Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Психология на ... психолога


Recommended Posts

Психологията е едно изключително богато поле - защото зад всяка човешка дейност стои именно психиката, когницията на извършващия я. Можем да срещнем отделни главни направления "клинична психология", "когнитивна психология", "трансперсонална психология", "хуманистична психология". Но и много повече по-тясно насочени подраздели като психология на: спорта, политиката, икономиката, науката, творчеството, медицината, здравето, успеха, любовта, доброто, религията, на отделна професия, на педагогиката, ежедневието, манипулацията, бизнеса, рекламата и т.н. и т.н.

Психологията е толкова богато поле, че изучаването и практически винаги остава незавършено. тя е може би най-богатата и безгранична област за развитие както като широта на обхвата си, така и като дълбочина на това развитие. И е навсякъде именно поради ключовата си роля във всяка друга област.

Именно богатството и обаче предпоставя много и най-различни едновременно съществуващи подходи, школи и направления в рамките на това понятие - психология. А изучаващите тази наука са просто хора, невинаги имащи или желаещи да имат една интегрална визия за това широко поле, в което са встъпили. А това често поражда сблъсъци на мнения, становища, визии, на моето "правилно" и твоето "неправилно" разбиране на даден психичен процес или факт... Ако на ниво психология тези разминавания са чести, то в една приложна психология като психотерапията са още по-явни. Тези разминавания, идващи от недостатъчно високата гледна позиция, която да позволи интегрирането на различните позиции са ме карали да сравнявам психологическите среди с "гнездо на оси" или "змийско гнездо". Когато някой с по-широка визия се опита да съвмести различните разбирания, получава недоверие от представителите на едната и на другата школа в психологията. Защото често всеки се е фокусирал в собственото си разбиране и от дърветата постановки в това разбиране не вижда картината на цялата гора - психология.

В анализата битува разбирането, че даден психолог се насочва към практикуване на психотерапия не толкова като следствие на хуманността си, но поради агресията/ садизма си, които сублимира в терапевтичния анализ и дълбоко гмуркане в човешката болка. Това е действителност и разбира се, гмуркането задоволява потребностите на терапевта, но и се сублимира в помощ и осветляване съзнанието на пациента. Същото важи за несъзнателния избор на професия при хирурзите и съдебните патолози и др.

Третата реалност при избора на професията "психолог" е една жажда за себеразбиране, често тласкана от болезнен личен проблем.

.............................

При всеки човек има его, има нагон към смъртта (мортидо, агресия), има и лични проблеми. Наблюденията ми говорят, че всред масата от психолози обаче егото е доста нарцистично и нерядко параноидно агресивно раздуто и защитаващо се, а агресията много висока. Добрите психолози при работата си с най-тъмните човешки страни и слабости обаче стигат до там, че сублимират ... себе си до степен до която при избор на друга професия едва ли биха постигнали. Или поне професията им е силна предпоставка за такава себе - сублимация.

Линк към коментар
Share on other sites

Maлко встрани и все пак по темата - точно тази сутрин получих материал, касаещ до голяма степен психолози и психотерапевти. Ето част от него, преведена със съкращения от руски източник:

Енергийното замърсяване е реално. Мръсната ( негативна ) енергия е реална. Тя има тежест, цвят, мирис, вкус. Невидима е за повечето хора само затова, че не са запознати с признаците на енергийната контаминация.

Човек може да почувства енергийна отпадналост, вялост, тъпа болка в краката или ръцете, тежест в главата. Още по-зле е , когато настъпва замърсяване на емоционално или ментално ниво: в ума Ви се появяват нехаракрерни за Вс мисли ( Безполезно е да се живее. Аз съм грозен. Ненавиждам всички.) и Вие изпитвате несвойствени емоции ( ярост, страх, угнетеност).

Това явление често възниква при хора, работещи с хора: психиатри, психолози, мед. сестри., масажисти, мануални терапевти...продавачи и др.

...

Известен е също фактът, че на на психолозите периодично им е нужна помощ от колега - психолог за отнемане на стреса и насъбраните отрицателни емоции, т.н. възстановяваща терапия. ...

Энергетическое загрязнение реально. Грязная (негативная) энергия реальна. Она имеет вес, цвет, запах и вкус. Она невидима для большинства людей лишь потому, что они не знакомы с признаками энергетической контаминации.

Человек может чувствовать энергетический упадок, вялость, тупую боль в ногах или руках, тяжесть в голове. Еще хуже, когда возникает

загрязнение на эмоциональном или ментальном уровне: в ваш ум приходят нехарактерные для вас мысли («жить бесполезно», «я – некрасивая», «ненавижу всех»), вы испытываете несвойственные вам эмоции (ярость, страх, угнетенность).

Это явление часто возникает у людей, работающих с людьми: психиатров, психологов, медсестер, массажистов, мануальных терапевтов, биоэнергетических целителей, парикмахеров, продавцов и др.

«Поднялось давление. Считаю это атакой. Виновата сама, так как не соблюдала правила безопасности. Каких-то жуков мне [она] насовала во все чакры, еле-еле их отодрала, ну закупорила все энергетическое тело. Но я сама виновата. У меня такие пациенты тяжелые, а я не чистилась регулярно. Так что техника безопасности - превыше всего! Научили!» (Ш.)

Известен тот факт, что психологам периодически требуется помощь коллеги-психолога для снятия стресса и накопившихся отрицательных эмоций, т.н. восстанавливающая терапия. Недавно на нашем семинаре («Искусство владения праной, уровень 1»), проходившем в Дели, произошел случай, когда женщина-целитель (повторяющая семинар), работала в паре с женщиной-психотерапевтом и получила от последней такой заряд чужого психического негатива, что ей стало не по себе и пришлось покинуть занятия.

Преподаватели, инструктора, ведущие семинаров и тренингов собирают на себя большое количество энергетической грязи. Чтобы свести к минимуму негативный эффект загрязнения, Мастер Чоа Кок Суи рекомендует следующее:

И няколко достъпни начина за чистене:

- След работа вземете вана със солена вода. Може и с няколко капки масло от чайно дърво или лавандулово масло.

- Прережете мислено всички връзки, които ви свързват с обучаемите/ пациентите.

-Направете 12 завъртания по часовниковата стрелка.

-Направете комплекс от физически и дихателни упражнения ( най-добре йога).

  • После занятий примите ванну с соленой водой. Вы можете добавить несколько 7 капель масла чайного дерева и 7 капель лавандового масла.

  • Перережьте все нити, которые связывают вас с обучающимися....

  • Сделайте 12 вращений по часовой стрелке.

  • Снова проделайте физические и дыхательные упражнения.
  • ...

С най-добри пожелания и за лекарите - хомеопати, на които знам, че също ще съм от полза.

източник: http://www.beinsadouno.com/board/index.php...;blogid=12&

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Много сложна тема си подхванал :feel happy: и интересна също... малко биха признали пред себе си и пред другите защо точно са избрали тази професия. Изледването на тези причини и желания би довело до основните намеренията и цели към които се стремят с практикуването й. Защо повечето хора не виждат смисъл да ходят на психолог или психотерапевт? Те просто не вярват, че наистина биха успели да им помогнат..а може би точно обратното. Те разбират,че самите терапевти са заинтригувани от вътрешните си убеждения и не могат да вникват в истинските проблеми поради липса на внимание. А то просто е насочено в тези по-егоистични и подсъзнателни причини.Наименованието психолог носи в себе си сигурност,че се знае всичко и може да се прониква и разбира всяка психика. Много е страшно, когато човек се затвори в една сфера, практика и подход.Точно затова добрите психолози трябва да имат обширно съзнание и да осъзнават, че не всичко им е известно и ...че закона на Вселената е в разширяването..

:rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Орлине. Прекрасни наблюдения. Добри заключения. Къде е следващата стъпка .В каква посока трябва да се развива психологията на психолога за да може в своята професия да приложи Божественото Учение?

Линк към коментар
Share on other sites

Развитието идва, когато с годините в психотерапията (ако говорим за нея, а не за психолога като цяло) терапевтът отразявайки психиките на пациентите си в собствената си психика и връщайки им обратно една по-хармонична психика, сърдечно се научава да бъде всяка от тези психики, развива едно разстящо разбиране, което прераства в мъдрост! Защото това отразяване малко по малко смирява собственото его, кара го да резонира с онази реалност на духовния океан, който обединява всички видове психични капки в единната си същност.

Практически, на сегашния етап от работата ми: наскоро официално завърших обучение по хипнотерапия. Все по-често работя водена хипноза/ медитация/ визуализация. Когато правя това, аз самия влизам в едно медитативно състояние - особено когато се получи едно психично резониране с пациента и той потъне дълбоко в себе си. Тогава го следвам. Ако той не успее, тогава и аз стоя плитко. Но когато се получи, след това се чувствам прекрасно, не по-малко добре от пациента си. Обогатен от допира до потъването в медитативния транс. Чудя се какво ли ще бъде ако работя само хипноза - както преподавателя си по хипноза Калин Цанов например. Това е един постоянен допир до едно различно внимание и състояние, който е особено зареждащ и пълен с мир и радост. Колкото и нелицеприятно да звучи на аналитиците, все повече осъзнавам, че анализата, както и когнитивните рационални методи са полезни и нужни, но ако се остане там, само се драска повърхността! Ученето в тази професия е безгранично и аз съм в самото начало като наистина нямам претенции да съм кой знае какъв терапевт. Имам много да уча...

Линк към коментар
Share on other sites

 Дали растящото разбиране прераства в мъдрост? Ами ако привързването ни към това разбиране вместо да ни хармонира с духовния океан ни "втвърдява" материализира . Това би довело до откъсването ни от изворите на живота .

Линк към коментар
Share on other sites

Така е. Привързването ни към което и да е разбиране и към каквото и да е - е вредно. Именно то втвърдява.

Само по себе си разбирането е нищо. Едва, когато мине през сърцето, т.е. когато се съпреживее и осъзнае - става мъдрост /било то житейска или друга/.

Орлин го каза и описа много точно и искрено.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 9 months later...

Още една интересна тема:)

Тук няма да коментирам много... само ми се иска да ви задам въпрос: Когато посещавате психолог (колега), успявате ли да се "отпуснете", да се разкриете изцяло пред него и не се ли изкушавате вместо това да анализирате защо в този момент ви пита това или онова, каква школа използва в работата си, защо погледът му е насочен именно към лявото ви рамо и т.н.?

Аз скоро смятам да посетя психолог (тъй като изпитвам такава потребност и не виждам нищо лошо в това - психолог да има нуждата от психотерапевтична помощ - обичам да казвам, че хирургът никога не се оперира сам, нали така?:P). Интересно ми е обаче дали аз самата няма да се стремя по-скоро професионално да "попия" нещо за себе си, отколкото да мисля върху това, което ме притеснява.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Здравей, Лия!

На мен ми е трудничко да бъда пациент! Преди време си мислех, че е много по-лесно. Обаче всъщност става това, което казваш - започвам да анализирам защо ме пита това, а не друго... Започвам да се дразня, когато не ме следва и реагира по крив според мен начин... Та, мога да се доверя само на психотерапевт с доста, доста опит, много знания и можене. И силно емпатичен такъв. Аз лично не бих отишъл при мъж. Бих ходил при емпатична, приемаща и сърдечна, интуитивна жена. Например при Валерия Дилова. Ако е за по-структурирано решаване на проблем, бих ходил при Алекс Заркова. Или при Севда Шенкова.

Обаче да си призная честно, не обичам друг да ми решава проблемите, дори да ми помага в решаването им. Не съм и съгласен, че личната анализа спомага за развитието на терапевта! По-скоро обратното - държи личния му вътрешен "терапевт", метакогницията му зависима от друга личност. Аз честно казано не познавам някой ходил десет години на лична анализа и станал добър терапевт след това! Стоя зад думите си!

Линк към коментар
Share on other sites

Лия, здравей и от мен!

Едва сега видях написаното и ми е интересно какво всъщност е станало.Дали е така както ти предполагаше или не . По -долу отговарям на въпросите ти.

Въпрос

-Когато посещавате психолог (колега), успявате ли да се "отпуснете", да се разкриете изцяло пред него и не се ли изкушавате вместо това да анализирате защо в този момент ви пита това или онова, каква школа използва в работата си, защо погледът му е насочен именно към лявото ви рамо и т.н.?

В това да се,,отпуснеш’’ и разкриеш ти нямаш участие.Психотерапевта е длъжен да създаде такава обстановка в която ти да го направиш.От него зависи, не от теб.Ако е опитен ще я създаде, ако не ще позволи да го анализираш.Може би си мислиш, че средностатистическият ни клиент независимо от професията и образованието му не се опитва да прави точно това което казваш - да анализирате защо в този момент ви пита това или онова,… защо погледът му е насочен именно към лявото ви рамо и т.н. -грешиш. И за разлика от теб той е много по-подозрителен, така , че да се създаде такава обстановка в която той да се ,,отпусне ‘’е нужно по-голям ,,майсторлък’’.

Въпрос

- Интересно ми е обаче дали аз самата няма да се стремя по-скоро професионално да "попия" нещо за себе си, отколкото да мисля върху това, което ме притеснява.

Според мен една от успешните тактики трябва да точно такава, хем да работи за решаването на проблема хем да ти даде алгоритъма как ти сама да го правиш с клиент.Тогава няма да го има раздвояването.Например, ако имам подобен клиент аз бих започнал с фразата ,, Искаш ли да те науча, какво да правиш когато при теб дойде клиент с подобен на твоя проблем,за да може да му помогнеш’’.Тогава ние с него ще се ,,учим ‘’как той да помагаш на клиента си с такъв проблем .Той ще участва активно в този обучителен процес.Може ли да познаеш, какво ще стане с анализата на поведението ми която той се боеше, че ще прави?

Любопитен съм, наистина, да видя мнението ти по въпроса.

Линк към коментар
Share on other sites

Какво се случи с мнението на Орлин и моето? Преди малко ги имаше, сега не ми излизат?

(Съжалявам, че разводнявам темата, надявам се че е бъг във форума???)

Здравей, Л.И.А. Преместих мненията в нова тема! :)

Редактирано от Орлин Баев
изясняване
Линк към коментар
Share on other sites

  • 8 years later...
В 25.05.2009 г. at 11:17, Орлин Баев каза:

При всеки човек има его, има нагон към смъртта (мортидо, агресия), има и лични проблеми. Наблюденията ми говорят, че всред масата от психолози обаче егото е доста нарцистично и нерядко параноидно агресивно раздуто и защитаващо се, а агресията много висока. Добрите психолози при работата си с най-тъмните човешки страни и слабости обаче стигат до там, че сублимират ... себе си до степен до която при избор на друга професия едва ли биха постигнали. Или поне професията им е силна предпоставка за такава себе - сублимация.

Преди години в някакъв форум прочетох коментар за Орлин (мисля, писан след постването на темата му), в който една жена му дава определение от сорта на "манипулативен и нарцистичен". :D Споменавам го без някакво заяждане. Просто ми се стори любопитно с оглед на написаното от Орлин.

А може ли психотерапевтът да се зарази с душевни нечистотии на свои пациенти, да приеме в характера си нещо лошо от своите пациенти? Чел съм, че изследователят на дадена историческа личност, приближавайки се към нея в своето изследване, може да се зарази с нещо характерно за тази личност.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...
В 18.01.2019 г. at 20:04, Кон Круз каза:

А може ли психотерапевтът да се зарази с душевни нечистотии на свои пациенти

Прочети повече за преноса, който се осъществява в терапията, позитивен и негативен, за обектните отношения.

Ако терапевтът се "връзва" и приема за чиста монета всяко мнение на пациентите си, ако не разпознава, че е вплетен в проективна идентификация, например, то му е спукана работата. Как ще те види един човек не зависи само от теб, зависи от неговата призма, също, от характера, нагласите му - съзнавани или не. От неговото прозорче... Или дупчица. 

Не знам какъв би бил този терапевт, страхуващ се да се зарази от нечистотиите - виж как си го описал, представи си го в образи!

Терапевтът, ако е добър, разпознава привидно гадните проблеми, симптоми, като благодатна почва за преобразуване. Като шанс за човека да израсне като цвете точно от тази почва, точно благодарение на т.нар от теб "нечистотии". Това предполага и такава нагласа, философия към живота - на смирено учене, готовност, благодарност, и всичко това подплатено с обич, човешка, божествена, всякаква обич, която може и да пречиства, и да зарежда. 

 

И между другото на последното ме е научил точно Орлин, как е успял с тоя нарцисизъм така да ме изманипулира, не знам :D

 

Шегата настрана - с нарцистично манипулиране промяната у човека не може да бъде трайна. Да, може да се впечатли, да се вдъхнови евентуално, но е нетрайно.

Манипулация не е мръсна дума така или иначе - идва от лат. "Manus" - ръка и "plere" - да напълня, прерастващо в "Умело държане на обекти", днес разпознаваме като умението да получаваме, но затова получаване и даваме - ако се прави с отговорност и чисто сърце, е съвсем различно от подмолна борба за власт. 

_____________

Даже ще споделя нещо, което съм питала Орлин преди доста време, но помня ясно: "Не се ли притесняваш, че в кабинета ти идват всякакви хора, с всякакви енергии? Това не замърсява ли пространството?"  :lol:

Неговият отговор беше: "Аз обичам хората, с които работя, чувствам ги, когато любовта се превежда през човека нищо не се замърсява." Отне ми време, за да преживея и осмисля това... И за себе си разбрах, че е основата. 

Редактирано от Ines Raycheva
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 years later...

Психологията се занимава с живота на душата. Психологът говори за душата без да я е виждал. Навярно е чел много научни трудове по темата, след което си казва : " аха, вече зная как стоят нещата и съм готов да помагам на тези, които още не знаят. ". Ако нещо се обърка, няма страшно,колегите психолози ще се притекат на помощ. Те също не са виждали душата, но навярно научните трудове, които са чели са писани от по-именити автори. Последните и те не са виждали душата, но знаят много за живота и благодарение на още по именити автори. Нямам нищо против. То е напълно в реда на нещата.

Сега ще споделя моя опит. Като си паса козите, забелязвам, че и те си имат особена психология. Нападне ли ги куче или друго животно, поведението им зависи от моето собствено психологическо състояние. Доволен ли съм от себе си, те не бягат, но повдигат глава, тропат с крак и пропъждат нападателя. Обаче ако нещо в момента ме смущава, те хукват през глава и после минава много време докато ги успокоя. От тук правя следното психологическо заключение -ако съм добър козар и водя чист живот, не лъжа, не крада, не върша беззакония няма от какво да се плаша. В противен случай ще трябва да потърся някой учен психолог да ми помогне с някаква хипноза, с това или онова както си пише в научните трудове по психология. От друга страна си мисля, че не си заслужава да давам пари по лекари. Най-добре е сам да подобря живота си с помощта на козята психология разбира се. Хем по-лесно, хем по евтино.

Линк към коментар
Share on other sites

преди 6 часа, royalrife каза:

Психологията се занимава с живота на душата. Психологът говори за душата без да я е виждал. Навярно е чел много научни трудове по темата, след което си казва : " аха, вече зная как стоят нещата и съм готов да помагам на тези, които още не знаят. ". Ако нещо се обърка, няма страшно,колегите психолози ще се притекат на помощ. Те също не са виждали душата, но навярно научните трудове, които са чели са писани от по-именити автори. Последните и те не са виждали душата, но знаят много за живота и благодарение на още по именити автори. Нямам нищо против. То е напълно в реда на нещата.

Сега ще споделя моя опит. Като си паса козите, забелязвам, че и те си имат особена психология. Нападне ли ги куче или друго животно, поведението им зависи от моето собствено психологическо състояние. Доволен ли съм от себе си, те не бягат, но повдигат глава, тропат с крак и пропъждат нападателя. Обаче ако нещо в момента ме смущава, те хукват през глава и после минава много време докато ги успокоя. От тук правя следното психологическо заключение -ако съм добър козар и водя чист живот, не лъжа, не крада, не върша беззакония няма от какво да се плаша. В противен случай ще трябва да потърся някой учен психолог да ми помогне с някаква хипноза, с това или онова както си пише в научните трудове по психология. От друга страна си мисля, че не си заслужава да давам пари по лекари. Най-добре е сам да подобря живота си с помощта на козята психология разбира се. Хем по-лесно, хем по евтино.

Споделяш това като собствено мнение , не е цитат . Уточнявам , щото съм чел подобен цитат от Дънов , но така не мога да кажа колко се покрива с този . Може би първата част .

Хареса ми , че обръщаш внимание на животните . Обикновенно човек е водач на домашния любимец .Факт който много хора като че ли не го знаят .Или по точно не знаят какво е това водач .При всяка промяна в околната среда , животното съобразява , отговора на инстинктите си през мнението на човека . Животното обикновенно не разбира че този водач е спящ/неадекватен спрямо духовната реалност . Но тъй като :) :) ясновидството ми е слабо , си мисля също че животното вижда човека и не  разчита на него . Спасява се както може .

Между другото такава е цялата научна медицина . Крепи се на вярата в науката , А както съм срещал обяснения за наука , тя се базира основно на вярата че резултата от няколко опита може да е достоверна основа за научно предположение , от там да послужи за непоклатима тухличка в строежа за обяснение на реалното . А знаем че живота е постоянно движение и макар да е бавно но всичко се променя , във времето и пространството .

Също така  колкото и да съм съгласен с теб , Нужно е да подчератя че всяко лечение е общуване на две страни . лечител и пациент . За съжаление се подценява ролята на пациента , въпреки многото напомняния например ,,лекува се , пациента , а лечителя само подпомага процеса "Лечебните сили са на пациента . Дори и да му се ,,прелива" сила ,участието на пациента е решаващо . Много хора отиват на лекар и чакат да станат здрави . Дори не се стремят да осъществят някаква вътрешна връзка с доктора .За съжаление отношението към доктора като към хапче не дава добри резултати . Това в по голяма степен е вярно за раличните от психотерапията специалности . 

 

 

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

преди 14 часа, АлександърТ.А. каза:

Споделяш това като собствено мнение , не е цитат . Уточнявам , щото съм чел подобен цитат от Дънов , но така не мога да кажа колко се покрива с този

Споделям неща,на които съм бил очевидец и се опитвам да си ги обясня защо се случват. Съвпаденията, разбира се не са случайни, а преднамерени, понеже в беседите на Учителя могат да се намерят много отговори на въпросите относно живота на душата. Например идеята, че всеки е пастир на собствените си мисли и чувства според мен е много на място.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...