Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Заричането...


Guest Христо

Recommended Posts

Защо се случва, когато някой се зарече и каже " Аз никога няма да стана еди какъв си или няма да направя еди какво си", та защо се получава така, че този човек да не удържи на думата си и да се случи точно това, срещу което се е заричал. Аз имам примери в тази насока. Защо така се получава, какъв е смисъла ?

Линк към коментар
Share on other sites

Ако изпуснеш налягането от един парен котел, парата губи своята сила и е необходимо време, докато тя бъде акумулирана отново. Точно това става в случая: изпускаме цялата или голяма част от акумулираната в нас психична енергия, т.е. в резултат отслабваме волята си. Всъщност, може би хората несъзнателно оповестяват намеренията си просто защото не могат да устоят на натиска на акумулираното високо налягане на психичната енергия в резултат от мълчанието и незабележимия за другите устрем за постигане на желаната цел. Май в това е и корена на желанието на хората въобще да споделят. От една страна те искат да се освободят от натрупаното в тях напрежение, а от друга страна действията им да бъдат забелязани и евентуално да получат одобрение от другите.

Линк към коментар
Share on other sites

Защо се случва, когато някой се зарече и каже " Аз никога няма да стана еди какъв си или няма да направя еди какво си", та защо се получава така, че този човек да не удържи на думата си и да се случи точно това, срещу което се е заричал. Аз имам примери в тази насока. Защо така се получава, какъв е смисъла ?

Когато човек изкаже желанието си, то винаги се случва. Когато кажеш " Аз никога няма да стана еди какъв си или няма да направя еди какво си", ставаш винаги това, което си пожелал. Защото вниманието ти е към тази насока. Концентрираш внимание и енергия точно в това, което казваш. Съпротивлявайки му се на това, КОЕТО НЕ ИСКАШ, ти му отдаваш енергия. А щом му отдаваш енергия и внимание, то се случва.

Линк към коментар
Share on other sites

Много точни отговори. Ще добавя и един от психологията.

Отрицанието е логическа операция. Мозъкът си служи с логическите операции само при анализа на ситуациите. Мотивацията на поведението, обаче не се генерира от същите центрове. Много е лесно да се докаже последното. Всеки знае, че изводът, направен при една логическа операция не може да ни подтикне към действия - той е просто констатация. В същото време често вършим неща, които не знаем защо вършим - "краката ме носят" или "не мога да се спра"... Последното сочи, че дълбокият мотиватор на поведението са емоциите и образните представи. Когато със силни емоции си представим какво точно искаме да се случи, образът служи като програма за действие.

Помислете си на хлъзгав терен - "Само да не падна" - тялото само заема позиция, удобна за падане.

По същия принцип от "Няма да направя това.... " в центъра за реализация на програмите "чуват" само "..да направя това....", превръщат понятията в образи и... готово.

А сега опитайте се да си представите как НЕ ходите - е, убедихте ли се? :D

Линк към коментар
Share on other sites

Волятя също има голямо значение. Оставям на страна, че човек много често не знае какво говори. Вижда някакъв планински връх и си казва: за два часа и съм там. Не познава местноста, не може да прецени мащаба, не допуска, че очите могат да го "лъжат". Но волята също има голямо значение.

Линк към коментар
Share on other sites

Когато човек изкаже желанието си, то винаги се случва. Когато кажеш " Аз никога няма да стана еди какъв си или няма да направя еди какво си", ставаш винаги това, което си пожелал. Защото вниманието ти е към тази насока. Концентрираш внимание и енергия точно в това, което казваш. Съпротивлявайки му се на това, КОЕТО НЕ ИСКАШ, ти му отдаваш енергия. А щом му отдаваш енергия и внимание, то се случва.

Съгласен съм с всичко, както и казаното от Донка. Само по отношение на подчертаното според мен е необходимо да се направи едно уточнение. Бих се съгласил на 100% ако става въпрос за мислено изказване на дадено желание, т.е. да поддържаме това желание мислено в съзнанието си. Желанието може да се осъществи и ако го изкажем с думи , но тогава това ще стане по-трудно. Молитвите и формулите, когато се изричат на глас са по особен случай, но силата им не е в изричането, а във вярата в тях. Всъщност може би ще е интересно да се отбележи, че в много случаи когато хората желаят нещо, то наистина се случва, но най-често когато желанието им е вече променено. Тук става въпрос най-вече за преходните материално ориентирани желания. Това изпълнение, когато вече не желаем нещо, всъщност в голяма степен подпомага човека да се освободи окончателно от него.

Когато изкажем едно желание пред другите, се появява едно задължаване от наша страна да успеем. Започваме да мислим, какво ще кажат другите ако не успеем, какво ще си помислят за нас, мислим за имиджа си, за впечатлението, което ще оставим и по този начин се разпиляваме, не можем да фокусираме усилието си в една посока, а именно изпълняването на нашето намерение. Много от тези неща (страхове) дори и да не ги регистрираме съзнателно, присъстват на подсъзнателно ниво.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Станимир,пиша толкова дълго в този форум.Отгатна ли единственото ми желание,това което най-силно желая.

Според теб какво е? :)

Линк към коментар
Share on other sites

Убедила съм се, че зарека ли се нещо, минава известно време и живота ме поставя в ситуация, в която няма начин да не наруша заричането си.... Та вече не казвам никога, невъзможно... Всичко е възможно... :)

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Напълно съм съгласна с обяснението на Донка. Затова внимавайте с ползването на словото. ( Първата работа на осъзнатия човек е да изхвърли грубостите от речта си! Напоследък, особено подражавайки на американските филми с ниско качество, някои хора ги считат за модерни. Това е автотормоз върху себе си и собствената си съдба!)

Убедила съм се, че зарека ли се нещо, минава известно време и живота ме поставя в ситуация, в която няма начин да не наруша заричането си.... Та вече не казвам никога, невъзможно... Всичко е възможно... :)

И аз също. И още - особено ако се учудя на нещо с лека нотка на осъждане.... в кърпа ми е вързано! Това причислявам към уроците на съдбата. :) Със сигурност се случва на всички хора, но при повечето след дълъг период от време, когато вече не помнят предишните си думи.

Линк към коментар
Share on other sites

Защо се случва, когато някой се зарече и каже " Аз никога няма да стана еди какъв си или няма да направя еди какво си", та защо се получава така, че този човек да не удържи на думата си и да се случи точно това, срещу което се е заричал. Аз имам примери в тази насока. Защо така се получава, какъв е смисъла ?

Всъщност същият ефект се наблюдава не само при заричането, т.е. когато обявим на всеослушание определени наши намерения, но и когато започнем да се хвалим с нещо, след което се появяват затруднения да повторим успеха си, дори и първия път да ни е било лесно.

Линк към коментар
Share on other sites

Заричането на всеослушание е, може би, съвсем отделна тема. Тогава ние повличаме в изпълнение на намерението си и тези, които са го чули. Т.е. тяхното отношение по този въпрос се налепва по нас и в зависимост от тяхната еволюция и йерархия, може да ни пречи или да ни помага.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако казваме : " Аз никога няма да стана богат, красив, здрав, умен, добър" какво ще стане тогава, и този въпрос съм си задавал. :D:hmmmmm:

Ами има няколко варианта за развитие на събитията:

1. Започвам да завиждам на тези, които смятам за богати, красиви.....

2. Започвам да планирам как да стана богат, красив.... и да реализирам по конкретен начин...

Лека промяна на фразата: "Никога няма да СЪМ богат, красив...." води и до друго развитие - "а дали и сега не съм богат и с какво? Какво означава да си богат?" И в същия стил за другите....

Ако, обаче, кажем "Аз винаги ще съм беден, грозен, болен, глупав и лош" - ами в кърпа ви е вързано изпълнението...

Линк към коментар
Share on other sites

Ще се отклоня малко. Ако трябва го сложете в друга тема. Няма ли да е по - добре човек да знае какви изпитания му предстоят в живота, какво точно е поискал да научи в този живот преди да се роди, така ще му е по- лесно на човека ( ако има желание естествено) да премине през съответните изпитания, да си научи уроците, със сигурност ще знае какво трябва да изживее, научи, преодолее и т.н. Е, животът ще е доста скучен, но поне няма да опипваме като слепци, за да намерим това което трябва и вероятността да сгрешим ще е по - малка. Когато в училище и вуза имаме изпити, ние знаем какви теми биха могли да се паднат и се готвим.

Линк към коментар
Share on other sites

Ние сме сега в тези физически тела да изживяваме божествената си природа. Ние всичко знаем и можем. Чрез изживяванията си, ние си припомняме това, което знаем.

Линк към коментар
Share on other sites

Ще се отклоня малко. Ако трябва го сложете в друга тема. Няма ли да е по - добре човек да знае какви изпитания му предстоят в живота, какво точно е поискал да научи в този живот преди да се роди, така ще му е по- лесно на човека ( ако има желание естествено) да премине през съответните изпитания, да си научи уроците, със сигурност ще знае какво трябва да изживее, научи, преодолее и т.н. Е, животът ще е доста скучен, но поне няма да опипваме като слепци, за да намерим това което трябва и вероятността да сгрешим ще е по - малка. Когато в училище и вуза имаме изпити, ние знаем какви теми биха могли да се паднат и се готвим.

Добре, да предположим, че някой е необходимо да преодолее желанието за притежаване на материални блага. Дори и по-някакъв начин това да му бъде съобщено, този човек ще продължи да поставя материалното пред духовното. За него материалните притежания не са някаква грешка, та да ги преодолява. Тъкмо обратното: той ги оценява положително и оправдава ненужното им натрупване. Всяко положително качество е свързано с отказа от неговата противоположност. Хората имат много слабости и аз поне не мисля, че е точно определено в конкретното въплъщение кои точно слабости да преодолее. Преодоляват се тези слабости, които биват забелязани; тези слабости, които осъзнаваме като слабости; тези слабости, които желаем да преодолеем. Е не с всички слабости имаме сили да се справим, но важното е да започнем, а силата е нещо, което може да се развива.

Линк към коментар
Share on other sites

"Хората имат много слабости и аз поне не мисля, че е точно определено в конкретното въплъщение кои точно слабости да преодолее."

Но може би условията в които сме поставени са повече свързани с едни слабости, отколкото с други, като че ли в една насока животът може да ни предложи повече изкушения, отколкото в другa. Аз имах предвид, не само на човека да му бъде съобщено, но и същия този човек да си спомни моментите преди своето раждане, времето когато си е избирал бъдещите условия за живот на Земята.

Редактирано от hrisko_89
Линк към коментар
Share on other sites

За този избор, какво точно представлява, как се осъществява, знаем твърде малко, да не кажа почти нищо. Дали ще е по-добре ако помним този момент? - Вероятно, не.

Линк към коментар
Share on other sites

Знам че пак не е по темата, ама ... :D Беше ми малко странно, когато прочетох че Едгар Кейси в състояние на транс е отправял съвети към Едгар Кейси в будно състояние, сякаш един човек говори на друг, мани ами будния Кейси не винаги е слушал съветите на срящия Кейси и си е патил от това. Малко на раздвоение на личността ми прилича тази работа. Едновременно странно, интересно и леко забавно. :D

Линк към коментар
Share on other sites

Хриско, даваш много интересна насока на разговра. Дали човек преди да се въплати, прави някакъв вид заричане, да направи нещо, да устои на нещо друго и т.н.? Дали и там, в отвъдното, има някаква школа, която да подготвя тези, които им предсои да заминават надалеч? Може би им се казва какво ще им се случи, какъв е урокът, през който трябва да преминат и според теренът - тренировката.

Заричане!

Линк към коментар
Share on other sites

Защо се случва, когато някой се зарече и каже " Аз никога няма да стана еди какъв си или няма да направя еди какво си", та защо се получава така, че този човек да не удържи на думата си и да се случи точно това, срещу което се е заричал. Аз имам примери в тази насока. Защо така се получава, какъв е смисъла ?

Голям залък лапни голяма дума не казвай! Или: Никога не казвай Никога!

Предполагам повечето от вас знаят тази поговорка.Обаче почти винаги я усвояваме на свой гръб в различни житейски ситуации .

Има голям урок в тая максима.Вселената ни учи че няма крайности.Когато отричаме нещо или някого с думи ,мисли или действия ние не му даваме шанс и равноправие.

Като по-млада много често се заричах за какво ли не.Бях доста крайна в много неща и всеки път се случваше така ,че въпрос на време беше да попадна от "другата страна",да го изживея,да видя какво е .И това е може би най-добрия начин да промениш тесногръдието си,да откриеш,че отвъд собствения ти мироглед земята продължава да се върти и светът е не по-малко пъстър.

Сега преди да кажа "никога" се замислям или поне знам какво ще последва :smarty: ,но когато дъщеря ми каже примерно:Аз никога вече няма да правя така...

знам ,че ще има още много пъти.И си мисля как всички ние сме едни непораснали деца.

Линк към коментар
Share on other sites

Защо се случва, когато някой се зарече и каже " Аз никога няма да стана еди какъв си или няма да направя еди какво си", та защо се получава така, че този човек да не удържи на думата си и да се случи точно това, срещу което се е заричал. Аз имам примери в тази насока. Защо така се получава, какъв е смисъла ?

Учителят казва, че "в човека живеят две същества". Това, разбира се, е алегорично и визира Душата (Сина) и его-ума (слугата)...

Зарича се този фукльо, его-ума (слугата) за такива неща, които не са в неговите компетенции и изобщо не зависят от него...:) Той не познава собствената си природа и затова не е наясно, че от други Сили зависи реализирането на това, за което се е зарекъл... Просто -не е в негова власт да го изпълни... :) Така например, ако напр. тези Сили са благосклонни - сбъдва се , изпълнява се заричането, но ако Силите не са благосклонни , или искат да му дадат урок по смирение - не се сбъдва; посрамват го, другия път да бъде по-скромен, когато се фука и се изхвърля... Това, всъщност е болезнено, но е много полезно за човека, води го към смирение...:)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...