Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
galgo

Дали силата на Словото не действа днес по-силно?

Recommended Posts

здравейте.....един въпрос/и изникна спонтанно пред мен,

а именно...дали еднакво би ни въздействало Словото, ако приемем от една страна, че сме ученици съвременници на Учителя, черпещи директно от извора, имайки възможност да усетим в/у плещите си изпитателния и проникващ поглед на Учителя ...

и от друга, имаме щастието днес от дистанцията на времето да се запознаем със Неговите слова.

Можем ли да кажем че ние сме по-възприемчиви, по-отворени, по-готови да продължим и съхраним светлия възходящ път завещан ни с любов, близо 100 години по-късно!!!!

Дали ореола на Учителя свети по силно днес? Дали бихме възприели образа на Учителя еднакво, тогава и сега?

Аз мисля че неговите ученици(съвременници) едва ли са имали ясна представа, колко епохално значение е имало и ще има учението на Бялото Братство за всички хора по света!!! Дали силата на Словото не действа днес по-силно?

)) Вие как мислите?? ......

хубав и успешен ден

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля, че прочитането на словото може да замени директния контакт с Учителя. И все пак може да бъде зададен въпросът: Какво ни пречи четейки учението, и не само четейки, но във всеки един миг от живота да бъдем в жива връзка с Учителя? Християнството вече допусна грешката да се прекланя пред разпънатия Христос вместо да следва живия. Всъщност и по времето когато Беинса Дуно е живял на физическия земен план, и сега, от значение е това ученикът да носи образа на Учителя в сърцето си във всеки един миг, и всяко едно негово действие, желание или мисъл да съответстват на чистотата и да носят достойнствата на избрания образ. Ние трябва да носим светлината в себе си, а не да разчитаме на чуждата светлина. Докато Учителят е край нас, то ние можем да се възползваме от неговата светлина, но когато той си замине, какво ще ни остане? Не са малко случаите когато светци са въздействали в положителна посока на цели територии и хиляди хора около тях. Същото е правил и Беинса Дуно. В полето на действие на неговата светлина мнозина са можели да виждат по-далече и по-ясно от тези, които са били далеч от него; те са били повлиявани от магнетизма на неговото излъчване. Но колко са тези, които могат да запазят високата си вибрация и далеч от Учителя? Нещо аналогично, но в по-малък мащаб се случва и с много от четящите беседите. Докато четат, те са в едно възвишено състояние, но в повечето случаи малко след това бързо се връщат към ежедневието си, забравят за духовността и я заменят с материалните си привички.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

здравейте.....един въпрос/и изникна спонтанно пред мен,

а именно...дали еднакво би ни въздействало Словото, ако приемем от една страна, че сме ученици съвременници на Учителя, черпещи директно от извора, имайки възможност да усетим в/у плещите си изпитателния и проникващ поглед на Учителя ...

Вие как мислите?? ......

Много интересен въпрос! Дали подозираш, колко е интересен и ключов...

Убедена съм, че има огромна разлика! Един жив Учител не говори на нас. Говори на нашата вътрешна същност, за която ние имаме смътни догадки. Това, че и ние присъстваме при това, че слушаме с ущите си, гледаме с очите си, само ние можем да докараме Другия при Учителя си е отделен въпрос.

Писменото слово ни говори на нас. То може да ни настрои по един, или друг начин, може да се доближи до един вътрешен наш си език, но не много повече от това. На спящия Друг в нас не говори. Според мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А на мен ми говори - много. Всеки път, когато препрочитам, намирам нови неща, които преди не съм разбрала, не съм оценила... Имам усещането, че го чувам с нещо повече от само слуха си... дори усещам усмивката, интонации - знам, че това е моята фантазия, която ги наслагва към излъчването на текста... Но дори когато технически работя над един текст, той е жив за мен.

Не съм си представяла какво щеше да е, ако Учителя беше жив сега, защото за мен той си е....

Дали осъзнаваме величието на това, което ни е оставил? Мисля, че точно толкова и така както е било тогава... Имале е и има хора, които го захвърлят с презрение след първия ред... имало е и има хора, които се вслушават и мислят... имало е и има, които работят до него... Дали ще осъзнаем величието? Ако Словото е променило из основи живота ни, ако не просто четем и забравяме (Станимир!), но прилагаме и се учим....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За много хора, директният контакт с Учителя, би им попречил да възприемат висотата на неговата личност и учение. Какво имам предвид: Обикновеният човек, който още не е тръгнал в пътя на ученика, духовната личност, ако прекалено много се различава от неговите представи, просто не би я възприел. Може много прозаично да звучи, но в ежедневието си всеки с човешко тяло извършва човешки неща. И търсещият, който е още в начална фаза, би си казал - ето и той е човек като всички. Всички знаем за склонността да се търси отрицателното. Много ни се набиват в очите грешките и недостатъците на другите. Но това е най-вече от нашия навик да виждаме отрицателното, да бъдем негативни. Струва ми се, че повечето участници във форума знаят, колко трудно се култивира да бъдеш сляп и глух за грешките и недостатъците на другите. Извиняваме се с това, че все пак трябва да знаем какво става, че трябва да има една трезво различаване и т.н. Но истината е, че критикарчо трябва да си отиде.

Та как хора, които са свикнали да протягат нокти и омърсяват всичко, до което се докоснат, биха възприели чистотата на физическия и оттам и на духовния живот - Учителя? Всичко ще почне да ги дразни, от подсъзнанието им ще излизат какви ли не щуротии.

Точно за това си мисля, че те след време биха разбрали по-добре дълбочината на Учението. Далечината на времето идеализира личността, а те именно от това се нуждаят - идеализация, дори свръхидеализация.

Който не може да възприеме светлината в цялостния й вид, му се дава като преработена. И в това няма нищо лошо. Такъв е животът.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смятам, че няма разлика по отношение на силата на въздействие. Далеч по-решаващи са други индивидуални характеристики на последователя или ученика.

Когато човек отваря сърцето и ума си, очите и ушите или други сетива са само дребни помощници.

А с времето към тях се добавят и по-малко известни помощници като интуиция, синхроничност и др.

За всеки от нас е избран най-добрият начин за контакт.

Да вярваме в това не значи да се отпускаме на инерцията ( ако искаме резултат).

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А как ще преценим точно силата на Словото? Какъв критерий имаме за такава преценка?

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Държа си няколко книжки с мисли/ молитви от Учителя и понякога, когато човекът с когото работя е по-духовен, вадя някоя от книжките и отварям някъде, произволно. Интересното е, че обикновено мислите, на които попадам, касаят директно проблема на човека. В когнитивната терапия основен метод е когнитивеното реструктуриране/ рефрейминг. При него част от работата е "посяване" на нови мисли - убеждения след неутрализирането на анализираните, осъзнати и "плевени" с разума стари дезадаптивни такива. В такъв контекст погледнато съм се поразявал до каква степен мислите на Учителя могат да се приложат именно в терапевтичен план. А многото му разкази, метафори и истории въздействат директно върху несъзнаваното, сублиминалното в човека!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали Словото на Учителя днес въздейства по-силно от преди,ми е трудно да преценя. Възможността, която интернетнoтo разпространение дава, при всички положения го отвежда при повече сърца, но дали те са по-възприемчиви да го превърнат в начин на живот и дали това не е по-трудно днес отколкото преди са все още въпроси и за мен!? Със сигурност обаче мога да кажа, че моят живот се преобрази след като се докоснах до него и ако мине ден, в който съм пропуснала да прочета негова беседа, изпитвам неудовлетворение сякаш съм си пропиляла времето. Всъщност Словото на Учителя и преди, и сега има най-голям смисъл, когато успее да ни въздейства в конкретните ни прояви в бита и ежедневието, а не когато го трупаме само като познание (Станимир).

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Словото на Учителя и тогава и сега действа на тези,които са готови.И когато Словото се възприеме в дълбочина,с ум и сърце,с желание за разбиране,то действа силно и преобразява.Преди 6г.си купих мисли за всеки ден от Учителя,прочетах я и я оставих до другите книги-не я разбрах,не ми подейства,но реших,че причината е в мен.Продължих с друга литература.И един хубав ден,моя син,тогава на 19г.,ми каза:Втази книжка има написани вярни неща.Учудих се,той харесва и признава само поезията на Ботев и не е от четящите.Книгата беше у нас цели 2г.Повторното прочитане ме отведе до" Изворът на Доброто",до беседите тук,до вас.Не мисля,че времето влияе върху силата на Словото,благодарна съм че ме е докоснало. :3d_044:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля, че преките ученици на Учителя не са си давали сметка кой е Той. Ако беше така, е нямало да има постоянно около Него стенографи... нямаше изобщо и Словото Му да достигне до нас. Имах щастието да познавам някои от тях - впечатлен съм и с умиление си спомням благостта, която излъчваха лицата им, светлината, която струеше от очите им, загрижеността им за ближния, готовността им да се притекат на помощ при нужда, медените им слова, отдадеността на Делото... Те са имали уникалната възможност да докосват устни до святата десница на Учителя, да бъдат потопени в Неговата благодатна аура, да се вдъхновяват от Неговия светъл пример, а не само от Словото Му - това Слово, което благодарение на техния самотвержен дух е достигнало до нас, но то е само частица от цялостното Присъствие на Учителя, което тогава е било физически осезаемо. А живото, физическо Присъствие на един Учител никак не е случайно! То има за цел да създаде едно Поле на Любовта, благодарение на което да се пробудят заложените в нас латентни сили и способности.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Не мисля, че преките ученици на Учителя не са си давали сметка кой е Той. Ако беше така, е нямало да има постоянно около Него стенографи... нямаше изобщо и Словото Му да достигне до нас. Имах щастието да познавам някои от тях - впечатлен съм и с умиление си спомням благостта, която излъчваха лицата им, светлината, която струеше от очите им, загрижеността им за ближния, готовността им да се притекат на помощ при нужда, медените им слова, отдадеността на Делото... Те са имали уникалната възможност да докосват устни до святата десница на Учителя, да бъдат потопени в Неговата благодатна аура, да се вдъхновяват от Неговия светъл пример, а не само от Словото Му - това Слово, което благодарение на техния самотвержен дух е достигнало до нас, но то е само частица от цялостното Присъствие на Учителя, което тогава е било физически осезаемо. А живото, физическо Присъствие на един Учител никак не е случайно! То има за цел да създаде едно Поле на Любовта, благодарение на което да се пробудят заложените в нас латентни сили и способности.

:hmmmmm: Замислих се над думите ти. Познавах човек който като младеж беше прекарал известно време в школата на Учителя и въпреки всичко не Го беше познал. Казваше че е имал диплом лично подписан от Него и много книги които по време на гоненията през комунизма са били иззети заедно с друга литература и с диплома. Този човек не даваше и дума да се изрече за Учителя и за школата. Беше противник на това, въобще не исках да споря с него защото беше много ерудирана личност и знаех че няма да се справя, но знаех, че същността се препредава по друг път. Въпросния човек много обичаше Христа. Обичаше Господ с цялото си сърце и душа и беше отдал живота си за Него. Той и семейството му много са били гонени, бити и затваряни по време на комунизма заради вярата си и въпреки всичко не беше познал Учителя. Но сега си давам сметка, че Учителя беше белязал целият му живот. Словото се лееше от устата му точно като мед и беше човек на живата, действена вяра в Бога. Спомням си, когато за пръв път отидох на лекции си мислех "Майкооо само ако ме надушат, че съм евангелистка ..." И тогава, чрез човека който водеше лекцията дойде към мене Слово - Рема - "За мен няма значене към кое учение принадлежи човек, а дали е човек на Истината..." (по спомен, не съм сигурна дали го предавам съвсем дословно). След това дойде много силна мисъл в мен - "Евангелистите са наши братя и сестри". На следващи лекции чух словото - "Един ден всички ще се срещнем и познаем в Любовта (отново по спомен)". Спомням си, когато ми беше подхвърлено, че ще имам за задача сама да открия къщата където е живял Учителя в с. Мърчаево, знаех всъщност какво точно търся. Знаех, че търся дом подобен, с подобно излъчване на дома на този човек и точно така беше... Сега си давам сметка, че в онзи другия дом когато сме се събирали, слушали и пяли, всъщност онези проповеди/беседи/сказки са били водени от Учителя, затова и със сърцето си познах дома му :) . Давам си сметка че различията са само привидни и това се дължи на неправилното тълкуване на някои стихове от Словото, но в Любовта всичко ще се изясни, вярвам. Поздрави!

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силата на Словото действа на всеки, който е буден и търси духовността. Разбира се за всеки има Път и всеки стъпка по стъпка навлиза в Учението. Ако работим върху себе си, ще разберем силата на Словото, с малки опити. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Словото действа всекиму толкова, колкото е готов да поеме.

Фините енергии са с огромна мощ и всеки трябва сам "да си прокопае каналите", през които те да минат.

Да си до жив Учител е велика благословия.

Но за нас остава сърдечната връзка.

:3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една беседа на Учителя можеше да те накара да преобърнеш живота си на 180 градуса. Да промениш посоката си, целите си, приоритетите си. Учителят сякаш знаеше всичко. Може ли обикновен човек да има такъв възвишен поглед върху нещата, да вижда така отвисоко и познава природните закони толкова добре?

из "Спомени за Учителя и учението на Никола Николов"

thumbup2.gif

Някои казват, че беседите ми не отговаряли на изискванията на речта, липсвало въведение, първа и втора част и заключение. Ето, хиляди години вече, как хората държат беседи по всички правила, с въведение, съдържание и заключение, но светът още не се е оправил. В живота се извършват действия, които се развиват по всички правила – с въведение, съдържание – първа и втора част, и заключение, но животът на хората не се подобрява. Какъв е смисълът на такъв живот? Някой намислил да обере един богат човек – въведение. Потърсил съучастници и ги намерил – първа част на съдържанието; уговорил се с тях, колко да им плати – втора част на съдържанието. Обирът е извършен, и виновниците са в затвора – заключението. Това действие се описва и напечатва. Всички познават тия беседи, но никой нищо не е придобил от тях. Такива беседи нито съм държал, нито ще държа. Аз оставам далеч от тях. Тая е причината, дето аз проповядвам без въведение, без първа и втора част на съдържанието и без заключение.

И тъй, когато някой иска да чуе една беседа от мене, аз ще го поканя в градината си, да види моите плодове – въведение в беседата. После ще му предложа да опита тия плодове – първата част на съдържанието; след това ще се разговорим върху начина на посаждането им и техните качества – втората част на съдържанието. Най-после той ще пожелае да си посади същите плодове. Ще му пожелая Бог да бъде с него – заключението. Това е новият начин на проповядване.

Ще живее НБ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен словото въздейства по-силно днес!

Живеем в информационна епоха! Днес мислим по-бързо от преди сто години. Знаем повече, синтезираме много повече и по-бързо повече информация. Енергията днес е по-нагнетена и став все по-нагнетена. Това, което преди е било достъпно н амалцина, сега е призив към мнозина. А именно духовното продвижение и преживявания. Ако преди години постигането на състояние на духовно вдъхновение при молитва, влизането в съзерцание и недуална когниция са били достигани след тежки изпитания след години и години отричане и тежка практика, днес тези състояния се достигат по-лесно и бързо. Достъпът до тях е по-отворен от самите нови енергоинформационни показатели на епохата ни. Макар че мракът на материализма и следващите го безпринципна аморалност и духовно безсмислие са все по-повсеместни, в същото време и възможностите за духовно продвижение стават вс епо-реално постижими! Поне аз така го чувствам, с цялата ми малка грешна натура и обикновеност.

Казвате по-горе, че живият Учител е нещо различно... А нима учителят днес е мъртъв? Учениците на Учителя днес са по-свързани с него и чрез беседите му, но и чрез директния сърдечен резонанс с вибрацията на учението на братството. И това не е имагинерна връзка, а реално преживяема, в обикновения ни живот, в дните и нощите ни, в този социален и икономически контекст!

Според мен връзката с Учителя почти не зависи от външната биологична личност на малкия му телесен носител. Той е само плът-носител, носеща всичките минуси на тази временна ножница на силния му дух. Връзката с Учителя зависи от степента ни на свързаност със собствения ни вътрешен център, вътрешен учител, висшият ни Аз, безмълвният координатор на малките ни физически животи - проекции на Реалността! Във всеки един момент човек може да се свърже с Учителя, да получи ръководството му, подкрепата му, насоките му. Това става чрез множество синхроничности, податки, чрез сърдечната недуална когниция и живата психоенергийна енергийна връзка между душите на ученика и Учителя! Така мисля, чувствам и преживявам тази важна тематика!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А на мен ми говори - много. Всеки път, когато препрочитам, намирам нови неща, които преди не съм разбрала, не съм оценила... Имам усещането, че го чувам с нещо повече от само слуха си... дори усещам усмивката, интонации - знам, че това е моята фантазия, която ги наслагва към излъчването на текста... Но дори когато технически работя над един текст, той е жив за мен.

Не съм си представяла какво щеше да е, ако Учителя беше жив сега, защото за мен той си е....

Дали осъзнаваме величието на това, което ни е оставил? Мисля, че точно толкова и така както е било тогава... Имале е и има хора, които го захвърлят с презрение след първия ред... имало е и има хора, които се вслушават и мислят... имало е и има, които работят до него... Дали ще осъзнаем величието? Ако Словото е променило из основи живота ни, ако не просто четем и забравяме (Станимир!), но прилагаме и се учим....

А на дискусионните сбирки в клуба в неделя следобяд аз имам чувството, че като гледам снимката на учителя, окачена над пианото, се променя погледът му, изражението на лицето му, настроението му - в зависимост от нашите разговори и разсъждения. Като живо лице! Поради това придобих навик да сядам на място, от което снимката се вижда добре - или на втория ред, или на някои от столовете, разположени с гръб към прозореца близо до входа. Много се вълнувам от това възприятие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, нели, това със снимката си е проекция на случващото се в теб според преживяванията ти в контекста. Така с епроменя възприятието на всичко случващо се според вътрешното ни състояние - защото се филтрира през него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Словото като вибрация действа силно винаги.

ТО е толкова необятно, че ни трябват десетилетия, за да го разберем все по-задълбочено, а и да го прилагаме. Изисква се много личен устрем и търпение.

Според мен беседите са силни, ако не са редактирани с цел осъвременяване на изказа.

Извинете, че се осмелявам да кажа някои истини, които се премълчават.

Даже ще цитирам едно издателство: Хелиопол, което поради Висарионовия си уклон, редактира твърде много издадените беседи, смени се вибрацията на Словото.

Много хора, които са ги чели, а тогава почти нямаше други книги, изпадаха в потрес, главоболие, и др. фини възприятия, които бяха негативни.

И така много, много хора бягаха от тези странни книги, че и от Словото.

Добре е, че след това вече се появиха и оригиналите

и същите хора почерпиха с благоговение вода от чистият извор.

И аз съм се чудила защо този Велик Дух е дошъл на това малко парче земя, говорещо този никому неизвестен български език.

Самият П.Дънов е учил в Америка и явно не е пожелал да остане там и да говори на английски език, за да се разпространи Словото му веднага.

Знам, че има много предложения да се осъвремени езика.

Но за мен 99% от тези редакции биха нарушили вибрацията.

Пример:

Учителят е казвал, че след като каже "Рекох:", то тогава през него тече Божието вдъхновение и Духът се изявява.

Още тогава, по негово време, редакторите са сменили думата с "казах", защото "рекох" и тогава е била остаряла форма.

А той ги е питал защо са коригирали бежественото?

Думите рекох и казах имат различни вибрации, сила и въздействие.

Поради това според мен, ако беседите се радактират,

то Словото като вибрация ще се промени, а за това вече всеки си носи отговорност.

Разбира се, коментар под черта е нужен и полезен.

Издаване на книги с избрани мисли, или резюмета на лекции с подписа на човека, които ги е извадил - също имат много силен ефект и дават подтик да се четат беседи.

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За съжаление ще се съглася с някои изложени неща в поста на Вики. Изказвала съм такива мнения и преди. Но ние не можем да контролираме това желание всеки да отпечатва Словото, както намери за добре. Всеки носи отговорност за действията си. Пред Бога, пред съвестта си...

Да, вибрациите си променят и аз съм го усещала. Но пък и съм благодарна, че все пак, макар и доста променено Словото достигна до мен, /преди доста вече години/ докосна ме. Поведе ме по моя си Път.

Зная и нещо друго, много важно-когато сме готови То, Словото ще влиза и ще работи в нас не само чрез книгите... Неговата чиста, първоначална вибрация е записана и не може да се изгуби /за разлика от хартията/.

За това е добре да работим, да чистим себе си и да се молим да стигнем до тази чиста вибрация... :sorcerer:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мене огромна част от Словото на Учителя е била за идните векове и идните поколения. За съжаление не мога да дам конкретен цитат в момента, но имам предвид например екологичните проблеми. В такъв смисъл сега тази част от Словото понастоящем е по-разбираема и по-силно въздействаща. Така стигаме до извода и колко са важни такива проблеми, щом преди десетилетия са ни предупреждавали за тях и са били давани конкретни насоки за решаването им. Изключително се радвам, че е имало хора, които педантично са записвали думите на Учителя.

Малко ще се отклоня от темата. На снимките от времето на Учителя хората изглеждат очебийно по-различно от сегашните. Малцинство са тези с фини черти на лицето. Вижте как е вземал обикновени хора, насаждал е в тях нов дух и знание, за да се променят те съществено, да направят скок не само в собственото си развитие, а и на много други хора и народи. Сегашните хора са по-възприемчиви, готови са за различна информация, която на времето си е била недостъпна или дори опасна.

Учението събира в себе си всичко - вяра, наука, окултизъм, които често са в противоречие на външен план, но са едно в духовен, защото се подчиняват на общи универсални закони.

Трудно ми е да намирам точните думи.

Благодарна съм на всички, които се трудят Словото да бъде достъпно, да живее с пълна сила и да допринася за добрия живот на съвременните хора.

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато четох беседата Правила за приложение силно впечатление ми направиха тези пасажи:

Пазете се от велики идеи, които в една година могат да ви опропастят. Може да туриш в ума си идеята да станеш светия. Светийството е голям слон. Ако подхранваш в ума си идеята да станеш светия, ще се намериш в чудо. Светията иска много храна. И той, като слона, носи голям товар, но и много храна иска. На простия човек можеш да дадеш каква и да е храна, но светията се нуждае от подходяща храна. Преди години посетих едно село. Една селянка ми разказваше, че преди време един отшелник посетил селото им. Боб, чесън, яйца, мляко не яде. Чудих се, с какво да го нагостя. Най-после ми каза: Искам ошаф от хубави круши. Къде да намеря сушени круши? Ако е за яйце, ще поискам от съседите. Ако яде кокошка, ще му заколя най-тлъстата. Като не можах да намеря сушени круши, той си замина. Така се освободих от този слон. Казвам й: Благодари, че лесно се освободи от него.

Като правя сравнение между вашите идеи и слона, казвам: Ако не разбирате вашите идеи, и вие ще се намерите в положението на селяните, на които пашата подарил слона. Вие трябва да разбирате естеството на своите идеи и да ги храните с подходяща храна. Всяка идея е едно възвишено същество, което ще прекара у вас толкова време, колкото може да го храните. Щом няма храна, то си заминава. Докато идеята е у вас и я поддържате, вие сте радостни и весели. Щом се свърши храната ви, идеята ви напуща, и вие ставате недоволни, скръбни...

Един свещеник имал слабост към хубави стъклени чаши и шишенца. Той често си купувал такива и ги нареждал на поличките, да ги виждат близките му. Той бил доста щеславен, обичал да се хвали с хубавите си чаши и шишенца. Един ден детето на свещеника пожелало да свали една от хубавите чаши, но понеже не могло да ги достигне, взело ръжена и с него посегнало към чашите. Бутнало една, тя паднала на земята и се счупила. Бутнало втора, и тя се счупила. Така изпочупило всички чаши и шишета, и то останало с ръжена в ръка. И вие постъпвате като това дете: вземете ръжена в ръка и бутнете към поличката. Счупите това-онова и после се оправдавате. Така оправдавате и детето и казвате: Глупаво е то, дете е, неразумно е. – То е умно дете, дава добър урок на родителите си. Майката трябваше да тури чашите и шишетата в долапа. Щом детето може да докосва чашите с ръжена, това показва, че майката и бащата не са умни - щеславни хора са те. Детето иска да каже на майка си: Не оставяйте чашите на показ, приберете ги в шкафа.

Казвате: Да бъдем добри. – За кого: за хората или за себе си? Ако си добър за хората, това са чашите, изложени на поличката, всеки да ги вижда. Добротата е за самия човек, а не за хората. Стане ли достояние на другите, то е чашата, турена на поличката, всеки да я гледа. И който вземе ръжена, лесно ще я свали на земята и ще я счупи. Докато доброто е скрито в шкафа и само аз бутам, то е запазено. Бутне ли го друг някой, непременно ще го разруши.

Аз говоря за външната страна на доброто. Докато искаш да станеш добър, ти никога не можеш да постигнеш желанието си. Докато искаш да любиш, непременно ще причиниш зло на някого. Любовта не принадлежи на човека. Тя има две страни: външна и вътрешна. Всички лоши неща произтичат от чувствата, по-право, от неразбиране на любовта. Например, как ще си обясните омразата между две различни общества? И двете общества обичат Христа и Бога, имат еднакви убеждения, а не могат да се търпят. Докато обичаш света и материалния живот, докато искаш да бъдеш господар, ти всякога ще причиняваш зло, всякога ще влизаш в противоречие с хората. Щом пожелаеш да влееш материалния живот в целокупния, ти ще бъдеш носител на доброто. Следователно, когато твоят живот влиза в Божествения, доброто взима надмощие. Обаче речеш ли да отделиш Божественото вън от себе си, ти си причиняваш зло. Бог е велик, защото иска да вмести своя живот в нашия. Ако Той измени своето желание и отдели нашия живот от своя, ние сме в областта на злото. Тази е мистичната страна на живота, която ако не разбирате, ще се натъкнете на противоречия. Такова е положението на всички хора. Няма човек на земята, който да е разбрал мистичната страна на живота в нейната пълнота.

И тъй, всички трябва да разрешите въпроса за любовта. Докато не се разреши правилно, не може да има правилно постижение. Ще се намерите в голямо затруднение и ще се запитате: Не може ли без това разрешение? – Може и без него. Нима селяните имаха нужда от слона ? И без него можеха. Това е външната страна. Всяка идея има приложението си отвън. Външната страна на една велика идея е слонът, а вътрешната й страна – пашата. Обаче, за мене е важно моето разбиране. Аз имам отношение и към пашата, и към слона. Ние лесно ще се разберем с пашата, като кажем истината. Ще му кажем: Паша ефенди, ние сме бедни хора, не можем да изхранваме слона. Скъпо животно е слонът, много работа върши, но и много яде. На ден му трябват 75 кг. ориз. Единият килограм струва 16 лв. Умножете 75X16 и вижте, колко лева са нужни дневно за храна на слона. Прати слона при някой богат човек. Ние сме доволни от малките подаръци.

Сега, както ви наблюдавам, намирам, че нито един от вас не се задоволява с малки подаръци. Всеки иска да стане голям човек, светия, всички да го познават. Поради тази причина слонът ще дойде. Щом искаш да станеш голям, слон ще ти изпратят. И тогава, ако не го храниш, пашата ще те държи отговорен. Всеки цяр, който не може да се приложи на място и на време, не е цяр.

36. Утринно Слово от Учителя, държано на 25 юни, 1933 г. София – Изгрев.

Понеже всички днес все на външната страна обръщаме внимание за това и не сме доволни, за това и радост и усмивки нямаме за раздаване. А Любовта, онази вътре, работи скрито и помага, както теменужките ухаят-не ги виждаме, но усещаме мириса им... Така и Новото учение трябва да си пробива път-с обич и доброта, невидимо, а не с трясък и размахване на пръст...

Най-красивият Живот сега иде. Досега вие не сте имали братя и сестри. Братята и сестрите сега ще дойдат. След тези страдания идат велики блага на Земята.

Иде нещо хубаво в света. По-добре е да дойде по-първо лошото, а после хубавото, отколкото обратно.

Противоречията ще продължат докато дойдем до Любовта, която преодолява всичко в света.

Новото Учение не трябва да вдига шум около себе си.

Ние не сме дошли да кореним; пред нас има други, които ще коренят и разработват. А ние ще сеем семената и ще ги отглеждаме тихо и спокойно, докато пораснат.

Из Зазоряване

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×