Добрите хора

[Ян]

Темата е за добрите хора. Тук стана въпрос за хора събрали в себе си принципа или на доброто или на лошото. Но има и такива, които нямат нищо в себе си. Безразличните. Точно те са онези “добри хора”, разпънали Исус и дали отровата на Сократ. Те са безмълвните изпълнители, които понякога мислят, че изпълнявайки заповедите - правят добро. А понякога нищо не мислят. Ако се вгледате в очите на такъв човек, няма да видите нищо. Защото в него отдавна вече няма душа. Може би я има, но е дълбоко и непробудно заспала.

Понякога се питам защо в България все повече се увеличава броят на такива хора, ходещи зомбита? Хора, които не ги вълнува нищо. Нито добро, нито зло. Способни да минат покрай умиращ човек и да не го забележат. Просто защото имат работа и много бързат. А самата си работа вършат без сърце, като машини.

Да, темата е за добрите хора.

Имаше една народна приказка подобна. Една мащеха имала две момичета - нейното и завареното. Завареното момиче накарала бащата да го изгони и остави в гората. И то ходило умислено в гората.Там когато я намерило една баба, който си имала животинки я прибрала. Доброто момиче нахранило животинките с топла, но не гореща каша и бабата я възнаградила като я топнала в "златната река".

.......... Когато обаче поради завист попаднала разглезената щерка при бабата, тя от алчност толкова бързала, че нахранила животинките с вряла каша и ги попарила ... съответно била потопена в "черната като катран река".

Не можеш без да искаш да дадеш нарочно отрова на човек и да го разпънеш, ако нищо лошо не ти е направил. Това си е убийство от завист и алчност. Не можеш да дадеш вряла каша на "животинките" защото ще ги попариш и ще умрат. Ако са твоите малки "дечица" / ученици/ , дали ще ги нахраниш с отрова или вряла каша??? Дали ще посееш сред тях раздорите и разделенията???

Един Учител ако е Учител и "преподава" на учениците си десетилетия , не може в обществото което "преподава" и около него да има раздори и разруха.

Казано е ... "по плодовете ще ги познаем" ... добрите хора.

Какво да правим????

Директни и безкомпромисни въпроси изискващи точни и директни отговори с доказателства.

Браво на Ани за точно поставените въпроси !!!

Дипломацията е за дипломатичните хора, желаещи Мир.

[Велина Василева]

Някой може ли да дефинира думата "добро", съответно и словосъчетанието "добър човек"?

"При различаване на Доброто и Злото, помнете следните неща:

Доброто и Злото – това са Висшето и Низшето в света. Злото – това са по възможност най-слабите трептения на Доброто. Ето защо, Доброто е цена на разумното, а Злото – цена на неразумното.

Доброто повдига ценностите на човешкото съзнание. Злото ги понижава. При доброто дарбите се усилват, при злото те отслабват и се помрачават.

Доброто започва с нищожните, с малките неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В Злото има винаги разпадане, разединение.

Доброто изобщо, може да се уподоби на извор, който постоянно тече. Злото пък прилича на пресъхнал извор, който едва сълзи. Злото много обещава, ала нищо не върши. Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика.

Така е и с добрия човек. В него доброто е като извор. Затова той всякога, при всички условия, си остава добър. Заблуда е да се мисли, че условията можели да го променят. Преди всичко, доброто прониква цялото му естество, то лежи в основата на целия му строеж. Добрият човек по строеж коренно се отличава от лошия. Нервната система на добрия човек е по-сложно и по-фино устроена. Мозъкът му има повече клетки, повече гънки, той има по-друго устройство. Кръвоносната система също така образува по-богата и по-гъста мрежа. Кожата на добрия човек има повече клетки, тя е с по-фина направа, отколкото кожата на лошия човек. Добрият човек, изобщо, има по-съвършено устройство. Той е високо напреднало същество. Ето защо, всеки човек, който закъснява в пътя на своето развитие, става лош. В този смисъл казваме, че Злото е неизползвано Добро.

Злото не може да се изкорени от света. И когато Христос говори да не се бутат плевелите, докато не настъпи време за жътва – „свършека на света“ – той подразбира, че ще дойде в бъдеще една нова вълна и тогава това, което сега е Зло в света, ще мине в една нова фаза на развитие."

Петър Дънов "Учителят говори"

"Добро" http://triangle.bg/books/master-speaks.1997/good.html

"Добро" http://triangle.bg/books/master-speaks.1997/good.html

"Любовта ражда Доброто.

Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота и същевременно – негова храна. Само Доброто може да подкрепи живота, само Доброто може да го подхрани.

Когато Бог се ограничава, ражда се Доброто в света. Когато човек се ограничава, Злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се Доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за Доброто.

Човек иска да създаде Доброто в себе си. Доброто обаче не се създава, то се ражда. То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви. Човек трябва да бъде добър, защото Доброто е основа на живота. Без Добро, животът на човека е без основа.

Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползваното Добро в миналото.

Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон. Злото обаче е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества.

Зло и Добро в Живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад Доброто и Злото седи великата разумност, която всичко използва.

Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Онзи човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, е Бог.

Трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тези два полюса.

Когато Злото е отвътре и взима надмощие, а Доброто е отвън, тогава Злото царува на Земята. С други думи „адът“ царува на Земята. Когато пък Доброто е отвътре и преодолява, а Злото е отвън, тогава „Небето“ управлява и Доброто царува. „Адът“ е място, където Злото е и отвътре, и отвън. „Небето“ е място, където Доброто е и отвътре, и отвън. А човешкият живот е „място“, където понякога отвътре е Доброто, а отвън Злото, а понякога – обратно.

Всеки човек, според живота, който води, се намира или в полюса на Доброто, или в полюса на Злото. Човек, у когото Злото господарува, живее в непрестанно безпокойство. Отвън той може да разполага с големи богатства, може да има почитта на хората, но отвътре той е неспокоен. Него постоянно го тормозят зли предчувствия и страхове. Той постепенно започва да губи здравето си и силата си. Когато пък Доброто е в сърцето на човека, той може да няма ни богатства, ни власт, но пак е спокоен и весел. Условията отвън са лоши, но отвътре са добри. Този човек има нещо мощно в себе си, заради което всички го обичат. Добрите хора са истински силните хора в света. Ала хората мислят, че Злото в света е силно. Злото е силно само затова, защото хората го обичат. Обичта към Злото му придава сила. Злото черпи сила от Любовта.

Въпреки това обаче, стремежът към Доброто никога не може да спре. Процесът на Доброто е вечен. Той е творчески процес на живота. Затова Доброто може да се нарече път към живота. То е, което ни въвежда в живота. Злото е път към смъртта. То е осъдено на вечно безплодие."

Петър Дънов "Доброто"

Много моля тези, които искрено се интересуват от въпросите на доброто и злото - да прочетат лично за себе си статията "Добро" (от "Учителят говори") на Петър Дънов. Защото има едно изначално неразбиране и объркване в осъзнаването на тези две категории. Оттам - идват и противоречията...

Ние често забравяме, че сме човеци на Път...

Че сме във външната тъмница, в една илюзорна, имагинерна тъмнина, а не живеем в Реалността, такава , каквато я определят Ученията...Че сега се стремим да влезем в един свят, наречен Божието Царство, Реалния свят, Светът на Любовта, Мъдростта , Истината , Правдата и Добродетелта... В този свят се допускат само знаещите... Така казват Учителите; те затова идват на Земята, да донесат Учение, указателни знаци, които да ни насочат и външно , независимо - че вътрешно винаги имаме подкрепата на Святия Дух... Животът и Добродетелите, за които копнеем , се намират единствено в това Царство, в Божията Реалност... Това е Светът на непосредствено - лице в лице - общуване с нашия Отец - така , както са общували Адам и Ева , преди т.нар. "изгонване от Рая".

Защото сега сме в позицията на изгонените... Живеем в свят на произвол, на един неустановен ред; изгубили сме връзката с Душите си. Това казват Ученията за нас. Може да не сме съгласни - това си е наш проблем и няма никакво значение какво точно чувстваме. Сърцата и умовете ни не работят според изискванията; умът е потъмнял, а сърцето е опорочено...И точно този ум, който е "потъмнял", защото е лишен от духовната Светлина, от Виделината, точно той е този, който се впуска във всякакви фантазии, каквито му харесват и ни влачи след себе си... Защото ние сме падналите, нисшите, астралните Души, които имат нуждата да се повдигнат и да вземат управленската роля от този необуздан ум, който иска да се покаже и да блесне с интелекта си. Нисшата Душа има този ум и уповава на него... Но той трябва да се смири. Умът трябва да се смири... От смирението на ума се започва, а не от фантазиите му, колкото и изящни и представителни да ни изглеждат те... Имахме тук хубава тема за егото, но нещо я спря... Пишем за добрите хора, сякаш наоколо е пълно с такива... "Доброто се ражда" казва Учителят; това значи, че ще се родим "добри" едва в бъдеще време, когато се родим втори път, "изново", "отгоре" ;когато Бог ни роди и станем Божии Синове, живеещи в Божието Царство... Сега - какво знаем за добрите хора, че да пишем за тях; за смирените хора трябва да пишем, защото - смирението , това е нашият път към Бога. Да се усетиш малък... Малък... А не да се чудиш какъв си - добър, или лош и да решиш, че си излязъл от дуализма, защото си се определил като "нито добър, нито лош"... Лъжеш само себе си така; не само че си още в дуализма, но си и объркан до крайност - защото пак си служиш с дуалните понятия - (то няма и да ти дадат друго, преди да се смириш)... Заровил главата си в пясъка, като щрауса - спрял си развитието си... Влязъл си в задънена улица, с новоизфабрикувания дуализъм и мнимия си изход от него, защото не си разбрал дуализма така както трябва... Причината е ясна - не си минал през смирението; никой кандидат за Божието Царство не е избягал от там...

Всяко едно изречение от "Доброто" на Петър Дънов е като скъпоценен камък, като бисер... Напразно някои се отегчават от цитатите; нека да не бъдем като прасетата, които не могат да ценят скъпоценното (и затова Библията съветва да не се хвърлят бисери на свинете)... Обаче има искрени и търсещи души; те трябва да четат задължително доброто Учение и като се смирят, да възприемат правата мисъл, а не да уповават на развилнелия се собствен (интелектуален) ум, който ги отвява надалеч от Истината...

За тези, които не са разбрали - сега, живеем в илюзорен свят на ограничения, който предполага Зло - по дефиниция. Не можем да се чудим на Злото; то е един факт. След като знаем това - Учителят съветва да не се борим със злото , нито да го коментираме , а да го избягваме - и се мотивира защо...

Доброто - това е акт на свободния човек и е такова, доколкото човек е напреднал в знанието си , по Пътя към Царството...

Нека сега да пишем за смирението - това е нашата част... Трябва да сме силни да се смирим пред Бога... Доброто само ще дойде, защото Божествените неща сами идват при нас, когато свършим определените ни задачи... Ако търсим успеха на Божията работа, а не се занимаваме само - да ни минава времето - нека всеки да се занимава със собственото си его и общият ни напредък ще бъде факт...

[Ани]

Може би това ще е последното, което ще напиша тук. Но бих желала да обясня защо започнах да пиша за безразличните хора. Поне да ме разберете. Дали ги обвинявам? Ами тези за които пиша - обвинявам ги.

Вчера в автобуса контрольорката беше нападната с обиди, крясъци и закани за побой от група развилнели се младежи. Автобусът не беше празен. Имаше доста хора. Включително и доста яки мъже. Хулиганите бяха само 4-ма. Аз не издържах и се обадих в защита на жената, която си гледаше работата. Насмалко щях да го отнеса... Добре, че ватманът спря и дойде да въведе ред. Извикаха полиция по тел. и ги свалиха. През цялото време пътниците в автобуса седяха мълчаливо със стъклени, непрозрачни очи... Това, което ме шокира е изменението на хората. Само преди няколко години щяха да се обадят поне няколко човека. А сега - мълчание и безразличие.

Колкото до лошо държащите се деца (примера на Донка) - наясно съм много добре. Същото е и с буйстващите хора. Този род хора ги разбирам и мнението ми от по-горния пост няма нищо общо с тях. Накрая прибирайки се, установих, че почти съм забравила за момчетата, които направиха скандала и налетяха да бият контрольорката. В съзнанието ми останаха празните погледи на другите пътници. Този спомен се запази и до сутринта. Затова и написах по-горните постове.

Ако искате местете ги в разговорки. На мен май също започна да ми става безразлично

Ян, благодаря за разбирането.

[Ники_]

Може би това ще е последното, което ще напиша тук. Но бих желала да обясня защо започнах да пиша за безразличните хора. Поне да ме разберете. Дали ги обвинявам? Ами тези за които пиша - обвинявам ги.

Вчера в автобуса контрольорката беше нападната с обиди, крясъци и закани за побой от група развилнели се младежи. Автобусът не беше празен. Имаше доста хора. Включително и доста яки мъже. Хулиганите бяха само 4-ма. Аз не издържах и се обадих в защита на жената, която си гледаше работата. Насмалко щях да го отнеса... Добре, че ватманът спря и дойде да въведе ред. Извикаха полиция по тел. и ги свалиха. През цялото време пътниците в автобуса седяха мълчаливо със стъклени, непрозрачни очи... Това, което ме шокира е изменението на хората. Само преди няколко години щяха да се обадят поне няколко човека. А сега - мълчание и безразличие.

Колкото до лошо държащите се деца (примера на Донка) - наясно съм много добре. Същото е и с буйстващите хора. Този род хора ги разбирам и мнението ми от по-горния пост няма нищо общо с тях. Накрая прибирайки се, установих, че почти съм забравила за момчетата, които направиха скандала и налетяха да бият контрольорката. В съзнанието ми останаха празните погледи на другите пътници. Този спомен се запази и до сутринта. Затова и написах по-горните постове.

Ако искате местете ги в разговорки. На мен май също започна да ми става безразлично

Ян, благодаря за разбирането.

Привет, Ани!

Ако внимателно анализираш това вътре в теб, което те е разстроило, ще достигнеш до извода, че то е поради несъгласието със страданието.

Това са съвсем обикновенни проекции на аз-а, колкото и кофти да звучи.

Човек, поради дълбокия си вътрешен протест срещу страданието, не го търпи и и го отхвърля, дори когато то, страданието, докосва другите хора. Това е съвсем нормално, защото аз-а са придържа към разбирането за повърхностната "справедливост", която въобще не е справедливост. Дълбоката справедливост се базира на причино-следствените кармични връзки.

За да се случва каквото и да било на даден човек, то има защо. То е просто следствие от неговото поведение и действия в миналото. Дълбоката справедливост е истинската справедливост. Аз-ът обаче не вижда дълбочината на нещата, защото се намира и се отъждествява със сегашната си форма (тяло). Ето защо аз-ът отхвърля и не иска и да чуе за страданието, защото виждайки го извън себе си, индиректно го съзира и като реална опасност за себе си.

В Дао има един термин който се нарича "Ненамеса" - У-Вей.

Дaо — товa e филоcофия, cъбpaлa в ceбe cи мъдpоcттa и хapмониятa нa пpиpодaтa. Heйният оcновeн пpинцип у-вeй (нe-дeйcтвиe) e подход към животa чpeз нeнaмeca, cлeдвaнe нa ecтecтвeния ход нa нeщaтa бeз коpигиpaнe и оцeнъчeн eлeмeнт. Дaоиcтитe cмятaли, чe вcички концeпции зa подобpявaнe нa cвeтa ca в дeйcтвитeлноcт вpeдни, тъй кaто по този нaчин ce нapушaвaт хapмониятa и paвновecиeто, пpиcъщи нa вcяко нeщо под cлънцeто. По този нaчин нapушeното paвновecиe вътpe в нac ce отpaзявa въpху paвновecиeто в пpиpодaтa, кaкто и обpaтното. Зaщото вcичко в пpиpодaтa e взaимоcвъpзaно и пpоизтичaщо eдно от дpуго.

Всяко едно действие, което цели подобряване на света или на дадена ситуация също е дело на аз-а. Същия този аз, който вреди, същия този аз се опитва и да "поправя", с което създава още и още дисхармония.

В Бхагават Гита се говори за това да се действа, без да действаш, т.е. кагото липсва аз.

В случая аз-ът присъства и се чувства обиден, застрашен и в опасност. Той вижда справедливостта изкривено. Изхожда само от гледна точка на себето.

Всяко едно страдание е отмерено и точно на мястото си. Това е Карма. Ако човек се опитва да отнеме страданието, което е предназначено за друг човек, то помага ли, или вреди? Ако страданието е градивно, т.е. ако то играе ролята на учител, защо да го отнемаме.

Основна концепция, която е заложена в Даоското Учение За Правилен Наин На Живот - Дао Дъ Дзин е У Вей.* Всичко написано по-долу, като начин и морални норми на поведение е подчинено на нея.

У Вей, е не само начин да внимаваме за всяко наше действие, слово и мисъл, а чрез него можем да започнем, да съхраняваме и култивираме жизнените си сили и енергия. Това е необходимо за по-нататъшното развитие и усъвършенстване на собственото ни осъзнаване за живот, което ще доведе до пълна промяна на качеството му и съдбата ни.

Крайна цел на Дао Дъ Дзин, усъвършенстването на моралът и духът, е достигането до Дао - началото и краят на всичко, неназовимият произход, източник на всички неща, на живота и на съдбата, необузримата за логическия разум необятност.

* У Вей - естествено действие, действие без усилие, бездействие, безупречно или безпогрешно действие; "Вей У Вей" - основен принцип в даоизма, дейтвие чрез бездействие, действие с най-малко усилие, да знаеш кога да дейтваш и кога да не действаш, да бъдеш естествен.

Когато в човек се появи Любовта, то на него не му се налага да дайства, да извършва каквото и да е действие... не е необходимо да поправя каквото и да е. Любовта върши всичко това. Тогава всичко около него става добродетелно. Светът се променя, хората също... в следствие на една по-специфична ауричност, на едно по-висше излъчване, което е "заразно".

Всяко действие произлиза от аз-а. Дали ще е маскирано зад добрите мисли, зад добрите намерения, или не - все едно... но как може едни действия да бъдат добри, ако се опират на повърхностното, ако си нямат и идея за дълбочинното?

Проблемът, според мен е съзнаването. Ако човек няма съзнаване на кармично-следствените връзки, то той не може да бъде истински справедлив.

Може би тази жена, от твоя пример, в предишния си живот е убила дете? Кога да си плаща? Колко още живота ще трябва да живее, за да разбере Закона? Закона се разбира единствено поради налричието на страданието и на болката. Тогава ти става ясно кое е болезнено и кое носи нещастие. Тогава спираш да ги допускаш за себе си тези действия, което те води вън от Закона на Карма.

На опитваш ли се да поправяш света - това е нож с две остриета, който меже и теб да пореже. Човек трябва да се научи на допускане на страданието. Трябва да се научи да се предава, да се смирява, да се съгласява със съдбата. Ако успее да превъзпита себе си, той ще разбере и защо съществува страданието за другите, както и въобще защо съществува то в света. Такъв човек с любов и радост приема страданието което му е предопределено, поради неговите предишни дествия, които са нарушавали Закона.

Ако не умееш да допускаш страданието да достига до другите, това значи, че не умееш да го допускаш за себе си, което говори за протест, за ропот към Живота, към Бога. Това говори за несъгласие.

Има ли несъгласие към живота, значи липсва наслада към същия. Как тогава очаква човек да бъде щастлив? Щастието не се намира в неразбирането на нещата, а в тяхното разбиране. Едва тогава идва удовлетворението и спокойствието, Мирът.

У-Вей е действие в което липсва аз. Действие на Божественото, а това е пълна хармония. Това е ненарушаване на Закона, ненамеса. Това е като носене по течението на река. Друг е въпросът, че до като се носиш в Блаженство и Любот, то тялото, формата същевременно излъчва тези неща "вън" в пространството.

Състрадателността има едно велико предимство - разтваря сърцето. Тъй, че не е съвсем грешно. Въпросът е тази състрадателност... зад нея да не се крие себичното и страхът за/на себето от страданието.

Редактирано Юни 8, 2009 от Ники_

[цветна дъга]

Азбуки:

[Да обичаш значи да разбереш, да вникнеш в нещо, да усетиш пулса му, да бъдеш него и то да бъде теб. Да заобичаш злото означава да разбереш, че то иска, умира да бъде трансформирано, защото за него това означава да изпълни своето предназначение. То има същия Източник като доброто и крее да се върне към него. Хватката е, че не му е дадено да постигне това само (макар че така наречените "тъмни сили" точно от това заблуждение, че могат сами, изхождат в "безбожието" си - това е Луцифер). Злото трябва да се остави да бъде трансформирано, за него това е най-голямото изпитание - да приеме Любовта. А за доброто, да я даде - на най-"лошия".]

Прекрасно!

Изчетох внимателно всички по-горни постове. Радостта ми е, че има толкова светлина.

А за тези, които се възмущават от злото: Няма как да стане едно добро Добро по силата на насилието, принудата. То, злото, има пред себе си вечността, за да се трансформира. Ничие възмущение, крясъци, наказания не са в състояние да го поправят, докато Любовта на Единния не дойде и не го докосне и то естествено се стопи като бучка захар в горещ чай.

А че се случват "лоши" или "добри" неща - ами то всяко нещо си е на място - те, "лошите" и "добрите" неща, са просто видимия резултат на скрити и явни причини. Невежеството ражда слепотата ни да не виждаме със светлина. По памет цитирам от Учителя - Добрият човек не се е родил добър - той е работил животи наред, претърпял е хиляди мъчнотии и е изработил Доброто в себе си, а "лошият" - просто му предстои дългия път, т.е. не е лош, просто подлежи на развитие.

Много красота има в силата да виждаме Доброто във всичко. Едва сега бавно започвам да прозрявам величието на Словото на Учителя. Всичко е, за да работим и да се учим. Красота.

Редактирано Юни 8, 2009 от цветна дъга

[Ники_]

10 Но Господ благоволи да го предаде на биене и на страдание.

Когато дадеш душата му приношение за престъпление,

Ще види семе, ще продължи дните си,

И волята Господня ще благоуспее в ръката му.

11 Ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити;

Праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието си,

Защото той ще се натовари с беззаконията им.

12 За то ще му дам дял с големите;

И със силните ще раздели корист,

Защото предаде себе си на смърт,

И с престъпници се счете;

И той взе на себе си греховете на мнозина,

И ще ходатайствува за престъпниците.

Добрия човек не действа мотивиран от аз-а. Напротив, той принася аз-а си в жертва. Поема кармата и страданието на другите. Прегръща страданието възлюбва го, което го трансформира. Любовта трансформира страданието.

Ако човек успее да възлюби страданието и болката, което е алогично, т.е. не е егоугодно, то тогава кое ще го събори?

Тогава кое би разрушило вътрешния му Мир и кое бе го извадило от Любовта?

Има много примери за духовни учители и адепти, които поемат страданието на другите върху себе си. Това е цената. Ако искаш да отнемеш чуждото страдание, трябва да го изживееш. Това е да се натовариш с кармичните задължения на ближния, да го освободиш. Това става с молитва към Бога, с Вяра, с Любов.

Йоан 13:38

Отговори му Исус: Душата си ли за мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: Доде не е пеял петелът, три пъти ще се отречеш от мене.

Йоан 15:13

Никой нема по-голема любов от тази, щото да положи некой душата си за приятелите си.

"Да положиш душата си", да се "натовариш с беззаконията им"...

Това си е вече само за смелите. Смелостта е характерна за първа чакра, а тя е пряко свързана със сърцето. Каквото е състоянието на първа чакра, такова ще е състоянието и на сърцето. Любовта и смелостта съ в съдружие. Там няма себичност и страх за себето. Ето защо такъв човек може да жертва себе си. В това се състои саможертвата.

Всяко едно друго действие е породено от его-то, от аз-а и често е съпроводено от реактивен импулс, т.е. от ответна реакция - зъб за зъб, око за око. Това е вид насилие. Насилието поражда само насилие. Едиствено любовта може да извади някого от този омагьосан кръг.

38 чули сте че е речено: Око за око, и зъб за зъб.

39 А пак аз ви казвам; Да се не противите злому; но който те плесне по десната страна, обърни му и другата.

40 И на тогози който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и връхната си дреха.

41 И който тя понуди да идеш с него една миля, иди с него две.

42 Който проси от тебе, дай му; и който иска да заеме от тебе, недей се отвръща от него.

43 чули сте, че е речено: Да любиш ближния си, и да ненавиждаш врагът си.

44 Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят:

45 за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небеса: защото той повелява на слънцето си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и неправедните.

46 Защото ако любите любящите вас, коя заплата имате? Не правят ли това и митарите?

47 И ако поздравявате само братята си, що повече правите? Не правят ли така и митарите?

48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса.

Редактирано Юни 8, 2009 от Ники_

[Слънчева]

Докато сме в света на дуалностите е нормално да заставаме на една или друга страна. И аз съм преживяла това-плакала съм за хора, които страдат, осъждала съм ту едни, ту други, ту себе си... Докато не започнах да търся причините за моето страдание. Започнах да се опитвам да разбера защо този или онзи е постъпил по определен начин. Защо съм добра или лоша за другите?... И имаше един момент, в който си казах, че е добре да съм просто добър човек и да се старая да се справям със своите си вътрешни проблеми. Анализирах ситуациите така започнах да придобивам по-ясна картина за живота.

Спомням си нещо от Учителя-че един въпрос е добре първо принципно да разрешим. Когато разбрах себе си, започнах да разбирам и хората. Виждах не само своите, но и грешките на други хора... Когато се опитах да 'помагам', получих и от едната и от другата страна шамари...

Сега, дори с риск да ме обвинят в бездушие, гледам да си мълча в конфликтни ситуации. Или като попремине 'бурята' се старая да накарам участниците да мислят и анализилат защо се е стигнало до нея /ако искат, разбира се, защото може и една м..а да ми теглят /. Та моите добри намерения, да има мир и да няма разправии са на място, но без да вземам страна- ако мога да помогна всеки сам да разбере себе си, значи прекрасно, там ми е мястото, ако ли не искат да ме чуят-моля, някой ден ще си научат урока-с мен или без мен... Бог на всеки е дал условия да се учи...

[Ники_]

Докато сме в света на дуалностите е нормално да заставаме на една или друга страна. И аз съм преживяла това-плакала съм за хора, които страдат, осъждала съм ту едни, ту други, ту себе си... Докато не започнах да търся причините за моето страдание. Започнах да се опитвам да разбера защо този или онзи е постъпил по определен начин. Защо съм добра или лоша за другите?... И имаше един момент, в който си казах, че е добре да съм просто добър човек и да се старая да се справям със своите си вътрешни проблеми. Анализирах ситуациите така започнах да придобивам по-ясна картина за живота.

Спомням си нещо от Учителя-че един въпрос е добре първо принципно да разрешим. Когато разбрах себе си, започнах да разбирам и хората. Виждах не само своите, но и грешките на други хора... Когато се опитах да 'помагам', получих и от едната и от другата страна шамари...

Сега, дори с риск да ме обвинят в бездушие, гледам да си мълча в конфликтни ситуации. Или като попремине 'бурята' се старая да накарам участниците да мислят и анализилат защо се е стигнало до нея /ако искат, разбира се, защото може и една м..а да ми теглят /. Та моите добри намерения, да има мир и да няма разправии са на място, но без да вземам страна- ако мога да помогна всеки сам да разбере себе си, значи прекрасно, там ми е мястото, ако ли не искат да ме чуят-моля, някой ден ще си научат урока-с мен или без мен... Бог на всеки е дал условия да се учи...

Прекрасно написано! "Когато Божественото говори и камъните мълчат!"

Ом Мани Падме Хум

[Слънчева]

Сега ние изучаваме свещените книги, какво е казано в тях. Много християни има, които знаят от единия край до другия Библията, но онези неща, казани в Библията, има едно приложение. Когато отиваш при един човек, не предизвиквай в него лошите черти. Намери една добра черта в неговия характер. Сега аз говоря за хората, които са създадени от Бога. Ако някой няма да възприеме, не говоря за него. Аз говоря за хората, които ще възприемат. Той и разбойник да е, пак ще възприеме. Аз мога да ви приведа такива примери. Един християнин минава край разбойниците и главатарят на разбойниците го потупал по гърба и му казал: „Аз нямам никакво нареждане за тебе. Ти си свободен. Ти си добър човек, аз обирам богатите.“ Изважда от джоба си и му дава. Тогава разбойникът му казал: „Помоли се за мене да ми прости Бог греховете!“ Казал му, че му е дотегнал този живот. „Ако е възможно, и аз бих желал да вървя по твоя път, ще напусна разбойничеството.“ Това е човек, в когото съзнанието е пробудено. Това е мечът на Духа, който действува.

Всички вие имате по една свещ и по един фитил, но кибрит нямате. Всичко ви е готово, но идете при едного, който да ви запали свещта. Ще отидете да си запалите свещта, да си запалите у вас правата мисъл. Когато някой път аз говоря, някой казва: „Този човек какво ги е омотал, какви хитрини употребява!“ Ако е за хитрини, аз ги зная всичките хитрини. Но аз бих предпочел да бъда един танцьор на сцената и да играя, аз бих взел цигулката и бих свирил, отколкото да стана хитрец и да замотавам хората. Че, тези хора ще ме срещнат един ден и ще ми кажат: „Този път ли ни учиш?“ Аз, като минавам по един път, срещна едно дете, което не е учило като мене, но то ми показва пътя, казва: „Този е пътят.“ Ние се нуждаем от хора, които да кажат истината, а не да те омотаят. Като срещнеш човек и той ти каже нещо, да разчиташ на думата му. От това днес се нуждае човечеството. И това ще дойде у всички хора. Любовта има начин на възпитание, което хората трябва да научат.

Из Мечът на Духа

Редактирано Юни 8, 2009 от xameleona

[braman]

Ники:

"Ако не умееш да допускаш страданието да достига до другите, това значи, че не умееш да го допускаш за себе си, което говори за протест, за ропот към Живота, към Бога. Това говори за несъгласие."

Много пъти съм си мислил, ако видим някой да се дави в реката, трябва ли да скачаме, да го вадим или да гледаме отстрани каква ще му излезе кармата. Най-големия парадокс е в това, че гласовете "За" и "Против" вътре в мен, се променят в зависимост дали е лято или зима.

[Ники_]

Ники:

"Ако не умееш да допускаш страданието да достига до другите, това значи, че не умееш да го допускаш за себе си, което говори за протест, за ропот към Живота, към Бога. Това говори за несъгласие."

Много пъти съм си мислил, ако видим някой да се дави в реката, трябва ли да скачаме, да го вадим или да гледаме отстрани каква ще му излезе кармата. Най-големия парадокс е в това, че гласовете "За" и "Против" вътре в мен, се променят в зависимост дали е лято или зима.

Важно е да има действие, което е непородено от аз-а. Тоест да помогнеш не от страх и от протест към страданието, а с любов и разбиране. Да подходиш със съгласие и смирение. Така е според мен.

Ако е писано да се удави човекът, въпреки опитът ти за помощ, това не бива да те вади от равновесие.

Идеята е да се разбере причиността на тези следствия. Да се избегне протестът, роптаенето и несъгласието със страданиетои с Живота, а от там и с Волята Божия. Вътрешен процес.

Инак може да действаш, но лишен от его, от аз. В действието да нямва следи от реактивно поведение. Това значи поправките да не носят вреда. Ако сметнеш че дадена поправка не оказва влияние върху цикличността - о.к..

Ако човек е болен от рак и ти го видиш, срещнеш го, как ще му помогнеш?

По същия начин може да помогнеш и на удавника?

Има и друго нещо. Защо на теб ти се случва примерно да бъдеш свидетел на нещо подобно? Защо това е в "твоя филм"? Не те ли учи тази ситуация на нещо? На какво?

Великият и добър човек... при него тези събития, или подобни, са сведени до минимум. Той работи с молитва Вяра и Любов.

14 И когато дойдоха при народа пристъпи до него человек некой та коленичи пред него и казваше:

15 Господи, помилвай сина ми, защото се луни, и зле страдае; понеже много пъти пада в огъня, и много пъти във водата.

16 И доведох го при учениците твои, и не можаха да го изцелят.

17 А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете ми го тука.

18 И запрети му Исус, та излезе бесът из него, и оздраве момчето от онзи час.

19 Тогаз пристъпиха учениците при Исус насам и рекоха: Защо ние не могохме да го изгоним?

20 А Исус им рече: Заради неверството ваше. Защото истина ви казвам: Ако имате вера колкото зърно синапово, ще речете на тази гора, Премини от тука там, и ще премине, и не ще ви бъде нищо невъзможно.

21 А този род не излезва, освен с молитва и пост.

Синаповото зърно - това е хипофизната жлеза, или третото око. Друго си е да бъдеш режисьор. Творец на Битието.

Живял някога един странстваш даоист. Един ден попаднал в село, чията земя не била виждала дъжд от няколко месеца. Реколтата била обречена. Очаквал се глад. Селяните, като съзрели светецът, се обърнали за помощ към него.

Какво направил светеца? Дали не е почнал да копае кладенец, за да може да се поле с вада в градините?

Не.

Той просто помолил да бъде оставен три дни на спокойствие. Отделил се и навлязъл в медитация.

На третия ден завалял обилен дъжд, който напоил сухата земя.

Селяните го попитали - "Каква стори?" - а той им отговорил - "Просто върнах хармонията в себе си!".

Външните събития са преко свързани с вътрешната ситуация в човека.

Работата със стихийте вътре в теб, променя стихийте (елементите) вън от теб.

Редактирано Юни 8, 2009 от Ники_

[braman]

Ники:

"Инак може да действаш, но лишен от его, от аз. В действието да нямва следи от реактивно поведение. Това значи поправките да не носят вреда.

Ако човек е болен от рак и ти го видиш, срещнеш го, как ще му помогнеш?

По същия начин може да помогнеш и на удавника?"

Значи, ако правилно съм разбрал, докато не надмогна егото, никакво скачане във водата?!

Ники, ако можех толкова лесно да се освобождавам от егото, щях да съм миров Учител.

Редактирано Юни 8, 2009 от braman

[Ники_]

Ники:

"Инак може да действаш, но лишен от его, от аз. В действието да нямва следи от реактивно поведение. Това значи поправките да не носят вреда.

Ако човек е болен от рак и ти го видиш, срещнеш го, как ще му помогнеш?

По същия начин може да помогнеш и на удавника?"

Значи, ако правилно съм разбрал, докато не надмогна егото, никакво скачане във водата?!

Ники, ако можех толкова лесно да се освобождавам от егото, щях да съм миров Учител.

Нужно е само да имаш връзка с интуицията си. Тогава ще знаеш кога, как и на кого да помогнеш, или пък да навредиш, ако ти стиска разбира се.

Знаеш ли… Преди време кучето ми беше болно… всички у дома трудно приемат присъствието на смъртта, на стаданието и болката, което е нормално за хора.

Вечерта кучето вече не можеше да ходи, дишаше тежко и не помръдваше. Беше много отслабнала. Интуитивно вече знаех какво ще се случи. До преди това е имало случаи, в които съм помагал, което е печелело време и смъртта си е тръгвала без да вземе който и да е.

Та въпросната вечер „бях на кантар” дали да помогна, или не. Въпреки, че знаех някои неща, ми стана мъчно, защото животното изпитваше болка… много голяма болка. Правех разни неща върху това тяло (на кучето) и то само за минути се освести, стана, залитайки и треперейки да пие водичка, над която също бях оказал въздействие.

Но докато правех това или онава, над малката принцеса, тя ме погледна, едва ли не за да подтвърди, че смъртта трябва да дойде.

Тагава научих, че протестирам и не приемам смъртта, не я допускам, както и страданието.

Можех да запазя живота на това животинче, но не го сторих. Правил съм го преди, но идва един момент, в който такава намеса е срещу Закона.

Кучето умря от черен дроб, само няколко часа по-късно. Голяма възпаление. То бе следствие на средата у дома. Беше тежък период.

Баба си беше счупила крака. Докарахме я в София. Правиха и операция в Пирогов. По принцип с дядо живеят на село. Една седмица седях на село да гледам дядо. Нямаше ме у дома. Те са над 80 годишни (баба и дядо).

Много работихме и с баба и с дядо. Колкото – толкова.

У всички цареше напрежение. Правех каквото мога за да помагам. Този протест и несъгласие, тази себичност и амбиция в третата чакра се бе отразила на всички.

Никой у дома не приема смъртта и страданието, като нещо естествено, като нещо необходимо. Меся се само като бъда помолен. Другото го оставям на естествеността на излъчването, на присъствието до колкото го има.

Кучето обра всички негативи. Явно сам не съм успял да претопя кармата. Затова умря. То се жертва за хората, за стопаните.

Баба се оправи, крачето заздравя, а домашните си получиха дозата страдание, което да ги разшири евентуално.

Тъй че…

http://www.vbox7.com/play:460f6dd6

Редактирано Юни 8, 2009 от Ники_

[braman]

Прав си - просветление трябва! То слепеца колко може да води, в Библията е казано. Ама нали ние може да си бездействаме и като си действаме. Да правим опити да се освободим от егото пък в същото време и да се покъпем в реката. Пък нека няма смисъл. И Миларепа е строял и събарял. Ама без любов нищо не става. Е, няма нищо де. И във фитнеса няма нищо лошо. Не се знае от кой храст ще изкочи заека, както и кога океанът ще се влее в капката.

[Ники_]

Прав си - просветление трябва! То слепеца колко може да води, в Библията е казано. Ама нали ние може да си бездействаме и като си действаме. Да правим опити да се освободим от егото пък в същото време и да се покъпем в реката. Пък нека няма смисъл. И Миларепа е строял и събарял. Ама без любов нищо не става. Е, няма нищо де. И във фитнеса няма нищо лошо. Не се знае от кой храст ще изкочи заека, както и кога океанът ще се влее в капката.

Така си е.

[braman]

Ани:

"Понякога се питам защо в България все повече се увеличава броят на такива хора, ходещи зомбита? Хора, които не ги вълнува нищо. Нито добро, нито зло. Способни да минат покрай умиращ човек и да не го забележат. Просто защото имат работа и много бързат. А самата си работа вършат без сърце, като машини.

Мисля си, че ако човек е приел в себе си повече от принципа на злото, може да му се въздейства с любов. Той все пак е отворен към другите хора. Но тези зомбита? Как да им се въздейства? Те нито приемат, нито предават."

Каква хубава болка, тъга... Някои неща дори и да не са верни, туптежа на раненото сърце ги заглушава в своята възвишеност.

Редактирано Юни 8, 2009 от braman

[Guest azbuki]

Къде го пишеше в Писанието: "Но ще отвърна лицето Си от теб, защото ти не си нито топъл, нито студен..."

[Guest Fut]

В Откровението, в посланието към Лаодикийската църква мисля че беше.

azbuki и braman + всички останали страхотни са мненията които чета. Много ми се иска и аз да се включа, но... засега предпочитам да остана встрани от това сияеща от радост. Поздрави!

П.П. Защо си мисля, че Донка присъства във всеки пост!? Под всеки аватар съзирам нейния, при останалите как е?

Редактирано Юни 8, 2009 от Fut

[Ян]

Ники:

"Ако не умееш да допускаш страданието да достига до другите, това значи, че не умееш да го допускаш за себе си, което говори за протест, за ропот към Живота, към Бога. Това говори за несъгласие."

Много пъти съм си мислил, ако видим някой да се дави в реката, трябва ли да скачаме, да го вадим или да гледаме отстрани каква ще му излезе кармата. Най-големия парадокс е в това, че гласовете "За" и "Против" вътре в мен, се променят в зависимост дали е лято или зима.

Не бих искал да заемам ничия страна в този диалог. Но моята сила е в иронията. С други думи мъничко да засиля "боите" , за да изпъкнат образно казано ... "небивалиците" в разсъжденията на "кармистите" - почитателите на учението за Карма.

Значи в цитата да разбирам, че ако е лято и е топличко - а бе, може и да се понамокри човек за да спаси един живот, но ако е зима - ммм... то си е студено и може да се получи нежелана хрема... . но ако давещият се е някой близък човек - няма зима, няма лято, няма мръсна или чиста вода, скачаш и го спасяваш. Защото ...Карма/Причина/ - дави се близък човек .

В Библията има една притча: "Питали Христос кой е ближен" , а Той им разправил за това как един човек бил нападнат , бит и ограбен от разбойници. Минали покрай него много хора - левити, търговци .... всякакви и никой не му помогнал. Защото всеки си казвал в себе си "имало е да страда човека, да не се месим в божите дела". Минал обаче един добър човек, качил го на каручката си и го закарал до най-близкия хан. Дал пари на ханджията и му заръчал "Нахрани го, излекувай го и колкото пари потрошиш повече от това което съм ти дал за този пострадал човек на връщане ще ти ги дам. сега бързам, че имам свои дела, но като си свърша работата и се върна ще ти възтановя похарченото в повече и ще го пребера този човек /непознат/ да го изпратя до неговия дом.

-----------------

Силно се опасявам , че тук при вас "кармистите" може да се намери такъв човек като този дето е говорил на ханджията. Защото ще си кажат "Карма".

Както и силно се опасявам , че при и другите - християните, ще се намери /тук при вас/ такъв човек. Защото те са уморени и много силно затормозени от "учители на кармичните закони" и вече им е безразлично всичко което става около тях.

И аз няма да помогна на пострадал, защото и моите сили свършиха да поддържам моя си живот.

Тогава .... ???

Ми да дойдат направо гробарите..... и да погребат както "кармистите" така и християните, защото и двата вида не виждат, че трета група хора чука на вратата им.....

Безмозъчни и безумственни глупави слепци сте/сме ....

[Guest azbuki]

По въпроса за това дали е добре да се помага, няма един отговор, защото няма човешки закон, който да управлява тия неща. Ние хората измисляме правила, но животът си прави майтап с нас. Хората, които искат да са "добри" по тия правила стигат до крайности. Добре е да помагаш, значи ще помагаме - винаги, викат си те. Другите викат, че не им пука дали са добри и няма да помагат. Трета група сеирджии гледа и се опитва да определи кой прав и кой крив. А ето какво реално става:

Една моя приятелка въревеше един ден с мен след дъжд по една асфалтирана пътека. По пътеката имаше много червеи и и охлюви и тя тръгна да ги събира и да ги хвърля на мократа почва до пътеката. Аз изобщо не бях ги забелязала. Рекох й: "Защо правиш това?" И тя рече: "Ми жал ми е. Ей сега ще напече слънцето и ще измрат." Рекох добре и вътрешно се зачудих как така не ми е хрумнало. Но после видях как тя се опитва всички, ама всички да ги събере. Не знам откъде ми дойде да й кажа: "Не си играй на Господ." И точно в мига, в който казах това, тя, навеждайки се да вдигне поредния охлюв, "храс!" стъпка един друг без да иска. Видя това, замисли се и спря да ги събира.

Толкова за "кармите".

Редактирано Юни 9, 2009 от azbuki

[Guest Fut]

Азбуки ще го кажа така за да няма объркване: В онзи момент Господ в теб се е произнесъл и е доказал Словото Си. Спомням си преди години когато четях книгите на Кастанеда, там беше описан подобен случай и посланието беше и е изключително за мен. Каквото и да кажа повече от това ще бъде грешка защото тези неща .........се........ чуват.

Така, след Азбуки прочетох и ЯН и смятам че ако има противоречие то е привидно . Ето, ще разкажа и друг случай в който бях лично изпитана. Миналата година когато бях на море, така се случи, че в един момент останах съвсем сама на плажа. Приятелката ми имаше работа и в онзи момент аз бях "сама" сред хилядите хора.

Докато си киснех блажено във водата забелязах един старец. В близост до брега имаше много водорасли, той беше полегнал в тях и аз смятах че това е нещо полезно и го прави заради това. Леко се изправяше и пак цопваше във водата. Наоколо хора, имаше и силни мъже, имах чувството че всички са слепи и не виждат, а само моят поглед беше прикован в този човек. В един момент аз сама тръгнах към него, просто се понесох без да мисля, нещо в мен ме теглеше натам. Отидох при човека и видях, че не е добре и че има нужда от помощ. В онзи момент знаех, че ако някой не го издърпа от там ще умре. Смътно в главата ми звучаха предупрежденията на покойния ми баща за риска от тези неща, но друга сила в мен ме ръководеше. Помогнах на човека да се изправи и да излезе, настаних го на своята хавлия и му подадох Валидол, защото винаги гледам да си нося със себе си. Той постоя така известно време, пооправи се, а аз се помолих тихичко в себе си и в един момент видях че с Божия помощ ще се оправи. След известно време стана и лека полека си тръгна. Едва когато всичко отмина, видях сияещото лице на приятелката си която приближаваше към мен. След това дойде друго лъчезарно същество и бях, усещах Божието благословение като награда, незаслужена от мен, но благодатна... Бях удостоена със срещата и присъствието на хора отдадени на Бога и Учителя...

Един или два месеца след това същото нещо се повтори само че в гората на един събор. Интересното беше това, че като че ли наоколо народа беше още повече, а точно до нас имаше и спасители, а другия дядо подобен на онзи лежеше до едно дърво опитвайки се да се изправи без никакъв резултат. Всички бяха в кръг около мен и този старец, гледаха как го тегля и никой не помръдваше от мястото си. Като че ли някой ги беше заковал там или пък имаше невидима стена която ги отделяше от мен и този човек, а аз трябваше да се справя с Божията помощ с поредното изпитание. Така че има и карма де, но най- важен е Господ и когато човек е отворил сърцето си за Него, Той е Този който ще го ръководи отвътре... Бог дава мярката за всичко и кармата е нищо пред Него. Най- важна е Неговата Воля и Неговото ръководство. Поздрави!

Редактирано Юни 9, 2009 от Fut

[Ася_И]

Що е то добър човек?

За ме понятията добро / зло, в случая "добър" човек, може да се прилагат само по отношение на нас, кръгът около нас (близки, приятели, колеги). Извън тази сфера те нямат определяне. Важното е да постъпваме така, както ни диктува сърцето. Ако държим всичко да е непременно в тези тесни граници, то краят на всяко добро за някого е начало на зло за друг, иначе няма как да има баланс.

Дали да правим "добро" по нашите разбирания за това - да, иначе няма да сме в хармония със себе си. Дали другите ще го разберат или не - никой не знае предварително. Дали това е най-правилното нещо, което трябва да направим - пак ще се разбере в последствие.

[Креми (късметче)]

... след дъжд по една асфалтирана пътека... имаше много червеи и и охлюви "Ми жал ми е. Ей сега ще напече слънцето и ще измрат."

Толкова за "кармите".

Червеите предусещат слънцето и се прибират навреме. Това е техният инстинкт = Божественото в тях.

Но не могат да обозрат смисъла на пътеките, направени от по-висши животни. Чудих се известно време, дали животните, ходещи по определена пътека на водопой, също газят по-нисши създания? Сетих се, че те май не ходят точно след дъжд, така че дребните имат време да се скрият.

Само човекът някак не се вписва в хармоничния танц на природата.

[Иво]

Много пъти съм си мислил, ако видим някой да се дави в реката, трябва ли да скачаме, да го вадим или да гледаме отстрани каква ще му излезе кармата. Най-големия парадокс е в това, че гласовете "За" и "Против" вътре в мен, се променят в зависимост дали е лято или зима.

"Един факир в Индия прекарал трийсет години в неподвижно състояние, с желание да разреши смисъла на Живота. По цели дни той седял неподвижен като дърво. Птичките даже правели гнездата си върху неговата глава. Един ден една бедна вдовица се приближила до него и на едно близко дърво закачила люлчица, в която оставила детето си. Спокойна, че детето й се намира под зоркото око на факира, тя отишла на работа. След малко една кобра се приближила до люлчицата и се готвела да ухапе детето. Факирът си задал въпроса, да помогне ли на детето, или да го предостави на грижите на Бога. Той си казал:

- Бог създаде и детето, и кобрата. Той сам мисли за него. При това, не зная какво да направя, за да изпълня Волята Божия."

Ето цялата история: Факирът и кобрата

Наскоро един много добър приятел лекар ми разказваше за някои свои вътрешните противоречия. После попаднал на една мисъл от Учителя в приблизително този дух: Ако можеш да помогнеш на някой, помогни му, а после мисли каква е неговата карма.

... след дъжд по една асфалтирана пътека... имаше много червеи и и охлюви "Ми жал ми е. Ей сега ще напече слънцето и ще измрат." Толкова за "кармите".

Това ми напомня на Приказката за Морската Звезда

Там поуката е малко по-друга.

Естествено, всеки случай е индивидуален и човек трябва да мисля, а не винаги да се осланя на готови рецепти или препоръки.

[Велина Василева]

E, това разделение на кармисти и християни - вече наистина идва в повече... Такова нещо обективно няма и главата, която го е приютила - се нуждае от проветрение...

Забелязвам, че някои от нас тук са като любителите - философи . (Сега - нямам предвид Ян)...С дни, неуморно, те търсят нови, неизследвани още измерения - за изявата на неспокойната си мисъл... Пост след пост - фантазия, след фантазия... (Сякаш така вътрешно доказваме нещо на себе си, за което Духът ни е дал вече знак, че не е право... Ние обаче настояваме да докажем правотата си, даже и с риска - да се объркваме все повече и повече)...

Вчера писах доста нещо за категорията "добро", така както я е преподавал Дънов и както звучи в Библията...

Искам да кажа нещо на всички, без конкретно да визирам някого, защото има обидчиви хора, а намеренията ми са далеч от това - да наранявам когото и да било...

Да се прави ли добро - да не се ли прави добро?...

Има - не само човешки закон (за наказуемо виновно бездействие), а даже и Божи Закон, който казва така:

Яков 4:17

Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.

Което означава, че ако вътрешно имаш убеждението, че нещото - за което се двоумиш - е добро - длъжен си да го сториш. "Ама - може да сбъркам, да се намеся не където трябва"... Ти ще сбъркаш при всички случаи - и ако се намесиш , и ако не се намесиш - защото ти - по презумпция си в Света, където се греши и където се учим точно от тези погрешки... Ти грешиш по хиляди пъти дневно и без друго...Тук си попаднал - в Света на ограниченията; а когато човек се ограничи - явява се Злото... Но първо - трябва да се смириш, за да проумееш къде точно се намираш и какво е положението ти сега... Не можеш да очакваш да бъдеш тук друг вид човек, освен смирен човек, ако искаш да се ориентираш и да се повдигнеш...(Защото не си поставен тук, в условия да преподаваш ново Учение, а да се съобразиш със съществуващите вече Учения - те са достатъчни и всяко дума там е строго математически определена; фантазиите там са изключени... И всичко е казано - просто го потърси... Затова - вместо да философстваш - трябва повече да четеш истинските неща, така ще се изказваш все по-рядко - по кривия начин и няма да заблуждаваш неукрепналите души, които те четат и приемат всичко прочетено за чиста монета)...

А - колкото за погрешките - тези погрешки никак не са случайни - един ден - те ще се превърнат в най-големите ни добродетели, казва Учителят...

1 Петрово 2:15

Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци;

2 Коринтяни 5:10

Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

Лука 6:36

Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

И ето и отговорът - в прав текст:

Матей 7:12

И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.

Само за миг се замисли - искаш ли , бидейки в някакво затруднено положение - да ти се помогне... Искаш ли някой да помогне на детето ти, ако то се е оказало в трудна ситуация?... Отговорът няма да закъснее и ти веднага ще знаеш кое е право , и кое - не е...

Защото всички ние сме свързани, едно Цяло сме и когато помагаш на другия - всъщност - на себе си помагаш...