Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Страдание и прошка ...

Recommended Posts

Естествено,че грешките ,които си допуснал ти ! Какво значение има кой какви ги върши ,щом аз съм позволила да ги вършат с мен?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

щом аз съм позволила да ги вършат с мен?

Човек винаги ли може да предотврати нещо, което биха могли да извършат срещу него ? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Страданието, което можем да понесем, е съразмерно на любовта, която имаме. В този смисъл, страданието е изпитание за това дали у нас има, или няма любов, и ако има - до каква степен. Когато страданието превишава любовта на човека, той се озлобява - това е неговата естествена реакция, която води до деградация. Когато той носи в себе си любов, която може да покрие страданието и да го трансформира - тогава се стига до прошка. Прошката е акт на великодушие, т.е. колкото е по - велика една душа, толкова е по - голяма нейната способност да прости. А ако трябва още да задълбаем в темата - Любовта в действителност не е склонна да осъжда. А когато няма осъждане, няма и необходимост от прошка, защото силата на Любовта е велика - тя е простила, още преди да са съгрешили спрямо нея. Необходимостта от прошка говори за известна непълнота (несъвършенство) на любовта, защото, за да има прошка, трябва да има осъждане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

borislavil :thumbsup1:

Един пример да добавя към написаното от теб.

Тази вечер разговора ни с една приятелка отиде към прошката.За малката душа притчата нищехме :) .

След кратък разговор тя каза:"Ами ако това е прошката, значи аз съм простила на убиеца на майка ми".(нейната майка е била блъсната от кола и умира).Имало е съд, условна присъда и голямо обещетение, което нито някой е дал, нито някой е потърсил.

Какво е убийството(в случая за него, по принцип за всичко останало),част от нещата, от действията , от случващото се в този свят.То се случва, понякога по случайност , друг път нарочно.Но то съществува от както свят светува и ще изчезне с изчезването на света.Много е тежко, но ако не се приеме като съществуващо, като част от този свят, следва озлоблението, както каза borislavil.А в един следващ живот, може съдника да е убиеца, за да го разбере в дълбочина.

Никак не е лесно, но това е живота.

Приятелката ми, която в периода на смъртта на майка си е имала 6 месечно бебе, трансформира страданието си в любов към детето си.Това я спасява от депресия, от страдание, от озлобление и я прави много силна.Няма време да пропиляваме живота си в страдание и озлобление, в съд, вина и обвинения.Има толкова неща в този живот, които се нуждаят от всеки един от нас и от нашата любов.

Това е прошката- приемане в дълбочина.

Убиеца е лъжел, гледал нагло в съда.Нормално е.Лъжата е страх, панически, наглостта е маска.Защо да съдиш такъв човек, той дълго време след това ще съди себе си.Гледай, приемай и продължавай.

Това са силните хора.

Всеки получава такава задача, каквато може да реши, после има свободната воля да избира пътя си.

Бих казала не страдание И прошка, а страдание ИЛИ прошка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има хора които умишлено нараняват.Сякаш им доставя удоволствие да накарат някого да страда.Винаги ли да им прощаваме?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

borislavil, didi_ts :thumbsup1:

Когато си разбрал причината, защо един човек е такъв-наранява умишлено, ще можеш да му "простиш". То дори не е нужна прошка, самото разбиране я замества... Тогава може и да ти е жал, може и да излъчиш любов към него, за да се повдигне малко. Най-хубаво е, ако някой такъв човек поиска да му се помогне сам себе си да разбере... :feel happy:

Значи ако съдим, може да се превърнем в това което сме съдили ?
:thumbsup:

Да, защото разумната Вселена може да те поставе в същите условия, ситуации като този, когото съдиш, за да го разбереш... и да разбереш своята грешка, че си го съдил. ;)

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е лудост ! Ако един човек наранява умишлено,то причината е че не зачита чувствата ти ,не те уважава,не те цени ... какво да му прощавам?

Basta ... на такива!

Редактирано от Деяна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

" Да, защото разумната Вселена може да те поставе в същите условия, ситуации като този, когото съдиш, за да го разбереш... и да разбереш своята грешка, че си го съдил. ;) "

Анче, предполагам че става дума само за поставяне в съответните условия без превръщане в този, когото сме съдили ? Понеже ако се превърнем в него може да деградираме духовно и може и да не си извлечем поуките от това, че сме го съдили. Или още по - лошо - да започнем да съдим и себе си, че сме станали като еди кой си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, Хриско, просто в същите условия, за да можем да прогледнем, да разберем, да простим...

Случвало ми се е да се скарам, да викна, да се наплача... Така излиза отрицателната енергия и... после прощавам. Не мога да се сърдя и да съм лоша дълго. :feel happy::P

Отмъщението води до още омраза и пак лошо, и пак отмъщение... до безкрайност... ;) Няма смисъл от това.

Макар, че като се замисля имало е тъмни и дълбоки скорпионски периоди, но успявам да трансформирам всичко в положителна енергия. Благодаря на Бога :):angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нямам личен опит, но все ми се струва, че ако си отмъстил ще ти е по - лесно да простиш на човека. :1eye:

Отмъщаваме винаги на себе си... И прощаваме винаги на себе си.

Ако някой някак ни е наранил, няма значение как и защо - това се е случило, защото ние сме допуснали това. Страданието е предупреждението да променим нещо в себе си или да се огледаме дали не сме се отклонили от пътя си. Да отмъстя на тръните, които ме предупреждават за това, като ги стъпча с ярост и продължа да се отдалечавам от пътя си и от себе си? И може би се приближавам към ръба на пропастта, но заслепен от болката и гнева на отмъщението все по-малък е шанса да го осъзная и спра преди да съм полетял в нея...

Обичай враговете си звучи като обичай тръните, които ти показват къде НЕ е пътя..... И прощавам на себе си, че не съм внимавала като ... внимавам повече...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Ако човек моли Бог да направи така, че този човек да може безусловно да обича другите хора и себе си и безусловно да им прощава, възможно ли е Бог да му създаде ситуации за прощаване ? И ако човекът не мисли, че има сили да има такива безусловни любов и прошка към другите хора и себе си, по - добре ли ще е да спре да моли Бог за подобно нещо или да продължи да го моли ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Все се каня да пиша ...

Страдащият го боли от думата прошка да ви кажа.Боли го толкова, колкото самото страдание.

Защо страдащия да прави нещо? Ако някой ти е причинил страдание, проблема е негов :) .Защо ти, който си потърпевшия, трябва да се ангажираш с прощаване или каквото и да било, относно ситуацията... :rolleyes: ако си пострадал, мисля че не си ти който трябва да прави нещо по въпроса. А този който ти е преченел злото, той е този, който трябва да направи нещо, ако иска :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човек моли Бог да направи така, че този човек да може безусловно да обича другите хора и себе си и безусловно да им прощава, възможно ли е Бог да му създаде ситуации за прощаване ?

И без да се моли човек, ситуации за прощаване не липсват. По-уместно е човек да се помоли, да намери сили и умения в себе си да прости. Това разбира се е само мое мнение и не искам да налагам на никого за какво да се моли. Всъщност най-сериозното изпитание за способността на човек да прощава може да дойде не когато иска да се научи да прощава, а когато реши, че вече се е научил да прощава.

Какво реално означава да простя? Означава да не позволя някакво отминало събитие да оказва влияние върху моите мисли и чувства. Някой ми е казал обидна дума. Ако остана незасегнат от казаното от него, това е прошка. В действителност действие прощавам няма. То характеризира преминаването от състояние в което съм зависим в своите мисли и чувства от обидната дума, и състояние в което не съм зависим. Тази промяна обаче не става отведнъж. Ако казвайки „прощавам ти“ аз все още съм зависим от казаната дума, то това, че съм простил, просто не е вярно, а с думите си в най-добрия случай искам да успокоя отсрещната страна. Ако казвайки „прощавам ти“ аз не съм зависим от казаната дума, тогава аз вече съм простил и думите „прощавам ти“ са безсмислени, освен ако с тях отново не искам да успокоя отсрещната страна.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

" Обичай враговете си звучи като обичай тръните, които ти показват къде НЕ е пътя..... И прощавам на себе си, че не съм внимавала като ... внимавам повече..."

Тръните винаги ли боцкат,само когато си се отклонил от пътя ? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има хора които умишлено нараняват.Сякаш им доставя удоволствие да накарат някого да страда.Винаги ли да им прощаваме?

Да, защото иначе "се хващаш на хорото".

borislavil, didi_ts :thumbsup1:

Когато си разбрал причината, защо един човек е такъв-наранява умишлено, ще можеш да му "простиш". То дори не е нужна прошка, самото разбиране я замества... Тогава може и да ти е жал, може и да излъчиш любов към него, за да се повдигне малко. Най-хубаво е, ако някой такъв човек поиска да му се помогне сам себе си да разбере... :feel happy:

Значи ако съдим, може да се превърнем в това което сме съдили ?
:thumbsup:

Да, защото разумната Вселена може да те поставе в същите условия, ситуации като този, когото съдиш, за да го разбереш... и да разбереш своята грешка, че си го съдил. ;)

О, не само може, ами си е задължително. Това си е многократно отиграно при мен :( ; и продължава да ми се случва, за неща, които съм си позволила да осъдя преди години. Просто няма празно, не може "между капките" - всяко нещо, всяко дребно нещенце си се пише ... естествено на моя си гръб. Може след ден, след месец или след доста години, но да, Вселената помни, бих казала, като слон. :lol:

Нямам личен опит, но все ми се струва, че ако си отмъстил ще ти е по - лесно да простиш на човека. :1eye:

Ако си отмъстил ...

В първия момент може и да почувстваш удовлетворение.

Във втория започваш да се чувстваш чоглаво ...

След това става още по-зле - чудиш се, ама трябваше ли наистина, ама така ли точно, ама колко точно, ама ...

А няма ли да ти е по-лесно и по-приятно ти да си му простиш на човека и спокойно, като страничен наблюдател да гледаш как същата тази Вселена, дето я коментирахме по-горе, се разправя с въпросния човек.

По нейните си начини.

Понякога много, много по-жестоки от това, което ти си мислел да отмъщаваш.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

" същата тази Вселена, дето я коментирахме по-горе, се разправя с въпросния човек."

1.Я видя, я не. Пък и това няма ли да е своего рода злорадство. :D Нямам против, но дали имаме право на наслаждение от вселенското наказание към провинилия се ? Какво означава да искаме Бог да прости на тези, които са съгрешили спрямо нас ? Трябва ли да го искаме, особено ако не го чувстваме като потребност ? Или да се успокояваме с мисълта, че те ще си го получат. Да им прости, означава ли да няма поСледствия за тях.

2. Какво означава Бог да ни прости за еди какво си ? Прошката му прекъсва ли причинно - следствената връзка, спасява ли ни от наказание така да се каже ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да ти кажа, по-добре да не видиш.

Аз лично съм виждала няколко пъти - става ми толкова жал за хората, чувствам се едва ли не аз виновна; защото усещам, че тези грозни неща им се случват, защото те си бяха позволили други неприятни неща спрямо мен преди това. Освен изказаното съчувствие, чак се опитах да им съдействам с каквото мога, да помогна, въпреки че преди време изпитвах съвсем различни чувства.

П.П. Не мога да кажа със сигурност, но май няма как да им прости на 100% (в смисъл да няма последствия, както казваш ти). Нашата прошка и молбата за Негова прошка само ще смекчи нещата, но няма да ги заличи съвсем.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

И смекчаването е нещо. :) И аз си помислих, че би могло да ми стане жал за хората. Но зависи. Всичко е относително, както е казал Айнщайн.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нямам личен опит, но все ми се струва, че ако си отмъстил ще ти е по - лесно да простиш на човека. :1eye:

Отмъщението е първична реакция, която издава липса на зрялост. Не може да се поставя знак за равенство между отмъщение и прошка... нито пък едното може да произтича от другото. Да, когато отмъстиш, е възможно да се почувстваш удовлетворен, но... твоето отмъщение ще породи съответно желание за мъст у този, на когото си отмъстил и така ще се задейства една безкрайна верига от причини и следствия, която в същността си е кармична, т.е. поражда кармични отношения. Докато прошката идва от друго измерение. Тя не поражда омраза (като отмъщението), а любов. Чрез нея не влизаш в кармичния кръг, а излизаш от него, т.е. тя не е карма, а дихарма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×