Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Нужно ли е да правим нещо, за да променим другите?


Recommended Posts

Човек се учи като преподава и какво от това?????

Винаги ли това върши работа? Винаги ли е възможния директен подход? Какви са негативите? Какви са опасностите? Кога не трябва да се прилага? Как точно трябва да се прилага? Как да се следи обратната връзка, за да не зтане изкривяване? Как да се следи дали ние не внасяме изкривяване?

Като си отговориш на тези въпроси и чак тогава ще знаеш какво означава да се учиш като учиш другите.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 114
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Човек се учи като преподава и какво от това?????

Винаги ли това върши работа? Винаги ли е възможния директен подход? Какви са негативите? Какви са опасностите? Кога не трябва да се прилага? Как точно трябва да се прилага? Как да се следи обратната връзка, за да не зтане изкривяване? Как да се следи дали ние не внасяме изкривяване?

Като си отговориш на тези въпроси и чак тогава ще знаеш какво означава да се учиш като учиш другите.

Сигурен ли си? Това да не ти е да държиш дипломна работа по зададена тема. Това е осъзнаване – няма какво да го анализираш и доказваш. Пишейки по даден въпрос, ти просто усещаш, че това всъщност е от полза най-вече за самия теб да подредиш мислите си. Другите може и изобщо да не разберат какво пишеш. И в повечето случаи не го разбират. Но това не е от значение. Който трябва ще разбере. В МОК П. Дънов е давал редовно теми по които да се пише. Случайно ли е това? Писането по някои теми в този (или някой друг) форум по нищо не се отличава от тези занятия. От една страна проверяваш своите знания по темата, канализираш ги, опитваш се да ги разшириш и да добавиш нови аспекти. От друга се опитваш да представиш съответните идеи, така че да предадеш своите разбирания на другите. Учиш ли се? – Учиш се. Няма какво да се анализира какво, защо и как.

Линк към коментар
Share on other sites

Човек се учи като преподава и какво от това?????

Винаги ли това върши работа? Винаги ли е възможния директен подход? Какви са негативите? Какви са опасностите? Кога не трябва да се прилага? Как точно трябва да се прилага? Как да се следи обратната връзка, за да не зтане изкривяване? Как да се следи дали ние не внасяме изкривяване?

Като си отговориш на тези въпроси и чак тогава ще знаеш какво означава да се учиш като учиш другите.

Сигурен ли си? Това да не ти е да държиш дипломна работа по зададена тема. Това е осъзнаване – няма какво да го анализираш и доказваш. Пишейки по даден въпрос, ти просто усещаш, че това всъщност е от полза най-вече за самия теб да подредиш мислите си. Другите може и изобщо да не разберат какво пишеш. И в повечето случаи не го разбират. Но това не е от значение. Който трябва ще разбере. В МОК П. Дънов е давал редовно теми по които да се пише. Случайно ли е това? Писането по някои теми в този (или някой друг) форум по нищо не се отличава от тези занятия. От една страна проверяваш своите знания по темата, канализираш ги, опитваш се да ги разшириш и да добавиш нови аспекти. От друга се опитваш да представиш съответните идеи, така че да предадеш своите разбирания на другите. Учиш ли се? – Учиш се. Няма какво да се анализира какво, защо и как.

Леле, как си наострен. Чакай, чакай. Съгласен съм с теб :) Съвсем съгласен.

Даже много точно си го казал: "Другите може и изобщо да не разберат какво пишеш".

Искам да кажа, че като се опитваме (уж) да учим другите, за другите няма почти никаква полза, а ползата е за нас самите. Обратно на това, което соуми се опитваше да изтъкне като двупосочна полза :)

Линк към коментар
Share on other sites

Отклоняваш се. Отново. Разговора е за това, че когато учим другите ние учим себе си, а не за това дали другите ни разбират.

Линк към коментар
Share on other sites

Пак да го кажа: "Човек се учи като преподава и какво от това?????"

Обикновено го прави на гърба на другите. Това помощ за другите ли е наистина?! Нали искаше да се върнем към темата

Линк към коментар
Share on other sites

„Обикновено го прави на гърба на другите“ – безпочвено и погрешно заключение.

„Това помощ за другите ли е наистина?“ – Определено е помощ. Другите получават възможността да се запознаят с една различна гледна точка, а дали ще я приемат или отхвърлят – избора и отговорността си е тяхна. Аз когато пиша представям позицията си. Не е моя работа да мисля за това кой и доколко ще я приеме. Ако греша някъде, съм готов да си поема отговорността за това, че съм сгрешил, но не и затова, че другият е приел думите ми наготово. Тази отговорност не е моя.

Линк към коментар
Share on other sites

„Обикновено го прави на гърба на другите“ – безпочвено и погрешно заключение.

„Това помощ за другите ли е наистина?“ – Определено е помощ. Другите получават възможността да се запознаят с една различна гледна точка, а дали ще я приемат или отхвърлят – избора и отговорността си е тяхна. Аз когато пиша представям позицията си. Не е моя работа да мисля за това кой и доколко ще я приеме. Ако греша някъде, съм готов да си поема отговорността за това, че съм сгрешил, но не и затова, че другият е приел думите ми наготово. Тази отговорност не е моя.

"Другите може и изобщо да не разберат какво пишеш"

Ти го казваш. Е като не разбират, каква помощ е това?!

Е, ако тази отговорност не е твоя, то коя е твоята отговорност в общуването с другите?

Линк към коментар
Share on other sites

Помощ е за тези които разбират. А и за тези, които не разбират може да се превърне в помощ, ако положат необходимите усилия за да разберат. Ако аз напиша някакъв труд свързан с генното инженерство, трябва ли да обръщам внимание на това, че тези, които не са запознати с материята няма да ме разберат? Не, това си е в реда на нещата. Или трябва, когато пиша нещо, да се стремя да съм полезен на всички? Ами това и Христос, и Буда не го могат в беседите си. Да не би сред четящите Библията, или сред четящите беседите на П. Дънов да няма хора, в които написаното поражда отвращение и неприязън. Има такива. И ако писалите библията не могат да пишат така, че написаното да бъде от полза за всички, защо аз трябва да подхранвам илюзиите, че това, което пиша е за всички? Не аз пиша за тези, които ме разбират и които искат да ме разберат, и това е в реда на нещата. Аз нямам никакви претенции към никого, че не ме е разбрал, нито претендирам, че помагам когато някой не разбира какво съм написал. Всъщност не претендирам, че помагам и когато човека отсреща разбира какво съм написал. Когато пиша просто се надявам написаното да се окаже от полза за някого.

Линк към коментар
Share on other sites

.... Когато пиша просто се надявам написаното да се окаже от полза за някого.

Тази надежда не е ли същия вид надежда като онази след смъртта да се надяваш на пържени картофки със сирене и бира? :) Пак тазка илюзорна и привързваща ми изглежда ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Желанието и надеждата са две различни неща. И хайде по-добре си изясни своята мотивация защо пишеш във форума, вместо да се занимаваш с моята.

Линк към коментар
Share on other sites

Имам чувството, че в Портала са се образували две словесни кеч двойки, във всяка от които единият сякаш нарочно провокира другия, а той се отбранява. :D Като едната от двойките е по - стабилно (често) проявяваща се. :lol:

Освен да направят словесен кеч по двойки - обаче двойките ще са "обединени провокирани" срещу "обединени провокиращи". Коледен кеч. :lol: И ако се включат още хора, "ще стане масака", както казваше един познат. :D

Редактирано от Христо
Линк към коментар
Share on other sites

Нужно е да слушаме, разсъждаваме, мислим ... Нужно е да изказваме позицията си, да поучаваме, да се противим ...

Какво по - естествено и човешко и от това да изразиш несъгласието си? Да, може и да искам промяна, да виждам хората, както ги виждам в представите си. Пречат ли на някого критиките ми? Пречат на онзи, който се засяга. И за какво се засяга? Налагане на мнение има когато хората си служат не с думи, а с принуда. А това, че изказвам мнението си е лично мнение и в никакъв случай искане на нещо от някого.Да, може и да искам този или онзи да се промени, но нима това искане вреди на някого? В реда на нещата е да изразя гледната си точка, когато чувствам, че съм длъжен да го направя. Човешките ценности събират и разделят. С едни ще се съберем, а с други разделим. Това е свободата в искането на промяна в хора, институции, организации. Нашия глас ще се чува, защото именно това е предназначението му. Ние може да спорим, но ние си служим със словото, не с оръжия. Грешка ли е да поискаш от някого положителна промяна? За мен не е. Да поискаш, а не да заставиш. Да обясниш, а не да наложиш. Е, понякога усещам в себе си огромна емоционалност, която понякога ми пречи в правилната преценка, но и това ще променя в себе си. И не защото емоциите трябва да се подтискат, а просто защото има моменти, в които емоциите са ненужни, защото мътят мозъка. В зависимост от обстоятелствата и събитията ...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 8 years later...

"Нужно ли е да правим нещо, за да променим другите?"

Ако нещо не ни харесва е съвсем естествено да искаме да го променим!

Когато се касае единствено до нас е ясно (но е измамно "лесно да се депрограмираме"), но когато искаме до променим другите, то е продиктувано от представата ни за положително и вече волевото следване на желанието. В тази връзка е добре да имаме яснота за самата ни представа за положително, която да се базира на качествен опит, а не "папагалски повторения" на чужда опитност, която "ни харесва" как звучи!

Принципно има споделяна опитност от мъдри хора през вековете, която горе-доле е с еднаква насоченост.

Първо е нужно да "поработим" по Себе си!

Най-краткото примерче е надписа на входа на Оракула в Делфи - "Опознай себе си".

Друго кратко "примерче" от многото:

"Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:

"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живееех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света.
"

Сигурен съм, че и Дънов е казвал нещо с тази насоченост в Беседите си - неизбежно е!

А последствие вече "Промяната отвътре се проектира и отвън"... бавно....но сигурно.... зависи какво от наличното като "колективна памет" си "посял", а съобразно твоя индивидуален начин на "жънене и последващо сеене", такова ще ти се "върне" на теб. 

А след като "си посял", от всеки друг си зависи Как е "жънал" и Какво ще "пожъне". Това е Свободния избор как да направляваш собствената си Воля в човешкото ни общество, в "споделения ни свят", "наситен с отдавна посяти семена". И е просто описание на Взаимозависимостта, ама отвъд целенасоченото "налагане на изисквания", че всеки, които "дава" е "длъжен" да го прави така, както на друг му се иска да му се "поднесе", без да се има предвид и личния труд на желаещия "да жъне"... но иначе "изискванията"(претенциите) всеки път касаят човека насреща, щото има жива връзка в настоящия момент, а не и някой автор "посял" нещо отдавна - там има или приемане или отхвърляне  

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

А пък "доказателство", че "променяме" другите има при подобни лични преживявания като в цитирания по-долу пост на @Ники_.

Моменти, в които "вътешната трансформация" минава през един супер интензивен и наситен с емоционално-чувствено-мисловни преживявания. По мое мнение, подобни "моменти" съвпадат напълно с "процеса" в християнската религия, описван като нещо като "съприкосновение" с "Божия Дух", а в множество племенни култури в Африка и Полинезия към настоящето, а в повечето култури в миналото, това е описвано по-общо като "свързване с другия свят" или "посвещение". А пък защо в западната ни култура, съобразно класификаторите за психични заболявания това е класифицирано като "пристъп" следствие на Биполярно личностово разстройство е друг въпрос :lol: ... 

Въпросът е, че хора с подобна опитност знаят много добре как "променят" другите около тях! Но обективно погледнато не самия човек "променя" другите, ами просто "спомага те самите да проявят нещо в тях", което като резултат в материално проявения свят се изразява в мотивация за промяна на поведението(действията им), което от гледна точка на "трансформиращия се човек" изглежда сякаш "променя другите". Но на "по-дълбоко" ниво, просто у човека, изпитващ и "приемащ"(а не отричащ) въздействието на комуникацията се "сменя посоката на Потока", "качеството на проявяваните чувства и мисли", а на "относително"(според мен) "най-дълбокото ниво" нищо не се променя, щото там е всичко, което може да прояви всеки човек.

Няма да цитирам целия пост щото си има "стрелка" на титула, водеща до самия пост. Просто една част, 

В 10.05.2009 г. at 20:48, Ники_ каза:

Здравейте!

.....

Още по преди това да се случи, понеже малко или много като всеки един обикновен човек съм "Тома неверни" - търсех знамения от Бога. Роптаех. Жадувах! Предизвиквах Го да ми се открие. Винаги съм искал за знамение бял гълъб.

.....

 по която бих споделил на @Ники_ едно мое много кратко разказче, което предполагам, че ще оцени по достойнство:

Седял под едно старо дърво един човек в средата на един малък, оживен градски парк. Наблюдавал бавно и спокойно преминаващите хора.
    Виждал във всеки един от тях познати и изживяни страсти и поведение. Съзирал колорита на букета на живота, но не усещал аромата на непреживяното.
   Загледал се в полета на една бяла птица, която излъчвала невидима за околните топла светлина. Последвал я през тясната пешеходна улица.
   Сблъсквал се с преминаващите хора. Някои се отдръпвали, с други спорел за цвета на птицата, с трети дали изобщо я вижда. Някои викали от прозорците на високите къщи, които си построили, че това не е птица.
   Стигнал до малкото безистенче в началото на улицата, в което влетяла птицата.
   Влезнал в малкия светъл двор. Огледал се и видял малко дете да държи птицата, седнало на тучна поляна до едно малко дръвче.
   Седнал до детето. То пуснало птицата, която излетяла, а той седял под старото дърво на един малък, оживен градски парк.

 

А по отношение на многомерността вероятно ще се изкефи на това! Надявам се!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...
В 14.05.2009 г. at 0:04, Диана Илиева каза:

 Познаваме ли я въобще тази Любов, дето я пишем с голяма буква, та да я прилагаме?

Докато е в нас,  ние я разбираме,което ще рече, че я познаваме . Ама как изглежда ? Изглежда така, че като си замине ти оставаш най-слабия човек. Така изглежда любовта без обяснение.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...