Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

За нуждата от Учител или Наставник

Recommended Posts

Щастието представлява първата допирна точка на човека с Бога, или на ученика със своя Учител. Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на човека се слива с висшето съзнание на разумната природа, с Духа Божий, Който витае в нея. Това значи да придобие човек единство с Природата. Това значи, изобщо, единство в Природата.

Щастието идва само от едно място – от Всемирния, Всесилен Божи Дух.

Главната мисъл в тази лекция е, че всеки човек очаква да намери своя Учител, който да донесе Божествената запалка на щастието. Без Учител, като висша съвършена форма, като образец в живота, никой не може правилно да се развива. Чрез висша форма се предава висша енергия. Възвишените същества представляват две форми, свързани в едно. И Христос представляваше такава душа. Той имаше два центъра: един горе и един долу. Затова, именно, Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Значи по плът Той живееше на земята, а по дух се ръководеше отгоре. В това се състои истинското щастие.

Щастието не се придобива чрез закона на еволюцията, нито чрез раждане и прераждане. Чрез раждане и прераждане човек изкупва греховете си, а щастието принадлежи на новата епоха. Първо, човек трябва да ликвидира с кармата си, с прераждането си, да стане едно с Бога, и тогава да дойде до новата фаза на живота – до щастието

Придобиване на щастие,ООК

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щастието представлява първата допирна точка на човека с Бога, или на ученика със своя Учител. Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на човека се слива с висшето съзнание на разумната природа, с Духа Божий, Който витае в нея.

Това значи да придобие човек единство с Природата. Това значи, изобщо, единство в Природата.

Щастието идва само от едно място – от Всемирния, Всесилен Божи Дух.

Главната мисъл в тази лекция е, че всеки човек очаква да намери своя Учител, който да донесе Божествената запалка на щастието.

Без Учител, като висша съвършена форма, като образец в живота, никой не може правилно да се развива.

Придобиване на щастие,ООК

Според мен - всеки има нужда от учител, бил той с физическо тяло или вече напускал го.

Друг е въпросът за дисциплината, последователността, самовъзпитанието и послушанието на учениците.

Т.е. преходът от теория към практика.

Редактирано от Дъгата

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....

П.П. Оглеждай се за жив учител, макар и с малко "У".

Диана, когато влязох в този форум и аз мислех така. Но опитът ми ме убеди, че намирането на жив учител (независимо дали започва с "У" или "у") е почти невъзможно. Дори съветник вече не мога да намеря... Не знам защо. Знам, че колкото и трудно да ми е в Пътя, на живи хора не мога да разчитам. :(

А може би така трябва. Да си "сдъвквам" храната сама...?

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....

П.П. Оглеждай се за жив учител, макар и с малко "У".

Диана, когато влязох в този форум и аз мислех така. Но опитът ми ме убеди, че намирането на жив учител (независимо дали започва с "У" или "у") е почти невъзможно. Дори съветник вече не мога да намеря... Не знам защо. Знам, че колкото и трудно да ми е в Пътя, на живи хора не мога да разчитам. :(

А може би така трябва. Да си "сдъвквам" храната сама...?

Преди много време, когато тръгнах по Пътя, дойдоха духовните ми Учители. И ми казаха, че ще ми показват посоката, но аз ще решавам накъде да вървя. Тоест, сама да си "сдъвквам храната", защото това е пътя на моята еволюция. Казаха ми също, че нямам нужда от учител или подобен във физическо тяло. Но тъй като съм вироглава, не им се доверих. Реших, че непременно ми трябва човек - учител: да ме учи и да си споделям. И се появиха такива! При това няколко! За тях мога да кажа само, че много им благодаря за непрекъснатите опити да ме "препъват", защото ме научиха да не се доверявам на никой човек, освен на себе си. Постепенно проумях и максимата, че по Пътя човек е сам, и оттогава съм в пълен вътрешен комфорт.Имах и други терзания преди да се справя с духовното си его - защо получавам толкова знания, щом не мога да ги споделя с други хора? И не че не исках, просто не ме разбираха какво казвам...Пък знанията си намериха подобаващо място и без да ги споделям...

...Както се казва - всеки по пътя си..., но понякога си припомням една добра мисъл:

"Не казвай, че можеш да летиш, защото не можеш се отърва от учители":)))) :3d_048:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Росса, благодаря ти за този пост. Все едно отрази моите мисли, изживявания.

Не бях се научила да вярвам на себе си и все имах нужда /търсех някой да ми каже/. А то са ми казвали, ама слепотааа... Благодарна съм за шамаросването и "добронамерените учители". Наистина ми светна!

Сега вярвам на себе си, на онова, което вътре ми шепти, с много тих гласец и на Словото на Учителя!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А само за момент ако си представим, че Духовният Път е една илюзия?

Наличието на илюзия предполага и наличието на нещо, което не е илюзия. Открий това нещо и всичко ще бъде наред. А как ще го наречеш – няма значение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Росса, благодаря ти за този пост. Все едно отрази моите мисли, изживявания.

Не бях се научила да вярвам на себе си и все имах нужда /търсех някой да ми каже/. А то са ми казвали, ама слепотааа... Благодарна съм за шамаросването и "добронамерените учители". Наистина ми светна!

Сега вярвам на себе си, на онова, което вътре ми шепти, с много тих гласец и на Словото на Учителя!

:3d_046: :3d_046: :3d_046: Давам ти цялата си Любов! От моето сърце в твоето :3d_046: :3d_046:

Редактирано от Росса

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Какво означава да си избереш учител и школа (нещо за което се спомена в друга тема) - да четеш и следваш само този учител и само тази школа ли, да влезеш в школа ли, в определен коловоз ли ? И ако някой няма само един учител, ако не "слуша" само един учител и не членува в конкретна школа, това прави ли го по - обикновен и недуховен от друг дето се е посветил на едно учение и един учител ? По - специален ли е някой дето чете само един автор, пише се за част от конкретна школа, по - близо ли е до Бог от някой ден взима от различни автори, няма школска принадлежност ?? Най - добрият ученик на Дънов е бил някакъв пастир в планината, който дори не е чувал за Дънов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, Христо, така е. И аз нямам нищо против да съм овчаря, а не непременно бял брат, или златен розенкройц, или каквото и да е ... :)

Иначе по темата - оставам с впечатлението, че който не е срещнал все още в живота си истински учител/наставник, е склонен да твърди, че няма нужда от такъв. А който е имал - може да направи разликата, какво е "без" и "със".

Пожелавам на всички да срещнат своя учител/наставник на живо!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Има ли според вас човек нужда от Учител или Наставник в духовния Път?

Ако да - как да намерим такъв? Ако не - защо?

Какво мислите вие? Какъв е вашият опит?

Иво.

Никога не съм изпитвала необходимост от Учител или Наставник в Духовния си път. Осланям се изцяло на интуицията си.

Тези, които желаят да намерят Учител или Наставник рано или късно го намират, а дали са попаднали на Истинския такъв, могат да кажат само те.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пламъче, а не допускаш ли и друго положение на нещата - човек никак не го търси този учител/наставник, но по някакво странно стечение на обстоятелствата се среща с него. Тогава какво?

А за последното - мисля, че не си права - според мен, когато много го търсиш, няма да го намериш; не и истински такъв.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пламъче, а не допускаш ли и друго положение на нещата - човек никак не го търси този учител/наставник, но по някакво странно стечение на обстоятелствата се среща с него. Тогава какво?

А за последното - мисля, че не си права - според мен, когато много го търсиш, няма да го намериш; не и истински такъв.

А за последното - мисля, че не си права - според мен, когато много го търсиш, няма да го намериш; не и истински такъв.

Аз не бих съдила кой е крив и кой прав - всеки с разбиранията си. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Aз не съдя - зададох въпрос. Съжалявам, ако го приемаш като осъждане.

Разбрах те прекрасно, но ми стана интересно и въпросът е не само към теб. Да допуснем, хипотетично, че човекът не търси и не изпитва нужда от учител/наставник, но по някакво стечение на обстоятелствата среща такъв, много подходящ за него, истински. Тогава какво? Ще го приемете ли или съзнателно ще го подминете (защото примерно не е необходим, или защото не е учител с главно У, какъвто е бил Учителя например)?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учител е всеки и всичко, от когото/което получавам необходимите за мен знания.

За мен учителя, е онзи първоначален импулс, който ми дава сила да "откривам" :) , и да искам да "откривам" все повече и повече. Питам се, как човек който "търси", знае че се движи в "правилната" посока? Не е ли твърде егоцентрично, да смяташ че всичко знаеш, и че си си самодостатъчен? Вярно е, че човешката природа е егоистична .... но все пак! Колко ли би било прекрасно, да срещнеш някого с който да споделиш мислите си :) И колко ли би било прекрасно, да "чуеш" и неговите мисли. Колко ли би било прекрасно, да се огледаш в очите на другия. Да видиш себе си - отстрани. Колко ли от нас, биха "харесали" това което видят - питам се аз.

И още нещо се питам, наистина ли в спора "се ражда истината"? И каква ли е разликата между "спор" и "диалог"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да допуснем, хипотетично, че човекът не търси и не изпитва нужда от учител/наставник, но по някакво стечение на обстоятелствата среща такъв, много подходящ за него, истински. Тогава какво? Ще го приемете ли или съзнателно ще го подминете (защото примерно не е необходим, или защото не е учител с главно У, какъвто е бил Учителя например)?

Не е въпрос на нужда,а на достигнато ниво в духовния път.Ако го е достигнал,то ще се появи и съответен учител/наставник.И няма да носи табела,че е такъв,както и нещата ще се случат много фино,просто ще подаде насоки в приятелски,а не менторски разговори.Свободната воля ще бъде налице...дали ученика ще последва идеите.След време,когато напредне по пътя,ще може да оцени подадената насока.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм в голяма степен с казаното от Мария, както и от Summertime преди това.

Само това за нивото никак не съм сигурна. Според мен жив учител можем да срещнем не само веднъж, а няколко, през различни етапи от нашия живот и развитие. Това, до което аз съм стигнала досега, е, че може би срещаме подходящия човек тогава, когато сме достигнали момента да прекрачим една крачка нагоре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля,че в съвременния свят всеки е учител и ученик едновременно.Дали се развиваме в духовен план зависи изцяло от нас.Хората, които мислят подобно се откриват, тези които имат нужда от израстване и са отворени към него срещат безброй пътеводителни и "учители" по пътя си.Просто мисля,че духовният живот сега е много по- интензивен като действия,постъпки и многообразен отколкото, когато и да било.

Винаги когато търсиш, вселената ти дава многократни отговори, или ти отговаря по един богат, многообразен начин.

Аз нямам нужда от някакъв доживотен наставник или учител,достатъчно е да се вгледам в творенията на Бог, в света такъв какъвто е създаден,за да поема по моя път.

А и предпочитам да общувам с Бог и божественото в хората.Симпатични са ми всички тези гурута и учители,но независимо кой докъде е стигнал в духовното си развитие,те си остават хора,независимо от огромната работа,която вършат за Бог.Нито един от тях не е истински съвършен или нечовек, жив Бог.

А и смятам,че в днешните условия на света, всеки изпълнява двете роли нон стоп.

Няма какво да чакаш своя "Учител", за да се развиваш духовно, просто когато си отворен като съзнание,отговорите сами започват да пристигат при теб,а пък и тези школи и т.н са все пак масови ,аз вярвам в индивидуалните избори и развитие много повече отколкото във формулите за духовност.

Задавайки си въпроси и отговаряйки си сам човек започва да расте като същество,което търси истината.Той подбира,селекционира подлага под съмнение,практикува различни неща и върви по пътя си жизнен, жив.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм в голяма степен с казаното от Мария, както и от Summertime преди това.

Само това за нивото никак не съм сигурна. Според мен жив учител можем да срещнем не само веднъж, а няколко, през различни етапи от нашия живот и развитие. Това, до което аз съм стигнала досега, е, че може би срещаме подходящия човек тогава, когато сме достигнали момента да прекрачим една крачка нагоре.

Говорим едно и също с различни думи.Смисълът е един.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×