Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Сънищата - как да ги тълкуваме? - част 4

Recommended Posts

Здравей , Деяна,

включвам се късно , но все пак да напиша това , което виждам :

ще работиш с ръцете и чрез ръцете си , в тях има енергия , която още не си почувствала, но тя е започнала да се разпалва.

До тогава обаче има време:, поела си по правилния път , но трябва да го извървиш до определен етап сама , затова е Мона, която не искада тръгне отначало с теб. В този участък от пътя , на който мисля си в момента има много истини , които ще се разголват и преживяваш , има приятели , които ще се появяват и изчезват по пътя ти.Най-вероятно числото 405 означава времето , но не съм добре с числата и не мога да го определя какво е точно - дни или дата.

Нататък е по- ясно:Следващия етап т пътя си който достигаш : Езерото , красивото дърво на познанието / кристалите - късчета чисто знание / информация/, което ти се подарява защото си готова, и отново енергията , която блика в теб и през теб, но вече овладяна.

Редактирано от Велина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имах известни колебания дали да споделя този сън, защото в известен смисъл се отклонява от общоприетите символизми.

Като цяло, моите сънища са много повече прозрения за бездните, над които „виси” съзнанието ми, отколкото режисура на подсъзнанието ми. Тоест, повече своеобразни видения за събития (минали, настоящи или бъдещи), отколкото интерпретация на делнични преживявания. Поради тази причина – „кадрите” са епизодични и забързани, а чувството е като да изгледаш дългометражен филм за няколко секунди и цялата информация да те връхлети изведнъж.

Затова ми е трудно да предам сюжета в подробности, т.к. след визията остава само синтеза на съдържанието и липсват индивидуални чувства и усещания.

Снощи този сън се повтори. Първоначално го „видях” преди 4 години.

Ако някой има идея – ще се радвам да ми я предложи.

Разказвам го по единственият възможен и присъщ за мен емоционален начин, който умея – чрез стих.

СЪНЯТ

Димеше юртата със дъх на мляко, в далечината пъплеха стада.

Открехната виделина обагряше съня на равнината.

Преситени от лов орли се спускаха в крайречната вода –

и тя с беззвучни тласъци отнасяше надолу тишината.

Искаш ли да минеме оттатък? Има брод в реката.

Не е страшно. Още малка газила съм неведнъж.

Планината е отсреща с хубост много по-богата –

храсти, скрити извори на сянка, старини и ръж.

С обрядна преданост, каквато има само при раздяла,

аратите отрупваха възбудени широката софра.

И нещо ми подшушваше настойчиво при тях да спра,

където даже времето забързано завинаги е спряло.

Изневиделица дойде дъжда.. Кълвяха капките зърна неоплодени.

Дали пастирите ме упоиха с дъх от песента –

не знам, но после дълго чувах над степта

как тръскаш мокрия си ямурлук над мене..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първият куплет на съня ми "прилича" на презадоволеност. Материално-светско-плътска... След това има идейна несподеленост, сякаш се търси разбиране, което се изплъзва. Бих го оприличил на "самотност в съкровеното усещане" . Накрая в съня ми се струва, че витае "Богинята Майка" в подканващ оплождащо-животворящ смисъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

mecholari, благодаря ти! Даваш ми съдържателни идеи за размисъл и както винаги - интуитивно долавяш точни състояния ;)

Не бях поглеждала нещата от този ъгъл - но, то кой ли може обективно да види себе си, без наличието ан предложено му от другите Огледало. :)

Двамата с Шелтър правите уникални лични разбори и се надявам и тя да ми даде подсказки, които да разграничат собственото ми състояние (настоящо или някога преживяно) от страничен събитиен план.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Ако някой има идея – ще се радвам да ми я предложи.

Разказвам го по единственият възможен и присъщ за мен емоционален начин, който умея – чрез стих.

СЪНЯТ

Димеше юртата със дъх на мляко, в далечината пъплеха стада.

Открехната виделина обагряше съня на равнината.

Преситени от лов орли се спускаха в крайречната вода –

и тя с беззвучни тласъци отнасяше надолу тишината.

Искаш ли да минеме оттатък? Има брод в реката.

Не е страшно. Още малка газила съм неведнъж.

Планината е отсреща с хубост много по-богата –

храсти, скрити извори на сянка, старини и ръж.

С обрядна преданост, каквато има само при раздяла,

аратите отрупваха възбудени широката софра.

И нещо ми подшушваше настойчиво при тях да спра,

където даже времето забързано завинаги е спряло.

Изневиделица дойде дъжда.. Кълвяха капките зърна неоплодени.

Дали пастирите ме упоиха с дъх от песента –

не знам, но после дълго чувах над степта

как тръскаш мокрия си ямурлук над мене..

Дни на просветление прииждат...

Душата ти намира брода, който знае.

Очи обаче, Истина ли виждат ?

Сърцето май,...заблуда ще узнае!

Все пак,... урока си ще го научиш.

Измама. Намерения неблагородни.

Бог ще ти помогне да сполучиш,

напомняйки ти капките безплодни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никола, чаках отговора ти :thumbsup2:

С две думи ми казваш: "Внимавай в картинката!" :D

Мда, като съпоставя нещата - този сън винаги е бил съпроводен с реални събития, съдържащи проглеждане за доста чужди "истини, заблуди и намерения неблагородни", а както и за мои лелеяни стремежи - за жалост, май повече мечтани и "безплодни". :blink:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Никола, чаках отговора ти :thumbsup2:

С две думи ми казваш: "Внимавай в картинката!" :D

Мда, като съпоставя нещата - този сън винаги е бил съпроводен с реални събития, съдържащи проглеждане за доста чужди "истини, заблуди и намерения неблагородни", а както и за мои лелеяни стремежи - за жалост, май повече мечтани и "безплодни". :blink:

Защо "чакаш" ? Аз ако искам нещо някой да ми каже си го питам... Струва ми се по-лесно така. :)

Какво "казвам" със стихчето ? - нали си разказваме в поетична форма ?!?...а пък и казват, че поезията не може да се обяснява. Тя или се разбира или не ! :)

Ако сме по сериозни, всъщност горе-долу това имах предвид, което си усетила... Ще се сблъскаш с аналогични (близки) изпитания, подобни от миналото ти (този живот!), които си изживяла.

Хапвала си вече " капки зърна неплодни" и е редно да не повтаряш вече допуснати грешки.

Мисля, че по-скоро няма да е проблем за теб да разграничиш нещата, да ги оцениш, да ги определиш и да ги усетиш. Проблема ще е да вземеш решение... Това се потвърждава и от "ямурлука" с който те пазят и ти напомнят, ... но никой не може да взема решение вместо теб.

Успех и Светлина ти желая.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чебурашка,

по време в което си описала съня си, умувах точно върху символиката на водите в сънищата.

Почти всекиденевно ми се случва да мисля върху нещо и да го прочета у някого, с когото съм в контакт. Общуването в мрежата макар и зад-очно, пак си е общуване. :)

Описан в стих, сънят зове още по-силно. Думите идат чисти.

Димът/като дух/ в началото, се уеднаквява в края, с небесна вода/капки дъжд/. Водите/оплодяващите/ идват от небето /символ на несъзнаваното/ чрез земята /символ на хранещето тялото/.

Сънят като цяло показва делитбата, границата, равнината между Аза ти и несъзнаваното.

Ти си бродът в реката, като равнина. Децата лесно минават границите, т.е. при тях има заедност, неотделност. Оттатък /това не е като място, а като другост/ е планината /майчинският символ/ - с хубост много по-богата,

храсти /живот/, скрити извори на сянка /разбирай като сили/, старини - като знание и мъдрост и ръж- храна, семе- кръговрат.

Нататък има "софра" и "нещо", което ти под-шушва настойчиво. Тук може би е онова "нещо", което е неизбегнимо и далеч по-силно от възможността ни да се управляваме и владеем, чрез разбиране и осъзнатост.

А в "софрата" - богатството на старите/старостта като символ на индивидуалното несъзнавано/ пастири /патроните, бащите, старейшините, духовното вода-чество/ няма време. В глъбините ни има вечност - ти, като време се спираш, стих-ваш, сливаш.

"Из-невиделица" е открехнатата по-горе виделина. Отворен поглед-проглеждане, прозрение.

"Небесната вода" "кълве" неоплодените "зърна", но и те попиват- т.е. и те я кълват, изяждат. Плодът повече от зърното, живата рожбата е дъхът/Духът/ на Песента/ животА, / или бащиният глас, чрез който водите на майките стигат до теб. Ти си и река, и планина и брод, софра и дъжд, и песен, и зърно. Сънят просто те събира в едно, и с миналото, и с настоящето.

Подразбраният "ти"/ невидимо присъстващ/ в последният куплет е твоят несъзнаван образ на мъж/Анимус/ , който "пее" като Пастир, и който чрез Заветната дреха поела Небесната вода ти я дарява.Той е твоята сянка, твоят втори брод , чрез който минаваш в Оттатък на една друга Река.

Може би си от ония, което наричам трептящи, отговарящи, от-зоваващи, живосетивни хора, тези които се намират/ откриват, проглеждат/ в свързаността не чрез мисъл, а "необяснимо някак" / сънувайки :)/ .

Редактирано от shelter

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

mecholari, благодаря ти! Даваш ми съдържателни идеи за размисъл и както винаги - интуитивно долавяш точни състояния ;)

Не бях поглеждала нещата от този ъгъл - но, то кой ли може обективно да види себе си, без наличието ан предложено му от другите Огледало. :)

Двамата с Шелтър правите уникални лични разбори и се надявам и тя да ми даде подсказки, които да разграничат собственото ми състояние (настоящо или някога преживяно) от страничен събитиен план.

Моля. И аз смятам, че Шелтър успява да изрази това, което мисли "пространствено", в подробности и дълбочина. Моето усещане е като "парче от пъзел", "щипка аромат", но само ти можеш да събереш "парчетата във цялосност".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви,

приятели!

79.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, приятели,

:) по-често се опитвам да тълкувам сънища , отколкото да питам , но сега имам нужда да чуя вашият коментар:

Сънувам често / почти винаги / като сънищата са ясни, с детайли и препратки, често с повтарящи се места или събития, или пък поглед от различни гледни точки на едно и също място .

Аз отдавна приемам сънищата си като втори живот или като учебно пространство , в което се подреждат, систематизират или научават нови истини.

В последният сън много ясно и отчетливо ми се обясняваше / събеседвахме/ по темата за смисъла на човешкото битие. В главата ми се запечати израз, който имаше силата на закон : че в живота на всеки човек основното е комбинацията от интуиция и свободен избор, като по този начин се постига най- вярната посока на равитие, оттук комбинацията от всички възможности, давани едновременно на живите хора по света,/които те реализират осланяйки своята интуиция / ще изкристализира до основната мъдрост или смисъла на живота.

Т.е животът на земята действа като вселенски компютър, който изчислява задачата като проверява всички възможности.

Така звучи много сложно / в съня ми всичко беше много кратко, но ясно и разбираемо/.

Истината е, че никога не съм се замисляла над подобен въпрос, нито пък нещо прочетено или видяно предишния ден може да е предизвикало подобни мисли.

Когато на сутринта тези думи звучаха в главата ми и вече в будно състояние можех да размишлявам над тях, думите ми напомниха подобна идея , развита в "Пътеводител на галактическия стопаджия" , само,че колкото пъти съм чела книгата винаги съм приемала идеята за мишките от комично-художествената и страна.

А и в моя сън ясно се правеше директна връзка между интуицията и свободния избор, като най-важният метод, който ни се дава за решаване на ситуациите в живота ни.

Моля за вашия коментар.

Редактирано от Велина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Велина, препъвам се в тълкуването на съня ти. Това, което имам като сходно преживяване в моите сънища е мотивът, някой нещо да ми обяснява и добре да го разбирам, но след това като се събудя не ми е толкова ясно. И съм ограничен в пресъздаването му, и това, което отчасти съм "разбрал" да го споделя по начин да ме "разберат" и други хора. Някакъв идеен комуникационен срив.

Примерно преди години се сънувах на една от високите тераси на Рилския манастир и гледах към черквата във двора. А до мен стоеше монах, който го възприемах като св. Иван Рилски. Има неща, които си спомням , че ми ги говореше:"Няма нужда да си постоянно тук. Можеш да идваш когато си поискаш.".И след това ми говореше неща за енергиите и как да боравя с тях. И докато го слушах осъзнавах и разбирах, а след това "прелетях през стената на манастира", и се събудих...

Това е моята "самотност в съкровеното усещане"...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Благодаря ти , mecholari, и при мен винаги е така , насън всичко е ясно и просто, защото информацията влиза директно в необременената част на мозъка ми :))) и се обработва от нея, а след събуждането потъва надълбоко:)

В твоя случай може би трябва да опитваш да правиш осъзнато сънуване или в медитация да се връщаш в манастира, явно там съзнанието ти има своя килия за учене на спокойствие :))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз ти благодаря, Велина. Час след като публикувах този пост, разбрах, че днес се чества светеца. Покровител е на родния ми град. Обичам случайностите и съвпаденията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Здравейте, приятели,

:) по-често се опитвам да тълкувам сънища , отколкото да питам , но сега имам нужда да чуя вашият коментар:

Сънувам често / почти винаги / като сънищата са ясни, с детайли и препратки, често с повтарящи се места или събития, или пък поглед от различни гледни точки на едно и също място .

Аз отдавна приемам сънищата си като втори живот или като учебно пространство , в което се подреждат, систематизират или научават нови истини.

В последният сън много ясно и отчетливо ми се обясняваше / събеседвахме/ по темата за смисъла на човешкото битие. В главата ми се запечати израз, който имаше силата на закон : че в живота на всеки човек основното е комбинацията от интуиция и свободен избор, като по този начин се постига най- вярната посока на равитие, оттук комбинацията от всички възможности, давани едновременно на живите хора по света,/които те реализират осланяйки своята интуиция / ще изкристализира до основната мъдрост или смисъла на живота.

Т.е животът на земята действа като вселенски компютър, който изчислява задачата като проверява всички възможности.

Така звучи много сложно / в съня ми всичко беше много кратко, но ясно и разбираемо/.

Истината е, че никога не съм се замисляла над подобен въпрос, нито пък нещо прочетено или видяно предишния ден може да е предизвикало подобни мисли.

Когато на сутринта тези думи звучаха в главата ми и вече в будно състояние можех да размишлявам над тях, думите ми напомниха подобна идея , развита в "Пътеводител на галактическия стопаджия" , само,че колкото пъти съм чела книгата винаги съм приемала идеята за мишките от комично-художествената и страна.

А и в моя сън ясно се правеше директна връзка между интуицията и свободния избор, като най-важният метод, който ни се дава за решаване на ситуациите в живота ни.

Моля за вашия коментар.

Здравей Велина!

Мисля, че в "обяснението", което си получила в съня си е казано една голяма Истина - синтезирано обобщение, изобщо за човешкото развитие.

Комбинацията от интуиция и свободен избор е основно методика, която се ползва от Невидимият свят, за да може Душата да извърви своят Път на земно усъвършенствуване.

Трудността е в детайлите обаче. Как може да се превъзмогнат "дразнителите" (излишните мисли, пораждащи емоции), които изкривяват информацията получавана, чрез интуицията. Това е ключов момент.

Опитах се да напиша нещо тук, в друга тема по този въпрос, и се надявам, че може би ще ти е от полза.

Хубав сън и ти пожелавам повече подобни контакти и "разговори", защото смятам, че това са светли и възвишени същества, с които общуваш по този своеобразен начин,... чрез съня си.

Успех и Светлина ти желая.

Редактирано от НиколаДамянов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

привет :)

аз отново пиша с молба някой да ми помогне да разтълкувам една част от мой сън преди няколко дена. доста неща сънувах въпросната вечер, но една картина ми се запечата. аз съм наведена над нещо и ми тече кръв от носа, а някой повърна върху мен. доста...гнусно бих казала, но все пак в съня си аз нямах някакво неприятно усещане за това. бях леко учудена от кръвта. стоях и гледах капките как падат на земята.

благодаря предварително

поздрави на всички

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Tsefey, става въпрос за изневяра (не задължително сексуална) :(

Това няма да те изненада особено, т.к. ще ти бъде сервирано от човек, който не веднъж те е предавал :( Отгоре на всичко, ще се опитат теб да искарат виновна :angry:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Tsefey, става въпрос за изневяра (не задължително сексуална) :(

Това няма да те изненада особено, т.к. ще ти бъде сервирано от човек, който не веднъж те е предавал :( Отгоре на всичко, ще се опитат теб да искарат виновна :angry:

привет чебурашка,

благодаря, че отдели време, но кое как тълкуваш. ясно е, че повръщането е това, че някой ще изплюе гадост върху мен. сексуална изневяра няма как да е в настоящия момент така,че предполагам, че е от познат/приятел.

кръвта какво символизира?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,Tsefey,

кръвта е истина, а това, че изтича на капки от теб , според мен означава научаване на истина , която всъщност в себе си я знаеш, но сега изплува отгоре и ти се изяснява.

Според мен повръщането в твоя случай означава ,че някой ти дава нещо зорноволно/ принуден е да ти го даде/, а не по свое желание.

Ако този сън е толкова важен за теб ще го сънуваш отново.Опитай се да запомниш детайли за да се насочи правилно информацията .

Хубави сънища :))

Редактирано от Велина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте ,

Съня които сънувах ... онзи с дървото и кристалите е почти буквален .Разбира се с малка разлика .Онази първата част от съня са всички трудности през които беше необходимо да мина ,за да стигна до дървото.

Мона е там защото тя всъщност ми помага да стигна до това дърво,но това си е между нас.

Сега остана малкото път до дървото и кристала ,но аз знам ,че е близо.И става въпрос за сбъдване на желание ,едно много силно желание .

Така ,че нито някакви вътрешни сили ,нито външни ,нито ще работя с ръце или ... ! Сори ...

Енергии или там каквито тълкувания ми дадохте ... Пълна глупост

purelifebycoreyda.jpg

life2bygatetonowhere.jpg

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Деяна,

като да си спомням една поговорка:" За да стигнеш, заобиколи."

Казваш, че сънят ти е почти буква-лен, с малка разлика, която се разбира.

Аз както и другите се опитваме да тълкуваме, но същинският тълкувател и изпълнител на съновното си ти и нито един от нас. Така че, нашите глупости могат да са ти полза. Все пак са видими.:)

В по-предния пост се подписваш с Дид. Това се чете направо и обратно по един и същ начин. Прилича на инициали.

Да се сещаш за някого, чиито имена започват с тези букви? Или някой друг, когото са наричали така или ти самата наричаш!?

Питам защото страстта ми към сънищата е и желание да разгадавам.

Инак, картините са прекрасни.

Тази спирала около дървото, която сякаш ниско долу изписва З и лилавия цвят на листите, във втората картина ми правят силно впечатление. Странно!? Цвета на написаните от теб букви е зелен, както обикновено са зелени листата на дърветата, но твоето дърво е с цвят на аметист. Кристали, аметист...

Добави още , ако искаш наместо многоточието. :)

Редактирано от shelter

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали ще се получи/случи да стане, да бъде/ благо-дар-ствие, а и дали ползо-творност е твърде относително. Просто умувам. Имам тълкуването като ключове, като опит да се овидели вестта на съня. Кой знае как да се намери точния от многото!?:) А вече съм казвала, че по-вероятно поднасям себе си върху чуждите сънища. Но хрумванията могат да се приемат или отрекат.

Понякога отхвърлящите реакции показват, че има което "желае" да се скрие, да остане заключено, да не бъде узнато.

Може би, аз също крия нещо подобно, чрез опитите да "вляза" в сънищата, вместо да ги оставя, те да дойдат при мен. Като да си спомням някъде по-назад, казаното от Мона/!? дано да не съм сгрешила в спомена/, че тълкуването е също подобно на сън, само че вторичен.Т.е. вместо осветляване и истинно разбиране, отново заплитане в неузнатото.

Редактирано от shelter

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам тълкуването като ключове, като опит да се освидели вестта на съня.

.............

Като да си спомням някъде по-назад, казаното от Мона/!? дано да не съм сгрешила в спомена/, че тълкуването е също подобно на сън, само че вторичен.Т.е. вместо осветляване и истинно разбиране, отново заплитане в неузнатото.

знание/.

Търсих значението на Мона. Колебая се между "изслушваща" - Симеона и "единна" от моно /406 събрано е едно/.

................

"като онези, които се слагат на блузата като за сватба" ми говори, че се е свършила някаква дълбока трансформация, която е в услуга на будната тебе. Персоната символизирана от блузата е украсена. Сватбата/единението/ ознаменува и "новите ръце"/ с което творим/ обхванати от енергия, и присъствието на още "нещо си", "пак жена", която не помниш. Когато човек се промени, забравя старото. Т.е. не го забравя буквално, но го изоставя. В бялото като цвят присъстват всички багри. Може би вече си нов цвят!?

Тъй мисля сега. А навярно ще се намерят и други идеи!? :)

Според мен образът на Мона е ключът към този сън. Освободена, силна жена, която няма нужда от мъж. Особено от брутален насилник, покварен и омразен. Мона олицетворява едновременно нежността и силата на Жената, "истинска амазонка", достойнството, гордостта, мога да кажа дори агресията, която заслужават мъжете. Деяна е влюбена във този образ, отсега нататък, ще сипе "огън и жупел". И никой не може да я обикне повече от друга жена.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×