Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest azbuki

Добрите хора

Recommended Posts

Всъщност в темата като, че ли се появиха няколко въпроса. За извечните понятия “добро” и “зло”, и за това, кое е двигател в живота ни. Кое ни раздвижва и пречи на застоя. Защото постоянният застой (не временната почивка) е вреден за човека. Независимо дали е на физическо или по-горно ниво. Тамас.

Значи ако човек “замръзне” в доброто, Провидението му изпраща малко зло – да се раздвижи. И обратното е в сила. Защото, колкото и да не ви се пише по този въпрос, случва се и “замръзване” в злото. В това отношение съм съгласна с казаното от Азбуки:

Да. Да нахраниш "лошия" с добро е същото като да нахраниш "добрия" със зло. И двете просто помагат на човека да се оттласне от настоящето си ниво на съществуване, разширяват съзнанието му и интегрират нови неща в полезрението. Опозицията в астрологията е осъзнаване.

Но от друга страна, възниква въпросът за човека чрез, който идва това “нахранване”? Този който става носител на единия или другия принцип също понася позитивите или негативите от своите действия.

За това ясно е казано във Вечната книга:

7.Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда. /Матей, гл. 18/

1.Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат:

2. за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките. /Лука, гл. 17/

А относно първия въпрос – за доброто и лошото, за светлината и мрака, то имам питане към Станимир, а и към другите, които отричат съществуването на мрака. Или поне го категоризират като липса на светлина.

Мракът е отсъствие на светлина и нещо повече – мрак не съществува.

Та, какво е имал предвид евангелистът Йоан, пишейки:

5.И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе. /Йоан, гл.1/

Ако мракът не съществува, то за какъв мрак се говори в това евангелие?

А в Стария Завет?

1. В начало Бог сътвори небето и земята.

2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.

3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.

4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. /Битие, 1гл./

Какво е съществувало преди Сътворението? Мрак? Тъмнина? Хаос?

Тук искам да отбележа нещо извън темата, но което е в сила за дискусиите ни и в много други теми. Аз например в аргументите си изхождам от позициите застъпени в Библият - Стар и Нов Завет. Тук за мен се намират основните аксиоми върху които съм стъпила и изграждам съжденията си. Може би човек, основал своите виждания върху други учения ще излезе и от други основни понятия и аксиоми. Будизмът например има малко по-друга основа. Индуизмът, от който цитирах понятието Тамас – също. И много други учения още...

Мисълта ми е, че не бивва да се дразним от различията си, а да намерим общи допирни точки. Това го пиша защото виждам вече как някои подскачат ядосано и отегчено от цитатите на Библията. :)

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Злото е зло и доброто е добро само по отношение на извършителят му, в зависимост от неговата мотивация. Ако някой ни открадне примерно много пари може да определим неговото действие като зло, но не и това, че са ни били откраднати парите. Затова и кармата ще „санкционира“ извършителя на кражбата, но няма да „компенсира“ нашата загуба. Често търсим доброто и злото в следствията, но те с в причините. За нас това че са ни откраднали пари е следствие. Причините са там където се прави избор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Но от друга страна, възниква въпросът за човека чрез, който идва това “нахранване”? Този който става носител на единия или другия принцип също понася позитивите или негативите от своите действия.

Нахранване не е моя дума. Но "чрез" е добър предлог. Нещата стават просто чрез нас, не идват от нас. За позитивите и негативите не ми се разсъждава. Тъй като за мен това е без значение. Факт е, че ако всички бяхме "добри", за да няма негативи, животът нямаше да има грам смисъл.

Това, че някой е бил окраден също е негов избор. Нещата не идват "отникъде". А този, който краде, понякога е маша в Божиите ръце - за да може другият да бъде окраден. За да има разпятие и Възкресение, е трябвало да има и Юда. Може и Юда да е съзнавал или да не е съзнавал значението на това, което прави - може да го е направил, вярвайки в мисията на Исус, може и да го е направил от просто заслепление. Но и двете водят до един и същи ефект за Исус, далеч не един и същ за Юда. Ефектите са си Божа работа изобщо и там не всичко можем да разберем. Понякога ще видим как крадецът си живурка, а "пострадалият" страда още повече. Кой на кого направил добро или зло... един Господ знае.И не знам кое е по-"лошо": Да окрадеш някой и да му "пуснеш малко кръв" за нещата, към които се е прилепил (полезна и далеч нелека работа предвид реакциите на хората) или да бъдеш окраден и да мразиш, да се жалваш, да презираш заради това, че си бил окраден. Господ гледа само вътре в нас. И ако трябва да бъдеш окраден, ще намери някой да те окраде.

И изобщо за краденето... Има ли нещо съществено на този свят, което да може да бъде откраднато? Това е по-важният въпрос, а не кой прав и кой крив.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Азбуки, според мен е в сила и обратното твърдение: "Ако всички бяхме "зли", за да няма позитиви, животът нямаше да има грам смисъл." :D

Станимире, имах питане за мрака. :rolleyes:

Сега се сетих за още един повдигнат въпрос в тази тема. А и не само в нея. Това, че понякога правейки добро, се получава зло и обратното. Ето нещо във връзка с това от Учителя, което ми стана инттересно:

„В начало Бог създаде Небето и Земята, а Земята беше неустроена и пуста.“ Значи често в нас се явяват противоречия, искаме да направим добро. Апостол Павел се оплаква, че като искал да направи добро, лошо излизало. От първичния подтик на съзнанието у нас има нещо останало, когато се е създавала Земята от тази материя. Та сега всичките наши несрети в живота се дължат на този, първия подтик на неорганизираната материя. Ние сме създадени от Бога, но има закон и този закон постоянно ни моделира.

Следователно безпорядъкът на Земята се дължи на този, първичния подтик. Кармата, това е неустроеният живот, който сега се устройва. Небето, това е дихармата, това е благодатта.

Създаде Небето и Земята

А ето и обратният момент:

Думите на Мефистофел във “Фауст” на Гьоте:

"от тая сила част, що злото все желае, а добро създава". :ph34r:

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Азбуки, според мен е в сила и обратното твърдение: "Ако всички бяхме "зли", за да няма позитиви, животът нямаше да има грам смисъл." :D

Според всичко, което изписах, предполагам трябва да е ясно, че надали мисля друго... Но докато това за "злите" се повтаря непрекъснато, това, което казах за "добрите" и тяхната гордост, която "злото" смирява - това рядко някой го казва. Приказвам само за това, за което чувствам, че има нужда да се говори. Ако някой ден хората започнат да забравят да се борят със "злото", може би ще има смисъл да им се припомни, че и с доброто няма смисъл да се борят.

П.П. Все пак спирам "драскачеството" си в тази тема. Каквото и да кажа, нищо не променя. Все едно и също чувам отсреща. :D Действително, трудно се излиза от кръга на дуалистичното възприятие. Но това е Пътят - и само това исках да кажа, за който се интересува.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според всичко, което изписах, предполагам трябва да е ясно, че надали мисля друго... Но докато това за "злите" се повтаря непрекъснато, това, което казах за "добрите" и тяхната гордост, която "злото" смирява - това рядко някой го казва. Приказвам само за това, за което чувствам, че има нужда да се говори. Ако някой ден хората започнат да забравят да се борят със "злото", може би ще има смисъл да им се припомни, че и с доброто няма смисъл да се борят.

П.П. Все пак спирам "драскачеството" си в тази тема. Каквото и да кажа, нищо не променя. Все едно и също чувам отсреща. :D Действително, трудно се излиза от кръга на дуалистичното възприятие. Но това е Пътят - и само това исках да кажа, за който се интересува.

Жалко, че не се разбрахме. :( Единственото нещо което искам е равновесието все пак...Двете сили са равнопоставени в битието според мен. Азбуки, направи ми впечатление този твой шеговит пост:

Не знам, но аз определено съм си по-скоро "зла". :D В смисъл, за разнообразие. Да има какво да наторява света.

Но ако примерно утре попадна сред много хора, които преобладаващо искат да стават "зли", ще взема пък да съм добра - пак за разнообразие. Нека има баланс на силите.

Явно в момента живееш в среда с преобладаване на “добрият“ принцип? За съжаление ситуацията около мен е обратната и чувствам как ме изпълва “злото”. :angry: Затова може би акцентирам на доброто.

Това е. Всъщност и на мен нещо не ми се говори вече... :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мнението на хората за мрака е като на малкото дете, което е стиснало очички и се оплаква на майка си, че е тъмно и страшно. Мислим че един човек е лош, защото гледаме как той съэнателно върши престъпления и дори се наслаждава на това. Но за момент ако се опитаме да бъдем изследователи и подтиснем отвращението си, за да видим кое в него го кара да бъде такъв, да разгледаме целият му път, ще разберем че отношението ни към него се е променило заедно с предварителната ни представа. Ще започнем да чувстваме към него едно съжаление, състрадание. А ако сме стигнали във виждането си и по-длбоко, състраданието ни ще премине в надежда и радост заради бъдещето, което го очаква. Защото той ще си изтърпи последствията,но това, което е вложено в него ще започне да се пробужда. И ако сега се изявява като зло, то след 20 000 години въобще няма да го познаем.

Та това е общоприетото мнение на хората за мракът - собствените им широко затворени очи.

"Наблюдавайте всичко, не критически! Всеки един да подражава на една хубава черта в другиго. Защото във всинца ви има хубави черти. – „Как ги търпиш тия!“ Аз се поусмихвам и казвам:„Те не разбират, как ги търпиш?“ Че няма какво да ги търпя тия хора. Ако Господ търпи хората, какво има аз да ги търпя? Той ги е създал. Бог намира удоволствие в хората. Има разни чешити. Това не са чешити, но това са съкровища. Всеки един от вас е едно Божествено съкровище скрито. Простият човек, онзи, който не разбира, като гледа разните цветя, нищо не вижда, но ученият човек вижда съкровищата. Всеки един човек е едно Божествено съкровище."

Естественият живот от томчето Запалена свещ

Редактирано от braman

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Явно в момента живееш в среда с преобладаване на “добрият“ принцип? За съжаление ситуацията около мен е обратната и чувствам как ме изпълва “злото”. :angry: Затова може би акцентирам на доброто.

Това е. Всъщност и на мен нещо не ми се говори вече... :(

Хехе, майтапите не бива да се обясняват. Нямам претенции, че хората са "добри" или "зли". Не ми пречи, ако са едното или другото. Изказванията ми се основават на наблюдения, основно върху мен самата и влиянието на представите ми за "добро" и "зло" в живота ми. До един момент ми беше май все тая - бях прекалено млада. После реших, че искам да съм добър човек. И открих, че и това до нищо не води. Когато човек повиши в себе си концентрацията върху "доброто" като конструирано понятие, което обясних в предните си постове, той предизвиква много "зло" в живота си, което мен ме озадачаваше. До един момент се опитвах да си играя с живота на криеница. Добре, ще стана толкова "добра, мислех си, че "злото" да не ме лови. "Тъй ли", каза то. И ми направи живота ад. Стана още по-силно. Всъщност впоследствие осъзнах, че през всичкото това време не съм живеела по закона на Любовта, колкото и да съм се заблуждавала, че пътят на "доброто" е път на Любовта. Не, въпреки че това е разпространена илюзия сред хора тръгнали по "духовен" път, пътят на "доброто" е един път на гордостта и осъждането. Пътят на "злото" е също толкова едностранчив и не споменавам това, защото смятам, че на почти всеки на този форум му е ясно. Едва когато разбрах, че злото е част от всичко, от мен, че ТОВА е Волята Божия, едва когато приех "злото" като лице на Бога и го обикнах, едва тогава то се "кротна". Някак си не ми прави вече тоооолкова голямо впечатление въпросното "зло". Не защото го няма, а защото взаимоотношенията ми с него се промениха. Когато подходиш към "злото" с любов (подчертавам, не с "добро"), а с Любов, то си остава зло, но се оставя да бъде трансформирано. Впрочем то умира някой да го разбере и да го трансформира. Размърква се като котка. Това е неговата единствена истинска функция - да ти припомни ролята ти на алхимик. И затова е толкова упорито и "зло" - иска да се сетиш и ще те човърка, докато го направиш. И когато се сетиш, излизаш от чернобялата шахматна дъска, на която е "заключен" светът от хилядолетия, и в влизаш в Живота.

Не държа да бъда разбрана. Това са неща, които всеки разбира сам за себе си.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато подходиш към "злото" с любов (подчертавам, не с "добро"), а с Любов, то си остава зло, но се оставя да бъде трансформирано. Впрочем то умира някой да го разбере и да го трансформира. Размърква се като котка. Това е неговата единствена истинска функция - да ти припомни ролята ти на алхимик. И затова е толкова упорито и "зло" - иска да се сетиш и ще те човърка, докато го направиш. И когато се сетиш, излизаш от чернобялата шахматна дъска, на която е "заключен" светът от хилядолетия, и в влизаш в Живота.

Не държа да бъда разбрана. Това са неща, които всеки разбира сам за себе си.

:) Да...Май бях забравила за тази дума - Любов. :wub: Забелязала съм, че при много споменаване и говорене за нея - бяга. Също като интуицията. B) Но си права! :feel happy: Не съм сигурна дали злото има чак толкова голям мерак за трансформация. :) Дано има...Но това е единственият начин. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Това е неговата единствена истинска функция - да ти припомни ролята ти на алхимик. И затова е толкова упорито и "зло" - иска да се сетиш и ще те човърка, докато го направиш.

:feel happy:

с борба нищо не се постига :)

пп :) май нямаше нужда да добявя това, ама си рекох да не е просто цитат :D

Редактирано от Еси

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Да обичаш значи да разбереш, да вникнеш в нещо, да усетиш пулса му, да бъдеш него и то да бъде теб. Да заобичаш злото означава да разбереш, че то иска, умира да бъде трансформирано, защото за него това означава да изпълни своето предназначение. То има същия Източник като доброто и крее да се върне към него. Хватката е, че не му е дадено да постигне това само (макар че така наречените "тъмни сили" точно от това заблуждение, че могат сами, изхождат в "безбожието" си - това е Луцифер). Злото трябва да се остави да бъде трансформирано, за него това е най-голямото изпитание - да приеме Любовта. А за доброто, да я даде - на най-"лошия".

Много хора, дори когато се опитват да избягат от шахматната дъска, осъзнали са, че нещо в нейната реалност "куца", продължават дълго време след това да местят същите черно-бели фигури. Сменят фигурите, но са заловени в същата игра. Трудно се излиза, но може. И Пътят е действително Любов, но тази Любов, с която И Творецът ни обича. Ако подхванеш една тема за любовта, в изказванията на хората за нея ще разпознаеш същата черно-бяла реалност. Тази реалност е създала варианти в главите ни за всяко от понятията, които обичаме да пишем с главна буква, но не винаги с главна буква ги разбираме.В това се състои цялата уловка на света, в който живеем. С това ни "премята" все дяволът. И ще го прави, докато се усетим.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1.1. Мнението на хората за мрака е като на малкото дете, което е стиснало очички и се оплаква на майка си, че е тъмно и страшно.

1.2. хората - собствените им широко затворени очи.

2. човек е лош, защото гледаме как той ... върши престъплениe

Braman,

1.1.визирах мрака на първо място като явление във физиката, защото на него мога да се опра - него възприемат сетивата ми. А умът ми възприема аналогията, че каквото е в материалния свят, такова и в по-фините. (Каквото горe, това и долу. + Принципа на холографската вселена)

Ако в по-фините светове няма тъмнина, защо възприемаме като тъмнина част от явленията в нашия- този, в който трябва да функционираме перфектно и за който са ни дадени необходимите сетива? ( а ако се замислим и за вероятното наличие на по-груби светове, темата съвсем ще се разлее извън заглавието) Визирам съвсем конкретно физиката, астрономията и скромните си познания за черните дупки, свръхновите и т.н.

1.2. Впрочем...

мракът за нас е със знак (-), защото не виждаме инфрачервения спектър

студът за нас е със знак (-), защото телата не издържат на температури под нулата

гладът за нас е със знак (-), защото нямаме друг начин за набавяне на енергия.

Затова човекът, лишил ни от осветление, отопление и прехрана, окачествяваме като "лош".

2. оттам и идеята за престъпление - престъпление е , ако човекът осъзнава последствията от своето действие.

Пак опряхме до 5-те сетива. Ако имаме повече развити сетива ( а в момента те са заключени в мозъка като физически носител), мерките ни щяха да са други. Така разбирам и приветствам идеята за затворените очи - онези другите, които още не са били отваряни.

Toва е в синхрон и с твоите думи:

" Всичко е светлина – навсякъде, без изключение. Може да е с различна интензивност, с различна скорост на вибрация и сила, но всичко, навсякъде е светлина. Ние виждаме разбира се само едно ограничено късче от целия безкраен спектър на светлината. Ние възприемаме само това, което са способни да доловят сетивата и ума ни. За грубите енергии сетивата ни са станали прекалено фини, а за висшите енергии, сетивата ни са все още прекалено груби."

Т.е. - тъй като нямаме сетива за фините светове, за нас те са още по-тъмни... направо несъществуващи - както се опитват да ни убеждават мнозинството от хората.

Oт няколко твърдения по-горе не ми е ясно какво да разбирам под: човек да “замръзне” в доброто и “замръзване” в злото.

Ани, благодаря за припомнянето. Върху величието на Живота има наистина много да се мисли, по-скоро благоговее.

Думите на Мефистофел във “Фауст” на Гьоте:

"от тая сила част, що злото все желае, а добро създава". :ph34r:

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А възможно ли е човек да "замръзне в доброто"? Доброто, То, това, към което се стремим, идеалът ни заразвитие, следващото ни стъпало...Как би могло да замръзнем в доброто? Т.е. ние вече няма да сме в него - позаспали сме малко. В този ред на мисли, "замръзването в злото" е нещо много хубаво - заспали сме за злото, та да се пробудим за доброто.

За някой доброто може да бъде изтъркано клише, затова не иска да действа с добро а с любов. Ами супер! Само че за други доброто е иминно тази любов. За това не е толкова важна буквата, но духът изреченото.

Темата е "Добрите хора". Всички хора в крайна сметка са добри. Някой ще каже: Ами Сатаната?! За него не знам, не съм го виждал. Но истинската любов е способна да милва и чудовища. Нима Бог не ги милва. "Бог с едната ръка ги милва, а с другата ги наказва." Не ги наказва - те сами си го правят. Просто чака момента, когато ще си донаблъска главата в стената, а между времинно по всякакъв начин ще му показва, че има и врата, и ще му превързва раните.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен добър човек означава човек, който обича безусловно света и хората около себе си такива каквито са. Добрият човек е добър, защото умее да намира, цени и умножава доброто в себе си и във всичко около себе си. В този смисъл добър човек е този, който не определя никакви стандарти за добро....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някой може ли да дефинира думата "добро", съответно и словосъчетанието "добър човек"?

:)

"При различаване на Доброто и Злото, помнете следните неща:

Доброто и Злото – това са Висшето и Низшето в света. Злото – това са по възможност най-слабите трептения на Доброто. Ето защо, Доброто е цена на разумното, а Злото – цена на неразумното.

Доброто повдига ценностите на човешкото съзнание. Злото ги понижава. При доброто дарбите се усилват, при злото те отслабват и се помрачават.

Доброто започва с нищожните, с малките неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В Злото има винаги разпадане, разединение.

Доброто изобщо, може да се уподоби на извор, който постоянно тече. Злото пък прилича на пресъхнал извор, който едва сълзи. Злото много обещава, ала нищо не върши. Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика.

Така е и с добрия човек. В него доброто е като извор. Затова той всякога, при всички условия, си остава добър. Заблуда е да се мисли, че условията можели да го променят. Преди всичко, доброто прониква цялото му естество, то лежи в основата на целия му строеж. Добрият човек по строеж коренно се отличава от лошия. Нервната система на добрия човек е по-сложно и по-фино устроена. Мозъкът му има повече клетки, повече гънки, той има по-друго устройство. Кръвоносната система също така образува по-богата и по-гъста мрежа. Кожата на добрия човек има повече клетки, тя е с по-фина направа, отколкото кожата на лошия човек. Добрият човек, изобщо, има по-съвършено устройство. Той е високо напреднало същество. Ето защо, всеки човек, който закъснява в пътя на своето развитие, става лош. В този смисъл казваме, че Злото е неизползвано Добро.

Злото не може да се изкорени от света. И когато Христос говори да не се бутат плевелите, докато не настъпи време за жътва – „свършека на света“ – той подразбира, че ще дойде в бъдеще една нова вълна и тогава това, което сега е Зло в света, ще мине в една нова фаза на развитие."

Петър Дънов "Учителят говори"

"Добро" http://triangle.bg/books/master-speaks.1997/good.html

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цитат azbuki:

"Да обичаш значи да разбереш, да вникнеш в нещо, да усетиш пулса му, да бъдеш него и то да бъде теб. Да заобичаш злото означава да разбереш, че то иска, умира да бъде трансформирано, защото за него това означава да изпълни своето предназначение."

Прекрасна дълбочина! :feel happy:

И за тебе Вили: :feel happy: За това твоите постове ги чета винаги.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бих желал да повдигна един въпрос, но не знам къде точно да го разположа сред темите, тази изглежда подходяща.

Всички тези приказки, за божествената мъдрост, любов всепроникваща всеопрощаваща благодат щастие хармоняи и т.н.... не са ли едно успокоение за суровата реалност, в която: човек за човека е вълк и в която на власт са доста по-жестоки и коварни сили от гореупоменатите.

Бих желал да попитам къде са онези прекрасни създания(херувими, ангели), за които говори Петър Дънов, когато в днешно време млади хора изнасилват стари баби(в един от последните епизоди на Карбовски), бащи убиват децата си и палят домовете си и т.н. и т.н. ? Къде е божествената мъдрост там... Моля без сладки приказки как злото и доброто се борят, но накрая добрите видиш ли, ще спечелят.... къде е божествената Мъдрост, когато баща заколва в центъра на селото малолетните си деца... или пък изгорелите 70 + деца в мексиканската детска градина... Та те едва сега са дошли на света ... или може би са жертвени агънца за Божията милост ? Не съм против Дънов, нито против Бог, но реалността далеч не е толкова прекрасна, колкото ни се иска :) Слова благи, меки и т.н., но живеем в свят на жестоки крайности.. не виждам Божия мъдрост никъде. Деца в Африка умират от глад и напълно лечими за 21в. болести, а Парис Хилтън купува каишка на кученцето си с диаманти на стойност милиони долари. Да живее справедливостта и мъдростта !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Всички тези приказки, за божествената мъдрост, любов всепроникваща всеопрощаваща благодат щастие хармоняи и т.н.... не са ли едно успокоение за суровата реалност, в която: човек за човека е вълк и в която на власт са доста по-жестоки и коварни сили от гореупоменатите."

Науката е божествената мъдрост.Човекът ще изолира гените и ще разбере откъде идва Злото,тоест болестта в гените и несъвършенствата.И ще създадат по изкуствен начин съвършенното същество.

Но ще създаде и съвършенното добро.

И това ще бъде последната битка между доброто и злото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бих желал да повдигна един въпрос, но не знам къде точно да го разположа сред темите, тази изглежда подходяща.

Всички тези приказки, за божествената мъдрост, любов всепроникваща всеопрощаваща благодат щастие хармоняи и т.н.... не са ли едно успокоение за суровата реалност, в която: човек за човека е вълк и в която на власт са доста по-жестоки и коварни сили от гореупоменатите.

Бих желал да попитам къде са онези прекрасни създания(херувими, ангели), за които говори Петър Дънов, когато в днешно време млади хора изнасилват стари баби(в един от последните епизоди на Карбовски), бащи убиват децата си и палят домовете си и т.н. и т.н. ? Къде е божествената мъдрост там... Моля без сладки приказки как злото и доброто се борят, но накрая добрите видиш ли, ще спечелят.... къде е божествената Мъдрост, когато баща заколва в центъра на селото малолетните си деца... или пък изгорелите 70 + деца в мексиканската детска градина... Та те едва сега са дошли на света ... или може би са жертвени агънца за Божията милост ? Не съм против Дънов, нито против Бог, но реалността далеч не е толкова прекрасна, колкото ни се иска :) Слова благи, меки и т.н., но живеем в свят на жестоки крайности.. не виждам Божия мъдрост никъде. Деца в Африка умират от глад и напълно лечими за 21в. болести, а Парис Хилтън купува каишка на кученцето си с диаманти на стойност милиони долари. Да живее справедливостта и мъдростта !

Къде е справедливостта и мъдростта ли? Очевидно не е в изборите който огромната част от хората правят. Очевидно не е в господстващия модел на мислене. Това е нашата планета – на хората (не само на хората, но в случая това е без значение). Божията любов, мъдрост и справедливост ни поставя в условията на свобода, която е съобразена с нашето развитие. Как ще използваме тази свобода си е наша работа – и в индивидуален и в колективен план. Щом съществуват престъпници сред обществото, значи нещо ги е привлякло към съответното обкръжение.

На хората се дават възможности и нищо повече от това. Божията любов, мъдрост и справедливост дава възможностите, а човек развивайки собствената си любов и мъдрост ги оползотворява. В случая с човечеството налице са само любовта и мъдростта от страна на Бога.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любомире, на едни вълни сме! Тези неща за които пишеш отдавна са ми болка. много пъти съм се питала – защо в този форум ги подминаваме? Защо мълчим за тях?

Думите на Станимир са хубави, верни. Приемам ги, но не знам защо не ме успокояват. Думите на Азбуки за ремонт на злото с добро, с любов – също приемам. Съгласна съм и с всички останали писали по тази тема.

Но като се замисля, на обикновено, житейско ниво, как с тези думи бихте утешили онази жена от Гоце Делчевско, чийто зет закла внуците й (собствените си деца), запали домът й, вследствие на което почина дъщеря й (майката на децата)...? На лични (преди месец) ми беше казано, че това са кармични разплащания и следователно не са интересни за разискване. Какво означава това – висша форма на духовно развитие, при което обикновените човешки съдби са ти станали вече твърде далечни и неразличими от цялото или елементарно безразличие?

Темата е за добрите хора. Тук стана въпрос за хора събрали в себе си принципа или на доброто или на лошото. Но има и такива, които нямат нищо в себе си. Безразличните. Точно те са онези “добри хора”, разпънали Исус и дали отровата на Сократ. Те са безмълвните изпълнители, които понякога мислят, че изпълнявайки заповедите - правят добро. А понякога нищо не мислят. Ако се вгледате в очите на такъв човек, няма да видите нищо. Защото в него отдавна вече няма душа. Може би я има, но е дълбоко и непробудно заспала.

Понякога се питам защо в България все повече се увеличава броят на такива хора, ходещи зомбита? Хора, които не ги вълнува нищо. Нито добро, нито зло. Способни да минат покрай умиращ човек и да не го забележат. Просто защото имат работа и много бързат. А самата си работа вършат без сърце, като машини.

Мисля си, че ако човек е приел в себе си повече от принципа на злото, може да му се въздейства с любов. Той все пак е отворен към другите хора. Но тези зомбита? Как да им се въздейства? Те нито приемат, нито предават.

Усещам, че противниците на дуализма веднага ще ме подхванат с това, че трябва да се издигнем над тези категории – добро, зло. Да. Можем да се измъкнем от тях. Но дали ще се измъкнем, както Буда го е направил или както бездушните мои съграждани, които срещам всеки ден...? :(

Като си дошъл на земята, ще се движиш между лошите условия и безразличието. Лошите условия представляват наклонена плоскост, по която ще слизаш и ще се качваш. Може да паднеш и да се убиеш, а може и да излезеш на добър край. Безразличието пък е обширно поле. Ходиш по него и се отчайваш. И то действа убийствено, не знаеш къде е краят му.

Музикален път

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сред хората, които живеят около мен и които познавам (а по силата на професията си познавам много, наистина много хора от най-различни възрасти) няма такива, за които говорят Любо и Ани.

Понякога и мен ме възмущава защо единични случаи на психично болни, за които близките не са се погрижили навреме, стават емблема за човешко поведение. Защо не разказваме за стотиците хиляди добри деца, които рисуват, пеят, танцуват, работят и уважават родителите и всички други хора? Защо предпочитаме пикантните случки, които прдизвикват осъждането ни (без да се интересуваме от реалните причини, довели до трагедията) пред стотиците хиляди родители и пораснали деца, които с много любов се грижат за семействата си - тихо, без да се тупат в гърдите - просто защото.... ги обичат.

За децата в Африка - ние не сме там, не можем да знаем какво, как, защо става там. Само понякога се прокрадват намеци за злоупотреба с помощите в огромен мащаб, за интересите на търговците на оръжие. За себе си съм решила какво мога да направя - едва ли моята дребна намеса по какъвто и да било начин би променила нещо там. Но включвам тези деца и майки там , когато визуализирам хората на планетата сити, радостни, щастливи, че са заедно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Бих желал да повдигна един въпрос, но не знам къде точно да го разположа сред темите, тази изглежда подходяща.

Всички тези приказки, за божествената мъдрост, любов всепроникваща всеопрощаваща благодат щастие хармоняи и т.н.... не са ли едно успокоение за суровата реалност, в която: човек за човека е вълк и в която на власт са доста по-жестоки и коварни сили от гореупоменатите.

Бих желал да попитам къде са онези прекрасни създания(херувими, ангели), за които говори Петър Дънов, когато в днешно време млади хора изнасилват стари баби(в един от последните епизоди на Карбовски), бащи убиват децата си и палят домовете си и т.н. и т.н. ? Къде е божествената мъдрост там... Моля без сладки приказки как злото и доброто се борят, но накрая добрите видиш ли, ще спечелят.... къде е божествената Мъдрост, когато баща заколва в центъра на селото малолетните си деца... или пък изгорелите 70 + деца в мексиканската детска градина... Та те едва сега са дошли на света ... или може би са жертвени агънца за Божията милост ? Не съм против Дънов, нито против Бог, но реалността далеч не е толкова прекрасна, колкото ни се иска :) Слова благи, меки и т.н., но живеем в свят на жестоки крайности.. не виждам Божия мъдрост никъде. Деца в Африка умират от глад и напълно лечими за 21в. болести, а Парис Хилтън купува каишка на кученцето си с диаманти на стойност милиони долари. Да живее справедливостта и мъдростта !

Аз те разбирам много добре, а сега си представи на мястото на това което виждаш и усещаш, това което искаш да бъде. Усети го с пълна сила в себи си и работи с мисли, чувства и постъпки. Започни да променяш света от себе си и бъди готов да жертваш с твоята собствена любов на която си способен всичко за да видиш мечтата си реализирана. Бъди готов да понесеш всички хули, обиди, нападки и хвалби заради това... И тогава сам ще разбереш от опит отговорът на въпроса си :) .

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сред хората, които живеят около мен и които познавам (а по силата на професията си познавам много, наистина много хора от най-различни възрасти) няма такива, за които говорят Любо и Ани.

Понякога и мен ме възмущава защо единични случаи на психично болни, за които близките не са се погрижили навреме, стават емблема за човешко поведение. Защо не разказваме за стотиците хиляди добри деца, които рисуват, пеят, танцуват, работят и уважават родителите и всички други хора? Защо предпочитаме пикантните случки, които прдизвикват осъждането ни (без да се интересуваме от реалните причини, довели до трагедията) пред стотиците хиляди родители и пораснали деца, които с много любов се грижат за семействата си - тихо, без да се тупат в гърдите - просто защото.... ги обичат.

За децата в Африка - ние не сме там, не можем да знаем какво, как, защо става там. Само понякога се прокрадват намеци за злоупотреба с помощите в огромен мащаб, за интересите на търговците на оръжие. За себе си съм решила какво мога да направя - едва ли моята дребна намеса по какъвто и да било начин би променила нещо там. Но включвам тези деца и майки там , когато визуализирам хората на планетата сити, радостни, щастливи, че са заедно...

Донке, молбата ми е по-внимателно да прочетеш това което съм написала в предишния си пост. Разбра ли за какви хора говоря? Това, че съм дала пример с със случая в Гоце Делчев, не означава, че съм акцентирала върху него. Това е само един пример, но не мога да кажа, че случката е пикантна! :angry: Изобщо не е! А в моя пост се говори за бездушието, безразличието, което се увеличава. И не говоря за хората около мен, за близките ми или приятели и познати. Говоря изобщо. Говоря за хора, които минават за "добри", а всъщност не са нито добри, нито лоши.

Ако не сте срещали в живота си такива хора, то значи сте щастливци!

Нямам нищо против говоренето и писането за доброто, но не харесвам и позицията на щрауса. :angry:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да се опитва да види човек под черупката на привидното и често защитна маска на бездушие - това дали е позиция на щрауса или напротив - опит да се прозре в доброто скрито по някаква причина?

Това, което бързо обявяваме за негативна черта на някаква група хора или човек, това може би не е тяхната вина, а една от техните беди?

От професията си знам едно нещо със сигурност - колкото по-лошо се държи едно дете, толкова по-голяма нужда от любов и разбиране и подкрепа на доброто в себе си има - и се опитва да ни накара да я видим.... по своя странен начин. Същото и дори в по-голяма степен важи и за възрастните...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×