Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Слънцето и луната нищо не управляват. .......

 

Ех, какво ли си мислят астролозите (например) като четат това.....

 

.........

В този дух може би разсъждава Божидар - ако ни управляват за важните решения, какво от това, че примерно сами решаваме какво да вечеряме. ......

 

Мдам, бих казал, че за по-важните решение нашата дейност е резултат на колективни сили. 

Също така нашите "духовни успехи" също са резултат на колективни сили. Наивно е да си мислим, че не сме подпомагани, а сме подпомагани много. Че то дори само да погледнем нещата от социална гледна точка, разбираме колко много ни подпомагат. Дори да споменем само свободния достъп до всякаква литература и учения.

 

От "Великото всемирно бяло братство": "...Небето е организирано от висши същества, от велики души и затова то е велико в своите действия...... Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия Космос и движи като една колективна сила всичко в света...."

 

Времето е било такова, че Учителя го е дал като в известна степен религиозно обяснение. Всичко това може да се обясни чисто механично с действието на съответните енергии и центрове на съзнания.

 

От "Виделината": "...Душите, наистина, са индивидуални, но са едновременно и колективни. Колективността е закон на хармонията..."

 

Защо има толкова хора, които след регресия разбират, че са били......да кажем Клеопатра. Клеопатра е огромна фигура. Нейният кристал на съзнание най-вероятно се е състоял от хиляди и хиляди кристали на съзнание, които преди това са били отделни хора. Сега това пак днес са съзнанията на хиляди и хиляди хора. Всеки си мисли, че е бил Клеопатра, но е бил една много мъничка част от нейната същност. 

 

Учителя в една лекция обяснява как еди-колко си души като се съберат и създават гений, еди-колко си още и светец. Но това е само случаят на събиране на души в едно съзнания. Да не забравяме висшите сили, които движат "...като една колективна сила всичко в света..."

 

 

..... Това, от което зависи духовното ни развитие решаваме ние. .......... Нашето разбиране за свобода какво е - искаме да определяме и условието на задачата, и решаването й. Е как така? Ако искаме да се научим да решаваме задачи, то някой друг следва да ни ги поставя иначе няма никаква полза от тях. ....

Може, може, но да запитам "можеш ли да си съставиш план за развитието, например, за смехотворно краткия период от хиляда години". Да го съставиш, да се изпълни без промени. Тогава ще покажеш, че управляваш живота си напълно самостоятелно.

Но да, прав си. Други ни поставят задачите. Други. И именно по този начин също ни управляват :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Слънцето и луната нищо не управляват. .......

 

Ех, какво ли си мислят астролозите (например) като четат това.....

Кой определя кога и под каква звездна конфигурация ще се роди човек - слънцето и луната ли?

По отношение на колективното съзнание само преди няколко дни засегнах темата с цитати в които явно беше показано какво разбира П. Дънов под "колективно съзнание". Ако цитираното тогава не е оставило никакъв отпечатък у четящите, не виждам защо трябва да го повтарям отново.

Това обяснение, което се опитваш да дадеш по отношение на факта, че различни хора могат да имат спомен, че са били една и съща (най-често известна) личност е доста съмнително (меко казано). Най-малкото обикновеният човек няма как да се ориентира кой точно крал или кралица е бил и всъщност дали просто не е бил някой от близкото или далечно обкръжение на въпросния крал/кралица, извиквайки в съзнанието си спомени на които и двамата са присъствали, като по този начин егото му го кара да повярва, че той е бил известната личност, докато всъщност е бил просто присъстващ на събитието.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може, може, но да запитам "можеш ли да си съставиш план за развитието, например, за смехотворно краткия период от хиляда години". Да го съставиш, да се изпълни без промени. Тогава ще покажеш, че управляваш живота си напълно самостоятелно.

Но да, прав си. Други ни поставят задачите. Други. И именно по този начин също ни управляват

Хиляда години са смешно малък период, но не за теб или за мен. Мога да си съставя план за всякакъв период. Продължителността на периода е без отношение към това мога ли или не мога. И ако има проблем със съставянето на план за толкова продължителен период, то не е защото нещо не зависи от мен, а просто защото не притежавам достатъчно развита далновидност. Затова и един духовен учител може да се окаже по-наясно от мен какво ще ми се случи в следващото въплъщение, знаейки кармата която съм си натрупал и други неща - не защото ще предопредели нещо, а защото притежава далновидност каквато аз нямам. И пак той ще е в състояние да види само една част от бъдещето ми - тази която вече съществува като зародиш.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Затова и един духовен учител може да се окаже по-наясно от мен какво ще ми се случи в следващото въплъщение, знаейки кармата която съм си натрупал и други неща - не защото ще предопредели нещо, а защото притежава далновидност каквато аз нямам. И пак той ще е в състояние да види само една част от бъдещето ми - тази която вече съществува като зародиш.

 

Отдавна не се пише по темата, затова въпросът ми е за свободната воля.

 

Нещо не мога да те разбера. Ти пишеш, че имаме свободна воля и същевременно с това, че бъдещето ни е предопределено. Да речем, че в този живот някой трябва да катострофира. За да се случи това е нужно той да избере да се качи в автомобила или да не го стори. Къде е свободната воля в случая, след като предопределението му е "наредило", че на този ден в толкова часа ще се качи в колата, за да умре малко по-късно? Къде е свободата в избора, щом е ясно, че това му е подготвено от кармата? Къде е свободата в избора, след като кармата, която е натрупал трябва да се изразходва по строго определен начин? Все тая дали сме свободни да изберем да вечеряме чушки или домати. 

 

И друго. Гледах ужасите на втората световна война. Възможно ли е според тебе някаква сила да е спраля унищожението на евреите? Защото къде са щели да бягат, ако изтребването им е било желано от всички? Също за смъртната присъда. Ако в момента в България се проведе референдум за или против смъртната присъда е ясно, че хората ще гласуват положително. Не вярваш ли прочети новина, примерно: "Син закла майка си", после прегледай коментарите и ще видиш, че изречението: "смърт за този изрод" присъства във всеки коментар.Същото е много вероятно да се случи и в други страни. И все пак политиката е такава, че това не може да случи. Въпросът е там, политиците и нашите, и световните не са хуманни и ежедневно вършат престъпления срещу хората, но нещо(не съвестта) не им дава правото да дадат избора в ръцете на обикновените хора. Дънов пише, че в Божествения закон е абсолютно забранено убийството. Може да се каже, че хората съзнателно не са наясно с този закон, но силата над нас никога няма да допусне подобна свобода в избора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.... Дънов пише, че в Божествения закон е абсолютно забранено убийството. Може да се каже, че хората съзнателно не са наясно с този закон, но силата над нас никога няма да допусне подобна свобода в избора.

 

 

Попрочетох сега тази лекция. Много полезна ми беше. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Нещо не мога да те разбера. Ти пишеш, че имаме свободна воля и същевременно с това, че бъдещето ни е предопределено.

Точните ми думи бяха: "И пак той ще е в състояние да види само една част от бъдещето ми - тази която вече съществува като зародиш." Една част от бъдещето не е цялото бъдеще. Свободната воля не означава да не отговаряме за последствията от тази воля - колко пъти ще го повтарям. Волята е избор в рамките на възможното. Аз мога да взема пистолет и да стрелям в главата си - това е възможно и това ще бъде мой избор. Но ако искам при това да остана жив, тук вече за избор не може да се говори, а за действие на космическите закони. Тук вече сме в областта на последствията от избора ми. Последствията съответстват на породилата ги причина, и аз не мога да искам нещата да бъдат по друг начин. Просто е невъзможно. Избор не мога да имам, защото искам нещо невъзможно. Ако в неразбирането си го смятам за възможно, това не означава, че то действително е такова. Някой път искаме неща, които са невъзможни само временно, при определените условия - ние не разбираме това и казваме, че не сме свободни. Не, просто светът е изграден възоснова на определени принципи и правила, които не могат да бъдат нарушавани.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Да речем, че в този живот някой трябва да катострофира. За да се случи това е нужно той да избере да се качи в автомобила или да не го стори. Къде е свободната воля в случая, след като предопределението му е "наредило", че на този ден в толкова часа ще се качи в колата, за да умре малко по-късно?

 

Нещата не се случват точно така, но тук отново става въпрос за последствия. Човек се качва в колата - не в точно предопределен миг, а просто когато се случи. В един момент губи съзнание, катастрофира и умира. Никой не влияе на волята му, променяйки я така, че той да предизвика катастрофа. Просто му се отнема временно съзнанието и контрола над събитията. Всичко това се прави в съответствие с натрупаната от същия този човек карма и то от същества, които можем да приемем за безпогрешни. А въпросната карма е следствие от приложената в миналото воля. Една катастрофа може да се случи поради невнимание и грешка, което всъщност е действие на волята в настоящия момент, а може да е резултат от кармата, когато съзнанието временно бива заглушено за да може кармата да се осъществи. Освен това, когато катастрофата е в следствие на човешка грешка (т.е. причините не са кармични), може да има и случайни жертви с нищо незаслужили това, което им се случва. Те в случая стават жертва на волята на сгрешилия шофьор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В една от лекциите за волята Учителя говори как трябва да се има волята да се заспива за десето минути и между другото казва, че това е така, защото като спим учим. Сънищата са един блед отзвук на това "учене", което както се сещате става несъзнавано за нас и си е чисто програмиране. Освен това го има и семейното програмиране, и социалното програмиране. 

 

Та е интересно доколко избора ни е свободен или програмиран...

 

Nо има и такъв вариант 2 в 1: имаме свободната воля да приемем избора, но избора, който приемаме, не е наш. 

 

Примерно срещаме подходящия (както си мислим) партньор и избираме да сме с него. 

Имаме свободната воля да приемем избора да сме с него, ноооо някой или нещо ни е събрало с този човек с определена цел да научим определен урок. Нагласили са нещата да се срещнем, да видим в него това, което ни харесва и т.н. Егото ни използва правото си на свободна воля да избере нещо, което реално друг е избрал за него. А за урока си няма и понятие, очаква шампанско и рози за цял живот. 

 

Нарочно да говоря за его, защото то като наша индивидуалност и носител на всичките ни илюзии за нас и света, то се опитва да прилага свободна воля. На егото много му харесва да е свободно и да решава ;) 

 

Човек избира от егото, т.е. от своята вътрешна природа. Докато има едно непроменено его, една непроменена вътрешна природа, ще прави едни и същи решения, колкото и да си мисли, че постъпва творчески. Ще има илюзията за избор и наистина свободно ще избира но ще му се пада все една и съща задача, макар и в различен вид. Ще си живее в същия тунел на реалността и ще върти същото кръгче. 

 

Още по-интересното е, че човек не може сам да се промени, най-малкото защото не вижда какво да промени. Други сили променят вътрешната същност на човека и само когато тя е обърната в правилната посока, изборът започва да отговаря на истинския Аз, волята наистина става свободна, защото егото така е преобразувано, че да не пречи на изявата на истинския Аз, на вътрешния Източник. 

 

А човек сам не може да промени себе си. Може единствено да насочи фокуса на съзнанието си и да търси силите, които ще активират промените в него. А това пак става чрез помощта на Истинския Аз, който на определени моменти изплува в човека и му помага да избере накъде да насочи фокуса си. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Примерно срещаме подходящия (както си мислим) партньор и избираме да сме с него. 

Имаме свободната воля да приемем избора да сме с него, ноооо някой или нещо ни е събрало с този човек с определена цел да научим определен урок. Нагласили са нещата да се срещнем, да видим в него това, което ни харесва и т.н.

 

Нещата са нагласени дотолкова, доколкото се осъществява въпросната среща. Харесването или нехаресването е резултат от съществуващото сходство и не ни се налага отвън. Решението за това как ще се развият нещата след срещата е наше - и на двамата партньора. Може и нищо да не се получи. Човекът да не е машина, че да бъде програмиран или животно подлежащо на дресировка?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Човек избира от егото, т.е. от своята вътрешна природа. Докато има едно непроменено его, една непроменена вътрешна природа, ще прави едни и същи решения, колкото и да си мисли, че постъпва творчески. Ще има илюзията за избор и наистина свободно ще избира но ще му се пада все една и съща задача, макар и в различен вид. Ще си живее в същия тунел на реалността и ще върти същото кръгче.

 

Това, че всеки път в идентична ситуация избираме едно и също не означава, че нямаме избор или, че той е илюзорен. Просто това са решенията, които считаме за правилни при съответните условия. Такива са ни възможностите да вземаме решения. В случая ако има някакви ограничения, те са вътре в нас, а не са ни наложени отвън.

 

Още по-интересното е, че човек не може сам да се промени, най-малкото защото не вижда какво да промени. Други сили променят вътрешната същност на човека и само когато тя е обърната в правилната посока, изборът започва да отговаря на истинския Аз, волята наистина става свободна, защото егото така е преобразувано, че да не пречи на изявата на истинския Аз, на вътрешния Източник.

Иска ти се. Аз мога да нарисувам кръг на лист хартия и ти да го приемеш за слънцето или за топка, или пък за колело. Способността на съзнанието да разбира нещата не може да се развие отвън. То е едно вътрешно човешко качество. А всяка промяна изисква участие на човешкото съзнание. Знанието може да се наизусти, но за да има стойност за човека, то трябва да бъде разбрано. Това не става отвън. Може да ни обясняват, но пак дали ще разберем или не, зависи от нас. Ами то ако беше по друг начин щяхме да говорим за духовни програмисти, а не за духовни учители. Учителят не е програмист. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Човек избира от егото, т.е. от своята вътрешна природа. Докато има едно непроменено его, една непроменена вътрешна природа, ще прави едни и същи решения, колкото и да си мисли, че постъпва творчески. Ще има илюзията за избор и наистина свободно ще избира но ще му се пада все една и съща задача, макар и в различен вид. Ще си живее в същия тунел на реалността и ще върти същото кръгче.

 

Това, че всеки път в идентична ситуация избираме едно и също не означава, че нямаме избор или, че той е илюзорен. Просто това са решенията, които считаме за правилни при съответните условия. Такива са ни възможностите да вземаме решения. В случая ако има някакви ограничения, те са вътре в нас, а не са ни наложени отвън.

 

Още по-интересното е, че човек не може сам да се промени, най-малкото защото не вижда какво да промени. Други сили променят вътрешната същност на човека и само когато тя е обърната в правилната посока, изборът започва да отговаря на истинския Аз, волята наистина става свободна, защото егото така е преобразувано, че да не пречи на изявата на истинския Аз, на вътрешния Източник.

Иска ти се. Аз мога да нарисувам кръг на лист хартия и ти да го приемеш за слънцето или за топка, или пък за колело. Способността на съзнанието да разбира нещата не може да се развие отвън. То е едно вътрешно човешко качество. А всяка промяна изисква участие на човешкото съзнание. Знанието може да се наизусти, но за да има стойност за човека, то трябва да бъде разбрано. Това не става отвън. Може да ни обясняват, но пак дали ще разберем или не, зависи от нас. Ами то ако беше по друг начин щяхме да говорим за духовни програмисти, а не за духовни учители. Учителят не е програмист. 

 

Да, така е, често въртим едно и също кръгче, просто защото продължаваме да чувстваме/мислим/действаме по един и същи начин, независимо от преживяното - не ни е увряла главата, с други думи :)

 

Обаче това за духовни програмисти вместо духовни учители ме накара да се замисля. Чудя се, такива древни книги, като Библията, но не само, ако са искали да напишат именно "програмист", което понятие обаче не е било налично тогава, каква дума биха употребили? Например ясно е, че това, което е упоменато като "Слово", е със съвременен еквивалент на "информация". Но ... в сегашния контекст, защо не и да са искали да кажат "програма". Защото иначе нямаше ли да употребят нещо по-близко като значение - например "знание"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думата "програмист" не е съществувала, защото са нямали необходимост от нея. Не са имали машини, които да програмират. Ако хората се програмираха, съответната дума със съответното значение щеше да е налична още от древността. Въпреки че и в обучението често има елементи на програмиране, то като цяло процесът на възприемане зависи от ученика, а учителя в най-добрия случай е в ролята на подпомагащ този процес, прилагайки съответните методики, които имат за цел да улеснят ученика в работата му, но не и да я заменят, както е при програмирането.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А сещате ли се това литературно произведение, в което роботът отчаяно отказва да признае, че е робот? Тъй като не е програмиран да осъзнае, че е такъв. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ясно - аз съм робот, който не е програмиран да осъзнае, че съм такъв, а ти си робот, който е програмиран да осъзнае, че е такъв.

 

П.П. Докъде ли може да достигне човешкото въображение опитвайки се да запълни празнотите в познанието?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ясно - аз съм робот, който не е програмиран да осъзнае, че съм такъв, а ти си робот, който е програмиран да осъзнае, че е такъв.

 

П.П. Докъде ли може да достигне човешкото въображение опитвайки се да запълни празнотите в познанието?

 

E, може би вместо робот трябваше да употребя израза "в известна степен роботизирано поведение".

 

Не може да направим покритие на човешкото разбиране за робот и човека. Макар, че аз съм виждал такива експертни системи и самообучаващи се изкуствени интелекти, че изглеждат по-интелигентни от средностатистическия човек. 

 

Да, неправилно е да наричаме човека робот. 

 

Но има няколко интересни паралела. Например, една програмирана система няма да знае, че е изкуствена програмирана система, ако изрично не е програмирана да знае това. Но ако е самообучаваща се система може да достигне до този извод, но пак ако й е зададена насочваща команда отвън или е програмирана да търси същността си. 

 

Човекът пък не може да разбере какво му е програмирано отвън (като знания, убеждения, методи, правила и т.н.) и какво е постигнал сам като свои изводи, знания, убеждения и т.н. Това не е мой извод, а елементарно психологическо наблюдение. Човек приема убеждения отвън (съзнателно и несъзнателно) и се асоциира с тях като ги мисли за свои. 

 

А в края на краищата егото не е ли едно програмиране, обуславянето не е ли едно програмиране от страна на околната среда?!?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но има няколко интересни паралела. Например, една програмирана система няма да знае, че е изкуствена програмирана система, ако изрично не е програмирана да знае това. Но ако е самообучаваща се система може да достигне до този извод, но пак ако й е зададена насочваща команда отвън или е програмирана да търси същността си. 

 

 

Една такава система няма да знае каквото и да е. Без значение как е програмирана. Излизане от програмата е невъзможно, дори и при "самообучаващата се система", която всъщност не се обучава сама дори и в минимална степен.

 

Човекът пък не може да разбере какво му е програмирано отвън (като знания, убеждения, методи, правила и т.н.) и какво е постигнал сам като свои изводи, знания, убеждения и т.н. Това не е мой извод, а елементарно психологическо наблюдение. Човек приема убеждения отвън (съзнателно и несъзнателно) и се асоциира с тях като ги мисли за свои.

Ами те са си негови убеждения, щом се асоциира с тях. Няма никакво значение дали сам ще достигнеш до определен извод или ще прочетеш за него примерно. Щом си достигнал до него и си го разбрал, то вече е твое знание. Няма значение кой създава идеите, а дали можем да ги възприемем и в това се състои същността на интелектуалното развитие - не в създаването, а във възприемането на идеите. Човечеството е залято както с правилни, така и с погрешни идеи и именно човекът е който избира с кои да се свърже и човекът е този, който следва да разбере една идея и да я приложи. Къде е програмирането тук? Ако в пространството присъстваха само определени идеи, които не оставяха човека да избира, можеше да говорим за програмиране. Но в действителност човек е залят от всякакви често противоречиви и абсурдни идеи. Е какво ще стане ако човек действително няма избора да отсее едни от тях за сметка на други?

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думата "програмист" не е съществувала, защото са нямали необходимост от нея. Не са имали машини, които да програмират. Ако хората се програмираха, съответната дума със съответното значение щеше да е налична още от древността. Въпреки че и в обучението често има елементи на програмиране, то като цяло процесът на възприемане зависи от ученика, а учителя в най-добрия случай е в ролята на подпомагащ този процес, прилагайки съответните методики, които имат за цел да улеснят ученика в работата му, но не и да я заменят, както е при програмирането.

Не съм сигурна. В момента използваме съвсем други понятия. Преди не биха могли да имат дума "програмиране" или подобна по обясними причини. А тези книги са създадени, за да оцелеят през хилядолетията и да се четат масово, от много хора и да могат да се разберат (при добро желание) и след хилядолетия

Наистина защо е казано "слово", а не нещо друго, как мислите? И какво вие разбирате под понятието "слово"?

 

 

Но има няколко интересни паралела. Например, една програмирана система няма да знае, че е изкуствена програмирана система, ако изрично не е програмирана да знае това. Но ако е самообучаваща се система може да достигне до този извод, но пак ако й е зададена насочваща команда отвън или е програмирана да търси същността си. 

 

 

Една такава система няма да знае каквото и да е. Без значение как е програмирана. Излизане от програмата е невъзможно, дори и при "самообучаващата се система", която всъщност не се обучава сама дори и в минимална степен.

 

Човекът пък не може да разбере какво му е програмирано отвън (като знания, убеждения, методи, правила и т.н.) и какво е постигнал сам като свои изводи, знания, убеждения и т.н. Това не е мой извод, а елементарно психологическо наблюдение. Човек приема убеждения отвън (съзнателно и несъзнателно) и се асоциира с тях като ги мисли за свои.

Ами те са си негови убеждения, щом се асоциира с тях. Няма никакво значение дали сам ще достигнеш до определен извод или ще прочетеш за него примерно. Щом си достигнал до него и си го разбрал, то вече е твое знание. Няма значение кой създава идеите, а дали можем да ги възприемем и в това се състои същността на интелектуалното развитие - не в създаването, а във възприемането на идеите. Човечеството е залято както с правилни, така и с погрешни идеи и именно човекът е който избира с кои да се свърже и човекът е този, който следва да разбере една идея и да я приложи. Къде е програмирането тук? Ако в пространството присъстваха само определени идеи, които не оставяха човека да избира, можеше да говорим за програмиране. Но в действителност човек е залят от всякакви често противоречиви и абсурдни идеи. Е какво ще стане ако човек действително няма избора да отсее едни от тях за сметка на други?

 

А, знае, знае, аз точно това съм завършила и още като студенти създавахме експертни системи и системи с изкуствен интелект.

На практика самообучаващите се системи за изкуствен интелект могат да се обучават съобразно законите за обучение, които са заложени в нея. Не можем да очакваме да получат знание и направят изводи извън заложените методи за обучение.

А как се обучава човекът - сам ли? Какво става с деца, които са отгледани от животни например?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А, знае, знае, аз точно това съм завършила и още като студенти създавахме експертни системи и системи с изкуствен интелект.

На практика самообучаващите се системи за изкуствен интелект могат да се обучават съобразно законите за обучение, които са заложени в нея. Не можем да очакваме да получат знание и направят изводи извън заложените методи за обучение.

А как се обучава човекът - сам ли? Какво става с деца, които са отгледани от животни например?

 

Човекът не е ограничен в обучението си от заложени от някого методи. Колкото до знанието абсолютно не съм съгласен. Машината не може да определи дали информацията с която разполага е вярна или невярна, не може да сгреши и да приеме нещо погрешно за вярно, нито нещо вярно за погрешно. Верността на информацията тя получава директно отвън или определя проверявайки верността на информацията с някакъв алгоритъм отново заложен в нея отвън. Това не е знание, а просто информация. Воля при машината няма. Всичко е следствие от волята на програмиралите я хора. Човекът също действа механично при определени ситуации, но при всички случаи съществува възможността той да действа по различен и непредвидим от никого (подчертавам) начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Машината не може да определи дали информацията с която разполага е вярна или невярна, не може да сгреши и да приеме нещо погрешно за вярно, нито нещо вярно за погрешно. Верността на информацията тя получава директно отвън или определя проверявайки верността на информацията с някакъв алгоритъм отново заложен в нея отвън. Това не е знание, а просто информация. Воля при машината няма. Всичко е следствие от волята на програмиралите я хора. Човекът също действа механично при определени ситуации, но при всички случаи съществува възможността той да действа по различен и непредвидим от никого (подчертавам) начин.

Така e. Само допълвам: машината може да усъвършенства функцията (или функциите) си, ако има заложен такъв алгоритъм. Тя дори може да записва нови клонове на програмата с цел усъвършенстване на функцията си по посока на увеличаване на Правилността на изходния сигнал съобразно главното условие зададено от програмиста: КОЕ Е ПРАВИЛНО и КОЕ Е НЕПРАВИЛНО. При човека, обаче, съществената разлика е, че

1. Програмистът е вътре в машината и

2. Че той може да променя главното условие "Кое е правилно и кое е погрешно", защото условието може да бъде зададено така, че правилното да бъде ДОБРОТО и неправилното ЗЛОТО. Но може да бъде и обратното. Кое е добро и кое зло е закона, извън възможността за промяна.

ЕГО е Аз и е сложно устроеният Човек. Троен дух вътреживеещ в тройно материално тяло. Его не е правилно да се противопоставя на висшият аз, висшият аз е част от Его.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм сигурна. В момента използваме съвсем други понятия. Преди не биха могли да имат дума "програмиране" или подобна по обясними причини. А тези книги са създадени, за да оцелеят през хилядолетията и да се четат масово, от много хора и да могат да се разберат (при добро желание) и след хилядолетия

Наистина защо е казано "слово", а не нещо друго, как мислите? И какво вие разбирате под понятието "слово"?

Според мен "Словото" не е само "информация" а и алгоритъм и нещо което сега бихме изразили с понятието "енергия". Думите и сега са носители не само на информация, но и на мисъл. "Словото", представям си го като ехтящ вик на Бога Творец над новосъздадената земя, звукова вълна (сигурно не точно звук, но нещо подобно) която завихря и формира всичко живо върху земята.

Ние, може би, в бъдеще ще се научим с едно творческо Слово да създаваме живот (например в минералите), който живот ще бъда част от нас. Звучи вълшебно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Машината не може да определи дали информацията с която разполага е вярна или невярна, не може да сгреши и да приеме нещо погрешно за вярно, нито нещо вярно за погрешно. Верността на информацията тя получава директно отвън или определя проверявайки верността на информацията с някакъв алгоритъм отново заложен в нея отвън. Това не е знание, а просто информация. Воля при машината няма. Всичко е следствие от волята на програмиралите я хора. Човекът също действа механично при определени ситуации, но при всички случаи съществува възможността той да действа по различен и непредвидим от никого (подчертавам) начин.

Така e. Само допълвам: машината може да усъвършенства функцията (или функциите) си, ако има заложен такъв алгоритъм. Тя дори може да записва нови клонове на програмата с цел усъвършенстване на функцията си по посока на увеличаване на Правилността на изходния сигнал съобразно главното условие зададено от програмиста: КОЕ Е ПРАВИЛНО и КОЕ Е НЕПРАВИЛНО. При човека, обаче, съществената разлика е, че

1. Програмистът е вътре в машината и

2. Че той може да променя главното условие "Кое е правилно и кое е погрешно", защото условието може да бъде зададено така, че правилното да бъде ДОБРОТО и неправилното ЗЛОТО. Но може да бъде и обратното. Кое е добро и кое зло е закона, извън възможността за промяна.

ЕГО е Аз и е сложно устроеният Човек. Троен дух вътреживеещ в тройно материално тяло. Его не е правилно да се противопоставя на висшият аз, висшият аз е част от Его.

 

Не, не е така. Начинът, по който реагира човекът, може да изглежда непредвидим и действително да е такъв за всички нас, но не и за "програмиста", който и да е той.

Колкото до програмите, не е задължително да има главно условие - кое е правилно и кое неправилно; програмата може сама да взема решение, въз основа на заложени критерии и събрани данни, точно както и ние набираме данни чрез възприемане на явления и сме избрали (постулирали) определени критерии. Също така - никак не можем да сме сигурни, че програмистът е вътре в машината.

Въобще абсолютно недоказуемо е - ние едни много сложни програми ли сме или не сме.

 

Затова и попитах, вие как бихте се изразили преди 2, 3 или 5 хиляди години, ако беше нужно да предадете на бъдещите читатели нещо, което касае процеси, подобни на познатото ни в момента програмиране, след като не разполагате с такива понятия, както и защо е избрана думата "Слово"?

Идеята "Слово" = "алгоритъм" + "енергия" ми допада и ще размисля още. Ще се радвам и на други предложения :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако аз създам машина и я програмирам да твърди, че е човек (а още повече да си вярва), това би било лъжа, както спрямо машината, така и спрямо тези пред които машината ще твърди, че е човек. Така вече разбрахме кой е създал лъжата (тъй като истината съществува сама по себе си, но лъжата има нужда от някой, който да изопачи истината за да съществува). Следващото нещо над което следва да се замислим е относно съвършенството на програмиста. Ако той е съвършен и в същото време лъже, то тогава умението да лъжеш е част от съвършенството. Ако не е съвършен, можем само да се надяваме, да не се окажем някоя бета версия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

Машината не може да определи дали информацията с която разполага е вярна или невярна, не може да сгреши и да приеме нещо погрешно за вярно, нито нещо вярно за погрешно. Верността на информацията тя получава директно отвън или определя проверявайки верността на информацията с някакъв алгоритъм отново заложен в нея отвън. Това не е знание, а просто информация. Воля при машината няма. Всичко е следствие от волята на програмиралите я хора. Човекът също действа механично при определени ситуации, но при всички случаи съществува възможността той да действа по различен и непредвидим от никого (подчертавам) начин.

Така e. Само допълвам: машината може да усъвършенства функцията (или функциите) си, ако има заложен такъв алгоритъм. Тя дори може да записва нови клонове на програмата с цел усъвършенстване на функцията си по посока на увеличаване на Правилността на изходния сигнал съобразно главното условие зададено от програмиста: КОЕ Е ПРАВИЛНО и КОЕ Е НЕПРАВИЛНО. При човека, обаче, съществената разлика е, че

1. Програмистът е вътре в машината и

2. Че той може да променя главното условие "Кое е правилно и кое е погрешно", защото условието може да бъде зададено така, че правилното да бъде ДОБРОТО и неправилното ЗЛОТО. Но може да бъде и обратното. Кое е добро и кое зло е закона, извън възможността за промяна.

ЕГО е Аз и е сложно устроеният Човек. Троен дух вътреживеещ в тройно материално тяло. Его не е правилно да се противопоставя на висшият аз, висшият аз е част от Его.

 

Не, не е така. Начинът, по който реагира човекът, може да изглежда непредвидим и действително да е такъв за всички нас, но не и за "програмиста", който и да е той.

Колкото до програмите, не е задължително да има главно условие - кое е правилно и кое неправилно; програмата може сама да взема решение, въз основа на заложени критерии и събрани данни, точно както и ние набираме данни чрез възприемане на явления и сме избрали (постулирали) определени критерии. Също така - никак не можем да сме сигурни, че програмистът е вътре в машината.

Въобще абсолютно недоказуемо е - ние едни много сложни програми ли сме или не сме.

 

Затова и попитах, вие как бихте се изразили преди 2, 3 или 5 хиляди години, ако беше нужно да предадете на бъдещите читатели нещо, което касае процеси, подобни на познатото ни в момента програмиране, след като не разполагате с такива понятия, както и защо е избрана думата "Слово"?

Идеята "Слово" = "алгоритъм" + "енергия" ми допада и ще размисля още. Ще се радвам и на други предложения :)

 

 

Преди 2-3 хиляди години щях да им кажа да следват Закона. И сега повечето хора се опитват да го следват. ....Всъщност точно това са казвали на децата тогава :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не виждам защо би трябвало да се опитвам да предам на на някого нещо, от което си няма ни най-малка представа. Колкото до думата "слово" тя присъства в Библията (и не само) поради редица причини. Словото, звукът е първото проявление на волята. То поддържа цялото мироздание и ако престане дори за секунда всичко съществуващо ще рухне. Музиката на сферите не е някаква художествена измислица. Всичко вибрира. Космическите цикли също са вибрация, а вибрацията е звук. Когато звукът изразява разумни идеи той вече е слово. Мантрата поддържаща вселената звучи през цялото и съществуване до пралайя. Това не е някакъв акт на сътворение осъществен веднъж в миналото, а непрекъснат процес на поддържане на сътворението в проявен вид. Спре ли словото, материята на мига ще се върне в своето непроявено състояние.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

а вибрацията е звук. Когато звукът изразява разумни идеи той вече е слово. Мантрата поддържаща вселената звучи през цялото и съществуване до пралайя. Това не е някакъв акт на сътворение осъществен веднъж в миналото, а непрекъснат процес на поддържане на сътворението в проявен вид. Спре ли словото, материята на мига ще се върне в своето непроявено състояние.

Не всяка вибрация е звук, поне не тук и сега на земята. Само вибрациите с определена честота на трептене. И енергията на звуковите вибрации не е много голяма, затова някак си това "СЛОВО" не ми звучи много убедително..., но го приемам.

Какво би отговорил на въпроса: какво представлява непроявеното състояние на материята.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×