Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Търсач

Как живеят вашите деца?

Recommended Posts

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.

Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.

Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.

Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.

Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.

Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.

Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.

Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.

Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.

Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.

Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.

Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.

Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.

Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.

Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.

Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.

Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа. :3d_015:

~Дороти Л. Нолт~

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, чудесни препоръки! :thumbsup2:

Но ако трябва да отговоря на въпроса - ами не живеят така моите деца. Хубаво би било, но нито аз, нито баща им сме толкова идеални, че да успяваме 24 часа, 7 дни в седмицата и 365 дни в годината да се държим по такъв перфектен начин към тях. За съжаление.

То по-скоро възрастните е добре да се попроменим и тогава това към децата (пък и към другите възрастни) ще стане от само себе си. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup:

Oтново се сещам, че децата ми са възпитани с известни разлики и са живяли в известна степен при различни условия, защото са с разлика 7 години. Възпитавали сме ги все ние с мъжа ми, от един пол са.

Което поставя въпроса - кога сме готови да сме успешни родители.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Аметист

Много идеално звучат предположенията, белязани с "ако" от първия пост в темата. Това си е наръчник за отглеждане на светци. Нека предложа малко по-друг ъгъл.

Ако децата живеят съвършен, безоблачен живот, те ще станат безжизнени сенки на един идеал. Няма нищо по-възпитателно и повдигащо, нищо по-каляващо духа от премеждията и пречките. Дори за децата. Действителността ни предлага да се уверим в това нагледно. Всяко едно дете се отглежда в различна обстановка и често сблъсъка на две такива различни, например, нехармонични съседски обстановки дават своя принос за порастването. Да не забравяме, че Доброто и Злото са две сили, с които творчески си служи Бог. Децата не могат да растат пълноценно и здравословно, ако са предпазвани да не познават противоположностите, ако не се разплачат, не преживеят предателството, не паднат, не се сбият, ако не се засрамят и пр., и пр.. Целта на родителите трябва да бъде, да помогнат единствено за извеждането на уникалната индивидуалност от детското същество, а не да гонят небесни настроения в земна среда. Раят в човека не се постига с цената на премахнатата противоположност. Децата само идват чрез нас и дори да хвърлим всичките си сили, за да ги предпазим от двуполюсния свят, това ще е за кратко, защото след някоя друга година животът ще ги посрещне с нетърпеливото си опровержение. Децата ни трябва да познават действителността и да открият собствената си златна среда.

Аз мисля,че който живее прекалено спокойно може само да проспи хармонията.

Как да сме успешни родители - няма такава рецепта - това е личен творчески акт.:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много идеално звучат предположенията, белязани с "ако" от първия пост в темата. Това си е наръчник за отглеждане на светци. ...

С това в никакъв случай не мога да се съглася. В посочените препоръки не виждам нищо излишно и нищо, което е кой знае колко трудно да се приложи. Не виждам с какво цитираните правила пречат на децата да се научат сами да се справят с препятствията в живота си. Тъкмо напротив. Вярно е, че препятствията правят човек по-силен, но човек сам си привлича препятствията към себе си когато е готов да ги преодолее. От родителите не се очаква да създават препятствия на децата си, нито да остават неутрални в ситуации в които могат да им помогнат с личен пример, с насърчение, успокояване, съвет или друг подходящ начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Децата идват да ни учат и пречистват защото те са в Царството Божие:

Матея 18:3. и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;

4. и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;

5. и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема;

6. а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.

7. Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.

8. Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний;

9. и ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена.

10. Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Търсач, и аз искам да ти благодаря - за хубавата тема, за добре подбраните сентенции, към които, ако успеем да се придържаме, бихме създали здрави и устойчиви психически и душевно личности, способни да запазват спокойствие в мигове на напрежение, силни хора, които да отстояват истината и мъдростта, да живеят в мир и любов и в такава среда да отглеждат своето потомство. Свидетели сме,че такива личности-деца има, но обикновено се възхищаваме от тях без да се замислим, че освен генетичните им заложби, до тях винаги има и някой (или някои), който неотлъчно е бдял за възпитаването в приятелство,честност, истина, почтеност, спокойствие, толерантност, благородство... Не казвам,че е лесна задача, но не мисля, че е невъзможна. И, като един родител, допуснал много грешки, искам да кажа на всички, че колкото и несъвършени да сме, децата искат да ни разберат повече от който и да е друг. Те ценят искреността ни, признанието за собствените ни грешки, молбата за прошка, която отправяме, когато се осъзнаем сгрешили или просто извинение... Това е и от което те биха се научили, това ще ги възпита най-добре. Разбирането на проблемите им и заемането на определена позиция от тяхна, но и от наша гледна точка, без красноречивия жест на "пръста", отстояването на тази позиция с тиха, но твърда позиция. Сега, повече от всякога ме вълнува как живее дъщеря ми, защото е на прага на своята самостоятелност, вероятно на отлитането й от майчиното гнездо, но се опитвам да не я притискам с излишни въпроси. Сега, по-ясно от всякога виждам собствените си грешки в нейното поведение и се опитвам да не изразявам възмущение, за да не създам в нея чувство,че не я харесвам или обичам. Използвам всеки удобен случай,за да засвидетелствам любовта си, без значение дали тя прави това, което на мен би ми се искало да прави. Подкрепям я и й помагам, когато и с каквото мога в реализирането на инетересни за нея неща. Копнея за това един ден да я видя спокойна, щастлива, почтена, благородна, хармонична, силна... така както това е според Божествените закони, а не човешките. Тепърва ще разбирам още за това как е живяла тя през тези години, но най-доброто, което мисля, че бих могла

да направя за нея е просто да бъда честна и открита за всички недомлъвки, за всяка несправедливост...

Просто ми се споделяше... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато си мислиш, че не те гледам

Децата ни са доста умни и е добре да имаме доверие в тях. Да разговаряме за всичко, което ги интересува. Да сме и приятели, освен родители. Да успеем да им покажем, кое е добро и кое лошо и да им помагаме да намират себе си. :harhar: И най-вече да не забравяме, че и ние сме били деца...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как живее моето дете?Едва ли точно аз имам обективния поглед над това.Мога да кажа как съм живяла аз.И бих искала да споделя,че моите родители в голяма част от случаите ми спестяваха несправедливостите,лошите неща на живота и т. н.Научиха ме на справедливост,честност, откритост,състрадателност.И мога да ви кажа,че това на 90% ми е било пречка в живота отколкото да ми е помагало.Когато се сблъсках с реалността аз се оказах неподготвена,не знаех как да реагирам на "елементарни" за живота ситуации.Оказах се в известен смисъл аутсайдер за много неща.Не си позволявах да използвам дори привилегиите които имах,камоли да се възползвам от каквито и да е ситуации и хора за своя изгода.Беше ми трудно.Тогава човек се налага да избира. Приспособяваш се или не.Та дори и човека решил да няма мнение е решил нещо.В мен някои неща така са се вкоренили,че дори да ми създават какви ли не препядствия и да ми носят неприятности си ги обичам и съм решила да си ги отглеждам.Преди време този мой избор беше не до там осъзнат и оценен в цялост.Обръщайки се назад бих оценила живота си като дете като добър,макар и с известни трудности,но не бих се отказала от трудностите.Спомням си като ученичка 7 клас, по комунистическо време,сформираха нова паралелка ,защото бяхме много на брой ученици.По преценка на класната ни ръководителка другарката Добрикова бях преместена в нея.Там се оказах сред проблемните деца на целия випуск,слабите ученици и т.н.Не бях слаба ученичка ,а една от тези с най-висок успех.Ходих до директора,защото не исках да ме местят.Всичките ми приятели останаха в стария клас.И така кучето си лае кервана си върви.След време започнах да преосмислям и преоценям всичко.Реакциите на всички и т.н.Картинката беше съвсем различна от тази която виждах тогава.Жената все пак ще и призная беше познала-"проблемно" дете,не бях като повечето и това си продъжи до ден днешен,макар не винаги да се определям като проблемен човек.

От кого и какво зависят нещата не бих могла да разгранича и определя.Семейство,училище,приятели, средата в която жимеем или просто ние самите.Ако аз лично бях поела по друг път бих оценяла тогавашните си постъпки като наивни и детски.Още продължавам да постъпвам така и мисля, че в много от случаите е правилно.Живели добре или зле има ли значение,ако от дистанцията на времето нещата не са справедливи и за мое щастие изпитвам известно задоволство от силата с която съм минала през трудностите,дори може би гордост.

Други хора респективно деца ,с които аз съм била дете,се чувстват добре от съвсем различни неща и дори коренно противоположни.Дори се смееха на различни неща.Сега пак се смеят на различни неща.Поглеждайки в детските си години и те биха казали,че живота им като деца е бил добър.Не желая да ги охарактеризирам.

Не са ми ясни доста от законите божествени за добър живот на децата ни.За сега знам само законите на хората.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато си мислиш, че не те гледам

Децата ни са доста умни и е добре да имаме доверие в тях. Да разговаряме за всичко, което ги интересува. Да сме и приятели, освен родители. Да успеем да им покажем, кое е добро и кое лошо и да им помагаме да намират себе си. :harhar: И най-вече да не забравяме, че и ние сме били деца...

xameleona, благодаря ти за припомнянето на "Когато мислиш, че не те гледам"! :thumbsup: Май трябва по-често да си го препрочитаме... И още нещо се сетих да споделя - всеки ден си казвам една малка молитва от Учителя, която посвещавам на дъщеря ми:

Господи, благослови моето дете! Запази го от всички злини и помогни да се развият всички дарби и способности, които ти си вложил в неговата душа.

Няма тайно

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да Учите Добре Децата Си

Научете децата си на тези истини.

Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън

себе си, за да бъдат щастливи - нито от човек, нито

от място, нито от нещо - и че истинското щастие се

намира вътре в тях. Научете ги, че са достатъчни са-

ми на себе си.

Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че неуспехът е измислица, че

всеки опит е успех и че всяко усилие постига победа,

като първото е не по-малко достойно за уважение от

последното.

Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че са дълбоко свързани с всич-

ко в Живота, че са Едно Цяло с всички хора и че няма

никога да бъдат отделени от Бога.

Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че живеят в свят на великолеп-

но изобилие, че има достатъчно за всекиго и че най-

великото е не да трупаш, а да споделяш и тогава ще

получиш най-много.

Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че от тях не се изисква нищо,

за да бъдат достойни за почтен и пълноценен живот,

че няма нужда да се състезават с никого за нищо и че

Божията благословия ще получат всички.

Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×