Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Диана Илиева

Нужно ли е да правим нещо, за да променим другите?

Recommended Posts

Благодаря ви за отговорите - изчетох ги внимателно.

Не знам за другите, но за себе си мога да кажа, че форумното общуване е много ценно, защото се събира един букет от мнения и разсъждения по поставените въпроси, всеки ги пречупва през собствената си призма и ми помага да видя нещата от много и различни ъгли, често по начин, както никога не би ми хрумнало. А именно така имам някакъв шанс да видя как стоят цялостно нещата или поне да събера, ако не всички, то поне повечето парченца от пъзела.

Е, след това е нужно и да се подредят правилно тези парченца ...

Работата е там, че когато осъзнах напълно и категорично това, което и вие сега тук сте написали:

braman: "" Нужно ли е да правим нещо, за да променим другите?" Дори и невярващите съзнателно или несъзнателно го правят."

Станимир: "Ние можем да моделираме в известна степен и външната среда, така че тя да изразява вътрешното ни разбиране, но при това трябва да сме много прозорливи и внимателни за влиянието което по този начин оказваме върху другите, за да избегнем всички възможни отрицателни последствия. На този етап повечето хора извършват споменатото в предходните две изречения несъзнателно, без да се замислят за последствията, без да осъзнават влиянието, което оказват.

...

Оказваме влияние върху цялото без значение дали го желаем или не, така че по-добре е да го правим съзнателно, отговорно и целенасочено."

късметче: "Според мен взаимодействието между хората и между всичко в реалния свят така или иначе променя всичко и всички.

Така че отговорът е - не само можем, а и го правим, къде съзнателно, къде несъзнателно, къде с едни намерения, а друг резултат."

tomodashi: "Ние сме творци и можем да променим околният свят."

kasis4e: "В този ред на мисли, изписвайки нещо си ние вече влияем върху разсъжденията на останалите край нас. Ако постоянно пропагандираме идеи за душевна чистота, равенство между хората, вътрешен мир и хармония с природата, това не е ли пак вмешателство във вътрешното?"

и т.н. да не изреждам всички писали, аз буквално изпаднах в шок.

Не, че преди не съм си давала сметка за това, но в един момент много ясно осъзнах как всеки от нас, буквално с всичко, с най-дребното и незначително свое действие, чувство, мисъл ... влияе, променя, взаимодейства, твори и дори вмешателства (да изредя повечето употребени думи) - да, и то много силно и то наистина много, много по-често несъзнателно, а когато е съзнателно пък също много често е по-скоро някаква недалновидна манипулация... И най-лошото за мен беше това, че дори и когато човек внимава, има благородни мотиви и т.н., действията му пак може да се окажат неподходящи, да не кажа вредни.

Честно казано по-лесно ми беше преди да дойде този момент.

И разни афоризми от типа на "Пътят към ада е постлан с най-добри намерения." намирах за оригинални, но важещи за някакви специални изолирани случаи, отнасящи се за някой дето примерно е бил добронамерен, но много наивен или невеж ... Пък то си се отнася с пълна сила за целокупното човечество, надявам се с някои (за съжаление струва ми се малки) изключения.

Затова и въпроса на Венцислав: "Нужно ли е да променяме другите, за да направим нещо?" някак не мога да го възприема като остроумен каламбур на моя въпрос. Не, Венци, не е нужно да променяме другите, за да направим нещо, но работата е там, че каквото и нещо да направим, ние неизбежно променяме и другите, допринасяме за това. И тук въпросът е не дали, а как?

Таня е дала хубави насоки, но за мен поне е доста абстрактно, когато кажем "Да постъпваме с Любов, да бъдем водени от Любовта." Познаваме ли я въобще тази Любов, дето я пишем с голяма буква, та да я прилагаме? Защото другата любов с малката буква често ни подвежда.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана Илиева Публикувано на Днес, 00:04

"Таня е дала хубави насоки, но за мен поне е доста абстрактно, когато кажем "Да постъпваме с Любов, да бъдем водени от Любовта." Познаваме ли я въобще тази Любов, дето я пишем с голяма буква, та да я прилагаме? Защото другата любов с малката буква често ни подвежда."

МИСЛИ ЗА ЛЮБОВТА :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако искаш да помогнеш на някой ,който иска да се промени работи до него,ако искаш да помогнеш на някой,който е стар работи вместо него,ако искаш да помогнеш на майстор то  само му пречиш,ако искаш да помогнеш на глупак и ти си глупак.Много е трудно да дърпаш някой със собствените си сили,ако искаш да му помогнеш на някой който иска, помогни му,но мъдро.Помогай на хора,които не вървят против общата еволюция,защото ще си изпатиш много яко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако ИСКАШ да помогнеш, значи просто си високомерен. Не бил могъл така да бъдеш проводник на помощта, а само на желанията (искенето) си, слепецо.

Който смята, че не се отнася това за него е дважди сляп. Аз съм трижди, че го казвам, а не умея да го прилагам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сложно е с помагането. Ако искаш да помагаш- точно си високомерен (мислиш, че знаеш с какво, кога, на кого, че и какво е добро ...)

Ако не искаш да помагаш, си не по- малко високомерен (седиш отстрани и гледаш сеира на хората, на всичкото отгоре може и да ти хрумне, че след като не помагаш- не си изобщо високомерен) . Остават ключовите думи- "искам" и "високомерен". Може би ако осъзнаем какво общо имат те с нас, ще отпадне както въпросът с помощта- дали, кога, на кого, как, така и всички останали въпроси, свързани с нея. Ще ни идват просто отговори. До тогава ... Всеки със своята си разновидност високомерие.

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Багира - взе ми думите от устата :D . Точно това исках да на пиша и аз - сложно е, дотолкова, че чак ми е страшничко.

И ни тъй, ни инак!

Все пак в (зад) думите на mihailo, аз лично усещам много мъдрост и собствен (безценен) опит. :thumbsup:

Защото пред перспективата само да стоя и да се чудя как да (и кога ще) се справя с думичката "искам" или дори да си мисля, че правя нещо по въпроса и едва след като приключа с нея, чак тогава ...

ами аз, за себе си, май предпочитам известна доза високомерие (надявам се, само засега) :rolleyes: .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Ако искаш да помогнеш на някой ,който иска да се промени работи до него,ако искаш да помогнеш на някой,който е стар работи вместо него,ако искаш да помогнеш на майстор то само му пречиш,ако искаш да помогнеш на глупак и ти си глупак.Много е трудно да дърпаш някой със собствените си сили,ако искаш да му помогнеш на някой който иска, помогни му,но мъдро.Помогай на хора,които не вървят против общата еволюция,защото ще си изпатиш много яко.

Кратко, ясно, предразполагащо към размисъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако искаш да помогнеш на някой ,който иска да се промени работи до него,ако искаш да помогнеш на някой,който е стар работи вместо него,ако искаш да помогнеш на майстор то  само му пречиш,ако искаш да помогнеш на глупак и ти си глупак.Много е трудно да дърпаш някой със собствените си сили,ако искаш да му помогнеш на някой който иска, помогни му,но мъдро.Помогай на хора,които не вървят против общата еволюция,защото ще си изпатиш много яко.

Отлично попадение по темата според мен!

Ако някой иска да се промени - т.е. не е наше правото да вземаме решение за промяната на другия, а негово.

Но ако имаме склонност да помогнем след като е взел осъзнато решението си за промяна - можем. Не да го променяме, но да сме до него докато се променя и да работим. Не върху неговата промяна.... Той ще си работи върху нея, А върху какво ще работим ние? Ами сигурно върху нашата собствена... Защото докато той се променя, ще се променят отношенията ни, ситуациите, значи и ние ще се променяме... заедно с него.

А останалите "помощи" са много точни и с чувство за хумор определения!

Последното за мен е много важно. Ако оставим човека да се променя така, както той намери за добре за себе си, значи уважаваме свободата му. Ако, обаче според нашето разбиране, неговата промяна "върви против общата еволюция - имаме ли право да прменяме посоката, която сам си е избрал? Според мен - не. Но сме свободни да не работим до него, да го оставим сам...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако искаме да помогнем на някого е високомерие. Но ако искаме на този човек да му бъде помогнато, и виждаме възможност ние да осъществим тази помощ и го направим просто защото можем, без мисълта за награда, то тогава егоистичният елемент отсъства. Тогава фокусът не е върху това ние да помогнем, а върху самата помощ. Пак съществува възможност помощта да се окаже неуместна, но мотива за извършването няма да е удовлетворяването на егоистичното желание да се покажем. Помощта в този случай е просто една възможност, която сме оползотворили. Разбира се пак ще почувстваме удовлетворение от оказаната помощ (защото тя е нещо добро и красиво, а пред това не можем да останем безразлични), но не от това, че ние сме я оказали. Всъщност, за реализирането на помощта участие вземат много видими и невидими фактори и същества, и какъв дял има нашето участие, едва ли можем да преценим. В случая важен е резултатът, и ако той е положителен, ние следва да му се радваме, без значение степента на нашето участие в постигането му. Мотивацията също е важна, но тя се отнася само до индивидуалните ни развитие и карма.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

виждаме възможност ние да осъществим тази помощ и го направим просто защото можем

Именно това е високомерие.

И разбира се, най-опасното високомерие е това, което е "свободно" от егоизъм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христос високомерен ли е като е искал да спаси светът?Пророците високомерни ли са като създават книги като библията които да учат другите?Да поучаваш другият това понякога е високомериe.Защото Бог не ни поучава,а ние поучаваме другите и се правим на учители. :3d_155:

Човек може да бъде божествен единствено когато прави добро и се стреми към доброто.Бог е творец.Бог ни спасява от смъртта.Ние се нуждаем от божието спасение.По същият начин едни хора се нуждаят от спасението което може да доиде единствено от други хора.Човекът също притежава таланта да спасява,така както Бог ни спасява.Човек върши добро когато спасява и опазва природата,човек върши добро когато спасява и опазва животните.

Защо постоянно сте запленени от странната идея че човек не може да спаси човека?И Христос ,и Буда и Учителят е бил човек.

Хората имат дарбата да се спасяват взаимно.Още от древността се знае че един човек не може да оцелее в природата,но когато едно племе си помага то винаги оцелява.

На коренно противоположни мнения сме.Вие вярвате че човек не може да помогне на друг човек,аз знам че човек може да помогне.Държавата,законите всичко на този свят сътворено от човекът е направено с цел да помогне на друг човек.Аз знам че съм прав.Аз съм 100% убеден че човек може да помогне  на друг човек за да се извиси духовно или материално.Вие не вярвате в силата на любовтта ако не искате да допуснете че човек може да помогне на друг човек. :3d_059: Това вече е непростимо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

виждаме възможност ние да осъществим тази помощ и го направим просто защото можем

Именно това е високомерие.

И разбира се, най-опасното високомерие е това, което е "свободно" от егоизъм.

Добре, да си представим, че е зима. Улицата е заледена. Пред мен върви човек, който се подхлъзва и пада. Аз му помагам да се изправи, просто защото съм най-близо. В случая мога да помогна и го правя. Какво му е лошото на това, че можеш да помогнеш? Къде е високомерието и егоизма? Нека да избягваме всички крайности, а не само някои от тях.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е необходимо да променяме другите... Още повече пък да ги променяме по наш образ и подобие - това е доста незряло и егоцентрично начинание! Това, което смятам за необходимо е, че първо трябва да открием собствената си уникалност, а след това да споделим своя опит, помагайки на другите да открият тяхната собствена уникалност и да разгърнат своя потенциал. Светът не се нуждае от копия, а от оригинали... или поне светът в моето съзнание! И тук не виждам никакво високомерие - нима е високомерен учител, който споделя знанията и уменията си със своите ученици? Или майката, която храни детето си? Или пък нима има смисъл да се питаш, дали няма да постъпиш високомерно, ако спасиш човек, който се дави в морето? Нещата са прости (когато има яснота!) и не е необходимо излишно да ги усложняваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре, да си представим, че е зима. Улицата е заледена. Пред мен върви човек, който се подхлъзва и пада. Аз му помагам да се изправи, просто защото съм най-близо. В случая мога да помогна и го правя. Какво му е лошото на това, че можеш да помогнеш? Къде е високомерието и егоизма? Нека да избягваме всички крайности, а не само някои от тях.

Уви, ето:

И разбира се, най-опасното високомерие е това, което е "свободно" от егоизъм.

Обаче ставаше дума дали да правим нещо, за да променяме някого, даже повече от един.

Не е въпросът във вълшебната пръчица (примерно- помощта, или желанието за промяна) а в ръката, която я държи. Тя е една и съща- тази, която не е почистила снега, не е опясъчила, та е направила възможно някой да падне, и тази- която помага на клетника да стане. За щастие- като я има едната, а има и другата. Но това не променя нищо. ...

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен да искаш да промениш някой, е нещо супер, стига да не си пълен идиот. Какво разбираме под промяна? Да направим от него бездушен предмет, външно копие на самите нас, да го направим гимнастик или нещо друго - да го сгънем, дори да не иска? Това е много глупаво желание за промяна. Но ако можем да променим на някого тъжното, потиснато състояние - защо да не го направим? Ако имаме светлината да изпратим една добра мисъл на този, който не иска да се развива и по този начин да му помогнем да се освободи от тъмните облаци, които са го оплели в ежедневните му и дребни глупости - защо да не го направим? Дори и ние да нямаме светлината и майсторството да го направим, защо да не помолим някой Друг, който да го направи? Нима мислим, че Те няма да се отзоват?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кагато има сериозен проблем си мисля ,че трудно бихме повлияли за промяната на някого.Особенно ако това е стар лош навик или причините се крият някъде далеч в миналото.Всеки първо трябва сам за себе си да е убеден че иска промяна,заради себе си и да е силен да продължи когато не усява.Понякога дори казана дума доброжелателно за градивна промяна промяна може да предизвика съвсем не това което изобщо може да се предположи.Да не говорим ,че може да бъде интерпретирана и използвана в корено противоположна посока и с противоположно значение.Дори да ви уязвят съвсем не по темата,поради някакви си причини.Аз избягвам вече да говоря в такива ситуации,да коментирам и дори да казвам какво мисля ако косвено или пряко не са ме попитали.Знам само със сигурност ,че промените са трудни,емоционални и дълбоко оставят някаква следа макар че изглеждат на пръв поглед незначителни.Ако се върнете в миналото ще си спомните ,че дори покупката да кажем на любима дреха,парфюм, храна,която ни е накарала да усетим някакви по различни усещания ,емоиии са оставили някакъв отпечатък.Промените вече при личноста някак си са по-комплексирани и не с толкова ясни граници и някак си дори самото им описание става трудно ,а какво става в действителност....Напълно съм съгласна с Михайло ,че трябва да се помага на хора ,които не вървят против общата еволюция,защото иначе много ще си изпатиш.

Редактирано от ris_78

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абсурдно е да си мислим, че можем да променим някой друг освен себе си. Представата на всеки човек за "другия" е излючително субективна и преди всичко е представа, а не абсолютната истина. Разбира се ние всички си влияем един на друг, но такова "външно" влияние не е способно да трансформира човека, защото истинската промяна става само отвътре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но ако можем да променим на някого тъжното, потиснато състояние - защо да не го направим? Ако имаме светлината да изпратим една добра мисъл на този, който не иска да се развива и по този начин да му помогнем да се освободи от тъмните облаци, които са го оплели в ежедневните му и дребни глупости - защо да не го направим? Дори и ние да нямаме светлината и майсторството да го направим, защо да не помолим някой Друг, който да го направи? Нима мислим, че Те няма да се отзоват?!

Не допускаш ли, че ако някой е тъжен, той има нужда от това? Примерно, за да престане да бъде тъжен, просто трябва да премине през тъгата си. Също, може ти да го определяш като тъжен, а той да не се чувства така. Също, може това да му е начина да се захранва с енергия от околните. Тогава какво ще му предложиш ти в замяна?

Винаги ме е очудвал стремежът на човека да "подсказва" на Нещо (Бог, Сила, Светлина и т.н.) какво да прави. Накакъв стремеж към съавторство...

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но ако можем да променим на някого тъжното, потиснато състояние - защо да не го направим? Ако имаме светлината да изпратим една добра мисъл на този, който не иска да се развива и по този начин да му помогнем да се освободи от тъмните облаци, които са го оплели в ежедневните му и дребни глупости - защо да не го направим? Дори и ние да нямаме светлината и майсторството да го направим, защо да не помолим някой Друг, който да го направи? Нима мислим, че Те няма да се отзоват?!

Не допускаш ли, че ако някой е тъжен, той има нужда от това? Примерно, за да престане да бъде тъжен, просто трябва да премине през тъгата си. Също, може ти да го определяш като тъжен, а той да не се чувства така. Също, може това да му е начина да се захранва с енергия от околните. Тогава какво ще му предложиш ти в замяна?

Винаги ме е очудвал стремежът на човека да "подсказва" на Нещо (Бог, Сила, Светлина и т.н.) какво да прави. Накакъв стремеж към съавторство...

:3d_015: Съвсем нормално и закономерно нещо е това: 1 Коринтяни 3:9 "защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание".

Какво казва Учителят:

"Сегашните християни искат да видят Христа. Те не знаят, че Христос е връзката между Бога и нас. Това е любовна, вътрешна, невидима връзка. Като придобил тази връзка, Павел казал: „Сега познавам Христа повече, отколкото по-рано“. И аз искам от вас да прибавите нещо ново към това, което имате сега, а именно, да възстановите връзката си с Бога. Направите ли веднъж тази връзка, вие ще пристъпите към новото. И тогава всички недоразумения, които сте имали досега, сами по себе си ще изчезнат. Вие се нуждаете от съдействие. Когато някой има желание да направи нещо хубаво, присъединете се и вие и с общи усилия да реализирате това желание. Ако сме съработници на Бога, няма да правим разлика кой пръв е намислил да прави добро. Всички с готовност ще се присъединим към него за постигане на доброто.И тъй, това, което често измъчва хората, са постоянните съмнения. И в съвременния окултизъм поради тези съмнения става преминаване от едно братство в друго. Обаче великият закон на развитието не позволява това. Според този закон всяко клонче трябва да стои на своето място. Само Господарят може да го премести от едно място на друго. Който желае сам да се присади, той е осъден на изсъхване. Няма по-велика философия, по-велика мисъл от тази да се свържем с Бога. Тази връзка осмисля живота. Тогава за всичко, което върши, човек се допитва до своя ръководител, с когото е свързан... ... Отсега нататък нищо ново не може да ви се даде. Новото е връзката ви с Бога, т.е. преминаването в Божествения свят, който осмисля живота ви. Какво ще бъде положението ви, ако сте заек, когото постоянно гонят и стрелят? Сърцето му трепва от най-малкия шум. Откакто се роди, докато умре, човек е изложен на постоянен страх, като заека. Ако запитате заека какво е научил, той ще ви каже: „Нищо друго, освен страха“. Това не е наука. Тази наука и досега се проповядва на хората: „Ад има, мъчение има, дяволи има в света“. Обаче тези, които проповядват това, сами не вярват в него. В Божествения свят няма помен от грях. Там на мястото на греха стои благочестието. Сърцето на благочестивия е готово да помага, да съдейства, да милва.

Сега всички искате да бъдете ученици. Първото нещо, което се изисква от вас, е смирението. Да ходите с наведени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема великото, Божественото, което осмисля живота. Смиреният се приспособява към всички условия. Всички учители са минали през смирението. Ако Великият Учител – Христос, казва, че има смирено сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото Братство, трябва да придобиете смирение. Един ден и вие трябва да кажете: „Ние сме смирени по сърце“. Питате: „Ако смирението надделяваше в света, щеше ли да има несъгласие, противоречия между хората?“ Щом е така, да приложим смирението като първо условие в живота.

Понеже отворихме широко вратата на Школата, смирението на ученика ще се познае от неговото поведение. Между учениците трябва да има взаимно почитание. Освен смирението, нужни са още четири качества: абсолютна честност – каквото каже човек, да го изпълни; да бъдете добри – добродетелта прави човека устойчив. Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения свят. Честността е качество на човешкото аз. Ученикът трябва да бъде крайно интелигентен. Неговият ум да бъде гъвкав, да схваща моментално всички тънкости, да не се лъже. Каквато задача му се даде, веднага да я реши. Ученикът трябва да бъде още благороден и великодушен. Значи честност, доброта, интелигентност и благородство – това са четири качества, присъщи на ученика. Всеки трябва да се стреми да изработи в себе си тези качества. – По какво се познава честният? Той върви изправен, строен е, мускулест, с отворено лице. Всяко изкривяване, т.е. деформация на тялото се дължи на нарушаване закона на честността. Доброто пък дава стабилност на човека."

П.Дънов "Първичната връзка" http://triangle.bg/books/1923-04-22-10.199...3-06-27-10.html

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но ако можем да променим на някого тъжното, потиснато състояние - защо да не го направим? Ако имаме светлината да изпратим една добра мисъл на този, който не иска да се развива и по този начин да му помогнем да се освободи от тъмните облаци, които са го оплели в ежедневните му и дребни глупости - защо да не го направим? Дори и ние да нямаме светлината и майсторството да го направим, защо да не помолим някой Друг, който да го направи? Нима мислим, че Те няма да се отзоват?!

Не допускаш ли, че ако някой е тъжен, той има нужда от това? Примерно, за да престане да бъде тъжен, просто трябва да премине през тъгата си. Също, може ти да го определяш като тъжен, а той да не се чувства така. Също, може това да му е начина да се захранва с енергия от околните. Тогава какво ще му предложиш ти в замяна?

Винаги ме е очудвал стремежът на човека да "подсказва" на Нещо (Бог, Сила, Светлина и т.н.) какво да прави. Накакъв стремеж към съавторство...

Гледам и не вярвам на очите си! :3d_013:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

  Понякога, съзнанието ми си прави странни шеги. Преди малко прочетох заглавието на темата:" Нужно ли е да правим нещо за да обременим другите"?  :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

поредното безумие ми е, че ако искат може да ми помогнат, но не искам да обременявам?

  На дъното на отчаянието е молбата със сърце.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не правя нищо специално, за да променям другите. Не е и необходимо. Това, което правя е следното - всяка сутрин ставам рано и първата ми работа е да осъществя връзка със себе си, със своята вътрешна реалност чрез самовглъбение. А след това през деня привнасям в живота си и в отношенията си с хората красотата на тази вътрешна реалност - мирът, хармонията, светлината и любовта. Само заедно, с общи усилия можем да направим този свят малко по - добро място за живеене! Благословен и светъл да е денят ви, приятели!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отсега нататък нищо ново не може да ви се даде. Новото е връзката ви с Бога, т.е. преминаването в Божествения свят, който осмисля живота ви. Какво ще бъде положението ви, ако сте заек, когото постоянно гонят и стрелят? Сърцето му трепва от най-малкия шум. Откакто се роди, докато умре, човек е изложен на постоянен страх, като заека. Ако запитате заека какво е научил, той ще ви каже: „Нищо друго, освен страха“. Това не е наука. Тази наука и досега се проповядва на хората: „Ад има, мъчение има, дяволи има в света“. Обаче тези, които проповядват това, сами не вярват в него. В Божествения свят няма помен от грях. Там на мястото на греха стои благочестието. Сърцето на благочестивия е готово да помага, да съдейства, да милва.

В продължение на поста на Велина ще кажа-щом пуснем Любовта в сърцето си и имаме връзката с Бога, ние се свързваме с доброто и любовта във всяко сърце, защото у всеки я има, макар и неосъзната.

Какво е нужно да правим?-просто да изпращаме добри мисли, добри чувства и да има приятелски действия към всеки...

:yinyang::sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×