Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Що е съзнание и съзнателен живот?

Recommended Posts

Човек може да е в съзнание или в безсъзнание,но и в двата случая съществува,присъства тялото.Съзнание,осъзнаване на нещо и разбиране-от тук трябва да започнем.Разграничаване на осъзнаване и разбиране,за мен това е началото на разбирането на съзнанието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз свързвам съзнателния живот със самоконтрол, самопознание, самоусъвършенстване, постигане на просветление и премъдрост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Системен

Според мен съзнанието лежи в основата на всичко. Светът не е съставен от енергия, а от съзнание. или с други думи жив ум. Ние живеем в безкрайния ум на цялото.Попаднах на този клип в мрежата, интересен е...

[media=]http://vbox7.com/play:8438f76e69

Редактирано от Системен

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според едно от определенията в Уикипедия съзнанието е способността ни да възпроизведем действителността. В тази способност има капан, защото способността ни да възпроизведем действителността няма нищо общо с реалността, а само с нашата способност да я възпроизведем. До колко ще успеем да обхванем от нея е въпрос на осъзнатост.

Съзнанието е всичко, което имаме в съня, който сънуваме наречен живот. Ние сме съзнание. Съзнанието е инструментът ни за наблюдение. Съзнателният човек е способен да осмисля и преосмисля начинът, по който възприема света, собствената си гледна точка. Като методи за осъзнаване, споделям медитацията и осмислянето. Идеята за осъзнатост асоциирам с отвореността на ума или един вид способността ни да приемаме и други гледни точки в себе си. Не само тези, които служат на нашата лична истина, защото нашата лична истина е лъжа. Първо, защото е наша и второ, защото е лична. Това, според мен е разширяването на съзнанието=осъзнатостта или способността ни да поберем в себе си повече възможности, а най-точно казано противоречащите си позиции.

Нашето съзнание винаги ще бъде ограничено в самото себе си, до способността ни отделяйки се и противопоставяйки се на външния свят или обкръжаващата среда да осмисляме.

Когато си съзнателен, автоматично поемаш отговорността, за това, което мислиш и чувстваш, като част от ролята ти в съня, който всички сънуваме.

Редактирано от no_self

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Джиду Кришнамурти твърди, че в момента, в който последваме някого губим истината. Да последваш някого значи да загубиш себе си... Сега реално погледнато няма какво да загубиш следвайки учение проповядващо любов. Това на пръв поглед. Предоверяването и отдаването в нечия служба е сигурен път към неоткриването на себе си и проявата на възможните ценности вътре в теб. От друга страна изучаването и тълкуването на множество учения и стремежът човек да изгради що-годе удоволетворяща представа за себе си е нелека задача и объркването е сигурно. Пренасищането с информация внася в житието на търсещия съзнателен живот точно същото силно объркване, както в незнаещият нищо. Какво може да знае за света будистът, освен че Буда е забранил това и онова? Какво може да знае мюсюлманинът, освен че Аллах е казал това и онова? Да спазваш Божи указ, само защото е указано(!)Човек изначално е добър и дори без да е чел Библията може да вмени грях на себе си. Колкото повече обсипваме главата си в мъдрости, толкова повече изпитваме объркване. Да, това ни докосва, а онова - не... Но за каква съзнателна истина може да става въпрос, след като на въпросът кои сме ние нямаме универсален отговор? no_self казва; опитайте да си отговорите на този въпрос и ще разберете, че вие сте нищо. Пред кого сме нищо? Може би пред звездната светлина пътуваща и не стигаща до земята в рамките на нашия живот? Значи ние все пак сме малки, но не и пред свещенните писания. Те са плод на търсилите истината преди нас.

Редактирано от Viva Caselli

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Граденето на представа за себе си не е в посоката на себе-откриването и реализацията на истината за това кой си. Идеята ти за това кой си, това, което мислиш, че си е бариерата, която ти пречи да видиш, какво си в действителност. Да започнеш да се опознаваш, това е истинското търсене. Знаеш ли какво си? Сигурно е, че имаш много идеи за това, но те са само идеи. Те не са истинският "ти". Ако искаш да знаеш истината ще трябва да си задаваш много въпроси, но не на някой друг, когото да следваш, а на себе си. Методът със задаването на въпроси цели да заведеш ума си сам до реализацията на това до къде се простират границите на познанието му и тогава отговора ще дойде сам.

Да умреш в ума си за себе си, по-точно идеята ти за теб да бъде унищожена завинаги, но тя така или иначе е само една идея, която е дълбоко вкоренена във вярата ти, че съществуваш като отделен от всички и всичко останало. Ей, това много ги плаши хората! Не искат да платят цената на входа към вечността.

Ти си всичко, което Е. Ти винаги и вече си това, което Е. А то е това, което Е. Тук и сега, пред теб, навсякъде около теб. Ти си всичко, което виждаш около и извън себе си, няма разделение между теб и другите, теб и света. Всичко е много по грандиозна дума от нищо нали! Дано това те вдъхнови!

Нищо/всичко – идеи, думи, концепции, които се посочват на ума, за да направи разграничението в себе си. Разграничението е точно обратното на единението. Няма начин умът да проумее единството, защото той създава дуалността.

Нищото, което имам предвид е другата дума за празнота. Без име, без форма, без място. Нищо пред никого, няма никой никъде, но умът никога няма да може да проумее празнотата, защото тя е изън него. За умът е празнота, извън него е всичко=единство.

Не е необходимо да следваш никой, просто погледни какво взимаш за даденост и никога не си поставил под въпрос откъде идва и как се е появило, съществува ли реално и коя е причината за съществуването му? Има огромна разлика между това как изглеждат нещата и какви са в действителност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Можем да служим само на Бога. Или на онова нещо вътре в нас, което ни е давало сили в трудни мигове, да станем ако сме паднали, да дадем от себе си и да се радваме на другите, както на себе си...

Трябва да сме осъзнали първо, че не сме нито добри, нито лоши, просто се учим, изследваме живота...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съзнателния живот за мен се състои в това да се отнасям към всяко нещо с внимание, мъдрост, искреност и любов.

Вниманието е за да се концентрирам, да го усетя със всичките си сетива, да го опозная, да се слея с него.

Мъдростта е за да направя най-доброто за дадената ситуация.

Искренноста е за да бъда интуитивна и спонтанна, според искрата в мен.

За любовта, обяснения не са нужни. Всичко трябва да се прави с любов.

Имаше време, когато си мислех, че тези неща са невъзможни. Всичко изглеждаше сложно, трудно и недостижимо. Мислех прекалено много и все правех неправилен избор. Ако постъпвах импулсивно резултата беше същия. Но явно и грешките са имали своята роля, защото един ден започна нещо да се разкрива пред мен. Започнах да о-съзнавам. Всяко о-съзнато нещо водеше към ново о-съзнаване на друго. Така грешките не бяха вече грешки, а уроци по-знание, научено по трудния начин. По-знанието, когато стане начин на живот става живот със знание - живот съ-Знателен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Jed McKenna's Theory of everything: the enlightened perspective

 

Какво е съзнание?

Съзнание е единството:

 

възприемащвъзприеманевъзприето

 

Трите са едно, нито една част не остава в сила сама.

 

Без възприемащ, не е възможно да има възприемане и нищо не може да бъде възприето.

 

Без възприемане, нищо не бива възприето, така че няма възприемащ.

 

Без възприетото, няма възприемане и няма възприемащ.

 

Всичките три трябва да съществуват заедно за да съществуват изобщо.

Те са едно не три, и едното нещо, което са е съзнание.

 

Сега, става малко сложно.

Всъщност има два типа съзнание: Атманично съзнание и Брахманично съзнание.

Атманичното съзнание е Аз съм на възприемащиявъзприеманетовъзприетото, което е сънувано състояние. Атманичното съзнание е основано на Брахманичното съзнание, което е недиференцирано и абсолютно; няма никакъв възприемащ, няма никакво възприемане, няма никакво възприето. Как неистинското Атманично възниква от истинското Брахманично? Не зная, идете да питате Мая.

В действителност знам. Неистинското Атманично не възниква от истинското Брахманично, защото неистината не съществува. Само истината я има. Само истината съществува. Брахманичното съзнание е нашата абсолютна природа, Атманичното съзнание е реалността, в която живеем. Съзнанието е истинско, съдържанието, същината на съзнанието не.

 

Брахманичното съзнание е без отличителни белези, без атрибути. То няма съвест. То не е по рождение добро или лошо. Не е морално или духовно. То няма сърце, няма предубеждения, няма предпочитания, няма какво да загуби. Не е като Бог или боговете на нашите мечти и надежди; не взима страни и няма предпочитания дали ще бъдеш добър или ще еволюираш, не се храни с възхвали или обожание, то не съди и не го е грижа. Любовта не е по-добра от омразата, добрината не по-добра  от злината, удоволствието не е по-добро от болката. Всяко това/ не-онова твърдение, което ние правим за съзнанието трябва да е лъжливо; тук/ не-там, топло/ не-студено, мил/не-зъл, х/ не-у и т.н. В момента, в който започнем да го дефинираме, ние започваме да го ограничаваме в нещо крайно и невярно.

Брахманичното съзнание е не само вярно, то е истина.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съзнание наричаме нещото , което разделя, групира, подрежда , реалноста .Разберем ли, че ние правим това,че имаме съзнание?И започнем да употребяваме воля при този процес.? Значи живеем съзнателно

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Човек добива опит от самия себе си, от своите мисли и от своите чувства, в качеството на събития, отделени от всичко останало. Но това е нещо като оптическа илюзия на неговото съзнание. Тази илюзия е един вид затвор за нас, тъй като ни ограничава до нашите индивидуални желания.
Нашата задача би трябвало да се състои в това – да се освободим от този затвор."

Айнщайн

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чуждите мисли не ме интересуват, интересуват ме моите в конктекста на абсурда да бъдеш жител на това място. В един общ план.

На фона на всички депресирани, които не са изживели нито едно страдание като страдание на фактическа и осъзната загуба, се сещам за Петър Увалиев или за Георги Марков. Кощунствено, нали?

 

Моите професори съветват да се чете и да се провокира мозъка с четене, не с емоционални парадигми. Държа на това, нищо, че на нашия фон това е невъзможен колапс и дискурс. Но умните хора оцеляват, другите - умират. Архетипно.

Ето защо, е нужно да се учи на запад. Важното племенно и лично става несъзнавано и нелично. Става история - част от всеки архетип. Болест няма, има липса на социализация, т.е. на остракиране. А всеки неостракиран е спасен.

Остракираният очаква да бъде спасен, но не като депресивно състояние, а като преход между един несъзнаван комплекс от зависимости към осъзнаван такъв. И все още сме в архетипа ма ежедневното поведение, което мразим и смятаме за несвое, а реално е част от нашето най-свое. Точно това противоречие трябва да реши всяка една наука и всяка една психология.

Защото владее изкуството да има себе си. Който не умее това, не е апологет на някое заболяване, а на средата си - да бъде снишен като социален субект, когато му вменяват вини и обекти, когато е отговорен за нещо. Тази роля отсъства. А тя е основна и основополагаща за всяко битие.

Ако я няма връзката между създадено и създател, липсва и мостът към единението. Т.е. липсва цялост.

И това се отнася за всеки.

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Разбрала си защо първата стъпка на порасналия тинейджър е да заживее отделно . Положението е друго когато тинейджъра е по голям от родителите си , или те са му дали по голяма свобода  от своята . Тогава преселването някъде е само любопитство . Да , социализацията е кошара , но ми е интересно да видя недоволен от ограниченията без наранено его . Значи то е водещото ? Значи спасението е на другия край на макарона . :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съзнателен живот най-общо означава човек да знае какво прави и защо го прави. И може би един лесен начин да разберем съзнателността е да разберем какво включва нейната противоположност. Защото тя (противоположността) никак не е рядко срещана. Много неща в ежедневието си ние хората правим полусъзнателно, автоматизирано, шаблонно, без да им обръщаме почти никакво внимание. Това само по себе си не е лошо, защото много неща наистина трябва да останат под прага на нашето съзнание. Когато обаче липсва съзнанието, което да зададе посоката и начина на действие, да предвиди резултатите и да ги съпостави с желаните цели, тогава колата е поставена пред коня. И тук съзнателността не трябва задължително да включва някакви духовно-извисени и чисти стремежи. Мотивите могат да бъдат и най-егоистични и въпреки това човек да преследва желанията си с едно по-будно съзнание от обичайното. Разбира се на едно последващо ниво на осъзнатост, човекът ще забележи, че в дългосрочен план егоистичните мотиви не предизвикват желаните последствия. Но в настоящия момент липсата на съзнание се изразява най-вече в сляпото следване на наложени от средата модели на поведение и стереотипи, в необуздано следване на желанията, в необмисленост и импулсивност на действията... Сигурно може да се добави и още. Но идеята е, че човек може да ни изглежда напълно буден действайки например импулсивно, но това не е съзнателно действие, а точно обратното. Вдъхновението, въодушевлението, екстаза и др. под. могат да бъдат използвани като движеща сила, но ако търсим съзнателност, не можем да следваме нищо сляпо, автоматично и импулсивно, без разбиране на причините и последствията (поне частично).

 

Хората навсякъде действат шаблонно. Това не е характерна особеност на изтока или на запада, нито пък някоя отделна раса, нация или етнос може да се посочи като изключение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънанието не е само в мозъка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Импулсивните действия не са слепи и автоматични,те идват от същността на човека,идват от дълбочина,където съзнанието не достига.Те са истински и говорят ясно на съзнанието,ако последното съумее да ги улови.Понякога,в един такъв импулсивен жест,се съдържа целия човек.Мисля,че това е смисъла на "всичко тайно,ще стане явно".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×