Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Колкото до програмите, не е задължително да има главно условие

Хардуерист съм, програмист на микропроцесори. Почти 100% вярвам, че не може да се създаде "машина" ако не се зададе в програмата обхват в който да варират параметрите на изходния сигнал и това е условието за правилност. Ако параметрите на изходния сигнал не удовлетворяват зададените начални условия - това е неправилност и програмата трябва да се поправя. (Отделно се работи и върху дискретните компоненти и схемата на свързването им.)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колкото до програмите, не е задължително да има главно условие

Хардуерист съм, програмист на микропроцесори. Почти 100% вярвам, че не може да се създаде "машина" ако не се зададе в програмата обхват в който да варират параметрите на изходния сигнал и това е условието за правилност. Ако параметрите на изходния сигнал не удовлетворяват зададените начални условия - това е неправилност и програмата трябва да се поправя. (Отделно се работи и върху дискретните компоненти и схемата на свързването им.)

Е, аз съм от другите :) Завършила съм "Компютърни системи и управление" и може би затова разсъждавам по-абстрактно по отношение на алгоритъма. А за "машина"-та направо не мисля - тя може всичко, което аз мога да й задам като алгоритъм. И тъй като специализацията ми беше "Биотехнологични и робототехнически системи" си беше много интересно и ... изкусително бих казала, докъде може да се стигне в разработването на изкуствен интелект.

 

Иначе разбирам какво искаш да кажеш - че машината е ограничена, а човекът не е. Ок, за машината сме сигурни, защото ние я създаваме, но откъде знаем, че човекът също не е ограничен, колкото и необятен да ни изглежда неговият диапазон на "изходен сигнал"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не виждам защо би трябвало да се опитвам да предам на на някого нещо, от което си няма ни най-малка представа. Колкото до думата "слово" тя присъства в Библията (и не само) поради редица причини. Словото, звукът е първото проявление на волята. То поддържа цялото мироздание и ако престане дори за секунда всичко съществуващо ще рухне. Музиката на сферите не е някаква художествена измислица. Всичко вибрира. Космическите цикли също са вибрация, а вибрацията е звук. Когато звукът изразява разумни идеи той вече е слово. Мантрата поддържаща вселената звучи през цялото и съществуване до пралайя. Това не е някакъв акт на сътворение осъществен веднъж в миналото, а непрекъснат процес на поддържане на сътворението в проявен вид. Спре ли словото, материята на мига ще се върне в своето непроявено състояние.

Защо ли? Ами защото предвиждаш (или дори направо знаеш), че ще бъде полезно/важно/нужно за хората, все някога - след 1000, 2000 или 5000 години.

А според теб защо са писани книги като Библията?

Иначе музиката на сферите да разбирам еквивалент на Словото или?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами човек е точно ограничен и в обучението си и то не само от заложените му методи, но и от формата, в която се намира. 

 

А особено ограничен е в това да определя кое е правилно и неправилно. 

 

В Теорията на Програмите (нали сме почнали с програмиране) има доказана теорема, която гласи: "ако имаме дадена програма, то не може да се създаде друга програма, която да проверява дали първата е вярна или не".

 

Това важи за всяка програма, т.е. за всеки алгоритъм. Сещате се сега, че всеки план, който си прави човек, е алгоритъм. Е, за всеки човешки план не може да се изработи алгоритъм, който да проверя дали този план е правилен или не. 

 

Иначе казано, за никой човешки план не може да се създаде логически структурирано, свързано, крайно разсъждение, което да определя дали планът е правилен. 

 

Е, винаги можем да се позовем на интуицията, ама тука вече излизаме извън ума.....което показва, че самият човешки ум е ограничен. От една страна като възможности на методите му, от друга като възможности да приеме други източници на информация и методи. 

 

Но има и нещо друго. Ако включим към тази теорема и теоремата на Гьодел за непълнота се получава още нещо интересно. Теоремата на Гьодел най-общо гласи, че извън света на наличната логика има верни твърдения, които не могат да се изведат с помощта на наличната логика. Тоест има процеси, които ние не съзнаваме, но са част от Вселената.

 

Сега ще използваме математическия метод доказателство с допускане на противното. Нека да допуснем, че човек има свободна воля и сам управлява живота си, сам управлява еволюцията си. Обаче, горе бе показано, че има неща в света, които си ги има и си текат, но не се поддават дори на алгоритмизиране, т.е. не се поддават на управление. 

Следователно допускането ни не е вярно. Човекът не управлява сам живота си и няма свободна воля. 

 

Сега, тук говорим за работа с крайна логика, т.е. с логическа конструкция, която може да се изпише като краен текст. Е, нека някой да опита да борави с безкрайна логическа конструкция.....да видим доколко ще е във възможностите му човешки:) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Ами човек е точно ограничен и в обучението си и то не само от заложените му методи, но и от формата, в която се намира.

 

Формата отговаря на съзнанието и еволюира паралелно с него. Формата отговаря на еволюционната необходимост - тя е такава каквато е нужна за съответния период. Всъщност ако формата ограничава нещо, не съм сигурен, че това е развитието и обучението на човека. С какво формата в общия случай пречи на това обучение?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Не виждам защо би трябвало да се опитвам да предам на на някого нещо, от което си няма ни най-малка представа. Колкото до думата "слово" тя присъства в Библията (и не само) поради редица причини. Словото, звукът е първото проявление на волята. То поддържа цялото мироздание и ако престане дори за секунда всичко съществуващо ще рухне. Музиката на сферите не е някаква художествена измислица. Всичко вибрира. Космическите цикли също са вибрация, а вибрацията е звук. Когато звукът изразява разумни идеи той вече е слово. Мантрата поддържаща вселената звучи през цялото и съществуване до пралайя. Това не е някакъв акт на сътворение осъществен веднъж в миналото, а непрекъснат процес на поддържане на сътворението в проявен вид. Спре ли словото, материята на мига ще се върне в своето непроявено състояние.

Защо ли? Ами защото предвиждаш (или дори направо знаеш), че ще бъде полезно/важно/нужно за хората, все някога - след 1000, 2000 или 5000 години.

А според теб защо са писани книги като Библията?

Иначе музиката на сферите да разбирам еквивалент на Словото или?

 

Преди всичко за хората от тогава. Иначе текстовете нямаше да се запазят дълго време. Наистина много неща са актуални и сега, но то е защото са засегнати духовни въпроси и истини, които не се променят с времето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко може или да бъде управлявано, или да бъде използвано като средство за управление. Включително и основополагащите вселената принципи, които не можем да променяме - тях също можем да използваме като средство за управление. Именно поради тяхната неизменност, те са предвидими. Само плодовете на волята не са предвидими на 100%, а само с някаква вероятност. Ние също така трябва да правим разлика между подсъзнателните процеси, като например кръвообращението и тези, които са над прага на нашето съзнание. За едните вече е отминала еволюционната необходимост да бъдат съзнателни, те са били такива, но с времето са минали под прага на съзнанието. Другите съзнанието ни все още не е готово да възприеме. И двете групи са извън обхвата (поне прекия) на човешката воля, но в единия случай просто защото това вече не е необходимо, а в другия случай защото още не е дошло времето за това (но ще дойде). Но ние пак стигаме до там да изискваме от волята невъзможното за да я признаем. Има разбира се фактори от обкръжаващата ни среда и процеси, които пречат  на волята да се прояви, ограничават я в проявленията й, но никога не я възпрепятстват изцяло. И в крайна сметка при правилни усилия волята побеждава ограничаващите я фактори. Духът винаги побеждава, а волята е основно качество на духа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво значи една програма да е вярна? Всяка програма има някаква цел, която следва да изпълни, а това дали програмата изпълнява целта си или не може да се види с прилагането й. Плановете, които си съставяме също имат определена цел и единствения критерий за правилност е полученият резултат. Ние можем да внасяме изменения в плановете си, ако резултатите не ни удовлетворяват и това е проява на човешката воля. За компютърните програми не знам дали сами могат да внасят изменения в себе си, ако резултатите не ги удовлетворяват. Както е казано: по плодовете ще ги познаете. Няма вярна или невярна програма, а работеща или неработеща съобразно поставената цел.

 

Ако човек е програмиран, той задължително изпълнява някаква заложена в програмата му цел и е ограничен до постигането й. Освен това тази цел не обслужва него, а създателите му. За да обслужва него, той следва да притежава воля, но степента на проява на волята е в обратна зависимост от степента му на програмираност - колкото волята преобладава, толкова по-малко ще е влиянието на заложената програма.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Ако човек е програмиран, той задължително изпълнява някаква заложена в програмата му цел и е ограничен до постигането й. Освен това тази цел не обслужва него, а създателите му. За да обслужва него, той следва да притежава воля, но степента на проява на волята е в обратна зависимост от степента му на програмираност - колкото волята преобладава, толкова по-малко ще е влиянието на заложената програма.

Ако човек е програмиран от създателите си той изпълнява заложената в програмата му цел и НЕ е ограничен в постигането й, според мен. Тази цел обслужва и създателите му и него - това е разликата от горното твърдение. Следва че той притежава воля и това е заложено в програмата. Защо? За да я прилага и да постигне заложената цел и дори да я доразвие в зададеното направление (епигенезис). Всъщност, това е смисъла на проявлението.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ок, за машината сме сигурни, защото ние я създаваме, но откъде знаем, че човекът също не е ограничен, колкото и необятен да ни изглежда неговият диапазон на "изходен сигнал"?

Ограничен е. Ако прогвамата съдържа грешки на изхода ще почнат да излизат глупости и програмата ще трябва да се поправя. Не отговорих точно на въпроса, съжалявам. Ще помисля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали е възможно като излагаш убеждения да даваш източниците им: учение, книга или собствен опит? Питам само.

 

 

Ами човек е точно ограничен и в обучението си и то не само от заложените му методи, но и от формата, в която се намира.

 

Формата отговаря на съзнанието и еволюира паралелно с него. Формата отговаря на еволюционната необходимост - тя е такава каквато е нужна за съответния период. Всъщност ако формата ограничава нещо, не съм сигурен, че това е развитието и обучението на човека. С какво формата в общия случай пречи на това обучение?

 

 

Съзнанието и умът са продукт на формата. Наистина духът (някой го наричат душа) навлиза в тялото....по-точно в аурата на тялото (5 см над главата), но духът и тялото са толкова различни неща, че привличане по-силно от субатомното трябва да ги държи заедно. А са различни, защото духът не се различава много от духовете на Боговете. Само формата го възпрепятства в проявлението му. 

 

Съзнаниеточовешко е продукт на тялото и чрез него се осъзнава това, което наричаме Бог. Няма съзнание без тяло. Човекът е създаден, за да осъзнава, съзнанието е продукт на тялото, не на духа. 

 

Тука се сещам, е според Библията Бог създал човека по свое подобие.....ами духът му е Божествен. Според мен Библията не е написана просто да не се загуби знанието. Тя е голяма част от знанието. И като символ дори. В началото се казва, че първо Бог сътворил небето и земята и чак след това светлината. И е така. Светлината се е появила два милиарда години след като е започнало създаването на Вселената. Като пример само го споменавам.

 

 

......

 

Ако човек е програмиран, той задължително изпълнява някаква заложена в програмата му цел и е ограничен до постигането й. Освен това тази цел не обслужва него, а създателите му. За да обслужва него, той следва да притежава воля, но степента на проява на волята е в обратна зависимост от степента му на програмираност - колкото волята преобладава, толкова по-малко ще е влиянието на заложената програма.

 
Ако погледнеш математическото ми доказателство по-горе, става ясно, че човек е програмиран. 
И е пределно ясно, че изпълняваме целта на този, който ни е създал. Елементарна сметка: създаден ли е човека? Ако да, значи е програмиран. 

 

П,С. Сега видях Следа какво е написал/а, Да, ако имаме воля, тя е програмирана. И използваема от нас в рамките на целта. Сещам се формула на Учителя "В изпълнението на Волята Му е силата на човешката душа".

Точно казано: създаденото е ограничено от волята на създателя си и неговата цел. 

А практически погледнато някои хора имат енергия на волята.....но воля истинска никой човек няма. 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първо помисли защо Христос говори навсякъде за Отца си, а не за Бог. Така ще добиеш по-правилна представа за "създаването" на човека. Бог според евреите вдъхва живот на човека, но не го създава. Други създават тялото му, а Бог му дава божествената искра. Не я създава, дава му я. Какво Бог ли е създал собствения си живот, че да го създаде и за човека? Такова допускане води до непреодолимо противоречие. Бог може да предостави от своя живот, но не и да създаде живот.

 

Източник на съзнанието не е формата, а духът работещ в материята. Духът организира тялото за да се прояви и напускайки го, тялото се разлага. Съзнанието обаче остава и след време отново се събужда (а при някои изобщо не се губи при прехода), докато мъртвото тяло бива загубено окончателно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако аз създам машина и я програмирам да твърди, че е човек (а още повече да си вярва), това би било лъжа, както спрямо машината, така и спрямо тези пред които машината ще твърди, че е човек. Така вече разбрахме кой е създал лъжата (тъй като истината съществува сама по себе си, но лъжата има нужда от някой, който да изопачи истината за да съществува). Следващото нещо над което следва да се замислим е относно съвършенството на програмиста. Ако той е съвършен и в същото време лъже, то тогава умението да лъжеш е част от съвършенството. Ако не е съвършен, можем само да се надяваме, да не се окажем някоя бета версия.

E, защо пък да лъже, просто създадената "машина" се казва човек, просто е.

 

Всичко може или да бъде управлявано, или да бъде използвано като средство за управление. Включително и основополагащите вселената принципи, които не можем да променяме - тях също можем да използваме като средство за управление. Именно поради тяхната неизменност, те са предвидими. Само плодовете на волята не са предвидими на 100%, а само с някаква вероятност. 

Ммм, не, според мен и решенията на волята са предвидими. Това, че хората вземаме странни и дори нелепи решения, не обяснява нищо - просто всеки човек взема такова решение, на каквото е способен към момента. Друг човек на негово място или след време той самия би взел по-адекватно решение. По принцип явно ни е заложено (програмирано ;) )да вземаме оптималното решение, но спрямо наличната за всеки от нас база данни, която попълваме трупайки опит и знания.

 

...

 

Ако човек е програмиран, той задължително изпълнява някаква заложена в програмата му цел и е ограничен до постигането й. Освен това тази цел не обслужва него, а създателите му. За да обслужва него, той следва да притежава воля, но степента на проява на волята е в обратна зависимост от степента му на програмираност - колкото волята преобладава, толкова по-малко ще е влиянието на заложената програма.

Да, така е, ограничен ДО постигането й. Но ако тази цел е твърде необозрима за нас към настоящия момент, спокойно можем да се възприемаме (погрешно) за неограничени от нищо. Пък, че целта не обслужвала човека, а създателите му, не е проблем също, особено, ако човекът не съзнава това, но дори и да съзнава, той може дори да е доволен от това положение (ето примерно, че изпълнява Божията воля).

 

Колкото до последното, да си призная не съм обмисляла вариант да има степен на програмираност и евентуално частична свободна воля. Ще помисля и ще пиша пак.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, все повече си мисля, че ти не си човек на разума. Тоест, че си човек на чувствата, емоциите, инстинкта. Поставят ти тука математически доказателства и т.н., ама ти не, та не :) Ами хубаво е де. Все изтъкваш ум, ум, ама не е умът водещ при тебе :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ти дам един нагледен пример за да изпъкне твърдението, което защитаваш. Да предположим, че аз чакам на спирката автобус за някъде. Значи застанал съм си аз на определено място и чакам автобуса да дойде. В един момент автобусът идва, но спира двадесет метра встрани от мястото, където аз го чакам. Сега, какво излиза, че поради тази причина аз не мога да упражня волята си и да се кача на автобуса?! Ето, случило се е нещо неочаквано и аз трябва нищо да не направя, вместо просто да извървя няколко метра и да се кача в автобуса? Какво пречи моята воля да се прояви съвместно със страничния влияещ фактор, какъвто е фактът, че автобусът е спрял няколко метра встрани от мястото където го очаквам? Аз никога не съм твърдял, че човек е независим от външни фактори, но той проявява волята си съвместно с действието на тези фактори и те не изключват неговата воля.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ти дам един нагледен пример за да изпъкне твърдението, което защитаваш. Да предположим, че аз чакам на спирката автобус за някъде. Значи застанал съм си аз на определено място и чакам автобуса да дойде. В един момент автобусът идва, но спира двадесет метра встрани от мястото, където аз го чакам. Сега, какво излиза, че поради тази причина аз не мога да упражня волята си и да се кача на автобуса?! Ето, случило се е нещо неочаквано и аз трябва нищо да не направя, вместо просто да извървя няколко метра и да се кача в автобуса? Какво пречи моята воля да се прояви съвместно със страничния влияещ фактор, какъвто е фактът, че автобусът е спрял няколко метра встрани от мястото където го очаквам? Аз никога не съм твърдял, че човек е независим от външни фактори, но той проявява волята си съвместно с действието на тези фактори и те не изключват неговата воля.

 

Ама ти толкова ли се замисляш като се качваш на автобус. А леле :) 

 

Тук се включват достатъчно инстинкти, че не е нужно даже да се мисли, та и никаква воля не е нужно да се прилага......освен, ако се насилваш да се качиш на автобуса. 

 

А да, ако се насилваш да направиш нещо, волята е насилие, а не е воля. Ние хората бъркаме насилието над себе си с воля. И не само го бъркаме, но издигаме насилието над себе си като морално предимство.

 

И не се замисляме, че насилието над себе си може да е насилие над Божественото в нас.

 

Пълно извратенячество на съвременното ни общество - да бъркаме насилието на себе си с воля. Което е наложено отвън, от социума, външното насилие над индивида вкарано вътре и маскирано уж като воля. И ние си мислим, че сме индивидуалности......

 

Никой, почти, не знае какво е истинската воля. 

 

Това, което бих желал да акцентирам - едно математическо доказателство не може да повлияе човека. Човекът е програмиран много хитро. Той не може да се ДЕ-програмира през логически разсъждения :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ама ти толкова ли се замисляш като се качваш на автобус. А леле :)

 

Тук се включват достатъчно инстинкти, че не е нужно даже да се мисли, та и никаква воля не е нужно да се прилага......освен, ако се насилваш да се качиш на автобуса.

 

А първоначалното желание да отидеш някъде и за целта да се качиш в автобуса откъде идва? От инстинктите значи. Ходенето го правиш по навик - не мислиш много за движенията, но не знаех, че и посоката се определя инстинктивно. Все едно да се качиш на една каляска с коне и да оставиш конете да те водят. Те най-вероятно ще потърсят място с трева където да прекарат остатъка от деня, но явно това теб те удовлетворява.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както казах по-горе програмирането на човека е много хитро нещо. Много трудно може да стане де-програмиране с логически доводи. 

 

Диана спомена въпроса за детската възраст и как ни въздействат тогава. Тогава става основното програмиране, че даже несъзнавано, че и да е имало съзнаван момент, много от тях вече не ги помним. 

 

Това конете да те водят на зелена трева е всъщност по-добрия вариант, отколкото да се оставиш на програмирания ум. 

Когато се взема решение само от ума, тогава по него се прилепват всички програми, очаквания, програмирани негативни емоции, злост и т.н. Мдам негативните емоции се програмират в детството, тогава се програмира и процеса към всяко решение да се прилепват споменатите неща. И реално за самите нас логическото мислене не работи, защото е изкривено и защото по тази причина за решенията за нас не важат логическите аргументи, защото не могат да пробият прилепванията. 

 

И какво да правим тогава.....

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
И реално за самите нас логическото мислене не работи, защото е изкривено и защото по тази причина за решенията за нас не важат логическите аргументи, защото не могат да пробият прилепванията.

 

Ако говориш за себе си, си напълно прав. При теб логическото мислене не работи, но най-странното е, че разчиташ изцяло на логика в обясненията си. Аз според собствените ти думи съм длъжен да не приема твърденията ти, защото те са съставени от логика, която пак по твоите думи не работи и е изкривена. Ще те помоля в бъдеще да не използваш логически аргументи в мненията си, защото ме объркваш и не ми е ясно как да се отнасям с тях - като изопачаване на истината или като вярното й представяне.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

И реално за самите нас логическото мислене не работи, защото е изкривено и защото по тази причина за решенията за нас не важат логическите аргументи, защото не могат да пробият прилепванията.

 

Ако говориш за себе си, си напълно прав. При теб логическото мислене не работи, но най-странното е, че разчиташ изцяло на логика в обясненията си. Аз според собствените ти думи съм длъжен да не приема твърденията ти, защото те са съставени от логика, която пак по твоите думи не работи и е изкривена. Ще те помоля в бъдеще да не използваш логически аргументи в мненията си, защото ме объркваш и не ми е ясно как да се отнасям с тях - като изопачаване на истината или като вярното й представяне.

 

 

Съгласен :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×