Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Страдание и прошка ...

Recommended Posts

Guest hrisko_89

" но... твоето отмъщение ще породи съответно желание за мъст у този, на когото си отмъстил и така ще се задейства една безкрайна верига от причини и следствия,"

Ами ако той е достатъчно съзнателен , за да се съгласи че сме квит. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:P Той печели и се изкачва в духовната йерархия. А ти ще си учиш уроците, докато не се научиш да обичаш и прощаваш, от сърце. ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" но... твоето отмъщение ще породи съответно желание за мъст у този, на когото си отмъстил и така ще се задейства една безкрайна верига от причини и следствия,"

Ами ако той е достатъчно съзнателен , за да се съгласи че сме квит. :)

Ако е достатъчно съзнателен, какъв е шансът:

1) да е направил нещо, за което ти изпитваш нужда да отмъстиш;

2) да е направил това съзнателно, целенасочено и със зли намерения;

3) да не ти се извини след това?

Ти били искал да отмъстиш ако:

1) действието извършено срещу теб е несъзнателно и без зли намерения;

2) ако извършителят му ти се извини и съжали за постъпката си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Зависи кой е другия човек, какво ми е отношението към него или към такива като него, дали преди ме е дразнил и т.н. НО като Цяло нещата стоят по този начин :

" 1) да е направил нещо, за което ти изпитваш нужда да отмъстиш;" - Ами предполагам не много голям.

" 2) да е направил това съзнателно, целенасочено и със зли намерения;" - Може да се е поддал на някакви емоции и след това да е съжалил ...

" 3) да не ти се извини след това?" - Ами той може да се извини от страх да речем. Пък и дори искрено да се извинява, ако го е направил нарочно ( под влияние на своето несъвършенство), на мен може да ми се иска да си получи заслуженото въпреки че се извинява, защото негов ще си е проблема че се е поддал на по - тъмната си страна да речем.

" Ти били искал да отмъстиш ако:

1) действието извършено срещу теб е несъзнателно и без зли намерения;" - Зависи какво ми се е случило, но ако съзнавам че е станало Случайно и човекът не е искал, може и да ме е яд, че не е станало Нарочно. :D

" 2) ако извършителят му ти се извини и съжали за постъпката си?" - Абе ако ме осакати без да иска, надали извинението ще ме топли. Дори да съжалява, да не е искал, аз може да се ядосам и да ми се иска да му отмъстя заради евентуалната му некадърност, немарливост, несериозност,които са ми коствали здравето и които по принцип също ме дразнят, макар и не толкова като действията с умисъл ...

НО по - скоро Си Прав в мнението си.

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Много трудна ми изглежда идеята да простиш, ако зад това което ти се е случило не стои някакъв духовен смисъл, ако това което ти се е било случило не е било свързано с духовното ти израстване. Винаги когато мисля за варианта прошка по отношение на едно или друго нещо, винаги възниква въпроса дали това, което ми се е случило е било свързано по някакъв начин с духовното ми развитие. По - трудно ми е да си представя да се прости за нещо, което не е било свързано с духовното израстване. И ми се ще да вярвам, че всички неща са свързани с това израстване. Така прошката би била по - лесна.Ако вярваш, че само и единствено другият ти е виновен за случилото се, така би било доста по - трудно да простиш, отколкото ако вярваш, че абсолютно всичко в живота ти е резултат на твоите мисли, чувства, действия.

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много трудна ми изглежда идеята да простиш, ако зад това което ти се е случило не стои някакъв духовен смисъл, ако това което ти се е било случило не е било свързано с духовното ти израстване. Винаги когато мисля за варианта прошка по отношение на едно или друго нещо, винаги възниква въпроса дали това, което ми се е случило е било свързано по някакъв начин с духовното ми развитие. По - трудно ми е да си представя да се прости за нещо, което не е било свързано с духовното израстване. И ми се ще да вярвам, че всички неща са свързани с това израстване. Така прошката би била по - лесна.Ако вярваш, че само и единствено другият ти е виновен за случилото се, така би било доста по - трудно да простиш, отколкото ако вярваш, че абсолютно всичко в живота ти е резултат на твоите мисли, чувства, действия.

Мисля, че си доста мъдър, Хриско :rolleyes: . Аз поне вярвам в това, което поставих в болд горе в твоя постинг. Може би и точно там е разковничето. Абсолютната убеденост, че нещата не се случват безпричинно и всичко е свързано единствено с твоята собствена "програма за израстване". Понякога е много трудно да простиш и ако успееш е като да надрастнеш сам себе си, показва духовна мощ. Прошката е нужна и важна за този, който я дава. В някои случаи за отсрещната страна няма дори никакво значение , не е важно. Прощаваш от любов и уважение към самия себе си. Да имаш кураж и сили да продължиш без самосъжаление или озлобление напред, дори и в "най-лютата зима", така да се каже. И току виж дошла пролетта / успял си да надраснеш всичко.Вяра в себе си трябва и надежда.

Ето едно любимо стихотворение на Емили Дикинсън:

"Надеждата е нещо хвърковато-

то,кацайки в душата- те намира-

и пее свойта песничка без думи

и никога не спира.

Най-сладък смях във нея се разнася

и се извива страховита буря,

за да убие птичката, която

отвътре топлина притуря.

Аз чух я в най-студените крайбрежия,

дето най-страшното море се плиска.

Дори сред най-голямата опасност-

троха не ми поиска"

Естествено, далеч не става дума да простиш на някой, че те е настъпил по мазола неволно в трамвая, примерно.

Поздрави! :feel happy::angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Другото което си мисля е, че дори не всичко което става да е пряк резултат от нашите мисли, чувства и действия, щом живеем в този свят значи по някакъв начин сме си заслужили да сме тук и следователно това е свързано с риска да си изпатим незаслужено,без конкретна причина, но ние сме си заслужили самия риск от подобно изпатване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, ако ВСИЧКО в живота ни беше пряк резултат от нашите мисли, чувства и действия щяха да са доста прости и ясни нещата.

Но те не са!

За съжаление има много неща, за които ние все още имаме само смътно усещане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Но както казах, самият факт че сме на този свят сме си го заслужили и с това си поемаме риска да ни се случи нещо неприятно и без пряко да сме го предизвикали.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Какъв е бил смисъла според вас Христос да каже : " Господи, прости им, те не знаят какво вършат ?"

Ако приемем, че Бог да ти прости означава да отмени/смекчи последствията от действията ти, тогава ти трябва да си осъзнал напълно стореното, наистина да си се разкаял и да си твърдо решил ( а и да имаш сили) повече никога да не допускаш съответните грешки. Само в такъв случай изглежда, че има смисъл Бог да отменя/смекчава каквото и да е било. В противен случай, ако ти нямаш реално намерение ( и разкаяние) да Не повтаряш повече грешките си, тогава божията прошка или няма да бъде получена или ще ти навреди, защото ти ще продължиш да грешиш и още повече ще се омърсиш, няма да си научиш съответните уроци.

Ако приемем, че Бог не прощава, значи няма смисъл да му искаме прошка. Ако Бог прощава, но това не отменя/смекчава последствията от действията ни, тогава какъв е смисъла да му искаме прошка, в какво ще се изразява въпросната прошка ? Ако се изразява в шансове да си поправиш грешките, аз предполагам че ние така или иначе ( и без прошка) ще получим шансове, понеже сме се родили за да се учим, да поправяме грешките си.

Ако се молим на Бог да прости на друг грешките му, молбата ни би имала смисъл само ако другият съзнава грешките си, съжалява за тях, решен е да не ги допуска отново. И ако приемем, че другият е в такова състояние, каквото посочих в предното изречение, по отношение на него важат същите варианти/въпроси каквито посочих по отношение на измолването на прошка за самите нас. Да приемем, че другият не съжалява за стореното и няма намерение да се разкайва. Да приемем, че божията прошка означава отменяне/смекчаване на последствията. Тогава какъв ще е смисъла да се молим на Бог да прости на еди кой си, ако това ще навреди на душата му ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какъв е бил смисъла според вас Христос да каже : " Господи, прости им, те не знаят какво вършат ?"

Ако приемем, че Бог да ти прости означава да отмени/смекчи последствията от действията ти, тогава ти трябва да си осъзнал напълно стореното, наистина да си се разкаял и да си твърдо решил ( а и да имаш сили) повече никога да не допускаш съответните грешки. ...

Да, и аз мисля така. Според мене думите на Христос означават по-скоро, че той самия не вини хората за стореното от тях, че ги разбира и им съчувства, че е загрижен за тях. По този начин Христос остава незасегнат от делата им, но не и безразличен към извършителите.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да простиш и да смекчиш последствията от действията са две различни неща.

Именно затова в други теми сме казвали, че е добре човек да прощава вътре в себе си, но трябва да внимава, кога и при какъв случай изказва своята прошка пред виновния.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Според теб каква е разликата във връзка с божията прошка ? Ако не смекчи последствията, в какво тогава ще се изразява прошката му ?

" но трябва да внимава, кога и при какъв случай изказва своята прошка пред виновния." - Да, това е мноооого важно. B)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Страданието и наслаждението са функция на душата, прикована към колелото на раждане и смърт. Колкото едно его е по-силно и колкото повече се стреми да се утвърди, да расте и да се угоява (всъщност, сред хората, с най-тлъсто его са самоопределилите се като духовно развити или развиващи се, които утвърждават, че с правенето на това или онова, с практикуването на един или друг метод, можело да се постигне духовно развитие...И абсурдното положение- твърдят със егоистичното си съзнание, че методите им имали за цел да отслабят или дори да умъртвят егото, желанията и прочие, а както Христос казва- не може сатана да действа против себе си и своите си- така че, безсмислените страдания, които нямат никакъв "еволюционен" потенциал, са присъщи за подобни хора), като достигне един предел, растежа започва да се ограничава чрез страдания...Малцина са блажените, които са допуснали страданията без съпротива, тъй щото да подложат егото си на диета, завършваща със смърт на последното, защото липсата на его прави възможността за наслаждение безгранична, безлична, както и наслаждението при липса на его отнема всякаква съпротива по пътя на сближаване и сливане с Твореца...В това има някакъв смисъл...

Иначе, докато има его- страданието и наслаждението ще бъдат като кошмарно йо-йо, което не може да бъде опитамено, нито укротено...

Всичко това, което наричаме живот, се диктува и управлява от наслаждението и страданието- нито мисъл, нито чувство, нито воля не могат да се опълчат на страданието, нито пък да устоят на наслаждението...:3d_097:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Страданията безкрайни ли са ? :) Ще ми са да имат край. :)

Аз всъщност знам отговора, чел съм го, но бях го забравил. :lol: Страданията и протеворечията са част от това ниво на еволюция, чел съм че когато влезем в космическото съзнание ще сме преодоляли противоречията си. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6
Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време, когато страданията ще изчезнат от света, защото ще изчезнат причините, които ги създават.
Откъс от статията "Пентаграмът - по Учителя Петър Дънов". Бих добавил : а дано, а дано. :P:hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×