Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Негативизмът наш. Какво може да се направи?


Guest Христо

Recommended Posts

И когато човек се сблъска с наистина тежки премеждия ОТ ЛИЧЕН ОПИТ, такива високопарни изрази като този ще бъдат доста съмнителни като спасение. „ „ „ 11. Болестта е изпитание, за осъзнаване на собствените грешки, които творят кармата негативно. Вгледай се в себе си, открий грешките, които те разболяват, осъзнай ги и ще оздравееш.” „ „

Това че са трудни за приложение е вярно. Но нека не се залъгваме, че „спасението“ може да дойде лесно. Все пак постигането на горното е пряко зависимо от отказа от егоизма и себичността си, а това е наистина значително духовно постижение. Но истината, дори и трудно постижима, трябва да се знае, защото само тя носи реална свобода, а всякакви други методи на лечение и „спасение“, които се опитваме да предложим на другите са временни.

Това по горе е пак само ТЕОРИЯ! Ще поздравя всеки който е постигнал нещо сериозно ЛИЧНО на практика по този начин, …………но няма кой.

Много приказки, на мегдана нищо……….е освен суха теория и цитати от големи хора.

Редактирано от Явора
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 92
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

:) Тези дни ми се наложи да дам отговор на въпроса- " Как бихте представили положението в България, на българите, така че да не изглежда толкова безнадеждно, колко го представят голям процент от живеещите тук?"

Дойде ми на ум една фраза, която скоро бях чела. Тя се явява като ключ към неприятностите на мисленето не само на българите, а и на хората изобщо - "Бих бил бил щастлив с това което нямам" :)

Докато седим и изброяваме какво нямаме, живота край нас заминава безвъзвратно с всичко, което имаме и ние изпускаме уникалния шанс да му се порадваме.

Сутрин когато човек се събуди и отвори очи, установява, че е жив и с това вече той има всичко, защото ако изгуби това, той ще изгуби и всичко останало за винаги.

Да, всеки няма много неща, в определени моменти е много тежко, не отричам тежките моменти на болест, загуби, фалити, но дори и в тези моменти ние имаме много други неща, които някак си пренебрегваме.

Българите изключително много сме се фиксирали в нямането си. Това е основния проблем за обзелия ни негативизъм. Не виждаме това което имаме, а дори и в голямото си имане се фиксираме в нямането и в имането на другия.

Вчера ми се наложи да ползвам градския транспорт( тази екстра не бях я ползвала отдавна), в този хубав ден край мен се говореше само за болести, всички си бяха много съпричастни, двама млади се смееха на висок глас и всички ги гледаха строго.

Нямаме радост, всъщност имаме я, но упорито не искаме да я видим.

Линк към коментар
Share on other sites

Всеки от нас е изключително богат. Ние сме милиардери.

Имаме ум, с който да мислим.

Имаме сърце, с което да чувстваме.

Имаме тяло, което да ни служи.

Природата е работила милиони години, за да имаме ние това богатство. Ние се раждаме с него. Ние сме богати!

Слънцето грее за нас, морето диша за нас, вятъра вее за нас.

Цялата природа работи и се радва за нас, за възвишеното в нас.

Ние сме наистина богати и щастливи, че имаме тези условия. Какъв по-голям оптимизъм от това...

Линк към коментар
Share on other sites

Българите изключително много сме се фиксирали в нямането си. Това е основния проблем за обзелия ни негативизъм.

Всъщност, нямането е второстепенен проблем у нас. Дълбоко съм убеден, че основният ни проблем е равенството пред закона + съмнения в справедливостта на самите закони. Не е проблем, е мутрата или новобогаташа кара луксозен джип, проблем е че с голяма вероятност този джип е купен с мръсни пари. От тук произтичат куп други проблеми като реваншизма и завистта например (завистта е чувство, което иска да отнеме придобивките от онзи, който според съдещия незаконно/нечестно ги е придобил, т.е не ги заслужава. Само благородната завист има положителен заряд, защото не иска ти да намаш нещо, а иска и тя да има същото или друго подобно.)

Иначе нашите деди са живели с по два чифта дрехи, без ток и централен водопровод, без коли и самолети, и пак са били хора. Следователно въпросът не е в имането, а в справедливостта.

Линк към коментар
Share on other sites

Не е проблем, е мутрата или новобогаташа кара луксозен джип, проблем е че с голяма вероятност този джип е купен с мръсни пари.

Това също е много важен момент. Всъщност, подобен човек не е истински богат и ще си сърба, каквото си е надробил. Положителното в богатството е, когато е спечелено с нашите ум, сърце и воля, с ентусиазъм и работа. Когато придобиването му, ни е стимулирало да развием редица способности и качества, а не сме крали, лъгали и деградирали.

Иво, благодаря ти за прекрасното утвърждение!

Линк към коментар
Share on other sites

Напред

Стоян Михайловски

Напред! Живота е сраженье!

Напред! И прав всегда ходи!

Напред, макар към поражение!

Ако ще паднеш, прав падни!

Напред! Целта си не забравяй!

Напред, напред, по правий път!

Назад не гледай! Не оставяй

безплодно дните да текат!

Напред! Със труд и ум, и дързост

се вдигат цели планини!

Напред! Тук долу има всяка мъдрост

в таз само думица стои!

Че ще пропаднеш, що ти става?

Не пада вечний идеал!

След тебе друг ще продължава,

щото си вършил и мечтал!

Ще доде друг да доизкара

несвършените ти дела;

без свършек нищо не остава,

без край е само мисълта!

Създавайте и на времето

не гледайте като на враг;

веднъж създаденото нещо

не може да загине пак!

На работа, и без почивка,

без страх и без душевен смут!

Светата божия десница

бди върху человешкий труд!

Напред, о, ратници избрани,

о, първозвани труженици!

Напред, каквото и да стане,

и земний шар да се срути!

Не чакайте всегда сполука,

но в себе вярвайте всегда -

такваз е земната наука!

Напред, бащи! Напред, деца!

:3d_053:

Линк към коментар
Share on other sites

Българският негативизъм е по-скоро песимизъм и тотална невяра в институциите, но и липса на вяра и у себе си.

Снощи гледах за един от тотомилионерите по БНТ - много се смях, който го е гледал, знае защо и перфектно се връзва с тази тема, която би могла да се нарече и В какво се превръщат мечтите ... :)

Та, според мен и бодряческия шизофренен оптимизъм не е подходящ, освен ако не си на хапчета.

Реализмът и самочувствието дават по-добри резултати. Всеки да даде отговор първо на себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

На "бодряците" и "положителните мислители" ще препоръчам поредицата "Господарите на времето - седемте пророчества на маите" (колибка.ком), към която ни насочи veselinvalchev1981 в тази тема.

Идеята е, че върху човека въздействат много мощни космически сили и цикли. То е като сезоните - не може зимно време да се разхождащ по къс ръкав, а лете с пухенка. Когато Луната предизвиква прилив по-добре е да се дръпнеш от бреговата ивица (става въпрос за географските ширини където приливът е осезаем).

Та от 1992 до 2012 сме в така нареченото "време на безвремие", 20 г. преход от един цикъл от 5125 години на галактическата нощ към друг цикъл от 5125 години на галактическо зазоряване.

Първото предсказание говори за синхронизиращ лъч от светлина, който проблясва всеки 5125 години и засяга движението на Слънцето. През декември 1996 г. сателитът СОХО, изпратен от НАСА да изследва Слънцето, се среща с една изненада - Слънцето вече няма полюси, превърнало се е в едно хомогенно магнитно поле. През януари 1997 г. голямо слънчево изригване причинява огромна радиация и унищожава сателита Теле Стар 401. През декември 1997 г. НАСА открива, че от центъра на галактиката изтичат големи количества енергия. Оттогава магнитното поле на Земята - серия от силови линии около планетата, действащи като магнит - се е отклонило и намалило силата си от четири гауса през 1996 г. на 1.5 гауса през 1999 г. Гаус е мярка за сила на квадратен сантиметър от повърхност. Сега тази мярка се приближава към нулата. Това е много опасно. Направени са изследвания с космонавти извън магнитното поле на Земята, изключвайки изкуственото магнитно поле, генерирано от техните кораби. Открили са, че първо се увеличава агресивността, а след това хората губят разсъдъка си. Това означава, че магнитната сила има отношение към съзнанието и разсъдъка. Когато изчезне, хората обезумяват.
Редактирано от Канел
Линк към коментар
Share on other sites

Всяко залитане в крайности води до недобри резултати.

Има лоши периоди, които обаче трябва да се преминават с ясното съзнание, че са периоди и да не се допуска трайното им настаняване в съзнанието ни.

За да избяга от негативизма, човек не е необходимо да отрича лошите си моменти или упорито да ги представя пред себе си за добри. Необходимо е да се научи да се разграничава, да умее да вижда ситуацията от страни, а не да потъва в нея. И най- вече да държи в съзнанието си будността, че това все пак е само период, и той ще продължи до вземането на правилното решение.

Проблема при нас идва от това, че категорично отказваме да вземаме решения и все някой друг ни е виновен за нещо. И дори излизайки от ситуацията продължаваме да я държим жива и да оплакваме себе си. Лесно ни е да сме жертви, това е.

А когато имането ни надделее, не умеем да му се зарадваме, а започваме сравнение с по- голямото имане на другия.

Не познаваме радостта от там идва основния негативизъм.

Когато някой се зарадва за нещо, околните започват съпоставки и сравнения на неговото нещо с техните неща и залисани в тази мозъчна дейност или имитират радост или просто забравят да се зарадват.

Неуморими сме в даването на съвети, които самите ние не ползваме. Когато искам да споделя, нямам нужда от съвет, как е по- добре да живея живота си и то от хора които очевидно не го умеят, имам нужда някой да се зарадва на начина по който съм решила да изживея днешния ден. А тази радост съвсем не я виждам вече.

В негативизма най- лошото е, че притежателят му иска да го проектира на околните и е щастлив когато види приемственост. Мен лично това ме потиска най- много.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Търсене на Божественото

/Ведическа притча/

В една стара индуска легенда се разказва, че е било време, когато всички хора били Богове. Но те пренебрегвали своята Божественост. И Брахма, Върховния Бог, решил да им отнеме Божествената сила и да я скрие на такова място, на което да не бъде открита. Само намирането на такова място било проблем. Тогава Брахма събрал всички Божества, за да разрешат проблема.

Те предложили: ”Да скрием Божествеността под земята!”

Но Брахма отговорил: ”Не, не става! Човек ще започне да копае и отново ще я открие.”

Божествата предложили друг вариант: ”Тогава да я хвърлим в най-дълбокото място на Океана!”

Но Брахма отново отговорил: ”Не! Рано или късно човек ще изследва дълбините на Океана и намирайки я, ще я изнесе на повърхността.”

Божествата се видели в безизходица, защото не знаели къде могат да скрият Божествеността. Оказало се, че няма такова място на Земята или в морето, което да е недостъпно за човека.

Накрая Брахма решил: ”Ето какво ще направим с Божествеността: Ще я скрием дълбоко вътре в самия човек, защото това е единственото място, където той никога не би търсил.”

Оттогава човек обикаля земята, за да я изследва; оттогава търси, лута се неудовлетворен, търсейки навсякъде нещата, които може да намери единствено вътре в себе си!

ЗА ПРИРOДАTА НА ЧOBEКА

Beднъж eдин oт учeницитe нa Будa сeдял пoд eднo дървo и мeдитирaл. Към нeгo сe приближил чoвeк, кoйтo искaл дa му сe пoдигрaвa. Зaeл същaтa пoзa кaтo Будa и пoпитaл учeникa:

- Пoглeдни мe, нa кoгo ти приличaм?

- Нa Будa – oтвърнaл учeникът.

- А знaeш ли ти нa кaквo ми приличaш – ти ми приличaш нa купчинa oтпaдъци – oтвърнaл пoдигрaвчиятa.

Учeникът ни нaй-мaлкo нe сe смутил. Toй прoдължaвaл дa сe усмиxвa спoкoйнo. Рaзсърдeн и смутeн, чoвeкът пoпитaл:

- E кaквo, мaй нe успяx дa тe рaзгнeвя?

Moнaxът oтвърнaл:

- Toзи, кoйтo e oсъзнaл прирoдaтa нa Будa, я виждa нaвсякъдe, във всeкигo и във всичкo. Toзи, кoйтo виждa сeбe си кaтo купчинa oтпaдъци, виждa и всичкo oстaнaлo кaтo купчинa oтпaдъци.

Три пътя към Бога

Една сутрин, когато Буда седял при учениците си, към тях се приближил един мъж.

- Има ли Бог? – попитал той.

- Да, има Бог - отговорил Буда.

След обяд се е появил друг мъж.

- Има ли Бог? - попитал той.

- Не, няма Бог - бил е отговора на Буда.

Привечер, друг мъж попитал Буда за същото. Буда отговорил:

- Трябва да си отговориш на този въпрос сам.

- Учителю, та това е абсурд, - казал един от учениците. Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос?

Просветленият отговорил:

- Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път: един с увереност, друг - с отричане, а трети - със съмнение.

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

Мисля си сега - системата за проверка и оценка на знанията и уменията в нашето училище е основана на броенето на грешките - т.е. на негативизма.

Само че не съм сигурна дали тя отразява негативизма или го създава.

Но както и да е си с трува да я променим на позитивна - да броим верните и добрите неща...

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля си сега - системата за проверка и оценка на знанията и уменията в нашето училище е основана на броенето на грешките - т.е. на негативизма.

Естествено. Критичното мислене е основен принцип в науката, доколкото съм запознат.

Една учителка по математика ще ти преброи грешките, а не правилно решените задачи.

Една учителка по литература ще ти преброи правописа. Макар че аз смятам за много по-важно да оцени творчеството в писането отколкото правописа, който е второстепенен и от своя страна подлежи на критично разглеждане.

Линк към коментар
Share on other sites

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА

И НАУКАТА

ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО

математика – 1 септември 2010 г.

ВАРИАНТ 2

Ключ с верните отговори

Въпроси с изборен отговор

752_matematika8.jpg

какво се брои според вас?

Линк към коментар
Share on other sites

А сигурно ли е , че в ежедневието на учениците е същия критерий?

Линк към коментар
Share on other sites

Aми не мога да отговоря за навсякъде, но децата ми учат в различни училища, обаче и на двете места контролните се проверяват и оценяват идентично. А именно - грешките естествено са маркирани и най-често (ако е възможно) коригирани, но иначе всяка задача/упражнение е оценено с положителен брой точки, в зависимост доколко вярно е изпълнено, като минималните точки естествено са 0 при напълно погрешен отговор. После на края на контролното точките са сумирани и след това е написана оценка по шестобалната система. И това е по всички предмети - математика, химия, английски, български език ... Изключение прави само литературата, където са отбелязани грам., стилист. и всякакви такива грешки, като има и кратка рецензия/препоръка накрая и, разбира се, оценка.

Линк към коментар
Share on other sites

И при двата случая се търси покриването на някакъв стандарт (грешките са отклонение от този стандарт). Това не бих казал, че е израз на негативизъм, а по-скоро на шаблонност. Доколко това е добре или не, няма да коментирам – има си както положителни, така и негативни страни.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...
  • 8 years later...

Аз знам какво може да се направи (извън умишленото игнориране/несподеляне на негативни новини от страна на четящите и гледащите). Това, което би могло да се направи на едно по - високо ниво е свързано с мека цензура по отношение на свободата на медиите в частта "негативни новини" (крими хроники и злополуки от света и нас) и с насърчаване на по - големия процент позитивни новини.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...