Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Негативизмът наш. Какво може да се направи?

Recommended Posts

Guest hrisko_89

Защо като че ли в нашата родина като цяло хората са по - негативно настроени, отколкото в други части на света ( поне така се говори ;) Не знам дали това важи за целия балкански полуостров. Тук е едно от местата по света, в което хората най - много си правят магии, говори се че сме една от най - завистливите нации, всеки гледа да спъне другия, всеки гледа ако може с по - малко усилия да постигне повече, да изтарикатства, липсва ни чувство за национално единство. Защо мислите положението е такова, на какво се дължат всички тези неща ? Може би в България се прераждат почти само души имащи такива слабости, уроци или пък мирогледа ни се дължи на трудностите, през които не сме преминали.

" Никой не е по - голям от хляба". " Всяко чудо за три дни". " Преклонена главица сабя не я сече".

Като че ли през голяма част от историята ни сме гледали да оцелеем.

" Не е важно аз да съм добре, а на Вуте да му е зле."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да. Не може един българин да не си зададе този въпрос.

Освен изумителните природни дадености, именно тук Универсалното учение е минало три пъти: Орфей, богомилите и сега , отново имаме покана, но как я разчитаме, тепърва ще става ясно. Сигурно много теории ще се предложат.

Ето, давам своя принос: древни сме, много сме древни, затова сме имали възможност много пъти да чуваме Зова. Сега са останали тези, с най- запушените уши. (Другите вече са чули ...) вече сме стигнали до предела на възможностите на този свят. И не един път. Тези, които не го преминаваме, явно искаме още да бъдем тук. Считам, че немалка част от трудностите и глупостите, които ни връхлитат, сами си ги създаваме. Може би животът не е пропорционално труден на ... желанието ни за изява. Затова обикновено си го правим пос- труден. Всеки може с лесно ... Малцина могат на трудно ... Но ще се събудим някой ден, непременно! :)

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но ще се събудим някой ден, непременно! :)

Да, Пантеро! Това категорично е така... :)

Откровение 14:12 "Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

hrisko_89 :thumbsup:

Защо сме негативно настроени, даже черногледи понякога? Може би ако всеки от нас си отговори, защо е черноглед той самия ще разбере и другите....

Мисля, че ние не си вярваме, не уважаваме себе си. Верно е, много сме били мачкани, но пък и не смеем да се заявим, като индивиди и като народ.

Все се сравняваме с 'големите', те пък от своя страна гледат да ни посмачкат самочувствието и така...

Ама не искам да е така. Може да съм малко човече, може да съм от малка страна, която не е добре икономически, но пък все имам нещо дето да е добро. И точно това хубаво и добро е време да изтупаме от прахта и да го покажем. Ние не сме като другите-за най-малкото нещо да си правим реклама. Все чакаме да ни похвалят, ама не става. За това да не се интересуваме дали ни аплодират или хокат. Важното е да се чувстваме добре.... Да си вършим работата добре и да се стараем да сме чисти пред съвестта си, пък.... каквото рекъл Бог... ;):feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Негативизъм наш-просто отвратителен и много заразителен.

Не горди, а горделиви, не злобни, а озлобени.

Не знам какво му е трудното да се усмихне човек сутрин.Всеки си има проблеми, но дали ще си намръщен и негативен или ще посрещнеш проблема с усмивка и решителност изхода винаги зависи от теб.

Много е трудно да вирее усмихнатия човек сред тази огромна вълна на недоволство.

Отдавна съм спряла да си задавам въпроса -"Защо е така".Реших че просто не трябва да ме интересува.Всеки си мрънка за нещо ежесекундно.Виждам как хората изпадат в дълбоко възмущение от някакви незначителни неща, без да се замислят, че това е и тяхното поведение и отношение.

А когато отношението ти към живота е негативно, няма как да живееш в позитивизъм.

Безкрайно се уморих от дребнавия нрав на сънародниците си.

Половината българи избягаха от тук и не искат да се връщат.

Ревяща нация сме, затова сме и толкова подтиснати, защото не искаме да се усмихваме, не искаме да се радваме.

Ако някой е нещастен ще ревем с него, но ако някой е щастлив няма да се радваме с него.

Ако попадна в компания на усмихнати хора , колкото и да ми е тежко и трудно ми става леко и се усмихвам.Но в компания на намръщени и сърдити хора, колкото и да си усмихнат , те няма да се усмихнат.Е България е компания от намръщени хора уморително е да се усмихваш и да си в добро настроение цял ден, спасението е в елиминацията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Може би това е някакво изпитание за тези, които са по - склонни към позитивизъм. Ако те се запазят позитивни в тази земя на песимизма, това им качество ще стане още по - непоклатимо отколкото ако са оптимисти да речем в Швейцария.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да така е didi_ts.

Но може да се поправи. Сутрин като стана се усмихвам на птичките, които напук на сивотата и панелките пеят. И аз напук на съседите, дето ми цапат пред вратата, продължавам да чистя и да се усмихвам. Продължавам да си поддържам градинката пред блока, нещо, че ми се смеят.

Старая се да видя нещо хубаво у всеки, а не да търся лошото. Зная как трябва да е, но се радвам на това, което Е. Т. е. имам условия да се променям и да ставам по-силна и по-отговорна за себе си и другите...

А да напусна е най-лесният избор... не че не ми е минавал и не ми се иска.... ;) но съм оптимист и знам, че има заряд, има добро... И че точно преди разсъмване е най-тъмно.... :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам едно усещане, че хората са негативни от нямане идея какво друго да правят. Нямат цел, която истински да обичат, или не знаят как да я постигнат, или пък при това са нетърпеливи. Общо взето негативизмът е показател за безсилие. Също на безверие, но пък вярата също е сила, както и смирението. (Надявам се всеки прави разликата между смирение и примирение.)

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Или на нас така ни се иска, защото нямаме други обяснения.

Според мен това е национална карма.

Днес гледах филм за Индия-най малък процент на недоволство.

Хората живеят в голяма бедност но са щастливи, защото не знаят или не ги интересува как биха могли евентуално да живеят.

От нацията с най-голям процент на бедност произлизат много духовни учения и най-красивото в материалното-изкуството на любовта.

Дали нямат за какво да са намръщени и сърдити!?

Но явно Не Искат да бъдат такива.

А ние просто го искаме.За това са ни негативни новините, взаимоотношенията, живота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаеш ли защо са щастливи в Индия?Защото се женят до 15 годишни.Представи си ако не се женеха ,а живееха сами и жените търсеха само надарените от тях какво щеше да стане?Щяха ли да полудеят мъжете неудачници?

Знаеш ли че в Индия средно се падат 3 килограма месо на година консумация.А тук мой роднини ядът по поне половин килограм месо на ден и се хвалят.Цялата ни сила идва от месото.Ако не ядем месо и дреболии няма да имаме мъжка сила.А жените им се кефят че нагъват месо като животни.

Ок само да добавя един спомен от това защо съм толкова негативно настроен.Помня една седмица от живота си в която майка ми се е държала добре и усмихнато с мен.След като излезнах от болница,близки и казали че трябва да се възстановя и тя се грижи и готви няколко дни за мен.Единствено тогава почувствах че иска да съм щастлив.Защото се беше разстревожила да не умра.

Никога,никога друг път през моят живот не получих любов от нея.Все се правеше на възпитателят.

Разбирате ли какво е това само за няколко дни от твоят живот да разбереш че майка ти те обича истински.Тогава се почувствах обичан.А иначе никога,никога не ни е хвалила или е казвала добро нещо за нас.

Хората са Зло.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди малко, като се връщах от магазина, недоволна от себе си, си казах: "Каква съм патка!"

После се усетих, че трябва да мисля положително и си казах: "Аз съм супер!"

Ама не си повярвах...

Все пак, по-практично е да мисля добри неща, затова си казах: "Аз съм върхът!"

И си повярвах!

Още не съм се достигнала, но съм самото съвършенство като потенциал.

Негативизмът ми пречи да видя себе си и пътя си. Той е като бариера, която ако оставя на пътя си, ще оправдая съществуването му. Ако я махна от пътя си, ще потвърдя ненужността му.

Колко е глупаво да съм негативна!

:P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди малко, като се връщах от магазина, недоволна от себе си, си казах: "Каква съм патка!"

После се усетих, че трябва да мисля положително и си казах: "Аз съм супер!"

Ама не си повярвах...

Все пак, по-практично е да мисля добри неща, затова си казах: "Аз съм върхът!"

И си повярвах!

Много ми харесва, успя да ме разсмееш :D ! :feel happy:

Още не съм се достигнала, но съм самото съвършенство като потенциал.

Негативизмът ми пречи да видя себе си и пътя си. Той е като бариера, която ако оставя на пътя си, ще оправдая съществуването му. Ако я махна от пътя си, ще потвърдя ненужността му.

Колко е глупаво да съм негативна!

:P

:thumbsup: Изключително си зависи от нас, от всеки , да се обърне с усмивка и позитивизъм най-вече към себе си и да задържи това ведро чувство. Както се пее в една песен " ако до всяко добро същество застане поне още едно..." би било супер, нали така. Особено и след като "до всяко усмихнато същество застане поне още едно...". Като начало защо да не започнем да се усмихваме повече, още от днес? Ще има ефект. :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Аз като малък се усмихвах повече, ама другите ми се подиграваха, питаха защо се усмихвам, имитираха ме и лека полека посмачкаха тази ми черта на характера, за щастие не напълно. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз като малък се усмихвах повече, ама другите ми се подиграваха, питаха защо се усмихвам, имитираха ме и лека полека посмачкаха тази ми черта на характера, за щастие не напълно. :D

Хриско, изглади си отново тази четра от характера и си я носи гордо и с достойнство!

И аз се усмихвам на всеки, когото срещна. Това е връзката ти с Бог. При другите просто е различно, затова не те разбират. Не ги съди, но не им давай да те съдят.

Ти сигурно си също от хората, които правят отлично най-различни неща - сръчни, пеят, рисуват и др., но нямат ярко изявен талант никъде. За такива хора е трудно да се ориентират професионално. Понякога дори правят по-неправилен избор от други, които са с една изявена дарба.

Това е така, защото на тяхната дарба още не й е дошло времето да се изяви. И това ще стане.

Дините узряват чак наесен - тогава, когато вече няма ягоди и череши. Всичко има своята причина и цел.

Латина, и мен на мен ми стана весело:

После се усетих, че трябва да мисля положително и си казах: ...

Колко е глупаво да съм негативна!

И аз доста време наблягах на тренировките по позитивно мислене, докато се получи нещичко.

И още на моменти забравям правилото :D .

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо като че ли в нашата родина като цяло хората са по - негативно настроени, отколкото в други части на света ( поне така се говори ;) Не знам дали това важи за целия балкански полуостров. Тук е едно от местата по света, в което хората най - много си правят магии, говори се че сме една от най - завистливите нации, всеки гледа да спъне другия, всеки гледа ако може с по - малко усилия да постигне повече, да изтарикатства, липсва ни чувство за национално единство. Защо мислите положението е такова, на какво се дължат всички тези неща ? Може би в България се прераждат почти само души имащи такива слабости, уроци или пък мирогледа ни се дължи на трудностите, през които не сме преминали.

" Никой не е по - голям от хляба". " Всяко чудо за три дни". " Преклонена главица сабя не я сече".

Като че ли през голяма част от историята ни сме гледали да оцелеем.

" Не е важно аз да съм добре, а на Вуте да му е зле."

Няма разлика и от другаде, просто формите са други.

На запад хората не са повече човеколюбиви, но са по-затворени.

На изток човеконенавистта е с грандиозни размери, не просто магии и подобни, цели школи има за вещерство и окултизъм.

Границите сме ги поставили ние хората, и се виждаме сега разделени на общества, на държави, на...

А всъщност разлика няма.

Човеколюбието е най-горното стъпало в самоосъвършенстването според мен. Всеки може да обикне себе си, Бога си, детето си. Другото е непостижимо на практика. Опитай да обичаш целия свят. Опитай да обичаш крадеца, убиеца, терориста.

Но, макар и невероятно, постижимо е... със себепревъзмогване. Когато сърцето вече се научи да не дели. Още се нарича състрадание, към всяко чувстващо същество.

Пък негативизма като емоция и понятие е най-гилямата заблуда. Невежество е. :P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Някой изтри ли ми мнението. :blink: Та явно навсякъде хората са еднакви, но се дразня когато разни хора казват " ние българите това, ние българите онова", особено пред чужденци ...

П.п. Този път нарочно не дадох примери с конкретни имена , за да не ми изчезва мнението.;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

"които правят отлично най-различни неща - сръчни, пеят, рисуват и др.," - абе за пеене имам ...някакъв талант, ама за другитеее ... :D Все пак благодаря. :P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някой изтри ли ми мнението. :blink: Та явно навсякъде хората са еднакви, но се дразня когато разни хора казват " ние българите това, ние българите онова", особено пред чужденци ...

П.п. Този път нарочно не дадох примери с конкретни имена , за да не ми изчезва мнението.;)

Е, такива някои и сред чужденци ще бъдат недоволни :D :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Честно казано съвсем не съм съгласна с констатацията в заглавието на темата.

В България има много, много позитивни неща и много много хора, които мислят и работят позитивно.

От 10 минути се чудех кое от всичко да избера за пример - толкова много имам, че цял ден ще трябва да писателствам. Но се отказах - та всички ние сме заобиколени от толкова детски смях, песни, танци, рисунки - нека говорим и пишем и показваме тях!

Истинските българи не са тези, които мрънкат - те са неузрелите още българи....

big_ans_haskovo_shatura_092007_5.jpg

Колко радост носят на всички тези наши деца - част от тях познавам лично - малките звездички на Нова България - това сме ние - българите.

IMG_6486.jpg

ето това сме ние - българите също - творим красота...

IMG_6852.jpg.jpg

Това е нашата гордост - Григор или Гриша както му казваме всички, които го познаваме от малък - лъчезарен, оптимистичен, силен, добър и изключително позитивен и трудолюбив!

Всички тези снимки са от моя свят - света на моя малък град.

А знаете ли кое ме настрои най-оптимистично днес? Всеки ден на сутрешната си разходка нося със себе си чувалче и събирам отпадъците, изхвърлени в гората... Ами все по малко стават... А днес открих, че имам и сериозна конкуренция! :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В предишния ми постинг исках да напиша нещо, не знам защо се спрях... :rolleyes:

Дали България /или друго място/ е негативна или не, зависи от "очилата" които носим...

Едно радостно, слънчево същество ще си намира красотата навсякъде :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Ами да де, има положителни неща в България, но като цяло като че ли хората са мрънкала. Съдя от форумите, телевизията, хора около мен ( близки, далечни). Като казах защо всичко е толкова негативно, имах предвид отношението на хората към нещата като цяло. Надали щяхме да сме в тази духовна и икономическа криза, ако повечето хора бяха положителни. ;) И за природата ни като цяло нещата не вървят на добре, повече хора замърсяват, отколкото пазят и чистят.

"Едно радостно, слънчево същество ще си намира красотата навсякъде :) "

Има страни, в които не е нужно да си радостно и слънчево същество и да си слагаш розови очила за да видиш много положителни неща. Естествено не трябва да си и мрънкало песимист, защото тогава пак ще намираш постоянно кусури. Но просто в тези страни сигурно не е особено трудно един човек, който е нито песимист, нито голям оптимист да види положителното. Май в България е по - трудно да се види, отколкото да речем в Швейцария или някоя друга по - подредена страна. ;)

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами да де, има положителни неща в България, но като цяло като че ли хората са мрънкала. Съдя от форумите, телевизията, хора около мен ( близки, далечни). Като казах защо всичко е толкова негативно, имах предвид отношението на хората към нещата като цяло. Надали щяхме да сме в тази духовна и икономическа криза, ако повечето хора бяха положителни. ;) И за природата ни като цяло нещата не вървят на добре, повече хора замърсяват, отколкото пазят и чистят.

"Едно радостно, слънчево същество ще си намира красотата навсякъде :) "

Има страни, в които не е нужно да си радостно и слънчево същество и да си слагаш розови очила за да видиш много положителни неща. Естествено не трябва да си и мрънкало песимист, защото тогава пак ще намираш постоянно кусури. Но просто в тези страни сигурно не е особено трудно един човек, който е нито песимист, нито голям оптимист да види положителното. Май в България е по - трудно да се види, отколкото да речем в Швейцария или някоя друга по - подредена страна. ;)

Ами... казват, в бедна Индия са най-щастливите същества...

Пък по Европа стреса им пречи да виждат красотата.

Лични наблюдения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×