Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

За важността на ума в Пътя на себепознание

Recommended Posts

Още няколко години преди Христа, Хермес Трисмегист дефинира първия от седемте велики ключа за себепознание. Той гласи, че Вселената е ментална. Всичко е Ум. Ние живеем и се движим в Ума на Цялото.

"Този, който схване истината за Менталната природа на Света, е напреднал значително по Пътя към Майсторството." - се казва в Кибалион.

Богомилското движение, едно учение на Мъдростта възникнало по нашите земи, използва силата на ума, за да изкара хората от заблудите на своето време и чрез своите креации да стане проводник на Ренесанса.

Съвременните психолози използват утвърждения и внушения, които чрез силата на ума имат удивителни резултати. Филмът Тайната - добре илюстрира по полулярен начин, някои от възможностите на ума. Интересена е и тази визуализация за щастие

В пътя на себепознание от Учителя, умът играе важна роля:

"Единственото нещо, което ще ви спаси, то е вашият ум... умът спасява човека. "

източник

"Всичко в света е мисъл. Всичко в света е ум."

източник

"Който не се държи за своя ум, ще страда. Хората страдат, понеже не мислят. Те се водят по сърцето си, а не по ума си. Умът е Божественото начало в човека, което никога не се петни. Казва се „покварено сърце“, но не се казва покварен ум."

източник

"Ти страдаш, защото не мислиш. Радваш се, защото мислиш.

Добър си, защото мислиш. Лош си, защото не мислиш.

Невежа си, защото не мислиш. Учен си, защото мислиш....

Защо страдаш? Защото не мислиш. Защо се радваш? Защото мислиш.

Лош човек си, защото не мислиш. Учен човек си, защото мислиш...

Всичко зависи от мисълта. Мисълта е реалност. Ние всички се стремим към реалността. Тя е, която осмисля живота. Да живееш, значи да мислиш. Щом не можеш да имаш живот, значи не мислиш. Щом животът няма смисъл, животът е неприятен. Щом животът има смисъл, животът е приятен. Ти искаш да бъдеш богат. Богат си, защото мислиш. Сиромах си, защото не мислиш. Защо си сиромах? Защото не мислиш. "

източник

"Реалността, всичко в живота е умът. Духът или умът? Всичко е умът. Умът, това е същественото. Това, което ти мислиш, то е същественото. Това, което мислиш в даден случай, е реалността. За каквото мислиш, то е реално."

източник

"Като станете от сън, кажете си: "Само умът носи моето щастие. Само умът носи моята сила. Само умът носи всички възможности, от които мога да се ползвам." Само така ще бъдеш свързан с ума си."

източник

Доколко за вас е важен умът по Пътя на себепознание?

Как прилагате и използвате умът?

Споделете своите мисли и опит?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доколко за вас е важен умът по Пътя на себепознание?

Как прилагате и използвате умът?

Споделете своите мисли и опит?

Умът прави човека - ЧОВЕК

а не тялото с дрехи красиви ...

И след време ... след някой друг век

наще мисли май пак ще са живи :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Умът ни е важна част от нас. Ако не беше така, нямаше да са били нужни толкова много години човек да развива лявото си мозъчно полукълбо. Друг е въпроса, че и сърцето ни е нужно, за Посвещение е необходим синхрон между ума и сърцето...

Думата мъж, мъжки принцип подразбира свят, в който се събира потенциалната енергия. Оттук тя се изпраща в женския или негативния принцип, да се обработва и пресъздава. Затова се казва, че идеите трябва да влизат в сърцето, като благоприятна почва за тяхното обработване. Умът трябва да бъде богат с мисли и идеи, които да слизат в сърцето. Който иска да се жени, да избере богат мъж, или богата жена. Тук думата богат е употребена в широк смисъл – богат по ум, по сърце и по душа. Богатият не трябва да злоупотребява със своето богатство, защото ще си причини такова нещастие, каквото съвременните хора си причиняват с изсичането на горите. Да злоупотребяваш с богатството на ума си, това значи да се изложиш на крайна сухота и безплодие, което води към обезсмисляне на живота.

Вкъщи

Значи благороден ум и чисто сърце. Умът може да е орел, но все пак, освен че лети орелът е хищник... Та никак не е лошо да имаме силен, разумен ум, но най-вече буден... :)

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако ви се наложи да избирате дали да послушате ума или сърцето, кое от двете бихте си избрали? Понеже случаите на постинат синхрон все още са толкова редки :rolleyes: ...

И, ако ви е възможно, обяснете го със свои си думички, без да ползвате цитати от чужди произведения ... все пак темата е за ума и развитието му, нали? :)

Редактирано от kasis4e

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако ви се наложи да избирате дали да послушате ума или сърцето, кое от двете бихте си избрали? Понеже случаите на постинат синхрон все още са толкова редки :rolleyes: ...

Не знам, ама ще избера правилното :)

Всъщност ако има разминаване, това означава, че едно от двете работи в сферата на нисшето аз, а не на душата. Обаче аз поне се съмнявам във възможността примерно умът да работи във връзка с душата, а сърцето в същото време да работи във връзка с нисшето аз. Съмнявам се и в обратната възможност. Затова май е разумно да се предположи, че на каквото ниво работи сърцето, на това работи и умът. Затова, че ако има разминавания между ума и сърцето, то вероятно нито едното, нито другото не са овладени както трябва. Тогава много често наричаме желанието си интуиция, а логиката на мисълта в действителност се оказва не чак толкова логична. Неща които ние искаме да оправдаем се приемат за важни и им се придава ценност, която те реално не притежават, но това повлиява на решенията ни. Съществуват множество заблуди и капани в които може да попадне както умът, така и сърцето. Всъщност проблемът не е нито в едно от двете, а в използването им, в работата с тях. Да не забравяме, че ние не сме нито едно от двете.

Едва ми наум една аналогия с цвета и формата при възприемането на един предмет. Умът възприема формата, а сърцето – цвета (тук използвам думите в по-широк смисъл).

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Ако ви се наложи да избирате дали да послушате ума или сърцето, кое от двете бихте си избрали?

И двете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Ако ви се наложи да избирате дали да послушате ума или сърцето, кое от двете бихте си избрали?

И двете.

skype-51.gif Слушат се двамата свидетели :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Слушат се двамата свидетели
:thumbsup1:

Понякога се налага да вземем решение в полза на ума, понякога в полза на сърцето. Случвало ми се е и да вземам решения ей така без да мисля много. Но важно е да си носим последствията за избора, който правим. Всичко по Пътя е урок и не можем предварително да знаем какво ще се случи, какъв ще е резултата-вътре в нас и външно.... Но каквото и да е, винаги има израстване, заключения, поуки... Правим опити, падаме, ставаме, но идва момент, дето помъдряваме. И както казват индианците-'Всъщност Път няма, Пътят се изгражда от стъпките...'

Ако няма лоши чувства и лоши намарения, ако няма присъди, значи всичко е наред...

Има една поговорка-'Човек се учи докато е жив,.. за ужас на другите' ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има една поговорка-'Човек се учи докато е жив,.. за ужас на другите' ;)

Ха, добре казано! :)

Изумително е. Колко неразумен е човек, а колко търпелив е светът. Чака го да се наумува ... Докога ли?

С нещо все трябва да проумеем, че имаме път, имаме задачи, имаме работа да вършим. Също и да проумеем какво ни пречи да вършим работата, да решаваме задачите, да вървим по Пътя. Някъде сред това проумяване може да открием, че в живота си често трябва да правим избор: ума ли да слушаме, или сърцето. И тогава може да открием, че с Този ум, който имаме сега, и с това сърце, което имаме сега, винаги ща трябва да избираме- едното, или другото. И ако искаме и двете, ще трябва ... да си намерим друг ум и друго сърце.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако ви се наложи да избирате дали да послушате ума или сърцето, кое от двете бихте си избрали? Понеже случаите на постинат синхрон все още са толкова редки :rolleyes: ...

Не знам, ама ще избера правилното :)

...

Ех, да ти завиди направо човек :D - от къде си сигурен, че ще избереш правилното?

Да, най-спокойно ми е касисче, когато при вземане на решение има синхрон между двете. И тогава наистина решението е оптималното възможно.

Като бях по-млада наистина много рядко ми се случваше, сега сякаш по-често, но пак не е винаги. И когато няма синхрон слушам понякога едното, понякога другото, но общо взето е все тая - не се получава добре.

Обаче съм забелязала, че синхрон май няма тогава, когато при вземането на решение много силно желая независимо с какво (с разума ли или с чувствата си) нещото да го реша така, както на мен ми се иска. Обикновено тогава съм склонна да не взема предвид или да пренебрегна как точно стоят нещата в действителност. И естествено решението се получава неадекватно.

След като се усетих за причините, започнах да се старая да заглушавам тези силни, чисто мои си мисловни или емоционални "доводи и аргументи", опитвам се да се вслушвам в цялото, от което аз съм само една част. Е, не всеки път ми се получава, ама ... какво да се прави. Ще се старая да го постигна в бъдеще.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Като станете от сън, кажете си: "Само умът носи моето щастие. Само умът носи моята сила. Само умът носи всички възможности, от които мога да се ползвам."

източник

Учителят дава много хубав импулс за развитието на ума. И няма как да бъде друго, защото нашата най-висша съзнателност, е стигнала засега до него. Някои автори говорят за седем нива на умственото тяло.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

xameleona Публикувано на Днес, 19:30

Има една поговорка-'Човек се учи докато е жив,.. за ужас на другите'

Има и друга поговорка: "Ум царува, ум слугува, ум патки пасе". :)

Как бихте я коментирали?

Според мен, когато умьт ни е подчинен на разума, е свьрзан с Божественото начало в нас /духа/- тогава "царува";

Когато е подчинен на сьрцето, е свьрзан с Духовното начало /душата/ в нас - тогава "слугува",

а когато е подчинен на материалното начало в нас/физическото тяло/ - тогава "патки пасе".

Целта на Христовото Учение е, да ни научи да сьчетаваме в хармония и трите начала, за да можем да се движим нагоре по

еволюционната спирала на Живота, да се научим да правим врьзка с Цялото и да живеем в Него.

Мисля, че за този ум говори Учителя в лекциите и беседите си, за ума, който е подчинен на Разума и който е в сьстояние да управлява низшата човешка природа и да я рьководи по пьтя кьм самоусьвьршенстване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

...И тогава може да открием, че с Този ум, който имаме сега, и с това сърце, което имаме сега, винаги ща трябва да избираме- едното, или другото. И ако искаме и двете, ще трябва ... да си намерим друг ум и друго сърце.

Целта на Христовото Учение е, да ни научи да сьчетаваме в хармония и трите начала... да се научим да правим врьзка с Цялото и да живеем в Него.

Мисля, че за този ум говори Учителя в лекциите и беседите си, за ума, който е подчинен на Разума и който е в сьстояние да управлява низшата човешка природа и да я рьководи по пьтя кьм самоусьвьршенстване.

...двамата свидетели :feel happy:

ПП. Дори има такава беседа - Двамата свидетели

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Следователно, когато ние искаме да изменим нашия живот, трябва да разберем нещата по-обстойно. Ако се движим отгоре надолу, ние трябва да имаме предвид топлината и светлината, понеже те са отражение на Божествения свят; следователно, нашият ум трябва да бъде всякога в съгласие със светлината, а сърцето с топлината. Там, където няма светлина, умът не мисли, а там, където няма топлина, сърцето не бие. Това не са само положения, твърдения, но Велик закон. И когато ни запитат, коя е мярката или кое е доказателството, с което ние можем да докажем известни истини в Природата, ще употребим светлината и топлината; ако доказваме истини в човешкия живот, ще употребим ума и сърцето; ако доказваме истини в духовния свят, ще си послужим с духа и душата; ако доказваме истини в Божествения свят, ще се отнесем към Отца и към Сина.

На съвременното общество, именно, това му липсва – то няма достатъчно вяра в себе си, вяра положителна, вяра без съмнение. Едно време, когато Господ създал света, тогава вярата и знанието, които били две богини и сестри горе в Божествения свят, решили да слязат долу, да помогнат на хората. На Небето те се познавали и се обичали, но като слезли на земята, едната влязла в ума и там се облякла според закона на ума, а другата влязла в сърцето и се облякла според закона на сърцето.

Не хвърляйте вината на вашия ум, че бил слаб, не казвайте: „Аз съм слабоумен“. Никога не казвайте, че сърцето ви е покварено. Вие може да цитирате от Писанието, че умът е покварен; това са само философски твърдения на пророците, но вие трябва да разберете дълбокия смисъл на тези думи. Ако сърцето беше покварено, ако то не струваше нищо, Бог никога не би казал: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Той не казва: „Дай ми живота си“. Трябва да го дадеш на Бога, за да те научи на великата истина, че твоето сърце е нещо възвишено и благородно, че в него се крият източниците на твоя сегашен и бъдещ живот. Никой не може да живее, когато сърцето му е неспокойно. Дори съвременната медицина препоръчва сърцето да бъде спокойно. На повърхнината му може да има малки вълнения, но долу, в основата, трябва да бъде тихо и спокойно. Може да има течение, но никога това течение да не вълнува сърцето. Когато вашият ум и вашето сърце се обърнат към Бога, Той слуша молитвите ви и решава правилно съдбата ви.

Едната част на кръга означава слизане, а другата възлизане; във възлизането се придобива едно знание, а в слизането друго. Следователно, когато от висотата на ума, ние слезем към сърцето, умът придобива едни знания, а когато сърцето се движи отдолу към ума, придобива други знания и чувствания. И тогава формулата е следната: умът, като слиза надолу, придобива умочувствания, а сърцето, като върви нагоре, придобива сърцемисления. Ще кажете: „Каква е разликата?“ Разликата е тази, че когато преодолява сърцето, има по-голяма светлина. Когато зрее плодът, житото, непременно трябва да има топлина, която помага на узряването. Когато трябва да стане растенето в нас, непременно трябва да преодолява умът. Онзи, който иска да расте правилно, умът му трябва да има надмощие. Растенето и знанието са от ума, а развитието – от сърцето. Това са два велики процеса на нашето развитие и следователно тяхното свидетелство е необходимо и вярно. Господ казва: „Да работите съобразно с вашите сърца и умове; тогава ще имате велико развитие в света“.
......

Двамата свидетели

Благодаря Fut! Беседата е точно намясто :thumbsup:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сещам се за капката вода и океана.

Сети се и за капката вода, която е далеч от океана.

В мисловния свят разстоянията не съществуват. Поне не така както ги разбираме тук на земята. За каквото мисли човек с това се обгражда и това възприема като близко. Всъщност това се наричаше любов.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винеги съм се чудела: Ако един ум е затворен сам в себе си, в създадения от него самия свят, и продължава щастливо да си твори затворения свят, как може той да открие, да проумее своята затвореност? Той отхвърля всичко, което тропа на черупката му! За него наистина съществува всичко, което той си измисли! И нищо извън това ... Но то не съществува за другите затворени умове. макар че всички заедно също създават един затворен напълно ментален свят. Който се самосрива, защото е изолиран.

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има обективни и субективни светове. В случая говоря за обективните. Това с което се обграждаме в мисловния свят е видимо и за останалите хора на това ниво и е много по-реално от обкръжаващите ни грубо-материални обекти. Нека не съдим за висшите светове по земното ни обкръжение.

Разсъждавайки по темата в съзнанието ми изникна въпросът: би ли могъл човешкият ум да съществува ако го нямаше Божествения? Може ли мелодията да съществува без звуци? Може ли капката да съществува без вода? Съществуващите тонове дават възможност да бъдат създадени всякакви мелодии: прекрасни и отегчаващи. От глина могат да се сътворят най-разнообразни фигури: чудовищни и вдъхновяващи. Човешкият ум е начинът по който прилагаме Божествения ум, а не нещо различно от него. Божественият ум е свобода: и в красивото, и в грубото. Чрез него ние изразяваме нашата индивидуалност и характер, превръщайки го по този начин в човешки ум. В какво ще превърнем ума: в криле или окови, зависи единствено от нас.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човекът е Божие подобие, то не следва ли, че душата му би трябвало да е извисена достатъчно още от самото му сътворение, а не да му се налага да я доразвива? И ако човекът мисли грешно, то кой е виновен за това? А ако идеалният вариант е синхронът между ума и сърцето, то защо тези два органа са разделени? Това някакъв вид изпитание ли се явява?

А пък най-странно ми се вижда това, че хората са се научили да мислят с цитати от книги и да се позовават на притчи, вместо да търсят истината сами ... Нима всичко вече е измислено и остава само да се придвижим от точка А до точка В? И ако е така, то какво значение има начинът на придвижване? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винеги съм се чудела: Ако един ум е затворен сам в себе си, в създадения от него самия свят, и продължава щастливо да си твори затворения свят, как може той да открие, да проумее своята затвореност? Той отхвърля всичко, което тропа на черупката му! За него наистина съществува всичко, което той си измисли! И нищо извън това ... Но то не съществува за другите затворени умове. макар че всички заедно също създават един затворен напълно ментален свят. Който се самосрива, защото е изолиран.

Хм, така постановката е лишена от познавателен смисъл.

Багира, с теб ли коментирахме на ЛС как би се развил ума на току що родено дете, затворено в тъмна, шумоизолирана и т.н. капсула на достатъчно разстояние от Земята, за да липсва (почти) и гравитация, въобще каквото ни е по силите да направим за такъв експеримент - да ограничим заобикалящия го свят и да елиминираме колкото е възможно сетивата? Какво би могъл да измисли неговия ум?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човекът е Божие подобие, то не следва ли, че душата му би трябвало да е извисена достатъчно още от самото му сътворение, а не да му се налага да я доразвива? И ако човекът мисли грешно, то кой е виновен за това? А ако идеалният вариант е синхронът между ума и сърцето, то защо тези два органа са разделени? Това някакъв вид изпитание ли се явява?

А пък най-странно ми се вижда това, че хората са се научили да мислят с цитати от книги и да се позовават на притчи, вместо да търсят истината сами ... Нима всичко вече е измислено и остава само да се придвижим от точка А до точка В? И ако е така, то какво значение има начинът на придвижване? :hmmmmm:

Семенцето съдържа растението в себе си, но има нужда от време, условия и усилия за да стане растение. Човек всъщност си няма представа в какво трябва да се превърне, и се опитва да бъде какво ли не. Не, пътят не е предвижване от точка А до точка В. Пътят е изучаване на себе си, проникване в собствената същност и така научавайки какво съдържа семенцето в себе си, ние можем да го претворим в живота си, да дадем възможност на цветето да поникне и... Всъщност пътят никога не свършва.

Ако човек мисли грешно никой не е виновен. Просто още не се е научил.

Защо умът и сърцето са разделени? По-скоро трябва да се запитаме защо не са в хармония. Имаме говор, състоящ се от думи и интонация. Думите изразяват нещата по един начин, интонацията по друг, като двете би следвало да се допълват. Няма как с думи да се изрази напълно това, което може да се изрази с интонацията, нито с интонацията това, което може да се изрази чрез думите. Необходима е хармония.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И плевелите се раждат от семена и също имат право на живот.

Кой определя правилността на мисленето? Защото по-често сме свидетели на това как хора съдят хора, отколкото на ... Божието правосъдие :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поне не така както ги разбираме тук на земята.

Ето, че го подозираш. Но не желаеш да го живееш. Разстоянията са в дълбочина, вероятно ако насочваш погледа си по вертикала, ще видиш...

Реалността на нашите мисловни образи е в това, че продължаваме един друг да се храним след (относителното им) създаване.

Постановката ти с виждането от другите хора и по-изявената действителност спрямо твърдите предмети е съвсем безпочвена. Първо, че виждането не е истинско, защото чрез него не се създава връзка. Второ, че тези мисли са си твоите лични фантоми. Трето, че твърдите предмети вече са обективизирани в света на явленията... Може би твоето "истински" се отнася като за "живи" - но определено, след като дихателното ти поле поддържа живота на съответните мисли, те са реално живи само за теб, макар понякога да се опитват да смучат живот и от хората около теб, като ги направят зависими...

И ти за тези мисли ми говориш...

А ако съпоставяш личния си ум и онова, което в християнството се нарича Слово (казвам го така, щото явно думите те пленяват), просто със сигурност ще получиш един плесник по устата от някоя надчовешка ръка.

Човек мисли човешки. Ако тъй не ти харесва, замисли се над сказуемото "мисли". Щото човек го може. Но би ли го казал за бога, макар и личния ти?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×