Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Страдание и прошка ...

Recommended Posts

Guest hrisko_89

В живота на хората се случва други хора да им причинят страдания, сигурно това понякога става по божията воля, може би не е случайно. Страданието има определен размер. Добре е и е правилно да прощаваме на другите. На мен ми се ще да вярвам, че щом ни е нанесено някакво страдание, колкото и да ни се струва тежко, сигурно е по силите ни да простим на причинителя на страданието ? Мислите ли, че е така ? Може би Бог не би допуснал да ни причинят дадено страдание, ако нямаме сили да простим и ако съществува огромен шанс да си отмъстим и да натрупаме карма ?? Може би Бог не би допуснал да ни се случи нещо, което на този етап за нас е НЕпростимо и дори повод за отмъщение??

П.п. Всички знаем какви доста труднопростими, ако не и непростими ужасии стават по света ... Явно хората с които се случват или техните близки имат сили да простят, иначе подобни неща Бог не би допуснал, защото вероястността потърпевшите да влязат в грях ако им се отдаде възможност не е малка. Поне така на мен ми се струва ...

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-добре е щом ни сполети някакво страдание да не се опитваме да го свързваме с точно определен наш недостатък или действие в миналото. Всеки човек има много несъвършенства и следва да работи за изправянето им, независимо дали му носят страдание или не. А самите страдания се преодоляват чрез тяхната противоположност. Човек няма нужда да страда в каквито и трудности да е поставен. Страданието е нашата собствена реакция на външните условия и от нас зависи да го заменим с радост. Да, понякога е трудно и се изисква огромно самообладание, цялостно вътрешно равновесие и сила на волята, но не е невъзможно за каквито и трудности да става въпрос. Това за страданието. За прошката, най-добре е въобще да не се обидим или да обвиняваме другия за действията му, които са ни причинили страдания. Можем безпристрастно да преценим правилността на неговите действия, да се потопим в неговата гледна точка, но ако изпитаме някакво отрицателно чувство и страдание, то причината е в самите нас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек изпитва страдание защото Бог го е изоставил.Бог не може да се занимава с всички,той си е харесал определени хора.На другите никога не помага. ;)

Въпросът е защо харесаните от Бог деца,не помагат на другите да почувстват щастието.Тук е проблема.Че осветените от светлината не доставят светлина до другите.

Не случайно в католическата вяра свещенника общува с Бог,но не и обикновенният човек.Така е и в реалността.

Какво може да направи един беден човек изкарващ само за хляба си?Нищо.

Какво може да направи един богат и надарен и известен за света?Всичко.

Но надарените винаги са лицемери.

Точно пък христянството ни учи да бъдем смирени и да смятаме че всички хора са еднакво важни за Бог.

А защо някой се чувстват по-равни?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Има някои неща, които ми се струват адски трудни за прощаване - например да убият твой близък , или пък да те обезобразят. По телевизията се говори за такива случаи. И си мислех че щом Бог допуска подобни неща, значи съответните хора с които са се случили злините може би имат сили да простят на извършителите и да не търсят мъст . Това изисква колосална сила на духа, за да се прости. И ако се прости не би трябвало да се казва на глас, че е простено, защото току виж навлекло още агресия към жертвата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Препятствията са тези ужасни неща, които виждаш, когато не гледаш към целта си.

--Хенри Форд"

Страданието е препятствие, което трябва да се прескочи или събори и премине през него или да се заобиколи( :) което не е добре).

Прошката е правото ти на избор , да приемеш и одобриш, да приемеш, но да не харесаш, да не го приемеш и да продължиш да се блъскаш.

Интересна последователност наблюдавам при себе си :) една такава цикличност, тъкмо ми стане по- лек пътя , поизглади се , започвам да вървя и да се оглеждам, чак ми харесва това каквото виждам , усмихвам се и хоп докато се усмихна и се озъбя, ново препятсвие, вече даже не ги обявявам като страдания.

Изучаваш, преминаваш и продължаваш.

Всичко което съществува е такова каквото трябва да бъде.Няма нужда от страдания и трагедии.

Ако може нещо да се промени променя се, ако не може, колкото и да ни е тежко и мъчно, то трябва да се случи така както се случва.Следва прошката или приемането и край, идва новия период.

За да съкрати тези периоди човек трябва дълбоко в себе си да приеме света в който е попаднал с всичките му красиви и некрасиви неща, да поотупа егото, да ошамари суперегото и да се опита да разгледа себе си като самостоятелна единица.тогава може би ще вижда повече красота от колкото...... всичко останало.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

За прошката, най-добре е въобще да не се обидим или да обвиняваме другия за действията му, които са ни причинили страдания. Можем безпристрастно да преценим правилността на неговите действия, да се потопим в неговата гледна точка, но ако изпитаме някакво отрицателно чувство и страдание, то причината е в самите нас.

Не съм съгласна.

Има неща, които не се прощават и 100 години да изминат, и тук времето няма значение. Да, после става някак по-меко усещането, но това не намалява и не отнема направеното.

Не мисля, че е необходимо вината да се търси винаги у този, когото не прощава - за да не прости, той има защо. Аргументите на чистата съвест не важат. Прощваме само на онези, които горчиво се разкайват, не не и на онези, които се вричат в това да са прави ... Не става.

Нещата са понякога въпрос на достойнтство - този, който обижда и наранява много често не знае, че го прави и изобщо не смятам, че това го оневинява. И тук, думите на Исус: Господи, те не знаят какво говорят/ правят .... са една метафора.

Да, те не знаят, но какво от това. Другият знае и носи две вини и две горчивини ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, понякога плащаме доста висока цена, за да си научим урока за отказа и за обидата!

Пак стигам до същия прост извод: никой не би могъл да ме обиди, ако аз сама не избера тази реакция. Никой не може да ме накара да се чувствам зле, без моето участие!

Може да не ми харесва какво казва или прави някой и да попитам защо, може да обсъдим въпроса, може да си тръгна от този човек, ако не можем да разговаряме, но защо да избера да се обидя, какво би ми дало?

Защо да накажа себе си за нечия чужда постъпка?

И до днес има хора от моето минало, които не могат да ми простят за някои стари мои постъпки, но това вече НЕ Е МОЯ РАБОТА, защото аз поисках прошка от всеки един от тях - ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕХ ДА НАПРАВЯ.

Независимо, че прошка ми бе отказана - само това е по силите ми и само на толкова имам право! Аз си свърших своята работа.

"Седмата посока", Ж. Орфану

Да, мой е избора да мразя и да тровя себе си, само, защото някога, някой е направил нещо, мразел е, завиждал е /например/. Мой е избора да приема обидата или да я оставя свободна в пространството. Защо аз да поемам тази омраза и цели 100 години да я храня? Като мога да простя и забравя и да си живея свободно, необременено и щастливо живата... Изборът е мой, за моя живот, за моите постъпки. Другият прави своя избор-да мрази, да наранява. ОК. Това е негово право.

Обичам себе си и точно за това не искам този товар-да приемам негативите на някой, който не е дозрял. :feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да простиш на другите или да оправдаеш другите. Да простиш на себе си или да се самооправдаеш.

Къде е границата между (само)оправданието и прошката?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Когато се молим на Господ да ни прости, ние се молим на себе си. Не на някой друг.

И всъщност, Господ няма какво да прощава - той не съществува, само нашата представа за него е цензурираща.

Ако знаехме повече неща за себе си, нямаше да натоварваме вселената с воплите си.

Страданието е страдание, прошка има, ако си простил. Т. е. ако си понесъл и си продължил, без да се връщаш назад. Това го може само интелектуално независимият индивид.

За мен в този свят прошката е невъзможна, тя е добро пожелание, това го зная от дългогдишния си опит с Таро. Досега не видях простил човек ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

" Т. е. ако си понесъл и си продължил, без да се връщаш назад." - Да си си понесъл страданието от това, което си причинил или са ти причинили ли ? И като го понесеш да спреш да мислиш и за страданието и за причините му ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

" Т. е. ако си понесъл и си продължил, без да се връщаш назад." - Да си си понесъл страданието от това, което си причинил или са ти причинили ли ? И като го понесеш да спреш да мислиш и за страданието и за причините му ?

Ти всъщност какво ми казваш ...

Има един друг човек от форума, който е на твоите години, но той е различен. Правя паралели, защото са неизбежни.

Само страдащият може да осъзнае и прошката. Това исках да кажа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

" Страданието е страдание, прошка има, ако си простил. Т. е. ако си понесъл и си продължил, без да се връщаш назад."

Естествено че има прошка, ако си простил. :D Питах, дали под прошка разбираш това, човек в мислите си да не се връща към страданието, което са му причинили или към страданието, което той е причинил някому.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

" Страданието е страдание, прошка има, ако си простил. Т. е. ако си понесъл и си продължил, без да се връщаш назад."

Естествено че има прошка, ако си простил. :D Питах, дали под прошка разбираш това, човек в мислите си да не се връща към страданието, което са му причинили или към страданието, което той е причинил някому.

Не виждам нищо смешно.

Разбирай го както искаш и както ти е кеф.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Не съм ти се смял. Просто ми стана смешно, че не можем да се разберем и всеки пита другия какво е искал да каже. Тоест не вярваш, че прошката е възможна. Ок. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има ли смисъл да се молим на Бог да ни прости за нещо ? Ако има смисъл, в какво се състои този смисъл ?

Има смисъл, но е по-добре да се помолиш за напътствие, сили и твърдост да не допускаш повече това, за което искаш прошка. Смисълът и в двата случая е в желанието за промяна.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прошката е приемане, приемането не е задължително одобрение.

Страдаш , защото някой ти е причинил нещо- приемаш , че този човек е такъв и това, което ти е причинил не ти харесва, но то е факт.Имаш избор или да си адекватен и да направиш всичко по силите си да промениш нещата(за себе си) или да заемеш статично положение и да молиш всевишния за помощ.Второто е равносилно на нищо(според мен), ако не си направил всичко по първото.Когато това се случва, вече няма страдание, има приемане действие и.... прошка = приемане.

Същото е и с отношението към света.Не ти харесва положението ти , ами промени го или го приеми = прошка , към света, към себе си , към всичко.

Прошката не е харесване на нещо, което не ти харесва, а приемане на неговото съществуване.Разбирането на нещата в тяхната дълбочина, това е прошката.

Тя съществува, но всеки я е овладял в различна степен, на определено ниво или просто не желае да я приеме.

въпрос на избор, свободната воля, която е дадена на всички ни с Любов в големи количества.

Страданието е препятствие, подтик към движение, ами неприятно е спор няма, ама пък и от вайкане файда няма.

Колкото по-силен става човек, толкова по сложни стават препятствията, ако не върви на където трябва(и по други причини понякога)

Страданието и прошката не са задължително взаимообвързани.

Хората "страдат" за неща, които често не бих нарекла с тази дума.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:dancing yes: Вярно е - много боли, повече от страданието, много повече. По-лесно е да се живее със страданието, отколкото да се приеме прошката.

Прилича на раната. По-малко боли да я остави човек така... При всеки опит да я дезинфекцира с нещо боли ужасно, пари, сякаш огън слагаш... И после още дълго пари...

Но ако не пари.... бавно и сигурно убива цялото тяло... Не болката. Раната, която не сме почистили с цената на парещата прошка завзема цялото тяло, всички тела. И когато те всички се превърнат в една голяма рана... се разпадат. Без болка, с облекчение.

Може би затова избягваме парещата дезинфекция на прошката и избираме сладката болка на страданието и самосъжалението.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: По-лесно е да се пишем за жертви и да страдаме, /но да мразим и негодуваме вътрешно/, отколкото да разберем причината за страданието. ;)

По-лесно е друг да е виновен, най-трудно се приема личната вина/грешка и отговорнст.

Ако "страдам" доброволно, поела съм товар и го нося с Любов и Радост, то вече не е страдание, а пречистване :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако си простил ,то ти не го осъзнаваш и не го разбираш.Не го знаеш и просто си ПРОСТил :) !

Ако "страдам" доброволно

Това е мазохизъм.Стига глупости !Никой не иска да страда доброволно!Да носиш страданието си с обич и радост ми прилича на човека от 10-ка мечове, все едно да се изправи с 10-те меча и да хукне да се радва и да се смее ,нищо че 10-те меча от подскоците му отварят още по-големи рани. <_<

По-лесно е друг да е виновен

За тебе може би е така.Аз на това не се научих!Това малко ми прилича на "Бог ми изпраща тези изпитания!" .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:P За едни хора /оптимисти/, чашата е наполовина пълна и други /песимисти/, чащата е наполовина празна... :feel happy:

Има ги и едните и другите, нали? ;)

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×