Слънчева Добавено Ноември 1, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2008 Учителят е Един. Това съм научила от Живота си, по пътя... Ако нямаме Любов и Вяра в Бога, ако не Го повикаме, няма и да усетим, че е минал покрай нас... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aviana Добавено Февруари 15, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2009 Духовния Учител е подкретата ти по пътя който вирвиш..... Той може да не е от плът ,но да е наблизо до теб-когато имаш нужда от помощ или съвет... Учителите се появяват само след обстойно одобрение .... Много вярно Духовният учител е до теб по време на развитието ти независимо дали си мислиш,че имаш или нямаш нужда и така докато наистина не покажеш,че нямаш вече нужда и можеш самият ти да помагаш и водиш другите. До всеки човек има нещо,което води и помага и несъмнено имаме нужда от него(самият факт,че е до нас показва,че не сме готови да се справим сами) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Аметист Добавено Февруари 20, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2009 Всеки един е учител, и всеки един ученик... и те се намират един друг, когато са си необходими... Няма нищо случайно. Окултната истина, че Учителят идва само, когато ученикът е готов, допълнена от естественопораждащото се желание обикновения човек да намери своя гуру, при съвременните условия на живот претърпява известна метаморфоза. Учителят Беинса Дуно ни казва, че всеки един човек, който срещаме по пътя си е изпратен, за да бъде едно условие, една стъпка към нашето повдигане; д-р Рудолф Щайнер също уточнява, че ученикът на бъдещето сам ще се посвещава, като открива в лицето на различни хора своя Учител. Това иде да ни подскаже, че мястото на Учител в бъдещето няма да се заема от един точно определен човек (и няма да очакваме предвидим процес), а ще намери своето новораждане в образите на някой приятел, съветник и прочее личности, които ще се появяват в живота ни точно в определен подходящ момент. Същевременно не бива да забравяме и свещената грижа, която има към нас Божествения свят, защото когато спим ние сме именно там и взимаме някой друг урок. Затова е важно дисциплинирането на будно съзнание, контрол над способностите на интелекта и отворена душа към Висшите светове. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 14, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2009 Ех, трудна тема. Сещам се, че и Учителят е бил най-висока степен посветен в розенкройцерството. Искам да кажа, че и Учителят е имал учители. Човек тръгва да учи, чете, учи, и си вика че сам може да се научи ама на много неща. А и почти цялата съвременна литература тръби, че това е векът, когато всеки се учи сам и търси учителя вътре в себе си. Учи се сам, учи, учи и вижда по едно време, че това е грешка. Няма как да се учиш без учител. И се усещаш, че даже и досега, каквото си учил, пак си бил подпомаган от учители около теб, някои от които неочаквани. И си мисля, че човек трябва да има поне няколко учителя, вкл. да отдава дан и на черните учители, а задължително трябва да има един основен и не да общува с него от дъжд на вятър, а това да е един постоянен процес на ежедневно по възможност общуване. Естествено, голямо значение за мен има и вътрешният глас, но аз съм абсолютно начинаещ и тепърва развивам общуването с него. Просто има етап в развитието, когато се нуждаеш от учител. Друго важно нещо е работата в група. Така хем се преработва огромно количество информация, хем осъзнаването на един става осъзнаване на групата и т.н. и т.н. Ех, ех. Най-добрият вариант е да имаш и учител, и група, с която да работиш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Ноември 15, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2009 Здравейте, Има ли според вас човек нужда от Учител или Наставник в духовния Път? Ако да - как да намерим такъв? Ако не - защо? Какво мислите вие? Какъв е вашият опит? Иво. Здравейте. Аз мисля,че всеки човек си има Учител в духовния Път. Когато ученикът е готов,този Учител се появява.Не се налага и няма нужда да го търсим.Той идва сам при нас. Освен това си мисля,че не е задължително Учителят да е човек,т.е да е във физическо превъплъщение ,заедно с учениците си.Учителите винаги имат връзка със своите ученици.Тази връзка няма как да се опише с думи,но важно е,че съществува. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 ... Аз мисля,че всеки човек си има Учител в духовния Път. Когато ученикът е готов,този Учител се появява.Не се налага и няма нужда да го търсим.Той идва сам при нас. Освен това си мисля,че не е задължително Учителят да е човек,т.е да е във физическо превъплъщение ,заедно с учениците си.Учителите винаги имат връзка със своите ученици.Тази връзка няма как да се опише с думи,но важно е,че съществува. Klaudia, бих се съгласил почти с всичко, което си написала с малко изключение... Имам достатъчно основание да считам, че един Учител по-скоро се появява във "физическо превъплъщение", но нямам желание да се мотивирам или да коментирам в тази насока. Мисълта ми е друга... Сигурно знаеш израза "Много са избрани, но малко са призвани!", което тясно кореспондира с появата на духовен Учител за даденият човек... Всъщност почти всеки се е убедил (проверил) и една друга теза "Няма незаменими хора!", която също има доста допирни точки с библейският израз... Тук сериозно стои въпроса, ако при теб дойде наистина очакваният Учител, а ти не го разпознаеш, какъв е смисъла от чакането ?!? В този ред на мисли, ...ти мислила ли си за това, как можеш да разпознаеш недвусмислено твоя Учител например, ако се появи? (физически имам предвид) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 (edited) Тук сериозно стои въпроса, ако при теб дойде наистина очакваният Учител, а ти не го разпознаеш, какъв е смисъла от чакането ?!? В този ред на мисли, ...ти мислила ли си за това, как можеш да разпознаеш недвусмислено твоя Учител например, ако се появи? (физически имам предвид) Интересно, да. Приятели са ми споделяли, че сега са сещат как са срещали изключителни Учители преди време, но не са ги разпознали. Според мен (сега каквото си мисля), не толко ученикът се бори за учителя, колкото учителят има нужда от ученика (или го разпознава като перспективен) и му се разкрива сам при нужда. Ученикът, разбира се, е длъжен да разпознае поне разкриването :) Редактирано Ноември 16, 2009 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 ... В този ред на мисли, ...ти мислила ли си за това, как можеш да разпознаеш недвусмислено твоя Учител например, ако се появи? (физически имам предвид) Ще го познаеш. Няма „как?“, няма показатели и признаци. Все пак да не забравяме, че когато ученикът е готов, той е развил в известна степен и някои духовни качества, които му помагат да се ориентира. Аз си мисля, че Учителят едва ли ще ти се яви докато си пиеш кафето с приятели, докато пазаруваш за вечеря или докато плащаш сметката си за телефон. За да се осъществи срещата, дори и човек да е „готов“, той трябва да е в повдигнато настроение, да е насочил погледа и мислите си към духовното, а не да е потънал в ежедневните си проблеми. Все пак Учителят помага в духовния живот на ученика, който последният следва да постави преди всичко останало. Колкото до това, кой от кого има нужда нека започнем от там, че и двамата разполагат поне с една, втора алтернатива. Учителят следва Божествения замисъл и целта на обучението е ученикът, според силите и възможностите си, също да се превърне в сътрудник за изпълнението на този духовен замисъл. Ученикът в никакъв случай не е незаменим, но щом е готов за духовен живот, никой не може да му отнеме възможността да живее този живот. Когато се роди едно дете, родителите му започват вече директно да се грижат за него, а не само да наблюдават и косвено да направляват растежа му в утробата (утробата е земният живот на ученика до този момент). Кой за кого е по-ценен: детето за родителите или родителите за детето? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 ... В този ред на мисли, ...ти мислила ли си за това, как можеш да разпознаеш недвусмислено твоя Учител например, ако се появи? (физически имам предвид) Ще го познаеш. Няма „как?“, няма показатели и признаци. Все пак да не забравяме, че когато ученикът е готов, той е развил в известна степен и някои духовни качества, които му помагат да се ориентира. Аз си мисля, че Учителят едва ли ще ти се яви докато си пиеш кафето с приятели, докато пазаруваш за вечеря или докато плащаш сметката си за телефон. За да се осъществи срещата, дори и човек да е „готов“, той трябва да е в повдигнато настроение, да е насочил погледа и мислите си към духовното, а не да е потънал в ежедневните си проблеми. Все пак Учителят помага в духовния живот на ученика, който последният следва да постави преди всичко останало. A защо да не се появи докато си пазаруваш за вечеря? Да, ученикът е развил донякъде определени качества, имал е стремеж към духовното, но ... това за повдигнатото настроение от къде следва като извод? От собствен и споделен чужд опит мога да кажа, че учителят те познава, избира и т.н.; идва/срещате се неочаквано и общо взето в не особено повдигнат за ученика момент, да не кажа тъкмо обратното .... ... Колкото до това, кой от кого има нужда нека започнем от там, че и двамата разполагат поне с една, втора алтернатива. Учителят следва Божествения замисъл и целта на обучението е ученикът, според силите и възможностите си, също да се превърне в сътрудник за изпълнението на този духовен замисъл. Ученикът в никакъв случай не е незаменим, но щом е готов за духовен живот, никой не може да му отнеме възможността да живее този живот. Когато се роди едно дете, родителите му започват вече директно да се грижат за него, а не само да наблюдават и косвено да направляват растежа му в утробата (утробата е земният живот на ученика до този момент). Кой за кого е по-ценен: детето за родителите или родителите за детето? Струва ми се не е удачен примера с детето и родителите. По друг начин стоят нещата при учител/ученик и родител/дете. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 A защо да не се появи докато си пазаруваш за вечеря? Да, ученикът е развил донякъде определени качества, имал е стремеж към духовното, но ... това за повдигнатото настроение от къде следва като извод? От собствен и споделен чужд опит мога да кажа, че учителят те познава, избира и т.н.; идва/срещате се неочаквано и общо взето в не особено повдигнат за ученика момент, да не кажа тъкмо обратното .... Имах по-скоро предвид мислите на ученика в споменатите ситуации. Когато съзнанието ти е запълнено с мисли свързани с материалния живот в него просто не остава място за духовното. В мъглата не можеш да видиш слънцето, въпреки че то продължава да си свети. В определен момент наистина можеш да го почувстваш, но ако мъглата е прекалено силна ще трябва да изчакаш тя да се вдигне. Може би в известна степен смесваш повдигнатото настроение и радостта. Човек обаче може да издигне вибрациите си и при преживяването на съкрушителна мъка и страдание. Те също могат да доведат до яснота на съзнанието и да освободят човека от мъглата на дребните личностни желания, страхове и стремежи. Струва ми се не е удачен примера с детето и родителите. По друг начин стоят нещата при учител/ученик и родител/дете. Разбира се, че има и разлики. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Ноември 16, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2009 Учител е не този, който учи, а този от когото се учим. Из древните мъдрости (не помня автор). Особено за Духовният учител. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Ноември 17, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2009 (edited) ... Аз мисля,че всеки човек си има Учител в духовния Път. Когато ученикът е готов,този Учител се появява.Не се налага и няма нужда да го търсим.Той идва сам при нас. Освен това си мисля,че не е задължително Учителят да е човек,т.е да е във физическо превъплъщение ,заедно с учениците си.Учителите винаги имат връзка със своите ученици.Тази връзка няма как да се опише с думи,но важно е,че съществува. Klaudia, бих се съгласил почти с всичко, което си написала с малко изключение... Имам достатъчно основание да считам, че един Учител по-скоро се появява във "физическо превъплъщение", но нямам желание да се мотивирам или да коментирам в тази насока. Мисълта ми е друга... Сигурно знаеш израза "Много са избрани, но малко са призвани!", което тясно кореспондира с появата на духовен Учител за даденият човек... Всъщност почти всеки се е убедил (проверил) и една друга теза "Няма незаменими хора!", която също има доста допирни точки с библейският израз... Тук сериозно стои въпроса, ако при теб дойде наистина очакваният Учител, а ти не го разпознаеш, какъв е смисъла от чакането ?!? В този ред на мисли, ...ти мислила ли си за това, как можеш да разпознаеш недвусмислено твоя Учител например, ако се появи? (физически имам предвид) Не съм мислила Никола,защото аз разпознах своя Учител.Не го чаках.Търсила съм го ,но не осъзнато ,отнесено към самия физически ,времеви момент на търсенето.Разбрах,че съм го намерила чрез усещане за Радост и спокойствие,което не спира да ме изпълва и до днес.Така,че думата чакане от моя гледна точка не е най-точната.Ако е станало ясно,аз не съм в извадката от хора,които съзнателно започват да търсят духовен Учител.При мен просто се случи.Избрах да следвам ,да изучавам и прилагам Учението завещано ни от Учителя Беинса Дуно. Благодаря за предупреждението и загрижеността.За миг не съм се почувствувала и не се чувствувам призвана или богоизбрана.Почувствувах се обаче призована.Мисля,че това е бил копнежа на собствената ми душа. Аз съм един съвсем обикновен човек,средностатистически,който се радва,че намери своя пристан и знае,че от тук нататък е отговорен да преустрои живота си ,за да заслужи правото да бъде ученик на този Учител. Впрочем по темата Учител и ученик ,най ми допада определението,дадено в статията на Ангел Томов , написана по покана на Редакционната колегия на сп. „Философски преглед” от 1929г.Който иска може да я прочете тук: http://www.panevritmia.info/philosophy/ Не знам,защо настояваш на израза физическа среща,когато говорим за Учител. Иначе смятам,че всички хора ,които са били и са в живота ми са мои учители.Анализирала съм това за всеки от тях,като съм си задавала въпроса на какво ме учат-родителите,съпруга,децата,приятелите,други те житейски срещи. Поздрави. Редактирано Ноември 17, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 17, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2009 ... Аз мисля,че всеки човек си има Учител в духовния Път. Когато ученикът е готов,този Учител се появява.Не се налага и няма нужда да го търсим.Той идва сам при нас. Освен това си мисля,че не е задължително Учителят да е човек,т.е да е във физическо превъплъщение ,заедно с учениците си.Учителите винаги имат връзка със своите ученици.Тази връзка няма как да се опише с думи,но важно е,че съществува. Klaudia, бих се съгласил почти с всичко, което си написала с малко изключение... Имам достатъчно основание да считам, че един Учител по-скоро се появява във "физическо превъплъщение", но нямам желание да се мотивирам или да коментирам в тази насока. Мисълта ми е друга... Сигурно знаеш израза "Много са избрани, но малко са призвани!", което тясно кореспондира с появата на духовен Учител за даденият човек... Всъщност почти всеки се е убедил (проверил) и една друга теза "Няма незаменими хора!", която също има доста допирни точки с библейският израз... Тук сериозно стои въпроса, ако при теб дойде наистина очакваният Учител, а ти не го разпознаеш, какъв е смисъла от чакането ?!? В този ред на мисли, ...ти мислила ли си за това, как можеш да разпознаеш недвусмислено твоя Учител например, ако се появи? (физически имам предвид) ... Не знам,защо настояваш на израза физическа среща,когато говорим за Учител. Иначе смятам,че всички хора ,които са били и са в живота ми са мои учители.Анализирала съм това за всеки от тях,като съм си задавала въпроса на какво ме учат-родителите,съпруга,децата,приятелите,други те житейски срещи. Поздрави. Klaudia, Никола настоява за физическа среща, с учител от плът и кръв, защото именно тя е интересна, и важна, и съществена! Единствено голямата буква У ме смущава, която е употребил; не знам какво точно има предвид, аз голямо У слагам мнооооого рядко. Иначе другото - уча се от хората около мен, уча се от наследството, оставено ни от Духовни Учители и Водачи на човечеството - да, има го и това, разбира се, за всички нас, но то е малко ... как да се изразя? Да кажем, че е в сферата на подготовката, но наистина има огромна разлика да срещнеш тази именно душа, по-напреднала от теб, която е твоят учител в този живот! (е, понякога само на определен етап от този живот) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Ноември 17, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2009 (edited) Диана,аз видях голямото У в заглавието на темата и отговорих според него. Аз не очаквам за себе си подобна среща във физически земен план.Защо Никола го очаква и се надява той си знае и ще ни каже може би,ако реши. В линка,който дадох е разказано как от една "случайна" книга в книжарница ,Пако Рабан е стигнал до Беинса Дуно,когото приема за свой духовен Учител. Аз стигнах до Учението,чрез поредица от събития и знаци,които малко бавно и трудно, но все пак разчетох в един момент.Но не съм срещала човек,който да ме поведе в качеството на учител в оня момент. Сега вече имам много учители тук и сега.Мнозина от пишещите в тоя форум бих сложила в това число,както и хората,с които се срещам покрай моите занимания с паневритмия.Но все пак темата засяга един друг момент от живота ни.Или поне аз така я разчитам. Поздрави Редактирано Ноември 17, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 17, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2009 (edited) Срещата Учител – ученик според мене обикновено не се осъществява чрез физическите тела. Може да се осъществи по време на сън, на границата на съня, чрез ясночуване, ясновидство или по друг начин. Защо очакваме Учителят да се въплъти във физическо тяло за да обучава своя ученик при положение, че има толкова други възможности на разположение? Сега някой може да попита: А какво ще прави Учителят ако ученикът не е развил примерно ясновидски способности? Всъщност, Учителят може да стимулира и отключи тези способности. По-важното е ученикът да е постигнал необходимата чистота и безкористност в живота си. Редактирано Ноември 17, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 18, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 18, 2009 Няколко коментара и от мен: Учителят е като огън (от любов, мъдрост, сила), ако на човек му е студено ще се доближи и ще се сгрее, ако се прилепи - ще изгори. Според ведите има четири фактора, които помагат на ученика: 1. време, прекарано с учителя, 2. доверието помежду им, 3. докосването от учителя и .... 4. ...ами сега, забравих го. Докосването на учителя силно помага на ученика (да си спомним как Шри Юктешвар е учил Йогананда) и му предава сила и яснота, лекува, изчиства кармични проблеми; подарява му окултни изживявания, които превръщат четенето, цитирането и неуверената вяра във Лично Изживяване и Непоклатима Опитност. Да си в дома/ашрам на учител - определено е по-лесно да се развиваш, отколкото да си в света, да работиш, да се грижиш за семейство, и после... мирно да си релаксираш и да си в хармония със същия този свят, които преди малко вулгарно и гръмогласно е псувал в градския транспорт. Но пък всички учители от последните 50 години упорито казват и показват, че времето за пещерите изтече. Сега може би душите са подложени на голяма отговорност - сами без чужда помощ да извървят тези стъпки и да поределят кой е Истинския Вътрешен глас, и кое е чисто и просто его и мераци. А е много трудно защото има много хора с ентусиазъм, сили (сидхи), или просто добри оратори и артисти, които привличат последователи. Затова е важно да има егрегор на доказала се Духовна школа, който пази учениците си. Не съм против Ню Ейдж, но там едва ли не всеки про-говори, про-чу, про-видя и стана голяма галимация - хората пак не са единни, а духовната гордост ги тресе с пълна сила. И го обърнаха на състезания на кой ангелите/говорители му са по-по-най и кой повече послания ще свали и т.н. Познавам и хора, които казват, че са напреднали и силни и не им трябва учител, .. . а може би ... отстрани изглеждат много горди и своеволни и не биха преклонили глава пред никого. Те всичко си знаели, отвътре.. . и си се водят от страсти и его... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Ноември 18, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 18, 2009 Да си в дома/ашрам на учител - определено е по-лесно да се развиваш, отколкото да си в света, да работиш, да се грижиш за семейство, и после... мирно да си релаксираш и да си в хармония със същия този свят, които преди малко вулгарно и гръмогласно е псувал в градския транспорт. Но пък всички учители от последните 50 години упорито казват и показват, че времето за пещерите изтече. Сега може би душите са подложени на голяма отговорност - сами без чужда помощ да извървят тези стъпки и да поределят кой е Истинския Вътрешен глас, и кое е чисто и просто его и мераци. А е много трудно защото има много хора с ентусиазъм, сили (сидхи), или просто добри оратори и артисти, които привличат последователи. Затова е важно да има егрегор на доказала се Духовна школа, който пази учениците си. Много добре казано.Благодаря. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 18, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 18, 2009 Всеки на даден етап има огромна нужда от физически учител. Духовния учител е любезен, неуловимо съветващ, не-приканващ, не-обвързващ, не-критикуваш и т.н. Понякога имаме нужда от физически учител, който да ни тресне по главата с едно осъзнаване, така че да ни държи дълго време. С който да коментираме логически нещата, защото понякога за нас това е единствения помощен път да ги осъзнаем, с когото да обсъждам начина си на живот и как бих могъл да го оптимизирам с цел внасяне на хармония и ред, който ей така да ми каже дали гърба ми наистина е изправен в позата за медитация, и т.н., и т.н. Не мисля, че лично аз мога без физически учител. Някой много просветлени хора, да. Но аз не. И си търся постоянно учители Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 18, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 „Учитель – это будущее ваше, воплощенное в конкретном Облике.“ (Учителят – това е вашето бъдеще, въплътено в конкретен Образ.) Светлата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 18, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 Ако ще и хиляда страници да напиша по темата, няма да успея да кажа нищо повече от написаното по-горе. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Февруари 18, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 Здравейте, Има ли според вас човек нужда от Учител или Наставник в духовния Път? Ако да - как да намерим такъв? Ако не - защо? Какво мислите вие? Какъв е вашият опит? Иво. Никой учител, който и да е той, не може да свърши нашата работа. Мисля, че играта на учител и ученик не може вече да се играе по стария начин, така както е било в миналото... иначе ще се повтаря отново и отново това което знаем от историята... Има хора в тази държава и на тази планета, които се стремят да реализират нещата не на думи и в книги, не в ашрама и в пещерата, а на практика в живота. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 18, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 Срещата Учител – ученик според мене обикновено не се осъществява чрез физическите тела. Може да се осъществи по време на сън, на границата на съня, чрез ясночуване, ясновидство или по друг начин. Защо очакваме Учителят да се въплъти във физическо тяло за да обучава своя ученик при положение, че има толкова други възможности на разположение? Сега някой може да попита: А какво ще прави Учителят ако ученикът не е развил примерно ясновидски способности? Всъщност, Учителят може да стимулира и отключи тези способности. По-важното е ученикът да е постигнал необходимата чистота и безкористност в живота си. Това е много точно. Интуиция, работа над себе си и неочаквано се появява връзка с някой по-висш, Светъл Приятел. А Учителя-усмихва се... Розалина, Vespertine и Галатея 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Февруари 18, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 (edited) Поздрав за темата - една притча, засега на английски. Надявам се някой, който е по-добър преводач от мен, да я хареса достатъчно, за да я преведе: "Once I had to walk on a rope bridge. It was very high, I was scared. I saw my Master on the other side Oh what a relief.... I called him out for help but there was no reply..... strange huh..... he is my Master he is suppose to help me... Me being me was very hurt.... got confused too... did I go wrong somewhere??? but this is not the time.... I need help.... thats too sad... Oh Master, I thought you will always turn to me.... I somehow managed and crossed the bridge. aahhh.... what a relief..... bit confident too... now I wanted the answer... I was angry and moved forward towards Master.... There I was shocked to see Master holding the end of the broken bridge... Oh Master.... I had no words... I was quiet... fallen down on my knees..... Master smiled and said I knew you can make it.... Sometimes we think why Master is quite, when we call for help??? He is aware we need him.... He is watching and doing nothing??? But we always forget, He may not help us in crossing the bridge but he might be holding the broken bridge for us... " Редактирано Февруари 18, 2010 от късметче Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Март 29, 2011 Доклад Share Добавено Март 29, 2011 (edited) Познанството ми с един човек ме "заведе" до Беинса Дуно. За което съм му безкрайно благодарна! Не изведнъж, постепенно, в период от може би две години. Интересно беше, че аз се влюбих в този човек. За мен той олицетворяваше чистота, доброта и отзивчивост. Беше идеалът , към който се стремя и се опитвах да го достигна. Преди да започна да чета беседите на Беинса Дуно, той ми разказваше, обясняваше, отговаряше на въпросите ми и винаги с отговорите, които всеки може да намери в беседите. Удивлявах се на Мъдростта и Истината на това, което ми говореше. Темите бяха различни, многообразни и какъвто и въпрос да възникнеше при мен ,моят приятел винаги намираше отговор. Удивлявах се на ума на този човек. Не се виждахме, говорехме по телефона. Но аз все още не бях прочела беседа. Един ден той ми каза, ако " имаш някакъв въпрос във връзка с беседите, нещо важно , обаждай се , за да го споделиш, да го обсъдим, ако ли не аз съм много зает , времето не ми достига за ежедневните ми задължения, моля те, съобрази се с това'. Време беше. Разбрах, че за да продължа да разговарям с него беше нужно да се потрудя малко. Взех си книгата "Сила и живот" т.2 и започнах. Беше зима. Изключително благотворно време за четене. А беседите....... Прекрасни. Толкова мъдри и толкова много неща само в една беседа. Тогава осъзнах какво направи той за мен. Споделях радостта си с него от прочетеното. А някои неща вече знаех. През тези две години, аз помнех нашите разговори и сега сама четях и се радвах на Словото. Постепенно бях променила много навиците си. Вечерях преди залеза,месех хляб, хранех се изключително с домашно приготвена храна, плодове и зеленчуци. Пеех. Четях много. Докато един ден отидох да видя и изгрева на слънцето, играх и паневритмия. Сега този човек не е до мен, продължи по своя път и много ми липсва. Приятелството му, разговорите. За мен той беше Наставник по пътя. Радваше на всеки мой успех, на моите малки стъпки в Учението. Сега и тези похвали ми липсват. Момента , на нашата раздяла за мен беше неочакван, шок. изпаднах в депресия. Най-трудната зима за мен досега. Сега се опитвам да се върна там, където бях стигнала с негова помощ, само че сама. Вдъхновяващо е , прекрасно е да има до теб някой, който ръка за ръка да те води по пътя. След време разбрах, че за някои неща друг човек може донякъде да подведе. Трябва да се вслушаме в сърцето( душата) си и да гребем от извора. Извора е Живото Слово на Беинса Дуно. Радвам се, че се запознах с братската група в града, в който живея и разчитам на тях за обмен и вдъхновение. Наистина, когато отида на изгрев и заедно с тях посрещаме слънцето, тогава имам всичко, не усещам празнота . После играем и паневритмия. Редактирано Март 29, 2011 от wonderful helen, Донка, Мария-София и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Галатея Добавено Март 29, 2011 Доклад Share Добавено Март 29, 2011 Здравей Wonderful,ти не си сама.Знаеш ли, че има присъствие от невидимия свят и особено като пееш ги привличаш,тогава те помагат. Ако пееш и се молиш за твоята половина, те ще те срещнат с нея по някакъв начин. Може да мине много време, но ти не се отказвай ще го откриеш. Това е най-трудната задача за човека, но ти повярвай, че ще се случи. Учителя е Беинса Дуно, и ни вижда всички и ако много искаш може да го видиш, например да го сънуваш. Към него се стреми. Светлина и Хармония 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.