Jump to content
Порталът към съзнателен живот
mirabella

Първи стъпки във вегетарианството - моля за съвет

Recommended Posts

Хубава новина е че, че в момента се правят усилия да се предлагат вегетариански ястия в обществените заведения, които се финансират държавно, т.е. с нашите данъци. Изгледите са позитивни, понеже е в реда на нещата да има такава алтернатива, а и в Европа е разпространено да има веге алтернатива.

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Няма да се предавам. :)Ще използвам максимално условията. :)Дори понякога да се случи някой да ми се подсмихва ( или поне да ме гледа с интересе), заради това че при наличието на няколко месни ястия аз съм предпочел салатка с нещо си друго. :lol: Ако трябва ще си дояждам. :) Даже е по - добре често и по малко. Психиката също е важна за здравето. А и условията вярвам, че ще стават все по - благоприятни; ще гледам да съм благодарен и на сегашните условия, защото ако нямах тези условия сигурно нямаше на този етап да спра месото. Една от (различните) причини, заради които сега го спрях месото е тази, че май колкото по - рано толкова по - добре : имам предвид че ако бях рекъл след 5 години да го спра, близките ми щяха да са още по - очудени, отколкото сега. Понеже сега им е малко странно, че досега съм си ял месо и изведнъж съм решил да го спра, изведнъж ми било станало жал за животните. Всъщност не съм решил изведнъж, постепенно стигнах до това решение, но те си мислят че изведнъж ми е щукнало и се чудят как така. Така че беше по - добре сега да го спра, отколкото след години : след години още повече щяха да се чудят и маят. :D Пък и ако ще се женя някой ден е по - добре преди да се оженя да съм веге, защото ако се откажа от мръвките след като съм се оженил, на жена ми може хич да не и допадне промяната ми в храненето ( в случай че е месоядна). :D :D Рано или късно щях да стигна до това решение, така че реших да почна от сега. :)

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Няма да се предавам. :)

Това говори за усилие на волята и за издевателство над самия себе си. Ти не се бориш с демони, нито с нищо подобно. Вегетарианството е осъзнатост, както е и любовта. Останалото са само списъци и писъци на нечути молитви, ала към самия себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Няма да се предавам. :)

Това говори за усилие на волята и за издевателство над самия себе си. Ти не се бориш с демони, нито с нищо подобно. Вегетарианството е осъзнатост, както е и любовта. Останалото са само списъци и писъци на нечути молитви, ала към самия себе си.

Защо ми изрязваш думите и ги вадиш от контекста, в който съм ги казал ? Никъде не съм споменавал, че изпитвам трудност от това да не ям месо, не съм споменавал че липсата на месо ме затормозява, никъде не съм го казвал, не съм казвал че се напъвам да се въздържам от месо. Имах предвид, че дори условията ми да се храня с постна храна не винаги да са идеални, засега не смятам да се отказвам от храненето без месо. Мисля че в коментарите си съм обяснил какво точно имам предвид. Пишеш неща, за които не съм ти дал основание с моите коментари.

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да си се хранил с месна храна и да преминеш към вегетарианство е постепенен процес. Естествено е, че не можеш веднага да си балансираш храненето, важното е че си наясно със себе си. Давай и успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Да си се хранил с месна храна и да преминеш към вегетарианство е постепенен процес. Естествено е, че не можеш веднага да си балансираш храненето, важното е че си наясно със себе си. Давай и успех!

Благодаря за пожеланието, Крисси ! Както казах по - горе не съм имал предвид това дали се тормозя или не от липсата на месо : отдава ми се да не ям месо. Мога да ям ако ми се налага, НО предпочитам да не ям месо, защото ми е по - приятна постната храна ( това е една от причините да го спра :има и Други ); по - приятно ми е да НЕ ям, отколкото да ям. До решението съм стигнал постепенно, а не изведнъж и не се насилвам, както намекнаха по - горе, напълно доброволно следвам този си избор, без да се затормозявам.Имало е отделни случаи преди да спра месото, в които съм предпочитал постна храна и в които като че ли съм имал леко неприятно чувство към месото. Ако е имало затормозяване то е било свързано с външните условия, със сегашните ми условия за поддържане на безмесен и в същото време здравословен начин на хранене, а НЕ с това че не ям месо. Неяденето на месо само по себе си, досега НЕ ми е навредило по никакъв начин на отношението към мен самия мен или към околния свят, не ми е навредило на спокойствието, не съм се насилвал за да не ям месо, дори имам чувството че съм по - положително настроен отколкото миналата година да речем.

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това говори за усилие на волята и за издевателство над самия себе си. Ти не се бориш с демони, нито с нищо подобно. Вегетарианството е осъзнатост, както е и любовта. Останалото са само списъци и писъци на нечути молитви, ала към самия себе си.

Усилието на волята е едно, издевателството над себе си - друго, а борбата пък с демони - трето :rolleyes:

За да се изгради правилен начин на хранене - е нужна воля. Както и за всяко нещо - поне в началото. Без прилагане на волята си, човек не може да води осъзнат живот и ще се движи по течението на натрапените отвън модели и клишета.

Когато се самоосъзнаем и открием истинските си потребности и желания - определено е нужно голямо количество воля, упоритост и постоянство (поне в началото, докато изградим навикът да следваме собствената си свобода).

Именно защото и "Вегетарианството е осъзнатост", както казваш Мона :3d_047:

За да бъдем осъзнати, обаче - не е достатъчно да мислим по определен начин. Нужно е да приложим тази мисъл към себе си и да й дадем израз и форма във външния свят, като действаме по съответния на тази мисъл начин.

Например, има ли полза че осъзнаваме вредата от алкохола и цигарите, ако не прилагаме воля да ги откажем?

Смятам, че наличието на подобни теми, дискусии и споделяне на личен опит - е много важна подкрепа за всички, които са решили да тръгнат по стъпките на промяната към воденето на един съзнателен физически и духовен живот. Форумът предлага уникална възможност за докосване до дълбочината на Учението, но и споделяне на много друга ценност и знания. Дава свободата и всеки да избере дали това е неговият Път или не, да срещне съмишленици и приятели или не.. и т.н.

Но, никому не е нужно да бъде обезкуражаван или съден за избора му или различията му. Винаги е по-добре човек просто да замълчи, но не и да убива ентусиазма на някого чрез личните си разочарования.

Всички вървим по свой път и няма гаранция, че нашият опит е единственият възможен, правилен и градивен.

Аз също си го повтарям всеки ден и се старая да не натрапвам своите емоции и "истини" като меродавни.., но, разбира се, не винаги успявам :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Смятам, че наличието на подобни теми, дискусии и споделяне на личен опит - е много важна подкрепа за всички, които са решили да тръгнат по стъпките на промяната към воденето на един съзнателен физически и духовен живот. Форумът предлага уникална възможност за докосване до дълбочината на Учението, но и споделяне на много друга ценност и знания.

Възможно е, но е възможно и друго - подобни теми да се превръщат и в самонавивания ... Това е като при диетите при повечето женски форуми - хайде да почнем заедно диета от понеделник, че аз сама няма да мога :)

Вегетарианството е твърде интимен процес на общуване с природата и честно казано не виждам връзка нито с воля, нито с нищо; за мен това може да е само зов на сърцето. От любов към животните, към Природата изобщо. Анализиранията и подобни не ми се връзват с такъв нравствен избор.

Ала всеки си знае, нито искам да поучавам (ако звучи така, то е поради крайната ми стилистика, която не смятам да променям заради "невинните уши" на някои от четящите ), нито да ме поучават. Поздрави на всички ;-)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мона, съгласна съм. Човек не може дълго време да задържи в мислите си определено убеждение, ако не действа воден от сърцето си и себе си. И точно това имам предвид под воля - че единствената й правилна употреба е, когато определим върху какво да спрем вниманието си и да следваме себе си. Иначе, знаеш, че става точно както го описа - временно следване на мода и чужди внушения .. докато, отново се върнем пак към себе си :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При мен това да не ми се яде месо се случва някак естествено без усилия. Имам свободата да ям, имам свободата и да не ям, но само при мисълта за това съзнанието ми извиква ужасна смрад на гнило и на трупове. А какво остава като ги погледна в очите животинките... Споделям личен опит, за мен това е естествено, аз дори не го наричам вегетарианство, някак не ми е необходимо да го поставям във външни рамки които задължават, обременяват и като че ли налагат нещо задължително, а при мен задължителните неща имат точно обратния ефект. Поздрави!

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз нямам никакво желание да ям месо,дори напоследък само гледката на колбаси и други подобни ме отвращава.Не съм се насилвала да ставам вегетарианка - получи се съвсем естествено.Млечни консумирам ограничено.Наблягам на салатите,плодовете и кълновете.Чувствам се добре!:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Привет granat1 поздравявам те за решението ти!Да запазиш у себе си това желание, въпреки всичко.Да поддържаш пламъчето на здравословното.Дано не се разочароваш, да бъдеш силна и нищо да не те отклонява от пътя ти! :dancing yes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, отначало човек решава съзнателно да стане вегетарианец и с времето се явява едно отвращение от месо. Не можеш и да го подушиш, дори отдалеч. Не мисля обаче, че е нездравословно да се консумират млечни продукти и яйца. Всъщност ще се радвам ако ме просветите малко по този въпрос. Мляко ям само кисело, прясното отдавна е запазило единствено името си, по вкуса му (от миналата година не съм пила) мисля, че изобщо не е мляко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да си се хранил с месна храна и да преминеш към вегетарианство е постепенен процес. Естествено е, че не можеш веднага да си балансираш храненето, важното е че си наясно със себе си. Давай и успех!

Съгласна съм.Не съм пълна вегетарианка ,консумирам риба и млечни продукти ,но не ям месо от година и половина вече.Чувствам се много добре .Все още ,макар и рядко ,замествам месото със соеви продукти... но съм забелязала ,че понякога когато съседите готвят нещо с месо и замирише до нас започвам да слюноотделям.Странно е .. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Странно е, когато отващение към месото е съществувало, а после е изчезнало. На какво може да се дължи?

Според мен на нуждата на тялото от хранителни съставки,които се съдържат само в месото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вероятно, и аз така го почувствах. Точно след един житен режим през декември, сякаш бях докрай изстъргана отвътре. Все пак мисля, че има връзка с промяната на хранене като цяло. В Шумен съм си набавяла нужните вещества и без месо.

Или има връзка с хората от сегашното ми близко обкръжение. Ако си агне сред вълци, постоянно те нападат. Усещат го интуитивно. Ядеш месо да заприличаш на тях и да имат едно наум.

Едва ли е най-добрият начин за справяне, но има вътрешна логика и действа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Латина,моето мнение е,че човек не бива да проявява насилие върху организма си,защото това води до проблеми не само на физическо ниво,но и на психическо.Щом ти се яде месо - хапни,в това няма нищо лошо!Изпадането в крайности е опасно!Не търси причината която те е довела до желание да ядеш месо и не се чувствай виновна за това желание.Просто го удовлетвори - отговора на въпроса ти може би е скрит именно там.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Реших да пиша в тази тема, вместо да създавам нова. Струва ми се, че ще съм по темата.

Не ям месо от април тази година. Преди това периодично спирах консумацията му за около месец. И при последния такъв период просто реших да не започвам отново. До момента се чувствам много добре. Иначе режимът ми на хранене (до колкото може да се каже, че го имам) не се е променил. Килограмите ми си останаха същите, месото като цяло изобщо не ме изкушава.

Но от около месец-два изпитвам непрекъснат апетит. Не за месо. По-скоро за каквото и да е... Непрекъснато изпитвам нужда да ям нещо. Може да прозвучи малко налудничаво, но имам чувството, че стомахът ми се е разширил... Казаха ми, че е възможно да се дължи на липсата на месо в менюто ми и реших да попитам какво мислите вие. Чудех се и защо чак сега се случва това - от сезона ли?... Или има друго. Чувствам се като чревоугодник. И това ми създава повече душевен дискомфорт отколкото физически. Ако ще продължава така - ще се върна към месото.

Благодаря ви, ще се радвам да чуя мнения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,etsy!

При стресови ситуации често се случва човек да има повишен апетит - в такава ситуация ли си?

Сезонът също оказва влияние върху апетита.През есенно-зимния период организма се нуждае от повече и по-мазна храна.

Едва ли организма ти има нужда точно от месо,но мисля че изпитва дефицит от нещо,което може и да не е храна!Любов,например.:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей и от мен,

Etsy,

Ето какво мога да споделя с теб по този въпрос, но преди това да те попитам: колко точно месо ядеше преди това и беше ли месото една по-голяма част от менюто ти? Значи по отношение на това дали ти се яде повече, защото не ядеш сега месо, бих казал, че най-вероятно причината е в промяната на баланса на различните хранителни вещества в менюто ти - преди си яла месо, от което си си набавяла повече протеини, мазнини, желязо и соли. Това, от своя страна, е блокирало апетита за въглехидрати от различен тип, което включва както фруктоза, така и захари и подобни добавки. След като си спряла да ядеш месо, може би не си се опитала да си набавяш същото количество протеини, мазнини, желязо и соли, а си преминала на храни, които съдържат повече въглехидрати. При вегетарианските храни има повече, които съдържат въглехидрати и хората, които ядат месо не се сблъскват с този проблем, освен ако не си падат специално по сладкишите, например. Но много от вегетарианските храни имат повече въглехидрати, също могат да имат повече захари, а това от своя страна може да накара човек да има глад по-специално за храни, богати на въглехидрати - и от храните, които той би тръгнал да яде на пръв поглед като вегетарианец, 2 от 3 може да бъдат по-богати на въглехидрати и съответно да събуждат повече глад. И така, бих искал да те попитам какво по-скоро ти се яде - сладкиши, хляб, ориз и т.н. или например плодове, зеленчуци. Освен това, никак не е без значение дали ядеш сирене и яйца - пишеш, че си спряла месото и сигурно не си спряла другите неща. Ако имаш глад повече за храни с повече въглехидрати, бих препоръчал да промениш баланса на съставките в менюто си и да видиш какъв ефект ще има - храни с повече протеини са бобовите култури, включително соята (но генно-модифицирана аз лично я избягвам, а мисля, че има такава), сусамът (и сусамовият тахан), ядките, както споменах сиренето и яйцата - според това как се чувстваш. Имаше период, в който спрях да харесвам яйца, този период мина засега. Също, добре е да се консумират спанак, къри (заради желязото), евентуално други зеленчуци по вкус. Бих ти препоръчал също, ако ти се ядат по-специално сладкиши, да се опиташ да ги замениш с плодове или мед. Житните култури, оризът, картофите и овесът не би трябвало да са проблем, стига да са качествени. Има вероятност също така след като си спряла храните от месо да се опитваш да ядеш повече някои полуфабрикати, защото сигурно все още не си свикнала с това от къде да си набяваш най-подходящите вегетариански неща, а такива полуфабрикати съдържат някои подобрители на вкуса, които създават чувство на глад в мозъка, за да може на човек да му се струва по-вкусно яденето. Това се прави от някои фирми, защото иначе съставките на тези храни никой не би харесал без такива "подобрители", също така се е правело от някои китайски ресторанти, които уж са ги затворили. Затова с купешките неща трябва да се внимава малко. Хората, които ядат месо вместо това, може да нямат този проблем, ако не ядат и други храни, но пък месото е по-токсично.

Аз съм вегетарианец някъде от 5 години и бих казал, че ми трябваше време, докато се нагодя, но не си мисли, че ако има проблем, той задължително ще остане така. По-скоро трябва време за адаптация. В началото и на мен ми се ядеше повече, след една година дори беше обратното - можех да ям много малко, после консумирах какви ли не храни от тези, за които писах и сега горе-долу имам представа какво да консумирам, така че да нямам проблеми, но и да мога да се присъединя например в някоя компания с приятели, като в момента не консумирам повече, струва ми се, отколкото когато ядях месо - почти винаги обратното, но зависи от това какво точно ям.

Ами това е като цяло картината и това, което мога да споделя по отношение на моя опит, другите да допълнят или ти питай по-конкретно. Във всеки случай се радвам, че опитваш вегетарианския режим на хранене.

Редактирано от Florestan

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Повече ядки ( сурови и без сол) - лешници, бадеми, кашу, семки тиквени и слънчоглед, също и бобови - фасул, леща, грах ...

Бавно хранене, добро сдъвкване на храната, като мисълта е концентрирана върху чудесния вкус и удоволствието от храната.

:)

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен е възможно,да са се засилили вкусовите и обонятелните сетива и от там усещаш по-добре храната ....и започваш да испитваш глад заради "новата по-вкусна храна"

След изчистване на токсичните отпадъци от месото,организма става по-чувствителен и оссезателен :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)etsy ,искаш да споделим личен опит - ето,аз ще споделя моя.

Имам "пристъпи" на апетит когато съм нервна и напрегната.Тези "пристъпи" са особено силни вечер,когато се обострят всички възприятия и света изглежда не толкова оптимистичен както през деня.

Справям се с апетита поглъщайки плодове,зеленчуци или сурови слънчогледови семки.Понякога си позволявам и бонбонче!:)

Когато нещата около мен се нормализират,апетита ми приема нормалния си вид.

Но всички ние сме различни и универсална рецепта за това как да се справяме с повишения си апетит няма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×