Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Иво

Що е морал?

Recommended Posts

Guest Мона

Моралът е съвкупността от всичките ни предразсъдъци. Той не е нито ценност, нито философско понятие.

Моралът е изкуственият свръхцензор на желанията ни - границата, която, ако я преминем, няма да сме същите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изглежда, че през различните епохи виждането за това кое е морално или не е съвсем различно. Това се отнася даже за съвременното общество - за различните държави, общества, социални слоеве, религии моралното поведение е различно. Моралното в една държава може да е неморално в друга.

Дали това означава, че моралът е едно относително понятие?

Моралът не е относително понятие, а е едно много измислено и изкуствено създадено понятие. Горният цитат го доказва. След като едно нещо, касаещо взаимоотношенията между хората, може да претърпи много промени и да се влага в него различен смисъл...то това нещо не е истинско и не е реално.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

moral (vs. immoral)

chaste, clean, clean-living, moralistic, righteous, incorrupt

Моралът ... не е нито ценност, нито философско понятие.

Макар и да така за морализирането, в останалото моралът е, явно или неявно следствие от етика и философия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преходни и изменчиви са само човешките възгледи за морала. Но в основата на човешките възгледи стоят Божествените. В същността си всички сме Богове и това прави възможно духовното ни развитие. Доколкото човек отразява Божественото в себе си, дотолкова и моралните принципи по които се води ще се по-близки до тези залегнали в Божествения план (т.е. Божията Воля). Преходните ни схващания за морала са само изопачено отражение, но единствено чрез тях можем да достигнем до същността.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

МОРАЛ

"Думата „морал” в ограничен смисъл означава правилни отношения между хората.

Отношенията на човека към себе си и към ближните му определят неговия морал.

Човек трябва да бьде благ не само за подобните си, но и за всички останали същества без изключение. Такъв е моралът на без¬смъртието.

Това, което наричате морал, не е нищо друго освен очертания път, по който са вървели добрите и великите хора.

Моралът е нещо относително, иа-к Моралните чувства са жива сила в човека.

Под думата „морален живот" ние разбираме онзи истински Боже¬ствен живот, в който Божественото начало взема връх над човешкото.

Страхът не е морал.

Морал, който се налага на хората, е безморалие."

ВИДОВЕ МОРАЛ

"Вашият морал е неустойчив, вследствие на което за вас нещата не са още абсолютни. Не мислете, че вашият морал е единствен, абсолютен и установен. Природата си служи със съвсем други правила и закони, с друг морал, съвършено различен от този, според който вие живеете, И методите, с които природата работи, са различни от вашите. Методите, правилата и законите в човешкия живот не са абсолютни, вследствие на което хората се колебаят, съмняват се един в друг.

Има толкова вида морал, колкото народи и колкото хора има на земята. В природата съществува само един морал. Той трябва да бъде валиден за всички.

Морал, който не обхваща целокупния живот, е относителен. Той не е валиден за всички живи същества.

Има един абсолютен морал, наречен Божествен.

Дръжте се за Божествения морал и Божествените закони като абсолютна величина. В тях няма никаква изненада, никакво изключение. Това е моралът на Цялото. Значи има морал и на частите. Например, докато си в общество между хора, ти си морален човек. Щом останеш сам, изгубваш морала.

В природата има морал, който има отношение към всички същества в живота и в природата. Той е еднакво валиден за всички живи същества.

Не е достатъчно само да искате от другите хора да бъдат изправни кьм вас. И вие трябва да бъдете изправни.

Искам отношенията ви да са чисто Божествени. Не искам да си служите с примки и да примамвате хората.

Ще дойде ден, когато хората ще се разбират, без да си говорят.

Новото попожение в света изисква всички да бъдем синове Божии. Щом сме синове Божии, всички трябва да имате еднакви отношения помежду си. Не е въпрос, как трябва да се отнасят хората към мен. Важно е как аз трябва да постъпвам, какви трябва да бьдат моите отношения към Бога, към душата ми и към моите ближни.

За в бъдеще отношенията ви трябва да бъдат любовни, защото животът се ражда чрез Любовта. "

Източник: Хармоничен живот

/Из Словото на Учителя Петър Дънов/

Взаимоотношения;съставили Трендафила Балдевска, Ангел Керимидчиев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Морал някакси ми звучи като правила :o

макар че аз съм за морала(доброто) струвами се че всякакви постулати и норми ако ще и божествени да се наричат макар и правилни ограничават свободата.

Според мен морала е правилно вътрешно виждане за справедливост и добро от всеки човек.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Природата си служи със съвсем други правила и закони, с друг морал, съвършено различен от този, според който вие живеете, И методите, с които природата работи, са различни от вашите... В природата съществува само един морал. Той трябва да бъде валиден за всички.

Има един абсолютен морал, наречен Божествен.

Дръжте се за Божествения морал и Божествените закони като абсолютна величина. В тях няма никаква изненада, никакво изключение. Това е моралът на Цялото.

Искам отношенията ви да са чисто Божествени."

Цитат от Учителя от Таня

Напълно съм съгласен.

Пример за силно изкуствен морал е в частност т. нар. социалистически морал.

"Доколкото човек отразява Божественото в себе си, дотолкова и моралните принципи по които се води ще се по-близки до тези залегнали в Божествения план (т.е. Божията Воля)."

Станимир

:thumbsup:

За да има абсолютен морал, трябват знания и прилагане на божествените и духовните закони - вечни и независими от обществени системи, вярвания и др. Обществата, семействата и хората имат истински морал в степента в която се съобразяват с реалността.

Знанието на закона за свободната воля води до ненасилие.

Знанието на закона на бумеранга води до следване на правилото "прави на другите каквото желаеш да ти правят те".

Познаването на безсмъртната душа в себе си и в другите води до естествено състояние на любов към ближния, и т.н.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Моралът понякога е нещо относително и променливо ...Морално е това, което мнозинството приема за нормално и естествено.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В днешно време отлъчиш ли се от стадото си псевдоморалист.

Прекалиш ли с своеволията си аморален тип.

Търси се баланс, както навсякъде. Обществото приема най - добре умерените моралисти.

Но едно е ясно, а именно: Абсолютен морал не може да възпиташ в себе, защото мозъкът мисли по различен начин в идентични ситуации. А за морала от съществено значение е да имаш ясна представа върху даден въпрос, не да се раздвояваш. Не може да претендираш, че носиш себе си морал и да оправдаеш нещо, което не е в съгласие с гледната ти точка.Голяма грешка е да отричаш нещо, но същевременно да го харесваш.

Трудното идва от там.

Казваш на себе си:

- Аз съм твърдо против употребата и разпространението на наркотиците.

Дотук добре.

Но в следващия момент пускаш телевизора. Засичаш песен на Iggy pop, която ти допада. Струва ти се страхотна.

И се питаш. Аз как така съм против употребата на наркотици, а същевременно слушам човек, който ги употребява? Как е възможно да съм против употребата им, а същевременно да харесвам това парче?

Аз когато слушам него против ли съм или съм за? Стига се до извода, че си за? Защото не може да искаш премахването на наркотиците, а в същото време да поощряваш някого като го слушаш. Той използва наркотици, а аз съм против тях. Ок. Няма да го слушам. Това е лесно. Но умението и тънкостта е в това не просто да го махнеш от томболата, а да започнеш да изпитваш силна неприязън към него, както я изпитваш към наркотиците. Умение е, затова защото слухът ти харесва музиката му, а ти трябва да направиш така че да се отвращава от музиката му, което не е никак лесно.

Не успееш ли да посееш в себе си искрен неприязън към творчеството му морала в теб изчезва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казваш на себе си:

- Аз съм твърдо против употребата и разпространението на наркотиците.

Дотук добре.

Но в следващия момент пускаш телевизора. Засичаш песен на Iggy pop, която ти допада. Струва ти се страхотна.

И се питаш. Аз как така съм против употребата на наркотици, а същевременно слушам човек, който ги употребява? Как е възможно да съм против употребата им, а същевременно да харесвам това парче?

Аз когато слушам него против ли съм или съм за? Стига се до извода, че си за? Защото не може да искаш премахването на наркотиците, а в същото време да поощряваш някого като го слушаш. Той използва наркотици, а аз съм против тях. Ок. Няма да го слушам. Това е лесно. Но умението и тънкостта е в това не просто да го махнеш от томболата, а да започнеш да изпитваш силна неприязън към него, както я изпитваш към наркотиците. Умение е, затова защото слухът ти харесва музиката му, а ти трябва да направиш така че да се отвращава от музиката му, което не е никак лесно.

Не успееш ли да посееш в себе си искрен неприязън към творчеството му морала в теб изчезва.

То по тази логика трябва да таим неприязън към целия свят. Почти всеки има някакъв порок, само дето ние може и да не предполагаме за него. Да си против употребата на наркотици е добре, но в неприязънта към наркотиците няма нищо морално. Неприязънта въобще е много далеч от морала. А да мразиш светлите прояви на някоя личност, дори и на наркоман, е още по-далеч от духовността и морала. Ами нали именно чрез тези светли прояви той евентуално ще постигне някаква положителна проява в себе си. Или не искаш това, а желаеш вечно да си остане наркоман? Не, светлите прояви на наркомана, под каквато и да е форма трябва не да се ненавиждат, а да се приветстват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо
Не, светлите прояви на наркомана, под каквато и да е форма трябва не да се ненавиждат, а да се приветстват.
Съгласен с цялото мнение на Станимир, както и с цитирания откъс. Приветстването на по - светлите неща, независимо от кого са проявени, е полезно както за нас самите, така и за въпросните други хора, на които са проявите. Освен това подобно приветстване (без отричане на съществуването на недостатъците им) е проява на обективност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В това да се надрусаш и да завъртиш страшна оргия няма нищо светло! После каквато и песен да изпееш няма светла проява, а двуличие.

"Някакъв порок", както се изрази за мен е нещо, което да не забележиш. Допустима грешка. Правилно си се изразил, че ние не предполагаме за него.

В неприязънта има морал ( за мен). Неприязън се изпитва към педофил, убиец, престъпник, наркодилър, сводник. Хората в тези си проявления трябва да бъдат разпнати на кръст от нашите мисли. Светла проява трудно може да се прояви в лоша личност. Точно заради криворазбраната втълпена на хората толерантност светът е ужасно място.

Всичко във великия певец отива на дъното точно в момента, в който реши да избере пошлото и долното пред човешките добродетели. Хората, които излизат на екрана трябва да бъдат пътеводни светлини на първо място. След това вече таланти. Тази цена трябва да платят! Те са отговорни и задължени да показват себе си в добра светлина. Да не узаконяват наркотиците употребявайки ги. Да не узаконяват безразборния секс правейки го. Да не продават телата си. Слушайки тяхната музика ние се превръщаме в съучастници. Когато отидеш на чалга концерт ти какво правиш? Ставаш съпричастен! Узаконяваш всичко долно и пошло!Тук да поясня, че човешките добродетели са с различни форми. Добретели в себе си имаш когато се бориш срещу пошлото. Човекът, който натиска копчето, за да включи електрическия стол лош ли е? Не, не е. Лош е сводника склонил невръстно дете.

Затова човек трябва да възпита в себе си на първо място остра самокритичност.Да съблюдава себе си и постъпките си. Ако в дадена ситуация се държи несправедливо спрямо други, да се порицае. Когато види несправедливост спрямо други, да вземе участие. Да бъде добър спрямо добрите. Да бъде лош спрямо лошите. Любов се прилага там където трябва, а не ...

Както искате го наричайте. Нека да не е морал. Нека да е моята позиция.

Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думата "морал", има ли общо с думата "мор" ? Ако да - защо ?

Ицо, май ти го обяснявах един път.

"Мор" означава смърт, измиране. Заради "морала" са се водили безчет войни. Ето ти я връзката. ;)

Мораизаторите (поучителите) доста често спекулират с морала като обикновенно определят своите разбирания, тези които искат да наложат, за морални, а конкурентните разбирания, тези които искат да изтласкат, за неморални. Гледай политиците и си прави заключения.

Редактирано от Канел

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

В неприязънта има морал ( за мен). Неприязън се изпитва към педофил, убиец, престъпник, наркодилър, сводник. Хората в тези си проявления трябва да бъдат разпнати на кръст от нашите мисли. Светла проява трудно може да се прояви в лоша личност. Точно заради криворазбраната втълпена на хората толерантност светът е ужасно място.

...

Затова човек трябва да възпита в себе си на първо място остра самокритичност.Да съблюдава себе си и постъпките си. Ако в дадена ситуация се държи несправедливо спрямо други, да се порицае. Когато види несправедливост спрямо други, да вземе участие. Да бъде добър спрямо добрите. Да бъде лош спрямо лошите. Любов се прилага там където трябва, а не ...

Както искате го наричайте. Нека да не е морал. Нека да е моята позиция.

Благодаря!

Това, което описваш, е морал, да. Още в Библията е казано: "Око за око, зъб за зъб.".

Но я си представи да проявяваме любов, не само "там, където трябва", ами навсякъде? Така както Христос призовава в Новия завет. Тогава какво ли би станало? Според мен тогава светът ще стане едно много по-добро място. И такива убийци, педофили и т.н. ще получат реална възможност да се издигнат също в морала. Защото иначе какво да правим с тях - като онзи лозунг "На сапун!" ли?

Да не забравяме, че всички сме много шарени, и светли, и тъмни едновременно. Та както в един сравнително светъл човек все пак има разни лоши прояви (че без тях той щеше да е не човек, ами направо ангелче с крилца :) ), така и в по-лош човек не всички прояви са лоши.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В това да се надрусаш и да завъртиш страшна оргия няма нищо светло! После каквато и песен да изпееш няма светла проява, а двуличие.

"Някакъв порок", както се изрази за мен е нещо, което да не забележиш. Допустима грешка. Правилно си се изразил, че ние не предполагаме за него.

В неприязънта има морал ( за мен). Неприязън се изпитва към педофил, убиец, престъпник, наркодилър, сводник. Хората в тези си проявления трябва да бъдат разпнати на кръст от нашите мисли. Светла проява трудно може да се прояви в лоша личност. Точно заради криворазбраната втълпена на хората толерантност светът е ужасно място.

...

„Да бъдат разпънати на кръст от нашите мисли“... Не е ли по-добре вместо да съдим престъпника и да си представяме неговото наказание, да си представим неговата промяна към добро; вместо чрез мислите си да се превръщаме в съучастници на тъмнината, да пожелаем неговата промяна? „Светла проява трудно може да се прояви от лоша личност“... Това пък съвсем не е вярно. Хората се променят и ние трябва да гледаме на човека от настоящето като етап по пътя му към съвършенството. Светлите прояви са еднакво трудни както за обикновения човек, така и за този, когото наричаш „лош“. Лошите прояви в хората са нежелани, но не сме ние, които имаме право да съдим. Това, което ние можем да направим е да ги ограничим физически и ако е възможно да насочим човека в правилната посока. Но да изпитваме отрицателни вместо положителни мисли към някой човек, дори и той да е престъпник, според мен е неправилно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В това да се надрусаш и да завъртиш страшна оргия няма нищо светло! После каквато и песен да изпееш няма светла проява, а двуличие.

"Някакъв порок", както се изрази за мен е нещо, което да не забележиш. Допустима грешка. Правилно си се изразил, че ние не предполагаме за него.

В неприязънта има морал ( за мен). Неприязън се изпитва към педофил, убиец, престъпник, наркодилър, сводник. Хората в тези си проявления трябва да бъдат разпнати на кръст от нашите мисли. Светла проява трудно може да се прояви в лоша личност. Точно заради криворазбраната втълпена на хората толерантност светът е ужасно място.

Всичко във великия певец отива на дъното точно в момента, в който реши да избере пошлото и долното пред човешките добродетели. Хората, които излизат на екрана трябва да бъдат пътеводни светлини на първо място. След това вече таланти. Тази цена трябва да платят! Те са отговорни и задължени да показват себе си в добра светлина. Да не узаконяват наркотиците употребявайки ги. Да не узаконяват безразборния секс правейки го. Да не продават телата си. Слушайки тяхната музика ние се превръщаме в съучастници. Когато отидеш на чалга концерт ти какво правиш? Ставаш съпричастен! Узаконяваш всичко долно и пошло!Тук да поясня, че човешките добродетели са с различни форми. Добретели в себе си имаш когато се бориш срещу пошлото. Човекът, който натиска копчето, за да включи електрическия стол лош ли е? Не, не е. Лош е сводника склонил невръстно дете.

Затова човек трябва да възпита в себе си на първо място остра самокритичност.Да съблюдава себе си и постъпките си. Ако в дадена ситуация се държи несправедливо спрямо други, да се порицае. Когато види несправедливост спрямо други, да вземе участие. Да бъде добър спрямо добрите. Да бъде лош спрямо лошите. Любов се прилага там където трябва, а не ...

Както искате го наричайте. Нека да не е морал. Нека да е моята позиция.

Благодаря!

Глей сега. НЕ кандидатствай за палач никъде. Прекалено жесток си за палач

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И ти и Диана сте някак си много меки. Това може би се дължи на постоянния ви стремеж към духовност. С постовете си и мен малко размекнахте. Позитивна енергия ли, де да знам. Особено Диана ме размекна. Макар да не съм съгласен с нея, че трябва да се дава шанс на онези, които за загубили това право поомекнах малко. Може би защото дълбоко в себе си съм склонен на подобни компромиси.

"Не е ли по-добре вместо да съдим престъпника и да си представяме неговото наказание, да си представим неговата промяна към добро; вместо чрез мислите си да се превръщаме в съучастници на тъмнината, да пожелаем неговата промяна?"

Има силно различие тук. Според моето разбиране аз не се превръщам в по - лош, по - тъмен, когато искам справедливост. Когато искам " наглите " в затвора. Ти явно успяваш във всичко да намериш и нещо положително. Не мога да отрека, че си доста интересна личност. Имаш дълбоки прозрения. Макар да не съответсват с моите разбирания си доста богат от към мисли. Но да " поискаш " от мен да си представя човек държал в плен друг човек в по - добра светлина е недопустимо и тотално грешно. Грешно от всякъде. И не знам защо сметна, че искайки възмездие аз се превърщам в съучастник на злото ( тъмното).

"Но да изпитваме отрицателни вместо положителни мисли към някой човек, дори и той да е престъпник, според мен е неправилно."

Това, че се стремиш към абсолютна любов е хубаво, но бих те посъветвал да помислиш хубаво, кога и към кого имаш право да изпиташ любов. И ако любов се прокрадне в теб чувайки поредната вест, че пет изверга са насилили 15 годишно момиче, то тогава любовта и нейното проявление губят смисъл.

Според мен ние сме задължени и трябва да поемем ангажимент. На нас не само че ни е дадено правото да съдим, а нещо повече. Ние като общо от цялото сме длъжни да потърсим сметка на педофила. Не да си го представяме в църковен хор пеейки песни, променил се уж към добро. Ние трябва да го поставим на мястото му. Не сред хората, а вътре в затвора. Да плати цената, да плати заради това, че си е " купил " издевателство!Бог обича хората изпълнени с дълг и отговорност, съпричастни към всяка трагедия, противопоставящи се срещу всеки порок. Аз така го възприемам.

И ако трябва и другата буза да си подам предпочитам да съм грешник !

Ние, гражданите на тази земя трябва да поведем една безкопромисна борба срещу порока и гибелта. Съвестта трябва да застане на преден план. Да пренебрегне семейството, да пренебрегне личните облаги. Да се съсредноточи само и единствено върху общото. Не трябва да се раздвояваме. Да се уповаваме на фалшиви източници, които в нежеланието си да се борят са решили да се примирят. В този искрен колектив задължения да не съществуват. Задълженията да са поети ангажименти. Борбата срещу престъпността във всичките й проявления да не бъде работа само на полицията, политиците, съдилищата, правните организации...

Борбата трябва да ангажира всички нас. Да не създававаме в себе си илюзията, че е човешко да се греши. Така да не се залъгваме. Да се питаме. Аз кой съм и какво правя, за да не страда света? И за да не натоварим прекомерно себе си нека оставим в съзнанието си и нотка щастие.

И понеже усещам, че с написаното от мен рискувам да бъда обвинен в жестокост, нехуманност е по - добре да спра.

Ще се видим в друга тема. Дано там откриете повече любов в мен.

Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти така може да наречеш "прекалено мека" собствената си връзка с Бог и да я отхвърлиш......Бог прекалено мек ли е....или прекалено твърд?!

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А как можем да обърнем един човек към доброто? Чрез заклеймяване, порицание, изолиране от обществото дали се получава?

Поставяме някого в затвора и после ...какво? Най-често това изчерпва задълженията ни и отговорностите ни към обществото. Обаче за мен това не решение. Мислела съм си преди ... защо никой в нашето съвремие не се сеща да предложи на затворниците психотерапия? Те най-много имат нужда. Преди към затворите е имало свещенници, които са били изповедници, наставници, утешители ... Сега евентуално се предлага обучение, книги/библиотеки и толкова. А душата?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Апел

В „Търговска”, „Леге” и „Мария Луиза”,

в градини, булвари и вред,

като че напук на световната криза

от хубав, все по-хубав свет!!

Онез деколтета кат розови пъпки,

крачета зовящи към грях,

тез кървави устни, тез бисерни зъбки,

тоз звучен, пронизващ чак смях!!

Ей, хора... министри, дирекции разни

и всички облечени с власт,

нормирайте, джанам, тез живи съблазни,

смилете се вече над нас!!

Христо Смирненски,1919 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мене морала започва да се развива когато индивидите са започнали да живеят на групи и да имат социален живот. всеки който е имал куче и котка знае, че тия животни са доста различни. Кучето знае че има определени правила и когату му се "караш" то разбира и даже се чувства и изглежда виновно, докато котката не може да се почувства виновна за нищо, а също и една котка не може да има господар.

Та морала е система от правила без която група от индивиди не може да съществува. По начало някои животни са започнали да живеят в общества, просто за да си увеличат шансовете за оцеляване, да действат в екип ако са хищници или да са по-защитени ако са плячката.

Ако даден индивид в една група е прекалено егоистичен, то той ще има предимство над другите членове на групата и ще се възпроизвежда повече за тяхна сметка, но на края цялата група ще се състои от индивиди които не си помагат достатъчно и живота в група ще стане неизгоден, а и такава група лесно може да бъде изместена от друга група която се състои от индивиди готови да си помагат повече. Накрая всичко опира до баланса, ако индивидите са прекалено алчни и без скрупули то ще бъде заличено от други конкорентни групи и така алчните индивиди няма да оцелеят в дългосрочен план.

Морала се е развил точно с тая цел, да ни казва кое е правилно и кое не що се отнася до благополучието на цялото общество, защото без обществото то и нас няма да ни има, тия морални ценности са често пъти в ущърб на егоизма ни и на желанието ни да се намножим повече и да имаме повече. От друга страна обществото за да се запази, не би толерирало прекалено алчното поведение и на такива индивиди няма да им "мине номера", затова често пъти морала е вързан със страха от отхвърляне. Ако човек не спазва правилата то няма да получи много от обществото и няма да има предимство.

проблема с морала идва когато тоя морал е прекалено много и влиза в конфликт с другите ни инстинкти и потребности, ако човек до толкова се себеотрича че не взима това от което се нуждае започват психични проблеми, не съм психолог, но така ги виждам нещата, затова според мене много попове и духовници(хора с прекален морал, особено в католицизма където не трябва да се женят) се превръщат в педофили и извратеняци, блокирането на сексуалния нагон не може да доведе до нищо хубаво.

Та морала е кодекс от неписани правила, които заучаваме(като само механизма за разбиране кое е добро и лошо е вроден, а вече какво ни се поднася като добро и лошо може да варира доста), който има единствено за цел нашето собствено оцеляване, първо чрез оцеляването на обществото и после чрез нашето собствено оцеляване.

А понякога прекалено алчни индивиди се раждат, точно както ракова клетка може да се зароди в даден орган(алчни клетки които само се намножават и не изпълняват никаква функция) и ако не бъде отстранена накрая целия организъм умира.

Различните общества по света са различно алтруистично настроени, като в Азия са най- екстремните случаи, такава работа като камикадзе тука не може да се появи.

Еволюцията на човека е много свързана с алтруизма, в сравнение с шимпанзетата ние сме доста по-малко алчни и си помагаме повече, помагаме си дори когато за тоя дето помага няма да има нищо, правени са много опити и шимпанзе това никога няма да го направи..... Така че що се отнася до поведение белите хора са по-близо до маймуните в сравнение с азиатците(въпреки че на външен вид те повече приличат на такива : ) )

Редактирано от Winterfire

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Моралът е система от правила, наложени от обществото, за да държат индивидите на това общество в подчинение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В подчинение на кого?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×