надрастнал законите, които властват само там, където има ограничение...

Защото законът - регулира ограничението...

Алтернативата - е свободата)...

При освобождението си (при "смъртта", т.е. поставянето му под контрол (на егото)); с края на земната си еволюция (а не при смъртта и погребението на физическото тяло) - Новороденият Човек е влязъл в безграничното, щом се е освободил от ограничението... Влязъл е в Света на Любовта, Мъдростта и Истината като Принципи...

Затова - Свободният влиза в дхарма - в служене на Бога, като алтернатива на кармата - на Закона за причината и следствието... (Казано другояче - Свободният живее в условията само на Една Причина - Първата Причина и само на Едно "следствие" - и това е Любовта. Други причини и други следствия - няма. Те са отминали - многото причини и следствия, защото са били временни неща, които са претърпели трансформация)...

Сегашният проблем на ума (егото) е - че той действа в условия и среда, които го ограничават да схване Истината... (Тези ограничения - са разумни; те помагат на развитието)...

Затова трудно схваща неща, които сто пъти е прочел, или сто пъти е чул... "Едно си баба знае, и него си бае"...

Промяна трябва - и в стратегията, и в тактиката, ако искаме да се развиваме...

Необходими са много повече усилия и самоподготовка, вътрешна работа над себе си; опити - , за да се освободи човек от ограниченията и да подреди - наистина - хаоса в главата си...

Това не е лесна работа, нито такава, която външно може да се обясни и предаде... Не може със старото "отрицателно" знание - да се обясняват новите положителни неща... Винаги ще има спорове, породени единствено от неразбиране (и най-вече - от неразбирането, че не разбираме)... :)

Затова - всеки, за себе си, вътрешно - трябва да пита и да му отговарят също - вътрешно...

Ние всички тук, във форума, сме колекционери на идеи... Едни идеи - приемаме, други - спокойно отхвърляме, докато изчистим критерия си и станем безпогрешни в различаването...

Това е нормално...

Но не е нормално

да се спори и в спор, или критикувайки другите (т.е. - в его-акция) - да се отхвърлят чисти идеи,

само защото не сме намерили все още - време - да ги проверим лично, чрез опита...

Всички идеи, преди да се приложат, т.е.

- да станат наше верую, което ревностно защитаваме - предварително трябва лично да се опитат...

Само тогава - те имат силата... А "Божието Царство не са думи, но сила".../библ./

Другото са празни форми, черупки, без съдържание,

с които човек може да си играе,

или там - каквото ще (напр. да се пъчи със "знанията" си, пред другите и пр. )

- но те, непроверените идеи - са неща, които спъват и забавят развитието ни...

Обаче , ако не бързаме за никъде - всичко е ок...:)

Редактирано от velinavasileva
Линк към коментар
Share on other sites

Човешкият ум все пак е ограничен. Но потенциалните му възможности са неограничени. Ние обаче сме проявили твърде незначителна част от тях.

Виж колко интересно нещо.

Аз тук бих запитал при какви условия ще можем да развиваме потенциалите си?!

Мдам. Дали ще можем да развиваме потенциалите си, ако не ги използваме за решаване на задачите ни за този живот?!

Аз лично се съмнявам.

Примерно писано ти е да бъдеш зидаро-мазач, а ти искаш да станеш музикант. Ще можеш ли да си развиеш мусикалния потенциал?!

Какво мислите, а?

Линк към коментар
Share on other sites

Учителя, в "Отхвърленият камък":

Човешкият ум

не е нищо друго освен две жени, оженени за един мъж. Човешкият ум се разговаря с двете си жени, като се договаря с едната си жена, а с другата не може.

Това е държава с две партии, от които едната е консервативна, а другата – демократическа.

Според окултистите, едната наричат висшия ум или висшия манас, а другата наричат низшия ум или низшия манас. А това аз наричам ум на двете жени, но такъв ум, според сегашните закони на църквата, е осъден на отлъчване.

Някои казват: „Да облагородим, да възвишим ума си!“ Да, но затова той трябва да се научи да живее само с една жена.

Линк към коментар
Share on other sites

Учителят, в "Рождението":

Роди се“ –

това е най-ободрителната дума в живота на земята.

Какво съдържа тази дума?

Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното,

което подтиква цялото човечество към съвършенство.

Често запитват: „Как може да се влезе в Царството Божие?“

„Как можем да се освободим от ограниченията на законите, на природата, и

можем ли да ги владеем?“

Аз отговарям: когато се родите.

Говоря за думата „раждане“,

а не за „прераждане“.

Човек се е прераждал хиляди и милиони пъти.

Започнал своя живот от микроб,

увеличавал се, преработвал се,

за да се роди, най-сетне, като човек в пълния смисъл на думата.

Прераждането е процес,

а раждането – един завършен цикъл от този процес.

Като се казва в Евангелието: „Днес се роди“,

разбира се, че онзи,

който е заченат преди милиони години,

най-сетне се е родил.

Кой се е родил?

Христос Господ – Той се е родил.

Думата „раждане“

съдържа велика идея, която Бог е вложил в Духа.

И когато всеки от вас почувства, че се е родил,

тогава ще се избавите и ще разберете смисъла на живота.

Защото мнозина от вас не сте се родили още,

а се прераждате, и в прераждането трябва да се родите един ден,

и ангелите да кажат за вас: „Роди се в града Давидов“.

Във всяко сърце и във всяка душа трябва да се роди Христос.

Линк към коментар
Share on other sites

Първо - Принципът е над Закона... "Фактите задължават, законите ограничават, а принципите - освобождават"...

Това е така ако говорим за човешките закони, защото те са създадени възоснова на определени принципи. Но божествените закони не са създавани и затова често смесвам двете понятия.

Второ - Как става изобщо разширяването на съзнанието, израстването , развитието на човешкото същество тук, на Земята, чрез мисленето - освен - чрез противопоставянето - ТЕЗА - АНТИТЕЗА и стигането до СИНТЕЗА (наречена "златната среда"), която синтеза, в следващата брънка от възходящата спирала, заема мястото на първоначална теза , която търси антитезата си, за да намери по-висшата синтеза и т.н... Нима синтезата - не "надскача" тезата, която я е инспирирала? ... Това е така, чиста логика... smile.gif

Синтезът е обхващането на няколко тези (някой от които може да са привидно противоположни) като едно цяло. Синтезът включва разбиране на всички гледни точки едновременно, разбиране на цялото във всичките му аспекти. Разделението на теза-антитеза в случая е привидно. Това всъщност е просто отношение между две тези. Антитезата сама по себе си е теза. При синтеза никак не е задължително тезите да са противоречиви (привидно, поради липсата на по-широк поглед върху цялото).

Линк към коментар
Share on other sites

А Дяволът - логичен ли е? :)

Какво мислиш за Дявола, Стан? :)

Дяволът също е длъжен да се съобразява с космическите закони. Може да се възползва от тях в определени граници (както и хората), но не може да ги прескочи.

Линк към коментар
Share on other sites

Учителят, в "Малкото добро. Живият порядък":

В какво се изявява свободата?

Къде е свободата? – В Бога.

Трябва да се откажеш от човешките мисли и

да приемеш Божествените.

... Човек трябва да се самовъзпитава.

Без това никаква култура не съществува.

Самоотричането е този процес, при който човек се отказва от човешките мисли и

затова - приема Божествените...

Човекът се отказва да мисли сам и се разкайва за кривите си човешки мисли...

Човек не може да мисли по друг начин освен сам. Под човешки мисли в думите на Б. Дуно се разбира тези, които са насочени към задоволяване на желанията и зависимостите на нисшия аз. Това са егоистичните ни мисли. Наречени са „човешки“, защото огромната част от мислите на съвременните хора са в тази посока. Това обаче не означава, че мисълта не може да надскочи егоизма. Значи тук разделението човешки-божествени не е на базата на това, кой мисли, а на базата на това към какво са насочени мислите: към материалното или към божественото.

Разбира, че само Бог мисли право, а културният човек - само приема божествените мисли "даром"...

Човек може да приеме от пространството определени мисли и идеи, но мисълта като процес предполага свързването им в определено цяло. Това са като разхвърлени кубчета, които трябва да подредим. Освен това мисля, че в случая под Бог се разбира висшия аз в човека.

Културният човек знае, че той е само една полезна клетка от Божествения организъм...

Той не живее за себе си... Той няма свои мисли...Той мисли божествено - само за Цялото, не отделно за себе си...

Изводът в червено смятам за неоснователен, даже противоречащ с останалото.

Всичките му мисли са божествени, приети са директно от Бога, с Когото културният човек се е слял...

Това може да приема само ако под Бог се разбира висшия аз на човека, с когото човекът съзнателно се е отъждествил.

Линк към коментар
Share on other sites

А законът за причината и следствието ще отпадне ли?

Свободният човек - не е под никакъв закон...

Познавайки законите човек може да ги използва в своя полза. Иначе всички ограничения са в самия човек – да. Но другаде съм споменавал, че именно космичните закони, обуславят и гарантират свободата на човека.

След приключване на процеса на новораждане (защото това взема време) - човекът приключва с кармата си - ерго "законът за причината и следствието" преустановява действието си, спрямо такъв освободен човек...

Мечтай си.

При освобождението си (при "смъртта", т.е. поставянето му под контрол (на егото)); с края на земната си еволюция (а не при смъртта и погребението на физическото тяло) - Новороденият Човек е влязъл в безграничното, щом се е освободил от ограничението... Влязъл е в Света на Любовта, Мъдростта и Истината като Принципи...

Всеки свят си има своите ограничения.

Затова - Свободният влиза в дхарма - в служене на Бога, като алтернатива на кармата - на Закона за причината и следствието... (Казано другояче - Свободният живее в условията само на Една Причина - Първата Причина и само на Едно "следствие" - и това е Любовта. Други причини и други следствия - няма. Те са отминали - многото причини и следствия, защото са били временни неща, които са претърпели трансформация)...

Дхарма не е алтернатива на кармата, въпреки че Б. Дуно я представя по този начин. Дхарма (всъщност думата има много значения) е да познаваш закона за причината и следствието и да го използваш за постигане на благотворни (за хората и за цялото) резултати.

Линк към коментар
Share on other sites

Човешкият ум все пак е ограничен. Но потенциалните му възможности са неограничени. Ние обаче сме проявили твърде незначителна част от тях.

Виж колко интересно нещо.

Аз тук бих запитал при какви условия ще можем да развиваме потенциалите си?!

При всякакви.

Мдам. Дали ще можем да развиваме потенциалите си, ако не ги използваме за решаване на задачите ни за този живот?!

Аз лично се съмнявам.

Примерно писано ти е да бъдеш зидаро-мазач, а ти искаш да станеш музикант. Ще можеш ли да си развиеш мусикалния потенциал?!

Какво мислите, а?

Ще можеш да го развиваш, ако имаш съответното желание, въпреки трудностите, които условията в съответното въплъщение може да окажат. „Развиеш“ поставя ограничение, а музикалния талант е безграничен.

Линк към коментар
Share on other sites

Човешкият ум все пак е ограничен. Но потенциалните му възможности са неограничени. Ние обаче сме проявили твърде незначителна част от тях.

Виж колко интересно нещо.

Аз тук бих запитал при какви условия ще можем да развиваме потенциалите си?!

При всякакви.

Тука вече утепа рибата отвсякъде :)

Та викаш никаква зависимост няма от текущото еволюционно развитие/ниво на човека, задачите, които има да решава?!

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Човешкият ум все пак е ограничен. Но потенциалните му възможности са неограничени. Ние обаче сме проявили твърде незначителна част от тях.

Виж колко интересно нещо.

Аз тук бих запитал при какви условия ще можем да развиваме потенциалите си?!

При всякакви.

Тука вече утепа рибата отвсякъде :)

Та викаш никаква зависимост няма от текущото еволюционно развитие/ниво на човека, задачите, които има да решава?!

Писах, че човек може да развива потенциала си при всякакви условия. Текущото еволюционно ниво носи определени възможности и ограничения, но възможността за развитие на човека винаги е налична.

Линк към коментар
Share on other sites

.........................................................................

.........................................................................

:3d_132:

Това е твърде неопределено. Напиши какво конкретно те възмущава, за да мога да отговоря.

Линк към коментар
Share on other sites

.....

Писах, че човек може да развива потенциала си при всякакви условия. Текущото еволюционно ниво носи определени възможности и ограничения, но възможността за развитие на човека винаги е налична.

Според теб какви ограничения носи?

Линк към коментар
Share on other sites

.........................................................................

.........................................................................

:3d_132:

Това е твърде неопределено. Напиши какво конкретно те възмущава, за да мога да отговоря.

Споко, Стан, нищо не ме възмущава...:)

Просто мислех, че си говорим за духовните неща, а те са "обратни" (т.е. огледални) на физическите...

Напр. - на физическия свят, цялото зависи от частите си, а в духовния свят - частите зависят от цялото... (С всички духовни неща е така)... И това не е моя идея (а на Учителя; потърси я, ако искаш) –- да не започнеш сега пак да ме опровергаваш...Предварително знам, какво ще ми напишеш...:

Има ли смисъл да си пишем, щом още не се разбираме?..:)

Вили

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...