Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Орлин Баев

Същността на човечността

Recommended Posts

Да си човечен! Да имаш качествата, които могат да те определят като Човек - с главно Ч ! Да те направят различен както от животните, така и от изкуствения интелект. Какво е да си човечен Човек?

Дали най-човешкото в човека е логиката, колкото и брилянтна да е. Дали това е коефицентът на рационална интелигентност, скоростта на процесиране на информацията? Или добрата и услужлива и достатъчно обемна памет? Всичко това, при това в много по-голяма степен го имат компютрите. Съвременният изкуствен интелект както е тръгнало, съвсем скоро ще се доближи до андроидите от фантастичните филми и книги. ИИ вече се учи, променя се сам в различен контекст, ноже да бъде програмиран за оцеляване и самозащита, има дори еквивалент на метакогниция, самосъзнание - изследване и наблюдение на собствените познавателни процеси... Е, няма емоции, но и те могат да му бъдат програмирани - имитирани.

А дали човешкото в човека са страстите - гнева, страха, ревността, завистта, агресията, похотта. Или дори техните сублимирани вътрепсихично и в социалното общуване еквиваленти - спортната бизнес агресия, кариерна страст, сервилното нагаждане, собственическото отношение към половинката, съчетаното с интелект хитро прецакване на другарчето по бизнес, силовото контролиране на брата чрез икономически, политически и физически механизми, любовта към половинката (и само към нея). Та дори и любовта към познанието, вложена в научен рисърч. Това ли е човешкото в човека? Всички тези страсти са притежание и на по-малките ни братя - животните! тяхната социално - психична сублимация ги представя в пофин вид, но естеството им е същото. Дори страстта към познание може да се разглежда като сублимация на нагона за оцеляване преминаващ през филтъра на интелекта. Дори майчината любов, тази жертвеноотдадена преданост - дори и тя е присъща в животинското "царство". присъща му е предаността, прощаването, отдаването, радостта, дори нежността.

Може би, за да дефинираме Човешкото, по-добрият подход е да помислим какво освен интелекта и чувствата е присъщо на човека. Защото интуитивно коректният развой на темата би бил, че един силен и здрав разум е част от Човека, а една чиста и безусловна обич - също. Макар че животните имат тази обич също, а ИИ има разум по-силен от човешкия. Ако се отплеснем в религиозни вярвания, бихме казали, че човешката душа и дух са истински човешкото в нас. Това за съжаление са само хипотетични параметри на възможностите ни, не и научни, не и обективно познаваеми не само от науката, но и на индивидуално ниво. Защото едно радостно чувство или любовно сливане перфектно могат да бъдат проследени чрез съвременните невронаучни и биохимични изследвания, а субективното душевно преживяване да бъде отнесено към фино удоволствената перцепция на мозъка ни. Но какво - какво е човешкото в Човека?

За мен това е една свързаност с Живота и Вселената, една вътрешна връзка със сърцето на нещата и вечните закони на този живот, записани в самата му тъкан. Една отговорност към собствения и на по-малките ни братя живот (животните и растенията например). Отговорност към планетата ни и ролята ни на жители на Космоса. Човешка е жертвата в името на идеал, принцип, живот. Човешко е търсенето на смисъл отвъд оцеляването и осигуряването. Човешка е съзнателната доброта! Човешка е прошката!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата е доста сложна. Ще опитам да насоча вниманието в определена посока с една доста абстрактна аналогия, която за мнозина може да се стори не по темата. Представете си примерно червения цвят с една част от неговите нюанси. Да предположим, че това е животинското съзнание. Сега си представете, че добавим и жълт цвят. Тогава освен възможните червени нюанси добавяме нови, както и всички възможни комбинации между двете на които животните като цяло са неспособни. Може да се направи аналогия между грубите нюанси на червеното и астралния план (по-фините нюанси на червеното ще се открият на будхичния план или този на духовните чувства), както и между жълтото и висшия ум, който е част от човешката душа. Зеленото може да се уподоби на нисшия ум или на нисшето его, където чистия ум и астрала не могат да бъдат разделени. Сега не искам да правите извода, че животните нямат душа, но тя не може да действа директно тъй като менталното тяло при животните отсъства или го има, но е слаборазвито при най-висшите бозайници, и продължава да се развива през цялата продължителност на човешката еволюция. Цветовете съм ги подбрал случайно. Може да се добави и трети цвят изразяващ духовната воля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъй като снощи преглеждах тази беседа смятам, че един цитат от нея ще е намясто. Трудно ни е да определяме себе си, трудно е да се вгледаме в себе си. Много по-лесно е да се огледаме в другите. Но все пак у нас, вътре има стремеж към доброто, той ни е заложен. Ако го събудим и с вяра тръгнем към доброто, няма начин някой ден де сме достойни да се наречем Човеци.

Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: „Ето човекът!“ (Ев. Йоан 19:5)

Под думата „човек“ или „человек“ на български език се разбира същество, което живее цял век; обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, „човек“ има друго значение – значи: Исус, Човекът, Който иде на земята, Братът на страдащите. Какво трябва да разбираме под тези думи? Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас: „Ето човекът“? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: „Какво дири тук богатството?“ – Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива силата; последната пък внася топлина и светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до знанието – то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим?“ – Посейте едно житно зърно, и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как?“ – Турете влага, и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока – към слънцето – изворът на живота. И ние, като житното зърно, трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до слънцето? А аз искам да намеря Бога“. – Тебе не ти е необходимо да знаеш де е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно, и след това ще дойде процесът на растенето, знанието, а когато завържем плод, това вече е добродетелта.

Аз ще ви приведа едно сравнение. Задава се вечер отдалеч човек с малка свещ, аз ви казвам: „Ето човекът, който ви носи светлина“; вие обаче виждате свещта, не виждате човека, него ще видите – кога? – когато изгрее слънцето. Търсете сами тая светлина, която носи Човекът, – тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите. Така трябва да схващате въпроса. Да ви дам едно друго, по-ясно сравнение. Допуснете, че ви въвеждам в една богата, но тъмна приемна, и ви казвам: „Това е една стая с чудни украшения, с грамадни богатства, там в онзи ъгъл има това, в другия – туй и туй“. – „Може, ама кой знае, не виждам нищо“, възразявате. Внеса ли малка свещ, тогаз близките предмети почват да се очертават; внеса ли още една, предметите по-ясно се очертават; като се увеличат свещите, стаята постепенно все повече и повече се осветява; като светне електрическата лампа, предметите стават ясни, а като дойде дневната светлина, всичко се вижда. Светът е като тая стая, и всеки от нас трябва да бъде светоносец, да носи по една свещ, и като влезем всички със своите свещи и ги турим една до друга и така увеличим светлината, ще видим много. Вашите мозъци – това са свещи.

Из Ето Човекът-Беседа, държана на 16 март 1914 г. в София.

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата още в уводния си пост е изгубила връзка с психологията. Тук се набляга на морално или философското светоусещане.

Но ако се опитаме да спазим идеята за човечността и психологията, мисля че ще е хубаво Орлин да разясни на съфорумците, как се ражда човек, когато е разпънат на кръст, между примитивната подчинена функция и доминиращата нагласа на Аз-а, осъществяващ природата на главна функция? Какви са дилемите на екстраверта, който трябва да се изяви по един интровертен начин и обратното?

Мисля че ако се засегнат тези теми, ще се разбере как се оголва човек, което води след себе си така наречената човечност, колкото и абстрактно да е това понятие. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Психологията е богата наука. Може би най-добре човечността може да бъде почуствана, усетена, осмислена и интуирана през призмата на трансперсоналната психология. Вендор, ако имаш добронамереното желание, би ли оголил човечността?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но какво - какво е човешкото в Човека?

Този въпрос изключва трансперсоналността.

А що се отнася до човешкото, то се ражда в страданието, в разпъваното между противоположностите. К. Г. Юнг го е описал и мисля че всеки с претенции за познание в психологията би го обяснил по - добре от мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъй като снощи преглеждах тази беседа смятам, че един цитат от нея ще е намясто. Трудно ни е да определяме себе си, трудно е да се вгледаме в себе си. Много по-лесно е да се огледаме в другите. Но все пак у нас, вътре има стремеж към доброто, той ни е заложен. Ако го събудим и с вяра тръгнем към доброто, няма начин някой ден де сме достойни да се наречем Човеци.

Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: „Ето човекът!“ (Ев. Йоан 19:5)

Под думата „човек“ или „человек“ на български език се разбира същество, което живее цял век; обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, „човек“ има друго значение – значи: Исус, Човекът, Който иде на земята, Братът на страдащите. Какво трябва да разбираме под тези думи? Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас: „Ето човекът“? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: „Какво дири тук богатството?“ – Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива силата; последната пък внася топлина и светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до знанието – то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим?“ – Посейте едно житно зърно, и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как?“ – Турете влага, и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока – към слънцето – изворът на живота. И ние, като житното зърно, трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до слънцето? А аз искам да намеря Бога“. – Тебе не ти е необходимо да знаеш де е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно, и след това ще дойде процесът на растенето, знанието, а когато завържем плод, това вече е добродетелта.

Аз ще ви приведа едно сравнение. Задава се вечер отдалеч човек с малка свещ, аз ви казвам: „Ето човекът, който ви носи светлина“; вие обаче виждате свещта, не виждате човека, него ще видите – кога? – когато изгрее слънцето. Търсете сами тая светлина, която носи Човекът, – тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите. Така трябва да схващате въпроса. Да ви дам едно друго, по-ясно сравнение. Допуснете, че ви въвеждам в една богата, но тъмна приемна, и ви казвам: „Това е една стая с чудни украшения, с грамадни богатства, там в онзи ъгъл има това, в другия – туй и туй“. – „Може, ама кой знае, не виждам нищо“, възразявате. Внеса ли малка свещ, тогаз близките предмети почват да се очертават; внеса ли още една, предметите по-ясно се очертават; като се увеличат свещите, стаята постепенно все повече и повече се осветява; като светне електрическата лампа, предметите стават ясни, а като дойде дневната светлина, всичко се вижда. Светът е като тая стая, и всеки от нас трябва да бъде светоносец, да носи по една свещ, и като влезем всички със своите свещи и ги турим една до друга и така увеличим светлината, ще видим много. Вашите мозъци – това са свещи.

Из Ето Човекът-Беседа, държана на 16 март 1914 г. в София.

В подкрепа на това становище, тъй като наистина нашият Път има цел и той е добродетелта, искам да поясня, че виждам човещината преди всичко, изявена в една социална зрялост; в умението на човека да общува право , по правилния начин със себеподобните си (и с други форми на живот също, но нека да сложим сега акцента на общуване тук - със себеподобните; с другите човеци).

Има ли право и кога - човек да общува от позицията на силата? Безспорно да, но тази възможност, в нормалните общества, е силно редуцирана и касае само някои патологични случаи, които не са предмет на изследване в ежедневието ни, защото касаят доказана вина от специален орган, като на човека е дадено правото да се защити и след като органът се е убедил, че виновният е запознат с простъпката си и е дееспособен. Останалото е произвол и никакви съображения не могат да бъдат валидни тук; човещината е погазена тотално...

Надживели общуването от позиция на силата в ежедневието си и възприели Христос, като своя Правда, християните общуват от позицията на братската любов и зачитането на другия, в степен, в която зачитат и себе си. Християнинът постъпва с другия така, както би желал да се постъпва със самия него... Това за него е мярката на човещината: " Правете на другите това, което бихте искали на вас да се прави" - това е нормата, смислово.

Човещината на християнина се изразява по един практичен начин така, че той вижда Бога в брата си и се е отказал, в себе си - да го съди, защото знае, че брат му е чужд слуга и има кой него да го съди, ако нещо е сгрешил. Това е изразът на вярата му... Човещината на християнина се изразява също и в това, че той се грижи само за своите вътрешни морални нужди, а не се занимава външно - да оправя света, защото априори знае, че светът външно е подреден...Ето два цитата, в подкрепа на тази идея:

Римляни 2:1

"Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото"

Филипяни 2:3

"Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си."

Имам такъв въпрос - има ли разлика между човечност и човещина и ако - да, в какво седи тя , смислово? Как го усещате със сърцето си?space.gifspace.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да си човечен! Да имаш качествата, които могат да те определят като Човек - с главно Ч ! Да те направят различен както от животните, така и от изкуствения интелект. Какво е да си човечен Човек?

Дали най-човешкото в човека е логиката, колкото и брилянтна да е. Дали това е коефицентът на рационална интелигентност, скоростта на процесиране на информацията?

Отговора на всички тези въпреси се корени в осъзнаването на нашата истинска вечна същност. Когато разберем коя е тя и какво сме ние, тогава можем да отговорим на въпроса какви качества трябва да развием за да осъществим себе си. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но какво - какво е човешкото в Човека?

Този въпрос изключва трансперсоналността.

А що се отнася до човешкото, то се ражда в страданието, в разпъваното между противоположностите. К. Г. Юнг го е описал и мисля че всеки с претенции за познание в психологията би го обяснил по - добре от мен.

А може би истински човешкото е в това надличностно. :)

Юнг е готин - и все пак психологията не е само Юнгианство. Аз нямам претенции за познаване на писанията на Юнг добре. Наистина бих се радвал да ни разкажеш неговото виждане за човещината.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човек навлезе в надличностното, ще попадне в света на несъзнаваното, в капаните на архетипа. Тогава всяка човешка характеристика е заличена, вече не говорим за личност. Това поставя въпроса за азовото ядро, важността на еговия комплекс. Трябва да сме съпили здраво в себе си, ако се оставим на надличностно влияние в добрия случай диагнозата ще е шизофрения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това несъзнавано обаче може да стане и съзнавано, при стабилно его. Диагнозата може да е шизофрения при нестабилно такова, но и просто разширяване на съзнанието. Далеч не всеки човек докоснал се до трансперсоналното развива налудности и халюцинации и загубва здравия си разум.

Въпреки, че в последните години съм в средите на експерименталната - когнитивна психология, специално по отношение на човешкото в човека тя просто няма какво да каже.

Юнг определено има и съм сигурен, че неговата гледна точка е интересна. Сподели моля те за разпъването на аза между психофункциите - ако обичаш! Ще е интересно на всички!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен най-великият психолог на всички времена е ... Христос. Възхищавала съм се на дълбочината на проникновението му в дълбините на човешката психика, на интегралността му... Освен всичко това, той по изумителен за психолог и психотерапевт начин е успял да въздейства на хората около себе си - и то не само на съвременниците си!

Ако някой съвременен психолог се заеме със задачата да "препрочете" евангелието, мисля, че ще се получи трактат по психология на човечността.

Да започнем с основните заповеди:

„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила."

Основните характеристики на човешкото са определени със зашеметяваща точност.

Да възлюбиш ближния си, като себе си.

Каква по-добра характеристика на човечността, проявена в общуването?

Синхроничност ли е или нещо друго... Миналата вечер работих по качването на "Двете заповеди"... на друг велик психолог - Учителя.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, мили хора!

Промених заглавието на темата от "Психология на човечността" в "Същността на човечността". Наистина, въпреки името на подраздела рядко се включват психолози или поне изкушени от някой клон или автор в тази наука. Затова чувствайте се свободни за всякакви мнения ! Ще се радвам все пак ако Вендор реши по-детайлно да опише това, което загатна в горните си мнения.

Донка, така е! Учителят Беинса Дуно или еврейският проповедник отпреди 2000 год., както и въобще великите личности, свързани с Братството на светлината - от тях именно можем да сверим човечните си сърдечни часовници!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човечността може да се обобщи с едно правило: Не прави на другите това, което не искаш да сторят на тебе самия. Също източното правило за ненавреждане (ахимса) – пряко или косвено, с мисъл, желание, думи или действия. Човечността може да се отличи с едно качество – съчувствие (и в радостта, и в страданията) към всяко живо същество и най-вече душата, която се стреми да се прояви чрез него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В предишното си мнение нямах време да обясня на съвременен език какво точно (според личното ми разбиране, с което не ангажирам никого) внушава първата заповед на Христос:

„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила."

- "Да възлюбиш" - първата отличителна черта на човечността (човешкото) е свободната воля - което означава, че човекът е дарен с умението да генерира и управлява съзнателно емоциите и мисленето си и със свободата да избира кои от тях да превърне в поведение. Всичко това е свързано с влиянието на околната среда, но не е зависимо от нея. Или според понятията на Курт Левин - човекът разполага със собствено психично поле, което е в състояние да осъзнава и управлява.

- "Господа" - човекът притежава умението, дарбата да мисли абстрактно

- "твоего" - човекът е развит до степен да осъзнае, че психичното поле на отделните хора са различни и всяко носи личната характеристика на своя център - т.е. "моят" и "твоят" Господ са различни и аз ще следвам личното си абстракция, другият своята лична - всеки от нас е свободен да има своята идея зяа Господ и да го възлюби по своя личен начин... което означава, че аз приемам факта - "моят" Господ е различен от "твоя" Господ изначално...

- "с всичкото си сърце" - човекът може да осъзнава и контролира емоциите си - да ги идентифицира, но и да ги обединява и трансформира една в друга съзнателно....

и т. н.

Съжалявам, че не разполагам с достатъчно време да продължа , но мисля, че идеята ми стана приблизително ясна...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човекът се ражда в противоречието и то не с друг, а със собствената си природа.

Нека започнем от самото начало, като отбележим бинарното разделение на личността, разграничаването на екстраверт и интроверт. Тази типология се обославя от отношението на човек към обекта и преживяването, което той поражда в индивида. Интроверта пречупва заобикалящата среда през призмата на един вътрешен свят, без да има активно взаимоотношение с обекта, това важи с пълна сила и за екстраверта, но посоката на контакт е противопложна.

Като типични представители на тази типология мога да посоча ранните мислители на християнството, Тертулиян и Ориген. Тертулиан е типичен представител на интровертния тип, докато ориген е с тотално екстравертна същност, което личи от подхода към християнството, като обек. За да се направи преход към функционалната структира на личността, ще отбележа само че Тертулиан жертва интелекта на предшестващите го гностици, за да развие чувствената функция, която дава огъня в словото му, докато Ориген, буквално се кастрира, за да премахне сексуалността, да унищожи чувството. Така Ориген успява да втъче интелекта в лоното на църквата. Но и двамата представят крайни случаи. Те се лишават от подчинената функция, за да развият главната, стават едностранчиви и в последствие са убити. Премахвайки това което пречи на доминиращата нагласа, те се лишават от възможността да опознаят и "другата страна". В един момент доминиращата функция изчерпва възможностите си за развитие, става стерилна и закостеняла, тогава тя трябва да даде възможност на подчинената да се изяви, за да вдъхне живот на една нова структура.

Като пример за това "разпъване" може да вземем един интовертен поет, влюбен в идеята за жената - муза, който е проециран върху реална жена. Той е влюбен в образа, идеята, но не си позволява желанието да се прояви в действие, за да не разруши идеала. Интоверта трябва да предприеме един екстравертен подход, което не е толкова лесно колкто звучи :) .

Редактирано от Вендор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човек навлезе в надличностното, ще попадне в света на несъзнаваното, в капаните на архетипа. Тогава всяка човешка характеристика е заличена, вече не говорим за личност. Това поставя въпроса за азовото ядро, важността на еговия комплекс. Трябва да сме съпили здраво в себе си, ако се оставим на надличностно влияние в добрия случай диагнозата ще е шизофрения.

Именно Неосъзнаваното/Настояще/ е баланса между Подзъзнание/Минало/ и Свръхсъзнание/Бъдеще/. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ама такова готино разминаване в понятията и представите имаме...

Дискусията просто губи смисъл...

Все едно са пуснати няколко радиостанции и всяка си пее нейната песен...

Именно Неосъзнаваното/Настояще/ е баланса между Подзъзнание/Минало/ и Свръхсъзнание/Бъдеще/.

Изумително! Къде е тогава Съзнанието?!

С най-голямото ми уважение, и аз страдам от купища заблуди.

Дори е възможно да сте прави, но някак ми се губи основен елемент от пъзела. Къде се скри?

А за човечността забравихме...

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен се е получила много интересна мозайка от представите ни за човешкото, за човечността - а не е ли точно това човечността! Мозайката, в която парченцата се допълват точно защото са различни... Но какво тогава ни отличава от всичко останало въ вселената, което също е мозайка от такива различни парченца?

Мисля, че Латина назова ключовата дума - в съзнанието. Човекът не просто има съзнание - всичко около нас го има... Човечността според мен се състои в това, че ние осъзнаваме своето място в мозайката и имаме свободата да избираме дали да сме в хармония или не.

... „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила."

...

Интересно ми беше да разсъждавам нататък...

"с всичката си душа" - човечността се проявява в осъзнаването на душата като основната движеща сила на човека - това, което не се променя и не се разпада, но еволюира... това, което е над и зад ролите на аза... когато човекът осъзнае, че другите до него са души също такива като него самия, не ролите, в които се проявяваме... става човечен.

"с всичкия си ум" - умът ни е опасният дар - той е най-важният за еволюцията на душата ни, за самовъзпитанието... човечността се проявява в умението да се осъзнава силата и да се владее ума по начина, посочен от Христос - хармонично, целият да възлюби Бога... т.е. да осъзнае Върховенството и да се учи.....

" с всичката си сила" - човечността се проявява в умението да се осъзнава и контролира енергията, с която разполагаме - тя ни е дарена от Бог , за да изпълним Неговата воля, не желанията на ума...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изумително! Къде е тогава Съзнанието?!

С най-голямото ми уважение, и аз страдам от купища заблуди.

Дори е възможно да сте прави, но някак ми се губи основен елемент от пъзела. Къде се скри?

Съзнанието е нашия Наблюдател. Ето какво казват учените относно Наблюдателя:

"Ние знаем как взаимодейства наблюдателят

от гледна точка на квантовата физика...

но не знаем Кой или Какво

представлява този Наблюдател.

Това не означава, че не сме търсили отговор.

Търсили сме го.

Проучили сме какво става в главите ни.

изследвали сме най-внимателно цялото тяло...

с цел да открием нещо, наречено "Наблюдател".

И установихме, че "няма никой вкъщи".

Няма никой в нашия мозък.

Няма никой в ключовите дялове на мозъка.

Няма никой в подкорието, нито в

лимбичните дялове на мозъка.

Не намерихме никой, който

да бъде наречен "Наблюдател".

cool.gif

И въпреки това, ние всички се изживяваме

като нещо, което наричаме "наблюдател"...

ние наблюдаваме света около нас.

Тогава кой е наблюдателят...

и кое е толкова сложно за разбиране...

в този странен, невероятен свят...

съставен от квантови частици,

които си взаимодействат?

Те ли са Наблюдателят?

В моя научен модел наблюдател е Духът...

който е облечен в четирислойния костюм

на биологичното тяло.

Това е като духа в машината.

Съзнанието е това, което кара колата...

и то наблюдава околния пейзаж.

Четирите слоя на биологичния ни костюм

имат всевъзможни сетивни системи...

с които улавят проявленията

на околния свят.

Наблюдателя е Духът-Атма и се намира в нашето сърце.

Ето и целия филм.

http://www.youtube.com/watch?v=-Nkq_QQsim4&feature=channel

Това е част 1 от 8. Останалите части са от дясно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Събуждайки се за човешка физическа еволюция, духът пристъпва към нова задача, към развитие на разума, като за целта духът влиза в съчетание с манаса, който в зачатъчно състояние, разбира се, все още не може да ръководи човека, и такъв човек-животно дълго време следва своите импулси или инстинкти, или нисшия аспект на манаса. Минават неизброимо дълги векове или еони, докато висшите или по-високите способности на манаса започнат да се проявяват и така да създават истинския човек, или венеца на този проявен Космос.

"Писма на Елена Рьорих";том1;изд.Славена;гр.Варна;2002г.

Човешкото самосъзнание е това, което ни отличава от животните, според мен. Но ние бихме могли да се научим от тях на други неща, които сме позабравили с времето, следвайки пътя на развитие на ума. Забравили сме за сърцето си. Или, може би по-точно би било да се каже, че е време да помислим и за него. Да развием онази човешка любов, която повече прилича на божествената и която се изразява с Христовия завет:"Обичай ближния като себе си!" :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина чудесни многопосочни отговори.

Вендор, а това "разпъване" само между екстраверсията и интроверсията ли го има според Юнг или между четирите функции също?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да си човечен! Да имаш качествата, които могат да те определят като Човек - с главно Ч ! Да те направят различен както от животните, така и от изкуствения интелект. Какво е да си човечен Човек?

Дали най-човешкото в човека е логиката, колкото и брилянтна да е. Дали това е коефицентът на рационална интелигентност, скоростта на процесиране на информацията? Или добрата и услужлива и достатъчно обемна памет?

Менталната интелигентност е нещо наистина необходимо, но не е достатъчно, според нашата вяра; ние сме християни...

Нашият Господ ни е оставил Завета на Любовта и Братството... В тази връзка , бих поставила високата емоционална интелигентност (съчетана с високата ментална интелигентност), като белег за социална зрялост... Емоционално интелигентният човек - най-простичко казано - щади емоциите на другите; т.е. - знае как правилно да общува и има здрава, истинна и правдива, обуславяща това, основа ...

От тук - според мен, същността на човещината седи в емпатията...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: Мисля, че ако не е осъзната и приложена първата заповед: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.

То втората - "Обичай ближния като себе си!" - би загубила своята роля и смисъл за човечността. Обичта към ближния минава през любовта към Бог. Любовта към себе си, също. Обратното спред мен е зависимост или твърде голяма доза субективност...

И мислех си от опит - не винаги този, който изглежда човечен и благ, действително е такъв и не винаги който изглежда не-човечен наистина е такъв - по плодовете на постъпките им могат да се познаят и по вътрешния смисъл на това, което правят, по мислите и сърцата им - не само по думите и лицата и нарочната човечност...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен най-човешкото качество е стремежа към абсолютното съвършенство. "ЧОВЕКА" се стреми към съвършенството на Бога, съзнавайки че Той е абсолюта, докато "човечеца" към издигането на соственото си "аз". Простичко ... амаааа ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×