Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
регине

Забранена любов

Recommended Posts

Искам да споделя моята история. Омъжена съм от много години. В брака ми не всичко е наред, но не мисля и да се развеждам. Бях на работа в чужбина. Грижех се за възрастна болна жена. Сама ден и нощ. Работа без почивен ден. Капризна болна, и още по-капризни нейните син и дъщеря. Тежки моменти, в които единственото ми желание беше господ да ме прибере при себе си. Нямах право да се откажа от тази работа. Имах договор, а най-вече в България ме чакаха безработен съпруг и болни родители с малки пенсии. И тогава се запознах с ,,Него". Откраднати мигове. Кратки мигове на щастие, през които и двамата треперехме от страх да не ни разкрие някой. Той също е семеен, казваше че се чувства подтиснат от ,,тиранията на ревнивата си жена". Не съм очаквала нищо от този мъж, нито съм си правила някакви илюзии за друго бъдеще. Въпреки всичко се влюбих до безумие в този мъж. Не казвам, че имам идеален характер или съм хранила някакви други надежди към него. Въпреки, че усещах иронията му към мен на моменти. Да, за него аз си бях човек втора ръка, чужденка. Макар, че бях с много по-високо образование от него. Говорех лошо езика, усещах иронията в погледа и гласът му,щом направех някоя езикова грешка. Дойде и ,,Свети Валентин". Дори не ми се обади по телефона да ми честити празника. Появи се след 2 дни все едно никога такъв празник не е имало. Един ден за пръв път си позволих да му изпратя SMS'. Само едно здравей написах...е нямам думи...поне 3 -SMSа ми беше изпратил после. С молба да не съм пишела до този тел. Жена му често го проверявала. И нито дума за това дали аз се нуждая от нещо. Дните минаваха,той идваше при болната и така някак набързо отделяше време и за нас. Оставаше месец преди моето отпътуване. Тогава той излезе в отпуск за15 дни. Когато се върна беше нервен, разсеян. Каза, че скоро пак ще се видим и повече не се появи. Дори не се сбогува с мен. При болната идваха колегите му. Гледаха ме с такова съжаление/а уж никой незнаеше за нас....поне така си мислех/Един ден една негова колежка, всъщност и моя тъй като и аз имам същтата диплома но българска. Докато пиехме кафе ей така тя, внезапно загвори за него. Той бил много добър човек, но жена му била злобна. Той можел само проблеми да ми създаде . Дори не и отговорих,само казах, че живота на другите не ми е интересен. Същия ден изглеждах ужасно, не бях спала цяла вечер, очите ми бяха подпухнали и зачервени. Същия ден когато бях на ръба на лудоста от мъка и притеснение /бях му позвънила на мобилния ,но тел бе. изключен/навън валеше проливен дъжд,буря. Той се появи ей така от нищото с колело. Гледаше към къщата. Дръпна си качулката на дъждобрана няколко пъти и тръгна надолу по улицата с колелото. Четири дни по-късно отпътувах. Когато бях на път от 8 часа получих SMS от него, че имало важно съобщение на имейла ми от него. След ден и половина път, късно през ноща в 2 часа се прибрах. И първото нещо беше да проверя какво ми е писал. Обясняваше ми че жена му разбрала за нас. Тя била много ревнива и цели 15 дни не го пускала сам. Дори снимка ми беше изпратил. Пожелавал ми щастие, била съм много красива, завъртяла съм му главата. Не му писах 10 дни , през това време ме обсипваше с писма.

Докато не му отговорих. Когато го поканих в чата да се видим се оказа, че неговата камера е развалена. Той ме виждаше, аз него не. После се оказа, че жена му пак го следяла и не можел и в интернет да влезе.

Безпределно ми е ясно, че тази връзка няма никакво бъдеще. Как ме прави на глупачка. Но не мога да се откъсна от него. Ако си наложа 10 дни да не му пиша задължително, на 11 ден ме обсипва и имейли и въпроси.,,Какво става забрави ли ме"? И се започва пак. Искам да прекъсна този кошмар, но за мен този човек е като дрога, пристрастена съм към него. Кошмар от който искам да се откъсна, но не знам как???Обсебена съм от този човек.Знам че няма да го видя никога повече на живо.Но искам да го забравя.....но...незнам как????

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди всичко трябва да си дадеш сметка в каква ситуация си попаднала. Всяка връзка затъва в рутината и принуждава хората да търсят изход от това. Силните хора признават, че имат проблем, обсъждат го с половинката и търсят решение; имат шанс да го намерят, особено при желание от двете страни. Слабите хора бягат от действителността - в странична връзка, в чата, в игри, в допълнителна работа или нещо подобно. Самият факт, че семеен човек се обръща към странична връзка, показва, че не може и със семейството си да се оправи. И когато извънбрачната връзка също се превърне в реалност - когато любовникът/любовницата започне да изисква реални стъпки, такъв човек избира отново най-лесния път - връщане към старата, добре позната реалност. Напълно вероятно е в този момент той да стигне до извода, че е влюбен в съруга/съпругата си повече от всякога и т.н. - съзнанието на човека има големи способности да замаскира всякаква ситуация в приличен за възприемане вид. Проблемът обаче си остава и той след време отново се появява. И разбира се, човекът се обръща отново към най-лесния вариант - бившия любовник/любовница, където няма нужда от свалки и излишна загуба на енергия. Връща се с плачевен вид и обяснява колко много е сгрешил. И цикълът се завърта отново.

Аз вярвам, че любовта не идва никога случайно и не събира случйни хора. И че любовта е над всякакви бракове и социални клишета. Любовта ни се случва достатъчно рядко, за да си позволим да я изпуснем, когато се появи - и вярвам, че човек трябва да се бори винаги за любовта. Само че трябва да го прави по правилния начин - не случайно една от Божите заповеди е "Не пожелавай". Няма обаче такава заповед като "Не обичай" - ако има сила, която да се пребори със страховете на хората, това е любовта. Това, което можеш да направиш, е да запазиш любовта си, защото със сигурност имаш причина да обичаш този човек, без да очакваш нищо от него и да приемеш ситуацията, каквото е. Остави го свободен и сам да реши какво точно иска - вероятно би било добре самата ти да се дистанцираш малко. Хората убиват лесно любовта, когато тя изисква големи жертви, но се справят трудно с егото си, когато бъдат изоставени. Човек трудно се справя със собствените си емоции, а когато трябва да понесе отговорност и за емоциите и страданията на другия - най-честата реакция, разбира се, е да изчезне веднага. Приеми избора му, не го обвинявай, не плачи, не се тръшкай, не го моли - дай му пътя, запазвайки любовта си и добрите си отношения. И не му позволявай да се връща половинчато - твоята камера работи, но неговата не. Докато не проработи неговата, и твоята може да си почине, нали :) В подобни случаи мъжете се връщат при жените, които са напуснали, когато видят, че тези жени могат да живеят живота си и без тях, когато са емоционално стабилни, успяващи и особено ако са щастливи с някой друг мъж. Хората искат това, което нямат и отказват това, което им се предлага доброволно. Така че, не му се предлагай - накарай го да се размърда. Обичаме това, в което влагаме енергия, което ни кара да се потрудим - накарай го да се потруди :)

Има една много хубава мисъл - пусни човека свободен, ако е твой - ще се върне, ако не се върне - значи никога не е бил твой. Няма как да го забравиш, докато го обичаш - просто си изживей любовта, няма лек за това. Но ако искаш наистина да си го върнеш, трябва да овладееш чувствата си и да действаш правилно. Дали ще го видиш или не - Божа работа. Неведоми са пътищата - краката отиват там, където е сърцето :) Провери обаче първо дали си заслужава да извървиш този път. Ако един мъж няма лично пространство в живота си, ако не може да се оправи с една жена, ако оставя телефона си да бъде контролиран ... какво може да очакваме от него? Хората трудно се променят - може да се окаже, че утре ти ще бъдеш жената, която ще контролира телефона му... не вярвам някоя жена да желае това за себе си. Жената има нужда от по-силен мъж, а не от някой, когото ще трябва да влачи... такъв мъж може само да се обича, докато сърцето диктува така. Желая ти успех!

Р.Р. Няма невъзможна любов, при условие, че има взаимност - има само хора, които не вярват в любовта и в себе си и се предават, преди да са дали максималното за любовта си. Който не цени любовта, не я заслужава и не я получава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Р.Р. Няма невъзможна любов, при условие, че има взаимност - има само хора, които не вярват в любовта и в себе си и се предават, преди да са дали максималното за любовта си. Който не цени любовта, не я заслужава и не я получава.

Струва ми се, че в случая няма взаимност, затова няма и смисъл да се губят време, чувства и енергия. Разбира се, може да греша.

Според мене просто човекът си почесва самолюбието, прави проверки дали все още нечия любов е на негово разположение. Той не желае да отвърне със същото, не обича. Говоря от личен опит, така възприех описаната ситуация.

Зная също какво бреме се смъква, ако окончателно се преустанови подобна връзка. Как човек си връща свободата, силата, самоуважението, добрите перспективи, възможностите за взаимна любов. Не е лесно обаче - получилата се силна емоционална връзка трудно се къса. Като препатил човек обаче мога да кажа, че си заслужава усилията. Много лесно ми се получава, когато си припомня минал опит: влюбването в някого, възхищението, мечтите, опознаването, заблудите, разочарованието, чувството каква наивна и слаба глупачка съм. Затова е добре човек да се предпазва от предварителни очаквания по отношение на нещо или някого.

Много често ние обичаме не човека, а измисления му образ. Обвързани емоционално, дълго време отказваме да признаем истината за него, а след време го виним, че не е такъв, какъвто сме очаквали, че се е превърнал в наш мъчител и не ни дава любовта, от която имаме нужда.

Сами знаем, че когато някой ни обича, се чувстваме щастливи, а не измъчени, нахранени, а не гладни за любов.

Защо да не се откажем от мъчението, за да дойде радостта?

Човек може да управлява чувствата си, стига наистина да го поиска. Ние не сме безсилни, подвластни на някакви съдбовни стихии, а можем да управляваме себе си и живота си до голяма степен. Поне можем да избираме как да приемаме хората и ситуациите около нас, дори да не можем да ги променим. Често не си струва хабенето на енергия да променяш някого или нещо. Приемаш ги каквито са без излишни претенции и продължаваш напред.

Предпочитам да мина през врата и сърце, които са отворени за мене, а не да хлопам и да чакам.

Вътрешно съм готова да приема някого, който дойде с желание при мене, който Бог ми прати. Мога и искам да обичам някого, който ме обича. Не държа аз да се влюбя първа и след това да се надявам. Мога да избирам в кого да се влюбвам. При това не е важна външността, феромоните и др. подобни, а душата на човека, съвместимостта и най-вече взаимното желание да извървим някакъв път заедно.

С любимия човек трябва да е леко и радостно, дори на фона на големи изпитания.

За конкретния случай мисля, че ще е чудесно, ако двамата съпрузи се преоткрият и продължат напред. Възможно най-добрият вариант.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напълно съм съгласна с теб, Латина.

Всяка любов заслужава шанс, затова има смисъл човек да се дистанцира и да види какво точно ще получи отсреща - ако то е нищо, това не е любов и няма за какво да се съжалява. Ако пък другият човек осъзнае, че за него тази връзка е важна и направи необходимото - още по-добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много хубави мнения, Маги, Латина...

Питам се как ли стоят нещата, когато има деца. Дали е правилно "краката да тръгнат след сърцето".

Любовта не се лекува, ако не е изживяна, това е така... но... колко неща в живота ни са истински трайни. Коя любов следва да бъде запазена.

Навярно няма човек, който да не се е влюбвал в друг, различен от партньора си. Това не се случва по желание, както и желанието да обичаме само един до края е почти неосъществимо. Понякога заглушаваме повика на сърцето и оставаме вярни на правилата. Сложно е. Но за съжаление наистина любовта не минава.

В конкретния случай и моето мнение е да се прекъсне всякаква връзка, дори не с цел да предизвика действие от страна на мъжа. Съществува възможност да шикалкави и по други причини - трета жена, ново увлечение...

Някой, свикнал да "опитва" едва ли ще се задоволи само с веднъж. И ще се връща при жената, която го очаква в къщи, дори ще я ползва за параван.

Не го изключвам, макар да звучи жестоко.

Регине... забрави го. Не си заслужава. Така мисля...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много често ние обичаме не човека, а измисления му образ. Обвързани емоционално, дълго време отказваме да признаем истината за него, а след време го виним, че не е такъв, какъвто сме очаквали, че се е превърнал в наш мъчител и не ни дава любовта, от която имаме нужда.

Сами знаем, че когато някой ни обича, се чувстваме щастливи, а не измъчени, нахранени, а не гладни за любов.

Защо да не се откажем от мъчението, за да дойде радостта?

:rolleyes: Защото мъчението е отражение на его претенцията нещата да стават по начина, по който ние ги желаем. Колкото и да е странно, ние често предпочитаме нещастие или изпускане на щастието, именно защото желаем да контролираме събитията по някакъв късоглед, съвсем не мъдър механизъм. А в една връзка е още по-трудно, тъй като е достатъчно единият да робува на его фантазиите си - и нещата няма да потръгнат, а най-често робуват и двамата... Най-добре е наистина човек да няма очаквания, но тъй като повечето хора не различават между липса на очаквания и липса на мотивация, нека мотивацията да бъде да се учим от преживяванията си (което си е винаги факт), вместо да се надяваме на ощастливяване посредством тях. Това е много, ама мноооого важно! :)

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×