Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Защо хората все по-рядко четат книги?


Recommended Posts

Ами, ако може аз да се вмъкна в диалога ви, като почитател и на двамата споменати автори :)

Първо прочетох от библиотеката, доста отдавна, "Името на розата", "Махалото на Фуко", а после си ги купих, за да си ги имам у дома и да си ги препрочитам от време на време ... Та, мисълта ми е, литературата може да е сериозна и без да е умозрителна. Разбирам защо даваш такъв пример и защо си се спряла именно на Еко, просто за да бъде явен контрастът. Но, по принцип, начинът на изразяване на всеки автор е съобразно вътрешното му изживяване. А дълбочината - не зависи от начина на интерпретация и поднасяне

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

В един друг форум имаше една юзерка, която беше много страстен почитател на Тери Пратчет

За нея той беше единственият велик и гениален автор.на много сериозна и задълбочена проза.

Е? Е? И пак Е?

Аз пък изчетох на един дъх последните книги на Стивън Хокинг, дори си ги купих

за да си ги имам, за мене това е сериозна литература

 

Имам познат, който е върл фен на Егхарт Толе, и не признава никой друг....

 

Можем да пишем с векове по темата коя литература е сериозна и пак няма да има еднозначно мнение

Линк към коментар
Share on other sites

Който е прочел "Феменология на духа " от Хегел и е разбрал нещо е голяма работа! В едно изречение три пъти се среща думата битие и още три пъти небитие. Аз си я купих, но изчетох едва 1/3 и се отказах. После я подарих на човек, за когото знам, че е чел само Братя Грим. Направих го с умисъл. Той няма да я прелисти, но няма и да я изгори. Защо да се мъчи четейки Хегел...

Линк към коментар
Share on other sites

Ами смей се, все ми е тая. Като влезеш в книжарницата има купища рафтове с книги на различна тематика

И всеки клиент си купува нещо различно. Дори готварските книги за някои са сериозна литература

Линк към коментар
Share on other sites

Според моя опит на дългогодишен читател за разбирането на сериозните книги трябва предварителна подготовка. Другите масови книги са насочени към средностатистическия читател от избрана социална група и малкото предварителни познания които изискват за разбиране на ситуацията са вмъкнати в началото на книгата, или директно като описание ило по-драматично ппд формата на диалози, житейски ситуации и т.н. Писателски техники за зарибяването на читателя има различни, както във всеки занаят техниката е важна за да се заинтересува клиента и да му се задоволи някоя нужда. Ако е умен клентът се усеща че някои от тези нужди са внушени от самия продавач и докато ги задоволява живота му изтича.

При сериозните книги пред читателя се представя една картина на виждане на нещата в избрана област и читателя се чувства подтикнат сам да сътвори нещо в нея, вместо да чака да излезе следващата книга на този писател. Такива книги не могат да бъдат много за един конкретен читател защото не може да твори в много области. Освен това разбирането на термините във всяка конкретна област е много важно и отнема доста време и труд. Хубавото е че щом веднъж са научени няма нужда от станици обяснения и в малко текст се побира много знание. Жалкото е че това знаие вече трудно може да бъде споделено с човек от улицата и трябва да се търсят други специалисти.

Накратко: при сериозните книги се очаква читателят да е подготвен творец, при масовите книги се очаква той да е потребител, консуматор на продукт с определени качества, като всеки друг продукт в магазините.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Ала не, хората четат книги, въпросът е че това не са книги, а наръчници по псевдоживеене.

 

Днес гледах фотографии на Ърнест Хемингуей. И се сетих, че си е теглил куршума със същия устрем с който е и написал За кого бие камбаната, с устрема, с който е участвал в Гражданската война в Испания ...

 

После си припомних за много други истински хора, наскоро бях покрай паметник на Байрон, в една градина - отдалечен от всички и всичко, замислен, слава богу, скулпторът - също писател на образи, е изобразил този мислещ герой, но със сърце на боец, отразил за времената в камък ...

 

Мислех си, за кого бие камбаната ...

Редактирано от Лиула
Линк към коментар
Share on other sites

Това за мен е много лоша тенденция хората да не четат книги. За мен нито един компютар не може да замени удиволстието от прочитането на една интересна книга! Мисля че много от хората писали в тая тема са на това мнение!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

В днешно време има прекалено много бездуховност, а също и упадък на нравите и забравяне на ценностите. А би трябвало да се полагат грижи за културата, държавата да отделя повече средства за това.

Линк към коментар
Share on other sites

В днешно време има прекалено много бездуховност, а също и упадък на нравите и забравяне на ценностите. А би трябвало да се полагат грижи за културата, държавата да отделя повече средства за това.

Има, но защо според тебе сме стигнали до това ниво?

Линк към коментар
Share on other sites

В днешно време има прекалено много бездуховност, а също и упадък на нравите и забравяне на ценностите. А би трябвало да се полагат грижи за културата, държавата да отделя повече средства за това.

 

Да, и заради това книгите, които се издават, дори да изглеждат духовни, са бездуховни. 

 

Затова не трябва да се четат книги, НЕ е здравословно да се четат книги. Нищо не може да се мери с изживяването и книгата на живота. 

Линк към коментар
Share on other sites

Има много неща, които в следващите няколко милиона години няма да изживееш, но можеш да се докоснеш до тях чрез някоя книга. Не е същото, ама то същото никога няма да го дочакаш,

 

А иначе хората четат по-рядко книги, защото имат алтернативи, които са им по-удобни и лесни. Един навик се е заменил с друг.

Линк към коментар
Share on other sites

 

В днешно време има прекалено много бездуховност, а също и упадък на нравите и забравяне на ценностите. А би трябвало да се полагат грижи за културата, държавата да отделя повече средства за това.

 

Да, и заради това книгите, които се издават, дори да изглеждат духовни, са бездуховни. 

 

Затова не трябва да се четат книги, НЕ е здравословно да се четат книги. Нищо не може да се мери с изживяването и книгата на живота. 

 

Извинете ме, но нима четенето на книга не е изживяване само по себе си? Нима да седнеш да прочетеш една книга насред това хубаво и приятно време не е изживяване? Нима не е част от изживяването и книгата на живота, за която говорите? Единствено ми показвате, че можете просто да си говорите за разни неща, непонятни за вас, ей така просто за едното включване да си говорим за изживявания и книги на животи, та да има какво да кажем.

Редактирано от Nano
Линк към коментар
Share on other sites

 

 

В днешно време има прекалено много бездуховност, а също и упадък на нравите и забравяне на ценностите. А би трябвало да се полагат грижи за културата, държавата да отделя повече средства за това.

 

Да, и заради това книгите, които се издават, дори да изглеждат духовни, са бездуховни. 

 

Затова не трябва да се четат книги, НЕ е здравословно да се четат книги. Нищо не може да се мери с изживяването и книгата на живота. 

 

Извинете ме, но нима четенето на книга не е изживяване само по себе си? Нима да седнеш да прочетеш една книга насред това хубаво и приятно време не е изживяване? Нима не е част от изживяването и книгата на живота, за която говорите? Единствено ми показвате, че можете просто да си говорите за разни неща, непонятни за вас, ей така просто за едното включване да си говорим за изживявания и книги на животи, та да има какво да кажем.

 

 

:thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Е, че на вас кой ви е забранил да четете книги? Аз ли? 

Ами да приятни изживявания са, чудесно. Въпросът е какво идва след приятното изживяване. Чувстваме ли след него пълнота или празнота. Ако ни липсва вече прочетената книга, значи нещо в нас липсва. Ако не ни липсва, дали е добра. 

 

Има нещо друго. Книгата вече не е такава разпространена медия. Хората вече предпочитат да учат и получават знания чрез курсове, семинари, уъркшопи и т.н. 

Линк към коментар
Share on other sites

Е, че на вас кой ви е забранил да четете книги? Аз ли? 

Ами да приятни изживявания са, чудесно. Въпросът е какво идва след приятното изживяване. Чувстваме ли след него пълнота или празнота. Ако ни липсва вече прочетената книга, значи нещо в нас липсва. Ако не ни липсва, дали е добра.

Същото можем да кажем след като гледаме филм, след като ходим на театър, на опера, след като слушаме музика, след като погледаме картината на някой художник, след като чуем стихотворение, след като говорим с някого, след разходка в природата... Нима всичко това ти се струва също ненужно, или четенето на книги е поради някаква друга причина изключение?
Линк към коментар
Share on other sites

В днешно време има прекалено много бездуховност, а също и упадък на нравите и забравяне на ценностите. А би трябвало да се полагат грижи за културата, държавата да отделя повече средства за това.

Ами това е не заради забравяне на ценностите, а поради активното им подменяне с други; оттам именно и упадъка.

Линк към коментар
Share on other sites

Станимир, не мисля, че човекът го интересува нещо от това, което му казвате. Човекът съвсем други мисли и цели го водят тук. Просто си пише разни неща, ей така украсени с каквото му дошло на ум, за да привлича внимание и да блесне. Човекът си се рекламира. Даже разгледах и профила му и там си има и закачено сайтче, там направо си движи човека цяла дейност, не се изненадах особено. Така че, ясно е за какво става въпрос и защо нямат особена връзка мненията му с това, което му пишем и защо има приказки за разни изживявания и книги на животи, които нали звучат добре и приятно. Не са неща, които го интересуват кой знае колко, човека си знае и си кара. Мисля, че прекалено много започваме да изискваме и да очакваме от него и само ще го натоварим с ненужно тежки мисли за него самият. Жалко, а и леко смешно.

А иначе темата е приятна, има интересни мнения и някои наистина болни въпроси са засегнати, върху които е добре да се замисли човек. Би могло да се поразсъждава и да се развие интересен и приятен разговор.

Редактирано от Nano
Линк към коментар
Share on other sites

 

Е, че на вас кой ви е забранил да четете книги? Аз ли? 
Ами да приятни изживявания са, чудесно. Въпросът е какво идва след приятното изживяване. Чувстваме ли след него пълнота или празнота. Ако ни липсва вече прочетената книга, значи нещо в нас липсва. Ако не ни липсва, дали е добра.

Същото можем да кажем след като гледаме филм, след като ходим на театър, на опера, след като слушаме музика, след като погледаме картината на някой художник, след като чуем стихотворение, след като говорим с някого, след разходка в природата... Нима всичко това ти се струва също ненужно, или четенето на книги е поради някаква друга причина изключение?

 

 

E, има огромна разлика, музиката е преживяване на толкова нива, театърът и операта са съвместно преживяване на актьори и зрители, картината директно променя човешкото съзнание, стихотворението е писана магия. Но книгите са довреме. Стига ли ти как теоретично да играеш Паневритмия или е добре и практически да се прави?! А какво да говорим за повечето книги, които са булевардни романчета, трагикомични любовни истории, странни вариации на конспирации и т.н. възможности да избягаме от реалността и да живеем живота на другите. 

 

.... Би могло да се поразсъждава и да се развие интересен и приятен разговор.

 

Ами поразсъждавай, развивай вместо да се заяждаш с хората. Човек остава с впечатление, че само заради това си се регистрирал....

Линк към коментар
Share on other sites

Това е история, която се повтаря иронично през времето ...

Много ярко напомня романа на Рей Бредбъри - 451 градуса по Фаренхайт. Мисля, че това е книга, която задължително трябва да се прочете.

 

А иначе, любовта към четенето на книги, се създава в семейството. Ако родителите ти обичат да четат, то това неминуемо ще залегне и у теб като модел.

Редактирано от Лиула
Линк към коментар
Share on other sites

Божидар, за теб истината няма значение, а единствено това да защитиш гордостта си, но въпреки това отново ще ти отговоря. Пишеш, че има разлика между книгата и стихотворението или музиката, но кое стихотворение би достигнало до нас, ако не беше написано на хартия? Колко велики музикални и театрални произведения биха били изгубени? Колко исторически събития биха останали неизвестни? А нима трябва да пренебрегваме романите, повестите или дори приказките? Имало булевардни романи... Ами то посредствени произведения има във всяко изкуство и във всеки жанр. Книгите ли са виновни? А книгата може да е качена на компютър, но тя пак си остава книга. Каква е алтернативата - да си предаваме информацията от уста на уста, и да се молим някой от веригата да не вземе случайно да умре, преди да е предал знанието си? Курсовете и семинарите никога не могат да заменят книгата. Нима един семинар отнасящ се до учението на П. Дънов може да замени беседите? Да, може, ако се води лично от П. Дънов. В другите случаи имаме просто предаване на нечии възгледи основно учението на П. Дънов, нечии лични интерпретация върху него.

Книгите се основават на същите принципи възоснова на които съществуват акашовите записи. Нима тези записи са ненужни? Защото те също не ти дават възможност да изживееш едно събитие, но ти дават възможност да се запознаеш с него. Но записите в акаша не само че съществуват, но са и неунищожими. Какво, сега Бог или природата ли ще изкараме, че са допуснали грешка?

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Това е история, която се повтаря иронично през времето ...

Много ярко напомня романа на Рей Бредбъри - 451 градуса по Фаренхайт. Мисля, че това е книга, която задължително трябва да се прочете.

 

Повтаря се иронично през времето. Като се огледаш наоколо и виждаш как се повтаря и повтаря. Дали някога ще разберат или има ли смисъл изобщо да се питам такива неща.

Линк към коментар
Share on other sites

Ех, Елф, благодаря ти, че ме върна към тази книга!

Ян Бибиян е първата ми книга, която прочетох сама, била съм някъде на 6 години. Преди това непрекъснато молех родителите ми или сестра ми да ми я четат на глас и след не знам колко повторения, когато на тях им омръзна вече, аз от няма накъде се научих да чета :) И след това съм си я препрочитала сигурно 22 пъти :D Отдавна не съм, но подозирам, че пак ще ми е приятно да я прочета.

Линк към коментар
Share on other sites

 

Това е история, която се повтаря иронично през времето ...

Много ярко напомня романа на Рей Бредбъри - 451 градуса по Фаренхайт. Мисля, че това е книга, която задължително трябва да се прочете.

 

Повтаря се иронично през времето. Като се огледаш наоколо и виждаш как се повтаря и повтаря. Дали някога ще разберат или има ли смисъл изобщо да се питам такива неща.

 

 

Може би е добре да не се оглежда наоколо.

Ироничното е и друго, че все още си оставаме на нивото на Нещастната фамилия на Друмев :)

Редактирано от Лиула
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...