Ани Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 Всъщност за кой ум говорим? Този, който ни помага в пътя към себепознанието или този, който изобрети инквизицията и атомната бомба? Има и друга поговорка: "Ум царува, ум слугува, ум патки пасе". Как бихте я коментирали? Според мен, когато умьт ни е подчинен на разума, е свьрзан с Божественото начало в нас /духа/- тогава "царува"; Когато е подчинен на сьрцето, е свьрзан с Духовното начало /душата/ в нас - тогава "слугува", а когато е подчинен на материалното начало в нас/физическото тяло/ - тогава "патки пасе". Целта на Христовото Учение е, да ни научи да сьчетаваме в хармония и трите начала, за да можем да се движим нагоре по еволюционната спирала на Живота, да се научим да правим врьзка с Цялото и да живеем в Него. Мисля, че за този ум говори Учителя в лекциите и беседите си, за ума, който е подчинен на Разума и който е в сьстояние да управлява низшата човешка природа и да я рьководи по пьтя кьм самоусьвьршенстване. Май когато умът, този прекрасен инструмент, даден ни от Твореца се подчини на материалното начало, на само „патки пасе“, но и големи бели прави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 И плевелите се раждат от семена и също имат право на живот. Кой определя правилността на мисленето? Защото по-често сме свидетели на това как хора съдят хора, отколкото на ... Божието правосъдие kasis4e, знаем, че Бог е проявеният Дух, Той се проявява чрез всеки от нас, твори... Ние, хората си имаме някакви представи /всеки на своето ниво/ и съдим/мерим според тях. Дори се самоосъждаме, защото събуждането на съвестта е хем добре, хем може и до отчаяние да доведе... Но у всеки от нас е заложен един импулс, красив, алтруизтичен... И понякога ние следваме този импулс. Когато о-съзнаем, че каквото излъчваме-чувства, мисли към света, това и получаваме, започва стремеж и за нещо повече. Но Учителите на човечеството, за това са Учители, защото идват периодично и 'свалят' от по-висши нива знания. Към тези знания-съзнания започва да се стреми всеки, който е почувствал онзи вътрешен импулс. Но тъй като все пак си има определени закони ние не можем ей така, веднага да стигнем до тях. Трябват и усилия, 'зреене' и идва момент дето нещо светва. Кой определя правилността на мисленето?-Твоя вътрешен коректив. И според реакциите, които предизвиква в теб и извън теб, в околните се учиш, напредваш... Не знам дали ми се разбира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 (edited) Човешкият ум е начинът по който прилагаме Божествения ум, а не нещо различно от него. Божественият ум е свобода: и в красивото, и в грубото. Чрез него ние изразяваме нашата индивидуалност и характер, превръщайки го по този начин в човешки ум. В какво ще превърнем ума: в криле или окови, зависи единствено от нас. Направо съм сигурна, че има и друг начин за изява на Божествения ум. Нещо повече- сигурна съм, че изявата на човешкия ум няма нищо общо с изявата на Божествения. В противен случай нашият свят не бе бел това, което виждаме, че е. Иисус не би твърдял, че Неговото царство не е от този свят. Не бихме имали нужда и от религия, тъй като както божественото се изявява чрез тревите, минералите, живинките, нищо не му пречи да се изяви и чрез човека. Но не. Всъщност- пречи му. Самият човек. И не би се чудил Мечо Пух- дали няма и друг начин за слизане по стълбите- освен този- дум, дум, дум... А дълбоко в себе си той подозира, че трябва да има и друг начин ... Ето идея едно прозорче към този друг свят, в който бихме могли да бъдем, в който сме призвани да бъдем, който е и тук, но до който нямаме никакъв достъп, докато не се откажем от собственосътворения си затвор- егоцентричната индивидуалност. Редактирано Май 13, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 Реалността на нашите мисловни образи е в това, че продължаваме един друг да се храним след (относителното им) създаване. Постановката ти с виждането от другите хора и по-изявената действителност спрямо твърдите предмети е съвсем безпочвена. Първо, че виждането не е истинско, защото чрез него не се създава връзка. Второ, че тези мисли са си твоите лични фантоми. Трето, че твърдите предмети вече са обективизирани в света на явленията... Може би твоето "истински" се отнася като за "живи" - но определено, след като дихателното ти поле поддържа живота на съответните мисли, те са реално живи само за теб, макар понякога да се опитват да смучат живот и от хората около теб, като ги направят зависими... И ти за тези мисли ми говориш... Опитай се да разбереш това, което ти казах, без да намесваш собствените си представи за това, което предполагаш, че съм ти казал. Когато мислим за един реален, съществуващ обект, ние се свързваме с него. Ние не го създаваме. Той става наше обкръжение, независимо от физическото разстояние. Ние не създаваме копие на обекта което да държим в аурата си. Говоря за връзка със самият обект, който е съществувал и преди да започнем да мислим за него. Не си представяй физическа близост. Тука говоря за връзка със живи същности, т.е. такива, които не са били сътворени, няма и да престанат да съществуват и въобще нямам предвид материални форми. Материалните форми можем да си ги създаваме от менталната материя и те ще продължат да съществуват, докато вниманието ни поддържа целостта им и това с право може да се нарече привързаност. Но когато става въпрос за привличане към живота на дадена форма или живота във всички форми, това вече е любов и е творчество от най-чист вид, защото създаваме връзки и отношения между вечни, живи и непреходни елементи, а не просто да съединяваме атоми ментална материя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 (edited) И плевелите се раждат от семена и също имат право на живот. Кой определя правилността на мисленето? Защото по-често сме свидетели на това как хора съдят хора, отколкото на ... Божието правосъдие Такава е същността на плевела. Това е потенциалът който на този етап от развитието си разкрива. Това също е част от Божествената му същност, която в бъдеще ще продължи да се разкрива под нови, по-прекрасни форми. От гледна точка на физическият живот на плевела, нещата изглеждат като завършен процес, но от гледна точка на живота на Божествената му същност, това е само едно частично проявление, проявление което с хода на времето ще става все по-пълно и по-пълно. Редактирано Май 13, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 Човешкият ум е начинът по който прилагаме Божествения ум, а не нещо различно от него. Божественият ум е свобода: и в красивото, и в грубото. Чрез него ние изразяваме нашата индивидуалност и характер, превръщайки го по този начин в човешки ум. В какво ще превърнем ума: в криле или окови, зависи единствено от нас. Направо съм сигурна, че има и друг начин за изява на Божествения ум. Щом си сигурна, приложи го. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kasis4e Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 (edited) Такава е същността на плевела. Това е потенциалът който на този етап от развитието си разкрива. Това също е част от Божествената му същност, която в бъдеще ще продължи да се разкрива под нови, по-прекрасни форми. От гледна точка на физическият живот на плевела, нещата изглеждат като завършен процес, но от гледна точка на живота на Божествената му същност, това е само едно частично проявление, проявление което с хода на времето ще става все по-пълно и по-пълно. Тоест, ще става все по-голям и по-силен ... плевел? Ще разкрие Божествената си същност и ще заживее в хармония с орхидеите? Само че в ... следващия живот? Когато о-съзнаем, че каквото излъчваме-чувства, мисли към света, това и получаваме, започва стремеж и за нещо повече. Но Учителите на човечеството, за това са Учители, защото идват периодично и 'свалят' от по-висши нива знания. Към тези знания-съзнания започва да се стреми всеки, който е почувствал онзи вътрешен импулс. Но тъй като все пак си има определени закони ние не можем ей така, веднага да стигнем до тях. Трябват и усилия, 'зреене' и идва момент дето нещо светва. Абсолютно съм съгласна, че кой каквото търси, това и намира. Чудно ми е обаче, защо хората не са уверени в своите мисли и усещания и смятат своите знания за някакво си низшо ниво. Ако разсъждаваме така, то не е ли по-добре да седнем на едно място и да чакаме Учителите да ни свалят знанията, които според тях са ни необходими? Ако не е в наша власт като хора да се ограмотим достатъчно, то защо изобщо да се мъчим да го правим? При положение, че има кой да ни насочва, да ни подтиква, да решава вместо нас, защо ние да се мъчим? Заради вътрешния импулс? Да четем и цитираме умни книги прави ли ни по-умни? Къде остава свободната воля на човека, ако постоянно му се натяква: ти учи, образовай се, ама ... да си знаеш, че има и по-висши нива на знания, дето няма да можеш да ги достигнеш сам ... Честно написано подобни неща ми се виждат някак си ... по-скоро ограничавящи ума, отколкото развиващи го Разсъждавайки по темата в съзнанието ми изникна въпросът: би ли могъл човешкият ум да съществува ако го нямаше Божествения? Може ли мелодията да съществува без звуци? Може ли капката да съществува без вода? Съществуващите тонове дават възможност да бъдат създадени всякакви мелодии: прекрасни и отегчаващи. От глина могат да се сътворят най-разнообразни фигури: чудовищни и вдъхновяващи. Човешкият ум е начинът по който прилагаме Божествения ум, а не нещо различно от него. Божественият ум е свобода: и в красивото, и в грубото. Чрез него ние изразяваме нашата индивидуалност и характер, превръщайки го по този начин в човешки ум. В какво ще превърнем ума: в криле или окови, зависи единствено от нас. Следва ли от това, че всеки човек е Бог бидейки "оборудван" с божествен ум? И ... кой дирижира мелодията в такъв случай? Нима човекът се свежда до ниво приемник без собствена воля? Редактирано Май 13, 2009 от kasis4e Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 А ако идеалният вариант е синхронът между ума и сърцето, то защо тези два органа са разделени? Това някакъв вид изпитание ли се явява? Не е изпитание, просто модел за развитие. Идеалният вариант изключва развитието, поради което и не съществува освен като идея, идеал. Всичко е "правилно", всичко е път. Затова и Бог не си губи времето да ни съди. Има си друга работа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 Кой определя правилността на мисленето? Защото по-често сме свидетели на това как хора съдят хора, отколкото на ... Божието правосъдие Затова и Бог не си губи времето да ни съди. Има си друга работа. Странни мисли ви хрумват днес. Божието правосъдие е най-сигурното нещо. Това , че от нашата мравешка позиция не се вижда добре ( за момента) си е проблем на този, който не вижда. Сещам се за двете блондинки, Луната и Лондон... кое е по-близо? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kasis4e Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 Странни мисли ви хрумват днес. Божието правосъдие е най-сигурното нещо. Това , че от нашата мравешка позиция не се вижда добре ( за момента) си е проблем на този, който не вижда. Ако някой не мисли точно като теб, това автоматически ли означава, че мисли погрешно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 kasis4e, ако някой си мисли, че само неговото мнение е точно и истинно още е на грешната страна. Дори и най-големия "грешник" има право да е на тази земя, той се учи, Бог му дава условия за това. Може и след 1000 години да се пробуди, но това ние не можем да знаем... Така че, всеки на своето място и своите си уроци да научи в този живот е добре... Ако можем и да си помагаме, вървейки всеки по своя път, също е добре... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 (edited) Може би мравешката позиция се състои точно в това да търсим правосъдие където то не съществува като понятие. Впрочем, откъде знаем какво знаят и разбират мравките? Единствено човешкото съзнание на определено ниво се нуждае от правосъдие. Бог Е това, което Е - независимо как го оценяваме. Светът е създаден за нас и ние сме негови господари. Проява на неблагодарност към Бога е осъждането на отделни елементи от Сътворението, разделянето на добро и зло, отхвърлянето на едно, приемането на друго. Нека човекът, нуждаещ се от догмата не налага на другите своята патерица. Така е по-разумно, не че е длъжен. Ако се чувстваш мравка (да не обиждаме мравките) и не можеш сам да ходиш (което не важи за мравките), другите не са длъжни да започнат и те да накуцват! P.S. Забелязвам, че дори хора, които по принцип са много балансирани и толерантни като поведение и виждания, се поддават на изкушението на догмата и започват да пухат другите по главата със своите "разделителни" истини. Дали не е това изкушението на този форум? Редактирано Май 13, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 Ако човекът е Божие подобие, то не следва ли, че душата му би трябвало да е извисена достатъчно още от самото му сътворение, а не да му се налага да я доразвива? И ако човекът мисли грешно, то кой е виновен за това? А ако идеалният вариант е синхронът между ума и сърцето, то защо тези два органа са разделени? Това някакъв вид изпитание ли се явява? А пък най-странно ми се вижда това, че хората са се научили да мислят с цитати от книги и да се позовават на притчи, вместо да търсят истината сами ... Нима всичко вече е измислено и остава само да се придвижим от точка А до точка В? И ако е така, то какво значение има начинът на придвижване? Ще ти кажа само мнението си, без изобщо да се налагам, защото в едно си абсолютно права - Истината е Свобода и се добива само по вътрешен път и без външно насилие.. Само по Любов и от Любов... Обаче има една уловка тука... Добре е, да достигнем един момент в духовното си Пътуване, в който да осъзнаем, че няма нищо сучайно... Всичко, абсолютно всичко, е закономерно и строго необходимо, защото в Царството на нашия Отец - хаос няма; всичко е строго математичести определено... Това, че нещата ни се виждат объркани, нелепи, случайни - е плод само на действието на илюзията Майя, в света на сенките , в които живеем... Ние не сме сигурни в нищо , все предполагаме, колебаем се... Казваме: "Май това; май онова" - това "май" е подписът на илюзията Майя... Няма да се уморя да го повтарям това нещо. Защото то - е средата ни и условието ни същевременно, от което следва да правим всичките си заключения. (Хм, виж каква дума само има в Майя - не откровения, а заключения... Под ключ - в затвора - там е егото - нашият земен ум и той може да прави единствено и замо заключения... Откровенията - обратно - са инспирирани от интуицията, респ. от разума, небесният ум, който е алтернативната земна форма на его-ума...). Тези два рода УМ - ум -егото и ум-разума съжителстват в днешни дни на Земята, като ум-разумът е едва в начатъка си...Ум-Егото е повсеместно ... Кой точно човек е Божие подобие?... Категорично не е този съвременен светски човек, който живее днес, в компанията на Майя... Божие подобие е оня човек от Едем - първият Адам, преди грехопадението, който бе направен, след като Бог се ограничи и се роди доброто... Това е първото ограничение на Бога , респ. - начало на доброто...Когато обаче Змията подмами Ева да яде от Плодовете на дървото за познаване на доброто и злото - яви се второто ограничение... Този път се ограничи не Бог, а самият човек и така се яви злото...Този е вторият Адам и той е човешко творение и няма нищо общо с първия Адам, който Бог създаде... Не е право да пренебрегваме нито една книга, за която имаме вътрешен подтик да прочетем... Тя е полезна за еволюцията ни... Няма лошо и да се борави със цитати, но те задължително трябва да се тълкуват, а не да се възприемат само в прав текст... Защото полезността, смисълът им , се открива чрез тълкуване... Само тогава смисълът се излива като тънка струйка у нас и ни обогатява...Само тогава наистина се ползваме от (вита-мините) катализаторите на живота... Те са само и единствено в идейния СМИСЪЛ, защото всичко друго е преходно... Поздрави! Вили Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kasis4e Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 А понякога Луната е по-близо от Лондон ... за поета, например Важно е не само какво има около теб, а и с какви очи гледаш на него Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 (edited) P.S. Забелязвам, че дори хора, които по принцип са много балансирани и толерантни като поведение и виждания, се поддават на изкушението на догмата и започват да пухат другите по главата със своите "разделителни" истини. Дали не е това изкушението на този форум? Сравнението с мравката ми е любимо, защото и самата живинка ми е много мила. Надявам се никой да не се е засегнал. Не е задължително да се чувствате причислени към "нашата мравешка позиция", както съм писала по-горе. И понеже мислех само да бъде лека закачка, а някои се засегнаха, поздравявам ви с това и пак съм на работа: КОГАТО БОЛЕДУВАМ съм нежна пеперуда, а здрава ли съм, пак съм си мравчица отрудена. ... Ако някой не мисли точно като теб, това автоматически ли означава, че мисли погрешно? ...според мен означава, че добре сме се събрали на правилното място, където свободно си разменяме мнения, а според друг може да означва друго. Човек в развитие също не мисли днес това, което е мислил преди време...и дори понякога се сърди на себе си за това, докато му мине. Но този някой би могъл да сподели какво го спира да мисли като мене. Редактирано Май 13, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kasis4e Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 (edited) КОГАТО БОЛЕДУВАМ съм нежна пеперуда, а здрава ли съм, пак съм си мравчица отрудена. ... А какво си, когато мислиш? Определено смятам, Луната че е близко. И ей така отгоре тя вечер ми се киска. Въпросчета задава и тайничко намига. Над бузките си жълти воалчето повдига и казва ми с усмивка Луната жълтолика, че Лондон е по-близко ... когато утро блика ... Редактирано Май 13, 2009 от kasis4e Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 А какво си, когато мислиш? ...това, което всеки вижда в мен. А сходството между никовете ни е интересно, но ако продължаваме в този стил, ще ни прехвърлят в разговорки. А аз там не чета. Спорен ден. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Май 13, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 13, 2009 Интересно е също, че в българската народопсихология срещаме: светла мисъл, светъл ум, ум като слънце и т.н. Умът и мисълта се свързват със светлината. За да може човек да се развива правилно умът му трябва да бъде светъл - да носи светлина и да бъде проводник на светлина. "Пази светлината на умът си" - е написано на един камък на Рила по пътя за молитва. В Космичната Стълба на Реалността, светлината е кондензирана Мисъл. Там където има светлина, има присъствие на мисъл. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 Формула от Учителя : Правата мисъл разрешава всички противоречия в живота Източник Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 Винеги съм се чудела: Ако един ум е затворен сам в себе си, в създадения от него самия свят, и продължава щастливо да си твори затворения свят, как може той да открие, да проумее своята затвореност? Той отхвърля всичко, което тропа на черупката му! За него наистина съществува всичко, което той си измисли! И нищо извън това ... Но то не съществува за другите затворени умове. макар че всички заедно също създават един затворен напълно ментален свят. Който се самосрива, защото е изолиран. Хм, така постановката е лишена от познавателен смисъл. Напълно съм съгласна. лишена е от познавателен смисъл. Но този ум се чувства съвсем комфортно в тази лишена от познавателен смисъл ситуация. С други думи, усещането за комфорт за известно време няма нищо общо с действителността. но на този човек не може да му се обясни ситуацията, в която е. А той ще си мисли, че е в познавателна ситуация, която има смисъл. Въпросът е как би могло да разбере в каква точно ситуация е. подозирам, че само подходящ по произход и интензивност шамар може да го отрезви. Ами ... Дано да има и друг начин, но за този случай знам само този начин. Багира, с теб ли коментирахме на ЛС как би се развил ума на току що родено дете, затворено в тъмна, шумоизолирана и т.н. капсула на достатъчно разстояние от Земята, за да липсва (почти) и гравитация, въобще каквото ни е по силите да направим за такъв експеримент - да ограничим заобикалящия го свят и да елиминираме колкото е възможно сетивата? Какво би могъл да измисли неговия ум? Честно казано- не помня вече. Но сигуацията дете- възрастен е доста различна. Детето някой го е изолирал. Възрастният сам, с творчески ентусиазъм и плам се е изолирал. При това- считайки, че се развива. В частност- постига божествено състояние. Уповавайки на усещането си за блаженство. Което не му е никакъв проблем да си го измисли достатъчно блажено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 Разсъждавайки по темата в съзнанието ми изникна въпросът: би ли могъл човешкият ум да съществува ако го нямаше Божествения? Може ли мелодията да съществува без звуци? Може ли капката да съществува без вода? Съществуващите тонове дават възможност да бъдат създадени всякакви мелодии: прекрасни и отегчаващи. От глина могат да се сътворят най-разнообразни фигури: чудовищни и вдъхновяващи. Човешкият ум е начинът по който прилагаме Божествения ум, а не нещо различно от него. Божественият ум е свобода: и в красивото, и в грубото. Чрез него ние изразяваме нашата индивидуалност и характер, превръщайки го по този начин в човешки ум. В какво ще превърнем ума: в криле или окови, зависи единствено от нас. Следва ли от това, че всеки човек е Бог бидейки "оборудван" с божествен ум? И ... кой дирижира мелодията в такъв случай? Нима човекът се свежда до ниво приемник без собствена воля? Защо човек да е приемник без собствена воля? Ние създаваме мелодията. Божественото е основата, съставящите мелодията тонове. А ние от тези тонове творим мелодията на живота си. Ние имаме свободата да създадем от Божествените тонове такава мелодия, каквато ние пожелаем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 (edited) Никой не се е засегнал. Ако така е било разбрано, има недоразумение. Просто никой не е длъжен да се чувства сляп, защото мисли различно. Звучи ми по-добре като се говори от позиция на себе си, съответно на хората. Бог знае какво знаят и виждат мравките. Не бих ги намесвала. Редактирано Май 13, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kasis4e Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 Кой точно човек е Божие подобие?... Категорично не е този съвременен светски човек, който живее днес, в компанията на Майя ... Божие подобие е оня човек от Едем - първият Адам, преди грехопадението, който бе направен, след като Бог се ограничи и се роди доброто... Това е първото ограничение на Бога , респ. - начало на доброто...Когато обаче Змията подмами Ева да яде от Плодовете на дървото за познаване на доброто и злото - яви се второто ограничение... Този път се ограничи не Бог, а самият човек и така се яви злото...Този е вторият Адам и той е човешко творение и няма нищо общо с първия Адам, който Бог създаде... Поздрави! Вили Скъпа Вили, прочетох много внимателно това, което си написала, но не мога да разбера ... в крайна сметка ти отричаш ли познанието? Описвайки ролята на змията в подобни отрицателни краски, нима отхвърляш като ненужно това, хората да познават доброто и злото? И ако съвременните хора не са Божие подобие, а човешко, то това не означава ли, че бидейки хора, те също биха могли да грешат по отношение на проявленията на божественото? Всъщност приемайки единия вариант на тълкуване на нещата - този за Божественото начало за верен, ти не се ли ограничаваш в опознаването на света около теб? Според мен истинската истина се открива само като се вземат под внимание всички гледни точки и разумно се обосноват техните плюсове и минуси ... С уважение: Маргарита Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Май 13, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 13, 2009 Формула от Учителя : Правата мисъл разрешава всички противоречия в живота Източник Тъй като темата е за важността на ума и мисълта, мисля, че интересна посока за размисъл е как да определим правата мисъл? Коя мисъл е права? Коя мисъл е светла? Как определяте? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kasis4e Добавено Май 13, 2009 Доклад Share Добавено Май 13, 2009 (edited) Правата мисъл е тази която носи доволство отвътре. Светлата мисъл разтупква сърцата и осветява духа ти. Как да познаваме мисли какви са? Много е лесно - чрез проба ... Всеки се учи от грешки, нали са те също спътник ... до гроба. Ако нарамил кръст се оплакваш, че ти тежи ореола то ще е тъй, докато ти натякваш че ти се пада Престола Редактирано Май 13, 2009 от kasis4e Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.