Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

За нуждата от Учител или Наставник

Recommended Posts

Съжалявам, грешката на изразяването е в мен - коригирам се, или по-точно ще се доизясня, че е станало неразбрано.

Значи, ако кажем срещата на учител става само, когато сме достигнали определено ниво в духовното си развитие е неточно. И много хора могат да се чувстват ... как да кажа - неприятно, защото щом не срещат учител, значи са на някакво ниско ниво.

Не е така.

Човек може да е на много ниско ниво, но тъй като е дошъл момента да премине в малко по-високо ниво и ето - учителят се появява, като с вълшебна пръчка.

Също така - понякога един живот не стига, за да извървим пътя до следващото стъпало (независимо кое е стъпалото - по-ниско или по-високо), тогава сме оставени сами на себе си да трупаме опитности, да сърбаме каши, да учим уроци и жив учител през този ни живот може и да не срещнем.

А понякога обратно - ако сме били много близо до следващото стъпало, срещаме учител изневиделица, без да го очакваме, много рано в живота си, пък после, след известно време, може да се появи и друг учител ...

Това имах предвид - че може би няма значение какво е духовното ниво (ниско/високо), а дали сме във фаза да преминем на следащото просто :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички езотерични източници засягат темата за посвещенията-да наречем нивата с точния термин.Всеки може да прецени къде е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А в моя живот Учителя се появи в момента, когато установих, че пътеката, по която уверено бях вървяла половината си живот (че и на други хора бях показвала), води в тръни и до ръба на пропаст. Объркана и засрамена от себе си и пред себе си изведнъж се оказах пред един надпис на камък, който ми прозвуча като въпроси на изпит. И разбрах, че не бях чела правилния учебник.

После се занизаха няколко учители един след друг, всеки от който преподаваше по своя "предмет", но всички те водеха към въпросите от онзи камък. Нещо като да учиш фонетика, лексикология, морфология, синтаксис, стилистика, литература, психология, педагогика, методика и т.н. , за да станеш учител по език. Няма предмет "учител по език" - изпитват те учениците, след като станеш вече. И така след тези учители по отделните дисциплини, които изиграха много важна роля, и без които нямаше да мога да отговоря на онези въпроси, пак застанах пред онзи камък, но вече готова с моите лични отговори.

Сега работя и се уча едновременно. От време на време се налага да ходя за "консултации" и "да си сверявам часовника", а понякога усещам, че ми проверяват будността. Така че Учителя може да не преподава и да не е непрекъснато с нас. Достатъчно е дори само да знам, че съществува.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителят не е кумир. Ако нещо, което наричаме учител, се превърне в кумир, той вече не е учител.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Достатъчно е дори само да знам, че съществува.

Учителят не е кумир. Ако нещо, което наричаме учител, се превърне в кумир, той вече не е учител.

Добре казано :thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

За духовния учител, на кой свят само да се уточним?От духовния свят учителя когато е край теб, в периферията на зрението се появяват електриково-сини, бели, или златисти светлини.За духовния свят може да са твоите ангели, не приемам, че света се развива без духовни учители.Даже във висшия свят има йерархий, на духовните учители.А за физическия свят от моя скромен опит, бих казала,че ми е най- хубаво да бъда духовен ученик.Има духовни учители, или водачи, в човешка форма, които са изпратени при теб, за да ти помогнат по пътя, но не да го извървят вместо тебе.Всички духовно- посветени на физическия свят, си имат духовни учители от Божествения свят.Петър Дънов е получавал словото си от Елохим.

"Този, който ми диктува е ЕЛОХИМ,един от най- великите князе на небето,велик служител Божий,който е нарочно пратен от Господа на силите, да изпълните неговата воля."

"ХРАНЕНЕ И ЗДРАВЕ съобразно теорията и учението на Петър Дънов"Хр. Дочев

Впоследствие в Учителя се вселява Божествения дух.Д.Мелхизедек получава проникновенията си от Тот, Ванга от св.Йоан- Кръстни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Можем да продължаваме да си казваме колко сме чудесни, колко смели и духовни сме, но това е само част от патологията на разстройството на нашето бълнуване в съня ни.

Ние не искаме да се събудим от съня; ние искаме да сънуваме, че сме будни.

Можем да продължим да душим и търсим наоколо във външното пространство, в посока на океанското дъно и в лабораториите, за да продължим да поддържаме нашето убеждение, че сме смели изследователи на непознатото, но това са симптоми на същата патология. Всяко преследване на външното се разглежда като благородно, внушително и важно, защото всички ние сме в същия клуб и това са правилата. Дори противоречивите и ожесточени разногласия на отделни фракции вътре в клуба са в пълно съгласие по тази точка. Как е възможно да сме в основата си същите сега, каквито сме били в най-отдалеченото време, което може да достигне записаната история? Защо нашата външна среда се променя, докато нашия вътрешен пейзаж остава все същият? Защото това е първото правило на така наречения клуб:

Винаги Навън. Никога Навътре.

Така че, трябва бъдем сигурни, че всеки, който е възприел кое да е учение или доктрина задължително е член на клуба. Всеки духовен учител, който позволява на учениците си да му задават въпроси и им дава отговори е член на клуба ”Само Навън”; той е един незнаещ и по този начин още по-вреден представител на невежеството. Светът е пълен с уважавани и обичани религиозни учители. Хората им задават въпроси и те отговарят; въпрос-отговор, въпрос и отговор, непрестанно, говорене и повече говорене. Това прилича повече на духовна терапия, отколкото на духовна война. Но всички въпроси, без значение дали са зададени от сърцето, са всъщност все същият въпрос: „Навън ли?” и всички отговори, независимо колко дълбоки и мъдри са, са всъщност все същият отговор „Да.” Подтекстът на всеки въпрос е: „Правя ли прогрес задавайки въпроси и опитвайки се да разбера отговорите?” И подтекста на всеки отговор е: „Да, отиваш някъде, докато седиш тук и говориш или четеш. Това е прогрес. Бъди в мир. Ти прогресираш и то добре.”

Това е очевидна лъжа, която искаме да чуваме и тези, които ни я казват така убедително са най-уважаваните, почитани и търсени за да бъдат следвани.”

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителят е нужен, за да постави основата на която всеки, има възможност да надгражда, както сметне за добре.

Днес чух нещо за което не бях се замисляла, а както повечето неща в живота - знаеш го, но не ти се е отворила точно тази врата за да ти се наложи да го видиш:

Човечеството върви все напред и напред, защото всяко следващо поколение, започва живота си в надграждане на изграденото от хората преди него.

Ако всички започваха от гората, огъня с кредата и сечивата от камък, човечеството нямаше да мръдне и на "ента", от първоначалното си състояние.

Първият учител на хората, по живеене, са самите хора - тези непосредствено преди него.

Никой не би направил и крачка в духовно или в каквото и да е друго развитие, ако не се появят Учителите, които да му посочат основата, на която той да стъпи. Какво и как ще изгради след това е въпрос на много индивидуални качества.

Дори интуицията, че е интуиция може да се използва много по - качествено, ако притежателят и знае за нейното съществуване, за принципите и.

Един от най- основните периоди в психологическото развитие, дори и според психологията \ Левинсън, ако не греша\ е периода в който мъжа \ жената имат нужда от ментор, наставник, авторитет.

Често този Учител или наставник се появява в приятелския кръг и после изчезва, често е грешния човек, но ни отвежда при правилния, често е човек, който предизвиква събитията от които да се насочим.

Най - важните уроци идват от устата на случайно появили се хора в нашия живот.

Та, нуждата от учител или наставник е голяма и тя се появява и изчезва периодично в живота на човека.

появи се някой, постави основата и после ние стъпили на тази основа се чувстваме едни силни и сигурни, започваме да градим, но всеки градеж има предел, в който трябва да се добави нещо ново. Тук идва следващия момент на търсене, следващия Ментор, наставник, Учител, който да ни покаже новата посока, новата платформа и ние отново добиваме смелост и се чувстваме сигурни. И така от етап в етап периодично, човекът който върви нагоре и се развива, изпитва нужда от учител който да полага новите основи за надграждане.

Това може и да са етапите в едно учение, с основоположник духовен учител, от който е останало само словото.

Но неговото слово живее чрез устата на многобройните "учители", които го поддържат живо.

Обучението е процес на обратна връзка. Човек, който се обучава има въпроси и на тези въпроси трябва да отговори някой. Този някой всеки намира сред своето обкръжение и нарича свой ментор, наставник, учител.

Човекът на когото казваме "Благодаря ти, че те има"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря didi_ts

Тъкмо вчера си мислех над тази тема , която отдавна не е била активна .Повод ми даде едно изречение от вчерашната неделна беседа на Портала. Това единствено изречение ти си обосновала чудесно с житейски примери .

Учителите, както и всички учени и философи, са ключове за развитието на човека

Добрата земя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен не е нито учител (в този смисъл, който се влага във форума), нито от наставник, а просто от човек, който в даден труден момент може да ти даде съвет или идея, или пример, от който да вземеш идеи как да реализираш нещата си. През другото време нямаме нужда от помощ и споделяме с хората около себе си на чашка кафе или безалкохолно, или разходка нещата от деня си и взимаме идеи, които правят живота ни по-лек и интересен :)

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

the_keeper, във форума няма по-особен смисъл, учителят си е учител, дали ни учи на висша математика, или как да развием интуицията си, или как да установим връзка с висшия си аз, е все едно.

А това, за което говориш ти, е наистина така, ако човек е решил именно да изкара леко живота си, по инерция, без да се опита да вникне по-надълбоко в нещата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1. Най-важно е как разбираш, че този който следваш е истински?

Кое е това вътре в теб, което ти говори когато го избираш? Ако е сърцето, което ти казва „да, от това боли и значи е истина за мен и трябва да го приема или да го лекувам” е едно, а ако разума ти казва ”уау, искам да имам и усещам вечно безметежно щастие и любов, и идеалното състояние” разликата е огромна.

Единия път е пътя на удовлетворяването на егоистичните потребности, който така или иначе всички ще минат преди да стигнат до втория път, който е истинския път към духовното.

2. Когато стъпиш на истинския духовен път, как ще разбереш, че това е именно така?

Колкото повече страдаш и колкото повече те боли. Колкото повече търсиш и колкото повече разбираш, че не можеш да откриеш. Кой ще ти помогне тогава? Учителите. Естествено, че са неведоми пътищата божии и на всеки етап се намират различни помощници, но застояването на един определен етап за изключително дълго време, при който не се отбелязва никакъв видим и вътрешен прогрес е доста ярко доказателство за липсата на истинност.

Колко време си мислите, че ви е необходимо, ако сте в присъствието на исински учител за да ви се отворят очите? Вероятно, дори и тогава всичко – целия ви духовен процес ще зависи само и изключително от вас и в крайна сметка на самия му финал, няма да зависи нито от вас, нито от учителя ви.

Моят духовен учител не е бил един, конкретно и определено мога да назова името на духовния си баща – този който ме въведе в духовния свят когато бях несъзнателно същество и от него започнах да научавам по-скоро теоретично за духовното. Когато бях „новородено” в духовния свят, на физически план нямаше никой, който да ме подкрепи, но в духовен със сигурност „някой” се грижи винаги за нас. Така, че не очаквайте дори учителя ви да бъде видим или познат като личност, той може да ви води към целта без дори самите вие да знаете това, само искайте и ще ви се даде.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

" Пространството е пълно с Божии войни. Ако погледнете нагоре, ще видите войни, с извадени ножове, с вдигнати знамена, с бойни колесници. Там всички точат ножовете си и поглеждат към земята, търсят праведни и добри хора в света. Ако не намерят, колкото трябва, те ще тръгнат напред, ще се пуснат в бой и ще извикат: „Край на всички неправди!“

 

Погледнах нагоре и не виждам воини с извадени ножове, с вдигнати знамена, с бойни колесници и т.н. Какво следва от това?

 

Въпреки,че не виждаш това, което Учителят вижда,  имаш ли абсолютна вяра, без капка съмнение в думите Му, това ще означава, че си намерил своя Учител. Ако се съмняваш, ще трябва да си потърсиш други учители или да оставиш Светът да ти бъде учител.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ааааа, тука сте се объркали. Времето на сляпата вяра отдавна свърши (Ню Ейдж глупости са това). Дошло е времето всеки да проверява нещата сам за себе си.

 

Учителя: "Ще ви дам някои правила, за да можете да проверявате всичко, защото не ви говоря само на теория, а ви говоря върху положителна наука, която може да се провери на опит"

 

Ако не може да провериш нещо със собствен опит, не е истина, колкото и някой да те убеждава, че бил "служител на светлината".....или Таро гледачка....или каквато и да е шитня....

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

То вярно, че времето на сляпата вяра отмина, но ако се усъмниш дори и в една дума казана от някого, то по-добре да не го наричаш учител. Учителите не грешат. Не и в смисъла в който хората грешат и могат да разберат грешките им.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако не може да провериш нещо със собствен опит, не е истина, колкото и някой да те убеждава, че бил "служител на светлината".....или Таро гледачка....или каквато и да е шитня....

 

Ако обичаш, Божидаре, спести си квалификациите, че много бързо можеш да станеш обект на такива и няма да ти е много приятно! Прекалено вече си позволяваш да даваш мнение, за нещо, което не разбираш. И точно понеже не го разбираш, яростно го отричаш. Или, защото някъде, някога ти е отказана Таро консултация, може би :D Ще ти осигурим, нямаш проблем. Ще останеш доволен. Време е да престанеш с подигравките, наистина е време вече!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами да ти кажа харесвам Библията, защото има много истини в нея. Там доста думи са казани и за гледачките. От личен опит мога да кажа, че са прави. Е, в днешно време няма клади, стремим се да помогнем на хората......уж.

 

Нямаш си понятие колко вреда носите, а?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)       Учителите грешат и в това е прелестта на учението им. ??  (кой го казва , ученика ?)

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)       Учителите грешат и в това е прелестта на учението им. ??  (кой го казва , ученика ?)

 

Ами, например, чети Учителя и историите за Учителя. Ще видиш, че човекът дори учител си е човек.

 

Всичко е там. Той дори за гледането е казал разни неща, но е много по-толерантен от мене - казва, че просто от гледането няма смисъл. Аз май няма скоро да стана толкова толерантен като него, макар че толерантността дава голямо спокойствие....ех, ех.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

То вярно, че времето на сляпата вяра отмина, но ако се усъмниш дори и в една дума казана от някого, то по-добре да не го наричаш учител. Учителите не грешат. Не и в смисъла в който хората грешат и могат да разберат грешките им.

 

Както е казал Учителя, има един единствен учител. И този учител се проявява вътре в теб. Дори и той греши, но това са грешки на нашето тълкуване, ако тълкуваме. Всичко външно е илюзия. Ха, може да се окаже, че и т.н. учители са илюзия.

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×