Креми (късметче) Добавено Юни 4, 2009 Доклад Share Добавено Юни 4, 2009 (edited) Може да пробваме в следващия живот аз да съм ти дъщеря, за да видим как ще е.... Каквото ни е писано. Но нека първо да изчерпим възможностите в този живот, а в него не съм на възраст да ти бъда майка. Пък и понякога децата са по-зрели от родителите, така че роднинската връзка е условно нещо. Във всеки случай за мен е радост да общуваме. Редактирано Юни 4, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 4, 2009 Доклад Share Добавено Юни 4, 2009 Имах предвид по-скоро самозаблудите. Аз не познавам майка, която да не се меси. Въпросът е просто в степента на месенето. Такава ни е природата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 (edited) Криво ми е..., Просто ми е криво... Ах тази крива нива с тези прави кьошета . В кривото има нещо красиво. Лошото чувство е също учител, за мен то е като един строг професор, който казва - "Ако ме проучиш добре и се опиташ да разбереш какво искам да ти кажа, душата ти ще получи ценен урок и ще увеличи своето богатство." А за мен няма по- големи богатства от съкровищата скрити в душата... П.П. Красиво ми е... Просто ми е красиво... Редактирано Юни 5, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 (edited) Ами правото кроше е страхотен изправител на кривини. И нали знаеш, на сладкиша като му бръкнеш с клечката, тогава се разбира да ли е опечен наистина. Пак е едно такова право движение. Археолозите пък правят сондажи, за да видят има ли смисъл да се копае. Смешното е, че на немски за сондаж използват същата дума както и за "ухапване". Интересно нещо е животът. П.П. Брей, кьоше съм прочела като кроше. Както и да е. Така ще го оставя. Редактирано Юни 5, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 Щом така си го прочела имало е защо. Значи това е пътят по който ще се изправиш, добро е значи Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 10, 2009 Доклад Share Добавено Юни 10, 2009 Днес беше прекрасен ден и по принцип рядко ми е криво. Но много е лошо когато се работи за човек на който постоянно му е криво и е доволен само когато на някой друг му е по-криво от колкото на него. И когато дълго време няма такъв в обкръжението му той прави всичко възможно на някой да му стане криво. Търси постоянно нещо за което да се възмути и да се ядоса т.е. да му докривее. Смее се с глас на кривото на другите и на проблемите им, но никога (вече две години работя за такъв човек)до сега не съм чула да се е зарадвал заради някого или със някого. КАК СЕ ЖИВЕЕ ТАКА???? Днес ми стана криво, че трябваше да прекарам поредния си осемчасов работен ден с човек на който му беше изключетелно криво.Всичките ми защитни сили рухват понякога, колкото и да се старая често пропускам пробиви в емоцията си. Много ми е тъжно, че утре отново трябва да отида на работното си място където вместо добро утро и усмивка те посрещата със сумтене и мълчание, защото на някого му е МНОГО криво. А ние работим с цветя, с бъдещи семейни двойки, с хора на които им предстоят щастливи събития и вместо да уловим красотата в емоцията, всички мълчим и се съобразяваме с кривото на един нещастен човек. Нека се обичаме малко повече и се радваме на живота, защото е твърде красив и твърде кратък, за да го пропиляваме в кривотия. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mesechko Добавено Януари 19, 2011 Доклад Share Добавено Януари 19, 2011 Напоследък все така ми е криво , крия се от хората , дори се опитвам да се крия от себе си доколко успявам незнам но става все по-лошо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Февруари 2, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2011 Харесва ми мнението ти didi_ts, споделяш за своето усещане в колективите.Различни са местата, в които работех през годините.Кариерата си започнах на 18 със завършване на средното си образование.Бяхме четирима колеги, но въпреки това се усещаше сплотеност, контактувахме с лекота.Бяхме отворени едни към други.Имахме си наши прекрасни моменти.Това е през1989 г.След това демокрацията направи хората все по- несигурни, отношенията се променяха.Фирмите предлагат възможност за заетост, но технически изпълняваме своите задължения.Попадах на един колектив през 2007 където отношенията бяха като в условията преди1989.Всичко е до въпрос на нагласа на човека, как ще креативира в отношенията с околните.Може би в колектива трябва да се чувстваме единни, въпреки диференциране на отговорностите, задачите.Например наблюдавах в еднин колектив, където работех, че всеки имаше някаква своя философия , тайна как да се върне добрата атмосфера.Една колежка обичаше да черпи с кафе, друга да почисти офиса, трета да се заеме с купуване на храна на обяд.След това се нареждаха и служебните ни задължения в стремеж да се отменим една друга. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Февруари 6, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2011 Смее се с глас на кривото на другите и на проблемите им, но никога (вече две години работя за такъв човек)до сега не съм чула да се е зарадвал заради някого или със някого. КАК СЕ ЖИВЕЕ ТАКА???? didi_ts,аз всеки ден от много години насам си задавам същия въпрос... Явно някои хора така са възпитани,че дори житейските уроци не могат да ги превъзпитат? Аз не желая да ми е криво заради чуждите кривици,но това е трудно осъществимо.Поне при мен... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Март 4, 2011 Доклад Share Добавено Март 4, 2011 и на мене ми е криво...откакто водя съзнателен живот....не знам защо, но почти нищо не може да ме зарадва непрекъснато търся себе си и не мога да се намеря...имам свестен мъж, две дечица, ще кажете какво толкова още искаш еми и аз не знам.....но не мога да се отърва от чувството, че това не е моя живот, не са моите места и роднини, че сънувам...и когато се събудя, ще съм на мястото си, там, където трябва.....но така и не се събуждам а дните си минават...в търсене Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 4, 2011 Доклад Share Добавено Март 4, 2011 Мммм, много познато. Почти същото усещане имам и аз. Обаче ... що пък да не ни минават дните в търсене? По-смислено ли щяха да минават, ако просто се суетяхме само около работа, мъж, дечица, домакинство ...? И аз се чувствах леко (да не кажа доста ) странно - в смисъл, че не се радвам и не страдам за това, за което болшинството хора около мен, въобще силните емоции доста постихнаха, което е необичайно за мен. Ама като свикне човек, установява, че се е сдобил с други неща, които ежедневната суматоха е заглушавала преди. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kashmir Добавено Март 4, 2011 Доклад Share Добавено Март 4, 2011 и на мене ми е криво...откакто водя съзнателен живот....не знам защо, но почти нищо не може да ме зарадва непрекъснато търся себе си и не мога да се намеря...имам свестен мъж, две дечица, ще кажете какво толкова още искаш еми и аз не знам.....но не мога да се отърва от чувството, че това не е моя живот, не са моите места и роднини, че сънувам...и когато се събудя, ще съм на мястото си, там, където трябва.....но така и не се събуждам а дните си минават...в търсене Съзнателния избор за водене на съзнателен живот - не е ли това начало на осъзнаването на личните дискомфорти? Нещо като страничните действия на лекарствата... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.